Лятната изпитна сесия във висшите учебни заведения започна. Студентите се явяват на изпити и с това искат да покажат какво са научили. От своя страна, преподавателите оценяват наученото, поставяйки съответната оценка.
Ще кажете, позната история, нима има нужда да се занимаваме с нея?!
Да, има такава нужда. Тя е така значима, че изисква спешен и задълбочен анализ по темата “Има ли значение какво се научава в университета в дисциплините по управление?”
Напоследък се сблъсквам със случаи на дефицит на знания и умения на някои ръководители в областта на управлението и човешките ресурси. Казано по-накратко - сблъсквам се с т.нар. “управленска некомпетентност”.
Ето няколко примера от личната ми практика:
- Собственик на фирма, който разбира управлението единствено като “контрол”. Силно подозрителен към служителите, той споделя, че не им се доверява никога и за нищо. Постоянно говори, че хората трябва да се контролират, за да не грешат. Избягва да работи едновременно с всички свои сътрудници и предпочита да се среща персонално с всеки, винаги на “четири очи”.
- Заместник-управителка, която твърди, че във фирмата й съществуват проблеми, но тя не е в състояние да ги дефинира, следователно и да ги разрешава. Поради липса на умение да поставя диагноза на вътрешната среда, както и поради непознаване на управленските процеси, в нейната организация се работи хаотично. Ключовите ръководители получават добри заплати, но липсата на управление ги стимулира да са неефективни и да допускат грешки.
- Управител на организация, която функционира в много силна конкурентна среда, не счита за нужно да разработва стратегия. Работи неориентиран за възможните финансови и други резултати. В резултат от това мотивацията на хората във фирмата е слаба, независимо от добрите възнаграждения. Зреят различни деструктивни конфликти, има натрупани негативи във взаимоотношенията.
- Мениджър на направление в организация, който не може да опише в какво точно се изразява неговата ежедневна работа. Това е не само проблем, но и истинска беда за служителите. Много слаб в областта на планирането и организирането, този мениджър е вечно недоволен от своите служителите.
- Съпруга на собственика на фирма, която не е на щат и не иска да взема управленски решения без съпруга си. На практика обаче, се разпорежда за какво ли не. Служителите я наричат “шефката”. В резултат на двувластието (шефа и шефката), служителите са объркани кого по-напред да слушат. Мотивацията за работа е ниска, хората не са инициативни, работят неефективно, от ден за ден.
- Специалист по човешки ресурси, който си е “свалил” от интернет длъжностни характеристики. Той се гордее, че разполага със съвременни длъжностни характеристики, един вид свършил си е работата, но не знае за какво всъщност да ги използва. Този специалист, който би следвало постоянно да мисли как да увеличава стойността на организацията чрез управленски практики за човешките ресурси, не върши нищо полезно, а с бездействието си е вреден. “Неговите” длъжностни характеристики са напълно лишени от смисъл - не служат нито за оценяване, нито за съставяне на програми за обучение, нито за определяне на възнагражденията.
- Собственик (и управител на фирма), който обича да повтаря, че човешките ресурси са много важни, но счита, че кариерата на служители е проблем на самите служители. Отхвърляйки идеята за планиране на кариера и за развитие служителите, той сам създава условия за ниска мотивация, чувство за безперспективност и безотговорност.
Ще спра дотук. Другите ми примери просто се повтарят.
Не бих повдигнала тази тема, ако ставаше дума за необразовани хора. Собствениците на фирми и ръководителите, за които приведох примерите, са вишисти, дипломирани са преди 5-10 години, някои от тях имат магистърска степен, учили са в “добри” български университети и са изучавали предметите “Основи на управлението”, а някои от тях и “Управление на човешките ресурси”.
Как така става, че тези “изучени” хора не управляват както следва да се управлява съгласно това, което са учили?
В търсене на отговор на този въпрос, в традиционния месец на изпитите във висшите учебни заведения, пред мен изникват следните въпроси:
- Какво е обучението, което се получава от управленските предмети, преподавани във висшите учебни заведения? Достатъчно взискателни ли са висшите учебни заведения към знанията и уменията на студентите по управленските предмети? Замислят ли се там защо трайността на знанията по тези предмети е малка?
- Защо същите тези студенти, които са положили своите изпити по управленските предмети (някои с отлични оценки, други по милост с оценка “среден 3”), продължават да възприемат управлението като “теория”? Защо не смеят да приложат своите познания на практика? Дали пък това няма връзка с мотивацията им за получаване на образователна степен във ВУЗ-а?
- Спокойна ли е съвестта на онези предприемачи и ръководители, които започват собствен бизнес, наемат хора за работа, приемат ръководни постове, а нямат компетентността да управляват хора и процеси?
- Спокойна ли са държавните органи, които знаят, че страната ни има лоши позиции в европейските и световни класации за производителност и ефективност? Нима не осъзнава, че това е резултат и от недостатъчно качествено образование по управленските учебни предмети и липсата на грижи от тяхна страна към образованието и науката?
За мен има значение какво се научава в университета по управленските учебните предмети.
А за вас? Има ли значение какво се научава в университета в дисциплините по управление? Как мислите?
10 Коментара
Василена Визева на 08.06.06 в 07:06
Въпреки, че все още нямам висше образование и тепърва ми предстои да го завърша, мога да спомена още доста проблеми, които се наблюдават и във Висшите училища, и в бизнеса… За съжаление!
Да бъдеш добър управленец не зависи от завършената специалност или от получените по време на обучението ти изпити. Това е начин на възприятие и отношение към хората. Знанията, придобити във ВУ са недостатъчни и това не е тайна за никого.
Това, обаче съвсем не означава, че ние - младите хора не бива да се стремим към себеусъвършенстване посредством извънаудиторна заетост (например). Липсата на мотивация в студентите по посока въобще завършване дори на бакалавърска степен и честата загуба на смисъл от обучение въобще са нормални за средата, в която живеем. Държавата е демотивирана да направи нещо за своя интелектуален потенциал, Университетското ръководство и преподаватели нехаят за своите възпитаници… Смятам, че това дори не е обществена тайна!
Отдавна съм разбрала, че ако сам не си помогнеш, няма кой друг да го стори вместо теб! Как това да бъде обяснено на студентите?! Над останалите два въпроса дори не желая да се замислям, но смятам, че думата “съвест” е понятие, отдавна излязло от употреба, архаизъм. Има значение какви навици се възпитават в тези Университети - няма гаранция, че отличникът, “зазубрил” учебниците по “Управление на човеките ресурси”, например, ще бъде задължително добър управленец на практика. Навици се възпитават, ако си заинтересован да го направиш… но всеки си задава въпроса “Защо пък аз?”, в резултат на което, се оказва, че няма кой.
От един обикновен, редови студент, обучаващ се в “най-престижния” в България Университет, поставен на 1296-о място в Европа. Ето на това му казвам аз добро управление!!!
Марин Колев на 08.06.06 в 08:06
Добра тема!
Връзката между т.нар. “Теория”, която се учи в университетите и т.нар. “Практика” в работата се къса. На “теорията” се гледа с пренебрежение, като на нещо неприложимо, непрактично, дори непонятно.
Проблемът се поражда от две посоки. Първо, голяма част от университетските преподаватели губят вярната посока и навлизат твърде надълбоко в сложни схеми, графики, разработки с малко практическо приложение, липса на достатъчно ясни примери, казуси, случки. Така преподавателите пропускат възможността да подчертаят полезните страни на “теорията” и тя става непривлекателна, независимо, че е “вярна”.
Второ - много студенти нямат достатъчна мотивация да учат управление, или гледат на този процес като на природна даденост, която или имаш, или нямаш, или пък подценяват учението за сметка на живите примери, които виждат и чуват в организациите, в които работят родителите им, приятелите им, познатите им, а и самите те. След време завършват и заемайки управленски пост започват да действат интуитивно, защото не са придобили знания за управление, да не говорим за някакви умения.
Най-лошото е, че вкоренените от университета навици да не се учи, да не се самоусъвършенстват се предават и в работата, в резултат на което резултатите страдат.
Илияна Стойчева на 08.06.06 в 09:06
Темата е актуална и е добре всеки на по-висока позиция да се замисли по този въпрос.
Истина е, че на теория е едно, а на практика съвсем друго. Добре би било в университетите да има повече приложими неща, които ще бъдат необходими в самата работа на всеки един специалист.
В един от най-престижните университети у нас по предмета “Управление на човешките ресурси” писахме програми по различни теми, а всъщност колегите не могат да си представят самата работа какво точно включва, каква е самата процедура за съставяне на длъжностна характеристика например. Добре е да има повече срещи между фирми и преподаватели в университети, да се насочат тези специалисти към това, което е необходимо практически. И това ще стане!!!
Радостина Николова на 08.06.06 в 19:06
Аз лично съм изучавала Управление на човешките ресурси в Колежа по туризъм Бургас. Смятам, че този дисциплина е от същото значение за един мениджър, както и управлението на финансите.
Имам две мнение по въпроса дали има значение какво се научава в университетите по УЧР.
Първо - един човек и цяла библиотека с книги по УЧР да изчете, ако не му идва отвътре, пак няма да е добър ръководител и специалист по УЧР. Според мен някои хора са родени да бъдат лидери и да управляват хора, а на други просто трябва да се забрани да го правят.
Второ - все пак теорията винаги дава преимущества по време на практиката. Затова считам, че дисциплината е необходима, но трябва да бъде и достъпна. Искам да кажа, че според мен почти всички студенти възприемат изпитите по УЧР като едни от най-сложните, порази начините, по които тази дисциплина се преподава. Учебниците са написани прекалено сложно, и го правят още по-сложен съм академични изрази.
Георги Танев на 10.06.06 в 07:06
Висшето ни образование не струва. Незнам на запад как е.
Уча в колеж по телекомуникации и пощи София.
Мога да кажа че се учат доста безполезни неща, а също и че във някои предмети има 50% безсмислени за научаване (заучаване) от материала. Просто преподаването на повечето преподаватели не е ефективно, а също и учебните планове. Не мога да кажа че това е само за нашето училище, тъй като имам приятели във др. вузове, а също и при нас преподават преподаватели от други вузове, а и нашите преподават във други.
Ако съм работодател - и искам да попадна на такъв работодател който(ако аз съм бих постъпил така).
Оценките нямат никакво значение-може да е преписал, може да му се е паднали 2-та въпроса които е научил в автобуса, да е забравил всичко след седмица да е бутнал някой лев(като това незнам къде се прави, но съм сигурен че все някъде го има). И куп други неща. А и дори да е учил теорията не е най-важното.
При едно интервю със един хубав тест за съответната длъжност и един разговор на обща тематика могат да се разберат далеч повече и по-важни неща за съответния кандидат.
Аз се опитвам да уча малко по-различно-в момента правя 2 незадължителни курсови работи по “Основи на управлението” чета книги на световноизвестните личности във областта на управлението маркетинга и др. изнесох 2 лекции аз рекламата и т.н. сп. мениджър и др. четива. Отделно са консултациите при преподаватели. Защото образуванието ни е с ниско КПД.
Божидар Иванов на 10.06.06 в 08:06
Е чак да нямат никакво значение оценките…. няма логика. Какви знания ще покажеш на интервюто при този тест за съответната длъжност, ако едва едва си изкласил?
В цял свят образованието се цени и високият успех се насърчава. Двойкаджии и тройкаджии няма - те просто не завършват. Оценка 3 не присъства в образователните системи на редица страни.
И още - в цял свят доброто образование струва много скъпо, а не както е в България - университети под път и над път, някъде влизаш безплатно, другаде срещу скромна сума на семестър. Да, в чужбина плащаш много, но именно това те задължава да се “скъсаш” да учиш. Независимо, че и в чужбина има много критики, че образованието не е достатъчно свързано с бизнеса, все пак с парите, които плащат студентите се привличат достатъчно авторитетни и реномирани преподаватели, които има какво да ти предадат.
А иначе е ясно, че каквото и да те учат, ако нямаш желание да се научиш, на работа ще си повече от начинаещ, който си е изгубил 4-5 години в унивесритета.
Георги Танев на 10.06.06 в 15:06
А ти откъде ще си сигурен с какво покритие са тези оценки. Лично аз съм имал случаи в които са ми писали по-ниска оценка, а на колко съм бил свидетел -просто нямам думи.
Отделно има много които просто преписват и преди устния изпит прочетат набързо и свържат 2 изречения.
А теста -ами със въпроси, казуси, и др. задачки на които кандидата да даде някакво мнение решение и т.н. свързани със съответната длъжност.
Мария Недева на 11.06.06 в 11:06
Напоследък все по често се чувства необходимоста от добри управленски кадри,на разрично управленско ниво.Нямам предвид само топ мениджърите.Независимо кокво ниво в ерархията на управление се заема ,необходимоста от теоретична потготовка е факт.
По мое мнение нивото на тази потготовка в отделните вузове е резлична.Качеството на преподаване също, което определя и крайния резултат-не винаги мотивирани и добре потготвени управленци.
Тези примери, които се посочват в статията са сигнал ,че хората които заемат тези дръжности не са ноясно с изискванията на тези управленски нива и не осъзнават отговорноста, която носят, когато не се справят добре с поетите задължения а това е във вреда на организацията и бизнеса като цяло.
Вина за това има нашата образователна система тъй като се учи све още по остарели програми които не дават възможност за разгръщане на възможностите на студента още по време на учебния процес , твърде много суха материя .
Нужни са повече казуси и индивидуални задания които да формират у студента основните управленски умения както и ситуации от практката които да правакират творчески решения.
Четене на съвременни автори и дискусии върху теориите ще допренесе още повече за натрупване та теоретичен опит а срещи с топ мениджъри ще донесат несравним а полза за младите бъдещи управленци!
Георги Танев на 21.06.06 в 09:06
Тези дни мнението ми се затвърди по този въпрос. НО ще го кажа конкретно защото впечатленията са прясни:
Няма разлика между 3-ка и 6-ца във университета. И това не го казвам само за този в който уча аз, тъй като:
1 преподавателя преподава и другаде.
2 изпита мина под много строг контрол, както е по принцип при този преподавател.
3 всеки може да препише, или да му се падне наученото за няколко часа, и после да чете преди устния изпит.
Борис Атанасов на 04.10.06 в 10:10
Съществен проблем е, че преподавателите в университетите нямат никаква връзка с реалността и бизнеса. Дори да искат, те не могат да преподават казуси, защото не знаят какви са. В най-добрия случай могат да цитират Дракър или примери от популярната американска бизнес литература и това е.
Може би вината е и на бизнеса, че иска само да взима от университети и нищо не дава. Понякога не е нужно само да се дават пари, но и ноу-хау и сътрудничество.
Май всички са виновни в случая.
Коментирай!