Бъдещите очаквания имат изключително важно значение, както за бизнеса, така и за домакинствата от гледна точка на решения за покупки и разбира се, за самите покупки. За бизнеса това е един от водещите фактори-мотиви, освен това покупките на бизнеса имат по-голямо значение за икономиката (големи обеми, разнообразни стоки и услуги). Резултатът от недобрите очаквания е намаляване на съвкупното търсене, което забавя икономическия растеж.
Този ефект се засилва, когато се цитират подкрепящи данни и прогнози, във всяка трета новина присъства думата „криза”, водещи специалисти се изказват за дълбочината и продължителността й. В такъв случай бизнес очакванията са песимистични, съответно фирмите ограничават/не извършват разходи, освен необходимите за издръжка. Действията на ръководителите и собствениците са свързани с намаляване, редуциране, ограничаване (често без конкретни причини и дори при наличие на двуцифрен ръст!) – фокусът е изместен – от глобалното, същественото, резултатното към несъщественото, ограничаващото и подтискащо бизнеса.
Безспорно това не само не допринася, но и не позволява на бизнеса да се развива.
В живота на една организация (компания) има моменти, в които управляващият трябва да „излезе” от затворения цикъл на бизнес ежедневието, за да анализира и оцени случващото се „в” и „извън” организацията, като се опита да погледне на нея с поглед „отвън”. Разбира се, това „излизане” не е лесно, поради това, че компанията се нуждае от вземане на управленски решения непрекъснато и така или иначе мениджъра не може да се изолира напълно от ежедневния поток.
Също така, не всички хора притежават способността да мислят паралелно в две направления, като оставят временно потоците от съпътстваща информация на заден план и погледнат на нещата в тяхната цялост, да направят снимка „отгоре”, което представлява стратегическото виждане за организацията.
Това действие е изключително полезно, тъй като позволява на ръководителя да прецени дали от една страна, компанията върви към постигане на целите си и от друга страна, да вземе стратегически решения за нейното бъдеще.
Сътресението, промяната, кризата съдържат необходимите предпоставки, които да „събудят” бизнес рефлекса за оцеляване на ръководителя, от което той трябва да се възползва, като излезе от плоскостта на бизнес ежедневието и чрез стретегически поглед вземе такива решения днес, които ще осигурят бъдещето на организацията.
Ето върху какво трябва да се разсъждава:
1. Анализ на средата
Каква е външната и вътрешната среда? Опитайте се да дефинирате проблемите, които съпъстват работата на Вашата организация. Потърсете вариант за тяхното решение. Съберете актуална икономическа, браншова и социална информация, засягаща бизнеса Ви. Може ли тя да е в полза или да създаде пречки за Вашия бизнес?
2. Преразгледайте стратегическото си виждане за организацията!
Целите (какво искаме да постигнем), мисията (какви са ползите за Клиентите от продаваните продукти и/или услуги) и визията (очертанията, образа на организацията в бъдещето) актуални ли са още на фона на събраната информация от т.1? Отговорят ли те на съвременната среда и ситуацията, в която се намира компанията? Каква е избраната стратегия, т.е. как да постигна целите си, актуална ли е все още?
Ако има разминаване между предишното ви виждане и действителната бизнес ситуация, ако е така – преформулирайте визията, целите, мисията и стратегията си. Дори да няма – поработете с акценти върху целите, мисията и стратегиите си. Направете целите си SMART. Сигурно може да се извлекат допълнителни ползи от вашите продукти, с които да спечелите повече Клиенти. Разразширете стратегиите си, повече варианти – по-добре, това ще подпомогне за осъществяването на заложените цели.
3. Организационна структура, бизнес процеси, функционални стратегии
След като вече сте наясно с целите, може да се наложи да промените организационната структура и да оптимизирате бизнес процесите. Задължително трябва да се проектират преформулираните цели върху функционалните области – финанси, маркетинг, производство, информационно обезпечаване… нали всички те като цяло работят за реализиране на целите!
4. Организационен климат и организационна култура
В състояние ли е вашата организация с наличните човешки ресурси да обезпечи изпълнението на новопоставените цели?
Имате ли добре подготвени мениджъри на средно ниво, които могат правилно да проектират глобалната цел в своите области на управление.
Ще имате ли нужда от подобряване на системите за мениджмънт, системите за оценка и мотивация и допълнително обучение на служителите?
Организационният климат и култура способстват ли, благоприятни ли са, за да се случи планираното от вас?
5. Пречки да реализирате този план
Формулирайте резервен план, каква би била вашата стратегия, ако например загубите важни Клиенти, ако доставчика ви фалира, ако оборудването ви откаже, ако ключови служители напуснат организацията и т.н.
Защото нищо не стопира бизнеса така, както лошите очаквания за бъдещото и невземането на стретегически мерки в отговор на променящата се среда! Планирането ще направи бизнеса ви по-прогноризум, контролируем и предвидим, което представлява стъпка в правилната посока!
* * * * *
Тази статия на Весела Чернева-Янкова се публикува за първи път в NovaVizia.com.
Благодарим ти, Весела!
Весела Чернева-Янкова е основател на V CONSULTING – консорциум от бизнес консултанти.
По професия е икономист, притежава професионална квалификация по бизнес администрация, магистър по стопанско управление и магистър по философия от СУ „Климент Охридски”. Има редица специализации в областта на мениджмънта, управлението на проекти и търговията и е член на Съюза на икономистите в България.
Изпълнителен директор и член на съвета на директорите, мениджър развитие на бизнеса, консултант стопанска дейност са част от заеманите длъжности на Весела Чернева-Янкова.
Нейни силни страни представляват направленията: сливания и придобивания на компании, диагностика на състоянието на организацията, анализ и реализация на потенциалния синергизъм.











{ 5 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Ирина 01.04.09 в 18:21
Много ми харесва статията,позитивна е и реалистична!
Йордан Кръстев 01.04.09 в 23:20
Адмирации за автора !
Ще си позволя да поставя на вниманието Ви една тема,която може да звучи и
така:”Мениджмънта /мениджъра /като продукт на различни науки / и кул-
турни нива / и усложняването на структурите и процесите в практиката,като фактор на зависимост при ориентация и вземане на решения на основание на различни нестандартизирани източници и потоци на информация.”
И в крайна сметка,през фокуса на езика,като фактор,до каква степен би се задълбочило , практическото проявление на кризата?
Татяна Христова 02.04.09 в 08:49
Планирането е общо взето непопулярна практика в българските компании. За съжаление мениджърите разбират управлението по-скоро като някакъв оперативен процес, като нещо, което се прави “в ход”. Казват, че е нужен здрав контрол, но какво контролират, при положение че не са планирани целите, крайните резултати?!
Една от причините според мен е, че не се досещат каква информация им е нужна, за да преценят ситуацията, в която се намират, преди да планират крайните си цели.
Ето защо мисля, че статията на Весела е много полезна и много ориентираща! Поздравления!
Весела Чернева-Янкова 02.04.09 в 09:50
Здравейте,
От коментарите разбирам, че имам съмишленици, което е много ценно на фона на “зацикленото” говорене за кризата в една плоскост. А за това до къде могат да стигнат нещата и до какво води това, е видно за всички ни от практиката!
Емилиян Танев 07.04.09 в 11:15
По принцип кризата си я има, но явно все още има доста хора, които не са я усетили на плещите си. При положение, че се очаква Световното БВП да се свие тази година, то следва, че ако има някоя държава/компания с растеж, то най-вероятно, ще се компенсира с още по-голям спад от друга държава/компания.
“What if?” плана е много добър и ще помогне за взимане на бързи и точни решения, което в една подобна среда би имал значителен ефект. По принцип кризата е момент, в който се отсяват силните. Проблемът е, че поради безкрайните намеси от страна на държавата в развитите страни, този механизъм е изкоренен и всъщност това не е капитализъм, а смесица със социализъм. “Защо да водя консервативна политика, с която мога да се предпазя от кризата, но да получа ниска печалба/загуба, след като мога да водя агресивна и високо рискова политика, която да ми донесе евентуално големи печалби/загуби. Уви, когато печеля, печеля само аз, когато губя, губят всички…
П.П. Сигурно не са много компаниите в България, които оценяват своето развитие, чрез 4-те критерия от Balanced Scorecard.