Както Хенри Форд, така и Алфред Слоун – младши е известен с изключителния си принос в развитието на автомобилната промишленост на САЩ през ХХ век.
Алфред Слоун е роден на 23 май 1875г. в Ню Хейвън, Кънектикът. През 1895г. се дипломирал като електроинженер в Масачузетския технологически институт и в същата година започнал кариера в Hyatz Rolle Bearing Company – производител на ролкови лагери за автомобилната промишленост. На 26-годишна възраст Слоун става президент на тази компания.
През 1918г. Hayatz rolle Bearing Company е закупена от General Motors, а Алфред Слоун е назначен за вицепрезидент и член на изпълнителния комитет на GM. От 1923 г. той става президент и изпълнителен директор на компанията.
След депресията от 1920-1921 година GM едва оцелява. През тези тежки години съдбата на компанията е зависела единствено от продажбата на два от произвежданите преди това пет автомобили “Buick” и “Cadillac”. За да избегне фалита на компанията Алфред Слоун създал план за реорганизацията на структурата на GM, одобрена от тогавашния президент У. Дюран. За съжаление Дюран не предприел никакви стъпки по реализацията на този план.
За излизане от тежката ситуация и под натиска на компанията DuPont – основен акционер на GM, У. Дюран е бил уволнен. За президент на GM е бил назначен Пиер Дюпон, а Слоун продължил да работи като вицепрезидент. С подкрепата на новия президент, в GM започнали да работят по плана за реорганизация на Слоун.
Какъв е бил планът за реорганизация на Слоун?
General Motors е създадена през 1908г. като крупна вертикално интегрирана компания, в чийто състав влизали такива компании като Buick, Cadillac, Oakland (по-късно Pontiac), и Oldsmobile.
Алфред Слоун стигнал до извода, че при съществуващото функционално структуриране нито един, дори и най-талантливият мениджър, не би могъл да управлява ефективно корпорация с мащабите на GM.
Слоун провел реорганизацията като започнал с департаментализиране на GM на пет самостоятелни подразделения, всяко едно от които произвеждало автомобили в определено ценово равнище. Департаментализацията на производството била съпроводена от централизация на общото ръководство на компанията.
Централните органи на планиране и формиране на политиката на GM били отделени от нейните производствени подразделения. същевременно производствените подразделения получили самостоятелност и възможност да се конкурират помежду си в рамките на формираната обща политика. Същевременно функциите на централния апарат били отчетливо разграничени от линейното управление.
И не само това. В GM била проведена максимално възможната децентрализация на властта. Това означавало, че всеки ръководител, независимо на какво равнище е, получил стимули и пълномощия за самостоятелни решения. Всяко едно от производствените подразделения било оглавявано от мениджър, който носел пълна отговорност за резултатите на подразделението.
Счита се, че структурната реорганизация на компанията е била основна причина GM да заеме водещо място в автомобилната индустрия не само в САЩ, но и в света, а приносът на Алфред Слоун за това е повече от очевиден.
Каква е основната заслуга на Алфред Слоун за теорията и практиката на мениджмънта?
Преди всичко нека отбележа, че това са идеите за децентрализацията на голямата компания. По-конкретно Слоун приложил принцип на структуриране, който е използван за първи път от Пиер Дюпон, когато е оглавявал семейната компания “Е. М. Дюпон дьо Немур”. По-късно Питър Дракър нарекъл този принцип “принцип на федералната децентрализация” (вж “Департаментализацията – видове, преимущества и недостатъци”).
Заслуга на Алфред Слоун е, че развил идеята за федералната децентрализация в една по-различна идея – тази за управление чрез центрове за печалба. Като доминиращ структурен принцип в реорганизацията на GM, по-късно принципът на федералната децентрализация се прилагал от всички големи и много големи компании, не само в автомобилната промишленост, но и в други отрасли и големи компании извън САЩ, защото:
- “Фокусира вижданията и усилията на мениджърите пряко върху бизнес дейността и бизнес резултатите.”;
- “Намалява опасността от самозаблуда, от съсредоточаване върху старото и лесното, вместо върху новото и предстоящото или отстранява опасността губещи линии или продукти да се носят от печелившите.”
- “Управлението чрез цели става напълно ефективно, броят на хората или звената, подчинени на един мениджър вече не се ограничава от обхвата на контрол, а се ограничава от по-широкия обхват на управленска отговорност.”
(Вж Дракър, П. Практика на мениджмънта, София, “Класика и стил”, 2001, с. 250)
Искам да добавя, че когато става дума за приложението на принципа на федералната децентрализация, се формира т. нар. “дивизионна организационна структура на управление”, която за разлика от другите видове организационни структури на управление, позволява да се постигнат няколко важни ефекта:
- Ефективно и успешно управление при нарастване на компанията;
- Ефективно и успешно управление при разширяване на бизнеса по територии;
- Ефективно и успешно управление при диверсификация на бизнеса.
Алфред Слоун напуска поста си на президент на GM през 1937г., но остава председател на Съвета на директорите до 1956г. В годината на неговата оставка General Motors е произвеждала една трета от всички произвеждани автомобили в света, както и значително количество авиационни двигатели, дизелови локомотиви и хладилници.
След 1956г. Алфред Слоун остава почетен предстедател на Съвета на директорите и продължава да работи като консултант по стратегическите въпроси. През 1964г. написва една забележителна книга, в която излага подробно основите на своята философия. Става дума за “My Years with General Motors” (“Моите години в General Motors”).
Алфред Стоун умира през 1966г. На негово име има основана известна фондация (“Фондация Алфред П. Слоун”), както и световноизвестното училище по мениджмънт MIT Sloan, основано към Масачузетския технологически институт (със спонсорството на Слоун през 1931г.)
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Календеров 14.04.09 в 16:58
Простете за невежеството, г-н Христов. Как мога да взема линкове за своя сайт като тези в това изречение: “Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook или я запазете в Delicious”, което излиза под всяка ваша статия? Утрепах си половин час и не можах да открия място, на което сайтовете ги предлагат. Ще ви бъда много задължен, ако ми помогнете.
Тодор Христов 14.04.09 в 17:06
Отговарям вместо автора, ако въпросът ви е към него.
Ако правилно разбирам въпроса ви, питате как се споделят статии във Facebook, Twitter или Delicious. За да правите това, трябва да имате акаунти в тези социални мрежи (вие трябва да си ги направите, като поссетите съответните соц.мрежи) и ако имате акаунти – кликвате върху въпросните линкове в нашия блог (върху съответната соц.мрежа) и споделяте съответната статия във вашия акаунт (във Facebook, Twitter и/или Delicious).
Тоест, тези линкове не са, за да поставите статия във Вашия сайт, а за да споделите наша статия във Facebook, Twitter или Delicious, ако ви е допаднала или направила впечатленние с нещо.
Календеров 14.04.09 в 17:21
Благодаря ви за изчерпателния отговор. Но по-скоро исках да попитам, дали от Туитър и Фейсбук предлагат подобни линкове, които да сложа на своя сайт, както Свежо.Нет например раздава бутоните. Или вие сами си пишете кода? Опитвам се да се уча от водещите имена, въпреки че ме разубеждават – нямало било смисъл да се пускат линкове към Туитър и прочие англоезични сайтове. Моят отговор на такива еретични твърдения е неизменно следният: “Щом като Тодор Христов и Огнян Младенов го правят, значи има смисъл”. За съжаление обаче познанията ми не стигат, за да сложа подобни линкове под своите сайтове.
Тодор Христов 14.04.09 в 17:41
Благодаря за комплимента! Все пак обаче, тази статия е за Алфред Слоун, не за Twitter или Facebook.
Скоро в Alabala.org ще публикувам статия по темата – следете блога и оттам ще можетте да видите какъв е кода.
Izida 14.04.09 в 17:43
Здравейте,
И на мен ми стана интересно, каква е ползата от събмитване на български статии в Twitter и Delicious. За Facebook е разбираемо.
Поздрави
Тодор Христов 14.04.09 в 17:47
Както казах:
“Все пак обаче, тази статия е за Алфред Слоун, не за Twitter или Facebook.
Скоро в Alabala.org ще публикувам статия по темата – следете блога и оттам ще можетте да видите какъв е кода.”
Календеров 14.04.09 в 18:03
Супер! Аз се абонирах за RSS-а ви и ще чакам с нетърпение да я напишете. Мога да се отблагодаря с 2-3 линка към статията, когато излезе.
Йордан Кръстев 14.04.09 в 23:44
Уважаеми господа,благодаря Ви за така поднесената статия,което ме подсеща да споделя някои мисли с Вас :
Първо,че каквото и да се каже за една Историческа личност,то няма да е достатъчно пълно,точно и вярно !/ Имено,защото е историческа./
Второ,че светът до такава степен се променя в момента,щото, нито една исторически сложила се управленска доктрина вече не е полезна !/ И в тази връзка, съм много скептичен ,относно положителността в смисъла, когато каним като лектори в нововъзникващата ни икономика,учители, които по-скоро бихме ги отнесли към маркетинговите и мениджмънт фосили./
Трето,трябва априори да е ясно,че всяка стратегия,тактика и технология на управлението следват определени и предходни тям, философия и морал, които съответстват само на собственото си време и ползват само и единствено ресурсите и апарата на това време !Времената,обаче,колкото и да не го забелязват маркетолозите и мениджърите,не са същите !
Да не си помислите,че съм против изучаването на История!Не!Напротив,но
трябва да се знае,кое е история,кое съвременна технология!
И накрая / слава Богу /,за автомобилния бизнес !Безспорно,той е една от най-чаровните черешки в тортата на всички бизнеси !Той е най-ох и ах ! Може би,но не единствено, защото продукта му най-много допада на себичноста в човешката природа .Същевремено, това е един от най-противоречивите и безсмислените по начина му на проявление , вреден и пагубен като цяло клон на бизнеса !
Предхожда се само от бранша на някои безалкохолни напитки. / Искам да
уточня,че не визирам развитието на автотранспортните средства като цяло,както не съм против безалкохолните питиета,особено коктейлите./
Като че ли е предостатъчно !
Поли Козарова 15.04.09 в 09:43
Здравейте,
Наистина, едва ли в сегашното си състояние GM (a и много други глобални компании) биха могли да бъдат давани за пример. Абсолютно съм съгласна с Вас, че времената са различни и състоянието на световния бизнес – толкова сложно, че е много трудно да се намери решение.
Но все пак, моето мнение е, че едва ли Алфред Слоун има лична вина за това. И че фактите са си факти – той е бил успешен мениджър, който е имал своя принос в управлението на една успешна за времето си компания и то точно поради причината, която изтъквате – имал е нестандартен, нов поглед за мениджмънта и не само това, не се е поколебал да го приложи!
Затова нека в трудни времена да не отричаме всичко и да помислим дали не може да използваме доброто опита на фосилите и днес:)
Успешен ден!
Янка Георгиева 16.04.09 в 21:52
Здравейте,
благодарности на автора за статията! Аз съм на мнение, че зад успешните корпорации (независимо колко големи са) винаги стоят успешни личности – умни, амбизиозни и иновативни. За мен лично винаги представлява интерес да чета и да слушам за тях, защото въпреки по-горе изложените факти, че историята си е история, има на какво да се учим
А за по-любознателните бих препоръчала да се запознаят и с автобиографичната книга на Лий Якока. Накратко в нея се разказва за кариерата му във Форд. Как от механик се превръща в президент (вторият по ранг след Форд), на какво се дължи успеха му и защо идва момент, когато напуска Форд и застава начело на Крайслер. По това време той заварва компанията пред фалит, но успява да я извади от пепелта и да я възроди в успешна и още по-могъща компания. От тази история може да се научи много за уцеляване по време на криза и как и колко трудно се вземат “животоспасяващи” решения.
Поздрави,
Янка
Симеон Христов 20.04.09 в 14:49
Уважаеми г-н Кръстев!
Съгласен съм, че каквото и да се каже за една историческа личност (каквато е и Алфред Слоун-младши) в рамките на 2 стандартни страници, то няма да е пълно.
Но не мога да се съглася, че това което съм написал не е достатъчно вярно. В материала, който поднасям на читателите на Нова Визия се спирам върху един от принципите на структуриране на една голяма или много голяма компания. След като този принцип е бил приложен в Du Pont и GM, той се прилага като доминиращ структурен принцип във всички големи и много големи компании.
В този материал аз не разглеждам управленска доктрина, в смисъл на научна теория, а само един от доказалите се с времето принципи на структуриране. Светът се изменя, но ние не можем да се откажем да прилагаме доказани успешни принципи, защото те са открити преди десетилетия и са станали класика. И сега винаги, когато е възможно в големите и успешни компании се използва принципа на феделралната децентрализация, чрез който се организират дейности в автономни производствени бизнеси, всеки със своя пазар и своя продукт и със собствена отговорност за печалбите и за загубите. Само когато това е невъзможно за по-долните равнища в организацията, трябва да се използва функционалната децентрализация, която изгражда интегрирани звена за важни и обособени етапи в бизнес процеса.
Симеон Христов 20.04.09 в 14:54
Здравейте Поли,
Благодаря за коментара Ви. Към него ще добавя следното: независимо от финансовото състояние, в което се намира в момента GM (а не само тя) примерът, който давам за приниципа на федералната децентрализация е актуален за всички големи и много големи компании не само от автомобилната индустрия. Няма успешна голяма компания, която да не прилага този принцип на формиране на своята структура.
Затова, не мога да не се съглася с Вас, “че не бива да отричаме всичко, а да използваме доброто от класиците на мениджмънта.” А има много много, което може да се използва от тях.
Симеон Христов 20.04.09 в 14:56
Здравейте Янка,
Благодаря за коментара. Горещо Ви препоръчвам книгата на Питър Дракър – “Практика на мениджмънта”, София, “Класика и стил”, 2001.
Йордан Кръстев 21.04.09 в 20:39
Христос Воскресе !
Многоуважаеми г-н Христов,
Далеч бях от мъсълта,а сега – повече, да Ви упреквам в каквато и да била
некоректност, относно написаното от Вас!
Дори още в самото начало на моето изложение,Ви благодарих за темата и начина на нейното формулиране,което ми даде основание да изкажа една възможна теза,която аз застъпвам и макар твърде сбито, споделих!
И тъй като си давам ясна сметка за формата, в който участвам,то няма да прекалявам с излешна многословност!
П.П. Колкото до автор,като Ли Якока-да той трябва да бъде четен и препрочитан/и не само”автобиографичната” /! Това е едно изключително полезно занимание! / Да се внимава само с потенциалността на видовете интерпретации! /
Безспорно е,че: “шерше ла фам ” !
Със здраве и дописане !