Отвсякъде непрекъснато се чува, че всички умни и способни българи били зад граница и тук не можело да се намерят добри кадри, на които да се разчита. А така ли е наистина? Дали не-гъвкавият пазар на труда е единственият проблем?
Интересно е да видим какво се случва на човек, който си търси работа, но желанията и идеите му да се представи добре са по-нестандартни. Всъщност това не е ли естествено и нормално?!
Ето моят случай
От няколко месеца започнах да си подготвям документите за търсене на работа. Изчетох известно количество материали от интернет, след което съставих своите документи за кандидатстване. Оказа се, че не мога просто така „да кача” създадените от мен файлове в сайтовете за работа, защото не мога да прикачвам това, което съм решила, че ще ме продаде. Няма такава опция!
Също така, ако искам да си пусна СV в някой сайт и то не кой да е, защото твърде малко предлагат възможността работодателите да разглеждат свободно предоставените СV-та, аз не мога да направя това във формат, който аз желая. Принудена съм да се съобразя с формата, която ми налага самият сайт. А формата въобще не е в състояние да „продаде” кандидата. Не е гъвкава и матрична, а банална!
Добре, от една страна, няма лошо формите за кандидатстване за работа да са унифицирани. По-лесно се работи с еднакви документи. Обаче, от друга страна, как тогава кандидатите да се откроят? Как да намерят това, което търсят или предлагат, когато възможността им за избор почти липсва.
Ясно е, че работодателите не желаят особено много да се справят сами с намирането на кадрите. Ако е така, то агенциите за подбор на персонал ще останат без работа. Само че защо се спъват кандидатите, които всъщност носят пари на тези агенции и хората, които създават и управляват сайтовете за работа?
Досегашните ми лутания и натрупан опит показаха, че кадрите ги има, но те не могат да се реализират по някои причини. Ето част от тях:
Страхът
Имам предвид страхът да направиш нещо различно. Да излезеш от рамките и да ги разчупиш. Да поемеш риска да останеш за известно време без работа и евентуално без доходи, за да намериш това, което търсиш.
Познатото и утъпканото, разбира се е за предпочитане, обаче как без да поемеш риск, може да спечелиш?! Нищо безплатно и в същото време хубаво няма в този живот!
Неумението да се продадеш
Визирам неумението да се продаваме на цената, която всъщност струваме. Дали пък не е силно разпространено това неумение?! Например, има хора с доста умения, знания, възможности и опит, но те просто не умеят да се представят както трябва, за да се продадат добре.
Разумният баланс
Говоря за една доста голяма част от работодателите у нас, за съжаление, да постигнат разумния баланс между това, което искат като свои нови служители и това, което предлагат като вакантни работни места.
Самочувствието
Става дума за самочувствието на тези, които търсят работа. Но същевременно и за самочувствието на работодателите. Мисля, че самочувствието и на едните, и на другите е преекспонирано.
„Извиването на ръце”
Когато за една вакантна длъжност се търсят хора, заплатата се определя спрямо общото ниво на пазара за същата позиция, а не спрямо стойността на този, който би заел позицията. Това лишава работодателите от качествени кадри. Оставя ги с посредствен персонал, особено когато самите те предлагат посредствени условия. В замяна на това имат претенции, че предлагат нещо голямо.
След като прегледах различни обяви за работа, прочетох различни неща в интернет, оцених собствената си практика, сблъсках се с най-различни проблеми, свързани с невъзможността да осъществя различни полезни намерения, стигнах до някои изводи.
Какви са моите изводи?
- Повечето работодатели не знаят какво искат или пък ако случайно знаят, те не си дават сметка, колко реално струва това, което искат.
- Голяма част от обявите са съставени доста неграмотно, еднотипно. Не казват нищо съществено, но в същото време претенциите, които проявяват към бъдещиите им служители са направо уникални по несъвместимост с това, което те самите са показали и предложили.
- Пазарът на работна сила в България не е гъвкав и има още много какво да се желае.
- Голяма част от работодателите са непрофесионалисти и не са коректни. Същевременно некоректни са и една не малка част от кандидатите за работа, както и работниците и служителите.
- Има порочен кръг. Той се изразява в следното. Единият си казва „Защо да работя съвестно, като не ми плащат колкото трябва”. Другият казва „Защо да му плащам на този, след като той не си върши съвестно работата”.
И така, какъв е основният проблем?
Проблемът според мен не е в липсата на кадри, а в това дали работодателите са достатъчно способни/можещи и знаещи/умеещи да ги открият, привлекат и задържат.
Готови ли са те да платят реалната цена за хората, които наистина търсят и от които се нуждаят? Осъзнават ли, че една инвестиция, макар и по-голяма, (например в потенциално компетентен служител), може „да изстреля” техния бизнес им и на основа на това да спечелят в „пъти повече”, отколкото са инвестирали?!
В резюме
Ясно ми е, че с написаното дотук не откривам топлата вода и че повечето неща които написах не са нито нови, нито неизвестни. Има професионалисти в различни фирми, които си вършат работата и успяват да привлекат добри кандидати за работа. Въпреки това раздвижването не е достатъчно и промените не са особено големи. Може би и това ме провокира да напиша тази статия. Знам, че трябва всеки да прави това, което е по силите му, а не само да се оплаква и мрънка.
Тази статия е една от първите публични стъпки, които предприемам по пътя за търсене на подходящата за мене работа. Тя може и да не е най-точната и правилна за постигане на целта ми, но човек все от някъде трябва да започне. В крайна сметка изминатите хиляди километри винаги започват с правенето на първата стъпка!
Моля да бъда извинена от тези, които ще се подразнят по някакъв начин от първото ми представяне и благодаря на тези, които ще бъдат толерантни за грешките, пропуските и неточностите. Благодаря и на тези, които няма да бъдат, защото и те са необходими, даже и желани, стига да са добронамерени!
И нека видим какво ще се случи. Реакциите ще покажат действителността.
Четете продължението на разглеждания проблем в следващата втора статия със заглавие: “Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?” или казано по друг начин – “Може ли работата да открие/привлече човека, а не той нея?”
* * * * *
Тази статия се публикува за първи път в NovaVizia.com благодарение на Екатерина Чонева.
Благодарим ти, Екатерина!
Екатерина Чонева работи 10 години като счетоводител в счетоводна кантора. В момента е в активно търсене на нова кариера в нова сфера, като стремежът й е да работи с хора – нещо съвсем различно от това, което е работила досега, но пък нещо, което вероятно ще я удовлетворява много по-силно.
{ 1 trackback }
{ 51 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Николай Колев-съкратен учител 11.06.09 в 07:33
Добър да е денят Ви, Уважаема Екатерина Чонева!
Чудесна статия, много болка и разочарование, но най- важното е , че сте заредена с хъс.
Търсейки различното и нестандартното, Вие ще успеете да попаднете в екип от съмишленици.
Като част от системата, аз осъзнах собствената си вина. Дълги години искахме само знания в училище, но никакви опитности, туширахме всяка нестандартност. Открих го при излизането на свободния пазар. Сега съм доволен от инвистицията в себе си. Намерих хора, които се нуждаят от моите нестандартни аритметологични модели. Има хиляди хотели, които са готови да плащат за нестандартни предложения към потенциални клиенти. Мислещите са за предпочитане.
Вие мислите и задавате въпроси, а това е безценно.
Успех в предлагането!
С Уважение, дядо Кольо.
Георги 11.06.09 в 08:02
Много изказани истини. Добавям – работодателя може да го е страх да наеме наистина способни служители, за да не му отнемат бизнеса/ да станат конкуренция. Може да звучи малко абсурдно, но съм чувал, че някои работодатели и HR-и не наемат способни кадри за да не комплексират шефа, да не му отнемат бизнеса след време и т.н. тъй, като може да са по-способни от шефа.
Това с непоемане на рискове и вървене по утъпканото се е вкоренило в управлението на много фирми, от една страна дава сигурността на познатото, от друга загубата на динамизъм и бавната инерция водеща до “смърт” на компанията – като не се развива и променя – как ще оцелее в променящите се условия ?
Много хора ги е страх да рискуват, да се доверят на някой способен и т.н. Въобще в БГ картинката е пълна с всякакви абсурди, когато става въпрос за човешки ресурси/ наемане на хора.
Мариана Йорданова 11.06.09 в 08:08
Уважаема колежке,
използвам това обръщение, тъй като съм точно във Вашето положение от точно същия период от време. Докато четях статията Ви, една мисъл не ми даваше мира: Това, все едно, съм го писала аз! Съгласна съм и преживявам всичко, което сте написали. Аз съм юрист с 9 години стаж като отговорно мога да заявя, че е натрупан с много работа. Основанието, за да не бъда предпочетена във всички фирми, в които съм кандидатствала е, че съм много квалифицирана! Да чуя това веднъж-два пъти, не мисля, че би могло да е проблем, но да ми бъде изтъквано постоянно, вече е система, която ме кара да мисля, че има нещо сбъркано. Започнах да се питам откога НЕ се търсят квалифицирани, кадърни и нестандартно-мислещи служители?! Да не би да съм пропуснала нещо, докато съм натрупвала безценния си опит? Благодарна съм на съдбата и на обстоятелствата, че ми даде възможността да се изградя като качествен юрист, защото много от колегите ми нямат този шанс! А явно днес и сега това е проблем и способност, която нито се търси-нито се цени. Въпреки това, продължавам да вярвам, че ще намеря или ще ме намери работодател, който ще ме оцени като професионалист. Пожелавам Ви да намерите и Вие предназначения за Вас работодател.
Бих желала този мой коментар да е началото на един ползотворен контакт между нас!
Мариана Йорданова
гр.Варна
yoalbo 11.06.09 в 08:24
С две ръце се подписвам под статията, поздравления!
Тази истина ми е известна много добре още от епохата на социализма: Да, има порочен кръг, изразяващ в следното: „Защо да работя съвестно, като не ми плащат колкото трябва” срещу „Защо да му плащам на този, след като той не си върши съвестно работата”, което е същото както във вица за Вуте: “Колкото и малко да ми плащат, не могат да ми платят по-малко отколкото аз им работя”.
Имам какво да добавя още, но… – дано ми остане време да напиша и моето мнение по темата, дано ми дойде “музата” да се изразя вярно и точно, дано…
@Танев, поздравявам те!
Димитър Н. Митев 11.06.09 в 08:40
За съжаление почти всичко казано по-горе е самата истина. По-жалкото е, че поради тези причини спадат стандарта, нивото и качеството на цели екипи и на плода на техния труд. Лишаваме се от перспектива. Георги това което казваш в допълнение също е точно така!
Поздрави и успех на всички!
dimiman 11.06.09 в 08:48
Ако служителите са толкова онеправдани, а работодателите са толкова незнаещи и неможещи, защо служителите не изградят бизнес и не наемат най-добрите служители според собствените си разбирания. Всеки има право да регистрира фирма в края на краищата, както и да тегли кредит за бизнес.
Георги 11.06.09 в 08:50
@ Николай Колев – Може да има хиляди хотели – но току, що прегледах обявите за работа от хотели и малко от тях търсят нещо различно от камериерки и бармани, въпреки, че сезонът се очаква да бъде по-слаб и привличането на клиенти се очертава, като изключително важно. Пак опира до това, което се предлага и онова, което се търси.
@ Мариана Йорданова – бях чел за френските стундети, че трият квалификации от cv-то за да могат да си намерят работа. Т.е. да не им казват, че са прекалено квалифицитени.
@ yoalbo – Поздрави и от мен – радвам се да те видя.
Към нестандартно мислещите – да мислиш нестандатно е безценно в живота. В зависимост от работата на някои места трябва стандартно мислене и има повтаряемост на операции, но нестандартното мислене е нещо безценно и всеки, който го е запазил и развива заслужава уважението ми. За добро или лошо в БГ това не се цени особено от работодателите или от онези, които го ценят са си намерили хора/ просто не могат да се срещнат със нестандартно мислещите свободни кадри.
Успех в намирането на работа. (то и аз търся
)
Румен Неделчев 11.06.09 в 09:15
Напълно споделям това което се представя като картина на взаимоотношенията между работодател и работник, в най-опростеното представяне в България. Не споделям обаче емоционалността в анализа, защото той води до създаване на непереспектвни отношения между човека и неговото “аз”. В повечето случай то звучи като “оправдание” за това, че личността иска но не се създава възможност и че “другите” са виновни за неуспеха. Вярната стратегия трябва да бъде “аз искам и мога”. В тази стратегия има само едно – целта която преследвам (целта а не мечтата) и по пътя към тази цел ще се справям с всички възникнали “прегради”. Условно казано, това е пътя към един планински връх, на който път когато срещна малък камък го вдигам и премахвам, когато срещна голям камък, търся начин да го преместя, заобилколя, да се прехвръля през него или да го разбия, кагато има пропаст, да изградя мост над нея.
Грешна е и стратегията за едностранно разбиране на пазара на труда, в който се търси работодателя на който да продам своите възможности на професионалист. Нека да не забравяме, че мога да продам труда и на себе си, т.е. аз да стана работодател на самия себе си.
Още нещо, Интернет създава много възможности, като една от тях е че чрез форумите могат да се правят работещи екипи, а така също и различни форми на електронен бизнес. За това е необходимо да добавите към своите професионални умения и знания, знанията на предприемачеството. Другото е ежедневен труд. Не забравяйте, че възможност за вашето представяне в Интернет са и блоговете – отличен инструмент.
Евгени Евстратиев 11.06.09 в 09:22
Да истина е!Вече поех по свой път.Не се страхувайте да започнете бизнес.Не се страхувайте да фалирате.Направете го колко се може по-рано.Според Р.Кийосаки света е в информационната епоха а тя е много млада едва от 15-тина години.
Емилия Крушков 11.06.09 в 09:34
Благодаря на Екатерина за статията.
Слава-богу, че има хора, които са “различни” и желаят да се “продават” по нестандартен начин. Само по този начин ще може да се провокират работодателите и търсещите работа, да създават иновативни решения при подбора и кандидатстването за работа. Все пак, човек винаги има избор, макар и да не му харесва. Например, защо да кандидатстваме за работа, където “различността” няма да бъде оценена? Насочете усилията си към фирми и работодатели (колкото и да са малко в България, все пак ги има), които ще оценят вашите качества и креативност.
Съгласна съм, че начина, по който се обявяват позициите и се кандидатства за тях има редица недостатъци, поради типично български характерологични особености. От край време у нас се насърчава аналитично-критичното мислене (още от училище) вместо алтернативното мислене. Въпреки това, проблема не съществува само при нас. По време на практиката си във Великобритания, чувах абсолютно същите доводи от приятели и колеги англичани…
Сигурна съм, че човек като вас, с толкова развито чувство за креативност (за което искрено ви поздравявам) ще си намери мястото, което заслужава. Пожелавам ви успех и горе главата!!!
л. илиев 11.06.09 в 09:35
статията е пропита от реализъм
според мен всичко опира до целите
няма невъзможни неща, има само неща които неможем да си позволим
например, немога да си позволя да започна самостоятелен бизнес, защото клиентите не са узрели да наемат външен изпълнител, предпочитата “робите” с извинение. Иначе ако си направите сметка, ако сте действително специалист в областта си, но излизате скъпо на работодателя, не пречи с консултански договори да постигнете същите доходи
колкото до работодателите: ами ако ще трепете мухи, не си купувайте гранатомет.
Та така ако имат двете страни ясни цели, никога нямаше да има такъв проблем. И обявите щяха да са конкретизирани, и автобиографиите щяха да са гъвкави.
Христо Стоянов 11.06.09 в 09:39
Познати неща, но казани по различен начин и много искрено. Общата картина на пазара на труда всъщност е съвкупност от индивидуални случаи. Тъй като от много години се занимавам професионално в областта на УЧР и мога да кажа, че основното е липсата на традиции в тази област – все пак свободен пазар имаме само от 20 години. Следващото по значимост за мен е неразбирането на двете страни за ПОДХОДЯЩИЯТ кандидат за дадена позиция, не най-добрият. Защото на практика няма да има ползи за екипа в дългосрочен план от наемането на по-високо квалифициран, с неподходящи личностни качества или кандидат, далеч от настоящата фирмена култура.
Дълга тема, но интересен поглед на Екатерина, поздравления !
Екатерина Чонева 11.06.09 в 09:42
Здравейте dimiman,
Ако сте чел внимателно статията, ще видите сам, че никак не абсолютизирам проблема, макар, че заглавието е написано малко подвеждащо, заради което реагирате навярно по този начин. Далеч съм от мисълта да прехвърлям вината за „некадърността” изцяло върху работодателите. Определено си има всякакви хора и хора за всичко.
В случай, че имате желание да прочете следващите статии, които ще бъдат публикувани може би на седмица по една, в тях ще получите отговор на върпоса си и той е – защото е добре, когато всеки си знае мястото.
Което означава, че аз и други като мен са преценили, че силата им е в това да вършат качествено нещата, които умеят. Което по никой начин не означава непременно да могат да го впрегнат в правене на бизнес, за който да теглят кредит и понеже, видиш ли парадират, че са толкова способни да реализират идеите си. Бизнесът не е за всеки, но в БГ за съжаление малко хора го разбират, защото той не е сбор от пари и идея, нужни са доста умения и познания за да можеш да ги управляваш както трябва.
Аз лично работих за себе си в продължение на 10 години и стигнах до извода, че не ми е в кръвта да въртя бизнес, защото силата ми е на друго място. Затова, ако всеки е на мястото си, нещата ще бъдат много по-олекотени откъм проблеми, по-точни и по-качествени. Това, че съм зарязала собствения си бизнес, никак не означава, че съм некадърна, просто разбрах, че е по-добре когато всеки прави това, което умее. Смея да кажа, че се справях доста добре, но в самата работа, а не в частта й за превръщането й в бизнес. Аз съм си доволна от резултата на труда ми в частния сектор, но понеже не ми се удава да бъда бизнесмен, а без това умение, независимо от наличието на други, бизнесът не върви.
Опитвам се да разгранича две много важни неща – умението да правиш нещо по никой начин НЕ припокрива умението да правиш бизнес. Познавам достатъчно много хора, които имат доста умения, познания и опит, но въпреки това не работят на подходящата работа. Проблемът не е в това, че са некадърни, а в това че са „некадърни” да си я намерят, защото просто не знаят как да се продадат. Това са различни умения и е добре да се разграничават. Прблемът е в липсата на свързващото звено! Точно тук би следвало да си свършат работата специалистите, които да продадат и свържат умеещите с търсещите. Поради тази същата причина се губят много ресурси, защото не се инвестират правилно. Не е голяма философия да си направиш фирма и да теглиш кредит, това почти всеки го може, важното е после какво и как правиш. Колко хора си дават сметка за това?
Екатерина Чонева 11.06.09 в 09:49
Здравейте г-н Колев, благодаря Ви за коментара. Винаги се радвам на хора, които умеят да признават грешките си, защото са осъзнали, че това е верният път и че точно той е градивен! Радвам се, защото освен че сте ги осъзнал сте предприел и мерки за да поправите нещата, а затова се изисква смелост и най-вече желание! Не мога само да се съглася с Вас, че поемате някаква вина. Това не е Ваша лична вина, а по-скоро резултат точно от системата и неумението ни да я погледнем отстрани за да видим в какво се опитва да ни впрегне. Но тя е планувана добре и работи добре, точно защото на хората не им остава време да помислят дали всичко е както трябва, това ли са ценностите с които живеем и те ли са верните. Защо ако е така, нещо все не ни достига и все ни куца, защо сме все недоволни.
Това е дълга тема, но важното и хубавото е, че хората, които осъзнават, стават все повече, което неминуемо ще докара и добър резултат!
Петър 11.06.09 в 09:52
Позравления за статията !
Имате остра наблюдателност и мислите логично. Ако наемахме хора, щях да ви препоръчам. Нядявам се, че някой подходящ работодател ще прочете статията.
Към “dimiman” : дарбите и желанията на хората са уникални. Не всеки умее да прави бизнес. Ако някой е добър лекар, това не значи че ще стане добър директор на частна клиника – изискват се различни умения. Повечето хора искат да работят това, което умеят и което им е приятно.
Екатерина Чонева 11.06.09 в 10:00
Здравей Георги,
Мога да добавя само към коментара ти, съчетан с първия ми коментар към dimiman, че когато хората са си на мястото и съответно правещите бизнес знаят как да го правят, тогава няма да има толкова много проблеми и недоразумения. Тогава и ние ще работим това, което умеем и няма да се занимаваме с глупости и да се лутаме.
Аз вярвам и знам, че ще намеря това, което търся, макар и да не мога да го дефинирам точно, но то е вътре в мен и ще го позная като го видя. Както е казал г-н Колев, който търси ще намери, дори само на простия принцип на привличането. Затова, продължавай смело с търсенето и вярата в това, което правиш. Щом се явяваме като нестандартни и различни, значи има причина за това и нека я използваме в наша полза.
Успех! И все пак, ако това може не да те утеши, а окуражи, не си сам, има и други като теб – като нас! Ако който прави бизнес не съумее да ни привлече и използва уменията ни, в крайна сметка ще си обединим усилията с вас и ще направим каквото трябва, защото ние сме от страната на можещите – не го забравяйте!
Gr8 11.06.09 в 10:10
Едно мнение на непрофесионалист:
Към всичко казано до сега, бих искал да споделя впечатление относно едно допълнително отежняващо ситуацията обстоятелство.
Мисля, че за да имаме най-ниските заплати в Европа има едно много логично обяснение – нашия, роден манталитет.
Незнайно защо, на нас ни бърка в здравето, когато някой взима добра заплата, когато някой е едно ниво над останалите. Много работодатели мислят така – “Каква заплата да му дам, че да не напусне работа?! Мога да му дам толкова, но ще му дам по-малко, защото той и без това сега не може да си намери друго и няма да ме напусне!”.
Разбирате, че тук не говорим за това как да мотивираме служителя си, а за това, как да го задържим на работа, с възможно най-ниското заплащане!
Друг пример!
.. Хващам се на бас, че нозинството си нямат идея какво прави един евродепутат, обаче знаят каква е заплатата му и негодуват! Да не споменавам все известните “депутатски кюфтета”, че ще излязат нещата извън рамките на разумното! Още повече, че не можем да очакваме липса на корупция, при депутатско възнаграждение, колкото на средностатистически IT специалист.
Преди изборите за евродепутати, излезе новина с бъдещите заплати на избранниците. За мен беше изключително противно, как голяма част от новинарските сайтове излязоха с новината – “7412 евро ще бъде заплатата на евродепутатите!”, още по-противни бяха коментарите. Значи, ние не се интересуваме от това, каква работа всъщност ще върши този човек, как ще ни се отрази на нас, каква полза ще има, а ни касае само това, че ще взима еди-колко си евро
Някакси много добре ни пасва онзи така изтъркан виц с казана!
Въпреки всичко, смятам, че за да искаме промяна, трябва да почнем от себе си и после да продължим с тези около нас. В противен случай, нещата ще си бъдат все същите, а ние ще сме си все така недоволни!
Поздрваи!
Владимир Стоянов 11.06.09 в 10:16
Всеки, който е наистина квалифициран в някаква област и е сигурен в своите способности е много по добре да започне свой бизнес или да намери начин да инвестира в нещо отколкото да започне да работи за някой друг, и затова има проблем с кадрите в България, защото истинските професионалисти не я търсят, а я създават. Аз съм музикант по професия, но няма да отида да свиря за някоя група, заведение или музикална компания, защото трябва да се съобразявам с техните изисквания, не обичам някой да ми заповядва, следвам моите си цели, а не на някой друг. И изобщо не ми пука от нищо.
Владимир Стоянов 11.06.09 в 10:18
На Робърт Кийосаки книгита са много здрави. Всеки, който ги прочете, се освобождава емоционално. Информационната ера е голяма работа.
Екатерина Чонева 11.06.09 в 10:21
Здравей Мариана,
ще си позволя в коментарите си да сменям стила, в зависимост от създадената дистанция, затова на някои ще отговарям на Вие, а на други на ти, не защото не ги уважавам, а по-скоро защото ги чувствам по-близки, навярно от съмишлеността. Ако засегна някой, моля за извинение, не е с лоши умисли. Пък и честно казано, понякога етикета повече пречи.
Мога само да ти кажа, да не съжаляваш за нищо, защото щом не са те взели на работа, недооценявайки уменията ти или надценявайки те, значи не ти е мястото там. Но не защото ти си некадърна, а просто защото това място не е за теб. Дори да беше получила възможността да дадеш това, което можеш, но то не бъде оценено, тогава защо да се хабиш! Точно от такива сблъсъци хората се комплексират и губят вяра ва себе си – не защото са некадърни или нещо друго, а просто защото не се е получила доброто попадение от правилния човек на павилното място!
Както казах и на Георги, вярвай в себе си и в това, което правиш. Дори целият свят да ти казва, че греших, ако вътрешно имаш вярата в себе си, това ти е достатъчно за да не повярваш на целия свят. Е, има я и тънката граница, че може и да вярваш в неща, които не са реални, както правят доста хора, но в случая не мисля, че ти си от тях, т. е. когато хората преекспонират уменията си. В случая те разбирам много добре за какво говориш и знам, че други хора, които са преживели същото като трудов опит ще го разберат и те.
Точно защото знам, че има още доста хора като мен – в същото положение, с подобни проблеми, с нестандартно мислене и идеи, затова се осмелих да напиша тази статия, защото знам, че когато видиш някой да напише нещо, което все едно ти си го писал, малко или много получаваш някаква подкрепа. Пък и в крайна сметка, нека използваме мрежата да се намерим сами, след като свързващото звено не работи добре!
Е, в случая, ние се явяваме „слабата” страна, защото сме от позицията на търсещи, но пък аз знам цената си и ако този, който търси не умее да го прави добре, аз ще си самореализирам уменията, обединявайки се с някои от вас. В този случай ще загуби бизнеса, а не ние, защото пак повтарям – ние сме от страната на можещите! Но това все пак предпочитам да е краен вариант, по причина, която споменах вече в предишните коментари – че бизнеса не е за всеки. Просто трябва да действаме смело и ако това е първата ми изява, това съвсем не значи, че нямам други идеи. Напротив – врят и кипят – чакат точния момент за да се появят на бял свят!
Благодаря и на Петър, който е изразил същото мнение и е осъзнал разликата между различните умения и правилната им употреба.
Георги 11.06.09 в 10:41
Поздрави на Тодор Христов за полето на изява, което предоставя. Получават се добри дискусии.
Ивелина Атанасова 11.06.09 в 10:50
Тук станахме като в клуба “На анонимните търсещи работа”
– казвам го с най-добри чувства 
И нищо …..
Аз самата също търся работа на договор повече от шест месеца вече – много “грозно” ми свърши платеното майчинство баш по средата на кризата
Обаче виждам прогресия. Когато търсих работа преди да родя, обикновено ми казваха, че нямам достатъчна квалификация, сега ми казват или че съм прекалено квалифицирана (а покривам всички търсени критерии) или ми казват “Да, ето Вие сте Човекът” и ми се предлага заплата от 600-700лв. (бруто), което аз честно казано намирам за обидно!Един качествен семинар за повишаване на квалификацията струва 300-400лв., а нали говорим за професионализъм – образованието не свършва с дипломата от университета!
До момента, в който намеря коректен работодател, който цени и уважава персонала си ще продължавам да поемам различни ангажименти на хонорар като външен консултант.
Повярвайте – хората с умения никога няма да останат гладни и безработни, забравени от всички. Но работодателите трябва или да се научат да плащат за квалифицирани кадри или да влагат в кадрите си – в момента не се прави нито едно от двете и наистина се “извиват ръце”.
Екатерина Чонева 11.06.09 в 10:57
Геогри ме изпревари. Може би първият ми отговор трябваше да бъде изказаната благодарност към хората от сайта, към г-н Христов и колегите му, защото благодарение на тяхното нестандартно и разчупено мислене, хора като мен получават възможността да се изявят по някакъв начин, което определено дава добри възможности и отваря врати.
Видно е и от хората, които посещават този сайт, че подобното привлича подобното, т. е. г-н Христов и екип привличат различното към себе си, а това е прекрасно, защото позволява да се създават много нови неща, които да видят бял свят.
Разбира се, че можех да си направя блог или сайт и да си публикувам там темите, които ме вълнуват или дори документите си за кандидатстване, но за мен беше чест, че точно в този сайт одобриха статията ми за публикация. Макар че, честно да си призная, не очаквах да я одобрят, защото е твърде лична и социална, а това все пак е професионален сайт с тясна насоченост към бизнеса. НО точно защото е професионален, хората са преценили, че не е добре да се разделят нещата и че бизнесът върви ръка за ръка с личните умения и възможности на индивите и всички области са неразривно свързани по един или друг начин.
Ще спра дотук с благодарностите, защото най-искрено се възхищавам на професионалните и лични способности на тези хора и мога още дълго да им се радвам чрез словото.
Затова – благодаря на домакините за всичко и най-вече за това, което СТЕ, затова, че споделяте с нас познанията и опита си и че ни предоставяте всичко това, което умеете!
Пламен 11.06.09 в 11:08
Здравейте на всички : – )
бих искал да добавя и мой наблюдения:
В България съм се сблъсквал с доста фирми, които предпочитат да наемат няколко човека на ниски заплати, от колкото да се доверят на един, който би получавал отлично възнаграждение. Точно това изключва факта да наемат специалист или човек с добри възможности за развитие. Това го отдавам на факта, че работодателите не смеят да заложат на един експерт, които рискуват да загубят. Рискът от загуба пък се поражда от факта, че са изключително малко фирмите, които създават реални условия и политика да задържат кадрите си – т.е. липсва им корпоративна култура. Но това вече е една доста дълга и обширна тема.
Друг проблем е, че малко служители коментират с работодателите си условията, които не им харесват и за това напускат.
Ева Добрева 11.06.09 в 11:12
Здравейте!
Не знам къде живеете хора, на това място с много надежда, че нещо ще се оправи, но аз живея на място, където жена със средно образование, която прекарва половината от деня си по козметични центрове, в чието отношение към хората няма нищо човешко, стана Директор човешки ресурси на компания с 3000 души персонал….
Нели Иванова 11.06.09 в 11:12
Здравейте на всички. Преди известно време оставих коментар под статия с подобна тема за кризата с кадрите в БГ с моя опит като работодател и с проблема – кадри. Сега накратко искам да споделя какво се случи в нашата семейна фирма и как се променяха нагласите ни като работодатели с цел да отговорим на някои въпроси и коментари в тази статия. Страртирахме преди 2 г.и 2 месеца. В началото инвестирахме малкото пари, които успяхме да вземем като кредит, в основно оборудване, наем и реконструкции на помещението, материали и т.н. Първите 2-3 месеца с поръчките, които имахме не можехме да излезем на плюс, а да не говорим за дори и 1 лев за заплата за нас /макар да имаше такива и да работихме здраво и макар да не бяхме длъжни да плащаме нищо за кредита/. Скоро нещата потръгнаха с много по-голяма сила, не ни стигаше времето – работихме до 23-24 часа вечер и решихме – ще търсим човек. Искахме да е жена, млада, без опит. Защо? – защото жените са по-прецизни, особено в детайлите, млада за да е енергична, бърза, а без опит – за да я научим да прави нещата така както ние ги правим / в смисъл като качество, защото голяма част от колегите работят както си знаят, а не както е редно и така работят и служителите им/ и защото не можехме да си позволим да платим достатъчно за човек с опит. Но нещата не се получиха, втори опит след 2-3 месеца – отново провал. Изгубихме много повече време – едно за да обучаваш в нещо съвсем ново като работа някой, който и престава си няма, да следиш непрекъснато качествено ли работи, второ да поправяме поръчките докато се получи перфектния продукт. Дотук и се отказахме. Втората година вече ходихме като призраци от многото работа и решихме, че повече не можем без помощник – отново интервюта, пробни периоди и т.н. – е бяхме сменили изискванията си – ЕГН беше без значение /оказа се, че по-възрастните са далеч по-отговорни, прецизни и дори енергични/ и предлагахме работа на 1/2 раб.ден с пари като за цял + бонуси. Отново нищо след няколко опита. Ще споделя само, че от наша страна считам всичко за нормално като работодатели – още от самото интервю /обаждахме се с отговор дори и на неодобрените, максимално честни за всичко, което искаха да знаят за условия, тип работа – дори и за около половин час им показвахме точно какво ще правят, за да не останат с грешни впечатления и сами да преценят дали всичко ги устройва/, на започналите се отделяше достатъчно време и внимание за обучение, заплащането на време и според договорката / дори и в повече/, коректност в работното време и изисквания, приятна среда и отношения и мн.други. Но хората явно си търсеха просто каквато и да е неквалифицирана и малко натоварваща работа / заради пари, за което не ги упреквам/. Бяха некоректни, защото се заблуждаваха себе си и нас, че това им е интересно, забавно и могат да се справят с работата, само и само да получат мястото. И така накрая се отказахме и продължихме пак сами. Докато един ден /месец след нашето решение/ не получихме e-mail от едно момче, което има опит, натрупан при двама от най-силните в бранша и си търси точно такава работа /без да сме обявавали вак.място/. Извикахме го, макар да си давахме сметка, че заплащането ни не може да се конкурира с това на колегите, още повече при такъв опит не само в тази сфера, но и в други области. Но момчето се съгласи, защото не искал вече да работи какво да е, а точно в рекл.сфера без значение заплащането, но при коректни работодатели. Оказа се находка – даде ни страхотни идеи, не се нуждае от обяснение кое как и кога се прави, спести ни доста разходи /неща, които не можехме да направим сами давахме на подизпълнител срещу солидно заплащане/. И ние се оказахме находка за него – рекламата ни е страст като при него, коректни / при монтажи извън офиса – обяд, кафета и цигари, прибиране до дома с личния ни автомобил, веднага плащане на извънредния труд/, приятелска атмосфера и доверие. В следствие – ние имаме повече време за идеи, развитие и ползотворна почивка, а Колегата развива своята мечта и идеи и получава заплащане повече от това, за което говорихме в началото.
В заключение моето мнение е: малките фирми, които нямат отдел или специалисти по ЧР изминават доста път докато установят кое им е слабото звено в трудовия процес, за което да търсят служител и точно какъв да е той, как да го откриеш окъдето идва тяхмата неудовлетвореност като работодатели и тази на наетите. Относно страх да наемеш висококфалифициран служител – малката фирма трудно може да отдели в даден етап нужните средства да го привлече и задържи/макар и от явните бъдещи ползи/, а за големите съм сигурна, че важи правилото за страх на некомпетентен шеф да не се изложи. Но и в големите и малките го има и притеснението от отделянето в самостоятелна фирма /нов конкурент, който е запознат в подробности със силните и слабите ти страни/. Но това не е чак толкова страшно, защото голяма част от тези кадърни служители не желаят собствен бизнес поради липса на финансиране или страх от големите отговорности и проблеми. А тези, които се впускат самостоятелно да работят – ако са истински специалисти е добре /клиентите не се ощетяват от самонадеяни умници, а и коректната конкуренция е стимул за развитие/, а в другия случай не са проблем, защото сами предизвикват катастрофален край на бизнеса си в даден момент.
Има много некоректни работодатели и кандидати за работа/служители. Надявам се кадърните, които не са малко да попаднат на добри места.
Йордан Кръстев 11.06.09 в 11:46
Все пак,искам да поздравя Тодор !Ако има достатъчно търпение,ще се развие интересна тенденция !
Екатерина Чонева 11.06.09 в 12:31
Здравейте г-н Неделчев,
Благодаря Ви за коментара и споделеното мнение. Ще се опитам да изясня още някои неща по засегнатите от Вас въпроси.
Когато човек осъзнава наличието на Аз-а в себе си и своята отделеност от него, той може да работи по/с и чрез него и да „се освободи” от неговото загрижено покровителство, за да не му пречи. От тази гледна точка, не само че има перспектива, но и тя е една от най-съществените, защото най-важното нещо в живота ни, според мен, е да се самоопознаваме. Когато започнем да вървим по пътя на самопознанието, вече може и да работим по въпроса за самоусъвършенстването ни – личностно и професионално, макар че за пореден път ще се повторя – те са неразривно свързани.
В подкрепа на думите си и в противовес на Вашето впечатление, ще Ви кажа, че е изключително вярна приказката, че това, което сам си направиш, никой не може да ти го направи. По този повод на мен не ми е необходимо да се оправдавам, че видиш ли пазара не работи добре и аз не мога да се реализирам, защото другите са ми виновни. Разбира се, че не. „Виновна” съм си изцяло аз за ситуацията, в която съм и точно поради тази причина съм предприела поредица от действия, едно от които е настоящата статия. Но всичко тръгва от осъзнаването на това кой си, какво искаш и най-вече какво можеш!
Ние – аз и хората в моето положение, не стоим да чакаме някой да дойде да ни открие, а правим нещо по въпроса по начин, който преценим, че най-добре отговаря на състоянието и възможностите ни. Това е като подкрепа на Вашата вярна стратегия за искането и моженето. Самата статия доказва, че искам да правя нещо и го правя, защото мога да го направя! Аз определено преследвам цели, а не робувам чрез бляновете си на някаква мечта. И в голяма степен част от целите вече се реализират именно чрез тази дискусия, защото я намирам за необходима, не само за мен, но и за всички вас по един или друг начин. Когато човек иска да се учи, може да го прави от всяко нещо и ситуация и от всеки човек, без изключение!
Както виждате, наличието на настоящата статия в ефира е едно от преместените камъчета по пътя – негъвкавоста на пазара и наложеният стереотип на поведение. Аз искам да бъде различно и го правя различно, т. е. работя по въпроса за реализиране на целите.
Няма такова нещо като „едностранно разбиране на пазара на труда”. Аз може да съм в момента от едната страна, но съм била и от двете и пак бих могла да бъда и ако се наложи, пак ще бъда. Въпросът е в това, каква цена всеки е готов да плати за да реализира целите си, когато е наясно с тях. Това да започна нещо сама, като собствен бизнес или друго подобно е най-крайният ми вариант, не защото не мога да се справя, а защото не желая да го правя. Искам да постигна други неща по друг начин. Но съм спокойна, защото каквото и да се случи имам опита и смелостта да вляза пак в частния сектор като самонаемащ се или работещ за себе си. Затова тук става въпрос за това, човек да си намери мястото, а не да се справя както може, давайки всичко от себе си на място, което не е за него!
Ако реша да реализирам идеите си, а това навярно ще стане, зависи какво ще ми предложи пазара, защото аз се чувствам в позицията си повече на предлагащ, отклокото на молещ се да ме намерят, тогава със сигурност ще използвам прекрасните възможности, които предлага интернет.
„Знанията на предприемачеството” човек не може просто така да ги добави. Вярно е, че се учат, но ако не ти идва И отвътре, просто няма смисъл да се напъваш да правиш нещо, което не е за теб и е по-добре да се ориентираш да потърсиш това, което е предназначено за теб. Но повече по въпроса в следващата статия другата седмица.
Изявите по блогове и други подобни варианти също са чудесни и отварят добри врати, но нали се сещате, че това изисква време и определени инвестиции. А когато човек е в положение да си търси работа, той не може да се отдава толкова пълноценно, та камо ли да разчита на тези изяви, защото те не го хранят, поне първоначално.
Надявам се, не сте приели твърде лично думите ми.
Благодаря на Вас и на всички останали, които участват, защото винаги съм смятала, че комуникацията и най-вече обратната връзка са ключови фактори за успеха!
Силви 11.06.09 в 12:39
Здравейте и от мен! Бих искала първо да поздравя Екатерина за чудесната, много стегната, систематизирана и пълна с много истини, статия! Браво!
Сега искам и аз да споделя нещо по отношение на коректни работодатели, служители и т.н. От около година и половина работех в една фирма (може би някои от тук присъстващите знаят, както и да е ), където се чувствах много добре. Фирмата беше малка, да, но екипът бе невероятен – в това число не само колегите, но и шефовете. Всички бяхме много близки, задружни, работеше се лесно и приятно, станахме приятели и то много добри! НО! Досещате се, че ще има едно НО в историята. И то е следното: последните няколко месеца имаше финансови проблеми, нормално кризисно време – навсякъде е така. При което ние трябваше да чакаме с месеци да си получим заплатите си.. доста неприятно бих казала. И да, чакахме. Чакахме твърде дълго, защото първо имахме доверие на шефовете си, второ – не искаме да се разпадаме като екип, защото наистина много държахме един на друг, трето всички се чувствахме много добре там и по отношение на самата работа и четвърто не искахме да оставяме приятелите ни – шефове в такъв момент, защото вярвахме (колкото и наивно да звучи), че нещата ще се нормализират. Да обаче не се получи така. За съжаление колкото и обещания да получавахме от ръководството в последните няколко месеца, не се осъществиха. И трябваше да търсим изход, всеки сам за себе си.
С цялата тази история исках да кажа как при положение, че нещата във всяко едно отношение бяха перфектни – шефовете случиха на служители, а служителите от своя страна случиха на шефове и колеги, се загуби доверието и сигурността. А те са много важни за нормалния работен процес където и да било.
И така.. след няколкомесечно чакане, се наложи да излезем на пазара на труда, за мое най-голямо съжаление. И така аз вече от месец, ако не и повече, си търся нова работа .. и определено е много трудно. Постоянно говоря с мои познати, приятели, които са в подобна ситуация и те го потвърждават. И не става въпрос за хора със средно образование.. напротив.
Май много се разпрострях в приказки.
Искам просто да потвърдя думите на Екатерина – всичко, което е написала е до болка вярно, за съжаление. Просто се моля по-скоро да си намеря работа в читава фирма, с що годе читави колеги и при поне малко читави условия. Никак не ми се иска да говоря така, но когато човек дълго време остане без работа и попада все на неподходящи места, той започва да губи сигурността и вярата в себе си. Може би с тези думи бих искала да убедя сама себе си и другите в подобна ситуация, че всичко ще се нареди, просто иска повече време и упоритост. 
Благодаря още веднъж за хубавата статия и се надявам да не ми се сърдите за доооста дългия коментар.
Поздрави и усмивки,
Силвия
ТАНЯ ЙОРДАНОВА 11.06.09 в 12:51
Статията е интересна и поставя наболели въпроси.Мога да кажа мнението си аз как съм се справяла със тези проблеми, защото всеки намира сам отговорите опирайки се на своя опит,знания и дори интуиция.Важно е какво търси човек да получава на работата си-не за всеки са приоритет парите/не казвам .че не са важни / .В изказването на Нели Иванова №26 се потвърждава точно това мое мнение-защо този колега е започнал работа в тази фирма с по-ниско заплащане?Явно и създадената приятелска атмосфера във фирмата също е важна.
Никога до сега основният ми мотив при търсенето на работа не е бил заплащането.Приоритет винаги за мен е било доколко работата ми позволява да имам време за семейството си,хобито ми,възможността да уча и да се развивам.Ако съм удовлетворена за тези неща съм започвала работа и с по-ниско заплащане. Напускала работа където съм получавала двойно по-високо заплащане /не мога да си представя че трябва да работя на Коледа даже и да ми бъде веднага заплатено, а да не съм със семейството си/. .. И тъй като съм човек, който обича работата си и работя с ентусиазъм обикновено заплатата ми винаги е била увеличавана ако не на втория обикновено на третия месец.
Г-жо Иванова в кой град се намирате-ако имате нужда от нов човек -искам аз да съм този човек.
Никога не съм работила в областта на рекламата ,но в момента уча специалност реклама и маркетинг и искам да се развивам в тази абласт.
Стела Иванова 11.06.09 в 13:10
Честно казано, на мен статията не ми хареса. Това е личното ми мнение. Вярвам, че ако човек е достатъчно способен, чувства се като такъв и си е направил труда реално да прецени възможностите си, ще намери начин със или без шаблон да се продаде. Интересно е да се помисли върху въпроса – може ли да бъдем нестандартни в рамките на “Матрицата”. Изисква се усилие и въображение, предполагам, но пък в моя случай проработи. А от друга страна – по това, как е формулирана дадена обява за работа, съотношението между изисквания и заплащане, би могло да послужи като критерии за отсяване на работодателите. Човек, който цени себе си – би ли кандидаствал “наред”, и ако “да” – трябва да има реална представа при какъв работодател кандидатства.
Желая на всички успехи.
Борислав Сорокин 11.06.09 в 13:57
За съжаление, BG Reality. Точно това се случва сигурно в 95 % от случаите. И причината е именно липсата на цивилизовани взаимоотношения между работодател и служител/кандидат. Обикновено работодателите по неясна причина се вземат по-насериозно от нужното, обвиват се в едни ореоли на величие… и не на последно място не осъзнават май реално, че това си е търговска сделка откъдето и да го погледнеш. Масово се очаква “Мерцедес” на цената на “Трабант”. Ясно е, че това по-скоро е химера. Както химера е, че “шефа” реално движи всичко, а “пчеличките” са по-скоро слуги, те нищо съществено не могат да направят.
А относно коментара на Георги – категорично ми звучи смешно работодател да се предпазва от служителите си (и потенциалните кандидати) да не му вземели бизнеса. Сещай се колко незначителен и без никакво ноу-хау е бизнеса на такъв работодател. Дали заради служителя или не, бизнеса на такава компания е обречен. Отделно, все си мсиля, че е много по-лесно, ако чак толкова си заслужава усилията и има силно ноу-хау компанията-работодател, конкурент “да внедри” своя “совалка” на средна позиция с ниско заплащане и да привлече бизнеса на този работодател (конкурента все пак има много предимства пред служителя на работодателя – има ресурс, екипи, мениджърски опит и т.н.), отколкото служителя да му изтегли бизнеса с ограничените си ресурси. Ако този страх на работодател имаше логика, не би следвало изобщо да има големи компании – та нали в един или друг етап техният бизнес би бил “превзет” от някой техен служител и работодателя би се врнал в “изходна позиция” и щяха да просъществуват единствено фирми тип: one person company.
Твърдо съм убеден, че на всеки “шеф” му трябват хора, които знаят и могат поне колкото него самия, ако не и над него като компетенции и умения именно за да има сериозен шанс компанията да се развива и върви напред. Да не говорим, че няма как един “шеф” да е компетентен и добър професионалист във всички необходими области за успешната реализация и развитие на компанията. Защото…лично аз не виждам смисъл да вземеш в екипа си посредствени хора и да очакваш да се случи нещо различно, да има развитие, нови идеи, просперитет и т.н…модела един “бос”, заобиколен от “секретарки” с гръмки длъжности и нулеви компетенции.
Георги 11.06.09 в 14:13
Това, че една обява е калпава или cv-то например, не винаги означава, че и човекът, който е я писал е лош работодател/ слаб кандидат. А и cv-тата се четат от всякакви хора.
Ивелина Атанасова 11.06.09 в 14:15
По повод коментар 31 на Стела Иванова: (подкрепям те напълно, но разсъждавам на глас)
Въпросът е че при дадената ситуация-изисквания, заплащания, компетенция на работодателите-човек е изправен пред избора да работи за без пари и да мизерува или да стане сам шеф на себе си. Тоест всички, които оценяват достатъчно високо труда и компетенциите си, трябва да започнат собствен бизнес?
Борислав Сорокин 11.06.09 в 14:16
По повод мнението на Таня #30 – позволи ми да ми звучи наистинна странно съждението, че не е основен фактор плащането. Най-основният е според мен, защото ходиш на работа основно заради плащането – твоите 8 часа труд/умения/компетенции/опит струващи еди колко си лева. А за какво ходиш на работа – да се запознаваш с нови приятели и да не ти е скучно във вас ли ? Защото е добре да имаш ясна представа кои места за какво са по принцип и каква е функцията ти на тях. Искрено се надявам, че ходенето на работа “да не се чудя какво да правя в къщи по цял ден” скоро ще отшуми.
А да ходиш на работа, за да градиш имидж и да не обръщаш внимание на плащането в името на кариерата е подходящо и удачно единствено ако това ти е първата или втората работа.
И не ме разбирай грешно, наистина е важна и атмосферата, и хората, от които си заобиколена, и възможността ти за доусъвършенстване, и ролята ти в компанията…но те не бива да са за сметка на обективното заплащане най-общо казано на предлаганото от теб и да са непременно в сериозен компромис със заплащането.
Стела Иванова 11.06.09 в 17:53
Към Ивелина – 34-ти коментар. Здравей, ами става въпрос за личен избор разбира се, и всеки трябва да го направи сам за себе си. И да го направи – а не да се оплаква. Ако знаеш милион езика, имаш милион образования и квалификации, но си съгласен да работиш за 200 лв. – добре, ако не си – пак добре – продължаваш нататък. Не можем да очакваме някой друг да ни оцени, ако не знаем собствената си цена. Не е реално също така от всеки да стане предприемач – просто някои ги бива в тая работа, други не. Едни са добри организатори, други са добри изпълнители. И смисълът е в това, че добрите организатори и предприемачи, ще намерят начин да се доберат и до добър персонал. Но сделката има две страни, и за съжаление и голям процент от кандидатите са също на ниско ниво.
Георги 11.06.09 в 20:40
@ Борислав Сорокин – не винаги логиката управлява – понякога е страха, недоверието и ред други фактори, които може да изглеждат безумни, но все пак живеем в България, безумности колкото искаш.
Борислав Сорокин 11.06.09 в 22:50
@ Георги – така е ако говорим за първопричините. Аз погледнах малко по-напред в персепкива. И ако опитаме да анализираме обратно ситуацията/работодателя към кандидата – Какво би правил ти в една компания като тази, която условно описваш – със страхлив мениджър, неспособен да рискува умерено и без готовност в известна степен да експериментира, неспособен да делегира на подчинените си отговорности (с изключение на любовницата си, естествено), неспособен да мотивира екипа си адекватно, без лидерски качества, неспособен да бъде “двигател” и поне перфектен администратор, без авторитет, недоверчив към собствения си екип, с който е решил да работи и развива бизнеса си… Ти виждаш ли себе си в една такава среда и компания ? И искрено се надявам да не пробваш да ме контрираш с високо заплащане от такъв работодател
По-скоро в България масово народа няма трудова култура и не е свикнал на коректност – не ходи на работа, за да работи, а за да се скатава и да минава времето; не знае цената на труда си и няма увереност и готовност да иска адекватно плащане на труда си и да отстоява позицията си, в повечето случаи е склонен супер да се надценява като знания и умения, обикновено почти всеки е готов да ти каже “как трябва да станат нещата” и как “ги разбира нещата”, но когато му предложат да ги реализира на практика – или извърта и се дърпа, или е готов да сътвори такива поразии, та стой и гледай…
Не веднъж съм екпериментирал и съм готов отново да екпериментирам. За какво става дума – масово кандидат за работа негодува, че няма възможност да изкарва добри пари, въпреки уменията си (в случая говоря за търговци примерно), готов е да вложи всичко от себе си, велики приказки… Примерно иска 1,5-2 хил. месечно. И какво се случва, когато получава най-адекватното според мен предложение за човек с увереност в уменията си – 0 лева месечно възнаграждение с висок % от личните си продажби. Иначе казано – възможност да изкарва в пъти повече от това, към което се стреми, при това цифрите са съвсем сериозни и отговорни. Ми не, предпочитал да си търси друго предложение, въпреки че всичко извън гарантираното бъзнаграждение много му харесвало.
И в написаното в никакъв случай не се ограничавам само до търговци.
Владимир Стоянов 12.06.09 в 10:57
Точно така, хората трябва да получават толкова колкото спечелят, а не твърда заплата. Аз поне така работя вече над 1 година, а не съм на заплата. Няма нищо общо с това да получаваш една и съща сума всеки месец, а всичко зависи от теб. Според мен ако при всички фирми е така, чак тогава хората ще се организират и няма да си губят времето.
Новини 12.06.09 в 22:22
Пълен хаус , отвсякаде и за всичко
Нина 12.06.09 в 22:27
Интересна статия и много задълбочен анализ на ситуацията макар и преплетен с доста личен елемент.
Към Владимир Стоянов – ако трябва да доказвате някакви доходи по някаква причина – кредит от банка и др. как става това – ? Как ви се плащат осигуровки? Има доста неща, които са обвързани с доказване на доходи, често работата на %, защото не знам , дали на всички места е така , се отразява в скрити ведомости. Т.е ти може да получаваш толкова колкото искаш, но да изпаднеш в момент в който не можеш да докажеш доходите си. Може би за вас това няма значение, но на мен ми е интересно да разбера как става.
Румен Неделчев 13.06.09 в 10:10
От изразените дотук становища и поставени въпроси се вижда, че има погрешно удъждествяване на предприемача непременно с ръководител – мениджър на търговско предприятие или ЕТ, както и непознаване на начина за упражняване на свободната професия. В българската практика е налице достатъчно добре регламентирани документи и форми в които всеки който упражнява свободната професия може да доказва приходи, да плаща и отчита осигуровки и да подава данъчни декларации. Не е задължително всичко да се прави на базата на “черното счетоводство”.
Иво Кръстев 13.06.09 в 10:45
Статията е доста вярна, но емоционалните елемени малко изкривяват реалната ситуация. В момента има дисбаланс на пазара на труда в полза на работодателя, преди година имаше същия дисбаланс в полза на служителя. За съжаление, човеке е така устороен, че когато е в силна позиция злоупотребява с нея в своя полза. Малко са хората, които не го правят.
Владимир Стоянов 13.06.09 в 11:33
Работодателя ме осигурява на определена сума и отделно аз допълнително се осигурявам, точно за да мога да изтегля кредит, ако се наложи.
гого 14.06.09 в 20:39
Искам да изкажа мнение по статията. Тази тема е актуална поради липсата на пазар на труда у нас. В нормално развиващите се страни няма такъв казус – работодателите ли са калпави или няма кадри. Всъщнос мисля, че кризата нарежда нещата в пазара на труда. Не може да има по-голямо търсене от предлагането. Не съм работил в чужбина, но брат ми работи и когато го попитах какво кара хората да работят добре, той ми каза, че единствената сила е страха от загуба на работното място. За всяка позиция чакат 3-5-ма и ако не даваш съответните резултати я загубваш. Постепенно ще стане и тук така. Финансовите и други условия нямат значение – не може да защитаваш идеята, че си много кадърен и заслужаваш по-добро заплащане. Работодателят те възмездява само ако имаш принос към фирмата – някакво нововъведение например, което е оценено. Така че винаги трябва работодателя да има предимство при набиране на кадри, както е сега в момента. Разбира се и самите те има какво да учат за намирането на необходимите кадри и определянето на адекватното заплащане и условия на труд.
Здравко Зафиров 15.06.09 в 12:01
Основно до Гого:
Наскоро четох една интересна статия, в която се споменава “двойният” ефект на кризата т.е. основното влияние на два фактора: намалената раждаемост и намаляващата работна сила и застаряването на населението. Това означава, че след един не много дълъг период от време няма да има множество нови работници за сега работещата система, а старите ще отиват за пенсия. Тогава работодателите ще гризнат дръвцето(малко утопично изглежда де).
Ако възприеме теорията, че поради многото кандидати за место един човек ще си пази работата, то страхът да е я загуби ще го спъва. А ако един работодател се опитва да води и мотивира само чрез страх, то фалита му е почти гарантиран. Ако пък внесе чужденци на ниски заплати, то в даден момента за дадена отговорна позиция пак ще трябва да плаща.
Дайте да си говорим честно, в България е изключително рядко явление да се формира заплащане по определени работни критерии и отговорност. Тук се плаща основно според преценката на “шефа”. Никой шеф не обича да плаща. Ама никой не иска да мисли дългосрочно. И полека – лека ставаме като САЩ, търсим емигранти да ни работят без пари.
Има и един друг момент, който е кадърен няма да си губи времето с “шефчета”, ще намери начин да завърти нещо свое, или да стане важен фактор във фирмата и в даден момент да получава адекватно на възможностите заплащане.
Относно шефовете, винаги има и другата страна на монетата, че като шеф ще търсим по-малко или адекватно заплащане, но много шефове въобще не са запознати с механизмите на оценка на отговорността, ползите или качествата на служителите си; как тогава да знаят колко да им плащат? Или е по-лесно, давай му там една средна заплата, плаши го периодично с уволнение заради криза, оценяй свършената работа според сутрешното си настроение и работата ще върви…. ама на куково лято. Тук вече трябва да се намесят качествени ХиР професионалисти, ама от къде да дойдат? От университетите? Не вярвам. От друга фирма? МММММ, май не, ще искат много пари. Да си внесем, трябва да ги учим на Български език. Да си обучим е скъпо. Давай секлецаркта, Пардон, секретарката на шефа ще прави интервютата, за какво и е обучение, то една обява и едно интервю всеки може да направи…. И стигаме до днешното състояние на пазар на труда. А къде е проблема, ами проблема е на всякъде, по цялата верига – от шефа, през финансовите възможности на фирмата за управление на ХиР, през манталитета на постъпващите служители, готови да работят за минимално заплащане, за да вържат двата края. Проблема е във всички.
Безпроблемни по този параграф са само консултантите, защото работят за себе си
Здравко Зафиров 15.06.09 в 16:53
Всъщност статията за “двойният” удар май е най-новата в НоваВизия, моля да ме извините за недоглеждането.
evil_kitty007 16.06.09 в 12:47
Здравейте,
Аз пък съм съгласна с dimiman.
В крайна сметка има ли труда изобщо цена, ако няма кой да го купи?
За труда, както и за всеки друг ресурс, си има пазарна цена. Работодателят, като всеки купувач, обикновено търси най-ниската. Надали има работодател, който някога да не е работил за някой друг, така че всички скатавки са му ясни.
При това положение как да предложи добра цена на труда?
Тодор Чолаков 19.06.09 в 12:05
От известно време и аз съм в процес на смяна на работата.
Съгласен съм с някои от нещата, свързани с агенциите предлагащи работа.
Вярно е че формите са стандартни, че фирмите в своите обяви казват едни и същи неща за “развиващ се екип, динамична работа, адекватно заплащане и така нататък”. Вярно е също така, че в някои случаи се търси шофьор на камион с опит във Формула едно на заплата 300 лева (образно казано).
Но също така, е вярно, че дори в стандартната форма, може да покажете своята уникалност.
В това отношоние аз съм си изградил прости правила, които в над 80% от случаите ми печелят интервю :
1. Бъдете честни с потенциалния работодател. Никога не пиша в CV-то, че знам нещата по-добре отколкото е в действителност. Не лъжа на интервю, защо съм избрал тази фирма (ок е да кажа “ами търся си работа и видях обявата ви и за това кандидатствах. Не знам нищо за фирмата ви.”), защо си сменям работата и така нататък. Няма никакъв смисъл. Това изгражда още от първата среща атмосвера на доверие и спокойствие.
2. Не се притеснявам да си искам висока заплата. Казвам си, когато предложеното от работодателя е под моите граници и не ме устройва по никой начин. Приел съм идеята, че мога да откажа работа ако условията не са адекватни.
3. Забавлявам се по време на интервюто. За разлика от Екатерина, знам каква работа искам и съм добър в нея. Когато говоря за неща свързани с заниманията ми, особенно с хора които се занимават със същия тип работа изпитвам искрено удоволствие. Не пропускам възможността да науча нещо ново или да се запозная с нови хора. Когато човек говори за нещо с което се чувства свързан, това си личи и много бързо се разчупват преградите между него и интервюиращия.
4. Имам намерение да почна работа. Има хора които не знаят дали искат да почнат работа в даден момент и каква точно или да се захванат със собствен бизнес. Когато не сте наясно какво точно искате, малко е трудно да го получите. В момента в който човек осъзнае какво иска, то само идва при него (препоръчвам в тази насока филма “Тайната” и семинарите на фондация “Същност” – помагат ни да осъзнаем какво искаме реално в дадения момент).
Та това е – надявам се да съм бил полезен на колегите като мен.
Екатерина Чонева 19.06.09 в 17:12
Здравей Иван,
Ще ми се да ти отговоря нещо конкретно, но честно да си призная, не зная какво. Май всеки сам трябва да търси неговия верен път, защото истината има много страни и всеки я вижда предимно от своята. Знам само, че пътят е изключително труден, поне в началото, докато се научим как да го вървим, а след като добием първоначалната представа, нещата просто започват да се случват. Извинявам се за забавеното включване.
Идеята на тези статии е главно да провокират хората да обърнат внимание на тези проблеми, в случай че ги касаят, както и ако могат да направят нещо със самите себе си.
Аз не очаквам чрез тях и чрез коментарите да получа готово решение на проблемите си, както някои хора може би си мислят. Но мога да кажа, че си направих някои полезни изводи за мен самата от дотук публикуваните статии.
Екатерина Чонева 19.06.09 в 17:14
Благодаря на всички участвали с коментарите си, за пожелания успех и за изразената подкрепа, както и за всички изказани мнения. Радвам се, че се получи добра дискусия и вярвам всеки е намерил нещо за себе си в нея. Аз лично съм щастлива от дадения ми шанс и доволна от активността ви, защото като си стоим и си траем, нищо няма да се промени. Да, на този етап може да са само приказки, но то каквото трябва си работи, стига да поддържаме посоката и да вярваме, че ще стане точно така, както трябва, а то винаги става както трябва, независимо дали ни харесва или не. Важно е да се научим да го приемаме такова, каквото е, защото то има своя смисъл и е дошло да ни научи. А като добавим и това, че всичко, което ни се случва в голяма степен си го предизвикваме сами, тогава нека бъдем по положително настроени, защото никой освен нас самите не може да ни помогне за тази настройка и вяра в нещата!