Десетте най-тъпи (и най-често задавани) въпроси в интервю за работа

от Джордж Бримър в Мениджмънт и лидерство

Десетте най-тъпи (и най-често задавани) въпроси на интервю за работаАко се занимавате с набор и подбор знаете добре, че да се интервюират кандидати за работа е нелека работа. Как узнавате дали кандидатът, с когото разговаряте ще бъде добро попадение? Задавате ли правилните въпроси? Въпросите ви законни ли са?

За жалост, повечето интервюиращи разчитат на стандартни въпроси, които кандидатите за работа намират за изтъркани или безсмислени. Ето кои са най-трагичните случаи:

Кои са вашите слаби страни?

По време на срещата си с избиратели в хода на президентската си кампания, към Президента Буш бе отправен въпрос от човек от залата: “Дайте ни три примера, в които сте разбрали, че сте взели погрешно решение.” Президентът се смути и започна да шикалкави, като със сигурност вече си представяше заглавията в утрешната преса “Буш признава първия си мандат за грешка”.

Кандидатите за работа се сблъскват със същата дилема, когато отговарят на този дай-ми-една-добра-причина-защо-не-трябва-да-те-наема въпрос. Ако отговорите искрено, можете да се самоизключите от борбата за работното място. Ако обявите, че нямате никакви слабости, вероятно ще оставите впечатление за арогантност. Измъкнете се с увъртане както Буш и интервюто ще приключи.

Ето защо, пропуснете този подвеждащ въпрос и дайте на кандидатите повече време да разяснят силните си страни.

Ако бяхте животно, какво точно животно бихте искали да бъдете?

Това интервю за работа ли е или конкурс за красота? “Бих искала да съм гълъб, за да донеса мир на земята.”

Интервюиращите обичат този въпрос, защото смятат, че чрез него ще получат ценна информация за личността на кандидата. Агресивен ли е той (лъв, тигър, кит-убиец) или пасивен (котенце, зайче, овца)? Това също така им позволява да играят ролята на психолози-аматьори. Какво следва по-нататък? Отпечатъци от пръстите?

Кои са нещата, които бихте изкали да избегнете на работното си място?

“Ами, нека видим… Бих искал да не работя по нощите и през уикенда, да не нося обяда на шефа си, да не му позволявам да си приписва за свои най-добрите ми идеи и да не стоя до някой, който мирише лошо. С изключение на това, готов съм за всичко останало.”

Хайде де, бъдете откровени! Ако задавате този въпрос, вие не правите нищо. Ако работата изисква 60 часа седмична работа, кажете го на кандидата. Не чакайте да наемете кандидата, за да му кажете “Хей, на интервюто ти не спомена, че имаш нещо против да работиш извънреден труд.”

Къде се виждате след 5 години?

Това е вероятно най-тъпия от всички въпроси. Върнете се 5 години назад. Можете ли със стара дата да си представите нещата, които се случиха през последните 5 години? Промени ли се нещо за вас след 11 Септември? Можеха ли 26 000 служители на Arthur Andersen да предскажат, че ще загубят работата си след скандала Enron?

Истината е, че много кандидати за работа не търсят ангажимент по-дълъг от 2 до 3 години както към вас, така и към всеки друг работодател. Спестете си този въпрос за по-удобен момент – например когато разговаряте със служител относно неговото кариерно развитие. Дори и тогава, не питайте за период по-дълъг от 1-2 години напред.

Защо искате да работите при нас?

“Защото се нуждая от работа, а вие имате вакантно място”. Какво очаквате да ви отговорят кандидатите – че са изпълнени с такова благоговение от нещата, които четат за фирмата ви в пресата, че не могат да си представят да работя на друго място?

Помнете, че част от вашата работа като интервюиращ е да “продадете” фирмата си на кандидатите. Не ги питайте, кажете им защо биха искали да работят при вас.

Сами ли предпочитате да работите или в екип?

Този въпрос има смисъл, ако наемате нощен пазач, който ще е единствения човек в офиса за времето от 23,00 до 7,00 сутринта. Ако кандидатът ви даде да разберете, че предпочита да работи в екип, то вероятно работата на нощен пазач няма да го удовлетвори. Във всички останали случаи, какво очаквате да научите с този въпрос? В крайна сметка, повечето длъжности изискват екипна работа, комбинирана със способност да се работи самостоятелно. Така че, спрете с тези игрички.

Кое е по-важно за вас – работата или колко ви плащат за нея?

С други думи, “Ние не плащаме добре – това проблем ли е?” Един мой шеф ме попита навремето какво предпочитам – повишение в йерархията или повишение на заплатата. Напомних му, че не съм 5 годишен.

Не карайте хората да правят подобен избор. Кандидатите следва да очакват както интересна и значима работа, така и справедливо възнаграждение.

Имате ли някакви хобита?

“Кое е нещото, което е повлияло най-силно на живота ви? Коя е последната книга, която прочетохте?”

Ето един съвет към интервюиращите: Когато се опитвате да убиете малко време преди да се оттървете от кандидата, задавайте именно тези глупави въпроси.

Каква бихте оценили сегашната ви фирма-работодател?

“Да ви се намира някоя клюка? Ще споделите ли с мен малко търговски тайни? Какво казват клиентите за фирмата ви? Ще подпишете ли декларация за конфиденциалност, ако ви наемем? Ние със сигурност не искаме някой хубав ден да отидете на интервю на друго място и да им разкажете за нас.”

Тези некоректни въпроси поставят кандидатите в некомфортното положение да говорят лошо за работодателя си. “Хей, ако нещата при него бяха толкова хубави, сега нямаше да си търся работа.”

Оставете това.

Защо трябва да ви наема?

“Не ме ли слушахте? За последния час и половина аз ви разказах всичко за себе си. Не сте от онези мениджъри, които имат проблеми със вземането на решения, нали?”

Прочетете и В интервю за работа задавайте смислени въпроси.

Препоръчваме ти още:

За автора: Джордж Бримър е автор на книгата Vital Integrities: How Values-Based Leaders Acquire and Preserve Their Credibility, основател и президент на All Square, Inc. и създател на семинара The Leading from the Heart. Последната длъжност на Джордж преди да основе All Square е Вицепрезидент "Treasury Management" в банка Fifth Third Bank, която попада в списъка Fortune 500. Там той е отговарял пряко за продажбите, в т.ч. за управлението на паричните потоци, кореспондентските банки и услугите, които се предлагат от фронт офиса.

Кой друг иска да продава повече?
Стани по-успешен търговец за 30 дни! Виж как!
Присъедини се към 6000+ умни хора, които получават най-новите статии в NovaVizia.com! Безплатно е.

  

26 коментара… прочети ги по-долу или добави един

Радостина Милева

Тази статия заби в земята всичките HR-и у нас. Нека се погледнат отстрани и си припомнят кога за последно са задавали някой от тъпите въпроси. На мен лично са ми задавали поне половината от тях, под една или друга форма.

Поздравления за чудесния материал, който ни давате!

Отговори на този коментар

Даниел Тодоров

В този материал Джордж Бримър някакси успя да преразкаже профисионалния ми живот от 1999 година до днес без дори да ме познава.

Отговори на този коментар

Иван Танев

:-)))
Досега винаги съм се чудил – само на мен ли тези въпроси ми изглеждат тъпи?! Защо винаги се задават? Всички знаем отговорите предварително. Е, все пак отговаряйте на тях все едно са много важни, даже се правете, че мислите :-)

Отговори на този коментар

Стоян Костов

Анализът на Джордж Бримър е много правдив.

Имам известни наблюдения за начина, по който се провеждат интервюта – често пъти се задават подобни въпроси, без да водят до някакъв резултат както за интервюиращия, така за интервюирания. Подозирам, че с подобни въпроси интервюиращите желаят да се изтъкнат колко трудни въпроси могат да задават, но едва ли винаги са в състояние да си направят разумни изводи от отговорите, които получават.

Отговори на този коментар

Здравка

:) Много се смях, докато четох статията! Нещата са си точно така, авторът много точно е дал определението “психолози-аматьори”.

На мен са ми задавали част от тези въпроси, най-вече “къде се виждам след 3 или 5 или дори 7 години” и “защо искате да работите в нашата фирма”. Винаги съм се чудела какво да отговоря – за себе си съм имала отговори, разбира се, но не съм проумявала какво значение имат те за работодателя. Мисля, че подобни въпроси често се задват наизуст, защото така е написано в някоя книга.

Отговори на този коментар

Мила Георгиева

Статията наистина е много силна!! Излиза, че в САЩ нещата не са кой знае колко по-различни от нас, поне по отношение на желанието на някои интервюиращи да демонстрират глупостта си.

Отговори на този коментар

Христо Стоянов

Моята класация за най-тъпи въпроси започва от “Как се виждате след 5 години”, преминава през “Работа в екип”, “Хоби”, “Слаби страни”. Най-интересното напоследък за мен е, че при провеждане на събеседване с млади и амбициозни хора, студенти и току-що завършили се получава лек “обратен ефект” – тъй като аз не задавам такива въпроси, те остават разочаровани, че интервюто не е преминало както трябва и не са попаднали на “истински специалист ” – :) Вашето мнение ?

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Ще призная, че ми се е случвало да задавам един от въпросите, описани в статията на Джордж Бримър, а именно: “Къде се виждате след …. години?”, но с по-друга формулировка, например: “Ако за момент си представим, че не водим този разговор за тази конкретна длъжност, бихте ли ми казали какъв е вашият план за професионално развитие през следващите 4-5 години?”.

Подтекстът на въпроса ми е бил да установя мотивацията и визията за професионално развитие. Ето защо, този въпрос съм отправял в хода на интервю само към по-млади и по-неопитни кандидати. Често пъти те нямат точна идея с какво им се занимава и какво им допада като тип работа, обем от знания и умения, нива на отговорност – това съм целял да проверя в хода на дискусията с тях.

Приемам напълно аргументите на Джордж, че живеем в несигурен свят и че кандидатите за работа по-рядко мислят в перспективата на 5 или дори повече години работа за една фирма.

Отговори на този коментар

Бойко

Статията е добра безспорно.
Признавам си и аз съм питал за “слаби страни”, само, че питам обикновенно “Кой са чертите от характера, върху които трябва още да работите?”. Първо не звъчи толкова стряскащо и второ искаме ли човек, които си мисли, че няма какво да подобрява или няма точна оценка за себе си?
Този въпрос и отговора не е решаващ за интервюто, но носи още допълителна информация за кандидата.
Всички останали въпроси са смешни да признавам!
Имахме един въпрос, които Г-н Бримър, ако чуе ще напише дисертация за глупостта на НР: Има ли някакви пречки да не приемете наше предложение за работа?
Ще Ви спестя всички доводи колко е безсмислен въпроса:)
И както го задавам механично и си мисля, дали някои ще каже нещо различно и ……
Кандидат, които интервюрам ми заявява, ами моята религия не ми позволява да работя в събота.
Казвам си това е ок, ние работим на 5 дневна работна седмица и точно преди да го успокоя, той ми казва, само че събота за нас започва в петък след залез слънце!
Аз този човек щях да го предложа най-вероятно във финален списък на кандидати на финансовия директор.
Оставям без коментар, кое е по-глупаво?
Дали да зададеш глупав въпрос или да не разбереш нещо съществено с помоща на на пръв поглен безмислен въпрос?

И аз се присъединявам към поздравленията за сайта и разискваните проблеми:)

Отговори на този коментар

Валентин Митев

Изключително добра статия, успокои ме по отношение на това, че до преди малко си мислех че нещо има сбъркано в мен, на едно от последните ми интервюта-с Италианец- на въпроса къде се виждам след 5 години , моя отговор гласеше-След 5 години виждам себе си Финансов министър, приятно беше да гледам физиономията му, май ме прецени като прекалено амбициозен :) , на въпроса кои са моите слаби страни отговорих- една от най-слабите ми страни е че поставям семейството си на първо място, преди работата, това би създало проблем ако се налага да работя събота и неделя, и както и в извънработно време повече от 3 часа на седмица, с това исках да му подскажа, че ако си мисли да ме експлоатира до дупка, няма да стане :)
И последно да допълня, крайно време беше някой да напише статия по този въпрос, за да разберат всички -или поне някой – УЧР че е крайно време да променят репертоара, в противен случай лично аз имам готов отговор на всеки тъп въпрос :)

Отговори на този коментар

Петър Широв

“Десетте най-тъпи (и най-често задавани) въпроси в интервю за работа”

За съжаление не смятам, че статията е толкова успешна, както явно се счита тук. Или поне не всички описани случаи могат да се определят като “тъпи”. Тук два примера за обратното:

1. Вашите слаби страни…

Вярвам ще се съгласите, че първоначалният замисъл на подобни въпроси е горе-долу следният: Този въпрос има за цел да определи доколко кандидата познава себе си. Доколко е ориантиран, в кои области е необходимо да се развива(професионални слабости). За кои негови качества му е известно, че се възприемат от околните като “достойни” за подобрение и какво е предприел в тази насока. Имал ли е критични ситуации поради слабост и как се е справил с тях. Тук кандидата вместо да шикалкави може да изтъкне пример за такива ситуации и евнтуалното им преодоляване при повторен случай-т.е. осъзнаване на налична слабост и вземането на мерки. И ето как кандидата от привидно неудобен въпрос може да излезе с повече “точки”. Е, ако поне някоя от погорните цели на такъв вид въпроси бъде изпълнена, то не виждам защо въпроса трябва да е тъп. За примера с г-н Буш е напълно излишно да споменавам, защото той и така и така не е известен със собствено дар-слово. Още повече , че в неговия случай въпрос за силните страни не е уместен:):).

2. Защо трябва да ви наема?

Разбира се, че отговорът ще сьдържа част от отговорите на зададените по време на интервюто предишни питания. Но нека помислим за подобен въпрос по време на продажбен разговор. Като “тъп” ли ще се оцени въпрос на клиента: “Добре, сега кажете ми в крайна сметка, защо да купя от вас, защо да купя точно този продукт?” – въпреки, че най-вероятно в разговора преди това силните страни са били многократно изтъкнати? Но нека се върна на въпроса от интервюто. Тук става реч за финална аргументация в синтезиран вид, а не за придружаващ нерешителния интервюиращ въпрос. Та и в тази категория според мен: “Not guilty”.

Едно знам обаче: въпрос за това, какво животно съм е един от най-тъпите. В този случай аз и автора на статията сме наистина може би от една порода:):)

п.с. В текста по-горе съм употребил думите предимно в мъжки род (пр. “кандидат”), от съображения за яснота на израза, а не воден от дискриминативни мисли.

Отговори на този коментар

Йовко Тинков

Има една модификация, която е още по-тъпа: “Защо мислите, че сте подходящ за тази позиция?”
Е, не е ли очевидно, щом са ме извикали на интервю, значи и тези “босове” мислят, че съм подходящ. Иначе защо си губят времето с мен??? Все пак има първичен подбор на кандидати, нали? Вярвайте всеки път са ме питали подобни щуротии…

Отговори на този коментар

Анна Йотова

Бих прибавила въпроса “Омъжена ли си?”, който когато ми беше зададен на интервюто за работа, веднага ми прозвуча двусмислено, но аз честно си казах че сам пред сватба. След това автоматично получих въпрос-отговор дали планирам да раждам деца, тъй като те видиш ли не си търсели човек за 3-4 месеца.. Е как можех да отговоря, естествено че казах, че не планирам деца в близките 2 години…

Отговори на този коментар

Галя

Внезапно ми се прииска да изпратя тази статия на една колежка, от една агенция, натоварена със задачата да подбере екип от служители за ЧР за голяма австрийска компания!
Не знам дали обаче има смисъл?

Отговори на този коментар

Галя Георгиева

Да, да, да :)

Статията е забавна и много вярна!

“Защо искате да работите при нас?”

“Защото се нуждая от работа, а вие имате вакантно място”.

За мен това е наистина тъп въпрос.

Имах един шеф, който много мъдро ми каза, като постъпих при него – “Знам, че няма да работиш по специалността си, но всяко ново нещо, което научаваш винаги е в плюс”.

Отговори на този коментар

Мина Бояджиева

Аз не мога да проумея защо на много интервюта ме питат какво и къде работят вашите родители. Какво общо има това с мен? Нали все пак мен ще наемат да работя, а не тях?!

Отговори на този коментар

Добромир Станчев

На първо място бих искал да кажа , че редицата с глупави въпроси, може да се продължи до безкрай. И без да искам да обидя някой , който си изкарва прехраната с HR, бих искал също да добавя: Това е статия , не е обвинение. Това , че някои извличат нужната им информация точно с тези въпроси, не значи непременно че работят грешно. Нека погледнат финансовите отчети за тримесечието и тогава няма да има нужда да се оправдават. Според мен е добре въпросите да се подбират в зависимост от личността на кандидата и впечатлението от неговата автобиография. Това ще предпази самите кандидати да не изпращат безлични СV-та и да превръща интервютата в убиване на осемчасовия ден.

Отговори на този коментар

тома

Много глупав ми изглежда въпроса “вие сте над 30, имате ли деца?” и за извънредния труд не се говори за по високо заплащане.

Отговори на този коментар

Райна

Въпросът за животното (“какво животно бихте избрали да бъдете”) е наистина много глупав и неуместен. :) Но е факт, че се задава.

Много хубав материал, поздравления!

Отговори на този коментар

Боян Юруков

За щастие досега не са ми задавали нито един от тези въпроси. Обикновено са твърде щастливи, че някой въобще се е наел да се заеме със проекта им.

Отговори на този коментар

Боян Юруков

Впрочем знаете ли какво ми хрумна – ще си запазя статията и когато някой ме интервюира, зададе тези въпроси и ми откаже работата, ще му я пращам в отговор.

Отговори на този коментар

Ivaylo Popov

Съвсем скоро моя приятелка беше на интервю за работа за длъжност в отдел”Човешки ресурси”,където е присъствал и психолог на срещата.Това нормална практика ли е или зависи от вида на длъжноста,за която се кандидатства?Направо останах онемял ,когато му кажа ,че са я питали “Какво мисли за дребнавите хора” и “Как би разрешила проблем,ако има работа с такива?”
Искам да отправя едно предложение към екипа на “Нова Визия”,ако може да публикува още въпроси,които се задават на интервюта за работа,разделени в зависимост от длъжностите,за които се кандидатства.

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Здравейте Ивайло,

Вероятно в компанията, в която е попаднала Вашата позната работят много дребнави хора и за психолога е било важно да се увери, че познатата Ви ще успява да работи успешно с тях. Или може би клиентите на фирмата са дребнави?

Не се сещам за друга причина да и се задава подобен въпрос.

Благодаря за предложението, което ни отправяте, ще го коментираме.

Отговори на този коментар

Ivan Tsukev
Венцислав Чалов

Здравейте!
Първо искам да ви благодаря за забавната и все пак полезната статия, както и другите, които прочетох- за CV, за мотивационно писмо и т.н. Намирам ги за много полезни и добри

А по темата- чета, смея се.. и не спира да ми се върти в главата част от интервю, на което бях:
- Как се казва наи- добрия Ви приятел?
- Иван.- отговорих аз.
- От кога сте приятели?
- От детската градина.
При което вече щях да падна под масата на окончателния въпрос:
- Кои качества цени у Вас и защо още сте приятели?

Разбирам колко полезна информация може да се извади с последния въпрос. Но някак си така и не успях да намеря смисъл в уводните въпроси, при което иначе полезния въпрос в крайна сметка изглеждаше в моите очи крайно смешно… В този момент си представих интервюирашия като малко детенце на площадката в парка… :)

Отговори на този коментар

Grizzly

“Кое е по-важно за вас – работата или колко ви плащат за нея?” , на подобен въпрос (или по-точно мисля, че беше: “Кое ви привлича най-много в тази работа?”), един мой познат беше отговорил “Ами заплатата” .. тъй че .. мога с положителност да твърдя, че не само взимащите интервю понякога се излагат с плоскостта на въпросите си ..

Отговори на този коментар

Коментирай