Comments on: NovaVizia.com: Има ли кадри у нас или проблемът е в работодателите?!

By: Екатерина Чонева

Екатерина Чонева — Fri, 19 Jun 2009 14:14:49 +0000

Благодаря на всички участвали с коментарите си, за пожелания успех и за изразената подкрепа, както и за всички изказани мнения. Радвам се, че се получи добра дискусия и вярвам всеки е намерил нещо за себе си в нея. Аз лично съм щастлива от дадения ми шанс и доволна от активността ви, защото като си стоим и си траем, нищо няма да се промени. Да, на този етап може да са само приказки, но то каквото трябва си работи, стига да поддържаме посоката и да вярваме, че ще стане точно така, както трябва, а то винаги става както трябва, независимо дали ни харесва или не. Важно е да се научим да го приемаме такова, каквото е, защото то има своя смисъл и е дошло да ни научи. А като добавим и това, че всичко, което ни се случва в голяма степен си го предизвикваме сами, тогава нека бъдем по положително настроени, защото никой освен нас самите не може да ни помогне за тази настройка и вяра в нещата!

By: Екатерина Чонева

Екатерина Чонева — Fri, 19 Jun 2009 14:12:40 +0000

Здравей Иван,

Ще ми се да ти отговоря нещо конкретно, но честно да си призная, не зная какво. Май всеки сам трябва да търси неговия верен път, защото истината има много страни и всеки я вижда предимно от своята. Знам само, че пътят е изключително труден, поне в началото, докато се научим как да го вървим, а след като добием първоначалната представа, нещата просто започват да се случват. Извинявам се за забавеното включване.
Идеята на тези статии е главно да провокират хората да обърнат внимание на тези проблеми, в случай че ги касаят, както и ако могат да направят нещо със самите себе си.
Аз не очаквам чрез тях и чрез коментарите да получа готово решение на проблемите си, както някои хора може би си мислят. Но мога да кажа, че си направих някои полезни изводи за мен самата от дотук публикуваните статии.

By: Тодор Чолаков

Тодор Чолаков — Fri, 19 Jun 2009 09:05:14 +0000

От известно време и аз съм в процес на смяна на работата.
Съгласен съм с някои от нещата, свързани с агенциите предлагащи работа.
Вярно е че формите са стандартни, че фирмите в своите обяви казват едни и същи неща за “развиващ се екип, динамична работа, адекватно заплащане и така нататък”. Вярно е също така, че в някои случаи се търси шофьор на камион с опит във Формула едно на заплата 300 лева (образно казано).
Но също така, е вярно, че дори в стандартната форма, може да покажете своята уникалност.
В това отношоние аз съм си изградил прости правила, които в над 80% от случаите ми печелят интервю :
1. Бъдете честни с потенциалния работодател. Никога не пиша в CV-то, че знам нещата по-добре отколкото е в действителност. Не лъжа на интервю, защо съм избрал тази фирма (ок е да кажа “ами търся си работа и видях обявата ви и за това кандидатствах. Не знам нищо за фирмата ви.”), защо си сменям работата и така нататък. Няма никакъв смисъл. Това изгражда още от първата среща атмосвера на доверие и спокойствие.
2. Не се притеснявам да си искам висока заплата. Казвам си, когато предложеното от работодателя е под моите граници и не ме устройва по никой начин. Приел съм идеята, че мога да откажа работа ако условията не са адекватни.
3. Забавлявам се по време на интервюто. За разлика от Екатерина, знам каква работа искам и съм добър в нея. Когато говоря за неща свързани с заниманията ми, особенно с хора които се занимават със същия тип работа изпитвам искрено удоволствие. Не пропускам възможността да науча нещо ново или да се запозная с нови хора. Когато човек говори за нещо с което се чувства свързан, това си личи и много бързо се разчупват преградите между него и интервюиращия.
4. Имам намерение да почна работа. Има хора които не знаят дали искат да почнат работа в даден момент и каква точно или да се захванат със собствен бизнес. Когато не сте наясно какво точно искате, малко е трудно да го получите. В момента в който човек осъзнае какво иска, то само идва при него (препоръчвам в тази насока филма “Тайната” и семинарите на фондация “Същност” – помагат ни да осъзнаем какво искаме реално в дадения момент).
Та това е – надявам се да съм бил полезен на колегите като мен.

By: evil_kitty007

evil_kitty007 — Tue, 16 Jun 2009 09:47:27 +0000

Здравейте,

Аз пък съм съгласна с dimiman.

В крайна сметка има ли труда изобщо цена, ако няма кой да го купи?

За труда, както и за всеки друг ресурс, си има пазарна цена. Работодателят, като всеки купувач, обикновено търси най-ниската. Надали има работодател, който някога да не е работил за някой друг, така че всички скатавки са му ясни.

При това положение как да предложи добра цена на труда?

By: Здравко Зафиров

Здравко Зафиров — Mon, 15 Jun 2009 13:53:16 +0000

Всъщност статията за “двойният” удар май е най-новата в НоваВизия, моля да ме извините за недоглеждането.

By: Здравко Зафиров

Здравко Зафиров — Mon, 15 Jun 2009 09:01:08 +0000

Основно до Гого:
Наскоро четох една интересна статия, в която се споменава “двойният” ефект на кризата т.е. основното влияние на два фактора: намалената раждаемост и намаляващата работна сила и застаряването на населението. Това означава, че след един не много дълъг период от време няма да има множество нови работници за сега работещата система, а старите ще отиват за пенсия. Тогава работодателите ще гризнат дръвцето(малко утопично изглежда де).
Ако възприеме теорията, че поради многото кандидати за место един човек ще си пази работата, то страхът да е я загуби ще го спъва. А ако един работодател се опитва да води и мотивира само чрез страх, то фалита му е почти гарантиран. Ако пък внесе чужденци на ниски заплати, то в даден момента за дадена отговорна позиция пак ще трябва да плаща.
Дайте да си говорим честно, в България е изключително рядко явление да се формира заплащане по определени работни критерии и отговорност. Тук се плаща основно според преценката на “шефа”. Никой шеф не обича да плаща. Ама никой не иска да мисли дългосрочно. И полека – лека ставаме като САЩ, търсим емигранти да ни работят без пари.
Има и един друг момент, който е кадърен няма да си губи времето с “шефчета”, ще намери начин да завърти нещо свое, или да стане важен фактор във фирмата и в даден момент да получава адекватно на възможностите заплащане.
Относно шефовете, винаги има и другата страна на монетата, че като шеф ще търсим по-малко или адекватно заплащане, но много шефове въобще не са запознати с механизмите на оценка на отговорността, ползите или качествата на служителите си; как тогава да знаят колко да им плащат? Или е по-лесно, давай му там една средна заплата, плаши го периодично с уволнение заради криза, оценяй свършената работа според сутрешното си настроение и работата ще върви…. ама на куково лято. Тук вече трябва да се намесят качествени ХиР професионалисти, ама от къде да дойдат? От университетите? Не вярвам. От друга фирма? МММММ, май не, ще искат много пари. Да си внесем, трябва да ги учим на Български език. Да си обучим е скъпо. Давай секлецаркта, Пардон, секретарката на шефа ще прави интервютата, за какво и е обучение, то една обява и едно интервю всеки може да направи…. И стигаме до днешното състояние на пазар на труда. А къде е проблема, ами проблема е на всякъде, по цялата верига – от шефа, през финансовите възможности на фирмата за управление на ХиР, през манталитета на постъпващите служители, готови да работят за минимално заплащане, за да вържат двата края. Проблема е във всички.
Безпроблемни по този параграф са само консултантите, защото работят за себе си

By: гого

гого — Sun, 14 Jun 2009 17:39:03 +0000

Искам да изкажа мнение по статията. Тази тема е актуална поради липсата на пазар на труда у нас. В нормално развиващите се страни няма такъв казус – работодателите ли са калпави или няма кадри. Всъщнос мисля, че кризата нарежда нещата в пазара на труда. Не може да има по-голямо търсене от предлагането. Не съм работил в чужбина, но брат ми работи и когато го попитах какво кара хората да работят добре, той ми каза, че единствената сила е страха от загуба на работното място. За всяка позиция чакат 3-5-ма и ако не даваш съответните резултати я загубваш. Постепенно ще стане и тук така. Финансовите и други условия нямат значение – не може да защитаваш идеята, че си много кадърен и заслужаваш по-добро заплащане. Работодателят те възмездява само ако имаш принос към фирмата – някакво нововъведение например, което е оценено. Така че винаги трябва работодателя да има предимство при набиране на кадри, както е сега в момента. Разбира се и самите те има какво да учат за намирането на необходимите кадри и определянето на адекватното заплащане и условия на труд.

By: Владимир Стоянов

Владимир Стоянов — Sat, 13 Jun 2009 08:33:29 +0000

Работодателя ме осигурява на определена сума и отделно аз допълнително се осигурявам, точно за да мога да изтегля кредит, ако се наложи.

By: Иво Кръстев

Иво Кръстев — Sat, 13 Jun 2009 07:45:39 +0000

Статията е доста вярна, но емоционалните елемени малко изкривяват реалната ситуация. В момента има дисбаланс на пазара на труда в полза на работодателя, преди година имаше същия дисбаланс в полза на служителя. За съжаление, човеке е така устороен, че когато е в силна позиция злоупотребява с нея в своя полза. Малко са хората, които не го правят.

By: Румен Неделчев

Румен Неделчев — Sat, 13 Jun 2009 07:10:37 +0000

От изразените дотук становища и поставени въпроси се вижда, че има погрешно удъждествяване на предприемача непременно с ръководител – мениджър на търговско предприятие или ЕТ, както и непознаване на начина за упражняване на свободната професия. В българската практика е налице достатъчно добре регламентирани документи и форми в които всеки който упражнява свободната професия може да доказва приходи, да плаща и отчита осигуровки и да подава данъчни декларации. Не е задължително всичко да се прави на базата на “черното счетоводство”.