На всеки му се налага да посети своя личен лекар. Поводите за посещение са различни – нужна ни е рецепта, за да си купим лекарство; нужно ни е “направление”, за да получим специализирана диагноза или лечение; нужен ни е съветът на личния лекар или заверката на болничен лист; нужни са ни някакви документи, които той следва да подпише и какво ли още не ни е нужно от личния лекар.
Личният лекар е човекът, без който в много случаи не можем, дори и заради това, че здравната реформа в нашата страна през последните години изведе неговата длъжност и статут като “ключова”, поне от позициите на пациентите.
Няма никакво съмнение, че личните лекари са прекалено претоварени с административна работа. Разполагат с 15-20 минути време, за да приемат пациента, да го изслушат и да свършат тази услуга, която пациентът иска. Работният им ден е натоварен не само в кабинета, в който приемат пациенти, но и извън него.
Това са все основателни предпоставки личните лекари да допускат понякога грешки. Ние, пациентите разбираме добре това. И макар, че звучи абсурдно лекар да сгреши, защото става дума за здраве, а понякога и за живота на пациентите, грешки стават и по други причини. Например, когато вместо да внимава в това, което прави, лекарят си бърбори надълго и нашироко с колеги по битови теми, не по служебни.
Познавам точно такъв личен лекар. Докато работи с пациентите си, той уж между другото, разказва на колежката си как чака майстори през почивните дни, които да изциклят паркета. Обяснява какъв лак е закупил, за да лакира паркета. Отвреме навреме пуска някой друг стар виц. Споделя какво е сготвила жена му… И естествено, прави грешки.
Например, негов пациент ми разказа, че заради това си поведение на бъбривост и разсеяност, трябвало да повтаря, че дори и и потретва посещението си при този лекар, за да му бъдат изписани традиционните месечни лекарства с намаление по здраваната каса.
Ето в какво е сгрешил този личен лекар:
- Два пъти пропуснал да напише едно критично важно за пациента лекарство;
- Два пъти написал лекарство с дозировка, различна от тази, която лекарят-специалист е препоръчал;
- Един път забравил да се подпише на рецептурната книжка и на останалите документи;
- Един път забравил да подпечата документите;
- Три пъти сбъркал датата, на която изписва лекарства.
Грешките на този личен лекар на практика означавали за пациента, че:
- Не може да си купи навреме своите лекарства от аптеката;
- Трябва да отиде повторно при личния си лекар, за да бъде поправена грешката;
- Следва да си запази нови часове за посещение, за да се срещне с лекаря;
- Ако личният лекар почива по цели 6 дни (от 1 май до 6 май например), то пациентът следва да си купи своите лекарства без намалението, което иначе му се полага по право;
Когато някой допуска грешки в работата си (за които сме говорили в NovaVizia.com в други статии), фирмата го санкционира по някакъв начин.
Как пациентите да санкционират своите лични лекари, когато те допускат грешки и причиняват неудобства и материални щети на своите пациенти?
{ 1 trackback }
{ 34 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Недялка Лазарова 12.05.09 в 07:19
Един от начините за санкция е като пациента си смени личния лекар, може да напише жалба до здравната каса, или да потърси медиите.
Капка Атанасова 12.05.09 в 08:45
Дал господ такива лекари. Аз съм диабетичка и ходя по мъките от тяхната некомпетентност, но и смяната на личния лекър не решава проблема, тъй като колегата му не е по-добър. За подаден сигнал за подобни грешки трябва да бъдат финансово санкционирани от Здравната каса, тъй като нашата психика е тясно свързана с икономическият мотив.
Татяна Христова 12.05.09 в 08:56
Смяната на личния лекар май че не решава проблеми с допускане на грешки поради разсеяност, невнимание и т.н. Дълбоко уважавам квалификацията на много лекари, но много са и тези, които просто не бива да практикуват тази професия.
Мисля, че става дума и за ценностна система – например, доколко се уважават пациентите, какво е чувството за отговорност към техните проблеми. Темата въобще е дълга и широка.
Здравко Зафиров 12.05.09 в 08:59
Здравейте,
принципно е възможно из между всички здравни наредби да съществува механизъм за санкциониране на такъв вид поведение и стил на работа, но….
докато във всяка една фирма правилата са (или би трябвало) строго регулирани, то при лекарите “шефа” не ги вижда какво правят и не взима отношение в оценката на работата им. Оценката в този случай я дава пациента, който може да смени лекарят си и друг, според заслуги да получава пари от Здравна Каса за съответният пациент.
Проблемен според мен е друг вариант, преди време чух, че търговски представители на медицински компании плащат на лекари, за да изписват определени лекарства.
Когато става въпрос за здраве, човек не жали пари и купува, но без значение скъпо или евтино лекарство, ако не е изписано необходимото…?
Темата е доста обширна и спорна, аз лично имам собствена база данни с впечатления за лекари… ако съм доволен ще препоръчам и лекарят ще има пациенти, а ако не съм – бягам далеч и оставям съответният да си търси други “пациенти” да обработва…..
И винаги втори поглед на диагнозата и лечението от страничен специалист ми помага да взема решение относно това, дали е платен моят лекар!
Стефан Русев 12.05.09 в 10:30
И аз смятам, че всичко зависи от ценностната система.
Често според мен в стремежа си личните лекари да имат повече пациент събират огромни листи и физически нямат възможност да обърнат нужното внимание на своите пациенти. Има и проблеми в системата, но това не е оправдание.
За търговски представители на медицински компании според мен като цяло няма нищо лошо те си предлагат техния продукт, а от лекаря зависи дали ще го използва. Всяка фирма получава хиледи оферти за продукти, но си избира, кои да използва според своите критерии: нужди на клиенти, качество и т.н. Не мисля, че ако едно лекарство не е полезно лекаря би го препоръчвал. Мисля, че лекарите доста добре са информирани относно лекарствата и смятам, че повечето са консервативни и наблягат на изпитаните лекарства. Пак опираме до личната отговорност. Едва ли сероозните лекари ще рискуват практиката си само за някаква си комисионна ако не са сигурни в лекарството, защото ако се получат проблеми, всичко може да се докаже (рецепти) и тогава нещата стават сериозни – могат да изгубят практиката си.
Според мен санкцията е смяната на лекаря и избирането на доказани имена, но пък често така добрите лекари събират огромни листи с пациенти и пак омагьосания кръг се затваря.
Сложна тема.
Веси Добрева 12.05.09 в 11:05
И на мен вчера ми се наложи да посетя личната лекарка, която е много уважавана в поликлиниката и е с най-много пациенти. Винаги пред кабинета ѝ има по минимум 10-15 човека и влиза по 1 човек на 40 мин… дори да предположим че всички хора са много болни, имат нужда от сериозен и обстоен преглед и т.н. – защо тогава през цялото време отвътре се чуват забашни истории и кикотене? Не знам за останалите чакащи, но на мен ми писна и понеже разбрах, че личен лекар може да се смени само 2 пъти в годината и то определени месеци – то аз чакам с нетърпение юли месец, за да я сменя. Въпреки че това не е най-доброто решение, но вече 3-та година търпя тази неангажираност.
Стефан Русев 12.05.09 в 11:14
Веси Добрева – можеш по всяко време да си смениш личния лекар, но трябва да напишеш молба до управителя на Здравна Каса, в която да опишеш причините поради, които искаш да си смениш лекаря. След това следва одобрение или неодобрение на молбата.
Това е още един начин на санкция към личните лекари. Защото това е един вид потвърждение, че лекаря не се справя със задачите си и сме недоволни от него.
ТАНЯ ЙОРДАНОВА 12.05.09 в 14:55
Здравейте.Г-жо Добрева ,личният лекар се сменя два пъти в годината-м.декември и м.юни.Не се нуждаете от одобрението на никой за да го смените /още по -малко на управителя на здравната каса./Избирате лекарят, при който искате да бъдете и отивате при него-той ще ви даде да попълните един формуляр и слага печат в здравната Ви книжка и … това е.Самата аз съм сменяла личният си лекар вече два пъти.
Т.като работя в тази система мога да взема отношение и по статията.Да ,лекарите грешат.Да страдат пациентите/т.е. всички ние/.Да трябва да има санкции,но нека да се вземе под внимание ,че лекарят греши в административната си дейност,а неговата основна дейност е да лекува.
Да съгласна съм ,че не може да се говори за битови проблеми в присъствието на пациент,но има и много съвестни лекари ,които също допускат грешки/няма подпис или няма печат на рецепта по нзок/и ако фармацевта не види този пропуск/защото и той е затрупан с писателска дейност/грешката е за сметка на фармацевта.
Цялата система на здравеопазване е един хаос и за съжаление ще става още по-голям.
Татяна Христова 12.05.09 в 15:48
Таня, здравейте!
Нека кажа още веднъж, че дълбоко уважавам труда на квалифицираните лекари, медицински сестри, санитарки, лаборанти и всички, които се грижат за нашето здраве!!!
Дълбоко уважавам и труда на фармацевтите – виждам колко им е трудно да обслужват клиенти и да обработват документи!
Но нали разбирате, че “системата”, в т.ч. и здравната, е създадена от хора и в нея участват хора! Системата предвижда определени процеси, които хората трябва да провеждат. Така че “виновниците” за грешките са или процесите, или хората, които изпълняват тези процеси.
Личния лекар, за когото писах по-горе е нарушител на процеса на обслужване! Кого трябва да обвиняваме – него лично или процеса на обслужване, предвиден от системата?!
Ева Добрева 12.05.09 в 15:58
Да ви призная, аз останах шокирана след като разбрах, че лекарствата на баща ми, който е инвалид и получава мизерните 130лв пенсия, излизат по-евтино ако ги купи без намаление, защото тогава се продават на търговски цени, а иначе по цени на здравна каса. Не е за вярване, нали?
Татяна Христова 12.05.09 в 17:55
Ева, така е. Това, което пишете се отнася наистина до процесите в “системата”. Те са нещо различно от поведението на хората, които осъществяват процесите. Благодаря, че ги разграничавате.
Илиева 13.05.09 в 11:21
Нали знаете за полушегата и повече истината, че системата с личните лекари е измислена и направена така, че те да “пазят” здравната каса от прекалени разходи с тромавите си и неясни процедури. А като се добави и некомпетентността на голяма част от лекарите и нежеланието им да се запознаят подробно с въпросните процедури, за да си вършат както трябва работата наистина спестяват на касата сериозни средства. От което губещи сме всички. Да не говорим, че все повече роптая срещу онази стратегия за равенството, защото вместо всички да получаваме еднакво качествена услуга, независимо от осигуровките, които внясяме ежемесечно, всички получаваме еднакво некачествена услуга
В този смисъл започвам да подкрепям работодателите, които търсят всевъзможни начини да поспестят от тези разходи.
ТАНЯ ЙОРДАНОВА 13.05.09 в 11:36
Г-жо Христова ,всъщност въпроса ,който поставяте има по-дълбоки корени /кой примерно санкционира съдия ,който осъжда условно шофьор ,който след като е пил се качва и отнема човешки живот или за жена ,която след като е родила детето го изхвърля в кофа за смет/Тези случаи разбира се са с доста засилени краски,но някой понесе ли отговорност за това ,че сме си хапвали млечни продукти ,в които всъщност е нямало мляко?
Здравето е най-скъпо.Дали в Бг е най-скъпо?
Всички сме чели за случаи в развитите страни в които граждани са осъдили производители на цигари или се отнемат родителски права и даже за осъдени лекари ,които са допуснали грешка .
Живеем в страна на абсурди,но ние самите забравяме ,че мълчаливо се съгласяваме с тях. Има начини за да спрем с мълчанието според мен -единият този ,който се прилага в развитите страни-по съдебен път/случва се и в Бг да се завеждат такива дела,но обикновено се проточват с години/ и другият маркетинг от уста на уста.
В Бг никой не носи отговорност за нищо.
Поздрави за интересните и провокативни статии г-жо Христова.
Кирчева 13.05.09 в 12:55
Здравейте,
небрежността на лекар трябва да се наказва. На мнение съм, че ако лекарите си вършеха работата така, както работниците в някой авто-сервиз например, щяхме да бъдем в пъти по-доволни. Бих искала също така да изразя възмущението си от една “специалистка”, която обезобрази детето ми съвсем наскоро- същата тази “дерматоложка” ми беше горещо препоръчана /завършила с отличие…имала Хипократова награда… рьботи в МА…и т.н./- резултата от небрежността й коства много на цялото ми семейство – продължителна психическа травма и дете, което ще носи белега на нейната некомпетентност дълго /надявам се не завинаги…/. Ще се опитам да търся правата си по съдебен път, НО- притеснява ме факта, че експертите се назначават от съда, а независимите са рядкост. Апелът ми е, пазете се и преценявайте- особено у нас!
Йордан Кръстев 13.05.09 в 14:37
И тъй :
1/ За моя и на моето семейство личен лекар – само адмирации !
2/ По принцип – за личните лекари – нищо лично !
3/ И “най-явната перцептивна реалност,може да бъде манипулирана от социалните групи” !
4/ Изводи :4.1-Не бъдете крайни конформисти-стремете се към умерен конформизъм !За предпочитане е да го отнесем към всички социални групи !
4.2-Прочетете “Закон за здравето” и съпътстващите нормативи ! За предпочитане е да го отнесем към всички социални групи !
Татяна Христова 13.05.09 в 14:48
Коментарите на Илиева, Таня Йорданова, Кирчева и Йордан Кръстев показват няколко неща:
1) Има известно недоволоство от работата на личните лекари, макар че много лични лекари работят много добре и заслужават адмирации;
2) Дипломът по медицина и полагането на Хипократова клетва у нас не са гаранция за добросъвестна и квалифицирана работа;
3) Недоволните и ощетените в материално и морално отношение пациенти не бива да мълчат и траят, а да протестират, стига да знаят своите права на пациенти;
4) Все още нямаме яснота какви са най-ефективните форми на отстояване на нашите права на пациенти.
Благодарности на всички за направените коментари!
лекар 13.05.09 в 17:07
Спокойно. С това темпо с което намаляват лекарите в България, само след 2-3 г няма да има нито грешни, нито безгрешни.И вие, недоволните ще давате луди пари само да ви зърне лекар през ключалката.А който не е съгласен ще го лекуват врачки и знахари.
Тодор Христов 13.05.09 в 17:29
Ех… какво може да се добави… да се радваме, че има такива прекрасни лекари, които, както е описано по-горе, оказват такива прекрасни услуги на пациентите си.
Татяна Христова 13.05.09 в 17:44
Не е за вярване, ако коментарът на “лекар” е написан от лекар!!!!!!!!!!!
друг лекар 13.05.09 в 17:52
При такова остойностяване на положения труд – физически и умствен – при което сравнението между лекаря и автомонтьора и фризьорката е в полза на последните, то и “услугите” които пациентите получават ще са с качеството и стойността на няколкомесечен курс, а не на дългогодишно обучение и специализация. Всички ние забравяме, че качеството има цена, и по Андрешковски искаме да избегнем плащането и! Това, че сме си платили здравните осигуровки, за да хрантутим институцията Здравна каса не означава, че реално сме оценили личния си лекар. Сами направете съпоставката с обслужването в частните клиники и извън страната – дали там някой си разказва вицове на работа? Системата, която разрушихме, беше неработеща, но тази която построихме на нейно място много бързо и силно загни. И както всяко нещо – от главата. Но кое в България не е загнило от главата си? Образование, съд, социално дело, посочете ми….
Богдана Генчева 13.05.09 в 18:02
Да, много лекари (като изказалият се в 17:05 по-горе) твърдят, че скоро лекари в България няма да останат – качествените щели да се изнесат да работят извън страната, а останалите… явно по-добре да не се посещават. Но това си е цинизъм и хич не оправдава лекарското безхаберие, професионално високомерие и направо пренебрегване на болките и страданията на пациентите.
Ще ви разкажа накратко нещо, което, ако не ми се беше случило лично, нямаше да вярвам, че е възможно. През декември миналата година порязах дланта си на място, което изискваше зашиване, редовни превръзки и ползване на болнични. Спешната помощ ми бе оказана най-професионално и човешки в Пирогов, но интересното настъпи, когато трябваше да взема направление за хирург от личния лекар, за да ми бъдат правени превръзките без заплащане и последвалото посещение на хирургичния кабинет в софийски ДКЦ, чийто номер няма да спомена. Наистина сестрата в хирургичния кабинет съвестно ме превързваше, но за продължаване на болничния лист се изискваше присъствието на самия хирург, който така и не успях да “засека” в кабинета в продължение на повече от седмица. При поредното ми отиване за листа видях, че от кабинета на въпросния излиза сравнително млад мъж, в бяла престилка. Разминавайки се с него в коридора го попитах дали той е д-р Петров (името, разбира се, съм сменила). В отговор ми бе казано: “Не, не съм д-р Петров. Той днес не е на работа”. И всеки от нас продължи, закъдето бе тръгнал. Той – надолу по стълбите, а аз – към кабинета при сестрата. Когато влязох тя ме успокои, че докторът току-що бил слязъл до първия етаж за нещо си и след малко щял да се качи, тъй че най-сетне ще можело да се придвижи въпросът с продължението на болничния ми лист. Почаках. И той дойде. Д-р Петров. Същият този, който в коридора в прав текст ми заяви в очите, че не е хирургът д-р Петров. И най-шокиращото – нито се извини, нито го обърна на шега… Вместо това ми заяви, че било грешка, че съм ходила в техния кабинет – те били кабинет по коремна хирургия, а аз трябвало да посетя кабинета на хирурга травматолог, който бил единственият с право да поиска удължаване на болничния лист, защото ставало дума за длан, а не за коремни органи. И ми бе издадено направление, с което отидох през две врати на същия етаж. Е, нещата наистина се придвижиха, но и до днес се чудя каква беше тази простотия.
Оставям настрана случаите, в които лекари са ми заявявали, че съм хипохондрик, при положение, че съм онкоболна, с болки и рецидив на рака в панкреаса!
друг лекар 13.05.09 в 18:13
Аз съм лекар и смело мога да ви заявя , че единствената мисъл от близо две години , ми е как да отида да работя в чужбина . И ще го направя , до края на тази година . А вас ,за тези пари , да ви лекуват ветеринари . Ще търсите лекари и няма да има кой , изобщо да ви обърне внимание , камо ли да ви лекува , още по-малко качествено . Смятате , че смяната на един лекар с друг ще ви свърши работа ? Няма да стане . В България , вече почти няма кадърни лекари . Нови , млади лекари , няма , а и няма от кой да се научат , а нямат и стимул за това. Прекалено дълго се руши в здравеопазването , прекалено дълго лекарите работят без стимул . Един лекар , добър лекар се създава за не по-малко от 15 години . Как мислите ще стимулирате някой да инвестира в себе си през тези 15 год , и накрая да бъде с доход колкото на един строителен работник ? Затова се радвайте , че въобще има някой , който да знае да ви изпише един аспирин и един антибиотик , пък бил той и фелдшер.
Тодор Христов 13.05.09 в 18:41
Започвам да преливам от радост, че има кой да ми изпише аспирин.
P.S. Между другото, доколкото знам, примерът по-горе е даден за опитен личен лекар, с достатъчно стаж и достатъчно голяма клиентела, която най-вероятно му гарантира доход, по-голям от доходите на много други хора в България.
лекар 13.05.09 в 20:26
Не вярвате в това което казвам,а софиянци.Я посетете селата само на 20 км от София и ще се уверите в това ,че хората там с месеци не са виждали лекар,да не говорим за селцата в дълбоката провинция.Скоро това ще се случи и в малките градчета, после в окръжните градове.Единствено столицата ще остане като оазис на прилично здравеопазване.Ето сега в Севлиево търсят кардиолог с 9000 лв. заплата ама просто няма.Не че парите са малко, напротив,но просто такъв специалист НЯМА.
Татяна Христова 13.05.09 в 22:45
Уважаеми “лекар” и “друг лекар”!
Виждам, че вие се сърдите на нас пациентите и се оправдавате изцяло с неща, които са извън вас – системата, политиката, правителството, парите, които получавате…?! Отгоре на всичко и ни заплашвате, че скоро няма да има лекари, които и един аспирин да ни изпишат!
Е, признавам – звучи злобно! Аз имам 38 годишна дейност като преподавател, но никога не си позволявам да мисля и говоря по адрес на студентите, че трябва да ми бъдат благодарни, че аз съм им преподавателят и какво ще се случи, ако взема, че отида да работя като преподавател в чужбина!
В материала, който написах става дума за грешки на един лекар, допуснати по простичката причина, че приказва с колегите си, докато попълва документи! Уви, това не са “невинни” грешки – те струват пари и нерви на пациентите! Считам, че един лекар би следвало да знае и да може да работи така, че да не допуска грешките, които аз съм описала! Съвсем по същия начин описвам грешки на мениджъри и служители, които грешат по подобни причини.
Простете все пак, че тази статия ви е накарала да се нахвърляте върху нас пациентите, благодарение на които между впрочем, вие имате работни места, работа, препечелвате някой друг лев.
С цялото ми уважение към многото добри лекари, на вас лично пожелавам да бъдете безупречни към пациентите си, когато отидете да работите в чужбина.
Белчо Христов 14.05.09 в 12:45
“Аз съм лекар и смело мога да ви заявя , че единствената мисъл от близо две години , ми е как да отида да работя в чужбина . И ще го направя , до края на тази година . А вас ,за тези пари , да ви лекуват ветеринари . Ще търсите лекари и няма да има кой , изобщо да ви обърне внимание , камо ли да ви лекува , още по-малко качествено . Смятате , че смяната на един лекар с друг ще ви свърши работа ? Няма да стане . В България , вече почти няма кадърни лекари . Нови , млади лекари , няма , а и няма от кой да се научат , а нямат и стимул за това. Прекалено дълго се руши в здравеопазването , прекалено дълго лекарите работят без стимул . Един лекар , добър лекар се създава за не по-малко от 15 години . Как мислите ще стимулирате някой да инвестира в себе си през тези 15 год , и накрая да бъде с доход колкото на един строителен работник ? Затова се радвайте , че въобще има някой , който да знае да ви изпише един аспирин и един антибиотик , пък бил той и фелдшер.”
Смяната на лекар не разрешава проблема – но считам че съда ДА! Нели сте подсъдими, или греша! В моята професия – която на моменти граничи с хомеопатията и смело твърдя, че се справям далеч по-добре от ваши колеги, ако сбъркам – подсъдим съм!
По темата и коментара ми: некадърни фелшери ли ще бъдат, ветеринари ли ще бъдат – съд, поемане на последсвтията и т.н. Това е оправията! Нищо друго не виждам! Вие боравите с живота на хората, аз с визията и здравето на хората! И аз и вие анонимните лекари сме подсъдими! Това е страха, който ме кара да съм професионалист и моят работен ден е 20 часа! За да мога да не греша, да знам най-много по темите ми и т.н.
И понеже коментирам и темата – придържам се така в професията си, за да не се дъня така, както е описан случая по-горе! А че засегнати лекари ще има, винаги! И повече ще са тези, които ще се засягат – защото вместо да си гледат персонално пациентите, ни карат (масата) да сме им благодарни, че “Затова се радвайте , че въобще има някой , който да знае да ви изпише един аспирин и един антибиотик , пък бил той и фелдшер.”
Нищо лично, анонимни лекарю! Поне аз, не стоя анонимен, защото анонимността е страх! А това е качество!
Йордан Кръстев 14.05.09 в 14:20
В едно такова обществено преломно време,един от бащите на ” Философията на живота “,чрез един свой герой беше казал :”Когато няма Бог,всичко е възможно” ! Разбира се,не става дума за полето на онтологията,а за алеята на нравсвеното !
Друг, цитиран в този блог,Ли Якока,споделя в една от своите книги наблюдаван,в следствие на следвоенния икономически бум в САЩ,факт,че се увеличава стремежа на определени прослойки да участват “много активно” в преразпределението на обществения продукт !
Трети,не много популярен сега автор в България,в “Клош Мерл”,пак чрез своя героиня споделя,че понякога са необходими поне 200 години,за да изглеждат нещата естествено !
Разбира се,че обществото не бива да се сърди,че е дало възможност на някой и друг “колибар” да се образова и му е платило за това.Но същото това общество е длъжно да си изработва онези механизми,които да го предпазват от случайно попаднали в него непознати му вируси,за да не се докара до състояние на пандемия ! / каква модерна дума,особено в наши
дни /
И в тази връзка винаги съм се учудвал,защо за някои обществено значими професии,освен диплом не се изискват и тестове за психична и нравсвена пригодност ?!
Така,че – още веднъж приканвам към умерен и здравословен конформизъм !
Петя Калфова 15.05.09 в 11:54
В статията Ви става въпрос за частен случай. Това предполага изначално пристрасие, а не обективност. Тогава защо се учудвате на ответни емоцоинални реакции от един или друг читател.
Здравето не се вижда, и в оценката на това, дали си здрав или болен има пак субективизъм.
Лекаря не е робот или компютър. Дори и такъв да беше, и те, компютрите, се развалят при много работа или най-малкото трябва малко да починат, от време на време. Но, норматив за почивка между прегледите няма или ако има, то той не се спазва. Ами, я си е позволил да почива 5 минути тоя личен лекар, да си каже спокойно приказката за паркета и лака, я е отнесъл 5-6 такива статии по всевъзможни форми на разпространение на информация: преса, радио, телевизия, ИНТЕРНЕТ.
В случай само ще сменим ситуацията – ще почива, и то регламентирано.
Обаче всичко останало в статията ще си бъде същото.
Къде е градивното в случая – не виждам.
Да забравят първите си 7 години вкъщи се случва не само на лекарите. Ами хайде да си пожелаем, на излизане от дома сутрин, да вземаме със себе си, не само годините си, своя порфесионализам, лошото си настроение и негативизъм към всичко и всеки, ами и още нещо.
Ама с обратен знак.
Желая Ви приятен ден!
Татяна Христова 15.05.09 в 13:32
Да, в стаятията става дума за частен случай, но от коментарите под статията разбираме, че има други подобни случаи.
Изрично подчертавам, че уважавам труда на лекарите-професионалисти! Ако това не сте го прочели, моля ви Петя Калфова – прочетете го, за да не сте самата Вие пристрастна!
NovaVizia.com е издание за мениджмънт, бизнес и личностно развитие – подобни единични грешки, както и успехи, при това не само лекарски, но и мениджърски, преподавателски, предприемачески и т.н., са обект на внимание от наша страна.
Разбирам, че на някои това няма да се харесва, но на кого му харесва да получава една платена услуга по лош начин?!
Р. Русев 16.05.09 в 15:42
Чета и не вярвам на очите си….явно ние – пациентите изглеждаме като парчета месо в очите на мнозинството от лекарите. Явно хипократовата клетва не означава нищо за тях, и явно качествени лекари в България вече ( и към текущия момент, и Бог знае колко назад) няма….
Аз съм компютърен специалист, и софтуерните и хардуерни проблеми на клиентите за мен СА парчета желязо( или парчета сорс-код за софтуера), но никога не си позволявам да ги представям по този начин пред клиентите, защото когато това са техни проблеми, и на мен се плаща за да ги реша – то те са най-важното за клиента. Както и не си позволявам да говоря нито за лични, нито за други професионални задачи и проблеми пред клиенти. Защото смятам, че това би било непрофесионално.
А като специалист в моята област също имам възможност да замина да работя на много места в чужбина, за много повече. Но това не намалява качеството на работата ми тук. По-добре изобщо да не работя, пред това да го правя с ниско качество.
gamar 18.05.09 в 17:00
Няма ефективен механизъм за контрол, това е.
Конюнктурата и калпавата система са едно на ръка, но без контрол в най-добрия случай професионалистите ще си останат професионалисти, а некадърните ще продължат да практикуват некадърно. Трагичното в отрасъла е, че това рефлектира не просто като (безнаказана) загуба на време и пари, а на здраве и животи.
Що се отнася до финансирането, не съм чул да има личен лекар без опашка пред кабинета. Това прави между 15 и 20 прегледа на ден, които само от пациентска такса, която в повечето случаи заплащаме на ръка и без отчетни документи, е 40лв/ден. Като добавим останалото възнаграждение, официални и неофициални бонуси, се получава съвсем приличен доход. Разбира се, в повечето случаи си е напълно заслужен с нелек труд, но нека не се спекулира с мизерното заплащане, особено при личните лекари.
Алчен лекар според мен не е истински лекар, особено ако използва парите като оправдание за некомпетентност, не дай си Боже като повод за отмъстителност. Ако не се лъжа се казваше “първо, не вреди” и никъде не става дума за печалба.
И така, в заключение – системата е калпава, краденето и некадърността е широко разпространена, но нека не прикриваме и оправдаваме проявите на непрофесионализъм, заради едната чест или овча благодарност.
Светлозар Инджов 21.05.09 в 16:46
Лекар=Търговско дружество
Хипократова клетва=много смешен виц
Хуманност – какво беше това?????
Vladimir Yosifov 02.06.09 в 09:35
Dobur den, poznavam bulgarka, koyato vednuj v godinata poseshtava lichniya lekar na sina si – v evropeiska stolica. Tozi pregled i edin – dva razgovora po telefona poddurjat jivota i ot godini.
Nyama nujda ot komentar.
Nie nyamame zdraveopozvane.
Vsushtnost nie nyamame nikakva usluga ot rodinata : pensiya, lekar, lekarstva, uchilishte, ohrana / policia i sud/….
П.Михалев 02.10.09 в 18:57
Аз искам да напиша доста неща за моя личен лекар,но не съм сигурен дали ще има резултат/ те не са твърде приятни/ и не знам дали е правилно.Според мен системата им позволява да не си вършат добре работата.Позволяват си за по-малко от минута преглед/само писане на рецепта/да напомнят,че трябва да се плати потр.такса.Пресметнете,моля,колко лева може да изкара един такъв лекар,ако непрекъснато влизат при него по същата причина пациенти.А колко трябва да трае един преглед,за да има някакво качество.През последните 2,3 месеца ми се наложи да посетя 6 лекаря и само двама от тях си свършиха отлично работата.Кожната ми остави белег,ако не за цял живот,то поне за дълго време.Това е положението.От трима лекаря -един си върши работата.