Вътрешна среда на организацията

Вътрешната среда на организацията е съвкупност от нейните ресурси и интегрираните системи и механизми за управление. Затова и до голяма степен управлението на една организация е насочено към поддържане на подходящо съотношение между ресурсите и интегрираните системи и механизми в нея, от една страна, но и към осигуряване на условия ресурсите, системите и механизмите да си взаимодействат.

Независимо, че не всички изследователи в теорията на мениджмънта използват понятието “вътрешна среда на организацията”, може да се каже, че литературата по мениджмънт изобилства с научни тези и твърдения за един или друг аспект на вътрешната среда на организациите. Това се наблюдава особено отчетливо още през 80-те и 90-те години на ХХ век.

Така например, концепциите за стратегическото планиране, за избор на подходяща стратегия, за анализ на вътрешната среда на организацията (известен като SWOT анализ) и др., са пряко отражение на разбиранията на изследователите, сред които най-известни са Питър Дракър и Игор Ансофф, за вътрешна среда на организацията. Впоследствие Майкъл Портър на основа на вътрешната среда, развива концепцията за “веригата на създаване на стойност” в организацията и с това идентифицира кои са нейните конкурентни предимства.

Теоретичните уточнения показват, че когато става дума за “ресурси на организацията” като част от вътрешна среда, следва да се има предвид:

• Материалните ресурси на организацията – с какви суровини се създава продукта, с какви машини и съоржънения, какви са сградите, офисите, оборудването, каква е енергията, която се ползва, разбира се и какъв е крайният продукт;
• Човешките ресурси – какви са хората, които работят в организацията, какъв е демографският им профил, нивото на професионализъм, съотношението между основния, спомагателния и обслужващия персонал;
• Финансовите ресурси – в какво съотношение са собствения и привлечения капитал, каква е структурата на използване на капитала, какъв е оборотът на капитал на организацията, размерът на инвестициите и др.;
• Информационните ресурси – какво организацията знае (с каква информация разполага и как актуализира тази информация) за своите контрагенти, за сегашните си и потенциални конкуренти, достатъчна и точна ли е информацията, която тече по съответните канали в организацията, какъв е официалният и неофициалният живот на фирмата.

Когато става дума за интегрирани системи и механизми като част от вътрешната среда на организацията, се има предвид:

• Каква е технологията на производство – как хората са включени в системата от материални, финансови, информационни ресурси, за да произвеждат продукта;
• Каква е системата на комуникация в организацията – как хората в организацията научават за минали и предстоящи съботия, за взети решения, как протича формалното и неформално общуване;
• Каква е управленската структура – кои са длъжностите и служителите, които участват във вземане на решения, как са разпределени правата и отговорностите;
• Каква е организационната култура – кои са разпространените ценности, убеждения, нагласи, по какъв начин функционират неписаните правила за поведение на хората;

Някои изследователи причисляват към интегрираните системи и механизми (т.е. към вътрешната среда на организацията) още и целите на организацията, политиката за управление на човешките ресурси, използваните контролни механизми.

Понятието “вътрешна среда” не е само “теоретично” понятие. То има смисъл и практическо приложение. Благодарение на изясняване на съдържанието и ролята на вътрешната среда на организацията, е разработен метода за анализ на вътрешната среда, известен повече като “SWOT анализ”. С него се анализират достатъчно точно и обективно силните и слабите страна на организацията, както и разкриващите се заплахи и възможности, които организацията може има предвид във вземането на оперативни и стратегически решения за своето развитие.

Вижте разяснението на още термини в речника на термините в мениджмънта и бизнеса.