Умението да представяш себе си

Едно интервю на в-к “Дневник” с Мартин Слоуман – експерт и консултант по човешки ресурси от Великобритания (в-к “Дневник”, 28.06.2006) ме подтикна да споделя мнение за една от причините хората да не демонстрират компетеността си по време на вътрешнофирмени семинари.

По време на един свой семинар в българска компания, Мартин Слоуман констатира, че:

“Всички участници в семинара бяха тихи и безучастни и почти не разказваха.”

Ако прочетете цялата статия във вестника, ще разберете, че става дума за участниците, които не са искали да споделят свои добри практики в компанията си и са били мълчаливи по време на семинара.

По нататък Слоуман продължава:

“Мнението ми е, че хората в България трябва да демонстрират повече компетентност и да изказват идеите си. Според мен вие сте много по-компетентни, отколкото си мислите, че сте и отколкото показвате.”

Споделям това, което казва британският експерт и консултант по човешки ресурси. Същевременно ми се иска да погледнем въпроса, който той поставя от друг ъгъл.

За мен една от основните причини да не се показва компетентност и да се участва пасивно на вътрешнофирмен семинар е вътрешноличностна и се отнася до компетентността да се демонстрира компетентност.

Познавам хора, които са компетентни в своята професионална област, но не знаят как да я афишират, т.е. да я направят достояние на други хора (колеги, шефове). Познавам също така хора, които не са особено компетентни в своята област, но умеят да създадат впечатление за себе си, че са компетентни.

Ако следваме идеите на съвременната социална психология, то в случая става дума за едно от най-важните социални умения – това е умението “да представяш себе си”. То е в сновата на компетентността да се демонстрира компетентност.

“Да представяш себе си” означава да упражняваш контрол върху впечатленията, които хората формират за теб. Въпросът е как да се създаде подходящото впечатление, така че да съвпада с намеренията, които индивидът има по отношение на околните и на ситуацията, в която е.

В този смисъл, умението “да представяш себе си” е част от професионалните умения. Ако някой иска да покаже интерес към фирмата, в която работи, да изрази своята загриженост, да се включи в разрешаване на проблемите, то поведението на мълчаливо участие по време на вътрешнофирмен семинар съвсем не е приемливо поведение.

Повечето вътрешнофирмени семинари приемат формата на работни срещи и са чудесен повод да се покаже компетентно отношение към фирмените проблеми.

Аз лично съм била свидетел как след семинара хората насаме с водещия се отпускат и започват да задават въпроси. Това също ме кара да мисля, че не всички умеят да представят по подходящ начин своите виждания, мнения, идеи, знания.

Възприемате ли “умението да представяш себе си” като важно професионално умение? Какви са вашите наблюдения относно компетентността да се демонстрира компетентност на българските мениджъри и служители в хода на вътрешнофирмени семинари?