Comments on: NovaVizia.com: Приносът на родителите към неумението „да си намерим подходяща работа”

By: Екатерина Чонева

Екатерина Чонева — Tue, 28 Jul 2009 16:30:31 +0000

И още нещо – ако не бях неудовлетворена от себе си, нямаше да бъда търсещ човек и нямаше да постигна всичко, което съм постигнала досега.
А щом ти си удовлетворена толкова от себе си, защо не се радваш на живота с пълна сила, ами се занимаваш с толкова крайно негативно настроени хора като мен, които са толкова неудовлетворени от себе си, от околните и от живота си?
Нали се сещаш, че ни правят впечатление хората, в които се отразяваме и точно те ни дразнят, защото ако се харесвахме, нямаше да имаме кусури за изглаждане. Аз си признавам, че има правота в част от думите ти, но определено не мога да се съглася на крайността, която влагаш в тях. И в твоето поведение виждам отразено моето, но ясно осъзнавам, че работя по въпроса. Точно затова, един ден няма да отговарям на такива коментари, но пък знам, че винаги поведението ми ще предизвиква подобни коментари, защото то не е лицемерно, а провокативно и дразнещо именно тия, които са с голямо его!

By: Екатерина Чонева

Екатерина Чонева — Tue, 28 Jul 2009 16:21:14 +0000

Здравей Ева, явно и ти си от тези, които обичат да се оглеждат много в огледалото и да виждат само това, което им харесва и да игнорират останалото.
1. Няма човек без проблеми; Аз също съм от тези хора и не само, че признавам съществуването на проблемите, но и цял живот търся решението им. Ако не беше така, щях да си стоя на едно и също място.
2. Ако една критика е истинска, основателна и градивна, тогава тя не е насочена към егото. В този случай, няма как да не бъде приета. Казано по-простичко: ако имахте нужната информация за да си позволите да критикувате и най-вече ако имахте съответните умения и знания, които определено не са плод на злоба и негативни нападки, тогава сигурно щяхте да успеете да се изразите както трябва и да постигнете успех с “критиката” си!
3. Към предишните ти коментари: нужно ли е да описвам успели работодатели и хора, след като те са достатъчно много навсякъде около нас. Противно на неправилното ти изказване – поведението на много хора ме задоволява и им се възхищавам, а щом човек може да се възхищава, значи може да бъде доволен! Аз лично имам доста примери околко себе на успели хора от които определено мога да науча доста, точно защото те са такива и има полза от изказванията им. Поведението им ми позволява да се науча на много неща. А в случая от твоите изказвания освен злоба и показно за това колко разбираш нещата от живота, че дори и устройството човешката душа, нищо друго не се забелязва. За положително да не говорим – погледни си сама всички коментари – някъде в някой да виждаш нещо положително?
Аз може и да “критикувам”, може да “нападам”, но определено не го правя от позицията на всичко знаеща и всичко разбираща. Напротив – аз признавам голямото си незнание и затова търся непрекъснато нови и нови знания. И ГИ НАМИРАМ също така непрекъснато!
4. Как прецени, че коментарите на другите ще ме насочат в “правилната” посока? Как точно я дефинира, че именно тя е правилната, първо и второ, освен негативните коментари на няколко човека, има и доста положителни, за които нищо не споменаваш?! Може би не ги виждаш!?
За теб правилно е едно, за мен е друго и за трети е трето, тъй че общовалидни правила няма, за да се опитваш да ги налагаш на всички!
Относно мен – аз съм единственият човек, който може да определи правилната лично за мен посока. А дали ще взема под внимание чуждите съвети или не, може да бъде само мой плюс или минус. Но за правота не може и дума да става! Тук в искането си малко приличаш на Боряна Великова, която иска пък да се приема критиката. Не да се разбира и да се вземе под внимание, а да се приема! Сякаш уважението и разбирането са дадени по рождение, на не се постигат и заслужават!
5. Обясняваш ми, че според мен и твоите големи познания върху човешката природа, всички ми били виновни и криви – можеш ли да да ме цитираш поне веднъж, за да ми покажеш сама, къде точно видя обвиняване от мен към някой друг? В елементарен прост текст – цитирай ме!
6. Как е възможно хем да не познаваш някой, хем да го слагаш в определена категория, точно защото не го познаваш? Как успяваш да направиш това, направо се чудя! И после говорим за положително мислене, та виж си само изречението: “…до колкото познавам хората като цяло, ти клониш към този профил… онези хора, на които всички са им виновни”. Страшен положителен изказ и мислене имаш!
7. Откак съм се научила да мисля, постоянно го правя и по-проницателните и прозорливи хора долавят, че проблемът не е че не мисля достатъчно, а че мисля прекалено много! Тъй че относно мисленето защо не вървят нещата в живота ми /което ти не знам откъде разбра, след като не ме познаш, та камо ли да имаш идея как върви живота ми/, правя го непрекъснато и ще продължа да го правя докато мога. Което от своя страна означава, че ще продължа да се развивам!
8. Ако ти не виждаш “негативни” коментари, което тогава наричаш “критика” от която аз се притеснявам и защитавам?
9. Това, че изглеждам сърдита в товите очи си е определено проблем на твоето виждане, защото пак повтарям – погледни и прочети другите коментари – има хора, които виждат много положителни неща! И това е така, защото те самите са положителни и виждат отразеното в мен от себе си. Повтарям се – това, което виждаш в мен и не ти харесва, си самата ти. Казваш, че моите коментари и статии са деградивни и други подобни, както и още няколко човека мислят така, но това зависи от вашето виждане – виждате това, което самите вие излъчвате и таите в себе си. Даваш ми акъл да погледна дълбоко в себе си, а ти успяваш ли да го направиш за себе си? И ако да, сигурна ли си, че това, което виждаш е истинското ти лице?
10. Ако имах за цел да проявявам положително отношение към критикуващите, нямаше да пиша такива откровено настъпателни и дръзки статии. Критиката трудно би могла да бъде настроена положително, иначе няма да бъде критика! Защо да имам за цел да правя непосилни неща. Ако в мен виждаш лицемерие …. мога само да ти съчувствам.
“… едно лицемерно отношение към човека, който не си разбрала и си коментирала по негативен начин…” – според теб това изречение би ли могло да бъде насочено към теб спрямо собствените ти изяви и коментари? Кое ти дава толкова голяма сигурност, че ти си ме разбрала изобщо, пък да не говорим за това дали можеш да ме разбереш правилно, защото пак се повтарям – за теб правилното е едно, за мен – друго? Прочети в предишната статия коментара ми с дадения пример за аквариума! Твоята истина не е моя, но и двете виждаме истината за себе си!
11. Колко здраво и убедително звучи ненабожен човек да цитира нещо, в което не вярва?

Спирам дотук, защото това си е откровено грозно заяждане и донякъде не ми е конмфортно, че ти отговарям в твоя стил, но да – признавам си – и аз имам его, което в такива моменти надделява! И аз съм човек и имам право на подобни изяви, точно защото се уча. Признавам си, виждам го, а това означава, че нещата ще се променят и ако сега не мога да се въздържа от тези глупави коментари, след време със сигурност ще мога и то без усилие!

Изчетох отново всички коментари по статиите и си давам сметка, колко малко хора са успяли да вникнат във вложения от мен смисъл. Да, нормално е, защото всеки има различен ъгъл на гледане И защото всеки иска да се изяви по един или друг начин, гонейки целите си, макари и често несъзнателно.

Няма да казвам нищо положително за край, че ще вземе да ти подейства крайно негативно и отрицателно!

By: Ева Добрева

Ева Добрева — Tue, 28 Jul 2009 09:46:59 +0000

Екатерина, считам, че имаш сериозни проблеми с приемането на критика и те най-вероятно се дължат на някаква вътрешна неудовлетвореност от самата теб, а не на коментарите на другите, целящи да те насочат в правилната посока. Всичко, което чета от теб ме навежда на мисълта, че ти си от онези хора, на които всички са им виновни. Не те познавам, но до колкото познавам хората като цяло, ти клониш към този профил. Трябва много внимателно да се замислиш защо нещата в живота ти не вървят. Според мен като се защитаваш от негативните /според теб/ коментари, се опитваш да убедиш самата себе си, че не си сърдит млад човек, но само изглеждаш още по-сърдита. Финала на всичките ти коментари с позитивна насоченост не показват положителното отношение към критикуващия, а по-скоро, прости ми за думата, едно лицемерно отношение към човека, който не си разбрала и си коментирала по негативен начин. Погледни дълбоко в себе си и се опитай да откриеш причината за неуспехите си, тя е вътре в теб, а не в родителите, работодателите, хората на улицата и подобни на тях. Те естествено винаги имат вина, но ти можеш да им се опълчиш и да обърнеш нещата в своя полза. Не съм набожна, но ще цитирам нещо от Библията: “Помогни си сам и Господ ще ти помогне”.

By: Екатерина Чонева

Екатерина Чонева — Tue, 21 Jul 2009 13:58:33 +0000

Здравейте Боряна. Простете, но не мога да се въздържа от този коментар. Искам само да насоча вниманието Ви към собствения Ви подход, с който си противоречите. Не го правя за да се заяждам, а за да видите сама, че нещата не са черно-бели, както се опитвате да ги изкарате. Вие сама какво правите спрямо изявите ми – “За” ли сте или “Против”? Коментарът Ви положителен ли е или негативен? Оставям преценката на Вас!
Това, което се случва в момента е да натискате главата на давещия се, вместо да му помогнете да изплува и в същото време имате претенции за положително отношение?!
Камен е прав – ДАЙТЕ ШАНС на хора като мен. Никой не се ражда нито научен, нито получава всичко наготово. Повечето от нас се борят и това, което правя е да се опитвам да се изправям. Вие дали още от раждането си сте била толкова перфектна в поведението си, отношението и положителната настройка? А дали пък сме тръгнали от една и съща изходна точка за да очаквате, че трябва да сме на едно ниво? Да, критикувам, хваля, съдя, благодаря. Така е, уча се. Аз съм израснала в предимно негативна среда и е нормално да имам подобно поведение. Не се оправдавам, а изяснявам. Следвайки Вашия подход, който изисквате от мен, би следвало да ме подкрепите, а не да сте “срещу” мен, защото ако сега виждате негативизъм в мен, то мога да Ви кажа, че преди няколко години положението ми беше много, ама много по-трагично. А определено щеше да бъде по-лесно, ако имаше повече хора, които подават ръка, вместо да размахват пръст! Ако виждате само нападки и деструктивност в статиите ми, замислете се какъв е Вашият проблем, който имате и виждате отразен в мен.
И после – слагате веднага етикета на младите хора. Ами как няма да са сърдити във вашите очи, след като те се опитват да ви кажат нещо, но колко от вас ги чуват и разбират? Ще си позволя да сложа един линк към едно много добро видео, което в голяма степен подкрепя идеята на статиите ми и коментарите към тях. http://blogatstvo.com/ilearning-global/education/ted/

By: Камен Вельов

Камен Вельов — Tue, 21 Jul 2009 06:06:34 +0000

Пропуснах една важна фигура в моя разказ – с трите животни имало и едно магаре. Какво е направило обаче магарето, няма да кажа, ще трябва да се досетите сами. И за да е по-интересно, давам бутилка каменица на първия който се досети.
Боряна, съгласен съм с теб, но всички ние, не винаги и във всичко успяваме да сме “ЗА”. Пък и всички тези начини са етапи от развитието ни – да си Магаре, да пропълзиш под бариерата, да минеш през нея, или да я прескочиш.
А, май че ви подсказах малко какво ще направи магарето……

By: Боряна Великова

Боряна Великова — Mon, 20 Jul 2009 14:13:29 +0000

@Камен Вельов
Точно там е въпросът – да скача “за”, а не “против”… Защото един от основните признаци за съзряването и духовното израстване на човек е да приема критиката и обратната връзка, без значение дали му харесва и дали е съгласен. А не да се хвърля разгорещено да обяснява кое защо и как или да напада критикуващите… Градивност и позитивизъм са основите на успеха (личен и професионален), а не нападките и деструктивността.

By: Камен Вельов

Камен Вельов — Mon, 20 Jul 2009 13:40:49 +0000

На мен пък ми харесва как “скача” Екатерина. Спомням си как в първите години на демокрацията, по митингите на СДС се викаше: “Който не скача е червен!”. Аз мисля че би било добре всеки от нас да се поразмърда малко, да обяви какво го вълнува, какво харесва и какво не, какво иска да постигне, и да направи нещо по въпроса. Разбира се по-добре е да “скачаш” ЗА, а не СРЕЩУ, но всяко нещо с времето си. Във всички случаи, по-добре е да “скачаш”, отколкото да “пълзиш”. Макар че от друга гледна точка, всеки човек е различен.
Вървели лъв, бивол и змия. На пътя им се изпречила бариера. И как мислите продължили по пътя си: лъвът я прескочил, змията пропълзяла под нея, а биволът минал през нея.
Всички по един или по друг начин вървим по пътя си.

By: Екатерина Чонева

Екатерина Чонева — Mon, 20 Jul 2009 10:34:23 +0000

Здравейте г-жо/г-це Великова. Благодаря Ви за отделеното време за четене и писане на коментар. За неприятна Ваша изненада, коментарът ми ще бъде по-дълъг от Вашия. Поради единствената причина, че има какво да кажа и НЕ виждам нищо лошо в това. Ако Вие, читателите на определени сайтове и блогове желаете да слагате някакви рамки, то проблемът си е ваш, защото тези рамки гарантират единствено и само вашето лично удобство! А рядко, когато на човек му е удобно, той успява да прогресира, поради простата причина, че ако му е удобно и приятно, няма какво да го накара да търси и да се променя!
Никъде в условията на блога на Нова Визия не е споменато, колко точно дълги трябва да бъдат коментарите – статиите да, но не и коментарите. В крайна сметка, ако не сте чела някъде из пространството каква е идеята на блоговете, може да го направите. Аз накратко само ще спомена моите изводи от прочетеното по въпроса – това е място, където всеки може да споделя СВОБОДНО и неограничено своите виждания, като най-главното условие е да приеме да бъде сравнително културен, правейки го. Чрез това споделяне се обменя най-вече личен опит, който може да бъде както от полза за едни хора, така и “вреда” за други, които не умеят да се възползват от предоставените възможности.
Ако Вие сте намерила нещо в статиите, което да Ви допада, не виждам по какъв начин последващи коментари биха могли да го “принизят” и да променят виждането Ви, освен ако не търсите съвпадение с Вашата гледна точка или пък имате определени очаквания. Всичко се случва във Вашата глава – и удоволствието и принизяването, чрез Вашия личен подход! Това са двете страни на една и съща монета!
Ако човек е отворен за новите неща, които вижда, той може само да се възползва от тях. А нещата, които не му харесват, могат да му донесът същата полза – отново да потърси в тях това, което кара него самия да не му допада нещо конкретно. Най-правилното поведение е това, да приемаме хората освен с положителните им качества И с “отрицателните” им, а не да ги идеализираме и да си създаваме САМИ поводи да се разочароваме от тях. Приемането е точно това – да приемеш човека такъв, какъвто Е, а не такъв, какъвто би искал да бъде. Ако умеехме това, нямаше да има толкова много разпаднали се бракове и толкова много злоба, омраза и разделение на всичко!
Аз никога не съм претендирала чрез поведението си за безпогрешност или безупречност, нито за това, че съм нещо повече от вас-читателите или другите хора – напротив – уверена съм и знам, че имам твръде много кусури за дялане, но съм готова и ГО ПРАВЯ – дялам ги постоянно. И споделянето им с другите е един от методите, чрез който правя това. По този начин им позволявам да направят същото и за себе си, защото това МОЖЕ да доведе до проглеждане и себепознание!
Когато на човек нещо не му харесва, той търси точно тези рамки, които му осигуряват удобството на еднаквостта, на цензурираното поведение и други подобни. Той търси клишетата в поведението, защото те му гарантират едно сравнително спокойствие и всеки, който наруши тези рамки му разваля съответното спокойствие. Тъй че от тази гледна точка – приемам критиката Ви, относно поведението ми! Наистина не е приятно, когато долавяш в нечие поведение това, което ти куца на теб самия и тогава, разбира се, той ти става крив! Точно това е стандартното поведение на повечето хора. Ако умеехме да благодарим на тези, които са ни критикували – обаче говоря за истинска критика, вместо да им се сърдим и обиждаме, тогава можехме да растем безспир.
В интерес на истината, отговорът ми към коментара Ви се съдържа в самия него. Наистина е логично всеки да споделя своите “виждания, мнение, опит”, НО за да си позволи да КРИТИКУВА, той трябва да разполага с доста повече от поднесената от мен “ограничена” информация. Аз изцяло приемам всички споделени мнения и сама си преценявам на кое да обърна по-голямо или по-малко внимание. И не веднъж писах, че съм благодарна за ВСИЧКИ споделени мнения, а не само за положителните. Но когато някой реши да критикува, за него самия е по-добре да се опита първо да се снабди с нужната информация и тогава да си позволи да го направи, просто за да има основанието за това и за да не се изказва неподготвен, защото излагацията си остава за него самия, а стойността на критиката се самоунищовата именно заради неговото неподготвено изказване!
Тези статии не са написани за бъдат пренесени в социални форуми, където да се “критикуваме” един друг, просто за да върви приказката. Споделянето на опит и изразяването на мнение няма общо с критиката. Освен това, критиката не може да бъде “приета”. Може да бъде взета под внимание, но е и приета просто така, защото ако критикуващите имаха нужната информация, която да им даде основанието да критикуват, те просто нямаше да направят точно тази си критика! Мислещите хора никога не приемат просто така каквото и да било. В повечето случаи взимат под внимание това, което чуват/четат, но винаги го подлагат на съмнение.
Относно “комплимента” от Светомира – на Вас може и да Ви звучи като такъв, но за мен категорично “комплимент”, съчетан със “сърдит” не си пасва по никой начин! Или е едното или другото. Как може да има някой положително мислене към израз, който включва в себе си негативно утвърждаване или насочване като “сърдит”?
Относно това, че съм изписала повече от всички взети заедно коментари – и какво му е лошото на това? Ако не Ви харесва, защото го четете? Няма да Ви отговарям, за да не прехвърля отново 2 страници, а се надявам, че и сама ще се опитате да си отговорите, защото изписах доста неща по този повод. За всеки влак си има пътници. Иначе правилно сте забелязала – да, говоря доста. Но за някои хора това е полезно, колкото и да не Ви се струва вярно, то е факт. Който има умението да извлича нужните неща от предоставените възможности, може само да печели. Аз не съм написала тези статии, защото се чудя какво да правя и търся начини да убия времето си. Написах ги, защото това са болни проблеми, които касаят твърде много хора. Предоставих опита си, който благоразумните, истински загрижени за децата си родители биха могли да използват, а не го приемат за критика или нападка. Споделям този опит, защото той е осъзнат и поради тази проста причина може да бъде полезен. Дори ако щете, това е част от приносът ми, на този етап от живота ми, за другите, които са с разбирането, че винаги има какво още да научат!
Пожелавам Ви успешно разширение на съзнанието, ако го желаете. Всичко добро!

By: Боряна Великова

Боряна Великова — Mon, 20 Jul 2009 09:34:09 +0000

Екатерина, защо не приемате критиките, а “скачате” срещу хората, които са писали тук и ги обвинявате? Да, те не Ви познават; да, те коментират това, което четат. Но това е логично – дали сте ни ограничена информация и това е базата, на която всеки споделя своите виждания, мнение, опит. Когато зачетох статията, ми стана интересно – различна гледна точка и подход, определено. Но Вашите коментари и нападки след това доста принизиха основния Ви труд, поне в моите очи. И за протокола: “сърдити млади хора” е категория, метафора, тези които търсят промяната и различното, ако щете ги наречете “бунтари и новатори”…Така че Светомира Ви е направила комплимент, който очевидно не беше разбран… Работата с хора изисква най-вече приемане и слушане, а Вие тук сте писали(=говорили) повече от всички коментиращи взети заедно… Може би трябва да се замислите и за това.

By: Родителите и умението да си намерим подходяща работа

Родителите и умението да си намерим подходяща работа — Sat, 11 Jul 2009 08:21:37 +0000

[...] Приносът на родителите към неумението „да си намери… Тази микро-статия е съставена от Тодор Христов , публикувана е на 11.07.09 at 08:07 и е записана в категория Кариера. Post a comment or leave a trackback: Trackback URL. [...]