Тази статия е продължение на статията “Има ли кадри у нас или проблемът е в работодателите?!”
Докато обогатявах знанията си с четене на материалите в интернет за съставяне на нужните ми документи за търсене на работа, срещнах тази чудна мисъл на Конфуций, който е казал: „Избери си работа, която да обичаш, и повече няма да работиш дори и един ден!”
Великолепна истина, която ние очевидно не можем да усвоим и реализираме разумно, съзнателно и целенасочено.
Една от причините, които ме провокираха да напиша тази статия е неприемането за нещо нормално човек да не знае какво иска. Не само неприемане, а направо си е осъждане. Когато видиш как другите реагират другите на това, че е нормално да не знаеш какво искаш, оставаш с убеждението и усещането, че нещо не е наред, че не може да се справиш, защото „…Видиш ли, не отговаряш на изискванията” и т. н.
Така ли е в действителност?
Според мен истината е, че малко хора смеят да си признаят, че не знаят какво искат. Блъскат се цял живот в лутане и правене на това или онова, но не осъзнават, че го правят точно, защото не знаят какво искат.
Мога да кажа, че и аз съм една от тези хора. Разликата между мен, другите като мен и „знаещите” е в това, че едните си го признаваме, което означава, че осъзнаваме какво става и вече съзнателно работим върху него, докато другите го разбират или твърде късно или изобщо не го разбират. Това обаче не прави едните по-лоши от другите, нали?
Питам се признаването на незнанието не е ли силен мотивиращ фактор за търсене и опознаване на нас самите, на света, на другите около нас?! Разбирам, че е хубаво, когато човек знае какво иска, защото е по-добре за всички.
Същевременно си мисля по следните въпроси:
- Дали е осъдително и дали е престъпление когато човекът не знае и си признае, че не знае какво точно иска като работа?!
- Трябва ли да се чувства виновен, некадърен и неспособен, когато все още не е установил какво иска от този живот?!
- Трябва ли да се депресира и отчайва?!
- Кое му е лошото и неправилното човек да предложи себе си по начин като не слага определени граници и не дефинира строго нещата – просто обявява способностите си и работодателят, който има нужда от тях те намира?! Не е ли това чудесна възможност, която отваря много врати, пести време и усилия и на този, който търси работи, но и на този, който предлага работа?!
Да си представим, че:
- Не знаем какво можем, какво обичаме и какво искаме, не защото не умеем нищо, а просто защото досега никога не сме имали възможността да разберем.
- Винаги сме правили нещата, които са били изисквани от нас, но никога не ни е оставало време да помислим за себе си сред всички задължения и грижи.
- Знаем какво искаме, но не можем да го дефинираме по простичък и ясен начин.
- Съществува такава работа, която не може да се дефинира, но в същото време съществува.
В такива случаи се питам как да обясним на уважаемите „помощници” за търсене на работа и кариерни консултанти какво точно търсим. Обикновено в обявите не се обявят такива точно дейности, но близки и познати препоръчват свои близки и познати на работодателите.
Какъв е смисълът, например да се предлагат консултации с кариерни консултанти ето по този начин, след като те стуват пари, а безработните пестят стредства, за да се препитават. Как да се направят разходи за кариерно ориентиране, след като сега не е моментът, макар и да са ти изключително необходими? Каква е логиката да стоят по точно този начин нещата? Сякаш не може да се измисли механизъм, да се използват тези услуги и да се заплащат по-късно, при намиране на работа, както става и при удържане на процент от агенциите за подбор на персонал, след като са намерили някому работа?
Моят „проблем” е, че дори да имам „връзки”, не желая да ги използвам, защото този метод, използван изкривено в България създава повече бреме, отколкото е полезен. А и досегашният ми живот е доказал, че се справям чудесно и без тях, както и че всъщност съм си кадърна, умна, способна, но не съм си открила все още мястото.
По мои наблюдения, ние се оплакваме от връзкарството и шуробаджанащината, но когато персонално имаме нужда от тях се възползваме тихомълком. Същото е и с корупцията – когато някой друг е дал подкуп, винаги бива хулен, че го е направил, обаче когато вие самите го направите, защото е дошло и на вашата глава, тогава нищо не казвате и спирате да роптаете, нали? Така доникъде няма да стигнем! Всеки трябва лично да вложи нещо, да пожертва, за загуби, да се лиши от някои неща и навици и тогава има шанс нещата да започнат да се пооправят и да потръгнат!
От няколко години едва започнах да търся и осъзнавам какво мога.
Щастлива съм. Едно от най-хубавите неща, които му се случва на човек, когато търси е, че се сблъсква с нови неща, нови предизвикателства и най-вече нови възможности. Какво по-прекрасно от това!
Както е казал Мечо Пух:
„… ние непрекъснато търсим дома си и не го намираме, та си мисля, че ако започнем да търсим ямата, сигурно няма да я намерим и това ще бъде нещо хубаво, защото тогава може би ще намерим нещо, което не сме търсили и което би могло да бъде точно това, което наистина сме търсили.”
В заключение
- Не е задължително да приемаме за вярно, че всеки търсещ трябва да знае какво търси. Моите доказателства в подкрепа на това са многобройните тестове за самоопределяне, самооценка, бюра, агенции и кадри за подпомагане в ориентирането на хората и други подобни.
- Винаги ще има хора, за всичко. Едни винаги ще се скатават. Други ще бъдат добри изпълнители. Трети ще бъдат добри водачи. За всеки има място, но е добре, всеки да си е на мястото!
- Ако съзидателите у нас са малко, то защо не се ценят, търсят и подкрепят, а са оставени на произвола на пазара и ситуацията?!
- Трябва ли работодателите да се оплакват, че няма кадри, след като продължават да са все още затворени, консервативни и нежелаещи да виждат различното?!
Хората, чийто интерес съм успяла все още да задържа, въпреки несъгласието им с моите тези, нека прочетат и следващата статия на тема работим ли това, което искаме, умеем и харесваме или просто работим нещо, за да се прехранваме? Кой прави избора и от какво се определя той?
Следва продължение…
* * * * *
Тази статия се публикува за първи път в NovaVizia.com благодарение на Екатерина Чонева.
Благодарим ти, Екатерина!
Екатерина Чонева работи 10 години като счетоводител в счетоводна кантора. В момента е в активно търсене на нова кариера в нова сфера, като стремежът й е да работи с хора – нещо съвсем различно от това, което е работила досега, но пък нещо, което вероятно ще я удовлетворява много по-силно.
{ 1 trackback }
{ 47 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Иван 19.06.09 в 07:22
Здравейте Екатерина,
Колкото и да бях съгласен с предишната статия за липсата на добри реални работодатели у нас, не бих могъл да се съглася с тази тук. Твърдо заставам зад противоположната идея, че човек трябва да визуализира целите си, а от там и логично следва да знае какво да иска и търси. Струва ми се неправилно да даваме аналогия с Мечо Пух, Малкия Принц и други добри истории с брилянтни поуки и още по-положителни завършеци, когато става въпрос за работа, кариера или просто препитание.
Безспорно е, че е имало и ще има хора, изкарват хляба си с някое любимо хоби или са намерили това, което е невидимо за очите и се вижда само със сърцето, но ако трябва да избирам какъв човек да наема на работа, винаги бих предпочел някой по прагматичен, който знае какво иска и как да го постигне.
Предпочитам да мисл
Последно от всичко си мисля, че не бихме могли да кажем, че винаги ще има хора за всичко, защото ако е така то значи България, света и хората като едно цяло ще бъдат неизчерпаем ресурс, което разбира се доказуемо е невярно.
Поздрави,
Николай Колев-съкратен учител 19.06.09 в 07:31
Добър да е денят Ви, Уважаема Госпожо Екатерина Чонева!
Чудесен материал.
Засягате болезнена тема- СЕБЕПОЗНАНИЕТО!
Голяма част от населението на земята си отиват от света, като подражатели.
Спомням си хилядите изречения на родителски срещи-”Ние желаем детето ни да е…………..!”.
Революцията в технологиите е избързваща спрямо еволюцията в съзнанието.
Дневникът, тетрадката или възможността да записваме мисли и впечатления, но без да четем, те са едно от решенията. В почивния ден отваряме и прочитаме записаното през седмицата. Поставяме въпроса “Защо?” и започваме анализа – “Коя е причината, за да го напиша? Кое ме е впечатлило? и т.н.”
Добре е, че сме различни. Каква ще е скуката и сивотата, ако сме еднакви.
При намиране на себе си, еееее, това вече е щастие.
Лек и ползотворен ден!
С Уважение, дядо Кольо.
наталия 19.06.09 в 07:58
mnogo to4na i aktualna statiq.rabotata si ne zavisimo ot neblagopriqtnite promeni ,vse o6te q rabotq profesionalno,no 4uvstvam nujda ot promqna i neznam kak i kude da q napravq.
Димитър Караниколов 19.06.09 в 08:14
Съгласен съм с авторката.
Всъщност целите,които си поставяме са вследствие на избора /на работата/, който сме направили.
И когато работиш с някой,който обича работата си – е много по-приятно.
Дори и конкурент да е.
Даже си мисля,че каквито и манипулативни техники да се измислят за убеждаване за сделка, то основното си остава – впечатлението,което е направил човека отсреща.
Nadka 19.06.09 в 08:57
Здравей Екатерина,
Според мен си на път да откриеш нещо. Възможно е дори да си го открила “нещото” и сега е въпрос на време да формулираш отношението си към него.
Пишеш много хубаво. Имаш собствен стил и ангажираща гражданска позиция, която съм сигурна, че споделят много млади хора, незаслужено обвинявани, че не знаят какво искат само, защото са различни или искат нещо различно. Продължавай да пишеш!
За разлика от Иван, аз харесвам аналогиите с Мечо Пух, харесвам и хората, които ги правят…. поне повече от “класическите” счетоводители, които винаги “знаят”.
Радвам, че има търсещи хора като теб.
Поздравявам те за избора и ти желая успех!
Надка
Даниела Тенева 19.06.09 в 09:38
Браво Кате, напълно подкрепям статията ти и мнението на Димитър.
Само искам да вметна, че при много хора съвпадението на избора на професия, желание и хоби, често води до рутина и се стига до момент на нова неудовлетвореност и лутане в други желания. И стигам до извод за себе си, че човек е непрекъснато търсещо същество и би трябвало да е така, за да не ни е скучно и да имаме развитие.
Пламен Петров 19.06.09 в 10:19
Тази прекрасна статия ме замисли…и ме подсети за една много мъдра мисъл:
“Няма попътен вятър за кораб без посока!”
Ами така си е…
А.Андреева 19.06.09 в 10:22
В този материал сякаш четях собствените си мисли .
Често ни се налага да се тревожим за това как ще се представим на “тази и тази работа” , дали е “за нас”…И въпреки по-горните коментари ,ако не е заложено желанието за промяна няма да търсим по-доброто реализиране в някоя друга свера и да преоткриваме новото по-добро за нас начало.
П.П.:
Такива като нас са си истински “сървайвари” в нашата страна – страхотен стимул за оцеляване нали?
Здравко Зафиров 19.06.09 в 10:23
Здравейте Екатерина Чонева,
и макар и необходимо зло понякога, е и удовлетворение от намерено решение на труден проблем или ново, по-добро зъбно колело в “машината” на фирмата.
много ми хареса статията и съм впечатлен от цитата на “Мечо Пух”.
Аз бих си позволил да цитирам нещо друго, на което вече не помня автора, а именно:
“Живота на човек е път към себепознанието.”
В този ред на мисли постоянното търсене на “нещо”, било то щастие или работа е това, което ни развива и прави уникални.
Дори и аз на моменти се замислям, за това щастлив ли съм с работата си и извода, който съм си направил до момента е, че трябва да не мисля чак толкова много, защото живота, щастието и желанията са като поток, постоянно се променят. За това пък, постоянното търсене на щастие и случайното намиране на други, по-интересни неща е смисъла на това да останем “в час” с течението на потока според мен.
Специално за мен, работата е търсене на начини за постигане на целите ми, които са доста материално изразени
В крайна сметка работата ни носи хляба и покрива, и ни позволява да живеем така, както живеем в момента. Трябва да уважаваме труда ни, нашият и на всички други. А който се занимава с работа, която е и хоби, любов и себеотдаване – намерил е източника си на щастие и трябва да почерпи
takoko 19.06.09 в 11:21
Здравейте и благодаря за статията, с която не мога да се съглася.
Всеки трябва да знае какво иска, да търси предизвикателството и го намира винаги. Накъде си се запътила, кой ти дава убеждението, че си интелигентна, умна…качества, които са толкова имагинерни и в случаи много хипотетични… В Германия още в началото ти правят тестове и намирането на работа или специалност в университет е оформено по начин, който да е свързан с интересите ти – от какво се интересуваш, какво спортуваш, какви са навиците ти…
Какво търсиш и накъде си се запътил? Без визия-няма успех! Ако споделиш, какво искаш, БОГ ще ти го даде…само ако си изпълнен с Любов!
Зорница Петрова 19.06.09 в 11:26
Здравейте,
Благодаря Ви за прекрасния материал. Прочетох го с удоволствие, както и коментарите след него. Както може да се очаква, колкото хора, толкова различни мнения. Това е добре и смятам доказва, че гледните точки на хората са различни, може би и от факта, че всеки е роден, отрасъл, реализирал се при различни обстоятелства.
Смятам, че във възраста, в която може да се каже определяме бъдещето си едва ли знаем точно какво искаме от живота и какви са нашите възможности. За жалост точно тогава някой друг по-добре знае кое е “правилно” за нас. Може би и затова, когато застанем дипломирани на прага на истинския живот не знаем какво искаме от него и какво той трябва да очаква от нас. Това е и причината често да откриваме с изненада някое свое умение, нещо което много ни допада и в което се реализираме перфектно. А ако сме открили някое свое призвание, защо да не потърсим и друга област в която да имаме интерес? Не бих се отказала от това предизвикателство, не бих се отдала на рутината, а Вие?
Поли Козарова 19.06.09 в 11:49
Хората в западния свят са твърдо убедени, че е добре да са целенасочени и да имат твърдо определени приоритети. Да си припомним Алиса и отговора на Котарака – ако не знаеш къде искаш да стигнеш, можеш да тръгнеш накъдето и да е…
Източните хора (визирам Китай и даоизма) пък считат, че е ценно самото вървене по пътя и изживяването на момента, а не фиксирането в миналото или бъдещето.
Това са според мен културни и социо-предразсъдъци. Всяка крайност не е желателна и не бива да робуваме на крайности. Защо да нямаме периоди, в които да търсим себе си и да нямаме добре подредени приоритети, а след това – периоди, в които преследваме точно определени цели?
Поли Козарова 19.06.09 в 11:56
@ Зорница
Чудесен коментар! Само бих добавила, че търсенето на себе си може да продължи и след “определена възраст”, не само младите хора се променят и търсят нови реализации, приятели, среди… Така че едва ли има подходяща и правилна възраст за това.
Казват, че в близките десетилетия понятието “професия” ще има съвсем друго значение, и че на всеки 10 години хората не само ще искат, но и развитието на технологиите и бизнеса ще им налага да правят съвсем нови неща… Нямате ли усещането, че и в БГ това вече се случва?
Ева Добрева 19.06.09 в 12:46
Аз искам да рисувам и да творя, отдава ми се, това обаче няма да ме нахрани, не и в България. За това не е само въпроса дали знаеш какво искаш, а и дали това ще ти е от полза. Да си артист е занимание за свободното време. Останалото е просто начин да преживяваш.
Светомира 19.06.09 в 12:47
“……Кой прави избора и от какво се определя той?” Не мога, а и не вярвам някой да може да ти отговори така, че да си сигурна в правилността на отговора. Прилича ми по дълбочина на основния дискутиран въпрос: Какво искаш да правиш?.
)).
С моите 55 години, от които 23 са трудов стаж, мога да те подкрепя, като кажа, че този въпрос, задаван от интервюиращи, винаги ме е вбесявал, но съм стискала зъби и съм казвала точно това, което предполагам, че са искали да кажа, за да ме изберат пред другите кандидати. Смених коренно професията си- от машинен инженер станах учителка, сега се занимавам с човешки ресурси. Ако се бях заинатила да работя само като конструктор /както тогава исках/, щях да съм като хилядите ми колеги, които се водят “трайно безработни”. Според мен, важното е да знаеш искаш ли да работиш, за да се изхранваш, или ще чакаш някой друг да върши това за теб. Аз съм от хората, които бързо преустройват интересите си и това ме прави щастлива. Навсякъде, където съм работила, намирам начин да се занимавам и с това, което ми доставя удоволствие. Може да е по проект, в извънработно време или просто да помагам на някого в началото. Винаги са ме забелязвали и постепенно длъжностната ми характеристика се е променяла в желаната от мен посока.
Мисля си и за японците, които за разлика от европейци и американци, търсят работа, подходяща за човека, а не обратното – подходящ човек за работата. Вижда се, че подходите са два- ние сме в Европа, трябва да покажем, че мислим като европейци. Затова не се ядосвай на агенциите, нали и те трябва да си вадят хляба! Хората са различни – едни уж знаят какво искат, други винаги го постигат
А “Мечо Пух” започнах да харесвам и разбирам чак на 30 години!
Екатерина Чонева 19.06.09 в 17:20
Благодаря на вички ви, добри хора, за направените коментари. Със сигурност във всеки един от тях има някаква истина, която ще продължа да се опитвам да откривам за себе си.
Благодаря за критиката, за съпричастието, за одобрението и неодобрението и най-вече за това, че не мислите само за себе си.
Успех на всички в начинанията им и ви пожелавам да имате колкото може повече вяра и позитивна нагласа, защото те са водещите фактори за успеха от всяко естество.
Румен Неделчев 20.06.09 в 10:50
Себепознанието наистина е много важен инструмент в развитието на всеки човек. То обаче не бива да бъде едностранно. За него активна позиция трябва да създаде и обществото което заобикаля личността. Лошото е че в нашето, българско общество това е “последна грижа”. Не че няма опити но те са най-често шаблонни, посредствени и не ефективни. Ето един пример – къде са проучванията, публикациите, семинарите, консултантите които да ни дават “идеалните” психологни, физиологични портрети на “професиите”. Модели които да ни служат като огледало в което когато се погледнем да си кажем или да ни кажат – с досега изградените си и придобити по рождения (т.е. по наследствен път) качества и познания ти не ставаш за “счетоводител” защото ……………… Разбира се с препоръка в която може да се посочи например – трябва да работиш по управление на емоциите си, защото пречат за упражняваната професия, трябва да подобриш външния си вид, защото не съвпада с потребния имидж на упражняваната професия на “PR” и т.н. Това не означава че някои трябва да открива “топлата вода”, защото отдавна в добрите практики за управление на човешките ресурси този инструментариум е разработен и като теория и като практика. Просто трябва да се създадат условия тези практика да бъдат внедрени и достояние в България.
Друг важен момент, е всеки един от нас да успее да създаде добър “филтър” за разграничаване на реални цели от мечти. Няма лошо да се стремим да превърнем мечтите си в реалност но винаги трябва да знаем границата на възможното от желаното. Ако ние не успяваме, трябва да има кой да ни помогне – но не “шарлатански” и не “шаблонно” а творчески и с индивидуална насоченост, просто казано професионално.
Колкото до това, че много често е налице “диагнозата” не знам какво искам, това в никакъв случай не е само в резултат на “немарливостта, неиницативността” на индивида. Когато едно общество е болно (каквото е обществото в България) то се лекува образно казано с “преливане на свежа” кръв. Ролята на свежата кръв играе младото поколение. Но когато тя е “заразена”, некачествена или някъде изтича то опасността от загиването на нацията е неминуемо. За това и една от стратегическите цели която трябва да стане жизнено важна за страната т.е. за българското общество е “Създаване на оптимални и ефективни условия за играждането, развитието и реализирането на личността, с предимство на младите поколения”, казано просто грижата за индивида като НАЙ -ЦЕННИЯ РЕСУРС на България.
Vanya 20.06.09 в 16:34
“Съществува такава работа, която не може да се дефинира, но в същото време съществува.” Ако не може да се дефинира (определи), значи не съшествува. Дори теологичните определения са по-добри. Ако не съществува – действай, създай я сама. Ако нямаш мечта – измисли я. Един добър метод е да откриеш силните си страни – кои неща вършиш с удоволствие и почти без напрежение.
Поли Козарова 20.06.09 в 17:01
@ Румен
Чудесен и обнадеждаващ коментар. Не е толкова болно обществото ни, колкото управниците му, след като толкова много хора на различна възръст реагираме по този начин на проблема, който има Екатерина и много други умни и кадърни хора като нея.
Екатерина Чонева 20.06.09 в 19:55
Здравейте, единомишленици, приятели и всякакви други добри хора, искам да ви кажа, че може би вярата, която придобих напоследък в доброто и положителното, до голяма степен се дължи на прекрасните млади хора, с които се запознавам. Те са невероятни и в тяхно присъствие се чувствам като мравка. С тях мога да си говоря такива неща, които за жалост с твърде много възрастни и порастнали хора не мога. Как да не се надява тогава човек и как да не им се радва. Така, чееее, спокойно! Надеждата расте, а тези хора се множат или поне аз откривам все повече и повече от тях. Бъдеще има и то голямо, просто им дайте шанс!
А относно това кой ни е виновен и кой не – мога само да ви апелирам да направите каквото е по вашите сили за промяна на положението, пък нека всеки само отговаря за себе си. Не са ни виновни нито управниците, нито някой друг. Всичко, което ни се случва, точно в тая България, от която толкова хора се оплакват са невероятни възможности чрез трудните уроци да работим върху себе си и да промени ми положението си.
Аз пообиколих няколко държави и определено мога да кажа, че при последното ми завръщане в БГ, аз бях щастлива! Да, за първи път бях щастлива, защото не се уплаших от всичко което ме чака тук – мизерия, безработица, недоволни и намръщени хора и целият ужас, от който сме заобиколени. Прибрах се с ясното съзнание, че това е моето място, независимо от обстоятелствата и погледнах на всички трудности като възможности, каквито всъщност са!
Мога да ви кажа, че ако опитате да спрете постоянно да говорите и обсъждате това в колко трагично положение се намираме, а да започнете да търсите доброто, вместо все лошото, както беше писала една дама – възпитани сме в негативно мислене, а не в положително, тогава със сигурност нещата ще се променят наистина. Да, става много бавно, но всяко добро постижение е движено от много търпение, упоритост, вяра и любов. Ето това е нещо, което всеки един от нас може да направи, за да може да каже смело и гордо, че прави нещо по въпроса. Доста по-добре, отколкото само да говорим. А това е едно от най-малките, но доста съществено и важно нещо, което е по собствените ни сили да променим. Има толкова много книги вече и определено явно събитията се променят с бясна скорост. Нещото ще се случи, хората се променят или просто сега е момента, в който всеки излиза на светло, поглежда смело и започва да действа.
Аз вече вярвам във всичко, което правя. Е, не съм супермен и разбира се, че и аз изпадам в дупки, но определено излизам много по-бързо от тях и влизам все по трудно.
Всичко е възможно и зависи най-вече от нас!
Затова, моля ви, направете каквото е по вашите сили и възможности. Допринесете с каквото можете за да стане по-добро положението. Нека всеки поеме отговорност за собствените си действия. А когато станем повече такива отговорни, няма нито една причина, поради която да не се променим и ние, а с нас и ситуацията, в която се намираме!
И още нещо ще помоля, пък който е съгласен, нека опита – преди да осъдите някой, затова че ви дразни или че е такъв или онакъв, че не прави нещата както трябва, моля ви, помислете дали този човек не прави така защото има някакви сериозни причини. Всички хора се раждаме добри, а се превръщаме в това, което сме сега. Доброто съществува във всеки един от нас, но не винаги ние позволяваме то да се прояви. Истината има много лица и всеки е прав за себе си, а понеже ние не знаем обикновено защо даден човек реагира по определен начин, склонни сме да го отблъснем, а в същото време той да има нужда от малко повече обич. Обичта и любовта са тези, които все не ни достигат. Не ни достигат на всички и все ги търсим по някакви начини, но и не смеем да ги раздаваме и изживяваме, а колкото повече даваме, толкова повече ни се връща. Опитайте, наистина е така!
Всичко това е свързано и с бизнес поведението ни, защото когато човек е добър, той е такъв и вкъщи и на работа и навсякъде. Затова не приемайте написаното като крайна лична изява, защото то касае всеки един от нас и лично и професионално! Не разделяйте нещата. Още веднъж благодаря на всички ви и смело мога да кажа, че ви обичам, нищо, че не ви познавам. Просто е прекрасно, когато човек започне да обича все повече и повече и сам да се убеждава, как любовта отваря всички врати!
Димитър Караниколов 20.06.09 в 22:26
Последния пост ми прозвуча като проповед.
takoko 20.06.09 в 22:36
A то е силна проповед, нещо да Ви притеснява?
Димитър Караниколов 21.06.09 в 10:13
Такоко,
Мислех,че Нова Визия е място, където се споделят конкретни практически решения например по проблема: “Може ли човек да си намери работа, без да знае какво точно търси?”
Ако и авторката не ги знае – то едва ли е необходимо да се крие зад религиозни постулати на възраст над 4000 г.
Защото всеки обича хората, и прави каквото може по въпроса и т.н…
Но когато ти се развали автомобила – това не помага.
А според мен сме тук – за да си помагаме – как да го поправим.
takoko 21.06.09 в 10:43
Димитър Караниколов , благодаря за отговора!
Позитивното мислене и Любовта са важен аспект от търсенето на работа. Нагласата, с която търсиш, както и към бъдещият работодател е свързана с Любовта. Ако ние не сме добри и позитивни, то никога няма да сме удовлетворени на работното място. Вие като адвокат сте по-скоро търсач на прякото решение от закона и вярвате в него, но психологията (не отричам, че сте такъв) е важен фактор в намирането на работа и ако чакаме решението да се уповава само на физични закони, както е примерът с колата, тогава сме за никъде;)
Екатерина Чонева 21.06.09 в 10:46
Г-н Караниколов,
Ще си позволя и аз да коментирам поста Ви към Такоко.
Най-важните неща, понеже са толкова стари, все ги забравяме. В този случай едно припомняне или по-точно чести припомняния мисля, че винаги биха били от полза.
Това, да помислим първо, преди да реагираме към някой и то да помислим с добри чувства към него и с любов, колкото и да ни е подразнил той, гарантира почти 99% по-правилна реакция. Защото абсолютно всеки от нас има проблеми и то рядко са малко. Когато някой има определено поведение, дразнещо другите, той обикновено навлича върху себе си отново гнева и неодобрението им. Така сами влизаме в омагьосания кръг и никой не иска да отстъпи. Този проблем е широко разпространен и сред бизнес средите, така че определено не мога да се съглася за разделението между работната среда и личната такава. Не можете да ме убедите, че човек е коренно различен на двете места и едва ли не има две същности. Дори професионалните актьори рядко постигат това разделение.
Личността в индивидуален план, според мен, не може да се раздели от бизнеса, защото все пак нали той се движи от същите тия личности, които преди да станат професионалисти, все пак преди това са били учени и възпитавани да бъдат хора! Ако не се научим първо да бъдем хора и след това добри професионалисти, то никога няма да станем второто! От тази гледна точка, нещата, които са Ви прозвучали като проповед, са имали за цел абсолютно конкретен съвет и той се изразява в това, да променим първо себе си, преди да търсим вината в другите. И тук ще вметна още една древна истина, че когато не харесваш нещо в някой, той е твой огледален образ! Трудна е за разбиране и осимисляне, но лека-полека и аз откривам истината в нея.
Всичко написано, важи в пълна степен за бизнес поведението. А да не говорим за това, че когато човек умее да общува с хората, да мисли първо за тях и след това за себе си, тогава той може да отваря наистина всички врати, просто защото ще знае как да проникне в тяхната душа и да им даде това, което те искат. Такъв човек би бил перфектния професионалист в която и да е сфера, защото когато умееш да общуваш, ти умееш да прилагаш всичко останало, което знаеш. Ако не беше така, нямаше толкова да се набляга на „работа в екип”, „комуникативна” личност и други подобни.
Точно защото общуването е една от най-важните предпоставки за успеха, а така упорито се пропуска и пренебрегва, положението е толкова драматично, най-вече в бизнеса!
Сега прочетох и поста на Такоко и той май по-кратичко от мен е успял да изрази идеята ми.
Димитър Караниколов 21.06.09 в 11:31
Само с позитивно мислене, любов, комуникация-нещата едва ли стават.
Щото това се знае от всички от хиляди години, пише го навсякъде, включително и по стените на кварталните офисчета – и се прилага.
И след като “…положението е толкова драматично, най-вече в бизнеса”, то следва да се замислите вие, Чернева и Такоко – дали не грешите.
takoko 21.06.09 в 11:49
Здравейте,
положението е трагично, защото точно Любовта я има написана, но никой не го интересува – егоизъм на 100%!:( Аз имам преки пример за хора, с които работя, озлобени, депресирани и всичко се отразява в начинът им на работа…не си ли позитивен и не си ли готов да ДАВАШ ЛЮБОВ…
Димитър Караниколов 21.06.09 в 12:04
Такоко,
пак стигаме до въпроса за проповедите.
Защото ако сте права,то хилядите години явно не са дали резултат и следователно – така не става просто.
takoko 21.06.09 в 12:11
резултата го има в много страни по света, но в България не искат да го постигнат!Моралните ценности от Библията са част от много конситуции и са наложени в обществото и докато в България – насилието, агресията и егоизъм са качества, към които се стремят много млади хора, то в Европа това е минало! Всички се стремят към едно по-щастливо общество, защото ако то е такова, тогава и твоето лично щастие е постигнато!
Екатерина Чонева 21.06.09 в 12:14
Г-н Караниколов, извинявам се за многословността си, на Вас и на останалите читатели, но не мога да се сдържа да не изкоментирам още няколко неща по повод поста Ви.
1. Според мен, Нови Визия не е сайт за взаимопомощ, а по-скоро сайт, на който широкоскроено-мислещите хора могат свободно да изразяват идеите и разбиранията си с главна насоченост към бизнеса.
Аз не съм написала тези статии с цел да търся помощ, а да провокирам мисленето на хората. Аз лично винаги се грижа сама за себе си и винаги досега съм се оправяла, тъй че не определяйте статиите ми като вик за помощ. Помощта под формата на нечии коментар рядко може да бъде ефективна. Тя идва, когато човек търси и тогава може да я намери не само в конкретни прояви като коментари или съвети. И определено я получавам, защото се уча да обичам!
Хората, които са преценили, че ще публикуват тези статии все пак имат достатъчно ясна визия, за това каква визия трябва да има сайта им. Щом са решили, че има защо да ги публикуват, значи няма нарушение на „рамките” за идеологията на сайта. Защо винаги искате да слагате рамки на всичко и навсякъде, защо не оставите нещата да съществуват такива, каквито са и да търсите ползите в тях за себе си. Защо винаги се опитваме да променяме всичко според собствените ни желания, а не се научим да го приемаме такова, каквото е? Аз приемам положението в което се намирам, МАКАР и да не ми е приятно и да ми е трудно, но съм му благодарна, защото много научавам от него.
2. Разделението, за което говоря е наистина изключително важно, защото грешките ни произтичат най-вече от разделението между ума и сърцето. В бизнеса не може да се работи със сърцето, ще кажте Вие, там трябва твърда ръка и липса на мекушавост. Така е, съгласна съм, защото когато се потигне баланса, те ще бъдат налице, само че произтекли от мъдро взети решения, а не от позицията на силата, на егоизма, на себелюбието и властолюбието.
Когато се постигне баланса между двете, нито бизнесът ще бъде толкова грозен и мръсен, нито ние – хората, ще бъдем толкова жлъчни, злобни, отмъстителни и самовлюбени. Любовта съществува в бизнеса и има място в него, колкото и абсурдно да Ви звучи. Простата причина е, че навсякъде работим заобиколени от хора, а без любов в отношението си към тези хора, нищо не се получава и настоящото положение го доказва!
Затова смятам, че статиите ми са свързани с Нови Визия, защото обръщането в такова мислене може да постави новата визия на съществуването ни и определено ползите от нея ще бъдат в пъти повече от досегашния ни, очевидно злополучен опит на жалко съществуване и егоизъм в невероятни количества!
Странно Ви се струва, защото наистина вече са изчезнали, особено в бизнеса, ценностите като: честна дума, чест, достойнство, истина и всички останали. Но, за щастие, те все още виреят тук и там и аз вярвам, че все по-упорито ще започнат да си проправят отново път, защото хората вече изнемогват от целия ад, който сме си създали, заради загърбването на тези именно ценности и заради разделението, което непрекъснато правим!
Ако бяхме толкова добри и стойностни хора, нямаше толкова хиляди и хиляди години само да четем мъдростите, а щяхме да ги постигаме наистина! Така че, определено висящи по стените, те изглеждат добре и говорят нещо за този, който ги е закачил, но със сигурност това не значи автоматично, че се изпълняват. Резултатите и настоящите дискусии го доказват сами по себе си, защото ако бяхме усвоили тези мъдрости, този диалог нямаше да съществува!
3. И без никакво желание да се заяждам или да Ви засягам по някакъв начин, сам казвате, че е по-приятно като се общува и работи с положително настроени хора, т.е е. поне такива, които си обичат работата. Ами, нали се сещате, че те не виреят в гората, а се учат да бъдат такива, защото това качество се постига, то не е даденост за всички. Говорите за впечатлението на човека отсреща, а давате ли си сметка това впечатление вследствие на какво е! Може ли човек, който не може да обича да прави добро впечатление.
А Вие самият, задавате ли си въпроса как и какво допринасяте/предизвиквате с поведението си към останалите около Вас?
По повод на предпоследния Ви пост – никой никога няма гаранция дали греши или не. За мен лично е факт, че докато бях черногледа и разделяща нещата, нищо в живота ми не вървеше, а сега, когато вече имам настоящия поглед, върху който още много ще работя, нещата са далеч, далеч по-добри. И честно да Ви кажа, за мен те ще продължат да се променят със сигурност в добра посока, а за Вас, ако не допуснете да видите частицата истина в думите ни, животът Ви със сигурност ще си остане бизнес – скучен и без любов! Всичко зависи от Вас самия!
А по повод на последния пост – не става, не защото не е вярно и защото мъдростта не върши работа, а просто защото не можем да го правим както трябва, защото не сме се научили да го правим, защото ни е по-лесно да се мислим за велики и всичко знаещи, отколкото да си признаем, колко сме жалки и какво безсмислено бизнес съществуване водим! Защото с това поведение, животът живее нас, а не ние него!
Но, всички сме различни – такива като Вас мога сигурно да кажат, че живота ги задоволява такъв, какъвто е и са доволни от постигнатото. Обаче, за щастие, все повече ставаме тия, които не намираме покой и търсим. Търсим, търсим нещото, в което е смисълът на съществуването и тръгвайки по този път, ние намираме щастието, точно както беше казала Поли Козарова – щастието се случва със самото вървене по пътя, то не е в крайната цел.
Екатерина Чонева 21.06.09 в 12:23
Ще си позволя да противореча на Такоко за просперитета в чуждите държави.
Всичко, що е политика, управление и власт, не води по никой начин до истинския просперитет, щастие и осъществяване.
Всички системи, включително и самото съществуване на държавата е инструмент за манипулация. Капитализмът прекрасно подхранва егото ни, като ни кара да потребяваме все повече и повече, а това от ствоя страна захранва икономиката.
Мога само да кажа, че този, който е измислил цялата система е определено съвършен, просто той я използва за себе си, а не в облага на всички. Системата му е толкова съвършена, че просто няма излизане от нея. Има, но с много труд и усилия, с много лишения и страдания. А това са все неща, от които хората бягат. Затова тази система продължава да работи все така безупречно. Това е Матрицата!
Осъзнаваме толкова много неща, а нямаме силата да излезем отстрани и да бъдем наблюдатели. Все не ни достига, за да се пуснем и откажем на 100% от всички „благинки”, които ни заобикалят.
Господ е заложил съвършенството във всеки един от нас, но ни е дал и свободната воля да избираме какво да правим с него. И понеже този/тези, които са измислили перфектната робска система, са осъзнали това съвършенство, те са използвали творческата си мощ за да ни впрегнат да бъдем техни батерийки. А понеже е по-лесно да искаме да ни е лесно, сами влизаме в капана. Имаше една притча за Кръга на деветдесет и деветте. Тя чудесно илюстрира това, за което говоря.
takoko 21.06.09 в 12:41
Незнам, откъде имаш информация, но аз съм 8 години в Германия и видях много. Освен това имам контакт и пътувам често из Европа и анализирам съществуването на хората и тяхното щастие, а то се крепи на Любовта! Отношенията с клиенти, бизнес-партнъори и хора е на друго ниво – хората не са озлобени, не толкова егоистични, не са агресивни, солидарни са и народа управлява, а не шепа мутри, които си правят майтап!
Аз не търся конспирацията, просто виждам какво се случва в едно общество в Германия и едно в България;)
Светомира 21.06.09 в 19:26
Жалко за хубавата статия, коментарите съвсем размиха основната идея!
Екатерина Чонева 21.06.09 в 19:47
Светомира, статията не се е променила. Напротив – непокътната е. Вие сте променила възгледите си, просто защото изразените гледни точки не Ви допадат. Нещата са си константни, само ние променяме възгледите си за тях, спрямо нашата гледна точка. Когато обработвате една никога необработвана нива, вие не я създавате като нива, а само я правите плодородна, т.е. правите от една субстанция друга, но не създавате нещо ново, просто променяте формата му – същността и ползите му са си същите.
Vanya 21.06.09 в 19:59
И какви са ползите от една необработвана нива?
Екатерина Чонева 21.06.09 в 20:01
потенциални
Vanya 21.06.09 в 20:18
Ако си останем на това ниво ще трябва да се съгласим с Лайбниц, че живеем във възможно най-добрия свят и да се храним с предизборни обещания.
Екатерина Чонева 21.06.09 в 21:03
Не е нужно да си оставаме на това ниво – ние СМЕ на това ниво. Да, наистина живеем в перфектната Вселена, но сетивата са ни закърнели, затова не можем да го прозрем. А светът, в който живеем, никак няма как да е перфектен, защото е плод на нашите действия, а ние не сме съвършени. Няма как от несъвършенството да покълне съвършенството. Първо трябва да се разгради едното, за да се направи място за другото.
Vanya 21.06.09 в 22:11
Перфектната Вселена е възможна, а не реална(действителна). Възможно е ние да сме съвършени, ако не ни пречеха разни досадни подробности като чувството за глад, например. Повечето хора не са особено изобретателни и използват труда си като средство за прехрана.
Светомира 22.06.09 в 10:18
Здравейте Екатерина,
Моля, четете точно какво съм написала и в двата си коментара, преди да се изказвате така категорично. Точно Вие твърдите, че хората имат право да са различни и подходите към тях трябва да са различни. Аз мисля, че основната идея е дали човек може да си намери работа без да знае какво точно търси и трябва в коментарите си да се придържаме към нея, а в случая доста я заобикаляме.
Колкото до нивата, обработвам я повече от 30 години и не съм съгласна, че ползите са все същите, както ако я бях оставила в първоначалния вид. Това обаче е съвсем друга тема и се надявам и по нея да напишете хубава статия.
Йордан Кръстев 22.06.09 в 16:05
Към уважаемата Автор !
Може би, от процедурна гледна точка, е по-добре да дадете възможност на Вашите читатели да изложат своите мисли без да влизате в диалог с тях и едва
след третата част,евентуално,да обобщите !
Така или иначе,колкото и да изкушава темата към диалогизация,си остава дълбоко в себе си монологична!
Разбира се,подходът си остава и въпрос на избор!
Екатерина Чонева 22.06.09 в 16:15
Така е, г-н Кръстев, прав сте. Но, човек постоянно се учи. Пък и всъщност нямам много опит в това отношение, така че, моля да ме извините, уважаеми читатели, ако съм прекалила в някое отношение. Вярвам, ще си взема бележка занапред. Независимо, че точно липсата на диалог и комуникация, според мен, е главната причина за повечето проблеми, навярно не това е мястото и не е това начина.
Затова, още веднъж, моля засегнатите за извинение.
Йордан Кръстев 22.06.09 в 17:49
Не,не,не Екатерина !
Тук със сигрност няма засегнати !
Тук иде реч за дообогатяване на темата с различни нови елементи от страна на Вашите читатели,които сте провокирала към размисъл,което е и целта,надявам се, и подходящия формат,в който се развива действието!
В крайна сметка,няма нищо укоримо и така,както го правите да бъде,но, наистина,палитрата,която сте избрала ,и която грабва отначало,поради претрупване, започва да губи от своята експресивност!
Въпросът е Вие да не губите от куража си и да сте убедена,че няма нищо лично !Просто – стилистика !
Екатерина Чонева 23.06.09 в 09:19
Здравейте г-н Кръстев, най-сърдечно Ви благодаря за изчерпателното разяснение, защото очевидно имам нужда от него. Ще го имам за пример – кратко, изчерпателно, крайно съдържателно и най-вече с изразено добро намерение! Благодаря.
Виждам, че коментарите са написани от предимно интелигентни хора и се надявам, че не е имало кой да се обиди, но все пак, извинението беше за ентуално засегналите се по някакъв начин, ако изобщо има такива.
Пожелавам успешна и съдържателна седмица и притихвам!
Румяна Чакърова 09.10.09 в 16:38
Здравей Екатерина,
Поздравления за смелостта да публикуваш, макар и да не знаеш основната си цел. В този дух ми звучи статията ти. Остави у мен усещане за хаос и ми се стори по-дълга от необходимото.
“Дали е осъдително и дали е престъпление когато човекът не знае и си признае, че не знае какво точно иска като работа?!” – даже е похвално, щом си е признал е направил първата стъпка.
# Трябва ли да се чувства виновен, некадърен и неспособен, когато все още не е установил какво иска от този живот?!
# Трябва ли да се депресира и отчайва?! – тук вече нещата отиват към драма, трябва малко да се поуспокоиш!
” не дефинира строго нещата – просто обявява способностите си и работодателят, който има нужда от тях те намира?! ” – Да, ето тук се съдържа отговорът на лирическия герой – способностите, от там се тръгва…За да измизлиш какво би искала да рабатиш, е нужно да стъпиш на това, какво можеш или притежаваш. Казваш, че си кадърна, умна и способна. Дай пример? Колко езика знаеш и как ги знаеш? От досегашната си практика какви ползи си извлякла за себе си, какво си научила? Различна е работата в голяма международна среда или в малка семейна фирма, с какви хора контактуваш, как обичаш да протича работният ти ден – стационарно пред компютъра или сред хора, по институции и т.н. На какво ниво е желаната работа? До къде си стигнала? Всякакви неща, които да оформят някаква представа. Нормално е да не можеш съвсем точно да дефинираш желаната позиция, но трябва да можеш да си я опишеш по характер, тогава ще можеш да я познаеш, когато я срещнеш.
Колкото до това работодателят да те намира, то си е практика. Но не рискуваш ли да тръгнеш по течението, ако все още не си установила какво искаш, той и да те намери, какво? Имам чувството, че ти трябва работа, в която някой да те моделира по свой начин, с вътрешнофирмено обучение, работа, в която има рутинни задачи и бързо и точно изпълнение.
Поздрави и успех!
Румяна Чакърова 09.10.09 в 19:23
Хей, близо съм била до истината! Чак сега прочетох първата статия и разбрах, че си била счетоводител
Кръстю Кръстев 08.02.10 в 12:46
Брилянтна статия,Уважаема Госпожо Екатерина Чонева!
Прочетох всичко за кариерното консултиране преди Вашата статия в Нова Визия.Беше ми необходима теоретична информация по темата за училищна презентация в Пловдив,която да стигне до сърцата на младите хора.Всички преди Вас повтарят заучени теоретични клишета и трупат дивиденти дори без да адаптират нещата за българските условия на труд,липса на трудов стаж и се надпреварват да употребяват чуждици.
Обикновено се въздържам от четене и коментиране в интернет,но Вашата статия ме задържа до края. С Ваше позволение,бих я ползвал и давал за пример в работата и презентациите си.Ще следя и бъдещите Ви публикации с интерес.Ще се радвам,ако можем да си партнираме успешно.
Кръстю Кръстев – психолог
0887 61 24 28
skype:kristo771
http://www.psychologistbg.com
ул. ”11-ти август”, №5, ет.3, офис 1
ПЛОВДИВ