Comments on: NovaVizia.com: За 44% мотивацията от възнаграждението е нулева

By: За 44% мотивацията от възнаграждението е нулева

За 44% мотивацията от възнаграждението е нулева — Mon, 30 Mar 2009 06:40:28 +0000

[...] За 44% мотивацията от възнаграждението е нулева Тази микро-статия е съставена от Тодор Христов , публикувана е на 30.03.09 at 06:03 и е записана в категория Човешки ресурси. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL. [...]

By: Яна

Яна — Tue, 24 Mar 2009 17:20:09 +0000

При положение, че светът е изпаднал в ужас от така наречената “световна финансова криза”, която според мен си е поредната манипулация, съвсем категорично мога да отговоря “ДА” – доволна съм от мотивацията на възнаграждението ми. В моята професия имам възможност да се развивам, гласува ми се доверие, възлагат ми се задачи и ред други неща. Дава ми се възможност да изразявам мнение, което е рядко срещано явление при голям процент от работодателите. Моят работодател винаги ме слуша и ако съм права взима мнението ми като меродавно, което съответно довежда и до повишаване на мотивационното възнаграждение. Така че монетата има две страни, ако даваш – получаваш, а ако просто отиваш на работа и чакаш да мине работния ден, без изобщо да знаеш защо си там – няма как да си доволен от мотивацията. Много от четящите този коментар буквално ще ми …………. /няма да цитирам/, но ще сбъркат, защото трябва да се научим да работим, ако искаме да получаваме и повярвайте ми, доста голям процент от нас вече го правят. Пожелавам на всички българи да постигнат целите си по отношение на финансова стабилност и жилищно обезпечаване, тъй като за голям процент от нас, това е жизнено важно. Успех сънародници!!!

By: Нели Иванова

Нели Иванова — Tue, 24 Mar 2009 12:32:03 +0000

Ако човек усети, че наистина фирмата е в затруднение и това му е поднесено по подобаващ начин, може да избере струва ли си да поеме риска и известни ограничения за определен период от време или просто да се “спасява”. Но всичко трябва да е добре разбрано от служителите и те да са убедени, че това е вярно и че има какво да очакват, ако решат да останат лоялни.

By: Нели Иванова

Нели Иванова — Tue, 24 Mar 2009 12:19:05 +0000

Този довод с кризата мноооого удобно се използва от разни хора да извиват ръцете на служителите си. Имам вече много познати в бранша, които се оплакват още повече, че виждат обемите на работа и сравняват нещата. Но заради “кризата” не само, че не им увеличават заплатите, но и дръстично ги съкращават с обещание това да се поправи в по-добри времена. Това е отвратителна манипулация на служителите и грешно, ако цениш хората и искаш да ги задържиш за по- добри времена.

By: Ева Добрева

Ева Добрева — Tue, 24 Mar 2009 11:46:47 +0000

Доводът е кризата, това ни беше обяснено, когато ни казаха за новите условия, но аз лично не съм питала защо е така. Боя се от това, че много работодатели те приемат за служител от “хленчещ” тип ако повдигнеш въпроса, а и няма вариант нещата да се променят и съдя по това, че никой не ме е питал дали съм съгласна с новите условия, те просто бяха наложени.

By: Пламен Господинов

Пламен Господинов — Tue, 24 Mar 2009 09:10:32 +0000

Към Ева Добрева:

А коментирахте ли тези условия с Вашия работодател? Ако да, какви бяха доводите му за подобно отношение?

By: Пламен Господинов

Пламен Господинов — Tue, 24 Mar 2009 09:06:05 +0000

Напълно съм съгласен с мнението на Нели Иванова

Заплата за мен не е основна мотивация. Мотивиран съм, когато виждам конкретни резултати от свършената работа, когато съм допринесъл за развитието на компанията, когато съм помогнал на колега, когато съм достигнал поставената цел, когато съм дал предложение за по-оптимален начин на работа. За това аз при така зададена анкета избирам отговор “Горе-долу”, тъй като възнаграждението ми не е основен фактор за мотивация, но не е и демотивиращо. Със сигурност бих отговорил с “Да! Определено”, в случай, че въпроса на анкетата бе “Доволни ли сте от размера на възнаграждението си?”.

Основното трудова възнаграждение е от така наречените “хигиенни” условия (към които се причисляват още работното място, безопасни условия на труд, чистота и др.). Това означава, че възнаграждението само по себе си може да бъде сравнено с храна. Вас мотивира ли Ви храната, която ядете за живот?

By: Ева Добрева

Ева Добрева — Tue, 24 Mar 2009 09:03:51 +0000

Според мен анкетата е показателна за отношението на българските работодатели към заплащането на подчинените им. Истина е, че българите са склонни да хленчат и да не се преработват, но според мен това е в следствие от дълги години, в които хората сменяха работата си, давайки всичко от себе си и не получавайки заслуженото. Това е от времето, когато имаше голяма безработица и работодателите се възползваха от факта, че служителите им ще работят за малко пари и даже трябва да са им благодарни, че изобщо са ги взели на работа. И когато колелото се завъртя, на хората им беше писнало да ги мачкат и започнаха да се възползват те самите от факта, че работната ръка не достига за да искат от работодателите повече, от колкото дават. За съжаление кризата дойде и България не успя да достигне онзи момент на уравновесеност и удовлетвореност на двете страни. Пак се върнахме на момента с безработицата и недооценяването на качествените кадри.
И да Ви кажа за мен. Как да се чувствам мотивирана от към заплащането, когато при започване на работа условията бяха следните:
Имах твърда заплата + 10% от постигнатите резултати, осигуряване на пълната работна заплата, карта за служебно гориво и амортизация на годишна база /ще кажа и че си купих автомобил, защото ми беше необходим в работата/;
В момента обстоятелствата са следните:
Имам същата твърда заплата /която сама по себе си е недостатъчна/ + 10% от постигнатите резултати, но само в случай, че те надхвърлят една определена трудно достижима сума /особено в състояние на криза/, като % се взима само за оборота над тази сума, осигуровките са на половин работна заплата, горивото ще се изплаща в края на месеца въз основа на пътни листи /които предполагам няма да покриват 20 минутно обикаляне в търсене на място за паркиране/ и което гориво аз няма да мога да покрия с основната си заплата и да преживявам нормално, докато дойде момента да ми бъдат осребрени пътните листи и освен това амортизация няма да ми се плаща.
Това е от мен, ако считате, че мога да бъда мотивирана при тези обстоятелства, оборете ме…

By: Нели Иванова

Нели Иванова — Tue, 24 Mar 2009 08:06:36 +0000

Много интересни коментари, които изцяло подкрепям. Възнаграждението като парично изражение наистина може да мотивира до някакъв етап. Все пак има някакви граници на растеж на заплащането и е вярно, че ако само това търси човек, ще се разочарова в някакъв момент. Преди да създам своя фирма, работих в различни сфери /производство, услуги/ и навсякъде заплащането не беше това, което би задоволило желанията ми, но започвайки работа съм била наясно с този факт и с границите на растеж на заплатата и възоснова на това не си позволявах да се сърдя на работодателите си, все пак аз сама съм взела решение да работя за тях при дадените условия. Но вътрешната ми мотивация и стремежа да се доказвам ми носеха не само финансови бонуси /които не бяха предвиждани по принцип/, повишения и повече отговорност, но и удовлетворението от факта, че на две от работните места шефовете бяха изумени, че те в своята практика не са достигали такава скорост съчетана с качество. Но, когато човек е съвестен и самомотивиран, ще получи удовлетворение не само от заплащането. Сега обаче, като работодател ми е страшно трудно да видя хора, които искат да се научат, искат да работят и аз с удоволствие да им дам много повече пари от едната заплата и възможност да придобият знания и умения, да се развиват. Виждам само хора, които цепят секундата на две за работното си време, работят формално без да ангажират сивото си вещество и идват да си изработят просто часовете. Пробвала съм какви ли не стимули, монетарни и не, създавам условия човек да се чувства свободно, конфортно и да пожелае сам да се развива повече. Но явно или искаш или просто си креташ, сменяш работодатели и се оплакваш. Масово хората мислят “аз толкова му работя, а той…”. Вярно съгласна съм, че има много некоректни работодатели, но е вярно и, че на хората не им се работи.

By: Поли Козарова

Поли Козарова — Tue, 24 Mar 2009 07:33:55 +0000

@Йордан

Поздравления за нестандартното, но близко до истината тълуване на резултатите. Особено ми хареса това, че над 80% от българите просто недоволстват, не работят достатъчно и очакват да получават високо възнаграждение! Поздравления и за Мечо – умен и вечен!

@ Здравко

Аз съм за разумно фиксирано възнаграждение, което съответства на някакви стандарти за задължения и отговорности, и бонуси взависимост от резултатите. При нас в БГ е голям проблемът както с огромното количество хора, чието фиксирано заплащане е около екзистенц минимума и следователно – мотивацията им за работа е нулева, така и с малкото количество хора, които имат много високи резултати, а пък получават смешни фиксирани бонуси… и – същият проблем с мотивацията.