Много интересни факти цитира Даниел Панчев, Председател на АРГО (Асоциация за развитие на гражданското общество) преди няколко дни във Frognews.bg:
В доклада на Европейската статистическа служба се казва, че:
- България е на предпоследно място в ЕС по фирмено обучение.
- Едва 29% от фирмите в България са организирали обучения за служителите си, докато средният процент за ЕС е 60 на сто. С най-добри показатели е Великобритания, където цели 90% от частните предприятия провеждат обучения.
- Страната ни е и на предпоследно място по специално участващите в обучения служители като едва 15% от персонала на българските компании са посещавали курсове. Средно за ЕС делът е 33 % като най-висок този показател е в скандинавските страни и по –специално Швеция и Дания.
- На 25-то място сред 27-те страни членки на ЕС сме и според разходите, които предприятията отделят за обучение спрямо общите разходи за труд и работна запрата.
- Най-активни в обучението на служителите у нас са големите фирми с персонал над 250 човека (около 23%), за предприятията с персонал от 50 до 250 души процентът е 12 на сто, а за тези между 10 и 50 – 6 на стo.
- Близо 80% от наблюдаваните български фирми дори нямат бюджет за обучение.
Линк към пълната статия във Frognews.bg, със заглавие “За някои реалности пред обучението на човешките ресурси в България”.
Интересно, кога за последно във вашата фирма се проведе обучение, в което участвахте и вие? Ако са верни цитираните данни (а нямаме причина да се съмняваме в тях), вероятно едва 15-20% от вас ще могат потвърдят, че са били на обучение през 2008.
А по каква тема бе обучението, ако сте участвали в такова и ако можете да споделите?
И най-накрая, имаше ли смисъл присъствието и участието ви в обучението или може би по-скоро бяха допуснати някои от типичните грешки във вземането на решения за провеждане на обучения?
{ 5 trackbacks }
{ 18 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Георги Танев 18.02.09 в 14:30
Доколкото виждам големите компании най-много обучават служителите си спрямо по-малките компании. В големите компании също така йерархията е голяма и вероятно няма много възможности за иновации или подобрения, като съвсем друг е въпросът как се гледа на предложения за подобряване на работата в такива големи структури и то български.
И разбирасе – Интересно би било да се види, какъв процент от служителите, които отиват на обучение го правят с цел да научат нещо и какъв процент просто защото шефа иска, от интерес или така е модерно.
И когато излязад данните за ефективността от обученията.
Много е назад българския бизнес в отношението си към обученията – поне голяма част от бизнеса в България.
Емил Минев 18.02.09 в 14:48
“Абе на нас обучения не ни трябват. Българина всичко си знае.. “:)
Наистина, що се касае да учене и обучения, положението в БГ никак не е розово. От друга страна това означава много възможности за развитие на обучителните организации.
По мои наблюдения хората и организациите тепърва започват да изграждат лична култура за обучение и развитие.
Просто масовото образование създаде огромно недоверие към обучения, учене, образование, като цяло. И сега задачата ни е бавно и полека да променим това и възвърнем доверието.
Това означава обучителните организации все повече да се стараят да предлагат качествени и ефективни обучителни услуги. А фирмите и компаниите да погледнат малко по-дългосрочно и все повече да инвестират в развитието на човешкия потенциал.
Тодор Христов 18.02.09 в 19:34
Емил, аз обаче смятам, че обучаващите организации сами са си виновни, ако има някакво недоверие към качеството на техните услуги (като цяло).
Не, че масовото образование е цвете…
Емил Минев 18.02.09 в 20:03
Абсолютно съм сагласен с това.
Има много обучаващи организации, които правят по-скоро бизнес, отколкото обучение. От там ниска ефективност, от там разочаровани клиенти… и т.н. по веригата.
За това казвам, че им предстои задачата да повишат доверието, като предлагат все по-качествени и ефективни обучителни услуги.
Нужно е поръчките “на парче” да намалеят и фирмите поръчители, както и предвагащи обучения да започнат да мислят по-дългосрочно… какво правят и защо го правят.
Татяна Христова 19.02.09 в 07:55
Присъединявам се към мнението на Даниел Панчев, който определя фирменото обучение у нас като “трагично”.
“Трагичността” е израз не само на това колко малко фирми инвестират в обучението на служителите си.
Трагичността е в това как протичат обученията и каква е ефективността от проведените обучения. Ако съм специалист по управление на човешките ресурси и ако съм управител (изпълнителен директор) на компания, която плаща за вътрешнофирмени обучения, аз бих постъпила по по-различен начин в организацията на обученията за служителите.
Тодор Христов 19.02.09 в 08:16
Само да уточня, че думата “трагично” всъщност е от мен.
тъй като цифрите показват трагични неща в сравнение с останалите държави.
napster 19.02.09 в 09:20
Аз пък мисля, че няма толкова много обучение, защото самите фирми се стремят да намалят разходите за работниците си. Не заради кризата а по принцип.
Maria 19.02.09 в 09:54
А къде може да се намери целия доклад на Евростат? Потърсих в страницата им, но не можах да го намеря…
Тодор Христов 19.02.09 в 10:13
Мария, опитайте да се свържете с АРГО чрез линка по-горе в статията, и оттам – чрез формата им за контакт. Аз опитах да потърся в интернет, но не успявам да открия публикуван някъде доклада.
Светомира Филчева 19.02.09 в 10:37
Проблемът с фирменото обучение, според мен, е комплексен – възможно по- ниски разходи, неподходящо подбрани обучения и ниска ефективност на обучителните услуги, поради тяхната “общовалидност” / предлаганото обучение не е “напасвано” за отделната организация, то е еднакво за всички/. Добро решение е да се определят нуждите от обучение чрез ИНДИВИДУАЛНИ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ на служителите и да се ползват, когато е възможно, ВЪТРЕШНИ ЛЕКТОРИ /хора от организацията, които след обучението си от специализирани в дадена област обучаващи фирми, подходящо “смилат” получената информация и я предават на колегите си/. В нашата фирма тази система дава добри резултати.
Татяна Христова 19.02.09 в 10:57
Светломира, така както очертавате проблема с фирмените обучения, то очевидно става въпрос за проблем, който произтича от самата фирма. Тоест, фирмата се ориентира към “някакви” обучения, критерият за избор е единствено цената. Още една алтернатива има – да изберем фирма на наши познати и да дадем парите там.
Колкото до индивидуалните планове за развитие, то нека поставим коня пред каруцата.
Първо, установяваме конкретната потребност от обучение на конкретния служители. Различно е, от това, което Вие посочвате. Предполагам, че грешката е неволна.
Второ, да планираме как служителят да стигне до състоянието на познания и умения (навици), което се изисква, за да се справя моного добре (отлично) с неговата си работа.
Съгласна съм, че вътрешните лектори са много полезни, но те не са “безплатни”, нали?1 И освен това са подходящи само при определени познания, умения, навици.
Daniel Panchev 19.02.09 в 12:03
Zdraveite,
radvam se, che statiqta mi e predizvikala takuv interes. Site na ARGO /Asociacia za izsledvane i razvitie na Grajdanskoto obshtestvo/ e http://www.argobg.net.
Tajna e kartinkata, no neshtata trqbva da se nazovavat s istinskite im imena!
S priqtelski pozdrav,
Avtora o:)
Тодор Христов 19.02.09 в 12:23
Благодаря за включването тук, Даниел!
Емил Минев 19.02.09 в 12:31
Даниел,
а къде може да се намери въпросиня доклад на Евростат?
И аз, като Мария, не успях да се ориентирам в страницата им.
Stefan Rusev 19.02.09 в 14:04
Лоши резултати.
Аз сум участвал в 3 фирмени обучения и ползата от тях за мен е сериозна.
Бих искал да попитам колко струва ориентироващо едно фирмено обучение. Предполагам от значение е броя на участниците, може би бранша, темата, обширността на обучението, мястото и други елементи.
Но питането ми – колко би струвало едно примерно обучение за да видя от размера на каква инвестиция се отказват мениджърите в БГ. Мисля, че тази инвестиция се връщя на 100%.
Тодор Христов 19.02.09 в 14:31
Стефан, много относително е, но мога да дам груби ориентири за едно двудневно обучение, на глава “участник”, в моята сфера.
Там инвестицията (на участник) може да варира в много широки граници, в зависимост от фирмата и много други детайли, но да речем от 150 до 600лв. на човек.
Това са груби ориентири.
Stefan Rusev 19.02.09 в 14:54
Значи за 5 служителя за двудневно обучение за най-високата цена прави 3000 лв.
А рекламата в едно списание от рода на Наш дом, Домът, Идеален дом, а и за другите лъскавите списания е в рамките на 1500 евро, това е за страница, а за корица минава 2000 евро.
Ако човек погледне тези списания и сравни колко страници са статии и колко са рекламите ще разбере, че рекламите са над 50% от съдържанието.
Значи фирмите имат пари, но не знаят как и в какво да ги инвестират и кое ще увеличи приходите им.
Интересно….
Татяна Христова 19.02.09 в 19:29
Страхотно сравнение ни дава Стефан Русев!