Малките магазинчета никнат като гъби. Магазинче до магазинче. Всяко едно от тях прилича на останалите. Клиентът може да купи там това, което може да купи и във всички останали. Освен това може да види едни и същи витрини, едни и същи рафтове, една и съща подредба, едни и същи цени и най-често – един и същи стил на обслужване.
Така например, на улицата, на която живея (съвсем близо до морето), както и нейните пресечни улички има:
- 2 големи магазина за хранителни стоки, на разстояние има няма 200 метра;
- 3 месарски магазина на същото разстояние един от друг;
- още 1 месарски магазин, който е само на 10 метра от другия магазин;
- 5-6 барчета на съвсем близко разстояние помежду им;
- 3 малки магазинчета за сладкарски изделия;
- 5 магазинчета “Плод-зеленчук”;
- 3 магазинчета за мелене на кафе, чай, сокове и т.н.;
- 2 перални на разстояние 20 метра помежду им;
- 3 книжарнички, разположени само на една от пресечните улици, като разстоянието помежду им е не повече от 40 метра;
- 5 магазинчета за бельо (при това и в трите се продава “българско”);
- 2 магазинчета за дрехи втора употреба;
- 2 магазинчета за чинии, чаши, керамика, домашни потреби;
- 7-8 фризьорски салона и солариуми;
- 2 магазина за оптика;
Всички тези търговски обекти са разположени на неголяма квадратура в рамките на 2-3-4 пресечки. Голяма част от тях нямат клиенти. Продавачките стоят на входа, пият кафе от пластмасови чаши, пушат цигари, разговарят си по съседски с колежките си. Някои гледат “ВИП Брадър” или латино-сериал на малките телевизорчета.
Забравих да кажа, че преди 2 седмици откриха още едно магазинче за плодове и зеленчуци, но вече по всичко личи, че стопаните са се изнесли оттам – няма стока, няма рафтове.
Аз лично се стряскам всеки път, когато видя как собствениците на подобен малък бизнес смело обзавеждат прясно взетото под наем помещение и стартират своята бизнес дейност току под носа на други вече работещи бизнеси. Не мога да ги нарека “смели” хора. Да се навираш право в конкуренцията, която вече е създала някаква клиентела, без да си различен с каквото и да е било, не е смелост. Това е безумие, породено от незнанието, че всеки бизнес в конкурентна среда има нужда от маркетинг.
Ето какво пишат Ал Рийс и Джак Траут в “Неизменните 22 закона на маркетинга”:
“Основната задача на маркетинга е да създадете категория, в която да сте пръв. Това е законът за първенството – по-добре да бъдеш пръв, отколкото по-добър… Маркетингът не е борба между продуктите, а борба за възприятията!”
Освен, че магазинчетата, за които говоря не са първи, в масовия случай те с нищо и не са по-добри от вече установилите се и заели позиции и клиентела конкуренти.
Та, никнат, а след това и затварят малките магазинчета в моя район, защото “нямали клиенти” (това е най-честото оправдание, че бизнесът не върви или върви едва-едва).
С изключение на един магазин “Форнети” – той е един-единствен, разкриха го буквално срещу входа на една голяма гимназия. Постоянно има клиенти. Интересно, защо ли?
Снимка: Тодор Христов
{ 1 trackback }
{ 39 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
gr8 29.04.09 в 16:39
Това ми напомня на едни мои мисли в подобна сетлина, само че за заведенията намиращи се в квартала.
Едно кафе работи дълги години, след което поради непрекъснатото намаляване на клиентите затваря врати. Видиш ли, обаче, някой друг решава, че ако вземе същото кафе и го отвори без да направи никакви съществени промени по ин/екстреиора, обслужването и менюто – ще има по-голям късмет от останалите…НЕ точно!
След 1 месец това кафе вече е пицария! Пак същото обзавеждане, само дето на онези стари масички, където си пиехме кафето навремето на раздувка, сега има покривки и подправки. Другата разлика е големият надпис пред заведението, който указва смяната на собственост.. или по-скоро различната дейност… “Я Синьото вече е пицария!”
4 месеца (рекорд), вече не е пицария! Пак е кафе, но сега са махнати покривките и не мирише на запържен лук отдалеч..Друга е и табелата – свети отдалече и най-важното – мига!
2 месеца – няма кафе, няма пицария.. Прави се освежителен ремонт – разбирайте латекс, и блажна боя. Скоро пак ще работи заведението, но въпросът е докога?!
Ето това се питам – дали някога бих взел заведение, което се дава под наем?! Имайки в предвид, че взимайки го под наем, аз ще взема и клиентелата (или по-скоро липсата й ще взема), както и куп мебели, омръзнали на цялото население в близките 4-5 комплекса, и най-вероятно ще взема и изградения вече имидж на заведението, че дори и името!
В този ред на мисли, ми се струва по-добре да се почне от нулата на ново място, с нови идеи, нови хора, нови клиенти и ново име!
Тодор Христов 29.04.09 в 18:01
Аз също съм мислил по тази тема, защото и в моя квартал ситуацията е абсолютно същата.
В рамките на едно каре от типа 200×200 метра има един голям магазин за хранителни стоки, още поне 10 малки (в гаражи), 5 фризьорски салона (шестият затвори преди 2 месеца), 6-7 заведения (под блокове), от които едното затвори преди месец, 4 книжарнички, от които две бяха една до друга (едната затвори преди 1-2 месеца), поне 3-4 магазина за китайски стоки и т.н.
И докато при фризьорските салони има значение качеството на услугата и там може по-лесно да се търси диференциация (днес например получих цял масаж на глава в един такъв салон), в магазините всичко е абсолютно едно и също – продават се едни и същи стоки, на едни и същи цени, в един и същи асортимент…
Ако бях на мястото на някой от тези магазини, щях да опитам да измисля нещо, което (поне временно, в началото) да е уникално и да ме отличава от всички останали, които са само на 10-15 метра от мен.
Дали ще е специални отстъпки в определен ден (час), дали ще е отстъпки или малко екстра-стока безплатно за редовните клиенти, дали ще е 100% (т.е. винаги) свежи продукти (особено се дразня от повехнали плодове и зеленчуци и втори път не влизам там, където съм ги видял, освен ако нямам никакъв друг избор), дали ще са малко бонбонки за 4-6 стотинки за децата на майките и бабите, които влизат в магазина – нещо, с което да съм различен.
А в момента, тъй като всички при нас правят едно и също, т.е. не правят нищо, всички се и оплакват как не вървяло, как имало криза и т.н. И лека-полека някои затварят, а на тяхно място понякога идват други, които също ще затворят скоро, може би просто все още не знаят това.
gr8 30.04.09 в 09:07
..Аз си мислех и за варианта – доставка по домовете в района за някое от малките магазинчета. Трябва да се наеме един човек и да обикаля съседите, като поръчката може да става по имейл или телефон…
Евгени Евстратиев 30.04.09 в 09:27
Здравейте и желая приятна ваканция.
Относно темата.Аз също съм се изкушавал да наема помещение за бистро, отдавнашна мечта на моята съпруга.Като сме обсъждали идеи за това какво ще представлява стигаме до задънена улица-нищо ново под слънцето и все пак не сме се отказали от идеята.
Франчайзингите които са в този бранш са скъпи и в крайна сметка риска е само за франчайзополучателя. Т.нар. “бизнес под чадър” не е лъжица за всяка уста.Дори да успееш винаги остава неприятното усещане за това че градиш чужд бизнес.
Искам да направя уточнение не се страхувайте да започнете бизнес дори и кафе, магазин.Дори и да не успеете в началото ако се учите от грешките си следващите стъпки трябва да са все по-успешни.Кризата е добър мотиватор да успееш.
Пламен Петров 30.04.09 в 09:39
Малкият бизнес е важен, даже много важен. (Както и повечето, на пръв поглед “малки” неща в живота). В “белите” държави е и основата, върху която се крепи икономиката, “кръвоносната система” на бизнеса въобще…
У нас – по традиция – нещата са надолу с главата. Но няма как да измислим нова икономика – рано или късно ще се научим и на “голям” и на “малък” бизнес. (Вашият сайт е добра крачка в тази посока). Само че – пак по традиция – ще го направим, както всичко досега: бавно и мъчително. Щото сме си такива…
Огнян Коев 30.04.09 в 09:48
Здравейте,
мисля си, че снимката (става въпрос за франчайзинг, при това доста успешен …)не е много удачна и не съответства на текста!
Относно “малките магазинчета”… не виждам нищо лошо в това, че хората се опитват по честен път да изкарват преханата си. Освен това, хладното и безразлично отношение, което присъства в големите търг. вериги (причина – ниско заплащане и незаангажираност на персонала) ще си остане и за напред причината заради която хората посещават “малките магазинчета” .
С пожелания към всички за приятни и изпълнени с положителни емоции празници !!!
Тодор Христов 30.04.09 в 13:20
Здравейте Огнян,
Снимката е правена от мен, затова нека аз отговоря.
Да, верига “Форнети” е успешна, и в текста (в края му) се споменава конкретен обект “Форнети”, който е успешен също. Никъде не се говори за това, че “Форнети” не са успешни или нещо такова.
Иначе, за малките магазинчета – разбира се, че по честен път си изкарват прехраната. Тук по-скоро става дума за това, че много рядко (или никога) някое от тях не прави нещо по-различно от конкурентите си в съседство, за да изкарва прехраната си по-успешно. Не е ли така?
Тоня 30.04.09 в 15:01
А не е ли вярно, че колкото и много малки магазинчета да има навсякъде около нас, ние си имаме “нашето”, от което винаги пазаруваме? Аз всяка сутрин си купувам цигари и кафе от едно и също място, без значение, че в съседство има още поне 10. Дори да има опашка, търпеливо изчаквам. Знам точно къде да погледна, за всяко нещо, което ми трябва, защото съм от редовните клиенти.
Да, те са на пръв поглед еднакви, но всеки от нас си е избрал “неговото” и мисля, че те разчитат точно на това.
Тодор Христов 30.04.09 в 15:15
Да, по отношение на някои продукти сигурно е точно така, и именно по тази причина ми се струва, че ще е жалко, ако всички залагат единствено на това, защото това означава, че разчитат повече на късмета или случайността (“Отварям, пък каквото стане – или ще върви, или няма да върви, по-важното е да пробвам!”), отколкото на собствените си сили и изобретателност.
Стефан Русев 30.04.09 в 16:19
Според мен основна причина или поне една от важните, е че повечето виждат, че хората обичат да пазаруват от малките квартални магазинчета (отговорите на Тоня и Огнян Коев го потвърждават) и си мислят, че ако и те отворят подобно и правят нещата по същия начин ще имат успех и те. Мисля, че това разбиране е в основата на проблемите – подобието води до успех. Често хората просто купуват един път от едно магазинче, друг път от съседното (моя опит е такъв) просто, защото разлика почти няма, нито цена, нито подредба, нито дизайн, нито нещо специфично.
Цитата на Ал Рийс и Джак Траут е много важен и казва какво е нужно да се отличим и защо трябва да го направим.
Като цяло магазинчетата предлагат подобни продукти на близка цена и поради това трудно могат да предизвикат сериозна лоялност (въпреки, че Тоня доказва, че има изключения) в клиентите си.
Според мен те трябва да се стремят да се позиционират в предлагането на определена полза или няколко такива, които да ги няма при останалите конкуренти. Не е нужно да е революционно просто трябва да наблюдават останалите какво предлагат и да предложат още нещо. Никое магазинче не може да предложи всичко, което го има в един голям супермаркет. Дали ще е работно време до по-късно, например до 23 00, или поддържане на наличност на определени неща, които определени клиенти купуват или около всеки празник да правят поръчки на специалните продукти необходими за празника, но не просто някакви козонаци, а такива, които техните клиенти искат.
Например в моя квартал магазинчето не предлага никаква тъмна бира и мин. вода Банкя (???), много пъти съм говорил със собственика да ги зарежда и че аз ще ги купувам, но не го прави. Има още много неща с които може да се персонализират желанията на клиентите в едно малко магазинче. Дали ще предлага пресни зеленчуци и плодове, най-доброто пилешко, голям осортимент от месни храни, голям асортимент на полуготови храни, винаги топъл хляб (сутрин окол 08 00 и около 19 00 когато хората се пирбират от работа), винаги продукти в годност. Предполагам на всеки се е случвало в бързината да купи неща, които вече не са в годност и когато ги върне да му вдигат само рамене – това стига да има желание може да се контролира.
Да не говорим, че често цените в тези магазинчета са доста по-високи от големите магазини.
stefan andreev 30.04.09 в 16:42
имах удоволствието преди време да посетя Будапеща и времето беше в разгара на отварянето на поредния МОЛ – може би сега ние се намираме в подобноположение само дето цените в МОЛ-а са по-високи спрямо тези в Будапеща. след известно време започна да се забелязва как едно по едно малките магазинчета започнаха да затварят врати или да си сменят предназначението. сега след няколко години виждам че са останали по 2 -3 квартални магазинчета които си действат и все още държат положението. може би на това му викат естествен подбор и оцеляват най – добрите и най-големите. в един град или в един квартал хората са си долу горе постоянна бройка и като една част от тях предпочитат да пазаруват от големите магазини познайте колко ще си оставят парите в кварталното магазинче и като се сложи качеството на предлаганите стоки пазарът се свива още, така че както се казва всяко нещо с времето си – кой колко ще издържи на сегашните социално-икономически условия
Татяна Христова 30.04.09 в 19:02
Здравейте на всички, които вече сте оставили вашите коментари по този материал!
Както правилно са разбрали голяма част от вас, нямам нищо против малкия бизнес, напротив, мисля, че това е една чудесна форма да живееш прилично, при това по честен път.
Исках да ви насоча към особено важната роля на идеята, която предприемачът следва “да роди”, преди да инвестира в материална база и обортни стоки.
Днес, връщайки се от работа, видях поредната смяна на интериора на барчето пред входа на моя дом. Осъществява го “N- тният” нов наемател. Ще бъде поредното барче – пребоядисани са наново стените, сменен е декорът, нови са масите и столчетата. Нищо ново, в сравнение със старото.
Същото беше направил и предишният наемател. След това почти цяла година поддържаше своето барче, но нямаше не от 5-6 посетители дневно. Естествено оборотът беше предимно от кафе, минерална вода, сокчетата.
Ще поразровя старите си материали, сред които знам, че ще намеря със сигурност мои записки на беседата на собствениците на малък провинциален магазин за деликатеси и вина в някакъв забутан град в САЩ.
Слушах ги преди около 18 години. Бяха ме впечатлили с подхода си преди да проектират своя продукт (магазинът) – как са стигнали до идеята си за този продукт, как са искали на всяка цена да направят магазинът си уникален с обслужването на клиентите… Ще трябва да потърся наистина из старите си материали…
natali 30.04.09 в 19:34
Като човек,който пазарува от “малките” магазинчета, смея да предложа на бъдещите наематели или собственици на такива следното.1/ Не започвайте с теракотата и тапетите.Докато сменяте за трети път през годината,на клиентите им писва да чакат да отворите магазинчето.2/Ако си наемете продавачка,забранете й да пуши навън с чашка кафе,клекнала като туркинче пред вратата – няма по-отблъскваща картинка от тези скучаещо-пушещи момичета.Те са идеалната антиреклама.
А въобще кварталните магазини са това, което човек предпочита пред големите, защото няма опашки и продавачките ти говорят на “ти”. Не знам защо, някой ги е излъгал, че с това създават илюзия на клиента, че е специален.
avgust 30.04.09 в 19:40
Добре какво против малките магазини имате. Първо форнети отдавна замря в България, не знам къде ги виждате тия обороти като им мина “модата” хората спряха да ядат тез ибоклуци. Форнети беше едно ново нещо, което лично според мен беше различно и точно затова временно грабна интереса но не успя да го задържи понеже продукта е кофти.
Малките магизинчета… Тая икономика нали точно на тия магазини се крепи. Не мога да разбера какъв е проблема и какви са тия мании по моловете. Кой пазарува по моловете? Продавачките с 500 лв. заплата ли???
Тук много се говори за идеята. Идеята е важна да, реализацията обаче е не по малко важна. Затова се въртят наемателите. Не виждам какъв е проблема. Много пъти се случва и всеки човек който поне малко от малко му прави впечатление вижда как всичко е въпрос на маркетинг, не малко късмет и умение на собственика. Не случайно има много заведения в които са вложени големи инвестиции но въпреки това задържат клиентелата само в началото, когато ги откриват. После идва някой “способен” и прави от нищо нещо. Аз на тези хора им викам двигатели, защото без тях фирмата загива. Затова е толквоа важен лидер-а на първо място. Защото една идея сама по себе си е просто приказка на кафе.
И за да подкрепя изказването си за хората двигатели в бизнеса, нека си представил Apple без Стив Джобс… или Virgin без Ричърд Брансън… и много други компании по света и у нас.
Ирина 30.04.09 в 20:53
Здравейте,
Бих искала да кажа , че съм съгласна с г-жа Христова относно липсата на какъвто и да е маркетинг в управлението на малките магазинчета както ги наричате! Аз лично съм работила с много такива обекти и трябва да кажа , че около 30 % от тях не само не знаят що е то маркетинг а и не желаят да научат и приложат нищо от това, което съм им поднасяла на тепсия. Което е много жалко за тях- такива хора имат или загиващ бизнес или пък тъпчат на едно място. А останалите ,които имат желание да се учат определено са постигнали напредък в отношенията с клиентите, обслужването,подредбата на продуктите и много други аспекти. Що се отнася до техният брой не виждам нищо дразнещо в наличието им.В крайна сметка за това е конкуренцията- които не успеят ще излязат от пазара , а останалите ще се борят за клиентите си!
Весели празници на всички
Христов 30.04.09 в 22:12
Здравейте!Много хубава дискусия!Ще ви кажа че с дребен бизнес в едно гаражче изгледах три деца!Не сме били богати,но сме били доволни и не сме чакали на държавата.Азсъщо си имам “мое”кафененце,където ме посрещат добре,кафето е хубаво и т.н.И се радвам когато дребните успяват.За съжаление държавата прави всичко възможно да убие този вид бизнес.Да не се пречкат на големите.
Веско Илков 30.04.09 в 23:43
Аз също пазарувам от кварталното магазинче, макар че имам на 100 метра голямо “Фантастико”. Магазинчето ми е на половината път по-близо. Просто искам да ви кажа къде е заровено кучето в бизнеса на кварталните магазинчета. До сега никога, ама никога не са ми издавали фискален бон. Тоест се крият обороти. Тоест могат да се парат пари. Ако такова магазинче издава на всички клиенти фискален бон, ще се наложи да затвори след две седмици.
boian 01.05.09 в 02:57
Интересна тема!
И аз често съм наблюдавал подобни многократни опити за бизнес по калъп на “криви” места. Резултатът е предизвестен.
Защо е така?
Защо изобщо се отварят толкова много еднотипни обекти близо един до друг?
1. Защото е лесно.
При тези бизнеси ( малко магазинче, кафене и т.н. ) обикновено бариерите на входа и на изхода са ниски. 1000 – 2000 лв. за начало и си готов да отвориш. Лесно е да си кажеш ” Дай да пробваме , пък каквото стане. Няма да загубим много пари. ”
2. Защото всеки мисли, че може.
Не се изискват особена квалификация и умения и общоприетото схващане е , че всеки може да “върти” магазин или кафене.
3. Защото изборът на възможности за малък бизнес също е малък.
Всъщност , какво би могъл да подхване един нормален средно статистически човек ( без специализирани умения и квалификация ), когато например го съкратят от работа. Особено, ако има малки спестявания. Дребните бизнеси са реално единствения избор пред него. Несигурността, породена от липсата на теоретична подготовка ( все пак 90% от хората едва ли са чували за Ал Риис , а и за повечето от останалите се съмнявам ), естествено води до това – да се постъпва така, както постъпват другите . Така , както е ” нормално “. Просто , защото повечето са начинаещи и нямат мисленето, идеите и куража да отидат по-далече от общоприетото.
4. Защото трябва все пак да се изкарват пари.
Очакванията и стремежите са ниски. Основната теза е: ” Ясно, че от това не се забогатява, но поне да има някаква печалба за да си покриваме сметките.” Това води до ниска иновационна активност и до залагане на ” сигурното”. Гледаш какво продава съседа и ти също го продаваш, защото щом той го прави, явно има полза. Цените – малко по-ниски, асортимента – малко по-широк, и това е! Какво повече? Така и така ” хората нямат пари “, защо да се мъчъм да ” измисляме топлата вода “. Резултатът е , че всички си приличат и конкурентните предимства се изчерпват с личните качества на продавача или с някакво минимално удобство при пазаруването ( например: има климатик , продават и вестници наблизо и т.н.).
5. Защото не се прави дори и елементарен бизнес план предварително проучване.
Повечето дори не наблюдават работата на предишния собственик ( ако изобщо има такъв ), не се интересуват защо е напуснал. Не разговарят с околните .
Защо така бързо затварят?
1.Защото е лесно. Сравнително.
Разпродаваш стоката и оборудването на половин цена. Прибираш стелажите в мазето и си готов да търсиш нова работа. Или просто местиш обекта на ново “хитово” място.
2. Защото няма смисъл да стоят.
С течение на времето постоянните клиенти си избират ” нашето магазинче “. Те са убедени, че точно “тяхното магазинче” е по-добро от другите, макар че едвали е така. И понеже, клиентите обикновено не са достатъчно за всички – повечето магазини страдат от слаб оборот. И понеже нямат нови успешни идеи за привличае на клиенти – вдигат гълъбите. Есествено е виновна кризата и хората, които ” нямат пари “.
3. Винаги има къде да отидат.
Има толкова много капани за наивници.
Може ли изобщо нещо да се направи?
1. Важно е първо да се мисли и пресмята ( особено второто ) преди да се действа. Сед Годин пише ” Ако не можеш да си най-добрия в ( своя малък ) свят – по добре се откажи. Изумително проста и мъдра мисъл. Практиката показва, че в пренаселен и силно конкурентен пазар, пробиви правят само фирми, които променят самия пазар. Ако не си пръв по време и не можеш да предожиш ясна и убедителна причина , поради която клиентите на другите да дойдат при теб, защо изобщо да отваряш обекта?
2. Ако, обаче вече си на тепиха?
Аз лично виждам само три полезни стратегии:
1. Новатор.
Нова идея за самия бизнес, която да те открои в очите на клиентите. Не дребни подобрения, а истинска голяма полза за тях.
Например в магазина до офиса започнаха да предлагат приготвени на място ястия за в къщи ( гъби с ориз, бутчета, скара и други ). Това моментално се отрази на оборота им.
2. Нишов играч.
Фокусиране в дадена ниша, в която да си пръв и единствен ( дай боже ). Например само алкохол и цигари. Или само сандвичи и беазлкохолни. Или само за приготвени на място закуски. Изобщо нещо ценно за клиентите, заради което да си заслужава да дойдат.
3. Паразит.
Това е добра идея за справяне с големите магазини. Вместо ( безмислено ) да се бориш с тях, можеш да се приспособиш и добре да паразитираш. Избираш дадена продуктова група от тези, които са застъпени в големия магази и се фокусираш само върху нея като я развиваш и обогатяваш.
Например до офиса ни има суперпосещаван плод-зеленчук, който е долепен до също суперпосещаван магазин на ФАНТАСТИКО. Реално именно ФАНТАСТИКО привлича клиенти и към малкото магазинче. И то клиенти от далече, които иначе едвали биха дошли.
Read more: “Защо не върви бизнесът на малките магазинчета?” – http://www.novavizia.com/5361.html#ixzz0ECq9AG2A&A
avgust 01.05.09 в 11:57
Аз не мога да разбера за какъв маркетинг говорим при печалба 500-1000 лв. на месец?
И всички като сте такива бизнес гурута вземете да отворите по един магазин и да ни покажете ка ксе прави, отстрани е много лесно и типично по български е да се дава акъл а нищо да не се прави
Татяна Христова 01.05.09 в 12:38
avgust, ние сме си направили! Дано Ви е олекнало, след като ни се скарахте…
Иначе, четейки коментарите, мога да кажа, че всички разсъждавате много умно и изцяло в духа на предприемачеството.
Христов 01.05.09 в 14:06
За Веско Илков:Не се перат пари.Проблема е другаде.Един дребен едноличен търговец плаща осигуровки върху 100 процента от чистата си печалба.Значи ако този месец има 1000лв -около 30-35 процента.Зависи и как се отчита но ако не е на месец в края на год.се уравнява.Така:1000-350=650.Оттам започва патентен данък,телефон,горива,счетоводител,елток и т.н И какво му остава накрая?
Обяви вместо магазинчета :) 01.05.09 в 18:15
При нас в Дружба 1( СФ ), нещата са съвсем регулирани, даже ми е странно колко добре са се структорирали магазинчетата – на перфектното разстояние – всяко си има предимство… и винаги съм се чудел как е възможно да е толкова премерено всичко.
Даже мислех, че Кауфланд ще обърка малко калкулациите, но се оказа, че и това не успя да промени перфектно изчислената система
А репликата с това да си първи в дадена категория е наистина вярна, за съжаление при толкова много категории – говорим за наистина тясно сегментиране… което си е яко рисковано
Докато категории като имоти, коли, бързооборотни стоки винаги ще носят дивиденти с един приличен маркетинг.
Така, че … реално ако си добър в нещо – просто го започни и гледай наоколо да няма някой като теб.
avgust 03.05.09 в 10:06
Г-жо Татяна Христова, не Ви се карам. Извинявам се ако е прозвучало така. Изключително много харесвам статиите в Нова Визия и вашия труд. Просто малко кръчмарски сметки в типичен стил български в такова сериозно издание мисля, че нямат място.
Тодор Христов 03.05.09 в 10:58
Аз не виждам никъде “кръчмарски сметки” в статията – тук става дума за липсата на уникалност в бизнеса, за еднотипните бизнеси, които се разкриват без кой знае каква идея (след което в повечето случаи страдат). А всяка частна фирма (а и не само частна) има нужда от маркетинг, ако иска да успява. Това е валидно и за малките магазини, и за големите корпоративни гиганти.
Маркетингът не е кръчмарски сметки, а умение да накараш клиентите да предпочетат теб пред конкуренцията. Което става доста трудно, ако не работиш по създаване на конкурентни предимства. Това е много по-критично важна тема, отколкото мнозина си мислят, че е. А освен мисленето, очевидно е, че още по-малко хора правят каквото и да е било по въпроса, въпреки, че става дума за собствените им фирми.
boian 05.05.09 в 01:28
Специално за August
Маркетингът си марктинг независимо от оборотите. Просто вски бизнес обект си има някакъв потенциал.
Всъщност всеки собственик/управител упражнява някакъва маркетингова активност, когато предприема каквото и да е конкретно действие , насочно към постигането на дадна цел. В повечето случаи, дори не възприема действията си като “правене” на маркетинг. Всъщност маркетингът (според мен) не е отделна дейност , а цялостната настройка на дадения бизнес. Следователно – всяко едно целнасочено действие на фирмата , което има пряко въздействие върху представянето й на пазара, по своята същност е маркетингово. Например:
Промяната на цената на залежалите ябълки в малкия магазин ( както всъщност и в големия ) е истински маркетинг в действие, защото променя марктинговия микс ( Price и едноврменно с това и Promotion ). Отварянето на втора каса в магазина – също променя микса ( Produkt – подобрява продукта – оказваната от магазина услуга ). Поставянето на по-голям и удобен стелаж пак влияе на микса ( Place – подобрява достъпа на клиентите до стоките ).
Добавянето на безплатно миене на косата след постригване прави същото – подобрява услугата.
Могат да се дадат и много други семпли примери.
Може да не е грандиозно и вдъхновяващо, но е маркетинг в същноста си.
Друг въпроса дали го възприемаме като маркетинг или като “нормална” ежедневна дейност.
А съвсем друг въпрос е , че всички примери в книгите се илюстрират с действията само на големите фирми и човек остава с впечатлението, че за да “правиш” маркетинг трябва да влагаш стотици хиляди за реклама, проучвания, ПР и други.
Белчо Христов 06.05.09 в 21:36
“Просто малко кръчмарски сметки в типичен стил български в такова сериозно издание мисля, че нямат място.”
Напротив, имат! Става дума наистина за липса на уникалност в бизнеса! И не вярвам именно тези безлични стратегии да генерират приходи! Факта обаче, че съществува такава простотия конкретно в този район, който познавам лично, е доказателство, че трябва да се пише по тази тема! Какъв по-добър пример от този!
Поздравления за материала!
диди 15.07.09 в 11:58
Много интересна тема. Четеше ми се точно нещо такова. Много умни разсъждения прочетох до момента. Г-жа Христова нямам търпение да прочета още нещо от ‘старите ви материали’ убедена съм че ще ми е интересно или поне звучи така
Натали-абсолютно съм съгласна с вас. Напудрени малки продавачки,които пушат и пият кафе пред магазинчетата и правят нацупена физиономия, че сте ги прекъснали, когато влезете вътре…
Нека ви разкажа какво ми се случи наскоро. До университета (от Русе съм) сядам на едно барче и ме обслужва младо момиче да речем на…25-26г. За мен външния вид е много важен, както и отношението когато някой те обслужва.Уважаеми дами и господа направо бях ужасена.Това момиче беше с 2см дължина на ноктите, които НЕ бяха лакирани, бяха нацепени, болни нокти и черна мръсотия под тях!!!! Сервитиорката беше с безизразна физиономия на лицето и …когато и благодарих за кафето от чисто възпитание тя ме погледна злобно и се врътна без да каже нищо. Признавам си да….. тя забеляза че я огледах.Ми не беше правилно от моя страна, но исках да се убедя правилно ли виждам …
И някой от вас може да ми се присмеят или да ме счетат за превзета/не съм!/, но вечерта сънувах тази сервитьорка и по – конкретно ноктите й! Беше ужасно!
Да съгласна съм с вас, че еднаквите магазинчета трябва да предлагат и нещо различно за да се набият на очи и да бъдат предпочитани заради ‘новото’, но и нека тези ‘смели’ собственици да не наемат дъщерите си или племенички или каквито и да е роднини, ами просто да направят интервю за работни места, да преценят кандидатите, да поставят изисквания да не се пуши да са усмихнати…..както си е по чуебник.
Друг последен пример ще ви дам. Точно срещу офисът ми има две магазинчета за парфюмерии. Едното е 3 пъти по-голямо от другото, но продават точно нацупените силно гримирани момиченца, за които вече споменах! На по-малкото магазинче продават две жени на около 40г, които всеки ден са с прибрана стилна прическа, приятен свеж грим и прилично облекло…. в магазина ухае на приятно и когато вляза виждам две наистина свежи и поддържани жени, които ме карат да се чувствам комфортно и приятно …даже и само да разгледам без да купя нещо, ме изпращат с щедра и ведра усмивка! Все едно виждам лъчезарните жени от некерманите на средна възраст които направо бият по точки младите момичета които така и не се научиха, че като клекнеш и от дънките ти се вижда цялата прашка или задника не е секси. Е, мое мнение…
1immigrant 08.10.09 в 23:33
ЗДРАВЕЙТЕ НА ВСИЧКИ ЧИТАТЕЛИ НА НОВА ВИЗИЯ. НА 15 НОЕМВРИ МИ ПРЕДСТОИ ОТКРИВАНЕ НА MINI MARKET ЗА БЪЛГАРСКИ ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ В ПОРТУГАЛИЯ. ЩЕ СЪМ БЛАГОДАРЕН ДА ПОЛУЧА НЯКОИ СВЕЖИ ИДЕИ НА ХОРА В ТОЗИ БРАНШ. БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО.
диди 09.10.09 в 14:51
Здравей и късмет!
продавай качествени неща…
Ами продавай качествени стоки, често пускай промоции,хората обичат да спестяват някой лев, но това не значи да пускаш да промоция стоки чиито краен срок наближжава
като за първо начало опитай да привлечеш клиентите с бонуси към покупката, нещо дребно но все пак върши работа-клиентите обичат да им се обръща внимание и да ги глезят
И една моя лубима китайска поговорка “ако не можеш да се усмихваш-не отваряй магазин’
Евелина 06.01.10 в 17:42
Най ми хареса последния коментар за усмивката. Така си е!
Gr8 08.01.10 в 15:58
А защо не?
Когато хората са уведомени затова, че срока скоро изтича, защо да не получават отстъпка, че закупуват тези стоки?
Иван 22.01.10 в 20:22
Зравейте и за много години!
От онзи ден се зачетох тук.Много интересна ми се видя темата и пряко ме засяга,защото и аз като повечето тук дъжа търг.обект.Не е кой-знае какво -27кв.м.Та…напълно съм съгласен с Евелина но си има клиенти и клиенти.Онзи ден например ме питат:”Защо са намалени тези омекотители” и аз съответно отговарям че срокът на годност е до средата на другия месец и за това.Реакцията беше светкавична-оставяне на омекотителя на мястото му с коренно променена физиономия.Явно очакваше да я излъжа.Незнам в чуденка съм???????????
Иван 27.01.10 в 16:15
Извинявам се, с горният пост се обръщам към Gr8.А усмивката е задължетелна, но не изкуствена,а напълно естествена и искренна.Това не всеки може да го направи,за това има много недоволни клиенти.Или пък да вземем хигиената-личната и на обекта или тротоар,стъкла,реклами и т.н..Има много фактори които влияят на посещаемоста-спретнат външен вид,винаги гладко обръснат(за мъжете).Забелязах,че хората които по принцип си пазаруват по левчетата когато влязат и видят подредени равтове се объркват и някои даже ме питат-От тук ли да го взема или ще ми дадете друго(като на изложба)-което е и хубаво и лошо-хубаво е,че всичко си има място,не е натрупано едно в/у друго и изглежда приятно / лошо е защото много клиенти явно са свикнали да не им е подредено.Ами как ще е подредено,като се наемат продавачки от типа както описа ДИДИ в по-горен пост,които освен да дъвчат дъвка или да говорят с часове с гаджето по телефона друго не пипат.
диди 29.01.10 в 23:42
Иван, браво браво !!!От думите ти ми доиде нещо на ум. Добре го каза.Това за ‘пипането’ или ‘непипането’ на стоката ме дразни адски много и най – вече магазинчетата където е подредено на рафтовете,зад рафтовете и по целия под!! То няма от къде да минеш и на всичко отгоре лепнали табелка “не пипай”….
Мое мнение си е, не карам никой да се съглася, но специално за магазините по едно левче изключително рядко съм срещала любезни продавачки…
Иван 17.02.10 в 12:38
ДИДИ,права си и въпреки това хората избират да ги обслужват такива магазинерки в такива магазини,защото там е по-евтина стоката-ама било китайско или турско,голяма работа.Ама е по евтино!А хора,които разсъждават по малко по-друг начин и залагат на качеството са рядкост в сегашната криза.И според мен това също е важно перо по което малки магазичета като моето да речем е на път да “затвори кепенци”.Още повече-срещу мен има строеж и нали се сещате -кранове,бетоновози,кал.Хората не минават по улицата.В същото време в нашият град отвориха врати един плюс и едно пени.Може да имат 1% от стоката която предлагам(като разнообразие от артикули),ама я продават с 1-2% по-ниско от мойте доставни цени.Това разбира се,са най рекламираните стоки.Ооох стига съм се оплаквал.Ще стягаме коланите май.
natali 17.02.10 в 15:14
Бизнесът тип “малко квартално магазинче” се оказва голяма трудна работа. Като се почне от измитата витрина и се стигне до усмивката на продавачката. Всякакви промоции и други малки търговски хитринки ще увяхнат като … мушкато, ако клиентът не се чувства чакан, желан, специален. Съвсем приятелски посочих заледената около 10 м. пътека до магазинчето, в което пазарувам всеки ден, и посъветвах да ръснат 1 пакет сол. Толкова дребен разход, ама не би! Стоят си зад щанда младите момичета и любопитно гледат как възрастните, че и по-младите тътрят крака по леда и се молят да не паднат. А клиентелата им е голяма,отсреща е едно от най-големите училища в града, близо до спирка е, на един от централните булеварди.Дори не знам кой е собственикът, но защо продавачките не са заинтересовани от доволни клиенти, не разбирам. Пък и дали някое от тези момичета чете тези мнения? Май не.
Татяна Христова 17.02.10 в 16:39
Да, така е natali! Продавачките нямат интерес да правят нещо повече за клиентите, защото собствениците им плащат твърди месечни възнаграждения, без да поставят изисквания, свързани с обслужването на клиенти. Да им се казва “Работете качествено” не е достатъчно. Всеки разбира тази дума по свой начин.
Иван 07.03.10 в 12:42
Колеги!Всичко тук,дето коментираме е важно за бизнеса.Но има нещо подмолно,което стои на върха на тази верига и иска да съсипе и разори и малкото останали тук(в България) хора опитващи се по честен начин да изхранват своите семейства.При това същите тези хора редовно си плащат данъци,сметки,осигуровки и т.н.Това за което говоря е Указание на НАП с изх.№24-00-7/25.02.2010г.Някои сигурно вече са запознати и са се подписали на петицията,но за тези които не са,следва линк на петицията.Моля да се запознаете с текста – ВАЖНО Е!http://bgpetition.com/podpiska_nap/index.html
И още: организират се протестни действия на 15.03.2010г. в София проследете тази и други дискусии в Одит инфо :http://www.odit.info/?s=6&i=204090&f=3&p=13
Всички да се чувстват поканени.Можем да се справим със ситуацията,ако сме единни!
Тодор Христов 07.03.10 в 13:04
Разпространих линк към петицията във страницата на NovaVizia.com във Facebook и Twitter, това няма пряка връзка със статията, но е убийствено за малкия бизнес.