Comments on: NovaVizia.com: Работим ли това, което искаме, умеем и харесваме или работим, за да се прехранваме? http://www.novavizia.com/5860.html Издание за мениджмънт, бизнес и развитие Sun, 12 Feb 2012 12:59:24 +0000 hourly 1 http://wordpress.org/?v=3.3.1 By: Vanya http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29721 Vanya Mon, 06 Jul 2009 17:13:05 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29721 Екатерина, явно не харесваш прагматизма, затова си прочети "Митът за пещерата" на Платон, та да се заплетеш още по-добре. Екатерина, явно не харесваш прагматизма, затова си прочети “Митът за пещерата” на Платон, та да се заплетеш още по-добре.

]]> By: Светомира http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29714 Светомира Mon, 06 Jul 2009 12:54:19 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29714 Мене такива обиколки и завъртулки ме объркват, вече предпочитам да съм рибата ;-)! Мене такива обиколки и завъртулки ме объркват, вече предпочитам да съм рибата ;-) !

]]> By: Екатерина Чонева http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29710 Екатерина Чонева Mon, 06 Jul 2009 11:24:29 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29710 Светомира, търсенето е процес и път, който е изпълнен с противоречия. Ако ги няма, няма как да се научим, защото няма какво да ни провокира. Ние самите сме изтъкани от достатъчно противоречия, просто не винаги си го признаваме и не винаги успяваме да го видим в себе си. Когато човек гледа отстрани е доста по-лесно. Освен това, нещата които някой се опитва да обясни, не винаги биват разбрани със смисъла, който авторът е вложил в тях. Всеки намира нещо за себе си и го тълкува според собствената си гледна точка, а тя почти за всеки е различна. Причината за това е, че истината има много страни и всеки има своята истина. Някой беше написал това в интернет, а моя приятелка ми го изпрати и се впечатлих много от простотата на обяснението и голямата истина в него! "Представете си, че съществува един правоъгълен аквариум. Вътре има една рибка, която седи почти неподвижно. Иска ми се да нарека аквариума и рибката в него – истината/реалността. Те са факт. Аз седя пред широката страна на аквариума и виждам рибката в профил. За мен истината изглежда така – аквариум дълъг 30 см и рибка, дълга 5 см с голяма красива опашка. Да обаче, откъм тясната страна на аквариума седи друг човек, който наблюдава същата истина/реалност, но за него тя изглежда така – аквариум дълъг 15 см и рибка, висока 2 см, тънка, с очички и уста, но без опашка. И започваме с този човек да си говорим и да си споделяме вижданията за реалността. В един момент няма как да не стигнем до противоречие, защото той ясно вижда едно, а аз абсолютно друго. Въпреки, че наблюдаваме едно и също! Според мен, всеки от нас си има място пред аквариума. И това е неговата гледна точка. Невъзможно е двама различни индивида да имат една и съща гледна точка. Физически е невъзможно. Но всички, взети заедно виждаме цялата истина едновременно. Ето защо няма много смисъл да влагам енергия, за да се боря с чуждата гледна точка, колкото и неправилна да ми се струва тя. Още повече, че ако взема да обикалям аквариума, ще попадна подред в много други гледни точки. Но винаги ще виждам пред мен само една. Това не означава обаче, че тя е единствена и няма други. Ако съм обикаляла достатъчно, ще съм наясно, че има други и те са също толкова достоверни, колкото и моята. По-скоро трябва да се опитам да работя заедно с хората, които виждат нещата различно от мен, именно защото няма как да съм едновременно в моята и в тяхната позиция. Хората, които виждат различно от мен са всъщност голямото богатство, което ще ми позволи да опозная истината/реалността по-добре. Още повече, ми се струва малко безразсъдно да твърдя, че аз знам цялата истина, при положение, че пред мен във всеки един момент е само една част от нея. Естествено, съвсем друго е, когато човек сам изпита истината върху себе си, затова не бих спряла да обикалям аквариума." Светомира, търсенето е процес и път, който е изпълнен с противоречия. Ако ги няма, няма как да се научим, защото няма какво да ни провокира. Ние самите сме изтъкани от достатъчно противоречия, просто не винаги си го признаваме и не винаги успяваме да го видим в себе си. Когато човек гледа отстрани е доста по-лесно. Освен това, нещата които някой се опитва да обясни, не винаги биват разбрани със смисъла, който авторът е вложил в тях. Всеки намира нещо за себе си и го тълкува според собствената си гледна точка, а тя почти за всеки е различна. Причината за това е, че истината има много страни и всеки има своята истина.
Някой беше написал това в интернет, а моя приятелка ми го изпрати и се впечатлих много от простотата на обяснението и голямата истина в него!
“Представете си, че съществува един правоъгълен аквариум. Вътре има една рибка, която седи почти неподвижно. Иска ми се да нарека аквариума и рибката в него – истината/реалността. Те са факт. Аз седя пред широката страна на аквариума и виждам рибката в профил. За мен истината изглежда така – аквариум дълъг 30 см и рибка, дълга 5 см с голяма красива опашка.
Да обаче, откъм тясната страна на аквариума седи друг човек, който наблюдава същата истина/реалност, но за него тя изглежда така – аквариум дълъг 15 см и рибка, висока 2 см, тънка, с очички и уста, но без опашка.
И започваме с този човек да си говорим и да си споделяме вижданията за реалността. В един момент няма как да не стигнем до противоречие, защото той ясно вижда едно, а аз абсолютно друго. Въпреки, че наблюдаваме едно и също!
Според мен, всеки от нас си има място пред аквариума. И това е неговата гледна точка. Невъзможно е двама различни индивида да имат една и съща гледна точка. Физически е невъзможно. Но всички, взети заедно виждаме цялата истина едновременно. Ето защо няма много смисъл да влагам енергия, за да се боря с чуждата гледна точка, колкото и неправилна да ми се струва тя. Още повече, че ако взема да обикалям аквариума, ще попадна подред в много други гледни точки. Но винаги ще виждам пред мен само една. Това не означава обаче, че тя е единствена и няма други. Ако съм обикаляла достатъчно, ще съм наясно, че има други и те са също толкова достоверни, колкото и моята. По-скоро трябва да се опитам да работя заедно с хората, които виждат нещата различно от мен, именно защото няма как да съм едновременно в моята и в тяхната позиция. Хората, които виждат различно от мен са всъщност голямото богатство, което ще ми позволи да опозная истината/реалността по-добре. Още повече, ми се струва малко безразсъдно да твърдя, че аз знам цялата истина, при положение, че пред мен във всеки един момент е само една част от нея.
Естествено, съвсем друго е, когато човек сам изпита истината върху себе си, затова не бих спряла да обикалям аквариума.”

]]> By: Светомира http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29706 Светомира Mon, 06 Jul 2009 10:14:49 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29706 Аз ли нещо не разбирам, но посланията, които искате да предадете със статията си и Вашите коментарите после, взаимно се изключват! Аз ли нещо не разбирам, но посланията, които искате да предадете със статията си и Вашите коментарите после, взаимно се изключват!

]]> By: Екатерина Чонева http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29675 Екатерина Чонева Mon, 06 Jul 2009 06:23:10 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29675 На 26-ти бях написала текста, който пускам сега. Прецених, че няма смисъл да го публикувам, защото дългите ми коментари и личната насоченост на темите не допадат навярно на доста хора, предвид насочеността на блога. Макар и същата тази насоченост да формира бъдещата личност, която ще стане професионална! Но от тогава досега не ми дава мира, че не го пуснах и затова го правя, защото може би така трябва. 26.06.09 Ще си позволя едно уточнение, провокирано от поста на Светомира. Искам да кажа, че аз съм наистина щастлива от това, в което съм се превърнала и то точно благодарение на родителите ми. Не защото те са ми помагали или възпитали да бъда такава, а защото тяхното неосъзнато и до ден-днешен отношение ме накара да стана такава. Не само, че не съм изпълнена с гняв към тях, но и все повече започвам да ги обичам, защото все по-дъблоко осъзнавам, че тяхното поведение е било това, което е трябвало да бъде. Те са ми дали несъзнателно това, от което аз нистина съм имала нужда - трудностите, благодарение на които съм стигнала дотук. Няма причина да им се гневя, защото разбирам, че поведението им не е било умишлено и абсолютно вярвам, че те ме обичат и са направили за мен каквото им е било по силите. И честно да си призная, не бих искала да бъде друго, ако можех да променя нещата. Макар и понякога, когато ми е изключително тежко, да ми се ще ситуацията да беше доста по-различна, само защото "другото" е по-лесно, това не означава, че не съм благодарна на тях и на всичко, което са направили за мен. Ясно е, че всеки нормален родител си мисли, че прави най-доброто за детето си. Но разбиранията за „най-доброто” се разминават твърде много с действителността - това, което трябва да бъде за да е добре детето. В насоката на Кремена - да бъдеш от полза за детето си, означава ти самият да се измъчваш, защото трябва да го оставиш да пада, да се удари, да опита само, за да разбере за какво става въпрос, а не да го „предпазваме” непрекъснато от всичко, мислейки си, че това е добро за него. Точно тази болка трябва да изтърпят родителите - да го оставят „да старда” за да може да се научи. А родителите нямат смелостта да го направят съзнателно, защото им е нужна много сила, дълбоко разбиране и доста натрупана мъдост. Всеки е дошъл на тази земя за да натрупа собствения си опит и не може да попие чуждия, за да му бъдат спестени трудностите. Това е основно грешно разбиране на родителите, защото те си мислят, че когато са си изпатили от нещо, задължително трябва да предпазят децата си от същото, като им набиват в главата и ги принуждават с добро или лошо да се съобразяват с тях, защото те знаят, те имат вече натрупания опит. Ето това е осакатяването, за което говоря - че родителите не се вслушват в зова на детското сърце, което е изключително чисто и знаещо, а правят това на което цял живот са „ги учили”. Ако имат достатъчно натрупана мъдрост, биха се оставили самото дете да ги учи как да го отглеждат и „възпитават”, за да си бъдат взаимно от полза. Да, може и да звучи абсурдно, но е най-дълбоката истина, която за жалост разбираме твърде малко и твърде късно. Идеята на това споделяне или изповед, както го наричат някой постващи, не е да прехвърлям вината на родителите си или да им се гневя, защото „не съм можела да се реализирам в живота си”. Просто се опитвам да споделя опита си на осъзнато потърпевшо дете за евентуална помощ на родителите, които имат очи да видят и уши да чуят за какво говоря и най-вече желание, да бъдат наистина полезни за децата си, което впоследствие ще им помогне и за правилното и професионално, и не само, ориентиране. Мисля, че е излишно да продължавам, защото темата е изключително дълга, болезнена за много хора, пък и не й е тук мястото. Освен това има прекасни творци, които са се изразили далеч по-мъдро и най-вече далеч по-кратко и смислено от мен. Тези, които ги вълнува тази тема и искат наистина да бъдат полезни за децата си, могат да се запознаят с безценното наследство на Халил Джубран. На 26-ти бях написала текста, който пускам сега. Прецених, че няма смисъл да го публикувам, защото дългите ми коментари и личната насоченост на темите не допадат навярно на доста хора, предвид насочеността на блога. Макар и същата тази насоченост да формира бъдещата личност, която ще стане професионална! Но от тогава досега не ми дава мира, че не го пуснах и затова го правя, защото може би така трябва.
26.06.09
Ще си позволя едно уточнение, провокирано от поста на Светомира. Искам да кажа, че аз съм наистина щастлива от това, в което съм се превърнала и то точно благодарение на родителите ми. Не защото те са ми помагали или възпитали да бъда такава, а защото тяхното неосъзнато и до ден-днешен отношение ме накара да стана такава. Не само, че не съм изпълнена с гняв към тях, но и все повече започвам да ги обичам, защото все по-дъблоко осъзнавам, че тяхното поведение е било това, което е трябвало да бъде. Те са ми дали несъзнателно това, от което аз нистина съм имала нужда – трудностите, благодарение на които съм стигнала дотук. Няма причина да им се гневя, защото разбирам, че поведението им не е било умишлено и абсолютно вярвам, че те ме обичат и са направили за мен каквото им е било по силите. И честно да си призная, не бих искала да бъде друго, ако можех да променя нещата. Макар и понякога, когато ми е изключително тежко, да ми се ще ситуацията да беше доста по-различна, само защото “другото” е по-лесно, това не означава, че не съм благодарна на тях и на всичко, което са направили за мен.
Ясно е, че всеки нормален родител си мисли, че прави най-доброто за детето си. Но разбиранията за „най-доброто” се разминават твърде много с действителността – това, което трябва да бъде за да е добре детето. В насоката на Кремена – да бъдеш от полза за детето си, означава ти самият да се измъчваш, защото трябва да го оставиш да пада, да се удари, да опита само, за да разбере за какво става въпрос, а не да го „предпазваме” непрекъснато от всичко, мислейки си, че това е добро за него. Точно тази болка трябва да изтърпят родителите – да го оставят „да старда” за да може да се научи. А родителите нямат смелостта да го направят съзнателно, защото им е нужна много сила, дълбоко разбиране и доста натрупана мъдост. Всеки е дошъл на тази земя за да натрупа собствения си опит и не може да попие чуждия, за да му бъдат спестени трудностите. Това е основно грешно разбиране на родителите, защото те си мислят, че когато са си изпатили от нещо, задължително трябва да предпазят децата си от същото, като им набиват в главата и ги принуждават с добро или лошо да се съобразяват с тях, защото те знаят, те имат вече натрупания опит. Ето това е осакатяването, за което говоря – че родителите не се вслушват в зова на детското сърце, което е изключително чисто и знаещо, а правят това на което цял живот са „ги учили”. Ако имат достатъчно натрупана мъдрост, биха се оставили самото дете да ги учи как да го отглеждат и „възпитават”, за да си бъдат взаимно от полза. Да, може и да звучи абсурдно, но е най-дълбоката истина, която за жалост разбираме твърде малко и твърде късно.
Идеята на това споделяне или изповед, както го наричат някой постващи, не е да прехвърлям вината на родителите си или да им се гневя, защото „не съм можела да се реализирам в живота си”. Просто се опитвам да споделя опита си на осъзнато потърпевшо дете за евентуална помощ на родителите, които имат очи да видят и уши да чуят за какво говоря и най-вече желание, да бъдат наистина полезни за децата си, което впоследствие ще им помогне и за правилното и професионално, и не само, ориентиране.
Мисля, че е излишно да продължавам, защото темата е изключително дълга, болезнена за много хора, пък и не й е тук мястото. Освен това има прекасни творци, които са се изразили далеч по-мъдро и най-вече далеч по-кратко и смислено от мен. Тези, които ги вълнува тази тема и искат наистина да бъдат полезни за децата си, могат да се запознаят с безценното наследство на Халил Джубран.

]]> By: Катерина Харизанова http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29269 Катерина Харизанова Wed, 01 Jul 2009 09:49:41 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29269 Здравейте Екатерина, Първо бих искала да кажа, че изчетох статиите и ми харесаха. И понеже сте отворена и към различните мнения, ще си позволя да отговоря на въпроса защо хората продължават да работят нещо, дори когато са установили, че не е за тях. Дано не ви се стори много тривиално, но много хора имат семейства и деца, и не могат да си позволят волността да останат месеци без работа, за да преоткрият себе си. Скоро ще стана на 32 и все още мисля, че най-голямото постижение в моя живот, е когато в края на средното си образование застанах пред родителите си и казах, че няма да продължа по техните стъпки и искам да работя в съвсем друга сфера. За което те поздравявам и теб. Искрено се надявам, един ден, когато се наложи да дам съвет на моите невръстни деца, ще мога да преодолея собсвените си амбиции и желания и ще успея да ги насоча правилно. Успех в търсенето на работа и ти пожелавам, ако все още нямаш, скоро да създадеш прекрасно семейство, защото децата са смисъла на живота. С майка, която е осмислила собсвеното си съществуване, децата един ден ще са свободни да поемат по своя си път. Здравейте Екатерина,

Първо бих искала да кажа, че изчетох статиите и ми харесаха.
И понеже сте отворена и към различните мнения, ще си позволя да отговоря на въпроса защо хората продължават да работят нещо, дори когато са установили, че не е за тях. Дано не ви се стори много тривиално, но много хора имат семейства и деца, и не могат да си позволят волността да останат месеци без работа, за да преоткрият себе си.
Скоро ще стана на 32 и все още мисля, че най-голямото постижение в моя живот, е когато в края на средното си образование застанах пред родителите си и казах, че няма да продължа по техните стъпки и искам да работя в съвсем друга сфера. За което те поздравявам и теб.
Искрено се надявам, един ден, когато се наложи да дам съвет на моите невръстни деца, ще мога да преодолея собсвените си амбиции и желания и ще успея да ги насоча правилно.
Успех в търсенето на работа и ти пожелавам, ако все още нямаш, скоро да създадеш прекрасно семейство, защото децата са смисъла на живота. С майка, която е осмислила собсвеното си съществуване, децата един ден ще са свободни да поемат по своя си път.

]]> By: Димитър Караниколов http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29192 Димитър Караниколов Sat, 27 Jun 2009 15:35:45 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29192 Проблема на статията е може би,че някак съветва : 1.Оставяй детето ти да прави каквото си иска; 2.Като ти писне - зарязвай всичко,разрушавай - и почвай нещо ново,до момента в който и него се наложи да разрушиш. Пораженска мекушавост внушава според мен. Да,трябва да се оглеждаш,да се променяш - но не и да твориш такива крайни революции. От които освен масови разводи и разбити съдби - нищо друго не остава. Дано греша. Проблема на статията е може би,че някак съветва :
1.Оставяй детето ти да прави каквото си иска;
2.Като ти писне – зарязвай всичко,разрушавай – и почвай нещо ново,до момента в който и него се наложи да разрушиш.

Пораженска мекушавост внушава според мен.

Да,трябва да се оглеждаш,да се променяш – но не и да твориш такива крайни революции.
От които освен масови разводи и разбити съдби – нищо друго не остава.
Дано греша.

]]> By: Петър Ч. http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29186 Петър Ч. Sat, 27 Jun 2009 12:46:07 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29186 Здравейте, Екатерина, Благодаря за прекрасната поредица, тя ми помогна да дам насока на дъщеря си която е на 19 и тепърва избира какво и защо да учи, но... обърка мен. Като работодател вече повече от 10 години се опитвам да давам на хората си правото да променят онова което е основна "професия" в онова което наистина им харесва (или умеят) да правят и... резултата е плачевен, Хората (средната възраст във фирмата е <30) не могат да оценят свободата, защото този модел към който се стремиш и който аз се опитваХ да наложа по своята същност е за много високо мотивирани хора мислещи в бъдеще време, каквито напоследък трудно срещам. Желая ти успех, аз навърших 40 и се отказвам. Много по-лесно е да се работи в коловоз. Хората са по-щастливи когато нямат други варианти... Свободата е състояние на духа :) Здравейте, Екатерина,
Благодаря за прекрасната поредица, тя ми помогна да дам насока на дъщеря си която е на 19 и тепърва избира какво и защо да учи, но…
обърка мен. Като работодател вече повече от 10 години се опитвам да давам на хората си правото да променят онова което е основна “професия” в онова което наистина им харесва (или умеят) да правят и… резултата е плачевен, Хората (средната възраст във фирмата е <30) не могат да оценят свободата, защото този модел към който се стремиш и който аз се опитваХ да наложа по своята същност е за много високо мотивирани хора мислещи в бъдеще време, каквито напоследък трудно срещам. Желая ти успех, аз навърших 40 и се отказвам. Много по-лесно е да се работи в коловоз. Хората са по-щастливи когато нямат други варианти… Свободата е състояние на духа :)

]]> By: Петър Пенчев http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29173 Петър Пенчев Sat, 27 Jun 2009 05:00:04 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29173 Хубава статия и по-точно хубаво е да мислим на такива тами. На дали има рецепта за това къде искаш да отидеш и дали ще бъдеш щастлив там. Много трудно от самото начало можеш да определиш пътя и всяка една стъпка и да стигнеш до мястото/състоянието в което да си кажеш "Тук ми е добре". Може би е по-интересен пътя и като човек би чувствал удовлетворение от самостоятелно взетите решения и баланса между следването на сърцето,интуицията и все пак разума. Това е от мен :) Хубава статия и по-точно хубаво е да мислим на такива тами. На дали има рецепта за това къде искаш да отидеш и дали ще бъдеш щастлив там. Много трудно от самото начало можеш да определиш пътя и всяка една стъпка и да стигнеш до мястото/състоянието в което да си кажеш “Тук ми е добре”. Може би е по-интересен пътя и като човек би чувствал удовлетворение от самостоятелно взетите решения и баланса между следването на сърцето,интуицията и все пак разума. Това е от мен :)

]]> By: Екатерина Чонева http://www.novavizia.com/5860.html/comment-page-1#comment-29148 Екатерина Чонева Fri, 26 Jun 2009 12:55:37 +0000 http://www.novavizia.com/?p=5860#comment-29148 Здравейте и от мен. Ето още един адрес на тест, който смятам за доста добър и пълен, казващ много неща за много области. Този на Светомира също е добър и навярно има още, но аз поне не съм ги открила засега. http://mapp.bg/read.php?name=cm_free&lang=bg В близко бъдеще се надявам да успеем да направим блог, на който ще публикуваме всичките ми документи за кандидатстването ми за работа и всички помощни такива, които съм съставила и събрала от целия ми опит по търсене на работа. Също така мисля и да качим доста чужди събрани материали най-вече от интернет, които на мен ми оказаха доста положително влияние и ми помогнаха да повярвам в това, което правя. За тези, които намират нещо полезно и окуражаващо в подхода ми и/или в писането ми, и смятат да поемат по подобен на моя път, надявам се всички неща, които ще качим там, да му бъдат от полза. Абсолютно всичко ще бъде без никакви задни мисли, още по-малко с цел самореклама, защото част от нещата, които ще качим ще бъдат достатъчно лични, но със сигурност полезни на много хора, затова предпочитам да ги споделя. Основното ми желание е да бъде използван целият ми натрупан опит и събрани ползотворни материали от колкото може повече хора. Той ще бъде откриваем по името ми, тъй че който смята, че може да открие нещо полезно там, може да опита да го потърси до месец, най-много два. Надявам се, информацията, която споделям тук няма да бъде приета като реклама, защото идеята ми е най-безкористна, нищо че хората са предварително предубени и по-склонни да бъдат песимисти. Пък и нали някои от коментиращите писаха, че това е сайт, в който е добре да си бъдем от полза, тъй чее ..., би следвало всичко да е в реда на нещата. Поздрави на всички, благодаря отново за коментарите и за пожелания успех. Здравейте и от мен. Ето още един адрес на тест, който смятам за доста добър и пълен, казващ много неща за много области. Този на Светомира също е добър и навярно има още, но аз поне не съм ги открила засега. http://mapp.bg/read.php?name=cm_free&lang=bg
В близко бъдеще се надявам да успеем да направим блог, на който ще публикуваме всичките ми документи за кандидатстването ми за работа и всички помощни такива, които съм съставила и събрала от целия ми опит по търсене на работа. Също така мисля и да качим доста чужди събрани материали най-вече от интернет, които на мен ми оказаха доста положително влияние и ми помогнаха да повярвам в това, което правя. За тези, които намират нещо полезно и окуражаващо в подхода ми и/или в писането ми, и смятат да поемат по подобен на моя път, надявам се всички неща, които ще качим там, да му бъдат от полза. Абсолютно всичко ще бъде без никакви задни мисли, още по-малко с цел самореклама, защото част от нещата, които ще качим ще бъдат достатъчно лични, но със сигурност полезни на много хора, затова предпочитам да ги споделя. Основното ми желание е да бъде използван целият ми натрупан опит и събрани ползотворни материали от колкото може повече хора. Той ще бъде откриваем по името ми, тъй че който смята, че може да открие нещо полезно там, може да опита да го потърси до месец, най-много два. Надявам се, информацията, която споделям тук няма да бъде приета като реклама, защото идеята ми е най-безкористна, нищо че хората са предварително предубени и по-склонни да бъдат песимисти. Пък и нали някои от коментиращите писаха, че това е сайт, в който е добре да си бъдем от полза, тъй чее …, би следвало всичко да е в реда на нещата.
Поздрави на всички, благодаря отново за коментарите и за пожелания успех.

]]>