Най-добрата вакантна длъжност в света вече не е вакантна! Тези дни стана ясно, че Бен Саутхол от Великобритания е новоназначеният служител на необитаемия остров Хамилтън, Куинсланд, Австралия. Спечелил е длъжността “Caretaker”, или “оказващ грижи” (в най-свободен превод от английски език) в мащабна надпревара с още 34000 кандидати от целия свят.
Напливът от кандидати към тази длъжност е напълно оправдан, защото:
- Работното място е на открито сред природата – бели пясъци, яркосини океански води, екзотична зеленина, богата фауна на едно райско кътче на Земята
- Работното време е гъвкаво и е изцяло в ръцете на самия служител – от него зависи как ще си организира работния ден, седмица, месец и как ще си подреди задачите.
- Самата работа е съчетание от изследователска работа, промотиране, рекламиране и брандиране на интересни места от остров Хамилтън, за да бъдат привлечени туристите, но включва още и задачи както подхранване на рибите в морския басейн (над 1500 вида), почистване на акваторията и др.
- Възнаграждението е 150 000 долара за 6 месеца работа.
Темата за тази скъпо платена длъжност и човека, който я е спечелил, вече се разказва и разпространява, но предимно като “забавна” и “любопитна”. Четох дори български коментари “какъв грозник бил новонаетият служител” и “как било възможно точно него да го наемат”.
Нека оставим това настрана. Имаме истински добър пример как може да се “купуват” нови и компетентни служители. Същевремено виждаме нагледно как Австралия и австралийската администрация по туризъм рекламират по един много елегантен начин дестинацията “Австралия” и се надяват да увеличат приходите от туристически посещения на самия остров.
Ето няколко акцента, които ме впечатлиха силно:
Философията на целия процес
Отвсякъде е видно, че тук не става дума за обичаен набор и подбор. Фокусът е поставен върху преимуществата на вакантната длъжност. Все едно, че работодателят “продава” една високо стойностна вакантна длъжност, а срещу това търси да “купи” най-стойностния служител.
Работодателят – държавната администрация по туризъм на Куинсланд, е организация, която е създадена през 1979г. Има 13 представителства в света, ангажирани с мисията да промотират Куинсланд като туристическа дестинация. Забележете, че работодателят обявява само едно вакантно място, но апелът е към широкия трудов пазар. Всеки, който има навършени 18 години и отговаря на ясно изброените критерии е добре дошъл като кандидат.
Също като у нас – продължаваме да търсим предимно “хора с опит от 3 до 5 години в…”
Организацията на процеса на намиране на нов служител
Най-точните думи за организацията са “мащабност”, “прозрачност, “ефективност”. В мероприятието, което започна на 12 януари и приключи на 7 май 2009г. бяха използвани мощни средства като интернет, телевизия, хартиени вестници и списания. Всичко и навсякъде бе описано подробно, ясно, конкретно, в стил, който рекламира вакантната длъжност и ползите за кандидата.
След като са били привлечени 34 000 потенциални кандидата, работодателят обявява, че първият тур ще приключи с 50 излъчени кандидата, а вторият тур – с 16 кандидата. Не само всеки одобрен, но и всеки неодобрен кандидат е уведомен каква е съдбата му.
Също като у нас – кандидатите не знаят одобрени ли са или не са одобрени!
Критериите за оценяване на кандидатите
Изписани са ясно и точно: отлични умения за междуличностна комуникация, добър писмен и говорим английски език, нагласа, ориентирана към приключенията, желание и готовност да се опитват нови неща, добри плувни умения и ентусиазъм за гмуркане, способност да се ангажира с потребностите на други хора, поне една години сходен опит.
И още нещо – длъжностната характеристика е публикувана в сайта на работодателя.
Също като у нас – уменията са шаблонни, длъжностната характеристика е неизвестна (или фирмена тайна).
Препоръчителните стъпки за кандидатстване
Първата стъпка, която се препоръчва е кандидатът да състави 60-секунден видеоматериал на английски език, в който да каже защо е най-подходящият кандидат за работа. Втората стъпка е да попълни он-лайн формуляр-молба за кандадатстване.
Ако у нас вече има подобна практика, то това е добре – няма по-добър начин от този да видиш предварително как кандадатът се самопреценява, при това само за 60 секунди! Вижте например този видеоматериал, на който победителят в конкурса Бен представя себе си:
Оценяването на кандидатите
Направо “зашеметяващо” е! Защото освен работодателят, право да избират имат и всички посетители на специалния сайт на работодателя, като за целта е трябвало да разгледат презентациите на кандидатите.
Идеята да се привличат “клиентите” на един бизнес в процеса на оценяване на кандидати за вакантна длъжност, е наистина страхотна. Става така, че този кандидат, на когото клиентите са гласували най-много доверие, впоследствие може да ги привлече много по-лесно да посетят острова със своите беседи, статии и информация!
Хитро, нали?
В резюме
Австралия показва нагледно какво означава съвременно управление на човешките ресурси. Желанието на работодателя да купи нов и компетентен служител е гарантирано с големи инвестиции от негова страна – бе обявено високо възнаграждение! Бяха обявени още и ясни условия за наемане, ясна длъжностна характеристика, както и конкретни очаквания за резултати, до които служителят трябва да достигне! Накрая, бюджетът за организация на цялата кампания бе солиден!
Как мислите, дали приличаме в това отношение на австралийците?
{ 1 trackback }
{ 15 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Владимир Банов 14.05.09 в 07:27
Г-жо Христова, наистина зашеметяващо! Чудесна статия по чудесна тема и едно невероятно видео за 60 сек.! Не знам какви са били другите кандидати, но този определено е много добър.
А след такива публикации от Ваша страна винаги ми става приятно, че съм Ваш абонат.
Иван Арнаудов 14.05.09 в 08:50
Със сигурност имаме прилика с австралийците — погледнато от тяхна гледна точка от другата страна на планетата, нещата при нас са с главата надолу. Погледнато от моя гледна точка, нещата при нас са с главата надолу. По-голяма прилика от това, здраве му кажи
))
Евгени 14.05.09 в 08:56
Не мога да скрия, че видео-представянето е зашеметяващо! Поздравления за Бен – това се казва разчупено, освободено от стереотипи, жизнено, концентрирано и наситено с ентусиазъм представяне! Въобще, коментара ми е излишен, но не се стърпях
А процесът на оценяване на кандидатите звучи толкова екзотично за нашите ширини… Всъщност, ние мн си приличаме с австралийците – при нас процесът е на същата висота, но с обратен знак!
Татяна Христова 14.05.09 в 09:06
Владимир, благодаря! Радвам се, стимулирам позитивни емоции и чувства. Старая се бъда полезна като показвам добри практики или някакви еталони в управлението на човешките ресурси. Дано извличаме съответните поуки!
Татяна Христова 14.05.09 в 09:09
Иван и Евгени! Ако у нас започнем да прилагаме подобни практики за купуване на нови служители, ще бъдем като австралийците.
А като австралийците още са и американците, англичаните, германците и т.н.
Силва 14.05.09 в 09:15
Много добро !!!
Поздравления
Мая Георгиева 14.05.09 в 09:49
Благодаря ви за интересния материал. Казвате, че “темата се разпространява в медиите като “забавна” и “любопитна”. Нали? И аз забелязвам, че като се представят нещата по такъв начин – дори и да става дума за сериозна новина от политически или социален характер, информацията става най-популярна, най-лесно смилаема е и то за кратко време, защото хората си я разпращат с линкове по skype, twitter и facebook.
gr8 14.05.09 в 10:15
Може и да приличаме на австралийците по нещо, но не и в мисленето.
Въобще си мисля, че исторически ни е заложено да избягваме иновативното, нетрадиционното и ненагаждаческото мислене. Не знам къде се корени причината, но след като и политиците ни са некомпетентни и толкова негъвкави и анти-иновативни, не можем да очакваме много от обикновенните хора (Онзи ден гледах интервю с един политик, който твърдеше, че било страхотно, че в неговата коалиция имало единомислие
Ами разбира се, единомислие = липса на спорове, били те и конструктивни, както и липса на нови идеи! Страхотно!!!)
Няма да се учудя някой скоро да направи подобно нещо, но то няма да е, защото се е сетил, ами защото някой друг се е сетил преди него!
- проверете колко заведения и хотели има с името “Сити”:
– Хотел Сити София, хотел Сити Стара Загора, хотел Сън Сити Слънчев бряг, хотел Сити Арт Русе, хотел Марина Сити, Балчик, хотел Сити Обзор.. и още 738,000 резултата в google при търсене на “хотел Сити”.. да не говорим за Сити Център, Скай Сити, Казино Сити, Бар Сити и т.н. и т.н.
- помислете, колко са радиата в България, които се наричат Новото радио “еди кое си”, въпреки че някои от тях ги слушаме вече 20 години:
– “Новото Радио Витоша” ?!? , “Радио N-JOY – новото радио на България”, “Новото радио Атлантик”, “Новото радио Kiss FM”, и още 1,590,000 резултата в Google..(Защо трябва да е “Ново” едно радио, не го разбирам все още?!?!)
- в началото на века почти нямаше СПА в България, освен старите балнеоложки санаториуми. Пишете сега “СПА хотел” в Google и ако нямате какво да правите, разгледайте намерените 685,000 резултата.
Въобще всичко това, не ми говори да сме от най-оригиналните и иновативни нации, въпреки че винаги има изключения и едното от тях е вашият блог
…
Поздрави, за което!
Стефан Русев 14.05.09 в 10:33
Невероятен подход.
Интересно ми е дали е имало българи, които са участвали.
Дали си приличаме – да хора сме, като тях. Този пример показва, че ако искаш нестандартни резултати трябва да измислиш и нестандартни решения.
Интересно ми е дали межиджърти на компаниите приемат този подход, защото мисля, че служителите приветства такива инициативи. Понякога си мисля, че управителите на фирми в България не искат да екпериментират – предпочитат изпитаните методи, като скъпи реклами във вестници, списания и телевизия. И след това лесно си намират оправдания.
Стефан Русев 14.05.09 в 11:04
Невероятен подход.
Интересно дали е имало българи участници.
Дали си приличаме – да хора сме като тях, въпроса е във подхода и начина на мислене. Мисля, че примера показва, че трябва да се стремими да надмислим конкурентите, а не да ги надхрчим.
Интересно ми е ако има проучване след управителите в България, колко от тях приветстват нетрадиционните решения и бих прилагали такива и дали мотивират служителите си да мислят нетрадиционно.
Татяна Христова 14.05.09 в 11:39
Е, благодаря ви Силва, Мая, gr8!
Начинът, по който протече организацията за продажба на това скъпо вакантно място е сериозна тематика! Описана е в по-съвременните учебници по управление на човешките ресурси. Аз самата вече 4 години проповядвам този начин – в индивидуалните обучения по управление на човешките ресурси, които провеждам, в статиите тук в Нова Визия и другаде…
Очаквам с нетърпение с коментари сега да се включат специалисти по управление на човешките ресурси!
Ивелина Атанасова 14.05.09 в 12:06
Как да успеем да “купим”, когото и да е било, като каквито и условия да предложим в крайна сметка заплащането ще е ……… хм, средно за страната 600лв (тоест около 300 евро)
Странно ми е оправдание от рода на “Сега е криза и ….” (не че преди кризата беше различно) или “Ние сме малка фирма, която едва сега навлиза на пазара и …..”
Как ако наемаш хора, които се съгласяват да живеят с тези пари, явно пестейки от допълнителни обучения и редовното закупуване на специализирана литература (една добра книга е около 15-25лв – колко такива трябва да купи един уважаващ себе си професионалист-изключвам варианта англоезична лит.втора ръка от Амазон) – като това са някакви минимални условия за поддържане и подобряване на квалификацията на служителите, ако самият работодател не инвестира в служителите си – пак чрез обучения и семинари (неосъзнавайки, че това са признати разходи за фирмата – т.е. по-малко дължими данъци) очаква нещата да се развият, той да работи с професионалисти и “фирмата да започне да печели повече”, за да плаща на служителите си повече?
Тук все още се смята, че длъжността Маркетинг-мениджър е излишен разход и че (в случай, че има назначен такъв – предполагам повече за имидж) Маркетологът може да се занимава с още около 1000 неща – като да речем водене първичното счетоводството на фирмата. Е, ако няма стабилен маркетинг-отдел кой е този, който изобщо ще “измисли” и реализира каквато и да е маркетингова и реклама кампания за “закупуване” на човешки ресурси?
Можем да предложим “Обучение за оцеляване с минимални средства”
– в случай, че рекламата се разглежда в световен мащаб.
За уникалността или липсата й мисля, че доста се каза последните няколко дни.
Така, че може и да приличаме на австралийците, но по-скоро ни се иска!!!!
Стефан Русев 14.05.09 в 12:32
Напълно съм съгласен с Ивелина Атанасова за Маркетинговия отдел.
Стефан Русев 14.05.09 в 12:38
Интересно ми е дали е имало българи, които да са участвали.
Ако се направи едно проучване сред управителите в БГ дали биха използвали нетрадиционни решения и дали смятат, че такива решения са ефективни, какви ли биха били резултатите.
Според мен в БГ се предпочитат утвърдените пътеки – скъпи реклами в ТВ, вестници, списания. А смисълът е да се надмислят конкурентите, а не да се надхарчат.
Недялка Лазарова 18.05.09 в 11:25
Много ми хареса статията. И аз, както Владимир Банов се радвам, че съм ваш абонат.
Нещата представени по интересен и различен начин – това е печелившата формула. Но за това са необходими две неща – идея и смелост да бъде приложена!