Какво е мотивиращо интервю и как се провежда?

от Емилия Крушков, управител на Център за превенция на стреса "Серенити"


емилия крушков мотивиращо интервюЗа да бъдем конкурентоспособни, особено в условията на криза, е важно екипът ни да е адаптивен и гъвкав, за което се изисква алтернативно мислене и честа промяна.

Отговорен за развитието на своята организация, вие сте натоварен с определени задачи и времето, с което разполагате е ограничено. Членовете на екипа ви се съпротивляват на промените, повтарят едни и същи грешки, игнорират вашите препоръки за ефективност в работата, отричат новостите и често чувате забележки от типа: “Да, обаче…”

Споренето изморява и създава негативни емоции за ръководителя и в екипа. Не си губете времето в спорове, а просто сменете подхода – проведете вашето мотивиращо интервю и развийте нужните умения за това!

Какво ще спечелите от това?

  • Избягвате спора и заобикаляте съпротивата на служителите относно промените в работата на екипа и организацията.
  • Развивате умения за справяне със закостенялото мислене и неефективното или дори погрешно поведение на вашите служители.
  • Създавате атмосфера на доверие, като направите своите служители съпричастни към вашата работа.
  • Служителите ви ще поемат отговорност за своето представяне и ефективност, ще се чувстват лично ангажирани към целите на екипа и организацията.
  • Постигате нужната промяна в поведението на служителите, БЕЗ да я налагате.
  • Получавате лично удовлетворение от своя уникален подход за влияние върху мотивацията на екипа и промените в организацията.

Всичко това, може да се постигне чрез т.нар. “мотивиращо интервю” (Motivational interviewing).

Какво е мотивиращото интервю?

Това е специфичен стил за въздействие, създаден от клиницисти-терапевти, чрез който се изследват колебанията на индивида между противоположни поведение и мисли. Или, най-общо това е метод за задаване на въпроси, чиято цел е да провокират размисъл, самомотивиращи твърдения и решение за промяна. Този стил на работа е доказал своята ефективност при хора, които се съпротивляват на идеята за промяна на своето поведение.

Малко история.

Мотивиращото интервю е описано най-обширно от Уилям Милър и Стивън Ролник (1991г. и 2000г.) Корените на този подход обаче могат да бъдат намерени още по времето на Сократ през 400г. пр. н.е., ако не и по-рано. Сократ описва себе си като „акушерка”, която асистира родилните мъки на разума в извеждането на вроденото познание и мъдрост наяве, т.е. раждането им. В този смисъл, методът за обучение и предизвикване на промяна е индуктивен – извежда идеи от другите, вместо да ги насажда.

По-късно Карл Роджърс през 1953г. допълва тези идеи, като се основава на тезата, че хората са по-склонни да поемат лична отговорност за своята промяна в условията на „климат” на добре насочената емпатия, доверие и откритост.

Мотивиращото интервю вече се използва във всички сфери на живота, където се работи директно с хора и има приложение в различни условия, особено при:

  • Мотивиране на хора, за да бъдат включени в работна програма и/или обучение.
  • Събиране на информация за анализи, оценки, мотивиращи фактори, атестации.
  • Справяне с неприемливо поведение и нарушения на дисциплината на работното място.
  • Справяне със съпротивата – във всяка една житейска ситуация.

Как по-точно действа мотивиращото интервю?

За да разберем действието на мотивиращото интервю, нека да видим какво е мотивация, какъв е процесът на мотивация, кои са стъпките към промяна.

Когато говорим за мотивация на хора, най-често е приемаме сякаш тя е състояние или даденост като забравяме, че това всъщност е процес. Възприемайки мотивацията като даденост, всъщност означава, че това е нещо фиксирано и трудно за промяна.

Мотивацията се отнася до изборите, които правим от време на време, включително и избора да не правим нищо. За да може да се справим със зададена задача, ние трябва да бъдем:

  • Готови
  • Желаещи
  • Способни

Често пъти отговорът ни към немотивирания служител е да му дадем в ръцете уменията и ресурсите, за да е „способен”, докато го убеждаваме в необходимостта да бъде „готов” и ”желаещ”. Той/тя може и да се съгласи да направи промяна, тогава добре и браво! Може, обаче да спори и да стане отбранителен, да се съпротивлява на промяната. Може също да се съгласи с нас и да си продължи по старому…

С помощта на мотивиращи умения обаче може да се избягва споренето и да се търси „изваждането” на мотивацията, а именно готовността и желанието – на индивида от вътре. Изследванията показват, че себе-мотивирането е единствената ефективна мотивация.

В това отношение много полезно е да се мисли за мотивацията като процес. Всеки човек изминава няколко етапа преди да предприеме и затвърди една промяна, независимо дали тя е лична или професионална.

Ето и основните стъпки към промяната, които всъщност следваме в мотивиращото интервю:

1. Разпознаване на проблема

Това е есенциална първа стъпка. Както казва Честъртън: „Не, че те не могат да видят решението. Те не виждат какъв е проблема.”

Когато се опитаме да дадем решение преди да е постигнато съгласие за проблема, най-често срещаме съпротива. Всеки ръководител е запознат с това „как се случват нещата” в екипа и „как биха могли да се случват”. Тук е важно лидерът да отбележи противоречието между настоящото поведение на служителя и бъдещата цел.

Индикатор за успеха: „Изглежда, честите ми закъснения сутрин започват да създават проблеми”. Първоначално е възможно да се усети колебание относно желанието да се реши проблема. Колебанието е първата стъпка към промяната!

2. Загриженост

Тук ролята на лидера е да създаде противоречие между вярването на служителя/екипа, че настоящото (погрешно) поведение носи само ползи и да се отбележат доказателства, сочещи обратното. Целта е служителя да изрази загриженост за поведението си и да се усъмни в ползите от него. От начало, това може да са притесненията на другите, и постепенно да се осъзнае, че са и техни притеснения.

Индикатор: „Честите ми закъснения сутрин започват да се отразяват на отношенията ми с колегите.” Излишно е да се дават предложения за действия, ако служителя не е осъзнал и/или е почувствал загриженост за даден проблем. Тук най-добрият подход е да се посее семенцето на съмнението и да се отдръпнем, докато покълне.

3. Намерение за промяна

У служителя е създадено противоборство между вярата в ползите от сегашното поведение и породените притеснения.

Първата реакция тук може да е: „Трябва да направя нещо по въпроса.” Твърдението става още по-убедително и самомотивиращо, ако звучи като: „Аз ще направя нещо по въпроса.” Колкото по-силно се изрази и почувства това желание, толкова по-силна ще е възможността за промяна.

4. Оптимизъм относно промяната. Решение за промяна

На този етап вече е създадено желанието за промяна. Веднъж след като е заявен ясно ангажиментът за промяна, то той/тя потвърждава за себе си, че е желаещ и способен на промяна.

Индикатор: „Знам, че мога и съм готов да го направя сега!” Служителят е готов да генерира идеи за алтернативно поведение. Лидерът вече може да помогне с насоки за съставяне на конкретен план за действие, но отново съобразено с личните и професионални компетенции на индивида. Планът за действие би имал по-добра устойчивост, ако е съставен самостоятелно, за да се запази и чувството за отговорност при изпълнението му.

5. Поддържане на промяната

По същество, тук се осъществява споделяне на обратна информация относно ефективността на плана: Какво работи и какво не става? Трябва ли нещо да променим? Как ще се справим с препятствията?

Важно е, при осъществяване на всеки план за промяна, служителя да усеща подкрепата на ръководителя. Получаването на поощрения за усилията и постигнатия успех на служителя са нужни, за да поддържат промяната активна, докато това се затвърди в ново градивно поведение.

Опитният лидер може да се научи да разпознава и следи индикаторите за етапа на промяната, според което да състави стратегията си за действие спрямо всеки отделен служител.

* * * * *

Тази статия се публикува за първи път в NovaVizia.com благодарение на Емилия Крушков.

Благодарим ти, Емилия!

Емилия Крушков е психолог, водещ на интерактивни обучения и програми за личностно развитие, основател и управител на Център за превенция на стреса “Серенити” и активен член на УС на Център “Образование за демокрация”.

Ако тази статия ви допада, споделете я в Twitter и Facebook или я запазете в Delicious.
rss feedХаресва ли ви това, което четете тук? Абонирайте се с RSS фийд или направете безплатен абонамент по е-мейл, за да получавате първи информация за всички наши най-нови материали. 5000+ души вече сториха това.

Публикувано в: Мениджмънт и лидерство · Работа в екип · Човешки ресурси на 25.05.09 и обозначено с



Още по темата:

{ 1 trackback }

Мотивиращо интервю
26.05.09 в 12:00

{ 15 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }

1

Катина (*) 26.05.09 в 01:43

Чудесна статия на тема, чиято градивност подкрепям напълно и ползвам с успех в практиката си! Липсваше ми да усетя споделеност на ценностите в тази насока. Благодаря на Емилия. Благодаря, колеги!

2

Ваня Станева 26.05.09 в 08:19

Браво Еми, чудесна статия. Индивидуалният подход към всеки отделен служител е ключът на успеха. Ако мениджърите не подкрепят екипа, който ръководят те остават само администратори и нямат шанс да станат лидери.

3

yoalbo 26.05.09 в 09:10

Идеята, очевидно, би могла да се адаптира и да се прилага и в политически аспект, особено в момент, когато предстоят избори за ЕС и парламентарни избори…

4

София 26.05.09 в 10:04

Благодаря за статията.

5

Атанас Мишев 26.05.09 в 10:45

Много добра статия, хареса ми!

6

Доротея Желязкова 26.05.09 в 16:00

Страхотна статия, много интересен подход, голяма част от мениджърите обаче си нямат никаква представа от подобни методи, което е в техен ущърб, но това е лично виждане.

7

Бети 26.05.09 в 16:13

Еми, поздравлиния!!!

Зная че си невероятен човек, вярвам в теб и ти желая бадещи професионални успехи!
Тази статия е използвах срущу ръководството на фирмата в която работя.

8

Татяна Христова 26.05.09 в 17:27

Преди 2-3 дни имах среща с ръководители, в компания, която неотдавна внедри система за управление на човешките ресурси, разработена специално за тази компания от Сита Мениджмънът Консулт. Както вече знаете, аз работя за Сита.

На срещата стана въпрос именно за провеждането на такъв тип разговори (интервюта), които Емилия описва в своята статия.

Така че малко по-бавно, но затова пък “славно” нещата се случват тук и там.

В този смисъл намирам статията на Емилия за навременна и полезна.

9

Емилия Крушков 26.05.09 в 21:46

Благодаря на всички за позитивните отзиви относно статията. Радвам се, че ви харесва и намирате темата за полезна. Благодаря и за подкрепата към мен самата.
Вече повече от три години работя в тази област и разполагам със значителен опит в практиката и разработено обучение по темата. Прави сте, че този стил може да се прилага широко и в почти всяка сфера на живота и работата. Добрата новина в случая е, че ако човек има желание, може да обедини вече усвоените умения за общуване и да ги надгражда, чрез специфични умения като тези за постигането на специфични цели.

10

yoalbo 27.05.09 в 09:27

Първоначалната ми реакция на тази чудесна статия беще почти емоционална и съсредоточена единствено върху нейното ценно съдържание, поради което пропуснах един важен елемент: да благодаря. Надявам се, никога не е късно, затова:
Благодаря на Емилия, NovaVizia, Татяна и на всички коментирали статията, обогатявайки я по този начин с допълнителен смисъл и съдържание.
Искам да добавя само, че полезните, ценните идеи и съвети винаги могат да се прилагат в ‘борбата’ ни ЗА, а не ПРОТИВ – когато ЗА надделее над ПРОТИВ вече ще имаме нова среда за общуване.

11

Светомира 27.05.09 в 10:30

Нямах намерение да коментирам статията, защото съм съгласна, че екип се ръководи с “въвличане” на всеки един служител във вземането на решения и с “правилни въпроси”, а не с “правилни отговори”, но написаното от Бети ми напомни случка от преди 8 години. Теоретично звучи съвсем лесно да проведеш мотивиращо интервю /преди го наричахме “въвличащ разговор”/, но изобщо не е така, особено ако имаш служители, които се интересуват и развиват в областта на междуличностните отношения и мениджмънта. Присъствах на практическо представяне на метода, където висш служител зададе към редови счетоводител “мотивиращ въпрос”. Счетоводителят така завъртя нещата в своя полза, че “ангажира” и мотивира интервюиращия хем да даде отговора, хем да свърши черната работа.

12

Йордан Кръстев 27.05.09 в 11:52

Методът,законосъобразен ли е ?!

13

Светомира 27.05.09 в 14:26

Йордане, от Закона за защита на потребителите нищо не казват по въпроса :-) . Малко ги подвеждаш, но въпросът е да се съгласят доброволно! Някои твърдят, че с този метод може и човек да си напише молба за освобождаване по взаимно съгласие!

14

Петър 04.06.09 в 09:49

Когато служителят е демотивиран, това почти винаги е резултат от действията (или бездействията) на мениджъра. Мисля, че първо мениджърът трябва да разбере ПРИЧИНИТЕ – защо се е стигнало до това положение и сам да даде пример за подражание и за промяна. Да отстрани източника на проблема, а не неговото следствие. Едва тогава може да има прогрес. Ако мениджърът просто се опитва да “извлече” мотивация, ефектът е само… временен.

15

Емилия Крушков 04.06.09 в 23:24

Абсолютно съм съгласна с теб, Петър, благодаря ти за точното допълнение. Това е тема с продължение и се надявам в следващите две статии да отговоря на основателните ви коментари, както и да възбудим още дискусии по темата…:) http://www.novavizia.com/5691.html

КОМЕНТИРАЙТЕ сега (моля, пишете на кирилица):

Създайте си уникален Граватар (снимка) за вашите коментари. Граватарът ще се асоциира с е-мейл адреса, който оставяте, когато коментирате тук.