Власт, основаваща се на принуда чрез дисциплинарни мерки

В предишните две статии от поредицата за властта изясних кои са представите за властта на ръководителя, както и кои са основите и източниците на власт. Стана ясно например, че “власт” далеч не се изчерпва с “началстване”, а изследването на Френч и Рейвън дефинира цели шест основи на властта.

Една от тези шест основи е властта, основаваща се на принуда и по-долу ще стане дума именно за това как е добре да се упражнява подобна власт.

Снимка: Sxc.hu.

Когато резултатите от работата на даден подчинен не съответстват на установените изисквания или когато той редовно игнорира нормите, стандартите на работа и правилата, които са приети в организацията, на неговия ръководител ще се наложи да въздейства върху поведението му чрез прилагането на дисциплинарни мерки – санкции.

Дисциплинарните мерки са действия, които позволяват на мениджърите да осигурят изпълнение на нормите, правилата и стандартите в организацията.

При всички случаи санкциите предизвикват страх: страх от уронване на престижа; страх от загуба на работата; страх от понижаване в длъжност; страх от загуба на авторитет, а оттам на уважение и подкрепа; страх, че лошият резултат ще повлияе на възнаграждението и др.

При определени обстоятелства страхът може да се използва много ефективно. Дори намекването за уволнение, лишаването от някои права и привилегии или понижаването в длъжност могат да дадат незабавно желания резултат. Много често принудата е насочена не към материалните интереси, а към самолюбието на подчинения, което води до болезнени реакции на възприемането й като унижение.

Към употребата на власт чрез санкции следва да се прибягва само, когато подчиненият нарушава приетите правила на поведение, т.е. нарушава установената дисциплина.

Прекаленото използване на санкции за всяване на страх може да доведе до скованост, чувство за отмъщение и отчуждаване. Това от своя страна може да доведе до по-ниска производителност на труда, неудовлетвореност от работата и по-голямо текучество на кадри.

Сред най-честите проблеми, с които се сблъскват ръководителите са:

• Отсъствия от работа
• Закъснения за работа
• Злоупотреба с болнични
• Отказване да се изпълнят възложени задачи
• Неизпълнение на инструкциите за безопасност на труда
• Злоупотреба с алкохол и наркотици
• Кражби и др.

За решаването на подобен род проблеми се налага ръководителите да използват дисциплинарни мерки. Всеки ръководител може да повиши значително ефективността на използваните дисциплинарни мерки при нарушение на норми, стандартите и правилата в организацията, ако се възползва от препоръките на Стивън Робинс и Мери Коултър, дадени от тях в бестселъра им по мениджмънт (Вж: Робинс, Мери Коултер. Менеджмент, 6-тое изд. изд. дом “Вильямс”, 2004, с. 840-841):

1. Реагирайте незабавно на нарушението. Колкото по-бързо се взема дисциплинарната мярка след нарушението, толкова по-голяма е вероятността подчиненият да я свързва със своята постъпка, а не лично с вас като човек, който отговаря за реда и дисциплината в организацията.
2. Направете предупреждение. Преди да пристъпите към дисциплинарни мерки, е необходимо да направите предупреждение. Това означава, че подчиненият трябва да познава правилата в организацията и да приема съществуващия в нея стил на поведение, както и показателите за ефективност и качество. По всяка вероятност наказаният и обкръжаващите го ще възприемат дисциплинарното действие за справедливо, ако те са били предупреждавани, че даданият стил на поведение ще доведе до съответното наказание.
3. Изложете ясно и подробно проблема. Назовете датата, точното време, мястото на попадналите в нарушение лица, както и всички смекчаващи обстоятелства, които са оказали влияние на проблемното поведение. Обяснете точно, защо даденото поведение е недопустимо и как то се отразява на показателите на работа на нарушителя и на неговите колеги от отдела.
4. Дайте възможност на подчинения да обясни своята постъпка. Независимо от фактите, които сте изяснили, дайте възможност на подчинения да обясни своята постъпка и по какъв начин той възприема очакванията на организацията, нейните правила и норми.
5. При обсъждане на нарушението не преминавайте върху личността. Обърнете внимание на това дисциплинарното наказание да бъде насочено върху това какво е направил (или не е направил) подчинения, а не върху него като личност.
6. Бъдете последователни. За да бъде дисципилинарната мярка възприета като справедлива е необходимо ръководителят да бъде последователен. Това не означава, че следва да се обръщате към всички абсолютно еднакво.
7. Подбирайте дисциплинарните мерки така, че да съотвестват на конкретното нарушение. Можете да започнете с устно предупреждение, но ако нарушението се повтаря можете да преминете към писменно предупреждение и ако продължава все така, да се стигне до освобождаване от длъжност.
8. Съгласувайте коригиращите мерки. Използването на дисциплинарни мерки трябва да вкючва конкретни препоръки за изправяне на ситуацията. Позволете на подчинения да изложи свое предложение и обсъдете с него какво ще предприеме, за да не се повтаря същия проблем и в бъдеще.

Прочетете и следващата статия от поредицата за властта – “Експертна власт”.