Някой знае ли изобщо верния път?!

Ако темата за висшето образование ви вълнува, препоръчвам ви да прочетете интервюто с министъра на образованието в Капитал.

Аз лично го прочетох три пъти. И това, което ми направи впечатление е, че на актуалните и логично звучащи въпроси на журналистите почти отсъства конкретика в отговорите на министъра.

Ето няколко съществени въпроса, зададени на министъра (мениджъра) на едно от стратегически най-важните ни министерства:

• “Кои ще са основните промени в системата на висшето образование?”
• “Как би могло да се контролира качеството на преподаване?”
• “Какво бихте препоръчали във връзка с управлението на висшите учебни заведения?”
• “Предвиждате ли мерки в областта на отслабналата мотивация на преподавателите във висшите учебни заведения?”

Почти никъде в отговорите на тези въпроси не открих нещо конкретно, с реална практическа стойност, което да води до разрешаване на кризата, в която е изпаднало висшето ни образование. Вместо това, интервюто изобилства с констатации колко тежки са проблемите. Четейки текста дори останах с впечатлението, че проблемите ще се задълбочават и че това е неизбежно.

Подобен подход не помага на никого и с нищо. Все едно аз да започна да повтарям, че футболен клуб “Черно море” не е шампион на България. Да повтарям и повтарям и повтарям… Ще помогна ли с нещо на клуба, на футболистите, на феновете? Едва ли. Най-много да стана досаден и да ме изгонят от стадиона.

Задавам си въпроса - някой изобщо знае ли верния път?! Има ли поне един човек в България, който може да начертае картата на висшето образование и да го изведе в правилната посока? И ако има такъв човек - как да узная за него? Как и други хора да узнаят за него и за неговите идеи?

Все пак, в интервюто има поне една конкретна идея. Тя е във връзка с финансирането на университетите. Ето цитат:

Министърът на образованието:

“Имаме готовност да предложим нова система на финансиране, която не е докрай изчистена, но най-важното за нея е, че би трябвало за всички степени, включително и за бакалавърската, една част от студентите да бъде напълно освободена от такси, друга да бъде на сегашния режим, а трета, показваща най-ниски резултати, сама да финансира обучението си.

Идеята тук е от приетите 100 души, да речем, първите пет да са освободени и от студентски такси, заради високия си успех, а последните 20 да заплащат цялото си обучение, вместо държавата да ги субсидира. И накрая на всяка година в зависимост от оценките да се прави прекласиране.”

Супер! Значи ли това, че приблизително 20% от висшистите ще имат “най-ниски резултати”, но ще получават гарантирани дипломи, защото именно те ще са хората, които ще плащат? Как мислите, колко университета ще се откажат от “услугите” им?

Питам се - за какво са им на българските компании например подобни “висшисти”? Кому са нужни? С какво са полезни?

Аз лично намирам за позорно да се допуска откровено слаби студенти да завършват и да се окичват с дипломи за висше образование. Не мисля, че това е верният път.

Считам, че в търсенето на верния път следва да се тръгне позицията “Какъв продукт желаем да създава висшето ни образование?”, а не от позицията “Трябва на всяка цена да имаме висше образование и то на всяка цена трябва да създава продукт! Дайте да видим как ще финансираме цялата тази работа!”

Според мен, “Какъв продукт желаем да създаваме” е подходящ и пазарно адекватен подход, който може да бъде взет на въоръжение от мениджърите в Министерството на образованието. Подобна промяна в акцента на дискусиите би способствала за по-бързото откриване на верния път.

Иначе, да правим нещо само заради самото правене и да се заблуждаваме, че то ни върши работа е просто загуба на време, енергия и пари. Ще си констатираме едни и същи проблеми и така до края на света…

Ето още няколко теми за размисъл за образованието:

Мирише на образование

За образованието, студентите и бизнеса

Има ли значение какво се научава в университетите в дисциплините по управление?

Страхотни университети, празни зали