Обичайна практика е, когато работим заедно с други хора в един офис, да се стараем да поддържаме добри взаимоотношения с тях.
За съжаление това не се отдава на всички. Има хора, които изглеждат зле в очите на колегите си и то по причина на свои лични навици, които неосъзнато пренасят в офиса.
Потърсих информация какви биха могли да са досадните офис-навици и попаднах на изследване на консултантите на Sharp Consultancy от 2006г.
Класацията “Топ 10 най-досадни офис навици” се води от “лошите маниери” или както се уточнява, от липсата на елементарно уважение. След маниерите следват още 9 досадни офис-навика.
Дали нещата у нас са същите? Имат ли тези досадни офис-навици, които изследването на Sharp Consultancy е установило, почва у нас?
Ето моето мнение.
1. Лоши маниери
Да, това е един досаден офис-навик, който срещам и у нас. Като пиша за него, в съзнанието ми е един високообразован колега, който предпочита да поздравява избирателно нас, “останалите”. Достойните за поздрава му всъщност се броят на пръстите на двете му ръце - те са хора с позиции във високите етажи на властта.
За мен лош маниер е също така и говоренето за жени, в присъствието на жени, но нали разбирате, в онзи по-особен смисъл, който мъжете понякога влагат. Както и говоренето за мъже в присъствието на мъже, в същия по-особен смисъл.
Лошите маниери в работата нараняват чувствата и бих ги определила не само като досадни, но и вредни офис-навици.
2. Клинчене
Изключително отблъскващ офис-навик. Вирее много успешно в тези офиси (компании), в които няма ефикасна процедура за оценка на работата, както и възнаграждения, които да са свързани с постигнатите резултати.
3. Обещание да се свърши определена работа, което след това не се спазва
Да, това също съм го срещала у нас, а и съм го изпитвала лично на гърба си. Силно накърняващо е - някой да обещае да свърши нещо, при това доброволно, а след това да се направи на “забравил”. Считам, че това се толерира в някои фирми не от друго, а от системата на възлагане, оценяване и възнаграждаване на изпълнението.
4. Високо говорене по телефон
Ще кажете, че това се дължи на първите седем години. Имате право. Аз добавям, че високото говорене по телефон означава още несъобразяване с околните, незачитане на тяхното право да работят на спокойствие и с концентрация на вниманието.
5. Постоянно охкане (оплакване от работата)
Тъй като съм имала подобна колежка помня, че нейният навик да се вайка, оплаква и охка винаги, когато й възложат някаква работа, ме изкарваше “вън от релси”. Опитвала съм се да я разбирам, да я окуражавам, да я разсея и ободря, но не съм имала кой знае какъв успех. Не само досадно, но и вредно за останалите е да работят заедно в един офис с колега, който постоянно пухти, че има много работа, че му е трудно и т.н.
6. Задигане на чужди вещи от работното място на други колеги
Разбира се този, който “задига” ще ви обясни, че става дума за невинно действие и ще се извини (“А-у, извинявай, станало е без да искам!”), но какво от това, след като това се повтаря? На мен са ми задигали химикалки, скъпи писалки, книги, лична чаша за кафе, записки, които съм си водила, слайдове…
7. Лоша лична хигиена
И това се среща, за съжаление.
8. Отказ да се измиват използваните чаши, прибори
Аз лично не съм била обект на този досаден офис-навик, но преди време собственикът на един офис, в който работеха осем служители, сподели за такъв проблем.
9. Разказване на планове как ще премине уикендът
По принцип, няма нищо лошо и дори е нормално колегите да разменят идеи за почивка. Споделяне на идеи отвреме навреме е освежаващо!
Но другата крайност е наистина досадна. Особено, ако едни и същи колеги винаги оповестяват на глас уикендовите си намерения, при това с най-големи подробности. Това е също несъобразяване с околните, както желанието да се самоизтъкваш.
10. Пеене
Добавям и “подсвиркане”. На една и съща мелодия, разбира се, иначе не би било досадно за околните.
Що се отнася до това могат ли досадните навици да се тушират и ограничат, така че да не пречат и вредят на останалите в офиса, считам, че това е възможно. Примери в това отношение са компаниите, които практикуват следните управленски механизми:
- Ясно написани правила за поведение в офиса. Чела съм подобни правила в Бизнес училището на Нотингамския Трент Университет. Там работят преподаватели, изследователи, други служители, т.е. образовани хора. Доколкото ми е известно с подобни правила се работи и в Макдоналдс, хотелите от веригата Мариот и др. Дали те ще бъдат назовани “Правила за етикет и протокол във фирмата”, или просто “Правила за поведение по време на работа” - няма значение.
- Въвеждащо обучение на новите служители на правилата за поведение по време на работа. Това се прави вече и в български компании, а и аз самата имам подобна практика в консултациите си на няколко компании как да организират подобно обучение.
- Перманентни обучения на служителите (разбира се и на мениджърите) със семинари на тема: “Полезни и вредни навици в работата”. Ако съдя по казусите, с които съм се запознавала от книги и списания, обучението наистина дава резултат.
- Седмични и/или месечни оценки на изпълнението на задачите. Досадните навици имат директно отношение върху изпълнението. Например, често пъти лошият маниер да не се съобразяваш с околните, става причина за допускане на грешки. Или, постоянното оплакване и охкане от работата. Оценката е, както знаете, обратна връзка. Когато системата на възнаграждения е на основа на постигнати резултати, то и поведението (в т.ч. и навиците) търпи някакви корекции.
8 Коментара
Ваня Станева на 13.02.07 в 13:02
Най- лошият навик според мен е „Безотговорност „ към:
клиентите; фирмата; колегите.
Клиентът е най-важното нещо. Без него не може да съществува фирмата, а без нея няма колеги.
Обикновено безотговорни са наемните работници и много малко предприемачите.
Когато работиш в компания, която е направила всичко необходимо да се чувстваш добре, да имаш добри условия за работа, заплащането е добро от теб се очаква да бъдеш перфектен. Какво се получава на практика? Някои забравят, че от тях се иска работа. Смятат, че щом са дошли навреме в офиса това е достатъчно, за да си получат заплатата. Изпълняват само персонално възложените им задачи.
Представете си, че вашият колега го няма в офиса и вие получавате неговата поща. Там има заявка от клиент за предоставяне на определен вид продукт. Той очаква да получи отговор от фирмата в срок определен от „Общи условия между……..”. Изтича този срок, заявителят се интересува какво става с неговите документи, но вашият колега е изненадан, защото някой е забравил да предаде пощата.
Кой губи? Отговорете си сами.
Татяна Христова на 13.02.07 в 15:02
Чудесен повод ми давате Ваня да раделим “навиците” от “качества на личността”. Вероятно това са имали предвид и организаторите на изследването “Топ 10 на най-досадните офис навици”.
“Навикът” е привичка, обичай, някаква традиция, която следваме, практика, рутина, в т. ч. и обред. Цитирам директно синонимния речник на български език. Когато става дума за лоши маниери, или за клинчене - става дума именно за привичка, практика, обред и т.н. на човека, който работи.
Чела съм по въпроса как става така, че ние хората усвояваме навици. Отговорът е много прост - “научаваме ги” като наблюдаваме други хора, като следим има ли санкции по отношение на някои вредни (лоши) навици или хората около нас са пасивни и не реагират на това, което правим.
Затова и считам, че досадните навици в офиса се научават именно от местоработата. И затова предлагам начини за ограничаваме на вредните офис навици.
Колкото до безотговорността, това наистина е голям проблем за компанията, която е приела за свой служител един безотговорен човек. Но безотговорността е качество на личността. Препоръчвам Ви да прочетете една статия в Novavizia за това как компанията може да предпази от “влизането” на безотговорни хора, когато се кандидатства за работа. Заглавието на статията е “Личностни качества или поведение - на какво да обърнем внимание, когато интервюираме кандидати за работа?” в категорията “Човешки ресурси”.
Интересно е за всички читатели да узнаят какво компанията е сторила след безотговорната постъпка на служителя?
какви са превантивните мерки против безотговорността?!
Е, още веднъж благодаря за Вашия коментар!
Ваня Станева на 14.02.07 в 09:02
Не виждам нищо лошо в това, че има различия в мисленето. Ние сме различни хора, четем различни книги.
Според психолозите личността има три структури, които се допълват – биологична, психологическа и социална. Към социалната подструктура на личността влизат знания, умения, навици, привички.
В този случай Вие сте права ,че безотговорността е качество на личността. Благодаря Ви, научих нещо ново.
Това е още едно доказателство, че Novavizia не само информира своите читатели, но и обучава.
Вчера получих по Електронната поща Договора, който подписах и изпратих по факса.
Една служителка от въпросната компания се извини по телефона.
Какво ще стане с безотговорният служител зависи от това в коя категория се намира:
роднина, близък приятел, общи бизнес интереси с ръководителя или това, което всички ние смятаме за нормално да бъде санкциониран.
Превантивните мерки против безотговорността са няколко:
да внимаваме по време на интервюто;
да водим встъпително обучение;
да запознаем новите служители с правилата във фирмата;
да упражняваме контрол за тяхното спазване;
да наказваме когато е необходимо.
Кочо Кочев на 14.02.07 в 15:02
Има всякакви вредни навици. Но в много случаи значима причина е работодателят. Имал съм “късмета” да работя в офис, където в едно неголямо помещение бяхме 10-11 човека. При такава ситуация лошите навици се набиват няколко пъти по-силно.
Камен Маринов на 16.02.07 в 11:02
Не разбирам защо всички Вие се опитвате да дефинирате по какъв ли не начин елементарни 4овешки отношения и порядки на които самите Вие сте подвластни. В офиса се държите със зверски усилия да не покажете същинската си природа а от вътре крещи звяра и дращи с нокти , каращ Ви да се приберете у дома да се скриете и да изкарате всичката гнус насабрана през времето когато сте били в офиса и не сте били естественни усмихнати и просто способни да се извините за допусната грешка.Я се осъзнайте, опитаите се просто да работите вместо да наблюдавате колегите и да им търсите косури.
Сигурен съм 4е външния вид на повечето от Вас горе подписаните е под всякаква критика, мислете за това.Пожелавам Ви повече сила , красота и обич към хората!
Тодор Христов на 16.02.07 в 11:02
Камене,
Не е ясно как изчислихте, че външния вид на хората, които коментират тази статия е “под всякаква критика” и ми е много странно, че с подобни квалификации пожелавате красота и обич към хората. Тъпо е.
Димитър Н. Митев на 18.02.07 в 00:02
Напълно съм съгласен с мнението ви и за лошите навици и за рецептите срещу тях - имам опит от работа в МакДонълдс в Германия. Проблема обаче е в Субективизма (капаци на очите) - никой не спазва и не се раководи от доказаните правила - робува се на пристрастия. По трета точка обаче проблема по-често, според мен идва умишлено в следствие на реваншизма у хората (”Те забравиха за предишните ми обещани поущрения Аз ще забравям занапред поетите обещания! - “Те се правят, че ми плащат Аз се правя, че работя”!!!).
Не за да ги оправдавам а просто смятам, че след едно лошо или обратното - добро възпитание, хората, както у дома си, сред приятели или в обществото са такива и на работното си място. Вбесяват ме обаче, такива, които във фирмата не вършат нищо за “пет” пари а прахосват и расипват чуждото, като свое все едно им е право а в определена ситуация - толерантност с колеги никаква.
Топ 100 на статиите в NovaVizia.com за 2007г. на 21.12.07 в 10:12
[…] Топ 10 на най-досадните офис-навици […]
Коментирай!