Установяване на ефективни работни връзки с фирми и организации

Когато говорим за ефективната работа в екип, обикновено се сещаме за група от хора, работещи на дадено работно място. В света на развиващите се услуги и комуникации обаче, екипът не е задължително да принадлежи само към една фирма или организация. Затова все по-често се спрягат понятия като „работа в мрежа”, „партньорство”, „между-фирмени връзки” и „мулти-организационни връзки”. За разликата между тях и за ефективното установяване на такива връзки ще става въпрос в тази и в следващата статия.

Ефективното оползотворяване на ресурсите на организацията, за която работим включва освен нуждите на вътрешната среда от аналитични техники, комуникация, включеност и мотивация, така и работа с други фирми и организации, свързана с развитието на външната среда. Някои фирми и организации имат вече дълга история за работа в партньорство и/или в мрежа.

Нека отделим няколко минути, за да разгледаме разликата между „работа в мрежа”, „партньорство”, „между-фирмени” (или между-организационни връзки) и „мулти-организационни” отношения.

Термините, употребени по-горе се препокриват и често биват използвани като взаимозаменяеми, само че всеки от тях описва различна структура и процес.

1. Работа в мрежа

Работа в мрежа (Networking) описва обмена на информация или подкрепа между организации. Служителите в тях се консултират един друг, с цел да се подобрят знанията на всеки от тях относно дадена услуга.

Успешната „работа в мрежа” зависи в голяма степен от ентусиазма на отделните служители за тяхната работа с клиенти и от желанието да се обменя и използва информация, която може да е от полза в индивидуалните случаи.

Работата в мрежа в различни организации продължава да играе важна роля при осигуряване на достъп до услуги на клиенти, чиито нужди трябва да бъдат удовлетворени цялостно, както и в развитието на доверие между организациите, оказване на подкрепа на служителите с комплексни (сложни) трудни задачи и в максимално ефективно оползотворяване на времето и ресурсите, с които всеки разполага.

2. Партньорство

Партньорство (Partnership) описва начина на работа, чрез който организации работят заедно, като споделят отговорности относно случай или проект, поделят си по равно ресурсите, като всеки извършва своята дейност в интерес на определен случай, клиент, проект или пък в интерес на развитието на двете организации.

Между-фирмените връзки често се определят като партньорство, дори когато инвестициите на едната организация са значително по-големи, отколкото на другата. За да бъде „партньорство”, служителите трябва да имат обща цел, ресурси и отчетност. Когато едната организация (фирма или НПО) се отчита за работата си на другата, терминът „партньорство” би бил погрешно употребен.

Партньорството се използва като термин и в мулти-организационните форуми, за да се опише начина, по който те работят заедно на статегическо ниво.

3. Между-фирмени връзки

Между-фирмени връзки (Inter-agency) описва процеса на съдействие и сътрудничество между две или повече организации, обикновено фокусирани върху определен проект. Например, обмен на информация или съвместна работа с друга организация по отношение на даден случай или установяване на процедури за пренасочване на клиенти/случаи една към друга.

„Работата в мрежа” и „партньорството” могат да бъдат резултат от между-фирмени връзки, но в същото време е също толкова възможно контакта между организациите да е ограничен до определена дейност, за която са се споразумели страните.

4. Мулти-организационни връзки

Мулти-организационните (Multi-agency) връзки описват отговора (реакцията) на няколко организации, в това число и държавни или доброволчески организации, както и често включват независими организации и/или хора, представители на дадена общност, относно справянето с наболял общ проблем.

Това обединение се споразумява относно план за действие или стратегия и дейности, разпределени за изпълнение от различните организации. Този мулти-организационен форум обикновено включва висшия управленски персонал на различните организации, тъй като участниците в него трябва да могат да ангажират своите организации/агенции и техните ресурси за изпълнение на стратегията.

Има и няколко примера за успешни мулти-организационни групи, инициирани от работещия персонал. Такива са например групите на специалистите (лекари, счетоводители, социални работници), като условието е, участниците да могат да осигурят достъп до вземащите решения в тяхната организация.

В следващата статия ще опиша принципите за установяване на ефективни между-фирмените връзки.

А сега, бихте ли отделили няколко минути, за да помислите:

• Какво означават гореспоменатите взаимоотношения в контекста на вашата работа?
• Какво е вашето отношение към създаването на външни контакти и имало ли е полза за вас/вашата организация от тях досега?
• Кои форми на взаимодействие предпочитате?
• Лесно ли се установяват външни контакти и ако, да/не, защо е така?

* * * * *

Емилия Крушков е психолог, водещ на интерактивни обучения и програми за личностно развитие, основател и управител на Център за превенция на стреса “Серенити” и активен член на УС на Център “Образование за демокрация”.