Време е за седмичната ни анкета, и този път тя е на тема “мениджърска компетентност”. По тази тема вече сме публикували значителен брой материали, а така също имаме и специална система за одит на мениджърската компетентност – “Промен”.
И така – “Компетентно ли се управлява фирмата ви?” Дайте вашия ценен глас сега (гласува се с бутончето “Vote”):
Дори и да не заемате мениджърски пост (а може би именно заради това), вероятно имате мнение и наблюдения за начина, по който се управлява фирмата ви като цяло. А в случай, че сте ръководител, няма начин да не знаете отговора на въпроса по-горе, тъй като разполагате с вътрешна информация и по-специфични наблюдения за начина, по който се управлява фирмата ви.
Ще ви направи впечатление, че в анкетата няма трети отговор, някакво средно положение от сорта на “Горе-долу”, “Може да се каже” или др. Това е съвсем умишлено.
Причината е, че дори и някъде да се допускат грешки, това е нормално, но е важен общият стил и маниер на управление – ако той е удачен, компетентен, професионален и носи резултати (за фирмата, за служителите, за клиентите), значи мениджърите са на прав път и стига да искат да се усъвършенстват, вероятно ще постигнат това и ще минимизират грешките си, дори и да допускат такива.
Ето защо, отговорите в тази анкета са в двете крайности. Просто отговорете така, както чувствате ситуацията за компетентността на управление във вашата фирма, към настоящия етап.
Както обикновено, анкетата е експресна и ще бъде активна само няколко дни. В края на седмицата ще видим какви са отговорите и ще направим обобщение, с линкове към полезни материали, свързани с темата за мениджърската компетентност.
А стига да искате да споделите с останалите наблюденията си за компетентността на управление, било във вашата фирма или по принцип за фирмите в страната (във вашия бранш, извън вашия бранш), винаги можете да коментирате по-долу.
{ 2 trackbacks }
{ 19 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Здравко Зафиров 03.02.09 в 14:30
Здравейте,
няма да се впускам в подробности и анализи по темата, само накратко някои мои мисли за управлението.
Трудно някой служител може да оцени добре ли се управлява фирмата, защото това е доста субективно определение. Мениджърът винаги има различна гледна точка от чистачката или счетоводителят. Също така управителят или мажоритарният акционер имат различни визии за управлението на фирмата, а от там и за оценка на управляващите.
Както добро управление може да е годишен ръст на приходите – двуцифрено число, така може да е и увеличаване на наетият персонал, намаляване на разходи чрез инвестиции и иновации, обучение на ключов персонал….. общо взето критериите са безкрайно много.
Надявам се обаче президентите и управителите на фирмите да имат изградена визия за определяне на успешно ръководене.
Тодор Христов 03.02.09 в 15:46
Да, критериите са много, но както обикновено, анкетата ни не поставя съществени рамки и граници.
Здравко Зафиров 03.02.09 в 16:02
Сега гледам резултатите и ми е интересно тълкуванието на факта, че повечето читатели смятат фирмите за не добре управлявани. Очевидно в България има доста недоволни, въпросът който бих им задал аз е, какво сте направили Вие до момента за да промените това и какво бихте направили на мястото на управата в интересен за Вас случай?
) и от там страдат резултатите и ефективността. Как ще го оправим – не знам, но поддържам контакт с мениджъра ни УЧР и се опитвам да давам идеи за промяна на статуквото, например управата ни вече чете този блог и се надявам (с Ваша помощ) да вземе компетентно решение на проблема.
Аз ще споделя мой случай, при нас например не всеки знае точно задълженията си и липсват критерии за оценка на свършената работа, съответно липсва самомотивацията в персонала(освен идеалистите
Тодор Христов 03.02.09 в 16:08
Благодаря за препоръката към “управата”! Ние общо взето на това разчитаме (основно) – на подобна реклама “от уста от уста”.
Мая Георгиева 04.02.09 в 09:24
Христо Стоянов 04.02.09 в 09:26
Интересна и “вечна” тема ! Резултатите са предизвестени – предполагам, че ще отрицателният вот ще е в рамките на 60-70 %. Ние се славим като народ, който разбира от всичко и най-много от работата на другите. На тези, които само критикуват без да предлагат решение бих казал – като знаете толкова добре как се управлява една фирма, направете си своя и я управлявайте по вашия начин. По-важното е чрез такива материали да се дава подкрепа на тези, които има какво да кажат, но не смеят да направят предложение за подобряване дори и в тяхната професионална област. А това е изключително важно точно сега – в задълбочаващата се криза.
Тодор Христов 04.02.09 в 09:39
Глас народен, глас Божи.
Ще видим какви ще са крайните резултати.
Евгени Евстратиев 04.02.09 в 09:55
Хората около мен казват, че съм голям оптимист за бъдещето на фирмата в която работя на трудов договор-вече повече от осем години.Чудят се обаче защо непрекъснато създавам проблеми с неудобни въпроси към ръководството(собственика) на фирмата(въпроси относно бъдещето на фирмата, мотивацията на хората, мотивация на подизпълнители т.н.).За момент – около седмица се подхожда кампанийно и след това се подхваща старата песен.Поради това което пише Здравко наличие на идеалисти работят много фирми, но това не означава, че се управляват добре.
Павел Додов 04.02.09 в 10:01
Аз напримерно немога да ги виня.Защо?Защото те са поколение което е живяло в икономика на строене,но в един момент,те вече са доста грамотни,но не подготвени в икономика която изисква да варираш на пазара с погледа на собственото си производство и когато изпревариш опредилено някои с които правиш прицел,тогава да правиш сравнение.Надявам се ме разбирате.Имаме сто задачи и стоте започваме на веднъж.И Питагор да слезе ще му е ……
Тодор Христов 04.02.09 в 10:04
Евгени, това, че задавате неудобни въпроси означава едно – че ви пука за работата, за фирмата и за времето, което прекарвате в нея. Намирам това за хубаво!
Знам хора, които са в другата крайност – неудовлетворени са на работа, но системно си траят, въпреки, че пред обществото създават впечатление на големи специалисти и “важни” хора. Като ги попиташ защо си траят и защо, след като са толкова значими специалисти, не потърсят по-добро място за реализация, вдигат рамене, въздишат…
Тис 04.02.09 в 10:05
Управлението в една фирма може да се разглежда в много различни аспекти.
Аз предпочитам следния:
Всеки в малка или голяма степен участва пряко или непряко в управлението. Статутквото е такова каквито са и хората.
Все повече се убеждавам, че е въпрос на народопслихология. Най-ясно си пролича когато коментирах с колеги протестите и други подобни теми актуални тези дни.
Ами обобщената масова нагласа в тях е че нещо не е наред, но всички които се опитват да го променят са още по-ненаред.
Истината според мен е че хората са по-недоволни от самите себеси, а не толкова от това как ги управляват, но да се търси отговора на един проблем навън винаги е много по-лесно.
И в тона на статията искам да ви пожелая на всички Приятна работа
Дава под наем Офис, полуобзаведен, 4 работни помещения, Център, София, 100 кв.м., 750 евро 04.02.09 в 11:23
Добър ден,
Освен в Адвокатската кантората 1994 -1997 г. не съм работил за или във фирма с компетентно управление.
И сега е така.
—
Но трябва да уточня какво разбирам под компетентно управление.
Собственикът или управителя да познава бранша, конкурентите, фирмата, успехите и проблемите на работниците си. Да знае какво иска и да подбира хората коита могат да му свършат работа.
—
Предполагам, че не знаете колко много бой се “разхвърля” в софийски фирми.
—
Погледнах коментарите и признавам, че не съм се справил. Избягах. Не можех да издържа на идиотщините на работниците си.
—
Като работник е по-добре. Нищо не ме интересува.
Помагам на шефовете си. Винаги казвам какво правя и как това може да е полезно и на тях самите.
Гледат ме като уруд.
Този за какъв се мисли. А аз познавам нещата и предлагам решение преди да е възникнал проблема и те да го видят.
Понякога с месеци по-рано.
Следва омраза и раздяла.
Слаби хора са нашите шефове.
—
Работех за фирма като консултант.
Търся момиче за маркетинг отдел.
Пускам обява – идват 100 / сто / момичета и момчета.
Избирам едно от тях. Трябва да създам отдел маркетинг. Платено ми е за 6 / шест / месеца да откъсна дял от КЕНАР.
Представям я на собственика.
Одобрена е и тя се обръща към нас и казва :
“Няма да слушам този дебелия. Ще правя нещата както аз реша за добре.”
Калина работи в АЛДИ 4-5 години.
Това е познаване и управление на човешките ресурси.
Не е важно да ме харесват , а да избера хора, които стават за работата в дадената фирма в момента й на развитие.
—-
Втори случай.
Наемат ме да наложа марка безалкохолни на пазара в София.
Условията са – получавам си предварително парите , НО нямам нито стотинка за реклама.
Ха, ха , ха . Отмъстих си на Девин по най-гадния възможен начин.
Моя клиент на втората година си купи концесия за известна вода.
Но те не са компетентни !
Аз ги намерих и ги убедих да ми платят за да натрия носа на Девин.
Девин бяха “монтирали” някакъв индивид за Представител за Западна България. Той си позволи публично да ме нарече идиот. Искал съм колкото него да получавам. А колко да получавам ? Нещастник.
Евгени Евстратиев 04.02.09 в 11:55
“Собственикът или управителя да познава бранша, конкурентите, фирмата, успехите и проблемите на работниците си. Да знае какво иска и да подбира хората коита могат да му свършат работа.”
Много синтезирано и много добре казано.С това мисля, че се изчерпва темата.
Георги Генков 04.02.09 в 11:56
Възниква проблематика когато става дума за собствена фирма, няма обективна оценка, липсата на среден вариант малко обезсмисля анкетата.
Венцислав Топузов 04.02.09 в 12:03
Аз смятам, че фирмата ми се управлява компетентно. Някои от причините, които се надявам да изиграят и ролята на идеи за въвеждане на добри практики, са:
1. 4 пъти годишно изпълнителният директор информира всички (във фирмата сме около 50 човека) за резултатите от тримесечието, плановете в средно- и дългосрочен план и евентуалните промени в структурата, които се очакват.
2. Всеки месец има представяне в рамките на 1 час на плана за разпределението на работата за месеца (от средния мениджмънт).
3. Всеки петък е посветен на обучения и срещи с колегите за обмяна на опит. Обикновено имам минимум 4 часа вътрешни обучения, 2 часа срещи и 2 часа за отчети, командировъчни и т.н.
4. По всяко време средния мениджмънт и проектните мениджъри са достъпни по телефон и мейл. И наистина помагат при евентуални проблеми.
5. Има ясни цели за годината и ясни критерии за получаване на годишен бонус. Размерът му също е ясен в началото на годината, но може да бъде увеличен при добро представяне.
Общо взето тези неща ме карат да си мисля, че знам накъде отива фирмата и че на мениджърите им пука за моето развитие… Така че, от тази гледна точка, смятам че фирмата ми се управлява компетентно…
Стефан Русев 04.02.09 в 14:28
Оффф, това е много сложен въпрос. Защото всеки си имо свои критерии за кмпетентно управление.
Има една книга “Едноминутен мениджър”, автори са Кен Бланчард, Спенсър Джонсън. В нея много добре са описани различните начини на управление.
На мен много ми хареса тази философия на управление.
Няма да описвам идеята, книгата не е скъпа и се намира лесно.
Мисля, че това означава компетентен управител.
Аз гласувах положително. Надявам се времето да потвърди дегашното ми убеждение.
Боян Юруков 04.02.09 в 14:52
Фирмата, в която работя, се намира в Германия. Нямам наблюдения как върви офиса в София, но бих казал, че ситуацията в Германия е добра. Акциите се качват въпреки кризата и се наемат нови служители. Разбира се, всичко зависи какво е мерилото за компетентност. Това е много субективно нещо и трудно може да се направи стандарт. За мен лично компетентност в управлението не е една фирма да няма проблеми. Проблеми винаги има – кризи, лоши инвестиции, липса или несъвместимост на служители, спад в пазара и дори скандал за секс тормоз. Белег за компетентност е мениджмънта да се справя добре с тези ситуации, като в същото време да не губи доверието на служителите и инвеститорите си. Това си е майсторлък, което впрочем за мен е българската дума за компетентност – достатъчно знания и премного опит.
Калоян К. Цветков 04.02.09 в 14:59
Знам хора, които са в другата крайност – неудовлетворени са на работа, но системно си траят, въпреки, че пред обществото създават впечатление на големи специалисти и “важни” хора. Като ги попиташ защо си траят и защо, след като са толкова значими специалисти, не потърсят по-добро място за реализация, вдигат рамене, въздишат…
Знам, че не е по темата, но все пак – и аз имам подобни наблюдения
Георги Танев 04.02.09 в 18:12
До сега от фирмите в които съм работил, само в една бих казал, че управлението беше ОК. Фирмата нито беше най-голямата, нито печелеше най-много и т.н. Просто една от фирмите, но мениджмънта е (беше) добър.
Вероятно най-лошото управление на което бях свидетел, беше един добре облечен бизнесмен с 4-5-ма охрана, видеонаблюдение, джакузи в офиса и много стиснат за заплати, наемане на персонал или някакво подобрение в работата иновации. Не пипаше компютър, въпреки, че информацията за всичко, което става във фирмата беше на компютрите. Единственото му запознаване с бизнеса беше от няколко страници отчети на хартия и вероятно телефонни разговори. И това беше само една от фирмите му. А да и като влезе в стаята – всички се променят и изнервят (минало време) . Най-спокойно беше, като го нямаше.