В последно време ми става все по-неприятно да откривам примери за правене на бизнес или извличане на дивиденти от чужди идеи, без спазване на авторските права и без зачитане на елементарни норми на професионална етика и коректност. Изненадващ за мен се оказва обаче не толкова самия факт, че се краде, а по-скоро лекотата и наглостта, с която се прави това.
Реших в няколко примера по-долу да споделя личен опит и наблюдения в сферата на погазването или заобикалянето на авторските права.
Случай 1
Малко след като стартирахме NovaVizia.com, един постинг в блога на доц. д-р Татяна Христова (един от собствениците на NovaVizia.com и редактор на блога) беше изцяло препечатан без разрешение в уеб сайт, на който няма да споменавам името, за да не му правя ненужна реклама.
В качеството си на редактор на NovaVizia.com се свързах със собственика на въпросния сайт и му напомних, че нарушава както Закона за авторското право и сродните му права, така и изричните ни указания, публикувани в NovaVizia.com, че всякакви препечатвания и разпространение на материали са забранени, освен ако не сме дали изрично писмено разрешение.
Вместо най-малкото да му стане неудобно, собственикът на въпросния сайт ме обвини в какво ли не - упрекна ме, че “се сърдя”, спомена, че съм имал “желание да се скараме”, каза ми, че “не споделял методите ми и не можел да ги приеме” и опита да ме уязви, като определи кореспонденцията ни за “жалка”. В крайна сметка, след няколко арогантни негови е-мейла, които ще си запазя в архива за всеки случай, той заличи откраднатия постинг от страниците на сайта си, но там все още продължават да стоят редица откраднати теми и статии от други медии.
Случай 2
Преди може би 9-10 месеца, доц. д-р Симеон Христов (един от собствениците на NovaVizia.com и редактор на блога) откри на книжния пазар учебник, издаден от колектив от преподаватели в известен български университет, в който може би са завършили и немалко читатели на NovaVizia.com. В една конкретна глава на тази книга, “написана” от небезизвестен преподавател, доц. Христов с изненада откри десетки преписани пасажи (абзаци, че и страници) от свое учебно помагало, издадено още преди 13 години с негови средства.
След дълги колебания как да постъпи, доц. Христов счете за необходимо да информира ръководителя на авторския колектив, който всъщност не се досещаше за плагиатството, допуснато до печат. Тази история за жалост не се разви повече - нарушителят на авторското право не понесе отговорност, учебникът не беше снет от продажби, ощетената страна не бе компенсирана с каквото и да е било - морално или материално…
Случай 3
Към края на 2005г. една жена настоя да влезе във връзка с мен, за да ми разкаже, че била сключила договор с една частна фирма да провежда пред ключовия персонал по един семинар месечно в продължение на една година. Дванадесет месеца - дванадесет семинара. Един от семинарите й щял да бъде на тема “Работа в екип”. Жената въодушевено ми сподели, че е редовен посетител на www.Websita.com - първия български сайт за работа в екип, и че от там е съставила програмата си за семинара, копирайки изцяло програмата на семинара за работа в екип на “СИТА Мениджмънт Консулт” ООД (фирмата, която имам честта да управлявам).
Същата тази жена съвсем открито ми призна, че се чувства неуверена какви точно семинари да изнася, не беше наясно какви са потребностите от обучение и проблемите във фирмата-клиент и се чудеше какво точно да стори. Даже ме помоли за съвет и изрази надежда, че можем да работим заедно!
Както може би се досещате, на мен не ми стана особено приятно от всички тези откровения. Когато авторски материали се копират и се комерсиализират от неподготвени или некомпетентни хора, които на всичко отгоре нямат свян да споделят намеренията си право в очите на автора, няма как да ти стане кой знае колко весело… Тръгнах си от тази среща с огорчение и с усещането, че тази случка няма да е последната в живота ми…
Случай 4
Ще приведа и друг пример - за медиите в България. Именно на тях, със своят авторитет и влияние в обществото аз разчитам да дават добър тон, да са пример за подражание, в това число и в сферата на зачитане на авторските права.
Не са ли и медиите обаче често пъти пример за “разходки” по ръба на Закона за авторското право? Аз лично съм чел много материали във водещи български делови ежедневници, седмичници и месечници, които преписват без притеснение от чужди източници или уж “цитират”, но всъщност превеждат от чужд език “на едро” и копират цели пасажи в пълен разрез с всякакви правила и закони.
Много често в българските медии се публикуват материали от този сорт (примерът ми е напълно произволен, мога да приведа и много други примери):
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=237144
Четейки статията, публикувана на 23 Март 2006г., аз като читател оставам с впечатлението, че тя е написана от престижния и уважаван от мен вестник “Дневник”, тъй като именно това пише веднага под заглавието. Да, ама не! Още със самото си начало “статията” започва да превежда дословно материал, излязъл в сайта на Washington Post на 03 Март 2006г. Ето линк към оригиналната статия, дело на Стивън Левингстън:
http://www.washingtonpost.com/wp-dyn/content/article/2006/03/02/AR2006030201829.html
Името на Washington Post е споменато вътре в “статията” на “Дневник” (не най-отгоре, макар че статията е именно на Washington Post, не на “Дневник”), без да се споменава името на автора.
По-лошото обаче е, че в материала на “Дневник” няма авторски анализ, няма авторска интерпретация, няма авторски коментар - просто “едно към едно” са копирани и преведени множество абзаци, които в края на краищата оформят уж “авторска” статия. Няма линк към сайта на Washington Post, няма дата на публикация в първоизточника, няма ги обичайните и удачни в подобни случаи текстове от типа “Този материал се публикува с разрешение” или други техники, с които се отдава нужното уважение към чуждия труд.
Всичко това дори е привлякло вниманието на читател, който е оставил коментар под “статията”. Читателят казва (цитирам дословно) - “Спрете да преписвате текстове от други медии. Нали сте уж журналисти, напрегнете си малко мозъците.” Ами… май е прав читателят!
В същото време, самият Washington Post предлага най-добросъвестно на заинтересовани страни да препечатат цялата статия, без преводачески и редакторски еквилибристики, като заплатят USD 550, за да публикуват статията в интернет издания с комерсиална цел за една година или като заплатят USD 145 за публикация само за един месец.
Ще каже някой - “Моля??? 550 долара за някаква статия, която просто можем да вземем даром?!” След което просто ще копира и пастира статията от свое име.
Да, прави са хората от Washington Post - те плащат заплата или хонорар на своя автор и не им е приятно някой да преведе половината им материал и да го представи за свой. На вас приятно ли ви става, когато други печелят на ваш гръб? Едва ли.
Понеже с оправдания и вариации по тази тема се спекулира често и доста самоуверено от нарушители, ще ви запозная с няколко точки от Закона за авторското право и сродните му права, които касаят свободно използване на материали без заплащане на възнаграждение (цитирам дословно):
“Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
- използването на цитати от вече разгласени произведения на други лица при критика или обзор при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно; цитирането трябва да съответства на обичайната практика и да е в обем, оправдан от целта;
- използването на части от публикувани произведения или на неголям брой произведения в други произведения в обем, необходим за анализ, коментар или друг вид научно изследване; такова използване е допустимо само за научни и образователни цели при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;
- възпроизвеждането от средствата за масово осведомяване на вече разгласени статии по актуални икономически, политически или религиозни теми, в случай че такова използване не е било изрично забранено, при посочване на източника и името на автора, освен ако това е невъзможно;”
Както виждате, дори и в тези случаи е задължително да се цитира източника и името на автора. А под израза “обем, оправдан от целта” обикновено се разбира 2-3 абзаца, в рамките на т.нар. “Fair Use” (Честна употреба), регламентирана в чуждестранните законодателства.
Като извод от всички примери, приложени по-горе, си позволявам да отправя следните съвети на всички, които изпитват опасения от злоупотреба с техни авторски произведения:
- Преди всичко, запознайте се със Закона за авторското право и сродните му права. Можете да прочетете закона тук.
- Във всички ваши авторски материали изрично поставяйте предупреждения, че те са обект на авторското право и че използването им по какъвто и да е било начин без писмено разрешение е престъпление, което се преследва от Закона.
- Бъдете наясно, че в интернет важат същите закони, както и за хартиени издания, а така също и за семинари, обучения, дипломни работи, дисертации, книги и др. Не позволявайте други да трупат незаслужени дивиденти на ваш гръб и така да съсипват стремежа ви към творчество и иновации.
- Отстоявайте правата си, в случай на констатирани нарушения. Разбирам, че не винаги е практично да се водят съдебни дела, но не си и мълчете! Най-малкото, което можете да направите е да “раздухате” въпроса във форуми, блогове и сайтове, за да отправите предупреждение към плагиатите, че не толерирате да се възползват от труда ви без дори да се допитват до вас за разрешение.
Тъй като темата е практически неизчерпаема и могат да бъдат приведени още десетки примери, предпочитам да спра дотук.
Оставям темата отворена за вашите коментари, може би имате какво да споделите в тази връзка? Например, ставали ли сте жертва на плагиати, как сте се чувствали, какво сте предприели?
{ 1 trackback }
{ 18 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Божидар Иванов 26.03.06 в 08:03
Браво! Много хубаво им казвате право в очите на всякакви тарикати и плагиати - наистина се злоупотребява и това се вижда от всички (които могат да гледат).
Виждал съм и други типове злоупотреби и кражби на идеи - например в бизнеса, в погазването на патентното право, в копиране на търговските марки и т.н. Може би ще можете да дадете примери и в тази сфера, ако разполагате с такива? Лично на мен темата ми е много интересна…
Марин Колев 26.03.06 в 09:03
Доколкото ми е известно, г-н Тодор Христов има значителен опит в козметичната индустрия - е там ако няма примери за кражби и трикове за извличане на дивиденти от чужди идеи, здраве му кажи! Ще се радвам да ни разкажете повече за тях, ако прецените, че е възможно и коректно.
А иначе, за статията в “Дневник” - споделям напълно всичко написано, точно така се постъпва често в повечето медии, просто на българските журналисти масово им липсва достатъчно потенциал и експертни познания, за да направят анализ по данни от чужда медия - по-лесното е просто Copy-Paste и готово! Бързи-смели-сръчни…
Ива Недева 26.03.06 в 13:03
Е не я ли беше срам жената да ви каже, че ви копира семинара?! Толкова безочливи хора ли сме станали? Опитах се да се поставя на нейно място, но повярвайте - не можах. Чак пък такова дебелоочие!!
Илияна Стойчева 26.03.06 в 15:03
Би трябвало хората да се замислят по- задълбочено за това какво правят и дали трябва да го правят, но за съжаление ценностите, морала се поставят все повече на заден план или не съществуват. Жалко за тези хора, че не осъзнават какво вършат!
Елена Йолова 27.03.06 в 10:03
За мен тази статия е просто начин на автора да си прави автореклама…. Най-малкото защото ще му е трудно да докаже авторството си върху идеите, които разпространява.
Тодор Христов 27.03.06 в 14:03
Бих искал да коментирам коментара на Елена Йолова от по-горе, че статията ми е автореклама и че не мога да докажа идеите си.
В статията съм привел 3 конкретни случая:
(1) откраднат постинг в блог (изцяло авторски, писан по конкретен повод от Татяна Христова);
(2) откраднати десетки пасажи и абзаци от книга (изцяло авторска, писана от Симеон Христов преди 13 години);
(3) открадната програма за семинар (изцяло авторска, съставена от мен и колегите ми).
Мога да докажа, че тези три “идеи” са на съответните автори с много голяма лекота, това не е проблем.
Костадин Димитров 27.03.06 в 15:03
Много благодаря за този материал! Темата наистина е злободневна, особено по отношение на примера No.4, който е приведен.
Значи, какво излиза - достатъчно е да си наема 2 преводачки, които да четат и превеждат западната преса и ето ме и мен - издател на вестник или сайт.
Например, наистина ми прави впечатление, че всички водещи български интернет сайтове масово публикуват преведени материали, като се подписват под тях. Обзалагам се, че авторите и издателите на оригиналните материали не се и досещат за това, просто не знаят български език
Лесно е наистина да покрадваш, колко му е 
А госпожа Йолова явно не е запозната с конкретно описаните случаи, за да изказва хипотезите си и не прави добра разлика между това да си автор на статия, курс или книга, от една страна, и да си автор на идея, от друга страна. Идеи има много по света, но те се коментират, интерпретират, анализират, критикуват, обсъждат, експлоатират и комерсиализират по един или друг начин… и това е нормално, в това също се крие авторство. Почнеш ли да взаимстваш оригинални материали обаче, без поне да поискаш разрешение от автора и без да отдадеш съответното признание - това вече е грозно.
Според мен хората, които постъпват така много добре осъзнават дълбоко в себе си какво вършат. Мисля, че именно тук се крие разликата между безплодната посредственост и силата на творческата мисъл.
Силвия Атанасова 27.03.06 в 20:03
Представяте ли си примерно Business Week да използват цели или полу-цели статии на Forbes или Fortune … просто ще станат смешни, все едно казват на читателите си “Вижте, ние за нищо не ставаме, но за сметка на това моля прочетете един материал на нашите конкуренти.”
Ето за тази трагикомедия става дума.
Христо Стоянов 28.03.06 в 09:03
Наистина много актуална тема, все някой трябва да я започне. За съжаление все още сме 2006г и нещата не са достатъчно добре уредени законово в частта спазване и санкции. Примери могат да са дадат много. Извън медиите и по много различни форуми и конференции, от където имам наистина интересен случай. За него мога да задам риторичния въпрос - “Да се смееш ли или да плачеш”.
Та за примера - международна конференция на която поради технически причини “не тръгна” презентацията на един от чуждестранните гости. Организаторите направиха промяна и предоставиха възможност на следващия български лектор да представи своя материал. Какво беше учудването след второта презентация - на чуждестранния лектор, която съдържаше 1:1 същите слайдове, но на английски език. Мисля, че сте наясно кой от кого е преписвал!
Но както неведнъж съм казвал - “В България след Паисий всички преписват, само някои не знаят от къде и как !”
Все още сме 2006г ….
Тодор Христов 29.03.06 в 10:03
За голямо съжаление истината е, че всички, които плагиатстват днес у нас остават безнаказани и поради това са толкова нагли, а те стават все повече.
Въпросът е в това, какви мерки да предприемат създателите, а не само да се оплакват и възмущават от тези, които ги крадат, защото полза няма!
Аси Иванаси 31.03.06 в 10:03
Абе всеки преписва. Вие Вашите знания да не сте си ги измислили сами? Знанието е общо и е за всички, и няма нужда от тъпи опити да се монополизира.
Какъв е оригиналният научен принос на автора? Какви изследвания той е направил и кое знание е открил?
Аси Иванаси 31.03.06 в 11:03
А , да попитам критика , апологет на авторското право - Софтуерът , с който написахте тази статия легален ли е ? Бас държа , че не е ….
Тодор Христов 31.03.06 в 15:03
Г-н Иванов, явно, че след цяла статия от няколко хиляди знака не съм успял да ви откроя ясно посланието си и не правите точна разлика между авторско право и знание.
В статията ми не става дума ниво за оригиналния ми научен принос (не знам защо ме бъркате с учен), нито за изследвания, които съм направил, макар че имам такива (Националното изследване на екипната ефективност, проведено през 2005г. сред 1200 български мениджъри и служители, например).
В статията ми става дума за няколко конкретни примера за плагиатство или неетично отношение относно авторското право.
Басът, който сключихте задочно с мен, без дори да сте наясно за какво говорите, вече сте го изгубил.
Моля ви, за в бъдеще, не спамете тук - ако искате да ме питате нещо конкретно - пишете ми е-мейл и ако сте малко по-учтив, ще ви отговоря.
Божидар Иванов 01.04.06 в 14:04
Този/тази Аси Иванаси не е съвсем добре.
Молба към администраторите - трийте ги такива съобщения, безполезни са, освен че са неадекватни и злобни. Ако някой иска да се заяжда или да се прави на много интересен - да бъде така добър да си търси друго място да се хваща на пишман-басове.
Че и анонимно на всичко отгоре, класика.
Силвия Николова 02.04.06 в 10:04
Поздравявам Ви за материала!
Надявам се, в бъдеще плагиатството да бъде сериозно преследвано от закона и виновниците, да понесат сериозни санкции.
Крайно време е да се научим, че интелектуалния труд също се заплаща и без съгласие на автора не бива да публикуваме или използваме материала.
Костадин Димитров 09.04.06 в 16:04
Във връзка с темата, изпращам ви една статия в Дневник.бг, публикувана на 05.04.2006г.
Статията е уж “авторска”, там стои името на български автор. Ето линк:
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=255722
Оригиналната статия е на Kewin Newcomb, и е публикувана на 24.02.2006г. - ето линк:
http://www.clickz.com/news/article.php/3587316
Коментарът, както се казва, е излишен. Нека всеки, който знае английски сам си направи изводите в каква степен е авторството на българския автор.
zaza 25.12.07 в 00:12
Тъпо е да се копира и пише едно към едно, но за плагиатството…
Обзалагам се, че и майка ти, и баща ти са преразказвали чужди учебници, за да си пишат своите.
След като се върнах от щатите и преди местните избори на пазара видях, че Татяна Буруджиева е издала книга, която се разпространява по книжарниците из цялата страна - Политически маркетинг: теория и практика.
Следва писмо до една прятелка, която си завърши магистратурата в унгария и сега е на стаж в ООН във Виена. “Здрасти! Ти нали миналото лято се дипломира при Буруджиева с дипломна работа на тема “Политическият маркетинг?”, защото същата е издала книга на тази тема…”
Ето точен цитат на отговора
izobshto ne bih se uchudila.
Kakvoto i da e vzaimstvala Burudjieva- e vzaimstvala ot avtorite, ot koito az sym vzaimstvala.
Nali se seshtash, che az ne sym bila pioner, kato sym si pisala diplomnata.
Sys sigurnost obache ideqta mi za temata, koqto me zaintriguva togava e novatorska za Balkanskiq poluostrov i nikoi ot nashte tikvi -profesori, ne se beshe seshtal da zachekne. Az togava zatova i pisah za Amerika, poneje vsichki nauchni statii, otnasqshti se za Evropa (esven che bqha mn malko) citiraha amerikanski avtori.
Така че границата на авторското право е много тънка или въпросът - да откраднеш от крадеца кражба ли е? Според мен е абсолютна кражба, когато не вложиш никакви усилия в написването на нещо, а просто се възползваш от готовия материал.
Тодор Христов 25.12.07 в 13:12
Zaza,
Споделям мнението ти за тънката граница, за която споменаваш (макар че Закона доста ясно я разграничава) и за това, че плагиатството е тъпа работа. Затова написах и тази статия.
За човека, чието име и книга споменаваш нищо не мога да коментирам, защото не го познавам, не съм чел книгата му и не обичам да говоря наизуст, без да познавам фактите в дълбочина.
За учебниците на колегите ми - предполагам, че имаш предвид конкретно заглавие, което се надявам да ми посочиш че притежаваш или си чел, защото в противен случай просто ще остана с впечатлението, че обичаш да говориш наизуст.
Не знам ти автор на колко книги или учебници си, нито какво наистина знаеш за писането на учебници, но знай, че авторът на един учебник или книга в определена професионална област много често ползва изключително интензивно многобройни литературни източници и това е напълно логично и естествено.
Авторство в случая може е начина, по който са изложени и аргументирани определени тези; систематизацията на определени идеи, теории; течения, изводите; сравненията и сравнителния анализ; таблици, схеми, диаграми и много голям брой други неща, в които не ми се иска да навлизам в детайли сега.
Обикновено, добрата практика в съставянето на един учебник включва цитиране в текста, цитиране под черта, препратки към ползвана литература в края на всяка глава или в края на учебника/книгата и др.
Всички тези цитати следва да са в подходящ за целта обем и съгласно Закона за авторското право, а препратките - описани по определен стандарт.
По този начин авторът на учебника коректно и недвусмислено посочва какви идеи, тези и информация от кого е използвал, за да състави в крайна сметка своя авторски материал. Авторът НЕ претендира за авторство на тезите, ако е използвал чужди тези, но може да претендира за авторство върху своите разсъждения, наблюдения, анализи, открития, систематизация, таблици, схеми, диаграми, графики и т.н.
Ако обаче един автор не цитира (или не цитира винаги, когато е необходимо това) и просто взаимства наготово “едно към едно” чрез Copy-Paste от един или повече източника, като представя специфични текстове за свои лични, без отдаване на нужното признание (както е в CC лиценза, между другото), това вече е плагиатство.
Тази тема е важна, затова реших да й отделя внимание, защото неразбирането по тези въпроси е голямо и е много лесно с лека ръка да се дават квалификации кой какъв е.
Очаквам да ми пишеш чрез формата за контакт относно това кой точно учебник на колегите ми си прочел. Много малка част от учебниците можеш да видиш във фирмения ни сайт. Надявам се, че ще бъдеш достатъчно изчерпателен кои точно неща в учебника, който си чел са в разрез със Закона, с добрите практики за съставяне на учебници и учебни помагала, както и с идеята на статията ми.
Моля, не ми отговаряй по тази тема тук, тъй като ще се получи т.нар. “офтопик”, в който дискусията забива в твърде специфична посока, встрани от основната идея на материала ми.