Аз не работя във ВУЗ и няма как да ви дам компетентен и емпирично проверен съвет. Във всички случаи, след като сте открили един и същи текстове и те са използвани некоректно, както казвате, просто можете да се позовете на тях – не виждам по-добри доказателства от това.

Бих искала просто да Ви поискам съвет по един важен за мен проблем. Сравнявах два учебника, за съжаление и двата са само на хартиен носител. Единият е български превод на руски автор от 1983 г., а другият е на български автор от 1998 г. Прочетох около 100 стр. на бългаския автор и установих цели глави, които са преписани БУКВАЛНО на 100%. Бългаският автор е преподавател във ВУЗ и “неговият” учебник е единственото българско помагало, което се ползва от студентите. Бих искала да отнеса този проблем до ректора на ВУЗа, но бих искала да бъда подготвена добре с доказателствата. Какво бихте ме посъветвали?

http://fountain.krizia-co.com/uslugi.htm

Поставили сте погрешен линк – не към уебсайта на Вашия конкурент, а към тази статия (първия линк по-горе)

http://www.novavizia.com/491.html

Страницата им е copy-paste от тук:

http://party-varna.com/services.html

Споделям мнението ти за тънката граница, за която споменаваш (макар че Закона доста ясно я разграничава) и за това, че плагиатството е тъпа работа. Затова написах и тази статия.

За човека, чието име и книга споменаваш нищо не мога да коментирам, защото не го познавам, не съм чел книгата му и не обичам да говоря наизуст, без да познавам фактите в дълбочина.

За учебниците на колегите ми – предполагам, че имаш предвид конкретно заглавие, което се надявам да ми посочиш че притежаваш или си чел, защото в противен случай просто ще остана с впечатлението, че обичаш да говориш наизуст.

Не знам ти автор на колко книги или учебници си, нито какво наистина знаеш за писането на учебници, но знай, че авторът на един учебник или книга в определена професионална област много често ползва изключително интензивно многобройни литературни източници и това е напълно логично и естествено.

Авторство в случая може е начина, по който са изложени и аргументирани определени тези; систематизацията на определени идеи, теории; течения, изводите; сравненията и сравнителния анализ; таблици, схеми, диаграми и много голям брой други неща, в които не ми се иска да навлизам в детайли сега.

Обикновено, добрата практика в съставянето на един учебник включва цитиране в текста, цитиране под черта, препратки към ползвана литература в края на всяка глава или в края на учебника/книгата и др.

Всички тези цитати следва да са в подходящ за целта обем и съгласно Закона за авторското право, а препратките – описани по определен стандарт.

По този начин авторът на учебника коректно и недвусмислено посочва какви идеи, тези и информация от кого е използвал, за да състави в крайна сметка своя авторски материал. Авторът НЕ претендира за авторство на тезите, ако е използвал чужди тези, но може да претендира за авторство върху своите разсъждения, наблюдения, анализи, открития, систематизация, таблици, схеми, диаграми, графики и т.н.

Ако обаче един автор не цитира (или не цитира винаги, когато е необходимо това) и просто взаимства наготово “едно към едно” чрез Copy-Paste от един или повече източника, като представя специфични текстове за свои лични, без отдаване на нужното признание (както е в CC лиценза, между другото), това вече е плагиатство.

Тази тема е важна, затова реших да й отделя внимание, защото неразбирането по тези въпроси е голямо и е много лесно с лека ръка да се дават квалификации кой какъв е.

Очаквам да ми пишеш чрез формата за контакт относно това кой точно учебник на колегите ми си прочел. Много малка част от учебниците можеш да видиш във фирмения ни сайт. Надявам се, че ще бъдеш достатъчно изчерпателен кои точно неща в учебника, който си чел са в разрез със Закона, с добрите практики за съставяне на учебници и учебни помагала, както и с идеята на статията ми.

Моля, не ми отговаряй по тази тема тук, тъй като ще се получи т.нар. “офтопик”, в който дискусията забива в твърде специфична посока, встрани от основната идея на материала ми.

Обзалагам се, че и майка ти, и баща ти са преразказвали чужди учебници, за да си пишат своите.

След като се върнах от щатите и преди местните избори на пазара видях, че Татяна Буруджиева е издала книга, която се разпространява по книжарниците из цялата страна – Политически маркетинг: теория и практика.
Следва писмо до една прятелка, която си завърши магистратурата в унгария и сега е на стаж в ООН във Виена. “Здрасти! Ти нали миналото лято се дипломира при Буруджиева с дипломна работа на тема “Политическият маркетинг?”, защото същата е издала книга на тази тема…”

Ето точен цитат на отговора
izobshto ne bih se uchudila.
Kakvoto i da e vzaimstvala Burudjieva- e vzaimstvala ot avtorite, ot koito az sym vzaimstvala.
Nali se seshtash, che az ne sym bila pioner, kato sym si pisala diplomnata.
Sys sigurnost obache ideqta mi za temata, koqto me zaintriguva togava e novatorska za Balkanskiq poluostrov i nikoi ot nashte tikvi -profesori, ne se beshe seshtal da zachekne. Az togava zatova i pisah za Amerika, poneje vsichki nauchni statii, otnasqshti se za Evropa (esven che bqha mn malko) citiraha amerikanski avtori.

Така че границата на авторското право е много тънка или въпросът – да откраднеш от крадеца кражба ли е? Според мен е абсолютна кражба, когато не вложиш никакви усилия в написването на нещо, а просто се възползваш от готовия материал.

Статията е уж “авторска”, там стои името на български автор. Ето линк:

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=255722

Оригиналната статия е на Kewin Newcomb, и е публикувана на 24.02.2006г. – ето линк:

http://www.clickz.com/news/article.php/3587316

Коментарът, както се казва, е излишен. Нека всеки, който знае английски сам си направи изводите в каква степен е авторството на българския автор.

Надявам се, в бъдеще плагиатството да бъде сериозно преследвано от закона и виновниците, да понесат сериозни санкции.

Крайно време е да се научим, че интелектуалния труд също се заплаща и без съгласие на автора не бива да публикуваме или използваме материала.