Международният ден на труда Първи май и трудът през 21 век

Днес е Първи май – международен ден на труда! Честито на всички, които се трудят!

Снимка: Rickydavid, CC

Днес, както всички знаете, не е трудов ден, а официален празник. Така че, ако сте онлайн, вижте какви промени в труда ще има през 21 век.

Можете да прочетете в оргинал едно задълбочено изследване на тази тема, което е проведено от RAND Corp. – организация с претенциите да предоставя обективни анализи и ефективни решения във връзка с различни предизвикателства, както сама е обявила мисията си в своя сайт.

Когато прочетох това изследване, за сетен път осъзнах колко важно е една държава, както и една организация, да имат основните параметри на своята бъдеща политика.

Според изследването на RAND, от началото на 21 век действат 3 основни сили, които оказват влияние върху труда, работната сила, а оттам и на бизнеса и образователната система.

Става дума за:

• Демографията, която води до повече или по-малко разнообразна работната сила.
• Прогресът в технологиите, който влияе върху производителността на труда, организацията на работа, видовете длъжности, уменията, възнагражденията на работещите хора.
• Отварянето на икономиките.

Тези три сили засягат (или ще засегнат) няколко области на труда:

Първо, организацията на производствения процес във фирмите.

Препоръките са фирмите да се ориентират към по-специализирана и по-децентрализирана организация на труд, както и да разчитат на инвестициите в усвояваването на устойчиво познание, за да са по-конкурентоспособни.

Така например, според изследването на RAND промяна на организацията на труда задължително следва да предприемат компаниите от бранша на информационните технологии. За самонаемащите се хора и практикуващите свободни професиии от друга страна устойчивото познание ще е най-важният фактор за конкурентоспобност.

Второ, природата на отношенията между работодател и наемни служители.

Освен наемането на трудов договор, изследователският проект насочва към самонаемане, по-голяма практика на временно (почасово) наемане, работа, която се извършва от дома и др.

Трето, задължителни изисквания за висока квалификация, независимо от вида труд.

Това на свой ред задължава образователната система да се самоорганизира, за да посрещне потребностите на бизнеса за висококвалифицирани работници и служители.

След като се запознах с този материал (той съвсем не е единственият, посветен на тази тема), реших да помисля дали това е валидно и за нашата страна. Право да ви кажа не виждам причини и не мисля, че у нас нямаме нужда от такива промени.

Затова задавам следните въпроси към управляващите собственици, изпълнителните директори, управители на компании, мениджъри и директори на отдели по управление на човешките ресурси, специалисти по човешки ресурси, агенции по подбор, компании, предлагащи вътрешнофирмени и открити обучения:

1. Мислят ли за конкурентоспособността на организациите, които ръководят с понятия като “организационна структура”, “децентрализация”, “делегиране”, “специализация”, “проектиране на интересни и разнообразни по умения и познания длъжности”, “инвестиции в усвояването на умения за работа през 21 век”? Ако мислят с тези понятия, то какви са резултатите?
2. Какъв е приносът на отделите, дирекциите и специалистите по “Управление на човешките ресурси” в условията на новата среда, която така или иначе се очертава да се появи и у нас? Знаят ли в какви умения да се инвестира или още се оплакват от липсата на неквалифицирана работна сила? Знаят ли как да повлияят и убедят управляващите собственици, изпълнителните директори или управители, че управлението на човешките ресурси не е административна работа за сключване на трудови договори и писане на заповеди, а управление?

Ако тези въпроси вълнуват всички вас като трудещи се (работещи) хора, моля вземете отношение по тях! Проверете как стоят нещата във фирмата, в която работите и споделете мнение под този материал.