Да намериш мечтаната работа не е лесно. Иска се да направиш точно определени неща, които само ти и никой друг може да направи. И тези неща не се свеждат единствено до съставянето на cv – автобиография или мотивационно писмо.
За жалост тази нагласа все още не е така популярна, както би следвало да е в условията на пазар на труда. Разчитаме на “връзки”, “случайности”, “късмет” и на какво ли още не, но не и на себе си. Затова и хората, които не могат да намерят мечтаната от тях работа, са много.
Ето три сигурни начина да НЕ намерите работата, за която мечтаете:
1. Нямате отговор на въпроса “Кой (коя) съм аз?”
Резултатът от това е, че не разполагате с ясна представа коя работа ви подхожда повече.
Трудно се стига до обективен отговор на този въпрос, но не е невъзможно. За да може човек да се самоопредели, му е нужно да събере информация за самия себе си. Опитайте следните начини:
- Направете “инвентаризация” на вашите ценности (общожитейски и в работата), на вашите вродени таланти, познания, умения на ваши качества.
- Сравнете се с ваши приятели, колеги, състуденти, съученици.
- Потърсете обратна връзка от тях като ги помолите да ви кажат как те самите ви преценяват.
- Наблюдавайте какви са реакциите на хората, с които общувате и работите, когато говорите или правите нещо.
2. Не знаете за каква работа мечтаете
Резултатът е, че се лутате и губите време, пари и напразни надежди. Хиляди млади хора учат “нещо”, което не им допада. И те, и техните родители, а и учебните заведения имат вина за това, но нека не се отклоняваме от темата.
Един изпитан начин да откриете мечтаната от вас работа е да си отговорите на важния въпрос “Какво ми харесва да правя?” Опитайте. Задайте си въпроса “Какво ми харесва да правя?” и най-важното – дайте отговор на този въпрос. Отговорът ще ви насочи към работата, за която мечтаете.
3. Не вярвате в това, че никой няма да ви помогне, ако вие сами не си помогнете
Резултатът е, че не правите нищо за собствената си мотивация, не провявате борбеност, придържате се към поведението на пасивност, вместо поведението на активност.
Отгоре на всичко преставате да търсите себе си и качествата, които имате и това ви личи отвсякъде. Кой работодател ще ви вземе, след като забележи вашата апатичност?!
В заключение
Научете кой (коя) сте, узнайте какво е това, което дълбоко ви вълнува като вид работа (действия, ако щете) и сами се мотивирайте, за да намерите работа, за която мечтаете.
Можете да се справите! Особено, след като го знаете!
{ 14 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Hamaelleon 09.05.09 в 12:12
1. Знам кой съм 2. Знам какво искам, как и кога (за работата) 3. Не съм пасивен, не съм спирал от октомври м.г. да търся работа.
Сега ще ти кажа моите три точки как е сигурно, че НЯМА да си намерите работа (изводи от 7-те месеца безуспешно търсене на нова работа):
1. Разчитате на jobs.bg или подобни сайтове
2. Като получите покана за интервю, за да сте коректни към бъдещия си работодател (и очаквате и той да е такъв, нали?), спирате да търсите друга работа. Да ама отивате на едно интервю, фирмата ви вика на второ, трето, и накрая дори не ви пишат уведомително писмо, че не сте наети.. не защото не сте способни, а защото са си намерили кой да им бачка за по-малко пари от вас; така губите време и евентуално пропускате по-изгодни предложения
3. Нямате връзки или имате, но разчитате само на тях – две крайности с еднакъв резултат
Татяна Христова 09.05.09 в 13:31
Здравейте Hamaelleon! Известна ми е некоректната практика на намиране на нови служители, които някои фирми използват.
Не уведомяват, така е. Може би кандидатите следва да са активната страна?! Например, в момента, в който интервюто приключва, кандидатът за работа да каже, че след 2-3 дни сам ще се обади, за да провери какъв е резултатът.
Hamaelleon 09.05.09 в 13:54
И да изглежда сякаш съм умрял за тяхната работа или пък да ги учим, че едва ли не сме им длъжни за нещо?
Пускаш обява, идват кандидати, провеждаш интервюто и когато решиш кой е назначен го уведомяваш, а за всички останали отделяш точно ТРИ минути максимум за да пуснеш един уведомителен BCC Mass Mail – нищо сложно и въпрос на елементарно възпитание и коректност.
От октомври до април не е имало седмица в която да не съм пускал CV-то, ходил съм за целия период на може би 10 интервюта максимум и само две фирми бяха коректни да върнат някакъв feedback, пък ако ще и с шаблонно писмо – Инвестор.бг и ICDSoft ( с едномесечно закъснение, но по-добре късно, отколкото изобщо да няма отговор ). Това са наистина елементарни неща и тези работодатели не могат да очакват, че служителите им ще ги уважават или ще са коректни към тях след като и те не са дори за такива дребни неща.
Майната им на фирмите, моята мечтана работа очевидно не ги включва, нашият бранш позволява спокойно да си работиш и като freelancer само и пак да имаш добър доход
Тодор Христов 09.05.09 в 14:11
Привет Hamaelleon,
Във Facebook се опитах да дам една насока, тук ще опитам също.
Най-напред, не те съветвам да спираш да търсиш работа или да подаваш документи при различни работодатели, след като вече са те извикали на интервю някъде. Така, както работодателите разговарят с повече от един кандидат в един и същи отрязък от време, и ти, както и всеки друг човек, който търси работа, можеш да преговаряш с N на брой фирми, да подаваш своята автобиография при тях и т.н.
Това не е признак за некоректност – твърде рано е да се кълнеш във вярност на една фирма и да не преговаряш с други, след като още не си нейн назначен служител, а просто са те поканили на интервю. Интервюто е среща между две страни, но тя не е обвързващ договор, в крайна сметка.
Така че, ето един начин да увеличиш успеваемостта си за по-кратък срок.
По отношение на идеята сам да проявиш инициатива и да се свържеш с работодател – аз съм с две ръце “За” тази идея.
Смисълът й не е да изглежда, все едно че се молиш за работа, а да проявиш истински интерес към длъжността, както и да покажеш, че цениш времето си (а то предполагам действително е ценно за теб).
Няма нищо по-нормално от това да се заинтересоваш какво става с твоята кандидатура, ако не си получил отговор в приемлив срок.
yoalbo 10.05.09 в 09:05
„Резултатите се постигат чрез използване на предимства, а не чрез решаване на проблеми“ Peter Drucker – един човек се дипломира в 3 варненски университета и трите му дипломни работи (маг.тези) имаха това за свое мото!
Ева Добрева 10.05.09 в 22:58
Честно казано и мен винаги ми е било много неприятно това, че работодателите не дават обратна връзка. Случвало ми се е да ме поканят на интервю, но преди насрочената дата, да ме одобрят за друга позиция. Аз естествено не оставям работодателят, който ме е поканил за интервю да губи време и да ме чака, а се обаждам или изпращам e-mail за да го уведомя, че няма да присъствам на уговорената среща по тези и тези причини. За мен това е правилния начин. Време е работодателите да станат по-умни от кандидатите си, за да оправдаят позицията, която заемат.
gr8 11.05.09 в 09:31
От януари 2006, чакам да изтече срокът от 2 седмици, които Глобул дадоха като срок за уведомяване. Спомням си, че на 3 пъти след това опитах да се свържа с тях, за да разбера резулататът, при което удрях на камък. Даже на форума “Кариери” отидох на щанда им, да им кажа, че не са си спазили срока, но не последва никаква реакция от тяхна страна.
))
Разбира се, нямаше да се сетя за това, ако не бях прочел коментарите под статията. Отдавна съм забравил за тази компания като място за работа и не бих опитал отново, още повече, че от 3 години работя при конкуренцията
Татяна Христова 11.05.09 в 13:06
Приятели, виждам, че коментарите се завъртват около некоректността на работодателите да дават обратна връзка кой е одобрен и кой не е.
Приканвам да видите още веднъж “третият сигурен начин да не намерите работата, за която мечтаете”, който е следният: “Не вярвайте някой да ви помогне, ако вие сами не си помогнете”.
Защо се надявате някой да ви повика, да ви предложи, да ви покани?! Питайте смело “какво става с моята кандидатура” и постоянно подобрявайте начина, по който се представяте тук и там.
Hamaelleon 11.05.09 в 13:23
Нещо говорим на различни езици явно: когато подадеш CV-то и мине интервюта топката си е в работодателя, а не в кандидатстващия. Можете да пуснете анкета за това и да видим дали това мнение съвпада с мнението на повечето. Още повече, че интервюто обикновено приключва с “Ще ви се обадим..”: ами обадете се тогава..
Тодор Христов 11.05.09 в 13:45
Добре, а да речем след като никой не те потърси известно време, въпреки, че са поели ангажимент, има ли лошо ти да звъннеш (или пишеш)?
Аз не виждам какво може да загубиш, ако си проактивен в подобна ситуация – поне да си наясно да очакваш ли отговор след още 1-2 седмици (примерно) или всичко с тази вакантна длъжност е приключило.
Hamaelleon 11.05.09 в 14:14
Не. Всичко сме заети, нямам време да ги чакам да се натуткат. Казали са, че ще се обадят примерно в понеделник, ако не са във вторник вече съм ги забравил. Защо ли? Просто, защото не искам да имам делови взаимотношения с хора, които не са коректно дори за дребните неща.. какво остава за големите. Просто аз съм такъв: само 0 и 1
Програмисти..
Ще се радвам да се дискутира в блога защо работодателите пишат по три страници (образно казано) обяви за това какво искат от бъдещите си служители, но не споменават едничкото важно – какво дават насреща – или поне това не е практика.
Ева Добрева 11.05.09 в 17:35
Относно обратната връзка от кандидата, сега си припомних един случай. Бях кандидатствала за една позиция, обадиха ми се и казаха, че ще звъннат за точна дата и час на интервюто в четвъртък. И аз зачаках. В дадения четвъртък още не бяха ме потърсили, а се очаква да звъннат поне на предния ден, имайки предвид, че аз трябва да се освободя за да отида на интервюто. Както и да е, аз реших да позвъня. Казаха ми, че пътуват към Варна и асистентката им трябва да ми се обади да се срещнем в петък и да ми каже точните координати. В петък това също не стана и аз в събота просто седнах и им написах един e-mail, в който им казах, че не са ме потърсили на уговорената дата и приемам това като отказ от моята кандидатура. На този e-mail също не получих отговор. Ето на такава некоректност не знам какво да кажа. В крайна сметка те дори не се срещнаха с мен. Защо тогава ми се обадиха да кажат, колко впечатляващо е било резюмето ми и как нямат търпение да се срещнат с мен – ето на този въпрос не мога да си отговоря. Просто безхаберието на българския работодател няма граници. А за мен мечтаната работа не е само областта, в която ще работя. Важно е и отношението и уважението към работника. За това смятам, че и интереса ми към дадена позиция и желанието ми да работя в дадена фирма имат някакви граници и когато получа подобно отношение, просто тази фирма остава в миналото за мен. Все пак си имаме някакво самочувствие и себеуважение, нали?
gr8 12.05.09 в 09:36
Ще си позволя да допълня към темата, че е по-добре, когато работодателя покаже що за стока е още преди подписването на договор. Това е най-добрият вариант, така че Ева в случая не би трябвало да съжалява. Даже трябва да се радва, че не е почнала работа в тази фирма (същото важи и за служителя, нали затова е интервюто).
Иначе съм абсолютно съгласен, че кандидатът трябва да е проактивната страна и да показва интерес, в рамките на разумното. Ако всички се мислехме за “нешлифовани диаманти”, единствени по рода си, които просто чакат да бъдат открити, щяхме да си чакаме 100 години като спящата красавица – принца, и да тънем в забрава и бурени.
Димитър Марков 21.05.09 в 11:11
Всичко е относително. Има некоректни работодатели има и некоректни работници