Comments on: NovaVizia.com: Ние ги лъжем, че ги учим, а те …

By: Пенсионер от системата

Пенсионер от системата — Wed, 16 Sep 2009 15:07:26 +0000

Считам, че компетентно проведената акредитация на т.нар. университети в България, включително свободни и частни, последвана от стриктно изпълнение на посочените от съответните комисии обективни препоръки ще намали значително броя на тези училища. Разпределението на субсидиите за издръжка на база реално обучавани (редовно посещаващи занятия и в срок приключващи задълженията си) студенти може да бъде важен лост на държавата за “стимулиране” на академичните ръководства към укрепването на академичността. Още по-важен става процесът на подбор и израстване на преподавателския състав (тук е грешката, дала основанието на фразата “Ние ги лъжем,….. “). Студент се е явявал при мен многократно на един изпит, накрая по милост изкара и след дипломната защита стана редовен асистент по близка до моята дисциплина, където се изисква същата математическа подготовка, както и при мен.Всички асистенти в една катедра са приети по един конкурс, който не съвпада с нито една от преподаваните дисциплини. Възниква въпросът:Как проверихте какво знае новоизбраният по дисциплината,която му се възлага и която той не е изучавал и като студент?. Друг подобен нечий фаворит пък освен асистент, след трикратно обявяване на докторантски конкурс положи “успешно” изпита по западен език без да го е учил нито в средното, нито във висшето училище. Твърдя,че докторантурите и защитите им в по-голямата си част (особено на промъкналите се по подобни на горните начини лица) са формални, предварително решени. Атестирането на младите преподаватели и асистенти също е формалност, особено когато липсват съществени препоръки или не се контролира тяхното изпълнение.

By: янко

янко — Tue, 01 Apr 2008 16:31:29 +0000

не се досещам какво е продалжението

By: Корпоративните университети - имат ли почва у нас? | NovaVizia.com - Издание за мениджмънт, бизнес и развитие

Tue, 27 Mar 2007 21:25:51 +0000

[...] Ние ги лъжем, че ги учим, а те… [...]

By: Георги

Георги — Mon, 29 Jan 2007 16:40:40 +0000

Липса на писани критерии за оценка на знанията по всеки предмет. – Това също дава неяснота какво точно иска преподавателя да знаеш и кое е по-важно като знание. А в момента единсвения начин да знаеш всичко е като зубриш(неефективно), а ако запомняш(смисъла на) най-важното , твоето най-важно може да не е едно и също със това на преподавателя.

Висока степен на забравяне на учебния материал, месец-два след изпита.

Не е задължително знанията да не са трайни. Дали ще си учил седмица месец преди това или 2 дни, след това ако не си припомняш знанията ще избледняват. Още повече ако си 1-ви курс и няма да са ти необходими 100% от тях до 4-ти курс без припомняне(използване) на наученото колко процента от него ще са запомнени? Като знания, умения и компетенции(ако последните въобще са част от учебната програма?

By: Жасмина Милева

Жасмина Милева — Mon, 29 Jan 2007 11:09:40 +0000

Ще спомена един от любимите ми преподаватели, който вече, уви, не е между живите – проф.Марко Семов, който ни казваше, че “студентът не е празен съд, който трябва да напълниш, а огън, който трябва да запалиш”. Така че, аз си мисля, че вина в този процес на “ние ги лъжем, че ги учим, а те…” имат и двете страни.

Има преподаватели, които изобщо нямат умението, а даже и намерението да запалят огън в теб, а има и студенти, които избутват петте години, колкото да минат, макар че вторите са по-скоро от страната на потърпевшите.

Аз лично завърших бакалавърската си степен преди пет години и тази есен записах магистратура по друга специалност, в друго учебно завадение. Мислех, че за пет години нещата ще са се попроменили, а и сменях ВУЗ-а, отидох в така да се каже “по-престижен” и доказан, с надеждата, че там нивото ще е друго. На този етап не съм забелязала разлика.

Деветте факта, уви, са общовалидни за всеки един университет.

By: Димитър Минков

Димитър Минков — Mon, 29 Jan 2007 08:53:55 +0000

Г-н Тодоров,
не ме разбирайте погрешно! Нямам предвид, че всички сме еднакви. Та нали, ако беше така някои хора биха останали без работа
Много се радвам, че родителите Ви са били така добри да Ви дадат правото на личен избор. Но замислете се – колко от Вашите връстници са имали този късмет? И на всичкото отгоре да са влезли във ВУЗа и специалността, която са желали.
Поздрави: Димитър Минков

By: Ваня Станева

Ваня Станева — Sun, 28 Jan 2007 18:25:32 +0000

“Създава ли висшето училище условия за учене?”

Преди една година прочетох в една статия, че “Мениджърите” се разделят на две групи:

управленци – правят нещата правилно;
ръководители – правят правилни неща.

Сега бих искала да направя едно разделение на хората, които обучават българските студенти. Те се делят на:

учители – научават студентите да мислят;
преподаватели – прочитат лекциите и не желаят да се водят дискусии, или да се търсят различни решения по дадена тема.

Студентите също се делят на две групи:

да учат;
да вземат диплома.

Бих искала да припомня принципа на Парето 20/80. Достатъчно е 20% от студентите да се учат.

By: Димитър Бакърджиев

Димитър Бакърджиев — Sat, 27 Jan 2007 18:34:33 +0000

Тъй като съм човек, който не работи това за което има диплома за висше образование мисля , че мога да се включа в разговора.
Не съм съгласен да се хвърля неудовлетворението от нивото на абсолвентите нито само върху тях самите нито на преподавателите.
Искам да припомня, че човек учи ли за професия или за образовавание. Професиите са много краен брой – инжинер, лекар, фармацевт, архитект, военен. Добре, някоя може и да съм пропуснал. Професиите си личат по това, дали човек може да напише нещо на визитната си картичка преди името си. Всичко друго, за което се учи в университетите е образование. А аз мисля,че лъжливо образование не може да има. Може да е непълно според нечия гледна точка, но за да е лъжливо трябва да е наистина лъжливо, тоест да учи неистини. Образованият човек си личи даже само по това как си изразява мислите.
Чак след това идват технически умения, като владеенето на чужд език например, защото ако един човек не може да се изрази разбираемо на майчиният си език, няма начин да го направи използвайки някой чужд език.
Техническите умения трябва да се поддържат постоянно и това не може да е задача на един университет защото той винаги ще е по-назад технически най-малкото от някой друг университет. Техническите умения са отговорност на образованият човек.
Отговорността на университета е да ни научи да мислим.

By: Христо Стоянов

Христо Стоянов — Sat, 27 Jan 2007 09:18:03 +0000

Интересна тема, която няма край и всички са прави за себе си.От мен две кратки насоки за още размисъл:

1. Да си признаем, че академичните ръководства не са готови бизнеса да им се “бърка ” в учебните планове и програми. Причина – съставени са според наличните професори и доценти. Дълга тема и не искам повече да я коментирам.

2.Какви хора излизат от университетите – ще искам някой да ми отговори на следния въпрос : Преди 10 години от един ВУЗ излиза студент учил примерно при проф.Петров и доц.Иванов по учебни планове и програми от 1997г. И в момента е мениджър на високо ниво в йерархията в голяча компания. През 2007г завършва студент, учил при същите проф.Петров и доц.Иванов по същите учебни планове и програми от 1997г. И въпросния мениджър твърдо заявява, че този кандидат не става за нищо. В кого е причината според Вас – във ВУЗ, в студента или в мениджъра. Може би този мениджър е попаднал в началото при подходящ негов ръководител, който е искал да го учи, или ………

By: Даниел Тодоров

Даниел Тодоров — Fri, 26 Jan 2007 17:03:25 +0000

Следва коментар на статията от студент задочно обучение пред завършване:

Първо – за избора между работа и присъствие на занятия – не може да се отрече простия факт, че китната ни татковина бъка от студенти чиито родители трудно ги издържат (финансово). Аз си плащам образованието сам и се опитвам (до колкото мога) да компенсирам ефекта от носенето на две дини под една мишница, най-вече с подбор на занятията на които да присъствам.

Второ – за пригодността на учебни планове, празните зали, диктовките, мнимия отличен успех и изпареното след изпита “познание”. Има дисциплини занятията по които изтървам с удоволствие. След това на изпита покривам минималните критерии за средна оценка, не уча наизуст защото имам мозък, а не хард диск, не се фукам с отличен успех, но знам, че макар и среден успехът си е мой.
Има занятия на които присъствам винаги и се спуквам от учене, при това с кеф. Ползвам и допълнителни материали и източници на информация. Честна дума! И резултатите са добри.

Трето – за това кой ми избира учебните заведения и специалностите (Специално за Г-н Минков). От седми клас насам, това съм аз. Благодаря на родителите ми.

Четвърто – за пътя до върха на пирамидата на Маслоу (Специално за Г-н Минков) . Това не е връх на зикурат до който се катерим за да бъдем принесени в жертва. Не и ако умеем да придаваме смисъл на това което правим. На мене двадесет години ми бяха достатъчни и продължавам да работя в професионалната сфера в която се обучавам.

Пето – кой е виновен? Винаги ще има студенти които ще се стараят да минат между капките. Въпросът е на каква толерантност се радват както от страна на преподавателите, така и от страна на останалите студенти. Това което ме притеснява е здраво насаденото впечатление, че студентите нямат право на нетолерантност към преподавателите по отношение. Може ли при сегашната система студентът да бъде коректив на преподавателя по отношение качеството на учебния процес???

За финал ща кажа само, че докато взаимната неприязън не бъде заменена от взаимно уважение и разбиране винаги ще бъдем от двете страни на барикада построена много отдавно и от други хора, барикада, която по инерция приемаме за даденост и се примиряваме. Ще гледаме злобно едни срещу други вместо в една посока.