“Всичко, което искате, иска вас”!
Ако нямате нищо против, приканвам ви да отделим 10 минути време (толкова може би е времето, за което ще прочетете този материал) за мъдростта на това послание. Казват, че то е квинтесенцията на така наречения “Закон за привличането”.
Този Закон касае начина на мислене и нашите собствени мисли, които притежават мощта и скоростта на движение на светлината. Начинът на мислене помага да преодолеем всякакви бариери и в крайна сметка да успеем в начинието, с което сме се захванали.
Ще кажете, голяма работа – всеки мисли постоянно за успеха си, но някои успяват, а други не.
Така казват и част от студентите, които всяка година по това време започват при мен едно малко странно за нашите висши учебни заведения обучение, което съм назовала “Мотивация и персонална кариера”. Студентите са на прага на своето дипломиране, а обучението има предназначението да им помогне да мислят по един по-полезен за тях самите начин, когато става дума за тяхната кариера.
Сред тях има такива, които предпочитат да не поемат отговорност за собствената си кариера (за която между впрочем мислят, че е “повишение в йерархията”) и отказват да променят този начин на мислене с какви ли не извинения – не били виновни, че никой не се грижел за тях, те искали да имат кариера, ама някой им пречел, искали да се развиват, но във фирмите не им давали тази възможност и така нататък.
Защо успяваме, ако променим мисленето си в посока на успеха?
Защото външният свят на човека отразява неговия собствен вътрешен свят – отбелязват експертите по личностно развитие. Вижте мненията на някои от тях:
“Нищо не може да ви се случи в дългосрочен план, ако не съответства на нещо вътре у вас. Ако искате да промените или подобрите каквото и да е в живота си, трябва да започнете с промяната на вътрешните аспекти на своя ум.
Това съотвествие се нарича “умствен еквивалент”. Вашата най-голяма отговорност в живота е да създадете у себе си умствения еквивалент на това, което искате да изпитате във външния свят…
Вашата настройка, вашето здраве и вашите материални успехи са отражение на начина, по който мислите през по-голямата част от времето си.”
(Трейси, Б. 100 абсолютни закона на бизнес успеха, София, “Световна библиотека”, 2008, с.31)
“Една от решаващите стратегии на успеха е да се държите така, сякаш вече сте там, където искате да бъдете. Това означава да мислите по определен начин и да се чувствате като хора, които вече са постигнали целите си.
Да действате “така, сякаш…” означава да изпращате мощни команди до подсъзнанието си, което започва да търси ефективни начини за постигане на вашата цел. То програмира ретикуларната активираща система в мозъка ви, който започва да регистрира всичко, свързано с постигането на успех и изпраща силни послания към вселената, че вие дествително желаете да постигнете тази крайна цел.”
(Канфийлд, Дж., Принципите на успеха, София, “Обсидиан”, 2007, с. 122)
Ето съвсем набързо, една история от книгата на Джак Канфийлд. По време на своята вечерна разходка един човек се натъкнал на мъж, паднал на колене под уличната лампа да търси усърдно нещо. Попитал го какво търси, а онзи му отговорил, че е загубил ключа си.
Разхождащият се човек решил да помогне, клекнал и той и двамата започнали да търсят изгубения ключ. Търсили, търсили, нищо не намерили.
Тогава човекът, който искал да помогне, рекъл: “Сигурни ли сте, че точно тук сте изгубили ключа?” А другият човек отговорил: “Не, аз загубих ключа си у дома, но търся тук, защото е по-светло.”
Ами, така е – когато търсим причините за несполуките си извън себе си, не можем да се “оправим”, въпреки че могат да се намерят хора, които да поискат да ни помогнат. Но ако поемем стопроцента отговорност за себе си, то това означава че сме променили начина на мислене.
Има ли формула за лична стопроцентова отговорност?
Според Джак Канфийлд, такава формула има. Той я научил от свой познат психотерапевт. Формулата е следната:
Събитието + Отликът = Резултатът.
Да го кажем с други думи – всеки резултат в живота (без значение дали е успех или провал) е отражение на начина, по който сме откликвали на предишни събития.
Можем да хвърляме вина върху всичко, което ни заобикаля – икономиката, системата, управляващите, лошото образование, шефовете, колегите, семейството…
И какво от това? Ще променим ли нещата?
Няма, защото подобни мисли ни ограничават. Ще загубим време да извиняваме собственото си бездействие, вместо да преосмислим себе си и събитието (ситуацията), в което сме попаднали.
Канфийлд съветва да променим местата на двете събираеми като първо поставим нашия отклик (т.е. нашите собствени възприятия и мисли), а след това и събитието, за да получим желания резултат.
Как да си помогнем?
Като повикаме въображението си на помощ. Човешкото съзнание не прави разлика между реално и представа. Ето защо, ако визуализираме (представим си на живо) успеха, към който се стремим, ние ще активираме сами поведението си и ще се фокусираме право в целта. Нека ви кажа, че точно на това му викаме “мотивация”.
В резюме
“Всичко, което искате, иска вас!”
{ 1 trackback }
{ 27 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Martin 12.03.09 в 14:41
Ех, да можех да си променям мисленето с едно “щрак”…
Тодор Христов 12.03.09 в 14:43
Тогава може би всеки щеше да го променя много лесно (с “щрак”) и в крайна сметка, ефектът за всички вероятно щеше да е нулев.
Драгомир Божков 12.03.09 в 15:32
Съжалявам, че завърших преди да имам възможността да посещавам този курс по “Мотивация и персонална кариера”. Сигурен съм, че би ми бил изключително полезен…
Поздрави, доц. Христова!
По мое мнение, промяната с “щрак” е възможна, но често не носи резултатите, на които сме се надявали…Наистина добрите разултати искат време, усилия, добро обмисляне и търпение…
Кремена Дачова 12.03.09 в 16:12
да, така е! Нашата действителност е криейтвана от нас самите. Така наречената “реалност”, в която живеем може да бъде различна! това зависи само от нас самите, и от Никой друг.
Ние притежаваме Ключът, с който можем да отворим вратата за промяната….Света, около нас, ще стане различен, ако НИЕ /всеки от нас – лично/ ПРОМЕНИМ СЕБЕ СИ. Звучи абсурдно, но е вярно….
Качвам го съвсем отговорно..
Димитър Николов 12.03.09 в 17:52
Имаме само два начина за възприемане на света около нас – позитивен или негативен. Винаги единият надделява (сред българите главна е негативността).
И тъй като спомените и мислите пораждат чувствата, човек създава живота си според начина на мислене. Нормално е при негативно мислене да липсва мотивация, а заедно с това да липсват действия. Също е нормално позитивните хора да вярват в себе си и във възможностите им и мотивирано да гонят своя успех.
Няма ключове, тайни, скрити закони… Просто позитивната мисъл мотивира действието. Затова често негативните хора не постигат успех.
Само да отбележа, че границата между позитивност и реализъм често е тънка и някои хора ги смесват. Грешен подход
Димитър Караниколов 13.03.09 в 08:13
Аз съм съгласен с изнесеното в статията.
Бих допълнил,че според някои автори подсъзнатието изпълнява точни команди без да “разсъждава”. Има ли поставена конкретна цел то се стреми да я постигне по най-прекия път. Затова ни съветват да искането ни да бъде допълвано с фразата: “Без вреда на никой”.
Иначе резултата може да ни бъде поднесен на доста голяма цена.
Всъщност от примера с ключовете вероятно може да се направи и друг извод:
Ние не обичаме да се занимаваме с тъмните си страни. А осветлим ли ги – ще намерим ключа.
Камен Вельов 13.03.09 в 09:23
И според мен начина на мислене определя какво ще се случи с нас. Затова трябва добре да помислим, преди да си помислим нещо.
Има една китайска поговорка, която много харесвам: “Посееш мисъл – пожънеш действие, посееш действие – пожънеш навик, посееш навик – пожънеш характер, посееш характер – пожънеш съдба”.
Евгени Евстратиев 13.03.09 в 09:24
Здравейте.Много се радвам за тази тема.Филма за закона за привличането (the secret) ми бе препоръчан преди година и от тогава много неща се промениха за мен(към по-добро).Това е линк към част от филма със субтитри http://vbox7.com/play:711f40cb
Целият филм го има по торентите.
Поли Козарова 13.03.09 в 10:16
Аз съм безспорен почитател на Закона на привличането и съм сигурна в ефекта на позитивното мислене върху резултатите, постигани от човека.
Но все пак, нали има и други фактори, независещи от нас, които влияят върху постигането/непостигането на успех във всяка една дейност? Особено в бизнеса значението на тези фактори никак не бива да се игнорира.
Stefan Rusev 13.03.09 в 11:18
И аз се запознах със закона за привличането от филма the secret. И меко казано бех втрещен. Вярвам, че той действа и се стремя да мисля позитивно и да действам според закона за привличането.
Изумен бях, че всички хора за които мислим, че са успели са действали и вярвали в закона за привличането.
gr8 13.03.09 в 13:00
За “The Secret” само ще кажа, че месец след като гледах филма, получих мечтаната работа.
Относно статията, благодаря на г-жа Христова, че има преподаватели като нея!
Поздрави!
Светомира 13.03.09 в 13:27
Миналата година слушах лекциите на доц. Нако Стефанов пред студенти от “Управление на Човешките Ресурси”- магистратура. Той даде много интересни насоки за размисъл по отношение на мотивацията, като ги свърза с изповяданата от човека или от заобикалящите го религия. Въпреки, че съм от “безверното поколение”, ценностната система на източното православие ми е предадена по някакъв начин и несъзнателно се придържам към нея. А там скромността, примирението, прошката, търпението и ред още качества, които не ни насочват да сме “пробивни” и да “градим кариера”, са на почит. Пиша всичко това не за оправдание, а за потвърждение на идеята, че не става само с “щрак” и от четене на книги от чужди култури /разбирайте и религии/. Колкото до проучването за мненията на студентите от горната статия, все ми се струва, че това, което казват, съвсем не е това, което мислят. И пак стъпвам на източното православие, в което липсва изповедта /за разлика от католицизма/ пред простосмъртен и на глас, подготвяща ни да “разголваме” душата си. С времето обаче всичко ще си дойде на място.
Stefan Rusev 13.03.09 в 14:16
Не съм съгласен, че източното православие ни пречи да сме “пробивни” и да “градим кариера”. Скромността, примирението, прошката, търпението са положителни качества според мен и всичко зависи от начина на мислене. Всеки сам може да си разсъждава, но според мен тези качества са положителни стига да не се изпада в крайности.
Мисля, че това е оправдание, без да искам да засегна Светомира, просто това е моето мнение.
Светомира 13.03.09 в 15:12
Радвам се, че този поглед към темата мотивация е направила впечатлиние и на други и даже вече има едно мнение! Целтта тук не е да налагаме собсвените си виждания, а да коментираме проблема – точно в това е силата на Нова Визия.
gr8 13.03.09 в 15:35
Колеги,
Предполагам всички знаете репликата: “На калпава ракета космосът й пречи!”. Много по-лесно ни е, да намерим причината за случващото се някъде извън нас, и да обвиним Папата, Православието, 45-те години комунизъм, 5те века османско владичество и т.н и т.н.
Но да не се заблуждаваме! Първо дори не сме и толкова религиозни, че да ползваме религията за оправдание и второ – всички сме наясно, че причната тръгва от нас и свършва в нас!
Направих си един експеримент. Реших да видя какво ще намери Google, ако му задам следната фраза – “няма да се оправи” и ето резултата:
Резултати 1 – 10 от около 2 010 000 за “няма да се оправи”. (0.27 секунди)
Значи, Google за 27 стотни от секундата разбра нещо, което на нас може да ни отнеме дори цял живот, ако чакаме нещо от самосебе си.. просто така.. да вземе да се оправи…
Поздрави!
Татяна Христова 13.03.09 в 16:56
Едва сега имам възможност да прочета коментарите на Мартин, Драгомир, Кремена, Димитър Николов, Димитър Караниколов, Камен, Евгени, Поли, gr8, Светомира. Благодаря на всички!
Вие ме зареждате определено с оптимизъм, че има млади хора, които споделят формулата “Всичко, което искате, иска вас”.
Веселина Шишкова 13.03.09 в 17:52
Здравейте,
да искам и аз да препоръчам да гледате филма The Secret, тъй като е много подходящ за темата. Имаше няколко добри идеи във филма, който много ме заинтригуваха, едно от тях беше едно табло, на което ти да сложиш всички неща, който искаш да постигнеш и да имаш. Човекът, който разказваше за своето табло каза, че след време е установил, че не само има къщата (на таблото беше сложил снимка на къщата в която иска да живее), която е искал да има винаги, но тя е точно същата от тази на снимката на неговото табло. Аз и мой близки бяхме много вдъхновени от идеята и си направихме наши табла, които съм сигурна, че един ден ще бъдат реалност, а не само снимки , защото всичко, което искаме, иска и нас
Stefan Rusev 13.03.09 в 17:58
Може би оставих погрешно впечтление. По втрещен имах предвид, че закона за привличането съществува и действа.
Аз съм правил опити както се препоръчва във филма и нещата се осъществиха.
Закона наистина действа.
Alexandra 14.03.09 в 10:08
Na vseki skiptik moga samo da kaja,4e trqbva da vnikne v tezi dumi,za6toto imat pove4e smisyl ot kolkoto moje da si predstavi6…Prepory4vam na vseki koito se interesuva ot tova da gleda filma THE SECRET,moze i da mu otvori o4ite
Евгени Евстратиев 14.03.09 в 12:15
Много се радвам че, толкова много хора са гледали филма.Мисля че, броя на скептиците в света са намалели с толкова колкото са гледали филма.По темата има много материали.Искам да кажа също че, само с мечтание и бездействие нищо не става.Визуализирането на бъдещето трябва да бъде подкрепено и от действия в тази посока.Като във вица с онзи дето искал да удари печалба от тотото, но не е пускал фиш.
Георги Танев 14.03.09 в 20:31
Гледал съм филма, четох и книгата и т.н.
Един от хората който съм коучвал, ми каза, че е обиден на живота защото ……….
Оказа се, че всичко, което е поискал от живота му е било дадено – закона май действа. Събитията се бяха случили, откликът не съм го нищил имало ли го е, не беше това целта на коучинга. Резултатите бяха факт – получил бе всичко, което е искал и за това беше убиден на живота един вид – не казвам нещастен, нямам спомени дали така ми отговори човека.
Изводът – знае ли човек наистина, какво иска и дали, ще му хареса като го получи.
По мои наблюдения закона действа, но човек може ли да получи повече отколкото е дал! И на каква цена!
Здравко Зафиров 14.03.09 в 20:46
Интересно….
винаги съм вярвал, че човек ако иска нещо достатъчно силно, то все някога ще се получи. Също така за ценностната система, стремежа към нещо и т.н. мотивиращи фактори… имам една теория. Всичко е въпрос на гледна точка, всъщност няма правилно и грешно, хубаво и лошо, и т.н. освен в главите на хората. Имаше една много хубава приказака, “няма лоши хора, проблем въниква, кохато не можем да се разберем”. Тоест всеки сам има власт над себе си да програмира възприятията за живота и съдбата си, както и да прожектира тези възприятия върху желанията си и стремежите за задоволяването им.
Относно табелата с таблото със снимки на желанията… приветствам бурно тази идея, защото тя ни подрежда стремежите и целите, а човек се амбицира на подсъзнателно ниво, като има цел да я преследва. За това и аз ще си направя табло, ама ще дойде голямжко моето….
Поздрави на всички и ползотворна седмица Ви пожелава един оптимист!
Янка Георгиева 15.03.09 в 18:28
Много хубава статия! Познавам не малко хора, които никога за нищо не поемат отговорност и винаги измислят безумни причини за собствените си неуспехи. Хора, които претендират, че разполагат с безценни качества, но въпреки всичко някой винаги им пречи да постигнат това, което искат. През цялото време са заети да мрънкат и да се оплакват, докато в даден момент просто са погълнати от собственото си мрачно ежедневие, че не са способни да мечтаят, нито да изпитат удоволствие от “съществуването” си. Те не успяват да бъдат искрени пред самите себе си и да осъзнаят, че проблема се крие в тях самите, да не говорим, че и въобще не са способни да оценят останалите и да създадат трайни приятелства.
Истината е, че ако човек не цени и не обича себе си, няма как да заобикне околните и заобикалящата го среда.
Истинските, достойни и целеустремени хора се наслаждават на пътя нагоре, независимо колко е труден, защото знаят, за какво се борят. Другите просто криволичат и незнаят накъде да поемат, защото и така им е достатъчно трудно, камо ли ако решат да направят крачка напред.
Но както се казва, съзнателно или не, човек сам прави своя избор. Аз лично си пожелавам по-малко такива хора около мен, които сеят негативизъм, и които живеят с мисълта, че другите са им задължени с нещо.
Димитър Караниколов 16.03.09 в 08:17
@ 21
Може би най-деликатното нещо – е да намериш себе си.
Всички искаме висок статус и се стремим да го постигнем основно:
- или с неща, които за момента са ни приятни да правим, или ;
-”както го правят всички”.
Но пък едно е да обичаш да шофираш, съвсем друго – да си професионален шофьор,и трето- впоследстие собственик на транспортна фирма.
Светомира 16.03.09 в 08:48
Интересна работа! Да не би да ги привличате тези сеещи негативизъм хора около Вас? Аз познавам само един такъв мрънкащ и вечно недоволен, който обаче много добре си “плете кошницата” и постига май точно каквото си е наумил. Показах му статията и линка и той пак се намуси и изсумтя нещо, но за мое изумление вече има залепени три неща на бюрото. Естествено на първо място е увеличението на заплатата
!
Гергана Трифонова 16.03.09 в 09:56
О да, четох книгата за този закон.”Тайната”:)
Кремена Дачова 16.03.09 в 10:25
с пожелание за успешна работна седмица на всички вас……
ще си позволя да ви едно текстче:
Приказка за щастието
“Както много от нашите съвременници, имало някога един човек, който тръгнал да търси щастието. Той знаел само, че то се намира там, където се докосват небето и Земята. Дълго пътувал. Пустините го изморили, острите кремъци на планините изранили нозете му. Оборил глава скиталецът и се замислил, защото все не достигал там, където небето и Земята си подават ръка. Когато и последните сили го напуснали, дрипав и унил, оборил глава. Сълзи на горест и отчаяние мокрели лицето му. Изведнъж почувствал нечие присъствие. Повдигнал уморено очи и видял пред себе си старец, чийто благ поглед вливал бодрост и успокоение у него.
- Защо скърбиш, синко? – попитал старецът.
- Търсех щастието, страннико – отговорил скиталецът.
- И къде го търсиш?
- Там, където небето и Земята се допират, но те никъде не се срещат.
- Небето навсякъде докосва Земята, синко, тя цяла плува в него и щастието е навсякъде, стига окото ти да не бъде сляпо да го види. Вглъби взор в себе си и виж, че то стои в тишината и те чака. Напусни прашните пътища и поеми пътя към самия себе си и ще видиш, че там, в светлата тишина на твоето аз, живеят заедно небето и Земята. Но преди това ела с мен. Аз ще ти помогна да стъпиш върху Пътя, който ще те отведе там. И словата, които чуеш, ще ти помогнат само ако ги изпълняваш.
Скиталецът седнал при нозете му и се заслушал внимателно.
- Четири са качествата, които трябва да придобиеш, сине: различаване, отсъствие на желание, добро поведение и любов.
Първото качество е РАЗЛИЧАВАНЕ НА РЕАЛНОТО ОТ НЕРЕАЛНОТО. В света има само два вида хора – едни, които знаят, и други, които не знаят, и само това знание е важно.
Каква религия човек изповядва и към коя раса принадлежи, това са несъществени неща. Истинско същественото е знанието на Божия план за човека. Защото Бог има план и той се нарича еволюция.
Между право и криво не е трудно да се направи избор, защото онези, които са пожелали да следват Пътя, вече са решили да се държат за правото. Но тялото и човекът са две различни неща и човешката воля не винаги е в съгласие с желанията на тялото. Когато тялото ти пожелае нещо, спри се и помисли, дали наистина ти го желаеш, защото ти си душа и ти искаш само това, което душата ти иска. Не влизай в заблуждение да мислиш, че ти си тялото. Ти не си нито физическото, нито астралното, нито умственото тяло. Всяко от тях претендира, че е “Аз”-ът, за да придобие това, което желае. Но ти трябва да ги познаваш всичките и да се самоосъзнаваш като техен господар.
Астралното тяло, или тялото на чувствата, има своите желания – и то цял куп. Не че желае да ти навреди, но жадува за силни преживявания, от които нямаш нужда. Затова трябва да различаваш твоите потребности от онези на астралното ти тяло.
А умственото, или ментално тяло, се смята за нещо отделно. То те кара да мислиш за всички онези отделни предмети, от които то има нужда. Ти не си умът, но умът е твое сечиво, с което си служиш, затова и тук се иска различаване.
Не прави компромис между добро и зло. Ти трябва да вършиш добро, та каквото ще да става. И не бива да вършиш зло, та каквото ще да каже невежият. Изучи основно скритите закони на природата и живей съобразно тях, защото, сине, природата забавлява глупавите, умните учи, а на мъдрите разкрива тайните си.
Ти трябва да различаваш не само полезното от безполезното, но и повече полезното от по-малко полезното.
Второто качество, сине, е ОТСЪСТВИЕТО НА ЖЕЛАНИЕ. Различаването ти е показало вече, че много желаните от повечето хора неща като богатство, власт не са необходими. Когато това наистина се почувства, а не само да се казва с думи, всички желания за тях от само себе си ще изчезнат.
Помни, че всяко егоистично желание, колкото и да е възвишен неговият предмет, връзва ръцете ти. Когато всички желания на твоя „Аз” са изчезнали, все още е възможно да имаш желанието да видиш резултата от делата си. Помагаш ли някому, ти искаш да видиш колко си му помогнал, навярно би желал и той да знае това и да ти е благодарен. Но и това е желание…, а също и отсъствието на вяра. Всяко твое усилие се увенчава със сполука, независимо дали ти можеш да видиш това или не.
Не се стреми да притежаваш психични сили преждевременно, ти ще ги придобиеш, когато дойде часът.
Пази се също от някои малки желания, присъщи на ежедневния живот. Никога не желай да блестиш, да остроумничиш, не бъди и словоохотлив. Добре е малко да говориш или нищо да не казваш, ако не си уверен, че това, което искаш да кажеш, е истинно, добро и полезно.
Друго желание, което строго трябва да задушаваш, е желанието да се бъркаш в чужди работи. Какво някой прави, казва или вярва, не е твоя работа и ти трябва да го оставиш свободен в мисли, думи и дела, докато не наврежда на друг.
Шест са, сине, отличителните черти на ДОБРОТО ПОВЕДЕНИЕ:
Самообладание в мислите или контрол върху ума, така че мисълта ти винаги да бъде спокойна и ясна. Спокоен ум означава да посрещаш хладнокръвно и с мъжество изпитанията и трудностите. Контролирай мисълта си, не оставяй ума си празен, винаги пази в дъното на душата си благородни мисли, готови да изпъкнат в ума ти, щом той остане свободен.
Самообладание в делата. Ако мисълта ти е правилна, тя безпрепятствено ще се осъществи. И не забравяй, че истинска полза се принася на човечеството само тогава, когато мисълта се превръща в дело. Изпълнявай задълженията си и не се бъркай в работата на друг, освен с негово позволение. Бъди готов винаги да помогнеш, когато е необходимо, но без да се натрапваш.
Имай пълна толерантност към всички и се отнасяй със сърдечен интерес към вярванията на хора от други религии и идеи, с каквато сърдечност се отнасяш към своите едноверци. Защото и техните убеждения, както и твоите са път, който води към съвършенство. Но за да постигнеш тази пълна толерантност, първо трябва да се освободиш от всякакъв фанатизъм и предразсъдъци.
Бъди винаги жизнерадостен, сине. Каквато и да бъде твоята карма, понасяй я с търпение и благодари, че не е по-тежка.
Едноцелност означава, че нищо не трябва да те отбива дори за минута от Пътя, по който си тръгнал – никакви изкушения или светски удоволствия.
Ти трябва да имаш доверие в себе си. Ти казваш, че познаваш себе си много добре. Ако така чувстваш, ти не се познаваш. Нямам предвид твоята външна обвивка, която често е попадала в тинята. Но ти си искра от Божествения пламък, която те прави силен, и няма нищо, което да не можеш да постигнеш, стига да го пожелаеш.
От всички качества ЛЮБОВТА е най-важна, тъй като ако тя бъде достатъчно силна у човека, той ще придобие всички други, а без нея те не биха били достатъчни. В ежедневния живот значението й е двойно: първо, да внимаваш добре, за да не причиняваш вреда и страдание на никое живо същество; второ – във всеки благоприятен случай да помогнеш с нещо, когато можеш.
Съществуват три гряха, които причиняват повече зло от всичко друго в света: одумване, жестокост и суеверие, защото те са престъпления против Любовта.
А жестокостта е два вида: умишлена и неволна. Умишлената жестокост преднамерено причинява болка на друго живо същество. Това е най-големият от всички грехове – дело по-скоро на дявол, отколкото на човек. Всички хора се опитват да извинят своята грубост, казвайки, че това е редно, но едно престъпление не престава да бъде такова само затова, че мнозина го вършат. Който е вече в Пътя, той не живее за себе си, а за другите.
Мъдростта, която те прави способен да помагаш, волята, която насочва Мъдростта, Любовта, която вдъхновява Волята – ето качествата, които ти трябва да придобиеш. Те са трите лица на Логоса и ти трябва да ги проявиш в света…”