Ще ви разкажа една история. Чух я случайно и както се казва “без да искам” от хора, които разговаряха на маса, близо до тази, на която бях седнала тези дни в една кафе сладкарница.
Хората на съседната маса нямаха намерение да бъдат предпазливи в разговора помежду си. Ето как съвсем неволно станах негов свидетел. И няма да скрия от вас, че той ме огорчи и възбуди негативни чувства.
Може би защото и аз съм “активна участничка” в подобни истории. Все по-често и все по-настойчиво. Всяка учебна година. Във все по-драстични тонове.
Мъжът на средна възраст – преподавател във висше учебно заведение, разказваше на своя събеседник как преминава новия учебен семестър със задочните студенти. От студентски курс в състав 40 души на неговия първи час дошли едва четири студента. Това било все пак първи ден лекции при него и той се надявал, че броят на присъстващите ще се увеличи през следващите дни.
Очакванията му не се оправдали. Броят на студентите се стопил до двама души, а на последния ден от неговите лекционни часове дошъл само един студент. Преподавателят побеседвал с него и се разделили.
Трябва ли на някого да му пука от (полу)празните зали?
{ 1 trackback }
{ 22 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Иван Цомпов 10.10.06 в 09:04
Ами по принцип при всички случай на някой трябва да му пука. Въпроса е на кой повече би трябвало да му пука…. на студентите, на преподавателите или на обществото. Все пак при пазарна икономика ако изка някой да научи нещо наистина и е осъзнал, че това би му свършило работа той не само би присъствал, но би си платил и би изисквал от преподавателя. Значи или студентите са неосъзнати в това отношение, или реалният живот не е свързан с изучаваната материя по пряк начин или преподавателя не може да направи тази връзка.
Жасмина Милева 10.10.06 в 10:04
Всичко си е за сметка на студентите. Би трябвало на тях да им пука, защото те плащат и те би трябвало да изискват. На преподавателите им се плаща и дали ще преподават на двама или на двайсет – това за тях е без значение.
Иван Цомпов 10.10.06 в 12:04
Естествено, че не точно така. Може да се поспори, но има ли смисъл?
Тодор Христов 10.10.06 в 13:04
Има.
Иван Цомпов 10.10.06 в 16:05
Е да, но в случая всеки си носи последствията и отговорността за действийата и студенти и преподаватели и пазарната икономика отсява полезното от това, което не е полезно или не е за точното място и точното време!
Георги Танев 11.10.06 в 17:07
Не знам колко са тези страхотни университети. И не всички зали са празни. В моя колеж 2-рата седмица големите лекционни зали бяха пълни със първокурсници. Разбирасе имаме случаи и със по 2-ма и повече студенти. Но това зависи от много неща. Не всеки преподавател е добър ректор, или е “нормален”, също лично аз несъм влизал в някои часове, защото след това немога да си разчета от бързото писане съкращения и грешки. Които са и при други студенти. (добре че някой беше напечатал лекциите, защото сред колегите не намерих лекции без грешки (след проверка на 2 от асистентката).
Разбирасе всичко си е за сметка на студентите. Изнасял съм 2 лекции и знам какво му е на този който стои и обяснява пред всички, но ако учебния план и ректорът е добър не виждам защо залите да са празни.
Емилиян Танев 20.10.06 в 11:07
Ами в голяма степен си е до студентите. Защото си мислят, че за краткото време през което преподават лекторите в задочно няма да научат кой знае колко. Често се случва, преподаваният материал да е много скучен и това допринася допълнително. Друг момент е че повечето студенти задочно работят (90%+) и в частния сектор нещата не винаги позволяват да ползваш отпуска с образователни цели.
Иначе аз лично съм студент задочно и при нас залите са пълни и гледам да ходя, като се надявам да науча нещо с по-голяма практическа насоченост от описаната в учебниците, които така или иначе ще трябва да прочета и когато преподавателя има сериозен практически опит нещата се получават…
пламена 27.02.07 в 17:58
Ами как да ходим на лекции като пожечето преподажатели четат от жълтите листи или от учебника? И аз не ходя на лекции! по-добре да си чета нещо в къщи.
Татяна Христова 28.02.07 в 08:48
Добре е, че статията, която е публикувана в началото на месец октомври 2006 г. продължава да подтиква нашите читатели към коментар.
По повод на последния коментар, моля Пламена да каже в кой университет учи. Напълно съм съгласна с нея, че когато лекциите са от “жълти” листи, няма защо да се посещават тези лекции. Само че Пламена, кажете ми удоволствие ли е да се чете от “жълти” учебници? И още. Сигурни ли са студентите според Вас, че “жълтото”, което учат, им осигурява достатъчно конкурентно предимство на трудовия пазар?!
Мисля, че има голям смисъл в това да говорим за качеството на българското образование. Примерно, защо не ни пука от празните зали?! Ако университетите получават високи оценки при акредитация, не се ли тревожат от празните зали?!
Margarita 29.03.07 в 14:15
В университета, в който аз уча положението е още по-трагикомично.
Първия ден идват трима души,от които единия с лаптоп,за да си води записки (след това се разпространяват сред всички по братски напълно безплатно с обещанието да черпим колегата по бира). Обикновено в останалите дни от лекциите идва само колегата с лаптопа. Изключение се прави за дните,в които всички са предупредени да дойдат,защото ще се раздават подписи (за присъствие!!!) или имаме тест.
Йовка Атанасова 30.03.07 в 08:22
Здравейте!
Аз отдавна не съм студентка, но това което чувам от моите деца за начина на преподаване в нашите университети, меко казано, ме огорчава.
Сега за задочниците. Дъщеря ми учи задочно магистратура. Тя йма възможността да оцени положителните страни на редовното присъствие на лекции, докато учеше за бакалавър.
Сега обаче работи и на лекции и упражнения може да ходи само, ако й разрешат отпуска. За първия семестър е ползвала само само ден и половина. Толкова й разрешиха.
Кой у нас се съобразява със законите?
GR8 15.10.08 в 17:56
И ето 2 години след публикуването на този материал и той е не по-малко актуален от преди (даже като гледам темповете на развитие, може и след 20 години да е болезнено актуален!).
Много е полезно, че сте подхванали тази тема, и съм щастлив, че има преподаватели, които са склонни да погледнат под друг ъгъл на нещата.
Аз имам една теза по въпроса. И тя е следната: Очакванията на студентите се разминават от тези на преподавателите! И още: Манталитета на студентите е КОРЕННО различен от този, на техните преподаватели (под манталитет визирам култура и начин на мислене).
Когато говориш на различен език с някого, обикновенно комуникацията помежду ви не просперира, нали? Най-елементарният пример, засегнат и в коментарите.
Студентът си казва: “Сега ще почна желаната работа и ще я съчетавам с университета. Ще гледам да се освободя за по-важните и интересни лекции и упражнения, дано да нямам проблеми! Ще остане време и за забавления!”.
Преподавателя в общи линии си мисли: “Днешните студенти са най-мързеливите хора, които познавам. Вместо да идват на лекции, пият и гуляят, даже в най-лошият случай – работят някъде си!”
Чувал съм не веднъж реплика от преподавател: “Висшето образование не е задължително!”. Бил съм в ролята на студент, чул тази реплика и съм си мислил: “А работата в този университет задължителна ли е?”
Какво е породило тази разлика ли? Времената най-вече. Студентът е отраснал в коренно различни времена.
Букурова 16.10.08 в 10:35
А някой може ли да коментира другата гледна точка.дъщеря ми е студентка трета година задочно обучение “Социални дейности” в СУ. Специалност, която съвсем осъзнато си е избрала и посочила на първо място при кандидаткстване. Всеки семестър има проблеми с ….. явяването на преподавател в определеното по програма време за лекция. Следват многократни телефонни разговори с учебен отдел, издирване на преподаватяля, извинения от рода “..ами аз имам друга програма”. Апогея на “преподавателското отношение” дойде при последните очни занятия – септември 2008 – пропадна цял курс – в нито един от 4-те определени лекции,по една от десциплините, проподавателят не се яви. Учебен отдел нямат идея за причината. Студентите са в патова ситуация – губят кредити, не могат да се явят на изпит и т.н. Пусната е жалба до декана и за другата седмица се чака неговото становище ( а приемането на жалбата и абсурдното надуто поведение на труженичките по канцелариите е друга тема). Боли ме от покъртителната промяна настъпила в това учебно заведение, защото аз съм го завършила преди 23 години и тогава то беше “институция”!! Та ако, разгледаме проблема от чисто бизнес гледна точка – какъв продукт предлага СУ? И трябва ли да се чудим защо за някои специалности в последните години не могат да се попълнят бройките? Редно ли е такова реномирано учебно заведение да поддържа специалности, за които не може да осигури “предлагането на качествен продукт”? Явно така се получава, защото първо плащаш, а после получаваш или…..не получаваш нищо!
Татяна Христова 16.10.08 в 10:58
“Страхотни университети, празни зали” очевидно провокира интереса на всички ни, които имаме отношение или връзка с университетите, по една или друга причина.
Така че, г-жо Букурова, ако проследите и други матерали в категорията “Образование и кариера”, ще видите, че ние не хвърляме в никакъв случай вината върху студентите! Разглеждаме ги като “продукт” на университета, щом като вече са станали студенти в този университет.
Вашият пример онагледява по един безспорен начин, че университетите губят (а някои вече и напълно са загубили) чувството на социална отговорност и към студентите си, и към бизнеса, и към обществото.
От своя страна преподавателите, досущ като служители на всяка друга компания, усещат, че въпреки наличието на някакви правила, имат негласните възможности да заобикалят правилата.
Жалко ми е…Виждам, че и при Вас е същото…
Останете наш читател!
Венелина Мирчева 16.10.08 в 16:05
Аз съм студент четвърта година, специалност Маркетинг. Този семестър се изисква от мен да разработя маркетингов план на избран от мен продукт или услуга. С колегата ми, с който сме в един екип решихме, че ще е интересно и изключително полезно, да разработим такъв на катедра “Маркетинг”. Идеализмът ни накара да вярваме, че това ще бъде приветствана идея, както сред колегите, така и сред преподавателите. Че може би това ще помогне да се подобри имиджа на специалността, че ще се разгледат детайлно проблемите и ще се предложат решения за тях. Че вместо да се оплакваме, ще можем да си помогнем сами. Че ще повишим имиджа, мотивацията, качеството на образованието си.Ентусиазмът ни, за съжаление, бе попарен. Преподавателя- безкрайно уважаван от мен, отсече без никакво колебание, че това не е в наш интерес и в никакъв случай не ни го препоръчва. Моят въпрос е защо? Какво не трябва да се види? Какво се крие?
Опитвам се да си дам смислени отговори, но не мога да достигна до такива. Колегите ми ме посъветваха да не ги търся, а да работя над някой лесен продукт, с който ще изкарам добра оценка. Как да уважавам образованието си след това?
Татяна Христова 16.10.08 в 18:13
Ужасно е това, което пишете Венелина!
За съжаление е вярно! От първия до последния ред!
“Страхотни университети, празни зали”, както и други наши статии в “Образование и кариера” в http://www.novavizia.com, надявам се да сте го разбрали и Вие, е фокусирана към истинския проблем. Той се нарича “Управление”.
Колкото до Вашия въпрос – “Защо”, самата Вие можете да си отговорите, с малка помощ от моя страна.
Представете си фирма, в която служителите искат да споделят проблеми в работата, а впоследствие да се включат с ентусиазъм в тяхното разрешаване. Представете си и висшите мениджъри, които казват: “Не, не ни посочвайте проблеми и начини на разрешаване! Това не е във ваш интерес!”
Такава фирма е обречена да загине….
Останате наш читател!
Букурова 17.10.08 в 09:05
“Разглеждаме ги като “продукт” на университета, щом като вече са станали студенти в този университет”
Не е ли време висшите учебни заведения да осъзнаят, че студентите са по-скоро “клиенти”, очакващи получаването на качествена услуга “образование”, а не “продукт” ( който няма избор 4-5 години). Ако има свободно движение на студенти между университетите и се води борба за задържането им всяка година, едва ли ще бъдем свидетели на такава безконтролност към отделни преподаватели. Като “продукт” могат да се разглеждат дипломираните студенти, вече специалисти, които се предлагат на пазара на труда. За съжаление съм напълно съгласна с констатацията за загубената “социална отговорност” – но как да се противодейства???????????
Тодор Христов 17.10.08 в 09:20
Г-жо Букурова, разбирам грижата Ви, но ако студентите бъдат разглеждани само като клиенти, има много голяма опасност всеки, който има парички, да получава диплома, предвид на това, че си плаща за нея. Принципът е “плащам си, значи трябва да получа”.
Това за “студента-клиент” бе една теза, за която чух за първи път по времето на моето студентство (преди 14-15 години), но според мен поне, взаимоотношенията “университет-студент” няма как да бъдат поставени единствено на основата “продавач-купувач”.
Ролята на един университет, ако е нормален, разбира се, не се свежда до това единствено и само да печели, а и да създава нещо, и това, което създава (т.е. продуктът) са студентите, с техните знания, мотивация, поглед за света и т.н. Това е продължителен процес. Лошото е, че като че ли малко са хората, които имат интерес да създават каквото и да е било и лично аз нямам идея дали това може да се промени (скоро), тъй като е свързано с манталитета и начина на мислене.
Ако търсим решение, може би по-строгото придържане към правилата за акредитация би спомогнало, защото сега едва ли не излиза, че всички т.нар. “одити” на университетите минават с чудесни резултати, а всички знаят, че проблеми има.
Татяна Христова 17.10.08 в 09:45
И от мен няколко думи.
Аз бих препоръчала университетите да възприемат само кандидат студентите като свои клиенти, а студентите си като “продукт”, който университетите създават.
Кандидат студентите избират университетите, в които да кандидатстват по много параметри, в това число и доколко търсени са на пазара на труда вече дипломираните в този или онзи университет студенти.
В момента, в който университетът получи своите студенти (кандидатствали и издържали съответните изпити), отговорност на университета е да създаде от тях продукт, който може да бъде продаден на колкото се може повече места, т.е. да има реализация на пазара на труда.
Това беше и целта на акредитацията на университетите. Като гледам как се прави тя, съм по-скоро огорчена, отколкото обнадеждена…
Освен акредицията, друг лост за справяне със ситуацията на “страхотните университети и празните зали” е управлението на университета. И тук по-скоро съм огорчена, отколкото обнадеждена. На управленската компетентност на ректорите се гледа повече като “даденост” (едва ли не по рождение), отколкото на усвояване на знания, умения.
Ако аз съм на мястото на някой някой току що избран на поста ректор или заместник ректор, бих се хванала здраво да проуча “какво е управление”. Някои ректори са “лоши” (в смисъл слаби) като преподаватели. Как да очакваме от такива ректори да изискват от преподавателите подобрения…
Останете наш читател!
GR8 20.10.08 в 16:56
Здравейте!
Моето мнение съвпада с това, че дипломираните студенти са продукт на университета. Като продукт, те би трябвало да намерят своя “купувач”, или с две думи работодател. Нали така?
В такъв случай, какво получават Университетите за своя готов продукт? Те би трябвало да са “продавачите”, по пътя на логиката.
Ще кажете – студентът плаща такса, а по-голямата част се поема от Държавата (т.нар. дъжавна поръчка). В такъв случай излиза, че Университетите получават пари, за продукт, който е с неясно, до лошо качество. Щом е така, какъв е стимулът на това предприятие Университетът да повиши качеството на своя продукт?!
Нулево! Или по-скоро морално. Което си нулево в наши дни…
Татяна Христова 20.10.08 в 17:59
Здравейте GR8!
Ако “продуктът” на един университет се пласира добре на пазара на труда – т.е. фирмите предпочитат да наемат на работа и да осигуряват стажове за младите хора, които са завършили този университе, то това означава, че притокът на кандидат студенти към университета, ще се увеличава постоянно.
Според мен няма особено значение “държавната поръчка” или личните пари на студерните.
Останете наш читател!
m17 19.11.09 в 18:01
Здравейте,
за мен университетите, както и всички други образователни институции продават образователни услуги, които всички техни учащи купуват. И това трябва да е пределно ясно – купува се нещо на добра цена. Какво е добра цена определя пазара. За съжаление, по мое мнение към момента в България студентите предпочитат евтиното пред качественото, дори да имат възможност да си го позволят.