Работа за майки

от Тодор Христов в Професионални умения

Бел.авт.: Статията, която ще прочетете по-долу е написана и публикувана преди почти 2 години в другия ни блог – блогът за работа JobHow.org. Тъй като преди време взехме решение да пренасочим към NovaVizia.com всички статии, свързани с работа и кариера, публикуваме статията “Работа за майки” тук днес, за да може да послужи като ориентир и тема за размисъл на онзи (малък може би) процент наши читателки, които имат малки деца и искат да започнат да работят отново след първите години на майчинство в днешните трудни времена.

работа майка майки майчинство
Снимка: ECohen, CC.

Кратка предистория

Преди няколко дни по телефона ме потърси непозната жена. Не се представи, но ми каза, че е майка и след близо две години майчинство й предстои да търси работа.

Майката ми зададе няколко въпроса, свързани с начина, по който следва да състави автобиографията си (cv), както и за поведението й по време на интервю. Притесняваше се че това, че е била в майчински ще се отрази на начина, по който ще погледнат на нея и че ще бъде затруднена в откриването на добра работа.

По една съвършена случайност вече бях планирал да съставя няколко материала за работата за майки, за начина, по който една майка може да изрази себе си по подходящ начин в автобиографията (cv) и мотивационното си писмо, както и по време на интервюто за работа.

Ето защо, отговорих на майката, че няма да мога да й дам достатъчно добри ориентири за краткото време по телефона, но изразих надежда, че ще посети JobHow.org скоро и ще открие това, което й е нужно.

Преди да започна с първата част на малката си поредица, посветена на работата и майките, нека само уточня защо смятам, че можете да се доверите на съветите ми.

Във всички случаи, аз самият не съм бил майка и по всичко личи, че няма да бъда.

В същото време, аз съм баща (Бел.авт.: на две деца – на почти 4 и почти 9 години към датата на публикуване на тази статия в NovaVizia.com) и притежавам достатъчно наблюдения върху начина, по който преминава живота на една майка в периода й на майчинство, както и върху начина, по който се променя мисленето и нагласата към работата (и живота) на една майка по време и след края на т.нар. “майчинство”.

Така че, когато четете редовете по-долу, давайте си сметка, че те не са писани от майка, но са съставени от човек, който има що-годе някакво понятие (доколкото е възможно това) какво е да си майка.

И така… започваме…

Анализирайте нагласата си

В този първи материал за работата и майките няма да ви занимавам с конкретни тактически неща по оформяне на автобиографии (cv), мотивационни писма и т.н.

Да, може би някои майки вече са разочаровани, но аз не вярвам, че цялата тази тактика и конкретни думи и фрази са важни, ако търсещите работа майки не са наясно с нещо много по-важно за успеха им в откриването на добра работа.

Това много по-важно нещо са те самите.

Нека обясня какво имам предвид.

По време на бременността и майчинството след тази бременност майките започват да живеят съвършено друг, нов живот. Особено за онези жени, които са свикнали да водят сравнително активен социален живот, в т.ч. (но не само) и работа, майчинството ги вкарва в съвсем други “коловози”.

А това са “коловозите” на АГ болницата, притесненията около раждането и много преди него, първите дни на детето, първата седмица, първия месец… Храни ли се добре, здраво ли е, боледува ли, изпитва ли някакви проблеми…

Отделно от това, майките неизбежно се сблъскват и с други важни въпроси – някои от битов характер (къде ще спи детето, подходяща ли е стаята, каква количка да му купим, с какво мляко да го храним, с какъв крем да го мажем и т.н.), други – от чисто физиологичен характер – промени и проблеми, свързани със здравето на самата майка.

Всички тези неща са толкова много на брой и толкова поглъщащи, че това откъсва тотално майките от целия им дотогавашен живот. Това неименуемо рефлектира и в известно закърняване на някои усвоени трудови навици, позабравяне на някои конкретни знания и умения, свързани с бившите им местоработи.

Поради всички тези причини аз съвсем не съм изненадан да открия, че повечето майки се сблъскват с един сериозен проблем в търсенето на работа – ниското си самочувствие, което в някои случаи е преминало в траен комплекс за малоценност по отношение на това дали могат да започнат добра работа отново, дали притежават качества, дали могат да градят някаква кариера.

Смятам, че много майки страдат от подобни колебания:

  • “Дали ще погледнат на мен сериозно на интервюто?”
  • “Ами дали изобщо ще искат да разгледат автобиографията ми, при условие, че не съм работила през последните 2 години?”
  • “Че кой ще вземе една майка на работа, ако може да избира?”
  • Ще ме вземат ли на работа при условие, че не мога да оставам до по-късно, както и да идвам на работа в Събота/Неделя, ако се налага?
  • Дали ще проявят интерес към мен, при условие, че работата е свързана с пътувания?
  • И т.н.

Звучи ли ви познато?

Ако да, продължете да четете по-надолу.

Ако сте майка, но не откривате себе си дори на 30%, спрете да четете до тук (и честито – би следвало да се радвате на прекрасна работа и защо не – кариера!)

Забравете за слабите си страни

Ниското самочувствие, неувереността в собствените сили и възможности и комплексите за малоценност по отношение на професионалните качества според мен са най-голямата спирачка в съзнанието на не малък брой майки и са основна причина те да се провалят още на ниво автобиография (cv), камо ли на интервю за работа.

Ето защо, ако сте майка, но въпреки това искате да съставите блестяща автобиография (cv), мотивационно писмо, както и да грабнете интервюиращият по време на интервюто, първото нещо, което трябва да направите е да си избиете от главата мисълта, че шансовете ви да спечелите работното място, което желаете са по-ниски, само защото сте майка.

Ако наистина сте с подобна нагласа, това няма как да не се усети в документите, които съставяте, както и в личното ви поведение “на живо” в интервюто и е съвсем логично да не получавате полагащото ви се внимание, т.е. да се сблъсквате с голям процент откази от работодателите.

Вие бихте ли наели на работа човек с ниско самочувствие, разколебан в собствените си способности, с ниска самооценка кой е и с какво може да е полезен на една фирма?

Не вярвам.

Фокусирайте се върху силните си страни и качества

Тук е мястото да направя едно важно уточнение. В цялата статия по-долу ще говоря само за добрите майки, т.е. за онези жени, които са отгледали децата си с истинска грижа и внимание. Смятам, че това има връзка с успеваемостта по време на търсене на работа.

И така, как може една добра майка да промени психическата си нагласа, преди изобщо да седне пред компютъра или да хване химикала, за да пише автобиография?

Решението е да се фокусира върху силните си страни, които е развила по време на майчинството. Това са именно нещата, които ще послужат за основа на високото и оправдано самочувствие, което, както вече узнахте, е важно за спечелването на една вакантна длъжност.

Кои са силните страни на една добра майка:

Дисциплина и отговорност. Майките стават рано, приготвят храна в точно определено време, извеждат на разходка в конкретен час или време на деня и т.н.

Всички тези действия възпитават на специално и силно чувство на дисциплина и отговорност – силни черти, които всеки работодател би искал да открие в един кандидат за работа.

Усет и към най-малките детайли. Добрите майки са внимателни, грижовни жени, които се стараят абсолютно всичко с техните деца да е наред – температурата в стаята, топлината на храната, мекотата на завивките и дрехите на детето.

Чувството към завършеност на детайлите е важно качество, което не всички кандидати за работа притежават. Ето защо, това не без основание може да се счита за силна страна на всяка добра майка.

Организираност. Една добра майка просто няма как да се справи с всички многобройни задължения, свързани и с детето, и с нея самата, ако не се мобилизира до краен предел и не бъде организирана в ежедневните си действия и задачи.

Организираността също е качество, което е само повод за високо самочувствие, тъй като то се цени от работодателите. Кой търпи на работа зле организирани хора?

Чувство за спешност. Добрите майки не обичат да отлагат. Ако детето е с лека температура – незабавно се предприемат мерки (например, бащата се изпраща за Panadol в денонощната аптека). Ако плаче и е неспокойно – мисли се какъв е проблема и незабавно се отстранява. Това възпитава в чувство за спешност и неотложност спрямо важните неща.

Чувството за спешност е безспорно ценно качество в очите на всеки работодател, тъй като много служители (а така също и работодатели) нерядко попадат в капана на другата крайност – непрекъснатото отлагане.

Ето защо, чувството за спешност е само повод за високо самочувствие за една добра майка.

На майките им пука. Това изречение обобщава може би всичко казано по-горе. Аз вярвам, че на майките, на които наистина им пука за децата им при равни други условия ще им пука поне малко повече и за работата.

Сега помислете за следното – възможно ли е един работодател да наеме на работа човек (и да го остави на тази работа), ако вижда, че на човекът просто не му пука за работата и за това, което прави? Едва ли.

Ето защо, качеството “да ти пука” е изключително ценно за всеки работодател. Ако успеете да наведете потенциалните си работодатели на мисълта, че на вас ви пука и че сте силно отговорни към нещата, с които се захващате (както деца, така и работа), работодателите ще ви харесат много.

В резюме

След всичко казано дотук, надявам се, че схващате основната ми идея – няма как да се представите добре по време на интервю за работа или в автобиографията си (cv), ако сте с ниско самочувствие и чувство за неувереност и плахост, че “не ставате” спрямо други кандидати, защото сте били в майчински или защото тепърва ще отглеждате децата си.

Но можете радикално да промените съдбата си в хода на търсенето на работа, ако вземете на въоръжение обратния подход – да заложите на силните си страни. Вече споменах някои от тези силни страни, а съм сигурен, че има и още. Просто трябва да ги откриете в себе си – вие знаете по-добре от мен това.

Само с подобен позитивен подход за вас ще има смисъл и следващия ми материал, в който ще говорим конретно за автобиографията на една майка и за връзката между силните страни на майката и работата, за която кандидатства.

Надявам се, че ви е било интересно дотук, посетете NovaVizia.com в близките дни, за да прочетете продължението.

Препоръчваме ти още:

За автора: Тодор Христов е съосновател на NovaVizia.com и управител на "Сита Мениджмънт Консулт" . Помага на умните хора и фирми да работят по-успешно, като води бизнес обучения, насочени към фирменото управление и продажбите. Води и онлайн обучение по продажби.

Кой друг иска да продава повече?
Стани по-успешен търговец за 30 дни! Виж как!
Присъедини се към 6000+ умни хора, които получават най-новите статии в NovaVizia.com! Безплатно е.

  

34 коментара… прочети ги по-долу или добави един

Кремена Джорджева

Здравейте, Тодор!
Така е. Наблюденията и предложенията Ви са съвсем точни. Предполагам имате идеи и за следния казус: аз съм добра майка, умея да подреждам и решавам проблемите си по приоритети. Наели са ме успешно на работа.Събуждам се обаче в една делнична сутрин и откривам, че детенце е с температура, а след час имам делова среща. Като отговорен човек, аз ще се организирам и ще направя необходимото, но е много вероятно бизнес задачите да изостанат.
С това не искам да се заяждам и да омаловажавам идеите в статията, защото те са съвсем на място. Просто съм убедена, че майките (особено на малки деца) са особена категория персонал и е късмет да попаднеш в толерантна работна среда.

Отговори на този коментар

Нели Иванова

Чудесна тема – поздравления! Надявам се статията да не остане единствено в помощ на майките, ами и повече работодатели да я прочетат и да си променят нагласите. След като свърши моето майчинство и тръгнах по интервюта се сблъсках не с моето ниско самочувствие и оценка, ами с ограниченията в мисленето на работодателите. В първите едно-две интервюта след 100% одобрение на дипломи, квалификации, стаж и т.н. следва въпроса за децата и….уж не е чак толкова важно за тях,ама….отсъствия, болести. О.К. На следващите обаче реших да не им давам шанс да ми се “извиняват” или да увъртат. При въпроса “Деца имате ли?”, веднага и директно ги парирам:”ДА!” и без да им давам шанс да кажат нещо, продължавам: “Това вероятно вас ви притеснява в някаква степен! Но аз ви гарантирам, че грижата за дете ме е направила далеч по-отговорна, комбинативна, издържаща на напрежение, да мога да преценям бързо ситуацията. Едва ли ще си позволявам да си разпилявам времето на работа, след като знам че трябва да се прибера навреме у дома. А относно болестите и ползването на болнични – кажете ми мислите ли, че само детето може да се разболява. Ами ако на мен лично ми се налага да отсъствам по болест, какво ще очаквате…да съм тук ни жива ..ни умряла. Или на вас не ви се случва да се разболеете или да придружите вашите родители, съпрузи до лекар. Всичко е въпрос на организация – лична и фирмена. Недопустимо е за един добър мениджмънт да си позволи един служител да се занимава с нещо и никой друг да не е в течение на нещата и да може да го замести. Ами така рискувате ужасно….Ами като идвам на работа и ме блъсне кола не дай си боже, в случая детето ми не ми е поречило да дойда на работа, а друг външен фактор….тогава – как ще се оправите? Лично аз не смятам да си позволявам неоправдани отсъствия, имам поне 4-5 човека на които да разчитам в случай на нужда.” И така в този стил…..и няма какво да ви кажат насреща. А действително трябва да сте готови с поне 3-4 телефона в случай, че детето се разболее, а вие имате неотложни служ.ангажименти да позвъните за 3-4 часа някой да го гледа – баби, комшии, приятели и в краен случай жена за почасово гледане.
Успех с по-нанатъшно развиване на темата за майките, които търсят работа.

Отговори на този коментар

Кремена Джорджева

Чудесен пост, Нели. Поздравления!

Отговори на този коментар

Нели Иванова

Благодаря, ама се дразня от глупавите им доводи. Не разбирам тези хора не ги ли е раждала майка и дали би им било приятно заради тях да третират майките им като “втора ръка служители”. А особено когато ръководител е жена и то майка, не мога да го разбера. Ами добре – да намат само млади момичета…ама и те един ден ще родят и вместо 2-3 дни болнични, няма да са на работа 2 години /срока на майчинството/ или ще ги уволнят по някаква причина. Пълни глупости.

Отговори на този коментар

Доротея Желязкова

Да, предполагам че много майки тръгват с нагласата че трудно ще си намерят добра работа, но мисля че това по-скоро са майки, които и преди това не са имали особено висока самооценка. Аз като майка, която е по средата на своето майчинство не мисля, че това че имам дете и се грижа за него ще ми бъде пречка да работя качествено след майчинството. Бих казала, че всико е въпрос на организация и мотивация. Вярно е че има работодатели, които не лансират майките, при търсене на нови служители, но мисля, че има и такива, които гледат по-реално на нещата и търсят подходящи кадри за тяхната компания а не кадри, които не са майки.

Отговори на този коментар

Тодор Христов

Здравейте всички,

Кремена, благодаря за оставения коментар с въпрос! Въпросът е много основателен, но аз не съм го засягал в статията по-горе умишлено, тъй като той касае едно по-нататъшно ниво в развитието на нещата около работата на една или друга майка. Тук само очертах някои от основните силни страни, изграждани в процеса на майчинство (поне според мен), които, заедно с подходящата нагласа за кандидатстване, могат да се използват удачно в търсенето на работа.

Нели Иванова е описала доста подробно различните възможности на етапа на реалното започване и практикуване на една или друга професия, за което й благодаря!

Доротея, благодаря за коментара! Да, напълно е възможно нагласата и самооценката, за която говорим да е съществувала и преди майчинството, така е.

Благодаря и на трите ви за въпросите и примерите!

Отговори на този коментар

Иво Илиев

Не бива да се разчита на късмета да попаднеш на толерантна работна среда – такава среда трябва да е факт навсякъде у нас. Страшно е, но една част от работодателите принуждават майките да избират между бизнеса и детето си, а друга част от работодателите дори не дават това право на избор, или, по-скоро изборът е – на работа или безработна.
Всички сме работещи хора, всички се стараем да работим максимално добре, усърдно и надеждно, да сме добри професионалисти. Същевременно, когато сме работници, на доста места трябва да бъдем гузни ако сме студенти, родители, младоженци, болни или скърбящи за загубата на роднина. Това е меко казано нелепо.

Много ми допаднаха мненията и статията. Поздравявам г-н Христов и г-жите Джорджева, Иванова и Желязкова за написаното!

Г-жо Джорджева, според мен ако детето е болно най-добрият начин да не изостанат бизнес ангажиментите на родителите му ще е да останат в къщи и да се грижат за него, защото няма как да са съсредоточени в задачите си на работа, когато са притеснени за здравето на рожбата си. От тази гл.т. добрият мениджър ще прецени, че 1-2 дни отсъствие ще са в пъти по-изгодни за бизнеса му, отколкото да Ви държи на работа заради дерзанията му дали си оправдавате месечната заплата.

Аз все още не съм станал баща и това което пиша по-горе е мнението на много мои приятели, които са се сблъскали с тези напълно нормални неща от живота. Не е нормално да се притесняваме да станем или да бъдем родители. Наистина се надявам българските майки да са силни и уверени в условията, в които са поставени.

Отговори на този коментар

Виолина Петрова

Здравейте! Наистина е много хубава статията и много актуален е проблема (макар винаги да е представлявало известна трудност за “млада” майка да започне отново работа). При мен обаче събитията се развиха доста бързо и открих, че съм бременна в 4-ти курс в университета. Не съм се колебала и за миг относно това дали да родя или не детето си. Но в един момент, когато синът ми тръгна на детска градина аз се оказах в неприятна ситуация – на 25 години, с трудов стаж само през летните сезони (три поред) и с 3 години “почивка” от всякаква трудова дейност и макар и с две висши образования (завърших магистратура успоредно с прохождането на малкото ми ангелче) възможностите за намиране на переспективна и интересна работа се свеждаха до много малък брой :). За нещастие тогава започна и да се усеща т.нар. финансова криза и…след много кандидатури и малко интервюта се принудих да започна работа, колкото да не си стоя вкъщи и да изкарам някой лев разбира се.
На едно от интервютата, впрочем (когато вече бях изключила точката “деца” от автобиографията), разбирайки, че имам дете, с многозначително повдигане на вежди ми отговориха: “В такъв случай автобиографията Ви е непълна”. На устата ми беше да има кажа: “Така е и това е напълно съзнателно и умишлено, защото в противен случай нямаше да съм тук, нали?”, въпросът е реторичен :), но не го направих. Нямаше смисъл, беше ме бяха отписали. Та в тази връзка на всички работодатели, работещи на принципа “без майки с деца”, им пожелавам от сърце в кратък период да получат няколко “заявки” за излизане в майчинство от свои млади бездетни служителки (това се случвало между другото в клон на много популярна банка в България) и да видим тогава дали няма да променят политиката си по набиране на човешки ресурси!!! А на всички амбициозни майки – горе главата и УСПЕХ!

Отговори на този коментар

Кремена Джорджева

Да, г-н Илиев, аз така и постъпвам. И за щастие срещам разбиране. Но винаги ми се налага да се преборя с вътрешното си чувство, че може би причинявам неудобство на колегите си. Но както и Нели Иванова писа, организацията на работата е от компетенциите на мениджъра. Той трябва да е подготвен за евентуално внезапно отсъствие на всеки от персонала и да има резервен вариант.

Отговори на този коментар

Ивелина Атанасова

Тъй като аз самата започнах “официално” работа преди около месец – след около 3 години майчинство, бих искала да кажа на всички, на които им предстои да влизат или излизат от майчинство, че това е най-малкото, което трябва да ги комплексира и че това е най-малкият проблем, който трябва да ги притеснява при започването на нова работа. Никой “нормален” и свестен работодател няма да ви направи проблем, в случай, че действително цени професионалните ви качества, че имате дете. Да, децата се разболяват, но не толкова често колкото си мислите и представяте, а и вие ще имате официално 20 дни годишна отпуска, съпругът ви също, има баби, детегледачки и детски градини, които да се грижат за децата.

Единственият ми съвет към всички дами, които в момента са се отдали на отглеждането на дете или тепърва тръгват да търсят работа е да не “изоставят” професионалната си сфера. Неходенето на работа не е оправдание за занемаряване на професионалната квалификация – четете статии и книги, пишете, ходете на обучения и тренинги, срещайте се с колеги (всичко, което е според възможностите ви и отговаря на времето и финансите, с които разполагате) – не си позволявайте дори за миг да изостанете от тенденциите и събитията, които се случват в бизнес областта ви, защото не детето, а деквалификацията ще се превърне в проблем за новия работодател. Когато сте професионалист и печелите пари за шефа ви на никой няма да му пука, че сте родили преди 2 години!

Отговори на този коментар

Rossy Jeliazkova

Много тъжна действителност, не би трябвало дори да се поставя въпроса за семейно положение и деца на интервю. В други държави на това се казва дискриминация и подлежи на съдебно производство. Доротея е напълно права – фирмите би трйбвало да търсят подходящи кадри за тяхната компания а не кадри, които не са майки!

Отговори на този коментар

Светомира Филчева

Статистиката за читателите на Нова Визия показва, че много голяма част от тях са служители, а това предполага и повече коментари от служители, които преживяват този период от живота си. Ще е интересно да чуем откровен коментар на работодатели. Аз, като работеща в ЧР и като майка, връщала се два пъти на работа от 3- годишни майчинства, бих дала два съвета, които не са свързани с писането на автобиография /в случая статията дава изключително полезни и изчерпателни напътствия/, но са свързани с темата работа за майки.
1. За съжаление децата се разболяват и то често. Иска или не, мисълта на майката в такива моменти е раздвоена /биология, няма как да отречем хормоналните промени/ между работата и детето. Няма значение дали има баба, гледачка или татко, който в момента е поел грижите за малкото. Съветът ми към майките е да помислят дали да не потърсят поне за няколко години още длъжност, която не е толкова динамична и психически натоварваща или дали не биха искали да работят на непълно работно време. Моя позната, лекарка с амбиции и възможности за голяма кариера, направо рухна от невъзможността да съчетава двете неща. При мен се получи нещо подобно след първото майчинство- работодателят те иска на 100%, да не говорим, че колегите също си имат “едно на ум”, че ще им се налага да остават по- дълго на работа или да поемат повече отговорности и то непланирано. За радост нещата се променят, като с магическа пръчка, щом детето стане на 5 годинки – всичко с идва на място.
2. Когато интервюираме майки за работа, винаги питаме кой ще се грижи за детето. Съвсем скоро при нас започна работа майка, която още на първия разговор донесе служебна бележка, че детето е настанено в детска градина и то близко до месторабота. Подробно обясни, че едната баба е млада и има възможност да планира сама работното си време, защото работи в собствена фирма. Верно е, че кандидатката имаше всички необходими качества, но тази предварителна подготовка ни спечели окончателно. Мисля, че е много добра идея, да се покаже, че майката е мислила и не иска да действа “на пожар”, когато се наложи.

Отговори на този коментар

Камен Вельов

И аз ще коментиран от позицията на “работодател”. Когато потбирам служител за отдела, освен от професионалните умения, винаги се интересувам и от семейно положение, малки деца и т.н., защото това силно влияе на възможностите за реализиране на техническите умения. И следвайки основните принципи на бизнеса, при равни кандидати, майката с малкото дете отпада, защото дори и на мъжете е ясно как са подредени приоритетите при майката. Признавам си че постъпвам така с голямо неудоволствие, но какво да се прави, това е бинес. Но нека казаното от мен да не обезсърчава младите майки, познавам и хора, които не разсъждават като мен.

Отговори на този коментар

Доротея Желязкова

Здравейте г-н Вельов,
не мисля че сте прав в мисленето си относно две неща които сте посочили, а именно: “….. силно влияе на възможностите за реализиране на техническите умения” и “ясно е как са подредени приоритетите на майката”. Тук не мога да разбера какво общо виждаде между положението на един човек (дали е той семеен, дали има деца и т.н.) и това какви умения има и каква възможност за реализацията им, обосновете се на какво се опирате за да казвате това и второ, какво означава приоритетите на майката… Това означава според вас, че щом една жена е майка, тя вече не съвестен служител ли? Ами то ако става въпрос да мислиш за някой, да се притесняваш за него , да се грижиш за него извън работата ти и т.н., не мислите ли че това не е задължително да са само децата, може например това да се отнася, за майка, баща, съпруг, приятел…. Това означава ли непременно, че няма да си добър и подходящ за дадена позиция?…. Освен това за да ви има вас и вие си имате и майка, с която ако някой се държи като вас с майките-кандидатки, надали щеше да ви е приятно, нали?… И какво е по различно например, когато се вземат на работа млади момичета, които също забременяват и стават майки и излизат в майчинство например… Помислете над тези неща и моя съвет е да не принебрегвате майките, защото в лицето на някоя от тях може да изтървете един добър специалист, който може да донесе голяма стойност за фирмата ви.

Отговори на този коментар

Антония Богоева

Много ми хареса статията , благодаря че публикувахте статия за майките. Аз съм точно такава , майка която сега започва да си търси работа определено ще ми е от помощ. Вярвам , че има и такива работодатели които търсят служители да бъдат сериозни и отговорни. Късмет на всички майки!

Отговори на този коментар

Ивелина Атанасова

Съжалявам, че ще го кажа г-н Вельов, но с подобни разсъждения връщате обществото ни векове назад, когато задълженията и отговорностите на жените са се ограничавали до гледането на децата и поддържането на къщата. За щастие заплатата на съпругът й тогава е била, често, достатъчна за изхранването на семейството, нещо което е почти невъзможно в наши дни. Искрено се надявам ако нямате дете, да имате в най-скоро време и да оцените в лицето на собствената си половинка, че всъщност жените могат много повече от това, което работодатели като вас са си изградили като мнение и че техният (професионален) живот не свършва с раждането на едно дете. В общия случай!

Ако трябва да съм честна, мен лично ме е срам от подобни дискриминационни разсъждения, но още по-жалкото е че живеем в общество и държава, която го насърчава.

В Германия съществуват законови облекчения за работодатели, които наемат майки с деца, има възможност да се върнеш на работа на половин работен ден или официално да работиш от дома си – не като freelancer, във Франция след раждането на трето дете държавата започва да изплаща, ако не се лъжа средна за страната работна заплата на майката – до живот, за да има възможността тя да не работи, а да се грижи за децата си – естествено ако предпочете професионалната кариера, никой няма да я съди за това. В САЩ има “специални” заведения, където да оставиш детето си в случай, че е болно, а ти трябва да ходиш на работа, има “детски градини” в бизнес парковете, където работят родителите, майките, които кърмят имат възможност да ползват почивка, за да нахранят детето си (дълго кърмените деца е доказано, че боледуват по-рядко, а ако се разболеят се справят с болестта по-бързо и по-леко и съответно на родителите им не се налага да отсъстват толкова често от работа).

Така че ако трябва да сме честни пред себе си, да, факт е че е срамно да чуваме мнения как жените с деца видиш ли са “по-малко ефективния” служител и че те по презумпция ще отсъстват често, но още по-срамното е че вие като работодатели не получавате никаква помощ от държавата, за да имате стимул да наемате майки с деца – деца, които са граждани на тази държава и които са бъдещи гласоподаватели!

Отговори на този коментар

Ева

Здравейте,
И на мен статията ми допада много. Благодаря за систематизираната подкрепа към самочувствието :-) . Аз бих искала да имам второ дете, но като знам, че предишния път трябваше да се издигам отново от нулева позиция, наистина много се замислям… Мисля, че ми помогнахте да бъда по-уверена, но за съжаление е факт, че се предпочитат млади и необвързани хора. А просто не можете да си представите колко комбинативни са майките, когато се налага. Това е доста ценно качество и в работата. Освен това аз лично не мога да спра да работя, така че каквото и да реша ще се боря да получа това, което заслужавам. Успех на всички майки :-)

Отговори на този коментар

Иво Илиев

Трагично е, че ако работодателите мислят в посока наемане на млади и необвързани работници след години пазара на труда просто няма да предлага такива хора. Такива работодатели действително дескриминират работната ръка.
Разсъждавайки като работодател, дали е икономически по-ефективно да наема току-що завършил следването си кадър – необвързан и енергичен млад човек? Той няма да има излишни ангажименти, ще е силно мотивиран и ще е готов да прежали отпуска, осигуровки и почивки за сметка на мечтите си за професионално израстване. Също така ще е лесно такъв човек да бъде натоварван повече когато се налага и да бъде по-лесно манипулиран. Заедно с тези качества такъв работник ще е по-малко лоялен, неорганизиран, неопитен и по-импулсивен в действията си. За сметка на това назначаването на една млада майка гарантира по-висока лоялност към работодателя, по-добро планиране на работата, по-голяма организираност и ефективност. С други думи съпоставяме качество срещу количество в работата. Г-н Вельов е решил да заложи на количеството, в което няма нищо лошо.
Г-жа Желязкова е много права. Какво трябва да значи “равни кандидати” за работно място? Аз нямам дете, но ако някой мой близък (не дай Боже) се разболее последното нещо, за което ще мисля е работата. Ако имам да взимам изпити ще е същото. Ако съм болен ще е пак същото. Това не ме прави по-малък специалист или по-нелоялен работник – това ме прави човек, който си има своите проблеми както и всеки друг. Тогава, г-н Вельов, аз отпадам ли от списъка с “равни кандидати”? Не ме разбирайте грешно – аз съм един млад човек, който движи своя бизнес подтикнат точно от такива мнения за “равните кандидати”. Просто след години, когато стана баща не искам да ме третират като второ качество работна ръка заради това.

Отговори на този коментар

Кремена Джорджева

Като чета последния пост на г-н Илиев се сещам за две познати семейства (а със сигурност има много), в което бащата е в отпуск за отглеждане на малко дете. Дали тези татковци ще имат проблем да започнат работа след двете години в къщи, понеже децата им биха се разболявали? Съмнявам се :). Защото работодателят е предубеден, че чувствата и отговорностите на бащата не са като на майката. Смешно ми е само като си помисля как този мъж, след като две години е гукал заедно с детето си и е сменял пелена след пелена, изведнъж ще се втурне безусловно да прави кариера. А ако този баща сам стане работодател?
Оптимист съм, че както се променя представата за ролята на родителите в отглеждането на детето, така ще се промени и отношението към завръщащите се след майчинство. Както е писал и Тодор Христов, който има способностите да се справи с децата, стига да е компетентен, ще се справи и с бизнеса.

Отговори на този коментар

Камен Вельов

Доротея, Антония, Иво,
Благодаря ви за съветите и коментарите по моята позиция. На фона на сравнително емоционални изказвания, вие подадохте и доста добри аргументи, накарахте ме да се позамисля….
А сега ще коментирам статията от позицията на потърпевш. Преди около 6 години, жена ми беше в позицията на “жена с малко дете, търсеща работа”. И всеки път, когато се връщаше от интервю подтисната, аз знаех какво ще ми каже: “… и в момента в който му казах че имам дете на 3 год, разговора приключи”. Измъчвах се и аз, като я гледах отчаяна и чувстваща се безполезна, дори не можех да упрекна работодателите, защото и аз постъпвах така, следвайки основно интересите на фирмата. И според мен, както подчерта Антония, въпроса не стои единствено при работодателите, добре би било и държавата да се намеси.
Това обаче, върху което основно се замислям сега, са силните страни на младите майки, и как те могат да бъдат използвани да носят стойност за фирмата

Отговори на този коментар

Нели Иванова

Към Камен и всички работодатели – без значение е дали служителите ли ва са мъже, жени, родители, семейни или не….ОТНАСЯЙТЕ се към тях като живи хора, а не като средство за постигане на цели. Всеки един има своите проблеми /здраве, успехи и неуспехи, хора с които живее, ремонта в къщи, сметките, дали ще получи обещанато заплащане, ще остане ли на работа, доволен ли сте от него и много други/ заради, които силно да “влияят на възможностите за реализиране на техническите умения”, не само мисълта за детето в къщи. Така, че третирайте младите майки като нормални хора. Много се изказа за качествата на такива служители и няма да се повтарям за плюсовете. Лоялността на служителя и вниманието и времето, което ще отделят на вашия бизнес и компания зависи от това ваше отношение, от средата която създатете, не от това дали имат дете или не.

Отговори на този коментар

Стефан Русев

Това ръзсъждение на Камен Вельов е толкова несериозно и жалко, че просто нямам думи.

Говорите за лоялност, а каква е вашата лоялност към вашите служители или разбирате тази дума само едностранно. Робството отдавна е минало, ако не знаете…

Работата е двустранен процес, когато изисквате от хората си трябва и да давате. Не може да искате да остават след работа и да приемат присърце работат, а да не се съобразите с нуждите на хората и не сте толерантни към тях.

Казвате “Интересувам се и от семейно положение, малки деца и т.н., защото това силно влияе на възможностите за реализиране на техническите умения”, а вашето отношение към хората ви мислите, ли че не влияе върху реализиране на техническите умения. Лоялността започва от работодателя. Той предлата условията на труд и той трябва да покаже своята лоялност към работника на която всеки нормален човек ще отговори с още по-силна лоялност.

Замислете се ако дадете възможност на жена с дете да работи при вас колко лоялна ще бъде тя като служител.

Все държаната ни е проблема, тя трябвало да направи нещо.А хората в нея какво трябва да направят…
Ай стига с глупости. Глупоста ни е виновна. Работодатели. С такива разсъждения не вярвам да имате лоялни служители.

Отговори на този коментар

Краси Димитров

Служители,
Замислете се малко малко върху следния въпрос: Ние работодателите, „работим за вас” много повече, отколкото вие за нас. Ние осигуряваме пазара, продукта и всички всичко необходимо за нормално извършване на дейноста, ние подсигуряваме вашите работни места. И не гледайте на нас само като на „торба с пари”, процеса наистина е двустранен и може да бъде успешен единствено следвайки принципа „ти печелиш, аз печеля”. И нека се замислят особено онези „канцеларски душици”, които държат единствено да започнат работа точно в 8:30 и да си тръгнат точно в 5:00, без значение колко работа са свършили, и само говорят колко са нелоялни работодателите към тях!

Отговори на този коментар

Светомира

Коментарите май тръгнаха в друга посока и взехме да се нападаме лично, а от това никой не печели. “Не атакувай човека, атакувай проблема!” всички го знаем, но така е по- лесно, всеки гледа от собствената си камбанария и обвинява другия в нелоялно поведение. Проблемът в случая е как една майка, връщайки се на работа, да напише автобиография и да посочи какъв опит има, при положение, че дълго време не е работила. В книгата “Жените, които успяват” авторките Кони Глейсън и Барбара Моли развиват същите идеи, като тези в статията, но насочват съветите си към всички жени, които са стояли в къщи и по различни причини не са работили – отглеждали са деца, били са само домакини или просто не им се е налагало да работят. Естествено, ако и един мъж не е работил известно време, той би имал същите проблеми с посочване на притежавани умения, необходими за търсената позиция. Въпрос е обаче как един работодател ще погледне на нещо от рода на ” организационни умения – придобити при разпределение на домашните задължения”, независимо дали е написано от мъж или жена или от майка на малко дете. Лично аз не съм чела такава автобиография, но ако попадна на такъв кандидат, определено ще дам “зелена улица” към интервю, дори само заради нестандартната идея за представяне.

Отговори на този коментар

Камен Вельов

Краси, при цялото ми уважение към теб, мисля че не си съвсем прав. И какво е това пренебрежително отношение “Служители”. Според мен разглеждаш едностранчиво нещата. Не е съвсем точно да се каже за които и да е, че работят за другите. Ние всъщност сме един отбор, и дори и ти го потвърждаваш с принципа”ти печелиш, аз печеля”

Отговори на този коментар

Иво Илиев

Относно прехвърлянето на отговорността върху държавата – тя се намесва тогава, когато обществото се отклонява от общоприетите норми. Ако работодателите не дискриминираха работната ръка или имаше структури, защитаващи работниците в това отношение, няма защо държавата да се намесва. За съжаление обаче у нас има дискриминация и това е защото законът не й пречи и няма достатъчно структури-посредници между работника и работодателя му. След като мога да наема работник, да го осигурявам, да му давам отпуска и да го карам да работи както и когато ми е изгодно без да има кой да ме “притеснява” какво ми пречи да задраскам имената на младите майки и татковци от списъка с кандидати за работа при мен? Някой може ли да ме спре? В САЩ има организация, която защитава младите родители от дискриминация, има закони срещу дискриминацията, има дори списание, което оповестява къде има дискриминация и къде условията на работа са добри.
За да работи принципа “win-win” проучете защо работниците ви смятат, че сте просто “торба с пари” и вземете мерки, вместо вие пък да ги определяте като неблагодарни. Така работи този принцип, за който има достатъчно публикувана литература.

Отговори на този коментар

Краси Димитров

Камене, знам много добре докъде си докарал нещата в твоя отдел, с “отборната” ти стратегия. Всички са ти се качили на главата.
Г-н Илиев, вие май се размечтахте, тук не е Европа или Америка, В България все още работи само “твърдата ръка”

Отговори на този коментар

Иво Илиев

Действително се размечтах. От една страна не отричам, че персонала в доста отношения не е никак съвестен и гледа да мине метъра. Ето например, в НоваВизия, според статистиките по-голяма част от аудиторията са служители, които явно имат време да изчетат толкова богатото съдържание.
Все пак не смятам, че сте прав г-н Димитров – тук може да не е Европа или Америка, но трябва да стане. В моят бранш точно “твърдата ръка” доведе до големите количества фрийленсъри. В крайна сметка фирмите започнаха да аутсорсват, а при аутсорсинга незнайно защо отношението към работника-фрийленсър няма нищо общо с робовладелските отношения при постоянно назначените кадри. И резултата е следния – забавяне в сроковете, по-ниско качество на услугите, по-сериозна ангажираност за работодателя, по-голяма несигурност за фирмата. Моите уважения, но този метод на твърдата ръка учевидно не работи – в Европа и САЩ, за разлика от нас, явно са го осъзнали отрано. Време е и тук да стане така. Не говоря за свободия, където служителите се качват на главата на мениджъра си – това би било другата крайност.

Отговори на този коментар

Камен Вельов

Краси,ако си мислиш че така както си подредил нещата при теб е добре, нного се лъжеш. В твоя отдел господар е “страхът”. Всеки при теб трепери за мястото си, никой не смее да поеме отговорност за нищо, всичко става само с твое одобрение. Дори и за ходене до тоалетната те питат. В резултат излизат само тривиални решения и посредствени резултати. Предпочитам да ми се “качат на главата”, но всеки да се чувства спокоен на работното си място, за да може да дава най-доброто от себе си.

Отговори на този коментар

Теодора

Много мило ми стана. Да, всички тези плюсове от майчинството са верни и аз ще ги използвам на интервюто, ако ме попитат. Мерси!

Отговори на този коментар

Доротея Желязкова

Само искам да кажа, че това че читателите на Нова Визия, които попадат в графата служители не означава непременно че не си вършат работата и по цял ден четат. Г-н Илиев, тези хора нямат ли свободно време според вас през което могат да го правят или е задължително да го правят на работното си място…. Струва ми се, че често коментарите изместват темата на статията за която става въпрос и тръгват в севсем друга посока. Тук става въпрос за майките, които ще си търсят работа след майчинството.

Отговори на този коментар

Доротея Желязкова

Само искам да добавя към тезата си за времето за четене и това дали някой си върши работата – искам да дам себе си за пример – аз съм в отпуск за отглеждане на малко дете и съм заета 24 часа в деня, 7 дни в седмицата със грижите за моята малка дъщеричка и въпреки това успявам да намеря и време за себе си и за интересите си и естествено за Нова Визия, това според вас означава ли че не гледам добре дъщеря си. Не мисля че това може да бъде извод.

Отговори на този коментар

Койчо Митев

Поздрав на всички отговорни родители (аз съм вече “дедко”)!
Майките, които се интересуват от това, да продадат вече ненужните детски дрешки или вещи, или да купят такива от други родители, могат да го направят от http://www.kupimimamo.bg. Безплатно е. Договаряйте се помежду си за цени и начин на доставка. Кризата няма да отмине. Детските вещи са скъпи и бързо стават ненужни. В домовете за деца без родители има много детски сърца, които жадуват за обич. Защо да не им предложите някои дрешки безплатно? Така “Българската Коледа” може да стане ежедневен акт. Така можем да въапитаваме децата си на доброта и отговорност.

Отговори на този коментар

Румяна Чакърова

Радвам се, че аргументирано защитавате майките, склонна съм да разбера донякъде и препатили работодатели. Смятам, че основната причина работодател да отхвърли начия кандидатура, не би могла да е фактът, че е майка, а по-скоро това е една от причините. Ако профилът на кандидатката отговаря на позицията, ако тя демонстрира увереност и защити кандидатурата си, ако спечели симпатиите, въобще няма да има значение колко деца има и кой ще ги гледа. На интервю за работа трябва да се говори най-напред за работа, а не да се обясняваме кой ще ни гледа децата. Все едно да казваме и какви кредити имаме, колко ни е скъпо парното и т.н. Сещам се, че преди време даже беше практика да питат дали живееш под наем. Хахаха… Изборът на работа се прави и от двете страни, не само от работодателя. Също така една жена или мъж е не повече или по-малко професионалист и съвестен служител ако родител или не. Едното няма НИЩО общо с другото. Може би е случайно съвпадение да попаднеш на служителка, която просто е не дотам качествен кадър и в същото време е майка. Защото качествено свършената работа не означа въобще да стоиш до късно в офиса.
И така, аз съм майка на деветмесечно бебе. Фактът, че съм тук в сайт за мениджмънт, бизнес и развитие, означава, че не искам да се откъсвам от актуалните тенденции в света на бизнеса. Нещо повече, с настървение чета и се уча и кроя планове за бъдещото си развитие. Когато и от двете фирми, в които работех преди да изляза в майчинство ми се обадиха преди около месец, с молба да свърша работа, ако имам възможност разбира се, аз го направих с огромно желание и ми се стори, че въобще не съм спирала да работя. Продължавам да следя специализирани сайтове, чета всичко, що касае HR и разглеждам обявите за работа, нещо като хоби ми е :)
И когато утре отида на интервю за работа, не бих искала да гледат на мен със снизхождение, някак си в коментарите, в които защитавате майките го долових. Това е последното нещо, което искам, по-скоро предпочитам човекът да е искрен и да ми каже, че не иска служител-майка.

Отговори на този коментар

Коментирай