Най-важната буква от правилото SMART

Едно от ключовите мениджърски умения е умението да се поставят цели на служителите.

Една от най-популярните техники за поставяне на цели е класическото правило SMART – акроним, който всеки добър мениджър познава.

Най-разпространеното схващане за това какво стои зад буквите SMART е:

• S (Specific) – Специфична
• M (Measurable) – Измерима
• A (Attainable) – Постижима
• R (Realistic) – Реалистична
• T (Time-bound) – Ориентирана във времето

Това е схващане, което присъства както в повечето учебници по управление (и чуждестранни, и български), така и в около 80% от Интернет източниците.

Аз лично съм привърженик на малко по-различно тълкуване на SMART правилото. Според мен, ако правилото се разглежда както е описано по-горе, мениджърите чувствително намаляват ефективността от неговата употреба.

Какво имам предвид:

Във формулировката на SMART правилото по-горе има едно ненужно дублиране. Става дума за това, че правилото повелява една цел да бъде както реалистична (R), така и постижима (A).

Не виждам особена разлика между това целта да бъде както реалистична, така и постижима. Разбира се, думите “реалистична” и “постижима” са различни като значение, но за целеполагането на мениджъра те имат несъществен практически принос, ако се използват заедно.

В крайна сметка, ако една цел е реалистично определена, тя е и постижима. Ако поставената цел е нереалистична, тя е най-често непостижима.

Вместо това, мениджърите биха могли да удвоят ефективността си от прилагането на правилото SMART, ако заменят Attainable (Постижима цел) с Accepted by you and/or others (Приета от вас и/или от околните).

Или, акронимът SMART се запазва непокътнат, но придобива следния вид:

• S (Specific) – Специфична
• M (Measurable) – Измерима
• A (Accepted by you and/or others) – Приета от вас и/или от околните
• R (Realistic) – Реалистична
• T (Time-bound) – Ориентирана във времето

Сега вече буквата A носи силно послание, а именно:

За да е успешен един мениджър, той трябва да поставя такива цели, които да бъдат приети (осъзнати, осмислени, разбрани, приети за общи, а оттам – и за лични) от подчинените му.

Само така подчинените могат да вложат максимума от себе си, за да постигнат поставените цели.

Ако служителите не приемат целите, които мениджърът им поставя, следва обратна “вълна” – те не работят по поставените цели на своя максимум, не разбират защо мениджърът иска това от тях, най-вероятно не вярват в целите. Някои служители се съпротивляват (вътрешно или външно) срещу целите, които не приемат, а други откровено ги саботират.

При липсата на приемане на целите от страна на служителите моралът спада, покачват се нивата на скептицизъм и цинизъм от сорта на:

• “Какви нови глупости искат от нас?!”
• “Аман от началници!”
• “Това няма (как) да стане!”

Звучи ли ви познато?

Практиката познава безброй примери на мениджъри, паднали в жертва на неумението си да поставят “умни цели” само защото не са успели да въвлекат служителите си в тях.

Може би дори самите вие сте се сблъсквали с подобни примери – както в ролята ви на мениджъри, така и в ролята ви на подчинени?

Ето защо, буквата A е най-важната буква от правилото SMART. Ако не е спазено “A”, а именно – мениджърът да направи така, че служителите му да приемат целта, всички други букви (и усилия) губят своето значение, колкото и добре да е формулирана тя.