Самсунг или пътят на трите звезди (2)

По-късно развилите се икономики (ако се вземе предвид английската индустриална революция от края на 18-ти век като начало на индустриалното летоброене) имат тенденция да създават по-крупни бизнес структури и да “наваксат” в развитието чрез концентриране на повече ресурси. “Новодошлите” страни в модернизацията развиват тенденция на централизирана държава и по-засилена роля на администрацията в икономиката.

Този корпоративен модел на сближаване на държава и икономика понякога е стигал до крайни форми на държавен капитализъм, но в основата си е бил опит за постигане на бързи резултати в индустриализирането и модернизирането на една икономика.

Германия и Япония развиват силни форми на концентрация на капитал и производство като опит за “скок” в бъдещето. Съветският съюз и други социалистически страни преживяват по-крайна и неефективна форма на централизация, където политическата и икономическата власт се срастват в партията-държава.

Следвоенното развитие на Южна Корея и на други страни преминава през цикли на концентрация и либерализация. Резултатът са конгломерати, които създават вътрешна конкуренция и са способни да се конкурират на световните пазари. Те се превръщат в двигатели на националните икономики в дългосрочен план, до изравняване с най-напредналите страни.

Липсата на значителни природни ресурси е допълнителна причина за развитието на крупни бизнес структури в страни като Япония и Южна Корея, които могат да мобилизират ограничените ресурси по по-ефективен начин.

България вече преживя, макар в крайна, затова и неефективна форма, периода на централизация като отговор на изостаналостта. Вместо конгломерати, у нас периодът на концентрация остави държавно икономическо наследство, което не можеше да се самовъзпроизвежда след първоначалното ударно индустриализиране. Сега е периодът на либерализацията.

Без да се впускам в предвиждания и препоръки за модела на бъдещия български бизнес, ще подчертая, че дали конгломерати или малки гъвкави фирми, или комбинация на двете са бъдещето, важно е да се създава и преследва стратегия на непрекъснато увеличаване на конкурентоспособността и завоюване на световните пазари. Може би са нужни много години, за да се изградят български фирми, които да се превърнат в световни бизнес играчи. Но трябва да се анализират и търсят условията и елементите за изграждане на такива фирми. Самсунг електроникс е един пример за съчетаване на тези условия в различна икономическа, политическа и социална среда. Необходимо е да се отсее универсалното от уникалното, за да се учим от подобен опит.

Проблемът на икономическата политика и в цялост на държавната администрация е сложен политически въпрос. Ролята на държавата е особено силно изявена в страните, които “догонват”, за да се съкрати време за мобилизиране на капитали и други ресурси. Държавата е имала и има важна роля в развитието на Япония, Южна Корея и други успешни азиатски икономики. Но често се спекулира и злоупотребява с намесата на държавата в икономическото развитие и бизнеса на тези и други държави.

Описанието на южнокорейския опит в никакъв случай не е призив за по-голяма намеса на българската администрация в икономиката или създаването на бизнес гиганти. Това е невъзможно. Под активна роля на държавата се има предвид подпомагане на икономиката и бизнеса, а не тяхното заместване. С други думи, ролята на държавата е активно да се самоограничава и да не пречи на развитието на бизнеса. Това е много трудна задача.

Нивото на контрол на администрацията над икономиката е най-високо в най-напредналите страни, но като “меко” контролиране с политически и социален консенсус. Това “контролиране” на бизнеса се изразява в ефективното събиране на данъци и мита, ограничаване до минимум на сивата икономика, въвеждането и стриктното спазване на закони, които насърчават свободата, конкуренцията и предприемчивостта. Това е следствие на политиката и действията на “силна” държава. Тя е демократична и ефективна.

По-безсилните държави компенсират липсата на такива механизми на управление с “твърдо” контролиране чрез насилствено извличане на ресурси от икономическите субекти или срастване на силите на сивата икономика с политическите клики. Учудващо е на колко много регулации и здрав контрол са подложени фирмите в една либерална икономика. Принципът на “супер контрол” е в основата (парадоксално), както на демократичното управление, така и на ефективната икономическа система. Под супер контрол се има предвид система, при която всяка институция се следи и контролира от други и по този начин се “предпазва” от злоупотреби, които са рецепта за провал и западане.

В контекста на Самсунг и Южна Корея често коментираната засилена роля на държавата също е била основа за преувеличения и неразбиране на характера на икономическата политика на “азиатския тигър”. Дори в апогея на политическия авторитаризъм по времето на военните режими през 70-те и 80-те години на миналия век, никоя държавна институция не е “командвала” Самсунг електроникс в какво да инвестира, колко да инвестира, как да разработи стратегията си и прочие. Имало е тясно взаимодействие и конфликт на интереси между бизнес, банки и администрация, което води до хронична корупция в Южна Корея, но всяка успешна фирма като Самсунг електроникс е постигнала високо ниво на конкурентоспособност и силна позиция на световния пазар заради независимото от държавата планиране и разпределение на ресурсите. Южнокорейски правителства са създавали предпоставки, които са насочвали фирми към един или друг отрасъл чрез различни стимули, но оттам нататък всичко е зависело от индивидуалния бизнес.

Историята на конгломерата не е в края си. Може да се твърди, че моделът на бизнес групата далеч не е изчерпал възможностите си дори на Запад. Той ще променя своите форми. Особено за по-младите демокрации в Източна Европа бизнес групи с разнообразна дейност са естествен мост от централизирана система на разпределение към развита пазарна икономика и по-тясна специализация на отделните компании. За съжаление този модел често се асоциира със сивата икономика и силовите групировки. Трябва ясно да се разграничи бизнес група от олигархия или групировка с монополно и нелегално контролиране на пазара в предимно непроизводствени сфери.

Въпросът за конгломератите е спорен. Далеч съм от мисълта, че тези групи и то от типа на Самсунг са решението за България. Идеята е, че не трябва да има ограничения при търсене на печеливш модел за България. Това ще бъде естествен процес на множество фактори, но този естествен процес трябва активно да се търси и насочва. Дали ще са кластери или други подобни бизнес структури, ще бъде въпрос на бъдещето и на идеите на бизнес лидерите, както и съдействието на правителство и аналитици в един повече пожелателен план. Индивидуалните фирми са все още слаби да се конкурират на международния пазар.

Анализът на Самсунг електроникс ще насочи вниманието към дългосрочно усвояване на капитали в стратегически конкурентни отрасли, които могат да наложат една фирма като лидер. Друг фокус на анализа ще бъдат необходимите предпоставки за създаването на конкурентни производства и тяхното успешно налагане на световните пазари.

Един от основните уроци, които можем да извлечем от изучаването на опита на Самсунг е, че успешният бизнес модел се формира като взаимодействие между местни традиции и международни влияния. С други думи, един бизнес е преди всичко национален преди да стане глобален. Ето защо, освен изучаване на световния опит, трябва да вникнем в спецификата на българските условия и стопански традиции и да ги съчетаем с международния опит и знания.

Членството ни в Европейския съюз няма да реши автоматически проблемите ни и да създаде магически двигатели на растеж. Това е един исторически шанс и ще зависи изключително от далновидността и последователността на бизнес и политическите лидери на България, за да я превърнат в регионален център за просперитет. Различните резултати в развитието на Ирландия и Португалия например демонстрират различията в използването на шанса да си член на Европейския съюз. Те показват, че само от България зависи степента на успеха или посредствеността в развитието й и нейната роля в Европа.

Какви са допирните точки между Самсунг и България?

Естествено, компанията започна да се свързва с образа на Южна Корея у нас, макар и понякога това да се свързва с общото корейско “нашествие” с “копирани” технологии и сравнително евтини продукти, нещо като втора вълна след японците. Представите за Самсунг и Южна Корея в България не се различават особено от развитието на тези представи в други части на света. Особеното за България и за други страни от Източна Европа е, че това нахлуване беше по-масово и по-категорично, отколкото в други райони с по-дълга история на търговски и политически връзки с Южна Корея.

През 1990 година, според изследване на образа на Япония в България, най-често свързваната с образа компания беше Сони. Не разполагам със социологически данни за образа на Южна Корея у нас в настоящия момент, но съдейки по дела на Самсунг на електронния пазар в страната, няма да е изненада, ако името на фирмата най-често се асоциира с образа на Южна Корея.

Няма да се спирам подробно на проучванията на електронния гигант да инвестира или не в България (Битова електроника, Велико Търново) през 1989-90гг., но резултатът е известен: през 90-те година Самсунг електроникс изгради в Унгария една от най-големите производствени бази за телевизори и различни дигитални продукти извън Южна Корея. Може би не е късно за включване на България в производствената инфраструктура на Самсунг в Европа (след последното разширение в Словакия през 2003 година – завод за монитори и друга техника) поради подобрените условия в сравнение с Унгария и други страни в района.

Това е въпрос на бъдещето и на включване на нови играчи в световния електронен бизнес като Китай. В случая е важно, че в България все още не са налице условията, както за крупни стратегически инвестиции (не само в електрониката), така и за изграждане на конкурентоспособни български фирми с глобално присъствие. Това е ключът към бъдещето и най-трудното за постигане. Но всичко започва с дискусия и изясняване, освен това изборът на добър подход изисква време. Да не говорим за изпълнението на тези идеи, които изискват политическа воля и последователност.

От друга страна, не разполагаме с много време. Всяко забавяне ще струва повече усилия в бъдеще за създаване на конкурентоспособен бизнес и икономика. Нужно е търпение за резултатите, но е необходимо “нетърпение” в полагане на усилията за подобряване на условията за бизнес у нас.

Искам да споделя убеждението си, че създаването на динамична икономика и конкурентоспособни международни фирми е общо дело на бизнесмени, експерти и политици. Обменът на идеи и опит от други краища на света ще спомогне на създаването на национална стратегия за развитие. Искрено се надявам, че описанието и анализа на опита на Самсунг електроникс и южнокорейската икономическа политика ще допринесе за дискусията за създаване на условия за дългосрочен растеж на българската икономика.

Защо именно Самсунг?

Привлече ме впечатляващото налагане на Самсунг електроникс на световния пазар. Безпрецедентният успех на южнокорейския гигант изпъква на фона на неговата история.

Самсунг е основан през 1938 година години от Ли Бьонг Чол в колониални политически и икономически условия, в бедно общество и в сферата на търговия с основни хранителни продукти като ориз. Самсунг електроникс е създадена през 1969 година, време, когато Южна Корея практически няма електронна индустрия. Как от такава “неблагоприятна” основа се стига до “висините” на днешния бизнес на фирмата? Това е загадката, която привлича вниманието.

Ако използвам звездната алегория, краткият отговор на този сложен въпрос е “големият взрив”, така, както е започнал животът на звездите. Дългият отговор на въпроса е тази книга. Това не означава изчерпателен отговор, защото светът на бизнеса и развитието е необятен, но се надявам, че заключенията на това изследване съдържат част от обяснението. И понеже говорим за неочаквани възходи в бизнеса, примерите в Южна Корея не се изчерпват със Самсунг.

Хюндай хеви индъстри (Hyundai Heavy Industry) започна да строи кораби през 1972 година, когато страната нямаше производство и опит в тази индустрия. Сега Хюндай е най-големият корабостроител в света. Още по-далеч в миналото – през 1941 година, Хюндай се основава от човек, който не е знаел много за автомобилите (Чонг Джу Йонг). В същото време историческите успехи на Самсунг и Хюндай засягат друг важен въпрос за средата, в която те са се развивали. Затова част от анализа ще се фокусира върху икономическото развитие и политика на Южна Корея, които са създали условията за израстването на бизнес гигантите.

Главният мотив за написването на тази книга е шестгодишната ми работа в Самсунг електроникс в Южна Корея. Използвам личния си опит, за да подкрепя изследването на вътрешния механизъм на работа в компанията. Погледът “отвътре” има своите предимства и недостатъци. Опитът във фирмата несъмнено е основа за познаването на системата на работа в различни практически аспекти. Това обаче е свързано и с доза субективизъм. Личните пристрастия не са непременно негативно явление дотолкова, доколкото създават вътрешна нагласа и мотивация да се сподели опита с читателите от човешка гледна точка. Те създават една по-близка картина на анализираните явления и процеси.

В същото време използвам различни източници за изучаване на историята и управлението на Самсунг електроникс и южнокорейската икономика. Затова тази книга представя и поглед “отвън”. Още повече, че след напускане на компанията времето задейства избирателната си функция и отсява преживявания и опит в една по-дистанцирана картина, която може да се погледне от различни ъгли. Надявам се, че съчетаването на погледа отвътре и на погледа отвън позволяват едно по-живо и цялостно представяне на пътя на “трите звезди”.

Структурата на книгата е основана на движение на описанието и анализа от “голямата” към “малката” картина: икономика – бизнес група – фирма – сектор – отдел – група – мениджър.

Първата част е история на “азиатския тигър” и представя икономическото развитие на Република Корея след създаването й през 1948 година. Тя очертава рамката за анализиране на произхода и факторите за успехите на бизнеса, които са обект на изследване в следващите части.

Втората част е бизнес история, представяща пътя на Самсунг. За по-пълното представяне на Самсунг ще правя паралели с Хюндай – друг гигант на южнокорейския бизнес, но преминал различен път до успеха, отразявайки различията между основателите на двете групи – Ли Бьонг Чол и Чонг Джу Йонг.

Третата част се концентрира върху Самсунг електроникс, засягайки въпроси като стратегия и конкурентоспособност. В нея се включва анализ на бизнеса на различни нива във фирмата – направление, сектор (отделно производство), отдел и група като основни структури на фирмата. Анализът на микроравнището в организацията ще позволи да вникнем в управлението на бизнеса от гледна точка на всекидневното функциониране и взаимодействие на различни звена от бизнес цикъла на компанията и мрежата за снабдяване. Той ще разкрие и глобалната същност на успешния бизнес.

По този начин се опитвам да “атакувам” темата за прогреса на Южна Корея на различни нива и от различни ъгли. Става нещо като история, разказана по различни начини от очевидци, които предлагат своите версии на случилото се в Страната на утринната свежест през втората половина на 20-ти век. Читателите ще могат да избират и синтезират линиите на разказа в по-цялостна картина, по подобие на филма “Рашомон” на Акира Куросова.

Стигаме до основаната цел на книгата: опит да се вникне в условията на международната конкурентоспособност на ниво национална икономика, корпорация и отделно производство. Накратко казано, трябва да се учим от най-добрите. Самсунг електроникс е сред тях. Успехите и проблемите са взаимно свързани. Понякога може да се научи повече от проблемите, отколкото от успехите.

Прочетете и първата част от увода на книгата на Аврам Агов “Самсунг или пътят на трите звезди”.

Статията на Аврам Агов достига до читателите на NovaVizia.com с неговото любезно съгласие, както и със съгласието на Интернет изданието за политика, изкуство и идеи Media Times Review.

Аврам Агов е магистър на Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия, с тясна специализация – Корея. Работил е шест години като мениджър в Самсунг електроникс, а през 2001г. е обявен за почетен гражданин на Сеул.