Отговорът на въпроса “Защо малките фирми си остават малки?” се корени в незнанието на собствениците да “управляват”. Предполагам, че ще имам опоненти по въпроса, но мисля да развия тази моя теза като представя причините, които ме карат да мисля по този начин.
Това, което ме наведе на тази мисъл е наблюдението ми на малки фирми, в които съм работила, на фирми-клиенти, с които съм общувала, както и фирми, които са собственост на мои познати. Изводът ми досега е бил почти един и същ – собствениците, които обикновено са и мениджъри на малки фирми, не разбират от “управление”, а след това недоумяват защо фирмите им не търпят развитие.
Независимо от съществуващите класификации за видове малки фирми, аз различавам няколко вида малки фирми:
- Семейни фирми – такива, които са създадени с цел да изхранват семейството и в най-добрия случай и някои други наемни служители.
- Малки фирми, които са създадени с идеята да се развиват – те имат за цел да се развиват и да станат средни, а може би и големи, но мениджърите им нямат необходимите познания, за да се случи това.
- Фирми, които са създадени от хора, които просто не желаят да работят за “някой” – в този случай обикновено отново въпросната фирма “изхранва” най-много четири-пет души.
- Малки фирми, създадени от хора, които притежават талант и компетентност в дадена сфера, както и управленски умения – тези фирми обикновено се развиват и стават средни, а в някои случаи и дори големи.
- Малки фирми, които са такива поради спецификата на сферата, в която работят – това са фирми, които не могат да станат средни или големи, защото сферата, в която работят не го позволява.
Българската бизнес действителност предлага много и различни по своята природа малки фирми. Те имат различни съдби. Това, което съм наблюдавала ме кара да правя следните изводи:
Първо, за да не подценявам тези, които са успели в работата си и притежават необходимата компетентност за това, искам да кажа, че съм напълно съгласна, че има и такива собственици, които са талантливи и компетентни и разбират не само от сферата, в която работи фирмата им, а и от управление, за което им се възхищавам.
За жалост в българската бизнес реалност те са недостатъчни, за да може да се развива прогресиращо българския бизнес и икономиката на страната ни като цяло.
Второ, установявам, че има много хора у нас, които поради това, че не желаят да бъдат управлявани (което според мен в голяма степен идва от манталитета на българина и от това, че някои управители не управляват, а “надзирават” своите служители), решават да създадат фирма и да работят за себе си.
Само че те пропускат факта, че въпросът не е само да се работи и да се знае как се изпълнява определен вид дейност, но и човекът, който ще управлява компанията да разбира какво е “управление”. В противен случай изходите най-вероятно ще са два: фалирала фирма или фирма изкарваща заплатите на няколко души, при това с доста големи усилия.
Трето, бих посочила голямата конкуренция на пазара в почти всички сфери на дейност, развиващи се в страната ни. Тя идва както от по-големите фирми, които имат стабилни позиции в съответните пазарни ниши, така и от други малки фирми, които също се борят за спечелването на клиенти.
Може би управители на такива фирми биха ме упрекнали. Например с аргумента, че за да имат познания по управление ще трябва да се насочат към някакво образование или обучение, което струва скъпо и не е по възможностите им. Или че всичко, което са постигнали е достатъчно за тях и че не е “работа” на другите да коментират как работят те и дали фирмите им са малки или не.
Не мисля, че това е така, поради две причини.
Първата е, че не винаги, за да придобиеш знания в определена насока е нужно да даваш купища пари.
Вече има различни обучения, които биха могли да въведат “незнаещите управители” в основите на мениджмънта. За тях не се изискват чак толкова много средства. А ако и това не могат да си позволят тези собственици, има други достъпни и напълно безплатни материали свързани с управлението, които дават начално ниво на познания.
Има и много интересни и полезни книги по въпроса, описващи какво е мениджмънт или “управление”. Те също са една добра и евтина инвестиция.
За да се заинтересуват собствениците на такива малки фирми обаче, трябва на първо място да осъзнаят нуждата от това. За жалост, точно това е бавен и мъчителен процес, които някои достигат до края, а други не.
Втората причина е, че управители и собственици на малки фирми като че ли не се досещат за това, че тяхното некачествено управление лишава от „стойност” цели четири целеви групи, а именно:
- Собствениците
- Мениджърите
- Служителите
- Потребителите
Некачественото управление затруднява също така работата на контрагентите, с които работи фирмата, а това косвено оказва влияние и на цялата икономика на страната.
Ето защо, според мен не може да има извинение вече мнение като:
„Аз съм собственик (или аз съм управител), но не съм изучавал управление, нито съм чел книжки по управление. Имам си друго образование, а и нямам време и пари, за да се занимавам с тези неща.”
В резюме искам да посоча основното от моята теза:
- Много малки фирми у нас имат своя сериозен проблем – той е незнанието да се управлява.
- Причината за този проблем е ниската компетентност на управителите (които в повечето случаи са собствениците на компаниите).
- Решението на проблема е повишаване на компетентността чрез различни обучения (било то чрез специализирани такива, кратки семинари, статии в интернет или книги).
- Резултатът, който може да дойде са по-качествените управленски решения, които ще подобрят развитието на малкия бизнес и на българската икономика като цяло.
Надявам се с позицията си да не съм обидила никой, защото определено не е това целта ми. Идеята ми е да посоча на собствениците на малки фирми да осъзнаят нуждата от компетентно управление, с цел техните фирми да се развиват и просперират.
* * * * *
Тази статия на Доротея Желязкова се публикува за първи път в NovaVizia.com.
Благодарим ти, Доротея!
Доротея Желязкова е икономист с квалификация по счетоводство и висше образование по икономика на строителството. Преминала е Индивидуално обучение по Управление на човешките ресурси. Има 4 годишен опит в голяма строителна фирма. Желанието й да бъде полезна в семейния бизнес (счетоводна кантора “Кадис Консулт” ЕООД) е свързано с управлението на човешките ресурси.
Доротея има реалистични планове за своето бъдеще, а нейната амбиция да ги реализира са причината да отрази своите наблюдения в малка поредица от статии на тази тема на страниците на NovaVizia.com
{ 3 trackbacks }
{ 58 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
BusinessWorkshop 19.08.09 в 13:03
Аз бих допълнил от това което съм видял в някои от държавите, които съм посетил, че за да започнеш бизнес там почти винаги ти трябва кредит. Просто е немислимо да започнеш каквото и да е било без кредит защото за да имаш шанс просто всичко трабва да е на ниво от самото начало. Имайки нужда от кредит, задължително имаш нужда от бизнес план. Събирайки информация за бизнес плана и пишейки го, повечето хора започват да се интересуват и запознават и с аспектите на управлението на бизнеса и малко или много получават някаква основа.
Здравко Зафиров 19.08.09 в 14:12
АЗ пък не съм на мнение, че е абсолютно необходим кредит, но е добре, когато знаеш какво искаш и как да го постигнеш да имаш и финансовата възможност.
Освен това, абсолютно съм съгласен с авторката и бих желал да добавя, че “божественият” комплекс за малоценност засяга всеки малко дръпнал напред в България и ако не се осъзнае навреме…… Даже съм бил и свидетел как упр./мениджъра чете книги и се интересува, ходи на обучения обаче умственият капацитет и ценностната система не му позволяват да погледне недостатъците си безпристрастно и това води до там, че не възприема нищо на обученията и от книгите
Ако не беше за “реване”, щеше да е смешно, а в крайна сметка е жалко!
Аз влизам в категорията “малка фирма, създадена от разочарован служител, за да не работи за някой”, а мечатат ми е “голяма фирма, която е процесно ориентирана, като организъм”.
Възхищавам се на чуждите предприемачи и мениджъри, които работят, за да създават принципите на мотивация и организация в бизнеса и не мерят постиженията си в пари, а в личен успех и принос към макроикономиката.
Nikolay Angelov 19.08.09 в 14:18
Чудесна статия. Мисля, че всички мнения изказани от автора по-горе са много добре формулирани. Абсолютно съм съгласен, че за да си добър мениджър се изисква не само качества, а и образование (било то от училищно заведение, било от самоподготовка). Няма как да ръководиш успешно бизнес при положение, че искаш да откриваш топлата вода всеки ден
Nikolay Angelov 19.08.09 в 14:20
Браво Здравко! Найстина не се ли чустваш самотен сред толкова много “бизнесмени”, които са споменати по-горе?
Тодор Христов 19.08.09 в 14:22
Темата, която повдига Доротея ме заинтригува, тъй като се замислих за следния въпрос: “А какво, ако една фирма съзнателно поиска да остане малка?”
В статията си Доротея акцентира на управленската компетентност, но в случая мисълта ми е за стратегическата ориентация.
Не мислите ли, че е възможно една фирма да иска да остане малка? И не поради ограниченията на сферата (бранша, нишата), а просто защото по този начин фирмата би могла да обслужва клиентите си по-добре и по този начин да отстоява мястото си на пазара?
Примери за подобни фирми да речем са фирми от сферата на туризма (един малък хотел да иска да остане малък, а да не отваря цяла верига хотели), консултантския бизнес (една консултантска фирма да иска да остане малка, а не да наема нови служители, за да разширява дейността си), винопроизводството (една малка изба да иска да остане малка, за да продължава да прави добро и уникално вино, а не да се превръща в промишлен винопроизводител) и т.н.
Може би това се покрива в известна степен с класификацията на малките фирми, изтъкната от Доротея, но все пак – какво мислите?
Петър 19.08.09 в 14:26
Желанието ви да не обидите някого е толкова силно, че замъглява посланието. Защо не назовете нещата с истинските им имена ?
Ако някой се почувства засегнат, това е защото се е “припознал” в текста. Значи именно той попада сред хората, за които говори статията. В яда си той ще напише отговор и ще трябва да го обмисли/аргументира.
Ефектът би бил по-голям…
Nikolay Angelov 19.08.09 в 14:30
Не мога да съглася с мнението на Тодор. Както пише в една, която спечелих от конкурс на този сайт
“играеш със стотинки печелиш стотинки…и т.н.”. Ако целта ти е да имаш бизнес то това автоматично те обвързва с печалбата. А една малка фирма, колкото и уникален продукт да прави едва ли ще има печалбата на една по-голяма фирма. Виждал съм с очите си точно това за което говори Тодор-малка фирма която предлага уникална услуга (без желание за разстеж), която на третата година видя, че просто трябва да се разрастне за да получи по-голяма печалба. Може да се спори доста по темата.
Тодор Христов 19.08.09 в 14:36
Да, вероятно може да се спори, има аргументи и в двете посоки.
Здравко Зафиров 19.08.09 в 15:21
Тук бих искал да се включа отново и да добавя, че големината на една фирма е относително понятие и според моите виждания се оценя не спрямо персонала във фирмата, броят продажби или оборот. Големината на фирмата аз бих оценил по уникалноста на продукта, познаваемостта на марката сред специалистите или ценителите, въобще стойността на бранда/марката за клиентите…….
л. илиев 19.08.09 в 15:42
намирам статията за научно-популярно четово с ниска стойност
проблема с малките фирми трябва да се разглежда от упрвленска гледна точка
всичко опира до целите
ако въпросният управител е достигнал върха на пирамидата на Маслоу, каквото и да казва, няма никакво значение, щом не е предприел никакви действия
повечето управители заявяват че искат голяма фирма, но всъщност има “неосъзната цел” – повече печалби
ако иска, всеки би могъл да развие бизнес план, да наеме 100-200 служителя и разгърне дейност за милиони, която иа нулева възвращаемост. но тогава се усеща неудовлетворен и само мисълта за това го демотивира
аз по принцип считам, че за всеки етап от развитието на една компания се изискват различе тип хора с различни личностни качества и смяната на персонала, включително управителя и собствениците не би следвало да се тълкува като чак толкова голям проблем
за пробиване в един бизнес сеиска един тип хора; за утвърждаване на пазарните позиции-друг, за монополизиране на пазара -трети
статията е твърде ограничена от към гледни точки. то всъщност е една само и затова я определям като научно-популярна
Тодор Христов 19.08.09 в 15:54
@Л.Илиев, казвате, че личностните качества на управителите, а не управленската им компетентност правят разликата в една фирма, така ли?
Какви са тези личностни качества?
Пламен Сашев 19.08.09 в 16:49
Няколко бележки от мен:
1. Кой е критерият определящ “големината” на една фирма?
2. Смятате ли задължително движението по оста “малка” – “голяма”?
3. Съществува ли според вас универсална управленска методика отговаряща на предизвикателствата пред бизнеса и гарантираща постигане на целите?
4. Кой е определящия успеха фактор – личност или знания. Soft skills vs Hard skills?
5. Естествения отбор не е ли достатъчен за определяне на това кой кой е и дали е мениджър или не?
И така натататък…
Според мен по страшно от това бай Иван да не чете книжки, действайки интуитивно, е ако всички бай Ивановци започнат да четат/слушат едни и същи управленски глупости и спрат да мислят.
Nikolay Angelov 19.08.09 в 19:22
Да Пламен така е, но нали не може да се отрече, че в нашата мила родина бай Иван е по скоро падаря а не управленец и, че той вместо да гради отбор надзирава стадо (според неговите разбирания), защото си мисли, че всичко трябва да става така, както “той каже”. А отдлено да не забравяме, че плюс всички неизвестни добавяме още една…когато една фирма се разрастне и се появят пари бай Иван става мнооого по-лош бай Иван от, колкото може да си представим, което на тези от вас, които не са го виждали не им го пожелавам. Т.е., както казах по-горе обучението е нещо положително и би помогнало на някой фирми да пораснат, в положителния смисъл и за съжеление няма как да не се съглася, че бай Иван, каквото и да прочете и където да отиде ще си е бай Иван за жалост. Така че тук влизаме вече в друг казус-кой би работил за бай Иван?
Петър Пенчев 19.08.09 в 21:31
Здравейте,
за ГОЛЕМИ пари и затова някак едностранно осъждаш нещата без да дадеш право на избор на другите (който именно е да управляват малка фирма и тя да остане такава).
аз нямам голям управленски опит…дори никакъв. Някак си не ми хареса тона на статията. Като че ли се осъждат малките фирми и това да управляваш малка фирма е признак на липса на качества. Според мен е въпрос на цели и приоритети. Дребния бизнес има голям чар – как ти лично ще говориш с почти всеки един клиент, как ще видиш неговата усмивка, когато го обслужиш добре, как екип от 2-3-10 души е едва ли не едно семейство и има приятна работна атмосфера..незнам може би като си по-млад и амбициозен и пълен с енергия мечтаеш за ГОЛЯМ бизнес
Мисля, че е добра всяка предприемаческа инициатива. Няма нищо лошо “Бай Иван” дори и без кой знае какви качества да стартира бизнес, щом има хъс и някаква идея .. и гръб нека го направи. Все пак ако той не се справи пазара ще го изхвърли, а ако има недоволни служители – според мен всеки се хваща доброволно на хорото. Все пак поемането на риск е важно качество и Бай Иван бива награден за това..примерно
Но статията има добра идея, наистина трябва много да учим, постоянно да пробваме и да споделяме един с друг за да се развиваме. И това важи дори и за мен и за всеки човек разбира се, независимо от сферата, в която работи.
Поздравления за хубавата статия. Благодаря, че приехте мнението ми.
Татяна Христова 19.08.09 в 22:20
Досега коментарите са само “мъжки”, затова се включвам, за да благодаря на Доротея за нейната теза. Проблемът, който тя излага е толкова остър и разпространен, че няма нужда никой да се засяга. По-добре ще е да помислим дали пък нямаме нужда да осъвременим знанията си по управление.
Поли Козарова 19.08.09 в 22:37
Доротея, поздравления за смелия Ви пост и за много успешното включване като автор в Нова Визия!
Предполагам, че използваме термина “малка фирма” по-скоро като синоним на фирми с недостатъчен потенциал за развитие или такива, които няма да се възползват от потенциала за развитие точно поради недобра мениджърска компетентност. Съгласна съм с Вас, че много голяма част от фирмите с българска собственост и управление за съжаление остават в тези редици.
Само бих желала да добавя две неща в подкрепа и продължение на Вашите мисли:
1. Честичко се случва служителите да знаят повече за мениджмънт и маркетинг от самите собственици (които в масовия случай са и управители). Това е нормално! Не е нормално, че с тяхното мнение и позиции не се съобразяват и не се очаква служителите да имат собствено мнение дори по професионални въпроси. Това е една причина за разрояването на фирмите в България – когато човек не може да се почувства достатъчно ценен в три-четири фирми, логично е да има подобно продължение.
2. Положението ще се промени ако се умножат и усъвременят знанията за управлението – да, но това е възможно само ако самите собственици и мениджъри желаят да се учат! За мен остава изключително голяма загадка и проблем как да се мотивират тези хора към промяна. Струва ми си почти невъзможно. Както отбелязвате, клиентите са инстанцията, която със сигурност може да накара някой да започне да мисли върху това откъде идват проблемите, но вероятността да се стигне да извода, че ти самият си техен източник, е много малка. Или не?
Анелия Георгиева 19.08.09 в 23:05
Тъй като в ежедневието ми постоянно говоря и се срещам със собственици на малки, средни и големи фирми от опит мога да споделя, че действително има вид фирми, които желаят да си останат малки. Преди време говорих със собственик на сравнително малка фирма, който ми обясни как растежа носи със себе си риск, заради инвестициите, които непременно трябва да направиш. Но не това е главното, тъй като риск носи и самото основаване и ръководене на фирма от какъвто и да било мащаб. Собственикът в случая просто не искаше да поеме допълнително отговорност. Печелеше достатъчно да издържа своето семейство и няколко работника. Имаше достатъчно брой клиенти, които му осигуряват спокойно бъдеще. Защо му е допълнително време за разработване на план за разрастване, което да краде от своето семейство?
Не казвам, че неговата гледна точка е правилна. Не се знае колко дълго още ще просъществува бизнеса му в този динамичен пазар, но фирмата му е на доста време. Все пак да не забравяме, че често е нужно да “бягаш” за да запазиш същите си позиции и така или иначе трябва да се отделя време за да се планира бъдещото развитие на фирмата, макар и развитието да не включва разрастване, а просто запазване на пазарния дял примерно.
Доротея Желязкова 19.08.09 в 23:10
Мисля че е време и аз да се включа!Благодаря на всички за коментарите които са дали за статията ми. Не мога да отговоря на мненията на всички, но има няколко основни неща, които искам да кажа: относно малките фирми, които искат да си останат такива – пропуснала съм ги, но това не означава че те не трябва да имат качествено управление, нали? Това обаче влиза в темата на статията и може би подсъзнателно нарочно съм ги пропуснала. Усещам че има и убидени и изместват темата на статията в друга посока…., но това е избора на всеки човек, да искаже това което мисли. Относно критерият определящ големината на фирмата, мисля че би трябвало да е ясен на всеки имащ основни знания по икономика. И не на последно място искам да кажа, че аз също съм представител на малка фирма, която има за цел да се развива и точно поради причината че при нас е осъзната нуждата от управленски умения, ние правим необходимите стъпки за това.
Майк Рам 20.08.09 в 00:58
С риск да засегна авторката, бих казал, че статията е доста повърхностна и емоционална. Всеки от нас наистина се е сблъсквал с шефове-собственици на малки фирми, чиято некомпетентност лъщи на челата им, но това съвсем не означава, че всички малки фирми са такива или че “много” малки фирми са такива. Тук няма никакви факти, никакви изследвания, никакви числа.
Обобщенията са много силни, но не са подкрепени от никаква фактологическа обосновка, което ги прави повече “популярни” (или дори популистки), отколкото “научни”. Темата е много хубава, но е добре подобна статия да бъде подкрепена от някакви факти, за да изглежда сериозно.
Споделям мнението, че някои фирми наистина нямат мениджърския капацитет да станат големи, но според мен по-важната причина е, че това не става лесно и бързо. Понякога, за да стане една малка фирма голяма, са нужни много години, така че не можем просто да обвиняваме всички в некомпетентност. Моето лично мнение (напълно субективно) е, че мнозинството малки фирми просто не са достигнали онази “критична маса” (каквото и да разбираме под това), необходима, за да направят следващата стъпка по посока към разрастването. А други наистина нямат нужда от него.
Светомира Филчева 20.08.09 в 08:28
Отговорът на въпроса “Защо малките фирми си остават малки?” се корени в незнанието на собствениците да “управляват”. Защо управляват е в кавички?
Темата на статията не търси преносен смисъл – така употребен обаче, глаголът “управлява”, свързан с незнание, може да се тълкува по друг начин т.е. да шмекеруват, да не си плащат ДДС…..Моля да ме извините, не съм компетентна да взема отношение по този проблем и затова чета материала толкова задълбочено.
takoko 20.08.09 в 08:49
засега прочетох първото изречение и то споделя тезата ми, че мениджъри, които мислят на дребно и некачествено “вървят срещу компанията”
takoko 20.08.09 в 08:57
“Може би управители на такива фирми биха ме упрекнали. Например с аргумента, че за да имат познания по управление ще трябва да се насочат към някакво образование или обучение, което струва скъпо и не е по възможностите им.”
Абсолютно точен коментар! Който не инвестира в знания е тотално неконкурентноспособен в днешният глобализиран бизнес. Една инвестиция, която дава много дивиденти в бъдеще.
“Много малки фирми у нас имат своя сериозен проблем – той е незнанието да се управлява. ”
Управлява не означава винаги успешен мениджмънт, повечето разчитат на интуиция, а не на информацията, която би дала най-точна обосновка за бъдещи действия!
Евгени Евстратиев 20.08.09 в 09:26
Навреме написана и публикувана-това мога да кажа за статията.Всеки ден около нас виждаме примери как големи фирми обявяват фалит или замразяват голяма част от дейността.Според мен това е точно поради причините изложени от Доротея.И още тези фирми имаха план за икономика в растеж , а нямаха план за икономика в криза.Сякаш всички бяха полудели.Сякаш никой не знаеше, че след времена на растеж следват времена на криза и всички тези фирми се сринаха.Тези така наречени големи фирми израстнаха с темпове които бяха десетократно по-големи от темповете на израстването на мисленето на техните управляващи.
Аз мисля, че бъдещето е на малките фирми управлявани от хора които ще порастват с порастването на фирмите си.
Георги Вуков 20.08.09 в 09:34
Харесва ми статията ми но мисля, че е и малко непълна. Да, липсата на качествен мениджмънт от страна на собствениците на малкия бизнес е важна пречка пред растежа и развитието, но мисля, че пропускаш да споменеш и другите потенциални области, от които собственика трябва да има понятие а именно: счетоводство, маркетинг, право и инвестиции. Успех
avgust 20.08.09 в 09:34
Коя фирма е малка и коя голяма? Какъв е критерия?
takoko 20.08.09 в 09:38
Критериите за малка и голяма фирма са регламентирани в Европейският съюз, а критериите за малка фирма в статията са различни и дадени в началото!
пепсон 20.08.09 в 09:58
На господин Майк Рам мога много неща да кажа,но ще се огранича само в един цитат от неговия блог СПРИ И ПОМИСЛИ от 15 юни 2009г.: Раджеш Сети “Ако единствения начин да докажеш,че си прав,е като докажеш,че другия греши,ПОМИСЛИ ОТНОВО !” Прочетете си отново статията.А аз отивам да се уча как да си управлявам малката фирма,защото само по усет не става! Всичко най-добро !
Пламен Сашев 20.08.09 в 10:35
Интересни коментари.
Цялата статия може да се побере в едно изречение – “За да бъдете добър мениджър – актуализирайте периодично управленските си знания, което е гаранция за успешно развитие на ръководената от Вас фирма и превръщането на бизнеса Ви от малък в голям”. Толкова.
Аз исках да провокирам размисли в друга насока извън количествено измеримите критерии, които “основни знания по икономика” дават.
Не отричам обучението, нито книгите/семинарите или друга споделена мисъл и знания. Те са необходимост, но не са достатъчни.
Кризата показа на всички, че “размера” на компаниите е относителен, че успеха е относителен, че ЖЦ на един бизнес, когато е единствено и само количествено ориентиран е кратък и че голяма част от “правилата” се оказаха несъвместими с реалността.
Затова аз залагам на личността – мислене, темперамент, умения за общуване, организираност, творчество, идейност, провокативност. Тези неща не се учат.
Според мен бизнесът е развитие на една идея и тази идея го прави малък или голям. Останалото е счетоводство.
takoko 20.08.09 в 10:45
да добавя към Пламен, “Затова аз залагам на личността – мислене, темперамент, умения за общуване, организираност, творчество, идейност, провокативност. Тези неща не се учат.”
много от посочените качества се учат с времето и обстановката, в която работиш и не оставяай с впечатлението, че гениите се раждат такива, просто те се намират в правилната обстановка (в определен момент) било то общество, предприемачество или университет. Мен ме развива конкурентната среда, в която работя и именно тя ме прави креативен…
Тодор Христов 20.08.09 в 10:50
Подкрепям тезата на Takoko. И уменията за общуване се учат, и организираността се учи (защо да не се учи?), и творчеството и идейността могат да се учат, усъвършенстват и развиват.
И ако всички тези неща са важни за управлението на една малка фирма, за да постигне тя по-големи резултати, значи говорим отново за компетентността, за която става дума в статията. В случая, за компетентността да общуваш, да организираш, да твориш.
Един собственик на фирма не иска ли (не умее ли) да се усъвършенства и развива (не е задължително само с книги или обучения, може и чрез наблюдение, анализ и самоанализ, приемане на критика, обмяна на опит и т.н.), както и не иска ли (не умее ли) да създаде подходяща среда за всичко това за своите служители и сътрудници, малко по-трудно ще просперира, при равни други условия, разбира се.
takoko 20.08.09 в 10:53
На Здравко препоръчвам да прочете книгата ми, която е на немски за Мотивацията на персонала и другищт поглед по темата в културно сравнение, а книгата е тук :
http://www.amazon.de/erfolgreiche-Mitarbeitermotivation-Sicht-Pers%C3%B6nlichkeit-Kulturvergleich/dp/3639078942
Към Тодор Христов, тук се говори не за размера на една фирма, а за начина на мислене, а именно да си малка фирма, но с широко и глобално мислене!
Тодор Христов 20.08.09 в 10:59
Всъщност тук се преплетоха различни гледни точки, в т.ч. и за размера на една фирма. Поне аз така гледам на нещата.
takoko 20.08.09 в 11:06
ДАДЕ
Той размера е обусловен тук : http://www1.lev.bg/view_article.php?article_id=1454
Важното е да не мислим като малки;)
Светомира Филчева 20.08.09 в 11:21
От визитката на Доротея Желязкова разбирам, че иска да се развива в област, свързана с управлението на човешките ресурси. Поздравявам я за смелостта да застане пред аудитория от управители и мениджъри и да изразява открито мнението си. Много се радвам, че Нова Визия дава шанс на млади хора, влизащи в бранша /преди време четохме поредицата от статии на Екатерина Чонева/ да споделят с нас, по- възрастните и “с опит”, своите виждания, за да се “подравняваме” с тях. За да се смекчи малко тонът на статията, без да се губи от стойността на идеята, бих препоръчала заглавието да е ” Защо малки фирми, които са създадени с идеята да се развиват си остават малки?” и да се добави, че една от причините /да се загатне, че има и други/ е некомпетентността на ръководителите им, като това може да се промени с подходящо обучение /примерно/. Все пак работим с различни хора, а не с обобщен човешки ресурс /макар че така все още се наричат нашите отдели/ и някои са по- емоционални и чувствителни.
Доротея Желязкова 20.08.09 в 11:31
Интересно ми е да чета различните гледни точки, но най-важното е че статията поражда размисъл по темата, а мисля че това липсва при някои от мениджърите (те не усъзнават нуждата от управленски умения и други компетенции необходими да управляваш една фирма). Мисля че темата може да се доразвие на база на иказаните мнения от тези които са ме допълнили, а също и от тези които са на различно мнение. На г-н Рам бих казала, че не съм се засегнала и че наистина статията ми е емоционална и идеята и е да породи размисъл и осъзнаване. Не мисля че е необходимо да се посочват точни данни, защото както съм посочила съм правила изводите си на база лични наблюдения и опит, а не върху цялостната картина на дребния бизнес и на база на тях обобщавам. Освен това не съм сигурна дали могат да се намерят статистически данни за това за което говоря, още повече доколко те ще са реални?…. Мисля че в голяма част постигнах целта си, а именно хората да започнат да говорят открито за това не само по между си, а и в публичното пространство, каквото се явява NoavVizia.com. И дано има такива, които се осъзнаят.
Доротея Желязкова 20.08.09 в 11:37
Искам да благодаря на Светомира за това което е написала и за насоките които е дала. Да определено аз сега се уча и мисля че да споделям мнението си пред хора които са с повече опит и дори умения е много полезно, така виждам и други гледни точки. Не ме е страх да изкажа мнението си по различни въпроси, въпреки че има и такива които ми опонират и не са съгласни с мен. В крайна сметка така се учи човек!
Кремена Джорджева 20.08.09 в 11:45
Здравейте, Доротея. Поздравления за първата Ви статия в Нова Визия. В края и се споменава, че ще има продължение. Надявам се да споделите конкретните си идеи, а защо не и личния си опит в управлението.
Моето мнение по темата е, че и управлението е като всяка професия. За да се развиваш, трябва да четеш, да си отворен за новостите в своята област – независимо дали си собственик, управител, учител, лекар, инженер и т.н. А се образоваш ( във всякакъв аспект) точно поради целта, която си си избрал. Мисля, че фирмата е само средство за постигане на целта и затова големината и не е критерий за успех.
Нели Иванова 20.08.09 в 13:11
Споделям мнението на Петър Пенчев /14/. Ако статията визира размера на фирмата -малка/средна/голяма, то аз не съм съгласна, че непременно всеки трябва да се стреми да се развива в посока нарастване на фирмата. Дори съм свидетел на съзнателно задържане на нарастването на фирмите. Малките и средни фирми са далеч по-предпочитани в бранша, в който аз работя по много причини и считам, че те са и по-гъвкави и по-практични.
А ако аторката визира манталитета и поведението, без стремеж за развитие /дори и да останеш на етап малка/средна фирма/, съм съгласна, че това е много сериозен проблем.
Николай Ников 20.08.09 в 13:29
Авторката точно посочва отговорът на въпроса “Защо малките фирми си остават малки?”.
И аз съм на мнение, че повечето управители не влагат сили и енергия да се развиват и да научават нови неща, как да управляват своята фирма по-ефективно и да предлагат по-добър продукт. Това е моя опит на фирми, в които съм работил. В повечето фирми идеята на собственика, е че в неговата работа той е шефа и никой не му казва какво да прави, а дори и това да е предложение на служител за начина на управление. Много авторитарно..
Бих искал да споделя още нещо относно коментара на Тодор, какво ако някоя фирма реши да остане малка. Съгласен съм с него, че има фирми, които не желаят да се развият във вида на корпорация, произвеждажаща и предлагащи продукт/услуга на все повече хора и наеманета на няколко хиляди души персонал, съща и да излезе на борсата.
Има много фирми, при които за да запазят уникалността на продукта или услугата и да се специализират още повече ще продължат да се целят в малки сегменти, на които да предлагат все по-добри продукти и услуги, за които клиентите ще имат висока възприемана стойност. Не мисля, че тези фирми могат да се нарекат малки (освен ако се броят служителите), защото могат да реализират доста голям оборот, на база уникалност и висока цена.
Това ако е идея на ръководството показва доста добри познания за управление – целта за приход да не е на база обем, а на база висок приход от единица. Към примерите на Тодор мога да добавя още, например рекламна агенция, която за да прави наистина уникални неща, не са им нужни много служители, които да бълнат календари, визитки, брошурки и каталози, а да се стреми към изграждане на цялостната визия на даден клиент, за които са нужни доста по малко хора.
Нашия бранш е същия, за да се запази уникалността, към която се стремими целта не е да станем 50 човека бълващи проекти за определено време. Мисля, че това е въпрос на стратегия и управление.
Още веднъж изразявам съгласие, че малка фирма може да реализира голям оборот, а и тези фирми правят наистина стойностни неща.
Има една варненска фирма everything but the box (дизайнерска озвучителна техника), които праевят уникални неща, а не са голяма корпорация като Sony например.
Ева Добрева 20.08.09 в 13:46
Големите фирми се управляват от “големи” хора. Няма как “малък” човек да управлява голяма фирма. Затова някои фирми никога не стават големи.
За един мениджър е достатъчно да наеме хора за нещата, с които той не се справя добре, както се казва да аутсорсне дейностите, в които той не е добър. Достатъчно е да има едно личностно качество и то е да умее да разбира хората. Защото ако е така, той може да не работи нито един ден, а просто да наеме правилните личности за конкретните дейности на компанията и да знае с какво да ги мотивира.
Както се казва в учебниците по управление има хора които се раждат лидери, има и такива, които се научават да бъдат.
Кръстьо Иванов 20.08.09 в 15:17
Доротея, имаш специални поздрави за смелостта да пишеш по тази тема. Заглавието на статията ми напомни за книгата на Майкъл Гербер от E Myth (http://www.e-myth.com/) „Why Most Small Businesses Don’t Work and What to Do About It“. В нея има още отговори по темата. Горещо препоръчвам книгата, като естествено продължение твоята статията.
Йордан Кръстев 20.08.09 в 16:47
Като начало,ще използвам следната форма:
Към автора-ще цитирам един въпрос от ” Голямото и Малкото ” на Учителя
Дънов-зависи”Кои величини ви интересуват в живота? ”
Към критиците на автора-ще цитирам Лао Дзъ :”Изгодата идва от онова,
което го има,полезността-от онова,което го няма!”
Към всички,отново Лао Дзъ :”Истинският пътник няма строг план и целта
му не е да пристигне!”
Бъдете здрави и се забавлявайте! /това от мен!/
Емилиян Танев 20.08.09 в 16:51
http://kachi-snimka.info/images/viu1250775541e.JPG – много хубава графика. Тя обяснява следното според модела на Лари Гарейнър:
1. Всеки бизнес започва с креативност и стига до точка, в която са нужни лидерски умения;
2. Като премине този момент, следващата пречка ще бъде криза на автономност или казано по друг начин – липса на разпределение на задачите;
3. Следващата точка е свързана с кризата на контрола. Поради делигирането на задачи, ще има нужда и от създаването на контрол;
4. Следващия проблем е когато предприятията станат прекалено големи и създадените контролни процедури саздадат пречки за нормалното функциониране и започнат търкания между централите и клоновете свързано с недоверие;
5. Конкуренция на глобално ниво.
Иво М 20.08.09 в 17:22
„ЧОВЕКЪТ Е ТОЛКОВА ГОЛЯМ, КОЛКОТО СА ГОЛЕМИ МЕЧТИТЕ МУ…”
Интересно как това би се отнесло и до фирмите: „Фирмата е толкова голяма, колкото е голям мениджмънта й” Голям, но по какви критерии:
1. Брой заети в управлението като цяло;
2. Пропорционално съотношение на участващи в управлението спрямо изпълняващите взетите решения;
3. Голям по възраст, образование, опит, поставени цели и достигнати постижения…?
Ето един пример за мнооооого успешен „мениджър”, що се отнася до постигнати цели, реализирани огромни печалби, който макар и Председател на Кооперация, на изборна длъжност, бе дълги години преизбиран, за да се пенсионира повече от 10 години след времето, когато трябваше да се пенсионира:
Не зная дали си спомняте, че по времето на „едно управление” имаше криза. Нямаше брашно за хляб и някои журналисти се шегуваха: „Като няма хляб, яжте сухи пасти!” И наистина, хлебозаводи нямаха брашно, за да произвеждат хляб, докато складовете на Кооперацията се „пукаха по шевовете” от брашно, което би стигнало за доста месеци напред, за производство на сухи пасти… Бреееей, голям мениджър, подсигурил това, което другите не могат, при това в свръхколичество!
По стечение на обстоятелствата, макар да бях назначен в това предприятие като Маркетинг Мениджър, бях преназначен (по субективни причини) за Началник Производствена Смяна. Това означава не толкова отговарящ за производството, защото производството от години си беше канализирано, всеки знаеше „кой кой е”, какви права и задължения си има, но за мен означаваше да стана Материално Отговорно Лице, отговарящо за суровини, материали и готова продукция, преди да бъде заприходена в склада. Който е купувал сухи пасти от това предприятие, за да ги продава на едро и дребно, отлично знае, че всеки път, когато колата му паркира на рампата, едно мургаво момче го пита: „Абе, бате, искаш ли още едно пале, на половин цена?” По какъв начин такава продукция се произвежда и без да се заприходи се озовава в някой камион на половин цена, това не го коментираме. Но да му мисли онзи, който носи отговорност за суровините и материалите, с които се произвежда такава продукция! А и „пале на половин цена” не беше основният проблем, защото при правилно планиране, икономии, компенсиращи липсите, винаги могат да се направят…
Обаче винаги, винаги имах огромен преразход на суровини. Веднъж липсите бяха толкова „фрапантни”, че Началник Цех открито ми зададе въпроса какво ще стане с мен при това положение. Отговорът ми дойде незабавно: заведох Началник Цеха до подредените за употреба чували с брашно, до миксерното отделение в производственото помещение и в присъствието на няколко работници претеглихме на кантара няколко произволно избрани чували, фабрично зашити, с нето тегло 50 килограма, фабрично премерени. Всеки от чувалите „закова” кантара на… 45 килограма! Ама точно този кантар точно в този момент бил неизправен!?!? Добре, претеглихме няколко чувала и на 2 други кантара, винаги бяха 45 кг. „Хайде сега да напишем протокол за установеното и всички да се подпишем!” Е, протокол не написахме, но повече никой не повдигна въпрос за преразходи, а след няколко месеца отново ме преназначиха за Маркетинг Мениджър.
Официалната версия за връщането ми на първоначалната ми длъжност беше, че се пускат нови асортименти, които ( с по- високи цени, по- малък грамаж и без бюджет за реклама ) трябва да се наложат на пазара, а и за износ трябва да помисля, но истината си беше друга: след като ми омръзна да правя еквилибристики и да мисля как „да донеса вода от 9 кладенеца”, за да прикрия липсите на суровини, в чието изчезване самият аз нямам пръст, започнах да си правя всекидневни засечки на суровините- налични, изписани, изразходвани, останали в края на деня. И един ден, когато установих сериозни липси, получили се между края на работен ден и преди началото на следващият, повиках с мен значителна част от администрацията и заведох колегите и колежките до едно иначе неизползваемо помещение на покрива, но този път пълно със суровини. Всичко приключи с написване на протокол, оценка на суровините и връщането им официално в склада. А мен ме върнаха на предишната длъжност, да съм по- далече от производството. Председателката на Синдиката коментира насаме постъпката ми по следният начин: „С това, което направи, нагази в много големи… (отпадъчни продукти от храненето на хора и животни). Ти знаеш ли, че с тези суровини цял месец без пари за суровини можеха да работят частният цех на Заместник Председателя и фирмата за безалкохолни напитки и алкохол-менте на синовете на старшият групов майстор?”
Ето пример за двама успешни „мениджъри”, постигащи високи печалби поради ниската себестойност на продукцията им (работят с безплатни суровини)! Как да се конкурираш с такива?
А по въпроса за „яжте пасти, щом няма хляб”, сметката си е много простичка: 5 кг. от 50 кг брашно са си 10%. Как се разпределя тази разлика? Няма значение колко е за произвелият брашното и колко за купилият, важното е, че и двамата са доволни! Как тогава на такъв купувач дори в условията на криза складовете му няма да „пращят” от суровини? Мноооого голям мениджър, нали!? Реализирани по такъв начин печалби в предприятие произвеждало до преди няколко години много милиони сухи пасти годишно, си е огромна цифра. Друг е въпроса тези „цифри” в чии джобове са влезли! А брачното, макар и едно от основните „пера” в производството, не е единственото…
Що се отнася до предприятието, когато преди 20 години е било монополист, имало е 3 цеха, а работещите (заедно с временно заетите, сезонно карани с автобуси от Перник, в най- силните за производството месеци) са били над 1000, работи се на 2, а и на 3 смени и пак продукцията не достига, докато при пенсионирането си преди няколко години, на предприятието беше останал 1 цех, 250 работници и служители и не с проценти, а с пъти намаляло производство, поради срив в продажбите! Интересно как би управлявал предприятието ако беше негова собственост и за колко време:)
Lord of Strategy 20.08.09 в 18:55
Изчетох всички коментари и всеки би представлявал отделна тема, но ако погледнем на малките фирми в кавички “малки фирми”, статията е наистина провокираща и мисля, че може да бъде уводна за темата може ли “малкият човек” – да направи бизнеса си “голям”, ако и да го обучаваш
Иво М 20.08.09 в 21:57
Напълно споделям мнението на Lord of Strategy /45/ за това, че малкият човек” не може да направи бизнеса си голям, ако и да го обучаваш.
Но… една малка “закачка” по темата, в 2 части:
Част 1: “Джудже не може да надскочи великан, но доста успешно може да му подложи крак”;
Част 2: “Най- здравият бетон става с най- дребните камъчета.”
Ако “джуджетата” и “дребните камъчета” са просто поставени да управляват материалните активи на една цяла система, която преди 20 години се пребоядиса и за “да изпере историята си”, дори смени името си, то кооооолкото и да е “голям” в мечти, надежди, способности и планове някой човек извън системата, то накъде е тръгнал:) Кой ще го пусне да седне “на софрата” заедно с “големите”?
Всички говорят за корупция, но никой не я е срещал лично!
По данни от чужбина, икономиката на нашата страна е с цвят доста различен от бял:) Е, “кучетата си лаят, а керванът си върви!” Какво стана с прословутите куфари с пари, раздадени “безотчетно” на хякои хора “в зората на демокрацията”? И докато някои имат за първоначален старт изкуствено присадени криле, други, извън “системата”, цял живот имат изкуствено поставена спирачка! Активира се автоматично, когато “малкият”, но знаещ и можещ човек протегне ръка към “паничката” на “големите”.
А при изкуствено ликвидирана конкуренция от знаещи и можещи конкуренти, то “малкият човек” (останал най- голям в собствената си среда), не е ли действително “голям”:) И защо му е изобщо да се учи, след като участието му в такава икономика, с такива правила (и да не забравяме “авери” също така), е като участие в предварително дирижиран конкурс, в който отна4ало се знае кой губи и кой пе4ели:)
И какво можем НИЕ да направим по въпроса…
Пламен Петров 21.08.09 в 12:23
Ще си призная, че първоначално прочетох статията “по диагонал”. Но после се зачетох в коментарите и те ме накараха да се върна отначало и да прочета текста по-внимателно…
Поради млаостта си, все пак авторката едва ли има чак толкова сериозен (или продължителен) опит, който да й позволи по-задълбочени наблюдения по темата. И въпреки това – статията й е балансирана и…провокативна. (Ако една статия не е провокативна – обикновено тя е скучна).
И тази дискусия тук определено доразвива самата тема в дълбочина – което е поредното обяснение защо novavizia.com е любимо място за толкова мислещи хора.
Виолина Петрова 25.08.09 в 18:05
Ще си позволя да изразя едно може би малко необичйно мнение по конкретния въпрос без да правя анализ на това коя фирма е малка, средна и т.н. За мен един възможен вариант за отговор на въпроса се крие в една думичка – “страх”, като искам да отбележа, че говоря единствено за фирми, които развиват (или се опитват) своята дейност у нас. Ще се опитам да обясня какво имам предвид като ще използвам 1 л. ед.ч.
.
Решавам да започна някакъв бизнес, разочарована било от работодател, заплащане, невъможност за развитие и т.н. Имам известни познания (дори и само теоретични) в управлението на човешки, материални и пр. ресурси. Стартирам доста успешно, като благодарение на по-добрия ми подход и познания изпреварвам конкуренцията и спечелвам добри позиции на пазара. Започвам да трупам активи и виждам, че пред мен се отваря въможност да развия бизнеса си, НО…не го правя, защото ме е страх. Страх ме е от тези, които и без управленски знания и опит, са в състояние да ме “смачкат”, след като видят, че съм се запътила натам, където (според тях) не ми е мястото. Защото разполагат със средства да го направят – пари и връзки най-общо казано. И аз решавам, че не желая да поемам риска да им се противопоставя, в името на собственото здраве и това на семейството си. И си оставам там, където съм, препечелвам достатъчно и за себе си и за служителите си и съм доволна, защото няма да живея в страх.
Не претендирам, че това е общовалидно, но смятам, че също една гледна точка, която колкото и неприятно да е, е актуална за нашата страна!
takoko 25.08.09 в 19:22
Да, Виолина, с право те е страх, затова заповядай в Европа, тук се прави истински бизнес, не ориенталски!
Виолина Петрова 25.08.09 в 20:18
Благодаря за поканата
takoko, но аз съм от тези върли оптимистки, които вярват, че развитие ще има и то за добро. България е прекрасна СТРАНА, макар да не е прекрасна ДЪРЖАВА! Но тук аз съм у дома. С удоволствие бих заповядала навсякъде в Европа…на екскурзия! 
Иво М 25.08.09 в 20:22
До Виолина Петрова: БЛАГОДАРЯ ЗА УРОКА!!!
Въпреки огромните ми познания в областите Политика и Икономика, винаги ми е било ясно, че познанията ми са само теоретични. Преди години някой е бил казал, че “практиката без теория е сляпа, а теорията без практика е мъртва!”
Е, хайде сега, завършени Международни Отношения по “Тодорживково време”, няма как да не са ми го преподавали:) Без коментар за личността на казалия го, нека “отделим зЪрното от плявата”, защото разковничето за успешен и възходящо развиващ се бизнес май си е точно тук:) Който желае да поеме риск, може и да спечели, докато нежелаещите да рискуват поради СТРАХ, щом не правят ( или по- точно казано “щом не ПРАВИМ”, защото и аз съм от тях! ) опити за самостоятелно и успешно възходящо бизнес развитие, вече сме “загубили мача още преди първоначалният съдийски сигнал”, можем мнооооого успешно и възходящо да се развиваме, но… в областта на “дървената философия” ( като “моя милост” – типичен пример за това ), от което “файдата” е никаква, поне в практическо измерения!
Практическо измерение? Не, не, нямам предвид цитат от едно от златните правила на Царя, от една от любимите ми книги “Цар Плъх” от Джеймс Клавел: “Празни приказки в банката не можеш да внесеш!” Нито пък имам предвид сръбската пословица “чОвек со пАри е личност, чОвек без пАри е гОвно!” Имам предвид това дали Човек е удовлетворен от това, което работи, за кого работи, как работи!
Това, което дълги години наричам в себе си с купешката дума “инертност”, ти я назова с истинското й значение и смисъл – “СТРАХ”! Направо ме закарфичи като молец в хербарий!
И ако аз, който от години си имам “нещичко наум” за самостоятелен, а не се и съмнявам – изключително печеливш бизнес, с големи печалби не само на пари, но и на много свободно лично време, защо не съм никога направил първата стъпка? Инертност?
Още веднъж ти благодаря за урока!
takoko 25.08.09 в 20:24
Виолина, за мен България е родина и не бих помислил за немски паспорт например, но това не прави всички нас по-лоши, напротив, тук е мястото, в Европа, където можеш да развиеш личността си. Природа, общество, култура, красоти имаш достатъчно, че да не ти липсва държавата България, повярвай ми, защото дори и ценностната система отпреди 10-20 години, различаваща ни от европейците, я няма…дори религиозността и Вярата в БОГ!
Оптимизма ти го имах и аз преди 3-4 години, но се уби бързо…
Виолина Петрова 25.08.09 в 20:53
Към takoko: Имам си причини (някои биха ги нарекли извинения) да не поемам пътя към “ЕВРОПАТА”, но за съжаление си напълно прав.
Към Иво М: след като прочетох поста ти, открих, че до голяма степен приличам на теб в отношението ти към темата като цяло. До скоро си представях как започвам работа към голяма, по възможност международна компания, където има хора, които могат да видят потенциала на ценен служител, развивам се и постигам това, което искам, въпреки че съм “подчинена”. Почти съм убедена обаче, че в България това е невъзможно, без София може би, където сигурно има изключения. Така започнах да мисля за нещо самостоятелно. Имам много идеи, повярвай ми, даже бих казала, че напират в главата ми, но сигурно ми липсва смелост. И продължавам да си се надявам, че някъде там е моето място под слънцето, че някъде там ще намеря това, което търся, реализацията, за която мечтая! Ако всички оптимисти “избягаме” оттук, какво остава тогава за другите, новите оптимисти?!
А относно “инертността” или “страха”, те рано или късно обземат и най-устремения и амбициозен (млад) човек, когато се сблъска с “машината” на работодателите в България!
takoko 25.08.09 в 20:58
Вярвай в БОГ и следвай мечтите си, ще успеееш, ако заслужиш
Иво М 25.08.09 в 21:05
Takoko, за 2 години и 9 месеца бях емигрант в Австрия – немскоговоряща страна, та отлично зная какво означава в немският език думата “чужденец”, или “ауслендер”:) “аус” “лендер” в буквален превод на български си е не- повече, но и не по- малко “извън” “земен”. приятелю:)
Ето ти пример за това: висок съм 190, светлокестенява коса, яркосини очи. Дотук добре, защото с външността ми “забивам 9 педи в земята” повечето австрийци, що се отнася до критериите за “чиста арийска раса” на един отдавна покоен господин:) Щом влизам някъде, в магазин например, посрещат ме едва ли не с усмивка от 48 карата, но заговоря ли немски, видят ли “извънзамният” ми акцент, усмивката се стопява и устата придобива формата на свиващото се дупе на кокошка, току що снесла яйце:)
Перспективи за развитие там? Може, но само в периферни сектори, нали така?
П.С. Преди години по стечение на обстоятелствата, имах възможност да се запозная с едно книжле, за служебно ползване, озаглавено “Българите в Австралия”. Там, между политиканството ( “Късат страниците на книгите, където е споменато името на Другарят Тодор Живков…” ), имашр и доста полезна информация, а именно, че от представителите на всички народности, БЪЛГАРИТЕ НАЙ- БЪРЗО И ЛЕСНО СИ НАМИРАТ РАБОТА!
От друга страна ( не зная от колко време си в Германия ) и какъв опит имаш със… ( хайде да ги наречем без кавички ) сънародници, но МОЯТ ЛИЧЕН ОПИТ от Австрия безусловно е, че най- големите “мърсотии”, които съм получил по време на престоя ми ТАМ, беше именно от ТЯХ. С кюрди, сърби, хървати, че даже и с румънци ( невероятни националисти, наричаха помежду си който и да било според народността му, например “булгАру”, само аз имах “особено привилегирован статут” между тях, защото единствено мен от българите наричаха по име, голям комплимент, няма що:) Но все пак причината беше. че доста добре научих езика им и не се СТРАХУВАХ да го говоря, въпреки грешките, които допусках! Е, те също “покрай мен” научиха малко български, но не желаеха да говорят:) Румънска ин работа. ) винаги съм имал “чисти отношения”, докато българин винаги е теглил чергата към себе си, а ако в бизнес отношение ди бил по- добре от нрго самия, то и нож в гърба ти е искал да забие!
А с теб как е по отношение на сънародниците в Германия, хайде, признай си. едва ли ще ме учудиш:)
takoko 25.08.09 в 21:14
Аз съм следвал в източна германия:) Уникално, добър опит 5 години, от 3 години Франкфурт, уникално приятно. за 8 години съм постигнал тотално много и раста, като чошек можеш да успееш тук в Европа, защото неприязънта към различното в Европа е на ниско ниво за разлика от България! Да, точно в България, дори и интегрирани арменци като мен да били подтискани;)Но уви, ние имаме ВЯРА и успяваме! Всички с вяра успяваме… след 5 години исках в България, след 6 години тук, искам да живея в друго общество различно от българското. Аз съм европеец и това ме определя като човек на света, погледни какво съм написал на последната страница на книгата си ето тук:
http://www.amazon.de/erfolgreiche-Mitarbeitermotivation-Sicht-Pers%C3%B6nlichkeit-Kulturvergleich/dp/3639078942
Иво М 25.08.09 в 21:15
Извинявам се за правописните и технически грешки, но разговорът по темата ме “грабна” и от бързина да се включа в разговора, просто нямах време да направя корекции! А и това ли е в случая най- важното:)
Иво М 25.08.09 в 22:13
За ВЯРА ли да говорим? За онези близо 3 години в Австрия, всеки ден, когато нямах работа “на черно”, четях една Библия, която безплатно получих от една американска мисия. Е, не се ангажирам категорично със становището на кого са служили онези мисионери, макар че открито в очите казах на “Шефа” им мнението си по въпроса, за което бях изгонен:)
Прочетох и документи от историята на Християнството, затова мнооооого добре зная, че в 301 г. именно Армения става първата в света държава ( 12 г. преди Римската Империя, с Миланският Декрет на Константин ), признала тази РЕЛИГИЯ за своя официална и държавна:) Зная, зная:) Но Вярата си е вяра, както много добре знаем!
За съжаление не мога да ти посоча линк към МОЯТА книга “Куриози и парадокси в историята на християнството”, ами, защото тази книга, макар и написана, просто няма кой да я издаде:) Никой не желае да се види сам себе си като в криво огледало, особено пък ако парадира в историята си да е “безпогрешен”
Успех!!!