Помните ли професор Сидни Финкелстейн? Той е анализатор на мениджърските грешки и провали, автор е на книгата “Защо се провалят умните мениджъри?”, а по-редовните ни читатели вероятно са гледали неговата подробна видео презентация по тази тема.
По-долу можете да видите кратко видео интервю със Сидни Финкелстейн, в което са маркирани някои от важните причини за управленските провали. Едно от нещата, на които Финкелстейн акцентира е, че предприемачите и бизнес лидерите са склонни да допускат повече грешки, когато вземат изцяло самостоятелни решения и не се допитват (съобразяват, изслушват) до мнението на приближените си мениджъри или служители.
Звучи ли ви познато? Вашият шеф така ли прави? 
През блога за персонален брандинг, където има и повече подробности от интервюто със Сидни Финкелстейн.
Във връзка със склонността на някои предприемачи и мениджъри да игнорират мнението на околните и да вярват, че само те самите и никой друг са способни да вземат удачни решения, Финкелстейн съветва тази практика да се преустанови и бизнес лидерите да се обградят със съветници, които да им дават по-различен поглед върху нещата. В противен случай, разчитайки само и единствено на собственото си мнение, някои предприемачи и мениджъри могат да постигат успехи, но други могат да се сблъскат със сериозни провали.
Същевременно, добре е човек да не се доверява единствено на изключително тесен кръг съветници и сътрудници, особено ако тези хора са склонни да се съгласяват винаги с мнението на ръководителя си, в дългосрочен план. В този случай може да се прояви ефектът на мениджърския филтър, за който вече сме говорили.
Между другото, по същата тема – за управленските грешки и провали, можете да прочетете и анализа на Татяна Христова “Кои са предупредителните знаци на управленските провали?”
{ 1 trackback }
{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
boian 10.02.09 в 00:55
Добра статия и полезно интервю. Най-силно впечатление ми направи тезата, че добрите ръководители не се страхуват да признават грешките си. Това , впрочем е полезно качество и за редовите изпълнители. За съжаление , моят опит показва, че честното признаване на грешките и поемането на отговорност не се цени. Обикновено се възприема като признак на слабост и гузна съвест от шефовете и като признак на глупост от колегите. Във всеки случай, тези които никога не поемат отговорност за собствените си грешки, а бързо намират ” балък “, когото да посочат с пръст, се издигат много по-лесно в йерархията.
Николай Колев-съкратен учител 10.02.09 в 09:13
Добро утро, Уважаеми Господин Тодор Христов!
Изключително полезен материал. Бъдещето е на всички, които спазват трите саморегулиращи стъпки- самодисциплина, самоконтрол и работа с голям екип. Доказа го референдума в Швайцария- много притеснения, но болшинството прецени готовността си за справяне с новоприсъединилите се, а така се чувства част от управлението на държавата. Същото важи и за малката фирма. Всечки грешим, но предложенията на целия екип, би ни спасил от фалит.
С Уважение, дядо Кольо.
Тодор Христов 10.02.09 в 09:16
Същевременно трябва да се има предвид, че работата в екип не е самоцел, т.е. не винаги е наложителна или полезна.
Димитър Минков 10.02.09 в 17:26
Мисля, че и друг път съм споделял виждането си за системите с обратна връзка – и в електрониката, и в механиката работят по-добре, по-продължително (без да има нужда от допълнителна намеса), по-безпроблемно (ако щете), а бе с една дума “по-”. Защо и в бизнеса, и конкретно в управлението на бизнеса да не се търси тази обратна връзка?!? Та нали клкото по-високо се изкачваш в йерархията, толкова пътя на информацията се удължава… А колкото по-дълъг е пътя, толкова възможността информацията да бъде изкривена, перефразирана се увеличава… Колкото повече първоначалната информация бива изкривена, толкова повече задачата да се вземе правилно решение се променя…
##Елементарен математичен пример – вземате две функции и си построявате графиките им – графика 1. След това променяте някои от параметрите във функциите и отново построявате графиките им – графика 2. Вероятността функциите да имат пресечни точки в близки интервали на графика 1 и 2 е нищожна## Според мен основните фактори един лидер да вземе грешно решение са два – ниска компетентност (тогава се пита, кой е позволил този човек да е лидер) и грешна информация (сега пък можем да си зададем въпроса защо и къде се изкривява информацията)…
Леле… Голям роман стана! Хайде стига повече!
До скоро
Владислав 01.03.10 в 12:51
Виктор Врум обаче казва, че най-много време му е трябвало да се оттърси от заблудата, че колективните решения са по-добри от индивидуалните. Според мен е безспорно, че повече очи виждат по-добре проблема, от повече ъгли. Но вземането на по-правилно решение вероятно наистина не е функция на повечето глави-учатнички. Имаме крещящи примери за провала на колективните решения като: IBM, че в софтуера няма бизнес; правителството на САЩ – като обяви война на Ирак под претекс, че имало ядрено оръжие и въпреки, че не откриха нищо още държат Ирак в окупация.
Повечето велики открия също не са плод на колективни умствени усилия: Архимед, Нютон, Лобачевски, Менделеев, Айнщайн.