Две основателни причини за делегиране на пълномощия

Има два типа мениджъри – мениджъри, които обичат да делегират и мениджъри, които не обичат да правят това по ред причини. По-долу ще прочетете за тези, които обичат да делегират. Те са тези, които биха поискали да усъвършенстват практиката на делегиране.

Започвам с това, че съществуват най-малко 2 основателни причини за делегиране на пълномощия, а делегирането може да се разглежда и като овластяване.

Първата причина за делегиране се изразява в разпределението на формалната законова власт по органите за управление на организационната структура за управление на организацията.

Както е известно организационната структура за управление е тази, която осигурява разпределението на пълномощията за вземане на решенията в съотвествие със заеманата длъжност. Освен това тя определя и осигурява характера на общуването и потока от информация.

Следователно, можем да направим извода, че организационната структура е тази, която осигурява разпределението на пълномощията за вземане и изпълнение на определени решения, а също така и създава основата на формалната законова власт.

Розабет Кантър – известна като учен, консултант и автор на книги, доказва убедително, че властта се появява благодарение на два фактора:

1. Достъп до ресурси, информация и материално-техническо снабдяване.
2. Способност да се установи сътрудничество с другите за изпълнение на поставената задача.

(Вж: Гибсон, Дж., Джон Иванцевич, Джеймс Доннели. Организации – поведение, структура, процесы. 8-ое изд., Москва. “Инфра-М”, 2000. с. 343)

В процеса на делегиране това има много важно значение. Служителят, на когото се делегира, може да придобие истинската власт само в случай, че получи ресурси – пари, работна сила, материали, доставчици. А както знаем във всяка организация най-важните ресурси се разпределят отгоре-надолу, съгласно йеархията, като ръководителят от по-висок ранг има по-големи пълномощия за решаването на този въпрос.

Трябва да знаем това, когато делегираме. Както и още нещо – че упълномощеното лице, което заема съответната длъжност действа от свое име и за сметка на този, който го е упълномощил.

Същевременно делегирането на пълномощия има и други акценти. То представлява предоставяне на права, за да може този, който ги получава да изпълни своите задължения. Неизпълнението на задължението води до появата на ефект на отговорност. Лицето, което е приело да бъде назначено на съответната длъжност отговаря за неизпълнение на определените задължения на тази длъжност. То отговаря пред този, който е делегирал пълномощията за изпълнението на задълженията, произтичащи от тази длъжност.

Ръководителят обаче може да делегира на своите подчинени само своите права. Той не може да делегира своите отговорности. Отговорност за неизпълнение на задължението от подчинените носи и този, който е делегирал (упълномощил), и този, който е приел пълномощията. Мисля, че точно това не се разбира по правилния начин в нашите организации.

Втората причина за делегиране на пълномощия е, че времето и знанията на тези, които управляват други хора е ограничено, поради което, за да са упешни, те следва да делегират част от своите пълномощия на подчинените си.

Делегирането на пълномощия при такива методи на управление е обусловено от два фактора:

1. На първо място от това, че оперативните решения се вземат от хората, които са най-добре запознати с проблемите на тяхното равнище.
2. На второ място, ефективността от делегирането на пълномощия се обуславя от това дали те притежават знания, умения и опит достатъчен за компетентното изпълнение на възложената им работа. При делегирането на пълномощия на подченени, които притежават знанията, уменията и опита за изпълнението на възложените задачи, те получават възможност да използват своите умения и да реализират своите способности. От друга страна, освободеният от необходимостта да вниква в детайли по изпълнието на задачите ръководител получава възможност да се концентрира върху планирането и решението на външни проблеми.

В заключение

• Организационната структура за управление е тази, по която се разпределят пълномощията по органи за управление и чрез която се определя формата на взаимоотношения и потоците от информация, които играят съществена роля при формирането и използването на власт и формиране на поведението на организацията.
• Чрез делегирането на пълномощия мениджърите преотстъпват на подчинените си пълномощия за изпълнение на определени задължения, което не освобождава мениджърите от отговорност.