Иновации.бг 2009

От Фондация “Приложни изследвания и комуникации” ни изпратиха информация за доклада ИНОВАЦИИ.БГ 2009, в който става дума за т.нар. “Индекс на иновативност на българските предприятия”. Искам да ви запозная в резюме с изводите от този доклад, доколкото иновациите са критично важни за успеха на всяка една амбициозна фирма.

Индексът на иновативност оценява иновативността на българските предприятия по две групи фактори:

1. Степен на новост на иновацията (дали е нова само за предприятието, за страната/пазара или международно).
2. Типа иновации, използвани от предприятията (продуктови, процесни, организационни и/или маркетингови).

Индексът се основава на резултатите от годишните проучвания на иновационната активност на българските предприятия, провеждани от Европейския иновационен център към Фондация „Приложни изследвания и комуникации”.

Какво сочат фактите?

Според иновационния индекс на българските предприятия за две години (2006 – 2008) общият брой на предприятията, които осъществяват иновации в България, се е увеличил с между 3 и 9 процентни пункта. Данните от индекса сочат, че вече се е формирал слой от около една трета от фирмите (29-34%), които иновират всяка година, като 90 % от тях имат ненамаляващ бюджет за иновации, а половината са го увеличили през 2008г. спрямо 2007 г. Около 7 до 10% от предприятията иновират спорадично.

Средният индекс на иновативност на предприятията, работещи предимно на международни пазари, е три пъти по-висок в сравнение с работещите само на местни пазари (разположени до 30км от предприятието) и два пъти по-висок в сравнение с регионалните пазари (разположени до 100км от предприятието).

Средната иновативност на българските предприятия, чийто хоризонт на планиране е 3 години, е с 50% по-висока в сравнение с предприятията с хоризонт до 1 година. Предприятията, които планират дългосрочно, обикновено предусещат и налагат микротрендове. Това довежда до въвеждането на радикални продуктови и процесни иновации и до значими промени в потребителското търсене.

Някои от най-важните изводи в доклада Иновации.БГ 2009:

България отбелязва третата си година на пълноправно членство в ЕС и макар напредъкът в икономиката на страната да е стабилен, той не се трансформира в по-добър иновационен потенциал. Иновационната система на страната страда от недостиг на критична маса – изследователската и образователната инфраструктура остават фрагментарни, което води до разпиляване на изследователски потенциал. Бизнесът e слабо въвлечен в иновационния процес, а взаимодействието в рамките на иновационната система е неефективно.

Съществуват отворени проблемни зони, които изправят България пред сериозни дългосрочни демографски, икономически и социални предизвикателства:

• Снижаващо се качество на образователните услуги – Сравнителните резултати от участието на България в международни стандартизирани изследвания показват тенденция на влошаване на подготовката на учениците както по отношение на различните образователни степени, така и в динамика.
• Деквалификация – Данните за участието в продължаващо обучение класират България на последно място в Европа с огромно изоставане спрямо по-голяма част от страните членки и кандидатки за членство. За 2006 г. делът на населението във възрастовата група 25-64 години, участвало във формално или неформално обучение, е 1,3% при средно равнище за ЕС-27 от 9,6%.
• Недостатъчен брой на заетите с изследователска и развойна дейност и неефективна структура по отношение на секторната заетост – Персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, е един от двата основни входящи потока (заедно с финансирането на НИРД), които определят потенциала на цялостната научна, технологична и иновационна система. Ниските сравнителни стойности на България по този показател (0,56 % от работната сила за 2006 г., следвана единствено от Румъния) се допълват от недостатъчен темп на нарастване от едва 12 % при много ниско за Европа базово равнище.
• В България почти 60% от персонала, ангажиран с осъществяването на научна и изследователска дейност, е в държавния сектор – на бюджетна издръжка, при спазването на предимно институционални принципи на финансиране и централизирано определяне на приоритети за научно и технологично развитие.
• Характерно за повечето европейски държави е относително по-силното присъствие на млади хора в областта на науката и технологиите в сравнение със заетите в останалите сфери на икономическа активност. Изключение правят пет страни, между които и България, заедно с Хърватия, Румъния, Италия и Словакия.
• Инвестициите в изследователска и иновационна дейност относително намаляват – Опитът показва, че разходите за НИРД и иновации са едни от перата, които най-напред се съкращават от фирмите в условията на криза. В такива условия още повече нараства значението на публичните инвестиции за научно-изследователска и развойна дейност и иновации. За периода 1998 – 2007 г. разходите за научно-изследователска и развойна дейност в ЕС-27 са нараснали с 2,2 %. Промяната за България е в обратна посока – намаление с почти 16%.
• Силно изразена междурегионална дивергенция по отношение на иновационния потенциал – Съществуващият дисбаланс до голяма степен обяснява както ниския процент на иновативни предприятия, така и слабата връзка между отделните иновационни партньори. Без наличието на полицентричност (поне един добре развит град в регион, който да играе ролята на притегателен център за инвеститорите) би било трудно да се постигне устойчиво развитие.

В случая не става дума за пренасочване на средства към по-бедните региони, а се има предвид целенасочена политика, основана на наскоро разработените Регионални иновационни стратегии по райони за планиране и държавните инвестиции в иновационна инфраструктура – университети, центрове за трансфер на технологии, фондове за рисков капитал и други.

В резюме

Картинката с иновациите в българските предприятия, в сравнение с иновациите в конкурентните европейски предприятия, никак не е розова. Между другото, знаете ли, че 2009г. е обявена от ЕС за година на творчеството и иновациите? Дали това ще се почувства поне малко у нас? Въпрос на мениджърска компетентност и далновидност във фирмите, до голяма степен.

Какво е положението във вашите фирми на различните нива на иновации (продуктови, процесни, организационни и/или маркетингови), всеки може сам да прецени.

А стига да искате да споделите впечатленията си от доклада на Фондация “Приложни изследвания и комуникации”, думата е ваша.

Снимка: Capture Queen, CC.