Това донякъде е и манталитетът ни. Ако може нещо да се направи с по-малко средства за да не се прецакаме да дадем повече!

Според мен нещата в това отношение се решават и отвън и отвътре. Отвън реакцията е ясна- все по-малко хора ползват услугата. Отвътре- това е реакцията на служителите в случай на неадекватна инвестиционна политика.

Може би има повече пропуски във втората част на решението и тук пак опираме до народопсихологията- “Мирна главица- сабя не я сече!”.

Радвам се, че повечето от вас са разбрали това.

Основната цел на тези курорти е печалбата на всяка цена. За това те не целят туристите да се върнат при тях, а напротив – да вземат всяко левче, което могат.

На запад също наемат хора без опит и специфично образование, но им предоставят отлично обучение и хубаво заплащане. В последствие контролират от близо работния процес и всички са доволни. Разликата е, че там мисията им е техните гости да се откъснат от напрегнатото си ежедневие и да се насладят на почивката си ; – )

ПП В България има и изключения от масовката : – )

Съгласна съм с голяма част от написаното по-горе.
Ще си позволя да се позова на поговорката “рибата се вмирисва откъм главата”. В България в последните години се говори за резвитие на туризма като една от сферите с първостепенна важност за икономиката на страната. Откриват се програми, които да подпомагат и укрепват този процес, говори се за повишаване на качеството, обучение на персонала, устойчиво развитие и пр. За съжаление всички тези идеи избледняват в момента, в който даден предприемач реши да изгради предприятие без значение в кое направление на тази индустрия.
Аз бих разгледала следните основни проблеми, спъващи развитието на туризма в България:
- предприемачите в бранша са недостатъчно подготвени и информирани какво представляват туристическите услуги като цялостен продукт, а налеичието на капитал, неподплатен с познания и специалисти в дадената сфера е погубно;
- все още витае и се толерира разбирането, че материалната база изгражда облика на отделното предприятие; че не са важни познанията и личните качествата на кадрите, заети в туризма, а просто тяхното наличие; че изграждането на туристическа база е достатъчно за развиване на туризъм, но не и как/дали маже да се стигне до нея и пр.;
- претендира се, че няма квалифицирани кадри, но не се оценя факта какво заплащане се предлага в замяна… (тук не визирам само заплатата на персонала, вкючвам всички онези условия, заложени в българското законодателство, които за съжаление на се изпълняват или ако се изпълняват, то при всички положения това се случва не по точно определения начин.);
- понятието обучение при постъпване на работа е все още много размито понятие …
Мога да продължа този списък, но ще се отклоня много от основната мисъл.
Според мен е крайно неприемливо да се твърди, че няма достатъчно специалисти с познания в България. По-скоро бих задала въпроса – Какво прави работодателя, за да си набави такива специалисти?
Както във всяка друга индустрия и в тази търсенето, набирането и подбора на персонал е много трудна, скъпа и отнемаща немалко време задача, но за да може да се претендира за качество са нужни предпоставки, за които в дадения случай най-голяма тежест има факторът – квалифицирани кадри.
Що се отнася до до понятията „гръбнак и структура на организацията” – те не могат да се употребят без наличието на горепосочения фактор. Изграждането на структура предполага лица, които да могат да зададат основните `и параметри и функции. (Да наемеш за управител на дадено предприятие лице, базирайки се на лични мотиви, а не на професионализъм и познания не е предпоставка за развитие на туризъм с претенция за качество.) „Качествените” ръководители знаят как да намерят „качествен” персонал или дори как от „качествени” личности да изградят такъв.
С написаното не искам да „прехвърлям вината” за състоянието на туризма в България върху хората, решили да инвестират в туризъм, по скоро искам да подчертая неправилния подход на голамата част от тях. Но строго критикувам онази част от туристическите предприятия, работещи все още в сектор „сива икономика”, отдалечеността на държавата от проблемите на туризма, занижените стандарти на работодателите и за мое съжаление, на институциите, обучаващи кадрите в нашия бранш.
Въпреки посочените фактори, аз съм оптимист и искрено вярвам, че дори и не толкова бързо, колкото ми се иска, туризма в България ще достигне до нивото да предлага висококачествен конкурентен краен продукт.

И това е всеизвестен факт за много хора – че да се пише на шльокавица е много кофти. Но продължавате да пишете на шльокавица, нали? Даже, за да ви се напомня да не го правите, над формата за коментари в този блог пише “Моля пишете на кирилица”. Но вие оставихте коментара си на шльокавица.

Все едно че работите в туризма и сте чудесно запознат с проблемите (както твърдите), но в същото време не правите нищо по тяхното разрешаване.

Дадохте нагледен пример как НЕ трябва да се прави.