Преди няколко дни станах свидетел на нещо, което искам да споделя с аудиторията на NovaVizia.com във връзка с образованието и отношението ни към образованието.
Минавах покрай едно училище на път за дома, когато се разминах с десетина ученици. От улицата, вън от оградата на училищния двор, един младеж от групата се провикна към цяла друга група ученици, които вече се бяха запътили към входа на училището (цитирам): “В кой кенеф ще имаме час??”
Тази реплика ме порази. Ученикът сравняваше класната си стая с кенеф!
Това, което ме порази още повече бе реакцията на останалите ученици. Никой не се разсмя! Очаквах, че учениците ще се посмеят на иначе глупавата шега. Не! Нямаше никаква емоция.
Всички те дотолкова бяха свикнали с това да наричат класната си стая “кенеф”, дотолкова бяха възприели институцията “Училище” като обществена тоалетна, че дори не се смееха. Просто им беше все едно.
Цялата тази история можех просто да отмина като глупава случка, която не заслужава внимание, ако в главата ми не нахлуха тъжни мисли и перспективи.
Това бяха младежи на видима възраст 15-16 години… Започнах да си представям как само след 2-3 години тези младежи ще завършат. Някои от тях ще станат студенти в българските университети. Други незабавно ще започнат да търсят своята професионална реализация. След 4-5 години почти всички ще се явят първите си интервюта за работа в българските организации, а след още 5, 6 или 10 години (защо не?!) ще станат и ръководители. Ще произвеждат стоки и услуги, ще правят бизнес, ще ръководят други хора, ще определят съдби.
Всички ние сме свидетели на изумителния упадък и деградация в българското образование - и в училищата, и в университетите. Може би, с нашите действия или бездействия всички ние (в някаква малка част) сме допринесли за тази деградация. Защото няма друго обяснение на факта, че ученици сравняват училището си с “кенеф”, че студентите у нас масово завършват с тройки, че петиците и шестиците са девалвирани, защото почти нямат покритие, че класните зали и аулите са празни, че лекции се посещават от най-много 5-10% от студентите, че неизвинените отсъствия и поправителните изпити са стигнали своя незапомнен пик и отдавна се приемат за нещо напълно нормално.
Ето защо, не е учудващ факта, че все по-трудно се намират отговорни и интелигенти млади кандидати за работа, които да носят в себе си зрънцата потенциал да се превърнат в добри служители, а след време - в добри, кадърни ръководители.
В същото това време, предприемчиви нашенци правят бизнес или се забавляват (до голяма степен - с основание) с пороците на българското образование. Вижте няколко примера:
Пиши невидими пищови и преписвай без да те хванат
Между 5 и 12 лв. за една дипломна работа
Дипломна работа, курсова работа или реферат - вземете ги на готово
Всяка седмица добавяме по над 10 пищова
Курсови, дипломни работи, казуси и реферати по поръчка
Прилагам тези препратки не от някакви лоши чувства към тези сайтове и не за да им правя реклама (те са достатъчно посещавани, съдейки по броячите им за статистика), а просто за да ви накарам да се замислите накъде сме я подкарали с бъдещите служители и ръководители в българските организации.
Разбира се, коментарите ми от по-горе изключват всички мотивирани, отговорни, интелигентни и възпитани учащи се млади хора - разбира се, че у нас има такива и те са повод за истинска гордост. За жалост, по мое наблюдение те стават все по-малко - и в абсолютна, и в относителна стойност…
Ще завърша с това, с което започнах - с репликата на ученика, който се провикна “В кой кенеф ще имаме час??”
Ако класната стая е кенеф, а цялото училище - една голяма обществена тоалетна, то досещате ли се какъв е продуктът на тази тоалетна (учащите) и какво получават клиентите на тоалетната (българските работодатели)?! Спирам дотук, защото нещо започна да намирисва…
Вие също можете да оставите своето мнение или коментар - вероятно има какво да добавите.
8 Коментара
Любо Пасков на 28.02.06 в 10:02
Училищата ни наистина не само приличат, а и са по-зле от тоалетни. Наскоро посетих една класна стая в добро училище - счупени прозорци, малки, мръсни чинове, липса на паркет, усещането е меко казано тягостно и неприятно.
Нашите класни стаи не бяха такива, дори и по селата. Посрещна ме учител, миришещ на алкохол, с мръсен панталон и пробита от цигари фанела.
Не оправдавам децата, но каквото повикало, такова се обадило. Българинът успя да вземе само негативното, защото най-лесно се учи. Заети родители,нещастни учители едва оцеляващи….има една поговорка”. Хората посрещат по външня вид ,а изпращат по акъла”… българина не я разбра…. и тръгна за Европа….
Иван Бояджиев на 01.03.06 в 09:03
Не съм съвсем съгласен. За множеството от училищата може да е така, но има гимнзаии които държат на образованието те се наричат “елитни” може би това не е много правилно понеже човек може да се изучи и в “нормално” училище. /малко се отклоних/.
Въпреки всичко учителите са основен фактор, носител на знанието морала и.т.н, ако при някои от тях нещата не са наред нека да им бъде помогнато.
Галина Димитрова на 01.03.06 в 10:03
Всичко зависи от хората които управляват училището. Ако директорът е човек, който смята че добрият външен вид на училището и класните стаи са първата крачка към по-добро образование тогава не би имало такива “кенефи”. Защото когато в едно училище има отлична материална база, класните стаи са винаги почистени и добре поддържани и осветлението е съобразено с хигиенните норми тогава и желанието на учителите и учениците за работа се променя. Директорът трябва да е високо мотивиран човек, естетически възпитан и да преследва целите си “като питбул”. Когато има желание за промяна се намират и пари. Нищо че в България никой не дава пари за училищата.
Божидар Иванов на 01.03.06 в 15:03
Струва ми се, че темата се измества леко. Не става дума толкова за санитарно-хигиенните условия в училищата (и университетите), а за това какви хора излизат от там, с какво възпитание, култура, подготовка, интелект…
Не че не ми се е случвало и на мен да преписвам с пищови навремето, но това, което се предлага на пазара на труда в момента е под всякаква критика и то е плод на уродлива и неподходяща образователна система.
Славея Сурчева на 17.04.06 в 10:04
Средното образование дава доста лоша основа за бъдещата реализация, която се допълва от абсурдността на висшето образование. Аз лично съм студентка и ежедневно виждам недостатъците на системата. Полагам изпитите си отлично, но това не ми дава самочувствие. Програмите по различните специалности съответстват на изискванията на Средновековието, но не и на настоящите нужди. В повечето случаи преподавателите се отнасят към учебния процес по-нехайно от самите обучаващи се. А и няма никаква селекция на знаещи и незнаещи, важното е да плащат. Всичко това е отвратително и е една от предпоставките в България да не остават качествени хора, които да търсят възможности за реализация тук.
Християн Мечков на 14.06.06 в 22:06
И според мен образованието в България е скапано. Аз съм студент и знам, че почти винаги може да се препише на изпит- стига да искаш!
Според мен учениците, казали, че училището е кенеф, просто са се майтапили. Нима всички не сме пускали подобни шеги за учителите си? Така че от това не трябва да се прави някаква трагедия.
Та за образованието - в България то е скапано. Учил съм една година в Германия и знам колко трудно ми беше. А тук- просто не правим нищо- само си почиваме.
Е, има и такива, които са си съвестни и учат.
Според мен главна отговорност за това положение носят учителите- като те оставят и дори едва ли не насърчават- естествено, че ще препишеш. Ако мнозинството от тях си гледаше работата- образованието щеше да е на много добро ниво. Малко са учителите, които наистина ни карат да учим.
Корпоративните университети - имат ли почва у нас? | NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие на 28.03.07 в 12:03
[…] “Мирише на образование” […]
ariman на 21.02.08 в 01:02
Неразбирам какво общо имат колегите пишещи дипломни работи с деградацията на учениците и студетите, хора като тях и мен са продукт, а не инициатор на системата, те/ние сме умните надявам се …
Коментирай!