Ако позволите, ще продължа още малко темата. Струма ми се, че икономическият модел на социалната отговорност, в голяма степен, се припокрива с нормалното пазарно поведение. Ако организацията е пазарно ориентирана и с успешен бизнес, по принцип, носи полза не само на собствениците си, но и на обществото с продуктите, които произвежда (задоволяла търсене, заетост, данъци). Това не би могло автоматично да означава, че е социално отговорна.

Бих искал да дам пример. Средно голяма фирма произвежда качествена и търсена продукция, но замърсява въздуха на цял квартал в наш голям град. В случая може да се каже, че социалната безотговорност по отношение опазването на околната среда носи конкурентни преимущества, защото фирмата продава по-евтино заради спестени средства за по-чисти технологии. Въпреки протестите, производството и пушекът в атмосферата не намаляват.

Вероятно, би могло, социалната отговорност да се разглежда в по-тесен смисъл.
Действително трябва да се подчертае, че в условията на конкурентен пазар (подобни продукти и цени), социалното отговорност може да се бъде предимство и то само при условие, че е подходящо „демонстрирана” и че обществото има нагласата да оцени усилията и посланието на организацията.

Бих предложил разглеждането на социалната отговорност на фирмата и като социална отговорност към работещите в нея и към обществото, като цяло.

Ако мисията и целите на организацията водят до нагласи, решения и действия, насочени към социалното задължение на организацията, както и към социалните й реакции и социалните й активности, които не съвпадат с нагласите, решенията и действията на потребителите и обществото, то организацията няма да бъде оценена от тях като социално отговорна.

Социалната отговорност е нещо, което се определя от другите. Именно поради това се опитах да дам отговор на въпроса: “Какво следва да правят ръководителите на една орпганизация, за да бъдат впоследствие оценени от потребители и общество като социално отговорни?”

Пример. Това лято купувах хляб, който като престои 2-3 дни, мухлясваше. Престанах да купувам хляб, произведен от тази фирма и вече хлябът ми не мухлясва.

В контекста на написаното в статията, това е оценката ми като потребител по отношение на социалното задължение на фирмата, която явно не произвежда качествен хляб. От близки и познати разбирам, че не само аз съм се отказал да купувам продукцията на тази фирма, а и много други вече предпочитат да купуват хляб от други фирми.

На този въпрос Филип Котлър даде отговор по време на семинара си по маркетинг в София. Той каза, че емпиричните данни показват, че когато потребителите трябва да избират чии продукти да ползват измежду няколко конкурентни фирми със сходни продукти и цени, те имат склонността да се насочват към продуктите на онези фирми, които по някакъв начин са демонстрирали своята социална отговорност.

Социалната отговорност обаче не бива да се разглежда само като разход за една фирма, според мен, и да не бъде някакъв плод на еднократен акт. Мисля, че подобна имитация на социална отговорност няма да дава резултати в дългосрочен план.

Да речем, все едно сте закоравял пушач и пушите по 1-2 кутии цигари всеки ден през годината и решавате, че само на 27 Септември (днес) няма да пушите, защото цигарите са вредни за здравето. По този начин нито ще си помогнете за проблема с цигарите (и здравето), нито хората около вас реално ще усетят някаква промяна.

Svetla Kostadinova:
Не мога да го разбера това нещо с корпоративната социална отговорност и съм напълно съгласна с Фридмън – единствената отговорност е постигането на печалба – така и работещите и потребителите ще са най-добре.

Greta Marinova-Sladkarova:
Стига печалбоносенето да не включва денонощна работа, за да се ползваме (като служители) от продуктите на спечеленото преди да стигнем годините за пенсия.

Аз бих търсила не социална, а еко отговорност. Все пак корпорациите не са единствените организации и все по-активно става гражданското общество, което всъщност трябва да има за цел социално благоденствие.
Останалото (отговорността за здравето и интереса на служителите) бих нарекла вътрешна работна среда.

Apostol Georgiev Apostolov:
Организациите (ака Корпорациите) нямат отговорност друга освен към управляващия я съвет, за натрупване на богатство. Те не носят отговорност пред обществото, закона, и акционерите си.