Приключи поредната ни седмична анкета с въпрос “Мотивиращо ли е възнаграждението ви?” В нея през поседните дни се включиха общо 540 души, като резултатите са тревожни и красноречиви, тъй като цели 44% казват, че мотивацията им е много ниска (ако изобщо я има?), а други 38% отговарят с “Горе-долу”.
Ето разпределението на отговорите:
Мотивиращо ли е възнаграждението ви?
- Да, определено – 17%
- Горе-долу – 38%
- Не, по дяволите – 44%
Какво може да се каже при такива отговори? И много, и малко… Във всички случаи резултатите от иначе непредставителната ни анкета повдигат редица въпроси, сред които:
- Какво става с удовлетвореността от труда, при условие, че мотивацията от възнагражденията (монетарни и немонетарни) е ниска? Най-вероятно, удовлетвореността е на посредствено ниво в значителен процент. Как работи и как се чувства един неудовлетворен човек, с какво допринася и доколко е полезен за фирмата си?
- Какво става с пригодността? Доказано е, че съществува пряка връзка между пригодност и мотивация. Ако мотивацията е системно ниска, то няма как да очакваме пригодността да е в цветущо състояние, точно обратното.
- Какво става в отделите по човешки ресурси? Достатъчно стойност ли привнасят мениджърите и специалистите по човешки ресурси – упражняващи професия, съвсем не вече млада и незряла у нас, подплатена с какви ли не обучения, конференции, печатни и интернет издания, асоциация, атестации, сертификации и т.н.?
- Какво става със хилядите левове, разходвани за обучения у нас? Имат ли реална стойност тези обучения за голям процент от хората, при условие, че мотивацията за работа е ниска? Възможно ли е да се говори за ефективност на едно или друго обучение, ако на значителен процент от участниците в него им липсва нужната вътрешна нагласа за по-добра работа и повече постижения? Дават ли си сметка за това собствениците на фирми и техните близки приближени – мениджъри на отдели и мениджъри по ЧР?
- Как изобщо може да се говори за някаква конкурентноспособност и реализиране на цели и стратегия, в условията на ниска мотивация?
Разбира се, съществуват и много други въпроси, като например въпросите за морала и цинизма в работата, хленченето и оплакването, които някои твърдят, че е пословично за българите, и т.н.
Също така, напълно е възможно някои от вас да открият редица народопсихологически елементи и тълкувания в отговорите в анкетата, а част дори да кажат, че тъй като тя е по своята същност непредставителна, няма особен смисъл да се правят каквито и да е било изводи от нея.
И все пак, мнението на 540 интелигентни делови българи има някакво значение, нали?
Ето защо смятам, че мениджърите, от които зависи нещо в техните фирми следва да се замислят за пореден път за мотивацията на сътрудниците си, още повече в състоянието на криза, която върлува в някои браншове и която действително е възможност да преразгледаме иначе рутинния си, типичен маниер на управление, който може би е добър, и в същото време може би безжалостно убива мотивацията в хората.
Искам също така да поздравя онези 17% (и техните мениджъри), които казват, че определено мотивацията им е висока. Това е наистина чудесно, защото предразполага към по-високи фирмени резултати, по-добри продукти и услуги, повече иновации, по-добро обслужване на клиентите, по-висока лична пригодност и по-силно удовлетворение от труда.
Силно се надявам, че след известно време (не знам кога, да речем след година, живот и здраве), когато направим подобна нова анкета, резултатите да са съвсем различни.
Всъщност, как мислите вие, дали ще са различни резултатите? И какви действия от страна на българските управители и мениджъри във фирмите, както и действия от самите служители “стоят” зад това?
Ще се радвам да узная мнението ви по тази така важна за всички тема.
{ 1 trackback }
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Angel Kafazov 23.03.09 в 11:11
Наистина тревожна статистика, но и разбираема до някаква степен. Според мен има един момент, който е добре да се отбележи:
Колкото и много пари да получава човек, ако сумата е фиксирана след период от време, той свиква и я приема за даденост. След месец-два мотивацията си заминава. Затова е необходимо човек да знае, че всяко положено усилие, идея и успех, който постига, ще се оченяват и доходът ще се напасва въз основа на тези успехи. Така възнаграждението ще е повече за резултати, отколкото за отхвърлено време.
Йордан Кръстев 23.03.09 в 20:26
И след като сме оставени единствено на течението,което лъха от студените цифри ,какво ни остава да кажем /или замълчим /друго и по друг начин,ос- вен”под черта ” на Мечо Пух,за това,че:
“Цялата радост…се нуждае…от мед !” и още “Единствената причина да си пчела,доколкото знам,е да правиш мед .”, но “Никога не знаеш какво ще ти се случи с пчелите.”,а имено:
Всеобщ конформизъм !Първо,
Че само 17% от активните участници на пазара,може би всъщност,правят бизнес,а останалите се забавляват нескопосано за своя и чужда сметка.
В противен случай,как ще се обясни огромната междуфирмена задлъжня-
лост.Което,според мен е най-точния показател за зрелостта на една фирма ,
нейния мениджмънт и пр.
И второ,показателен е подходът при обявяването на свободните позиции и подборът на сътрудници.Като изключим обявите оповестявани от държавната администрация,прочетете,навсякъде,където може да се прочете,каква пищ-
ност от словоблудство,нямаща нищо общо с какъвто и да е стандарт !Било за нормативно определената характеристика на дадената позиция,било за спе- цификите и ! Да не говорим за предявяваните изисквания относно владее – нето на втори или повече езици .Там гамата на претенциите е зашеметява- що обемна,но отново нестандартизирана !/ тези разсъждения в някаква степен кореспондират с една Ваша статия относно длъжностните характери- стики /. В крайна сметка,”опитът да се надхитряват участниците в проце- са,завършва с изгубването им в това надхитряване”.
И накрая,за да не звучи прекалено,а и в унисон с “Голямото четене “,”Пух
и философите “на Джон Тайърман Уилямс,надявам се да Ви позабавлява !
Със здраве и дописане !
Здравко Зафиров 23.03.09 в 21:39
Здравейте и от мен,
аз също съм на мнение, че фиксирано заплащане е демотивиращ фактор. Също така, заплатата е силен фактор, но не основен в мотивацията на персонала. По-интересен ми е обаче друг факт, на какво разчитат работодателите на хората, които са гласували “не”? Ами един неудевлетворен човек не работи с ентусиазъм и му липсва вдъхновение, а това се отразява в резултатите от работата му рано или късно. Ако мениджъра в отдел ЧР не забележи тези неща навреме фирмата и човека се разделят, фирмата губи инвестираното време в този човек, а той губи своето време във фирмата. В този омагьосан кръг всички са губещи, но защо отказват да го осъзнаят и да се опитат да го променят? Или може би промяната е поединична и за това постоянно се обявяват свободни позиции и се въртят хора…..
Също така да си без работа няма да е смъртоносно, но всеки от нас вярвам иска да гради и една смяна на фирма ще го върне две – три стъпки назад и страха от тази загуба не може да се възприеме като засилка за скок.
В крайна сметка не съм психолог или маркетолог или ЧР и не ги разбирам нещата, но ми се иска повече хора да намерят път към свободата си от този омагьосан кръг, за да може да творим на бизнес полето и да генерираме приходи, а не нерви и загубено време.
Пожелавам на всички Ви лека вечер и успехи в бизнеса.
Angel Kafazov 23.03.09 в 22:16
Друго нещо което искам да кажа е, че по принцип хората, които имат вътрешна мотивация в себе си (независимо от това в какви обстоятелства са) са може би 1%, ако не и по-малко. Така че от гледна точка на фирмата, мотивацията на персонала е отражение на ръководството. А това, че всеки от нас най-добре да се самомотивира е съвсем отделен въпрос
napster 24.03.09 в 08:18
В интерес на истината очаквах да са повече недоволните от възнаграждението! Самомотивацията е наистина много важен подход, но изключително малко хора я практикуват.
Поли Козарова 24.03.09 в 09:33
@Йордан
Поздравления за нестандартното, но близко до истината тълуване на резултатите. Особено ми хареса това, че над 80% от българите просто недоволстват, не работят достатъчно и очакват да получават високо възнаграждение! Поздравления и за Мечо – умен и вечен!
@ Здравко
Аз съм за разумно фиксирано възнаграждение, което съответства на някакви стандарти за задължения и отговорности, и бонуси взависимост от резултатите. При нас в БГ е голям проблемът както с огромното количество хора, чието фиксирано заплащане е около екзистенц минимума и следователно – мотивацията им за работа е нулева, така и с малкото количество хора, които имат много високи резултати, а пък получават смешни фиксирани бонуси… и – същият проблем с мотивацията.
Нели Иванова 24.03.09 в 10:06
Много интересни коментари, които изцяло подкрепям. Възнаграждението като парично изражение наистина може да мотивира до някакъв етап. Все пак има някакви граници на растеж на заплащането и е вярно, че ако само това търси човек, ще се разочарова в някакъв момент. Преди да създам своя фирма, работих в различни сфери /производство, услуги/ и навсякъде заплащането не беше това, което би задоволило желанията ми, но започвайки работа съм била наясно с този факт и с границите на растеж на заплатата и възоснова на това не си позволявах да се сърдя на работодателите си, все пак аз сама съм взела решение да работя за тях при дадените условия. Но вътрешната ми мотивация и стремежа да се доказвам ми носеха не само финансови бонуси /които не бяха предвиждани по принцип/, повишения и повече отговорност, но и удовлетворението от факта, че на две от работните места шефовете бяха изумени, че те в своята практика не са достигали такава скорост съчетана с качество. Но, когато човек е съвестен и самомотивиран, ще получи удовлетворение не само от заплащането. Сега обаче, като работодател ми е страшно трудно да видя хора, които искат да се научат, искат да работят и аз с удоволствие да им дам много повече пари от едната заплата и възможност да придобият знания и умения, да се развиват. Виждам само хора, които цепят секундата на две за работното си време, работят формално без да ангажират сивото си вещество и идват да си изработят просто часовете. Пробвала съм какви ли не стимули, монетарни и не, създавам условия човек да се чувства свободно, конфортно и да пожелае сам да се развива повече. Но явно или искаш или просто си креташ, сменяш работодатели и се оплакваш. Масово хората мислят “аз толкова му работя, а той…”. Вярно съгласна съм, че има много некоректни работодатели, но е вярно и, че на хората не им се работи.
Ева Добрева 24.03.09 в 11:03
Според мен анкетата е показателна за отношението на българските работодатели към заплащането на подчинените им. Истина е, че българите са склонни да хленчат и да не се преработват, но според мен това е в следствие от дълги години, в които хората сменяха работата си, давайки всичко от себе си и не получавайки заслуженото. Това е от времето, когато имаше голяма безработица и работодателите се възползваха от факта, че служителите им ще работят за малко пари и даже трябва да са им благодарни, че изобщо са ги взели на работа. И когато колелото се завъртя, на хората им беше писнало да ги мачкат и започнаха да се възползват те самите от факта, че работната ръка не достига за да искат от работодателите повече, от колкото дават. За съжаление кризата дойде и България не успя да достигне онзи момент на уравновесеност и удовлетвореност на двете страни. Пак се върнахме на момента с безработицата и недооценяването на качествените кадри.
И да Ви кажа за мен. Как да се чувствам мотивирана от към заплащането, когато при започване на работа условията бяха следните:
Имах твърда заплата + 10% от постигнатите резултати, осигуряване на пълната работна заплата, карта за служебно гориво и амортизация на годишна база /ще кажа и че си купих автомобил, защото ми беше необходим в работата/;
В момента обстоятелствата са следните:
Имам същата твърда заплата /която сама по себе си е недостатъчна/ + 10% от постигнатите резултати, но само в случай, че те надхвърлят една определена трудно достижима сума /особено в състояние на криза/, като % се взима само за оборота над тази сума, осигуровките са на половин работна заплата, горивото ще се изплаща в края на месеца въз основа на пътни листи /които предполагам няма да покриват 20 минутно обикаляне в търсене на място за паркиране/ и което гориво аз няма да мога да покрия с основната си заплата и да преживявам нормално, докато дойде момента да ми бъдат осребрени пътните листи и освен това амортизация няма да ми се плаща.
Това е от мен, ако считате, че мога да бъда мотивирана при тези обстоятелства, оборете ме…
Пламен Господинов 24.03.09 в 11:06
Напълно съм съгласен с мнението на Нели Иванова
Заплата за мен не е основна мотивация. Мотивиран съм, когато виждам конкретни резултати от свършената работа, когато съм допринесъл за развитието на компанията, когато съм помогнал на колега, когато съм достигнал поставената цел, когато съм дал предложение за по-оптимален начин на работа. За това аз при така зададена анкета избирам отговор “Горе-долу”, тъй като възнаграждението ми не е основен фактор за мотивация, но не е и демотивиращо. Със сигурност бих отговорил с “Да! Определено”, в случай, че въпроса на анкетата бе “Доволни ли сте от размера на възнаграждението си?”.
Основното трудова възнаграждение е от така наречените “хигиенни” условия (към които се причисляват още работното място, безопасни условия на труд, чистота и др.). Това означава, че възнаграждението само по себе си може да бъде сравнено с храна. Вас мотивира ли Ви храната, която ядете за живот?
Пламен Господинов 24.03.09 в 11:10
Към Ева Добрева:
А коментирахте ли тези условия с Вашия работодател? Ако да, какви бяха доводите му за подобно отношение?
Ева Добрева 24.03.09 в 13:46
Доводът е кризата, това ни беше обяснено, когато ни казаха за новите условия, но аз лично не съм питала защо е така. Боя се от това, че много работодатели те приемат за служител от “хленчещ” тип ако повдигнеш въпроса, а и няма вариант нещата да се променят и съдя по това, че никой не ме е питал дали съм съгласна с новите условия, те просто бяха наложени.
Нели Иванова 24.03.09 в 14:19
Този довод с кризата мноооого удобно се използва от разни хора да извиват ръцете на служителите си. Имам вече много познати в бранша, които се оплакват още повече, че виждат обемите на работа и сравняват нещата. Но заради “кризата” не само, че не им увеличават заплатите, но и дръстично ги съкращават с обещание това да се поправи в по-добри времена. Това е отвратителна манипулация на служителите и грешно, ако цениш хората и искаш да ги задържиш за по- добри времена.
Нели Иванова 24.03.09 в 14:32
Ако човек усети, че наистина фирмата е в затруднение и това му е поднесено по подобаващ начин, може да избере струва ли си да поеме риска и известни ограничения за определен период от време или просто да се “спасява”. Но всичко трябва да е добре разбрано от служителите и те да са убедени, че това е вярно и че има какво да очакват, ако решат да останат лоялни.
Яна 24.03.09 в 19:20
При положение, че светът е изпаднал в ужас от така наречената “световна финансова криза”, която според мен си е поредната манипулация, съвсем категорично мога да отговоря “ДА” – доволна съм от мотивацията на възнаграждението ми. В моята професия имам възможност да се развивам, гласува ми се доверие, възлагат ми се задачи и ред други неща. Дава ми се възможност да изразявам мнение, което е рядко срещано явление при голям процент от работодателите. Моят работодател винаги ме слуша и ако съм права взима мнението ми като меродавно, което съответно довежда и до повишаване на мотивационното възнаграждение. Така че монетата има две страни, ако даваш – получаваш, а ако просто отиваш на работа и чакаш да мине работния ден, без изобщо да знаеш защо си там – няма как да си доволен от мотивацията. Много от четящите този коментар буквално ще ми …………. /няма да цитирам/, но ще сбъркат, защото трябва да се научим да работим, ако искаме да получаваме и повярвайте ми, доста голям процент от нас вече го правят. Пожелавам на всички българи да постигнат целите си по отношение на финансова стабилност и жилищно обезпечаване, тъй като за голям процент от нас, това е жизнено важно. Успех сънародници!!!