Основите и източниците на власт на ръководителите

Както вече отбелязах в статията “Представите за властта на ръководителя” „властта е потенциална възможност и способност и/или упражнявана възможност и способност, да се влияе на поведението на други хора, за да може този, който оказва влияние, да получи определен желан резултат”.

Снимка: ecstaticist, CC.

Авторите на всички съвременни учебници по мениджмънт и организационно поведение разглеждат основите на социалната власт, като се позовават на изследването на Френч и Рейвън “The Bases of Social Power” (“Studies in Social Power, ed. Dorwing Cartwhight, Ann Arbor: University of Michigan Press, 1959).

Това изследване (с което имах възможност да се запозная в оргинал), се счита за класика сред класиките на изследванията за основите на социалната власт. Под „основа на властта” авторите имат предвид отношението между този, който влияе и този, на когото се влияе, което отношение е и източник на тази власт.

Феноменът власт и влияние, както отбелязват Френч и Рейвън включва двустранна връзка (отношения) между двама агенти, които могат да се разглеждат от 2 гледни точки:

• Какво детерминира (определя) поведението на агента, който упражнява властта.
• Какво определя реакциите на получателя на това поведение.

Френч и Рейвън се придържат към втората гледна точка и формулират основите на властта от позициите на личността, върху която се упражнява власт. В изследването, което цитирах по-горе Френч и Рейвън дефинират 5 основи на властта. По-късно през 1992г. Рейвън добавя още една основа на властта.

И така, шестте основи на властта според Френч и Рейвън са:

• Власт, която се основава на възнаграждения – влиянието се основа на осигуряването или на обещание за осигуряване от А на Б.
• Власт, която се основа на принуда – влиянието се основава на въздействието на А върху Б чрез наказание или заплаха за наказание.
• Власт, която се основава на закона (законова власт) – влиянието се основава на правото или пълномощията на А да изисква от Б. Тази власт се опира на 3 неща:
  • На културните ценности. Тук се включват такива неща като възраст, интелигентност, класова принадлежност, физически характеристики и други. В някои култури например на по-възрастните хора се дадени правата да предписват поведението на по-младите.
  • На възприемането на социалните структури. Ако Б възприема като право социалната структура на неговата група и организация и особено йеархията на длъжностите, то той ще възприема законната власт на А, който заема по-висока длъжност в йеархията. По такъв начин законната власт в една формална група или организация е отношение предимно между длъжностите, отколкото между отделните личности.
  • На упълномощаването на законов представител. Влияещият А може да бъде разглеждан като законов при предписване на поведение на Б, ако преди това са му дадени такива права от законов представител, на когото А е подчинен. По такъв начин началникът на даден отдел ще се подчинява на своя вицепрезидент в съотвената област, защото тази власт ще е определена от президента.
• Референтна власт – основава се на самоидентификацията на Б с А. Б подражава на А и развива качества, които наблюдава в А. Това е власт на примера на харизматичното влияние на А върху Б.
• Експертна власт – основава се на разбирането на А, че Б притежава някакви специални знания или способности, без които А не може да взема компетентни решения.
• Информационна власт – влиянието се основава на убедителното съдържание на съобщението.

Моето заключение е:

• Делегираните пълномощия на длъжността на един ръководител, които му дават права да принуждава и възнаграждава, са само една от основите и източниците на неговата власт. За съжаление ръководители, които не са наясно с тези възможности, упражняват своята власт само и единствено като „принуда” и „възнаграждение”. Скучно, а доста често и демотивиращо е усещането на служителите, които имат такъв ръководител.
• Властта е потенциалната възможност и способност и/или упражняваната възможност и способност да влияе на поведението на други хора. Има ръководители, които на практика не могат да упражняват власт, поради това, че нямат такава способност. „Неудобно ми е да правя забележки на своите служители” е тяхната отличителна реплика.
• За всеки един от типовете власт е характерно, че големината на обхвата на властта може да варира в широки граници, но властта на ръководителя не е ограничена само от един източник. Обикновено отношението ръководител-ръководени (подчинени) се характеризира чрез няколко качествено различни променливи.

Препоръчвам на всички, които ръководят хора, а и на тези, които са ръководени от ръководители, да са наясно с природата на властта, с нейните основи и източници. Това познание предпазва от недоразумения, несправедливости, разминаване с възможности, разочарования.

Следва продължение – прочетете “Власт, основаваща се на принуда чрез дисциплинарни мерки”