Чии интереси защитава проектозаконът за лекарствата?

“Капиталистите вън от аптеките” в брой 5 на в-к “Капитал” е поводът да споделя с вас мнението за проекто-закона за лекарствата, който е приет на второ четене във Здравната комисия на Парламента.

Когато прочетох статията, си задох въпроса: социално отговорни ли са решенията на Здравната комисия към милионите потребители на лекарства и дали техните интереси ще бъдат по-удовлетворени, ако този проекто-закон се превърне в закон?

От статията става ясно, че на второ четене в Здравната комисия на Парламента се према закон, с който практически ще се експроприира (лишава от правото) собствеността на онези собственици, които са собственици на повече от една аптека. По силата на този закон правото на собственост ще има само лице, което е магистър фармацевт, при това право на собственост на само една аптека.

Ако този проектозакон бъде приет в пленарната зала на Парламента, това означава, че от общо 4518 аптеки ще бъдат закрити 3000 аптеки, които са собственост понастоящем на не-фармацевти.

От статията става ясно също така кои са мотивите за това решение: “големият бизнес и силната конкуренция свалят цените, което изхвърля от пазара малките играчи”. С този мотив депутатите от Здравната комисия искат да ограничат бизнеса с лекарства до “един магистър фармацевт - една аптека”.

Някои депутати аргументират това решение с това, че то “защитава интересите на магистър фармацевтите, на дребния и среден бизнес”, но същевременно и на потребителите, тъй като гарантирало “приоритет на етичния спектър на обслужване пред комерсиалния”.

Че това ще е защита и привилегия на магистър фармацевтите, е очевидно.

Не мога да се съглася обаче, че проекто-законът защитава и интересите на потребителите и гарантира приоритет на етичния спектър на обслужване пред комерсиалния.

В какво се изразява интересът на потребителя на лекарства?

• Не е ли в това, когато влезе в една аптека да намери лекарствата, от които се нуждае, на приемливи за него цени?

• Възможно ли е този интерес да бъде задоволен по-добре в тази аптека, чийто собственик има само една аптека и е магистър фармацевт?

• По-малко удовлетворен ли ще е потребителят, когато посещава аптека, която не е собственост на магистър фармацевт?

Ако потърсим отговор на тези въпроси в икономическата практика ще видим, че собствениците на верига от аптеки намаляват цените на лекарствата до приемливите за тях равнища и печелят повече от оборот, но не и от високи цени.

Как тогава собственикът на само една аптека ще е в състояние да предлага голямо разнообразие от лекарства на по-ниски цени и как ще задоволи интереса на потребителя?

Що се отнася до дъмпинга, от който се оплакват магистър фармацевтите, то не следва да го разглеждаме само и единствено по отношение на “цени”. Икономически по-силният винаги може да предложи повече и по-голямо разнообразие на лекарства, отколкото по-малкия. А и освен това дъмпинговите цени по закон подлежат на санкции от страна на Комисията за защита на конкуренцията.

И още. Според мен моделът “един фармамацевт-една аптека” не може да гарантира, че ще е налице по-етично поведение в обслужването, в сравнение в етичното поведение в аптеката на един не-магистър и не-фармацевт.

Кое е правилно и кое неправилно, кое е добро и кое е зло в етиката се определя от етичните стандарти, а те са:

• морални норми, които изискват, забраняват, повеляват, поощряват някакво поведение;

• етични принципи, например на справедиливостта, на утилитаризма, на формализма.

Етичните стандарти не могат да бъдат променяни или установявани със закон. Затова и аз мисля, че “един фармацевт-една аптека” не е нищо друго, освен прах в очите на потребителите.

С какво ще се различава етичното поведение на персонала в аптека, чийто собственик е магистър фармацевт от поведението на персонала, чийтособственик не е магистър фармацевт и има повече от една аптека?

И в едната, и в другата аптека работят фармацевти.

Управлението на етичното им поведение в едната и в другата аптека не зависят от това кой е собственик и дали е магистър фармацевт.

Защото инструментариумът на управление на етичното поведение и в двата случая е един и същи: подбор на персонал, етични кодекси, обучение по етика, системи за утвърждаване на етичното поведение, корпоративна култура.

И накрая, една съвременна пазарна икономика се нуждае и от трите вида бизнес: малък, среден и голям. В основата на пазарната икономика е конкуренцията и не би следвало тя да се унищожава със закон, който е в интерес на малка група, но за сметка на това пренебрегва интереса на потребителите и обществото.