Предстои да бъде определен рейтингът на висшите училища в България за 2009г. Това е традиционна инициатива на в. “Пари” (за пета поредна година), като за трета година инициативата се осъществява със съдействието на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси (БАУРЧР).
Тази година ние от NovaVizia.com решихме да подпомогнем с каквото можем идеята, като отразяваме медийно (т.е. блогово) по-интересните неща около рейтинга на висшите училища у нас. Бяхме поканени от БАУРЧР да бъдем техен медиен партньор в тази инициатива и се съгласихме.
Рейтингът на висшите училища в България се изготвя на база оценките на бизнеса за подготовката, знанията и уменията на новоназначените млади специалисти. За целите на проучването се анкетират работодатели, мениджъри на отдели и специалисти по човешки ресурси от български и международни компании, които оперират на нашия пазар.
Всички тези хора посочват анонимно от кои университети предпочитат да наемат млади кадри в шест ключови научни области – икономика, право, инженери науки, компютърни науки, хуманитарни науки и фармация и медицина.
Рейтингът на топ университетите през 2008г. показа различни неща, като например, че в икономическите специалности най-предпочитани (не знам дали това е най-точната дума) за работодателите са студентите на УНСС – 59,6%, Стопанската академия – 43,8%, Икономическия университет, Варна – 39,9%, СУ – 36,2% и НБУ – 13,6%.
Рейтингът на топ университетите през 2007г. показа, че от 2005 до 2007 най-често са били назначавани възпитаници на Софийски университет – 37,32%, УНСС – 33,24%, Технически университет София – 22,45%, Стопанска академия Свищов – 13,27%, НБУ – 10,5% и Икономически университет Варна – 9,33%.
Какво ли ще покажат резултатите за рейтинга на висшите училища и кой университет ще бъде определен за “Университет на годината” ще стане ясно на дискусионен форум на 24.10.2009. Ще ви държим в течение на всичко по-интересно около това проучване.
Кой според вас е най-добрият университет в България, който подготвя най-качествено младите хора по разнообразни икономически специалности? Можете ли да откроите един, или пък два университета, които според вас се отличават в това отношение?
Още по темата: “Само 8 университета проследяват кариерното развитие на студентите си”
{ 1 trackback }
{ 37 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Йордан Кръстев 27.09.09 в 11:05
Нещо не ми стана ясна методиката,по която ще се извършва класирането!
И слек като Novavizia е поканена да отразява “събитието”/зависи за кого/,
според мен трябва да има повече конкретика изнесена предварително!
Разбира се,ако интересите го позволяват!!!
Тодор Христов 27.09.09 в 11:19
Методиката е с помощта на анкетен лист с редица въпроси, на които хората, поканени да се включат в проучването ще отговорят. Резултатите ще се съберат, обобщят и сортират, след което ще бъдат изнесени.
Тодор Христов 27.09.09 в 11:27
Малко коментари от акаунта ми във Facebook:
Daniel Gotsev:
Това е положителна стъпка, но цялата ни образователна система от десетилетия насам е толкова объркана, че скоро няма да има съществена промяна. Някои университети имат само кух имидж и бълват малоумници с дипломи – да се надяваме, че няма да получат незаслужено високи оценки от бизнеса именно заради фалшивите представи за тях.
Vladislav Georgiev:
Не съм сигурен, приятельо Даниел, че това е точно така. Има специалности, които продължават да дават добри кадри…Работя в IBM в Бизнес парка, Младост 4 и трябва да ви кажа, че идват много добре подготвени езиково, с отлични езикови компетенции млади хора…Приятно съм изненадан…Аз съм на 50 и едно време учехме езици от руски учебници, без да можем да излизаме от страната…
Може би свободното придвижване на хора в Европа и от части САЩ допринася за това… Съгласен съм, че образователната система трябва да бъде насочена към пазара на работна ръка…Но къде е и пазара на работна ръка?
Ani Valentinova:
Пропастта между бизнеса и висшето образование става все по-голяма за жалост. Докато бизнесът се развива,обновява, модернизира, образованието цикли на едно място, губейки всякаква връзка с реалността. Изследването е хубава идея, но каква полза, ако то не доведе до някакви реални резултати и промени във висшето образование?!Доколкото знам, миналата година изследването показа,че нивото на образованието е под средното, но това не предизвика никакви реални промени или поне опити за това в системата на висшето образование..
Йордан Кръстев 27.09.09 в 13:07
Драги Владислав,като заговорихте за “езиковите компетенции”,по какви
критерии ги оценявате,щото аз съм на мнение,че владеенето на българския
език,меко казано им куца,да ме простят знаещите!
UZUMAKI 27.09.09 в 13:31
Прощавам ти, Йордане!
murzova 27.09.09 в 13:41
“компании, които оперират на нашия пазар”
А какви са критериите при избора на такива за целите на проучването?
Тодор Христов 27.09.09 в 13:42
Какво имате предвид под “какви са критериите при избора на такива за целите на проучването”?
Lord of Strategy 27.09.09 в 13:49
Здравейте,
анкетата е насочена към “про” /за/, а не “против”, но тъй като аз не съм участник в нея, ще си позволя да коментирам резултатите посочени в статията. Учудваме как сред първите е попаднал УНСС!? Работодателите би трябвало да правят проучвания и сред студенти и преподаватели … и така да избират, а не да се водят само от ПР манипулации. Аз лично подбирам хората по това, което показват при персоналното интервю и според постиженията, които представят. Агенциите за подбор на кадри имат достатъчно “инстументариум”, с който могат да проверят, възможностите и потенциала на един кандидат. Подобно проучване не би ми повлиало в избора.
Тодор Христов 27.09.09 в 13:55
Проучването, което цитирате, е от 2008г., и в него по данни на организаторите от “Пари” и “БАУРЧР” са се включили 600 компании, които оперират на българския пазар. Анкетирани са специалисти по човешки ресурси и мениджъри, които изпълняват и тази функция във фирмите.
Кой университет (в частта икономически специалности) според вас е най-предпочитан от работодателите?
Йордан Кръстев 27.09.09 в 14:02
Uzumaki,благодаря ти за благослова!Опрощение-това рядко се случва!
Поли Козарова 27.09.09 в 16:21
Това е наистина една много похвална инициатива на БАУРЧР и в-к “Пари”, още повече че се провежда за трета поредна година, значи се превръща в добра традиция.
Крайно време е да има работеща комуникация между бизнеса и университетите у нас относно актуалността и полезността на знанията на току-що дипломиращите се. Добре е и че БАУРЧР, която се занимава с управление на човешките ресурси в бизнеса, поема тази отговорност да бъде медиатор (надявам се, че е така, а не просто, че отсъжда кой университет е добър и кой – не!).
Остават отворени редица въпроси за това как се провеждат проучването и класацията, и какви са последиците от тях, както споменават и другите коментатори:
1. Каква е точната методика на проучването и дали тя се променя, тоест подобрява от година на година?
2. Как се разпространяват резултатите от класацията и дали те стават достояние на университетите в България?
3. Дали държавните органи, които се занимават с въпросите на университетското образование, биват информирани?
Би било прекрасно Нова Визия да покани представител на БАУРЧР да направи по-обстойно представяне на проекта и специално на това как се развива идеята във времето.
Петър Пенчев 27.09.09 в 16:40
Съгласен съм с Тодор Христов, че има разминаване между бизнеса и университетите.
г-н Христов как виждате ролята на университетите в изграждането на младите хора (пр. трябва да им дават съвременни знания, да ги научат на опр. начин на мислене, да ги научат на дисциплина …). За мен е важно да видя гледната точка на по-възрастен човек и то от бизнеса.
Благодаря Ви.
Тодор Христов 27.09.09 в 19:04
Аз разбира се ще отправя покана към представител на БАУРЧР да коментира някои от поставените въпроси.
За да задавате всички тези въпроси най-вероятно имате интерес и/или наблюдения по темата за българските университети и ще се радвам, ако всички, които до този момент отправят питания дадат и своя малък принос към дискусията с коментар за онези университети с икономически специалности, които заслужават най-голямо доверие в подготовката на млади специалисти – по маркетинг, PR, реклама, управление, финанси, счетоводство, банково дело и т.н.
Вероятно имате мнение или наблюдения?
Що се отнася до въпроса на Петър, ще кажа, че аз не съм чак толкова възрастен
но мнение имам.
Разминаването между университетите и реалния живот е голямо и това се дължи в значителна степен на неадекватните ръководители и преподаватели в университетите, както и на немалък процент неадекватни и не-наясно-със-себе-си студенти.
Това, което университетът може да направи е много по отношение на младите хора, например да им дава актуални знания в ясна професионална ниша и да ги подготвя да мислят и работят креативно и комбинативно. Наизустяването на материал и явяването на изпити, на които се декламира нещо, научено предната вечер очевидно не е добър вариант и не води до нищо добро за никого. Никой няма полза от подобни млади “специалисти” и всички виждаме плачевните резултати на този тип “висше образование”.
Принципно, моите идеи за висшето образование са малко радикални и ако зависеше от мен, нямаше да се учи 4 или 5 години за вземане на диплома, както е сега, а да речем 3, но като казвам “учи”, значи наистина “учи” – ако трябва ден и нощ. Само си представете какъв огромен обем от знания, практика и опит може да се акумулира за 3 години, ако се учи всеки ден, и то адски сериозно.
Ще дам един пример, на пръв поглед встрани от темата.
Развивам този блог (с колегите си, разбира се, както и още 1-2 блога самостоятелно) от малко повече от 3 години и съм прочел хиляди статии, тествал съм стотици неща, опитвал съм какво ли не в блогосферата – софтуери, плъгини, хостинги, статистически програми, социални мрежи, сменял съм различни стилове на писане, публикувал съм разнообразно съдържание, правил съм какви ли не инициативи като томболи, награди, участие в състезания и т.н. и т.н.
За 3 години от пълен новак и аматьор в интернет днес мога да кажа, че съм достатъчно наясно какво работи и какво не работи в блогосферата, като съм се учил от примера и опита на най-добрите и от собствените си проби и грешки. Това е моят блог-университет.
Това е идеална продължителност и за изграждането на един млад човек в университет. 3 години максимум, но със здраво учене, четене и най-различни практически задачи. Всеки ден. Ако един университет наистина е сериозен в намерението си да подготви млади хора в някаква професионална област, това време ще му стигне и ще е предостатъчно. Но не и със сегашната масовост (всеки, който иска, става студент), не за без пари, и не със сегашния манталитет на ректори и преподаватели (има и изключения измежду тях, естествено, да не вземе някой да се обиди сега).
Темата е много обширна, но се надявам, че поне отчасти съм успял да отговоря на въпроса на Петър Пенчев.
Йордан Кръстев 27.09.09 в 20:16
Тодор,като заговорихме за някои принципи във висшето ни образование,
ще изразя следното си виждане по отношение на “масовостта”!
Трябва да работи принципа на естествената фуния,а не на обратната, за да
се изпълнят всички твои виждания за сериозното “учение” и постигане на добри крайни резултати.Тоест,без ограничения в приема и високи критерии при полагането на изпити и изпълнението на поставените задачи!
Само тогава ще завършват изградени качествени специалисти!
Разбира се,не е въпрос само на пожелания,а и на много,много средства.
И понеже сме в темата за оценяване на образованието от бизнеса,то аз
имам някои притеснения относно обективните критерии,които биха се
заложили във философията и методиката за оценка.
И те са съвсем от принципно естество.Примерно,едно от тях-тези,които “оценяват”,
инвестирали ли са целенасочно някога в дадено ВУЗ,или целите на разработчиците на идеята е просто да тестват нов рекламен канал?!
Защото от начина на презентация на идеята,както и от изнесените
данни за 2008 година,на такова замирисва!
И накрая да кажа,това не е поредното черногледство,а опит да извлека,
евентуално, повече информация от организаторите, за да придобия по-
ясна картина,както за намеренията,така и за последващите резултати!
Петър Пенчев 27.09.09 в 20:23
Благодаря Тодор,
много полезен отговор.
Тодор Христов 27.09.09 в 20:50
@Йордан Кръстев, ами не знам, аз не виждам полза от някаква масовост просто заради самата масовост. Ако на “входа” няма никаква селективност, значи нещо не е наред и е малко вероятно да има има селективност, взискателност и критерии както по-средата на процеса, така и в края, на “изхода”.
Но това са вероятно само отвлечени разсъждения, нещата са наистина сериозни, много дълбоки и наслоени с времето и лично аз не се наемам да кажа “Ето така трябва да е и гарантирам, че ще стане!” Това не е моята сфера, просто коментирам като неспециалист. Затова и споменах по-горе, че идеите ми са леко радикални, така че не им обръщайте особено внимание
Поли Козарова 27.09.09 в 22:17
Радикалните идеи във висшето образование са съвсем естествени и ако се приложат на практика, биха довели до едни по-добри резултати и от университетите ще излизат хора, които са научили повече неща и на които наистина ще им се работи това, за което са учили.
Според мен селективността при кандидатстване за университет у нас в момента не показва никакъв сериозен подбор. Особено като се има предвид, че след това над 50% от следващите изпитват сериозни затруднения в академичните си занимания, а мнозина от студентите така и не завършват. Ако се премине към липса на изпити при записване в университет, това не значи обезателно да няма никаква селекция. Селекцията може да се прави на база на постиженията в училище – обща оценка от дипломата, долна граница на оценките по определени предмети, свързани с академичната дисциплина, за която се кандидатства, и други критерии.
Ако следването е трудно, сериозно и отговорно начинание, каквото и трябва да бъде, и не се толерират слаба мотивация и ниски постижения, тогава масовостта сама ще изчезне постепенно. Ще отиват в университет само тези ученици, които имат качества и имат воля да завършат следването си.
л. илиев 27.09.09 в 22:53
и аз намирам методиката за този рейтинг като неясна
логично е един ВУЗ да има повече проценти, след като си е направил стотина филиала и “бълва” възпитаници със съмнителни по качество знания
според мен е редно в критерия да се заложи и доходите които реализират студентите, завършили даден ВУЗ.
така е по-чсно, че ако кадрите му са малко, но високо платени, то този ВУЗ е сред тези с най-висок рейтинг, а не както е описано в статията:най-често назначават…?!?!?
какво?
Тодор Христов 28.09.09 в 07:09
Съветвам ви да потърсите информация как стават приемите в университетите от т.нар. “Бръшлянена лига” (Айви Лийг). Селективност има и то огромна – в Харвард например 80-90% от кандидатите се отхвърлят. При останалите – Браун, Колумбийския университет в Ню Йорк, Корнел, Дартмут, Университета на Пенсилвания, Принстън и Йейл, ситото на входа също е сериозно.
murzova 28.09.09 в 09:42
Така, както е посочено в статията, т.е. “компании, които оперират на нашия пазар”, означава, че ще бъдат обхванати такива от цяла България. Дори и от малките градове, нали? А знаете за проблемите с младите специалисти там – такива почти не се срещат. Или ако има те не рядко са завършили не това, което работят. Въпреки това в Малките градове също има успешни “компании, които оперират на нашия пазар”. Та затова въпросът ми беше за критериите – дали такива фирми ще бъдат анкетирани за предпочитанията им към специалисти, завършили този или онзи университет.
Инъче съм напълно съгласна с Вас, г-н Христов, че сито на входа на университета трябва да има и академичните програми в университетите да предполагат по-интензивно обучение.
Тодор Христов 28.09.09 в 09:45
Отправих запитване към съ-организаторите на БАУРЧР по повод на зададените тук въпроси и се надявам, че техен представител ще се включи с коментар.
Станимир 28.09.09 в 09:52
Подкрепям идеите на Тодор, и смятам, че висшето образование наистина се нуждае от радикална промяна, най-малкото защото е една от най-консервативните системи, а от друга страна е и една от най-неконтролираните. Единственият контрол, за който съм чувал са т. нар. атестации, които не знам доколко са сериозни или са само формални. В този смисъл тези класации, са полезни като допълнителен и извънсистемен контрол. Не знам дали се правят само по университети, или по специалности – за мен класациите трябва да се правят на ниво специалност.
Janet 28.09.09 в 11:01
Разгледах резултатите от миналогодишното проучване. Добре е, че са обобщени като статия, но е коректно да се изнесат данните на всички дали своя глас и всички онези висши учебни заведения, които са се появили под някаква форма във въпросното проучване. Също така се посочва и статистическата грешка /с дребен шрифт естествено/, защото в един момент резултатите могат да се окажат с 1-2% отклонение, което също не е коректно. Аз не намерих тази информация в сайта на БАУРЧР. Ако е качена, ще ми е интересно да я разгледам. Инициативата е много добра, но когато става въпрос за цифри, на базата на които се сформира някакъв обществен рейтинг, изнесен в публичното пространство, резултатите трябва да са по-добре представени.
Виолета Василева 28.09.09 в 19:46
Аз не съм съгласна с всички тези класации, като че ли само тези /едни и същи дори по подредбата си/университети предлагат качествено обучение на своите възпитаници. Всичко зависи от индивидуалната мотивация на всеки студент, защото няма нужда да обяснявам колко различни са интелектуалните способности на всеки един индивид. Аз съм студент в БСУ – спец. “Бизнес администрация” и искам да ви кажа, че съм очарована от унивеситета и методологията на преподаване, както и от условията и удобствата при които се учи. По иновации и новаторство в образователния процес е №1 за мен. Все едно е дали уча в УНСС, Варненския или СУ-то, защото така или иначе по повечето предмети, учебниците по които четем са техни, както и самите преподаватели /а и техните високи изисквания за изпитите, защото пак те си ги провеждат и проверяват/. Просто си зависи от това кой учи, за да докопа 3-ката или за знания, които да прилага в последствие в реалността. Не съм съгласна изобщо , че защото се плащало много и всички там едва ли им дават изпитите – точно обратно е! Завършват едва 45% от постъпилите.
Mirena 28.09.09 в 20:06
цитат:”…Всички тези хора посочват анонимно от кои университети предпочитат да наемат млади кадри в шест ключови научни области…”
въпрос: Защо анонимно?
Нека видим с какъв “арсенал” разполага и Бизнесът.
И още един въпрос от мен по повод: ” Кой според вас е най-добрият университет в България, който подготвя най-качествено младите хора по разнообразни икономически специалности?… ”
Въз основа на какво поставяте икономическите университети над останалите университети в България?
Тодор Христов 28.09.09 в 20:13
Мирела, Вие поименно ли искате да се направи проучването? С трите имена, с ЕГН?
Що се отнася до втория Ви въпрос, “Въз основа на какво поставяте икономическите университети над останалите университети в България?” – възоснова на това, че NovaVizia.com има за основен акцент бизнес тематика, не театър, спорт, биология, химия, история, геология и т.н. Нормално е тук да се коментират икономическите специалности на различните университети, не разбирам какво Ви притеснява.
Тодор Христов 28.09.09 в 20:18
Така. А сега, малко по-сериозно. Днес следобяд получих обратна връзка по поставените въпроси от някои от Вас. Обратната връзка идва от Геновева Бакърджиева, Изпълнителен директор на Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси, която е съорганизатор на проучването.
Ето информацията от г-жа Бакърджиева, която публикувам от нейно име:
Относно методологията на проучването: Като цяло е еднаква през годините. Използва се web-базирано проучване и face-to-face интервю. Въпросите са еднакви през годините – устойчива, стандартна анкета. С директни мейли се адресират членовете на БАУРЧР – корпоративни и индивидуални, заемащи ръководни ЧР позиции.
В допълнение към базата данни на БАУРЧР анкетата ще бъде изпратена тази година и на генерални директори/ управители/собственици на фирми. Обхващат се както големи компании така и малки и средни предприятия от цялата страна.
Резулатите от класацията се обявяват на дискусионен форум, широко отразен от организаторите (БАУРЧР и в-к Пари) и медийните партньори. На форума се канят Ректорите на всички акредитирани Университети и всички, до които е била изпратена анкетата.
На форума 2008 присъстваха над 150 човека, вкл. Даниел Вълчев, Министър на образованието и науката, Николай Василев, Министър на държавната администрация и административната реформа, доц. Борислав Борисов, Председател на съвета на ректорите, Валентин Панайотов, изпълнителен директор на Бизнес Медиа Груп, Светла Стоева, Председател на Управителния съвет на БАУРЧР, Стефан Неделчев, Главен редактор на в. ПАРИ, работодатели, представители на браншови организации, мениджъри «Човешки ресурси», преподаватели и студенти.
Считаме, че с присъствието на представители от най-високо ниво както на държавните органи занимаващи с образованието, така и на университетите на дискусионния форум, те регистрират ангажираност към темата и се надяваме резултатите да се използват и анализират.
Разбира се има какво още да се направи в посока по-активната работа на организаторите на проучването с цел иницииране на по-значими промени в образователната система, така че тя да обслужва бизнеса. Тази година си поставяме по-амбициозната цел да предприемем и допълнителни стъпки в тази посока. Отоврени сме за предложения . Наличието на повече емпирична инофрмация (резултати от три последователни години) дава възможност и за цялостен и по-задълбочен анализ.
Поздрави,
Геновева Бакърджиева
Mirena 28.09.09 в 20:26
Тодор Христов, от последният Ви постинг(отговора на Геновева Бакърджиева) разбирам, че все пак анкетата не е анонимна, както сте обявили в статията си.
Тодор Христов 28.09.09 в 20:27
Още малко информация от г-жа Бакърджиева от БАУРЧР относно резултатите от аналогичното проучване за изминалата 2008г. Качил съм файла в Scribd.com, можете да го разгледате и тук:
Бизнесът и висшето образование 2008
Тодор Христов 28.09.09 в 20:34
Мирена, не разбирам точната Ви теза, но може би темата за анонимността и неанонимността в контекста на това проучване са действително важни за Вас.
Какво според Вас е “анонимна анкета”, какво е “неанонимна анкета”, и какво Ви притеснява, ако анкетата е анонимна?
Къде очаквате да се публикуват имената, длъжностите и фирмите на хората, които са поканени да се включат в проучването? Какви други данни според Вас е нужно да се разкрият за попълващите анкетата и къде е редно да се обявят и публикуват?
С какво всичко това помага на проучването, с какво това ще Ви помогне на Вас лично да изтълкувате резултатите от проучването?
Що се отнася до това, което съм обявил, то е в пълен унисон с информацията, подадена ми от организаторите на проучването.
Mirena 28.09.09 в 22:42
Тодор Христов, а сега малко по-сериозно.
Това, което наистина ме притеснява е, че голяма част от ръководителите на т.нар. “бизнес среди” в България не притежават ценза и езиковите познания, които самите те изискват, за да наемат на работа млади специалисти.
Според мен и многото мои колеги инженери, подобни хора нямат моралното право да бъдат част от подобно отговорно представително изследване, коментирано в статията Ви.
Ето защо предлагам всички участници в анкетата – “работодатели, мениджъри на отдели и специалисти по човешки ресурси” да декларират образованието и езиковите си познания, за да може да се направи паралел между изискванията и самия потенциал на “бизнеса” в България. Трите имена и ЕГН-то са Ваша идея, ако държите, включете и тях. По мое мнение, не е необходима подобна прецизност.
Йордан Кръстев 28.09.09 в 22:48
Тези,от в.”Пари”,малко са си сбъркали понятийната система,относно:
“Метод”,”Методика” и “Методология”,ама нейсе!
Да са живи и здрави тези,дето се възползват от изводите им!
Аз се отказвам от по-нататъшно дебатиране върху темата!
Поли Козарова 28.09.09 в 23:03
Тодоре, благодаря за осъществената връзка с БАУРЧР и публикуването на тези допълнителни разяснения.
Мисля, че те по същество изясняват позицията на асоциацията по зададените от нас въпроси, независимо как могат да бъдат тълкувани по-нататък отговорите
Тодор Христов 29.09.09 в 07:17
@Mirena, да, права сте, действително е добре да се коментира сериозно, защото иначе, ако ще си задаваме най-различни въпроси просто заради задаването на самите въпроси, не е добре.
Тъй като Вие бяхте тази, която изискваше някаква неанонимност, в кръга на шегата предположих, че трите имена и ЕГН ще ви свършат работа, но и Ви помолих да уточните какво разбирате под “анонимна” и “неанонимна” анкета, но сега разбирам, че имате предвид нещо друго – “всички участници в анкетата – “работодатели, мениджъри на отдели и специалисти по човешки ресурси” да декларират образованието и езиковите си познания, за да може да се направи паралел между изискванията и самия потенциал на “бизнеса” в България.”
@Поли Козарова и всички останали – стига нещо да не е ясно, можете да зададете въпросите си и тъй като от БАУРЧР ще прегледат този материал, стига да могат, ще ви отговорят надявам се.
GR8 05.10.09 в 16:17
Не можах да прочета всички коментари. Много се радвам, че към тази тема има голям интерес. Това наистина е страхотно!!!
Това, което аз смятам за нужно, е да се направи подробно проучване, не само по университети, а и по специалности! Защото може да се каже, че университета “Х” е много добър, тъй като се наемат на работа 2000 абсолвента всяка година. Но може ли да се каже, например – специалността “Финанси” и по добра в университета “Х”, пред университета “У”, само на базата на наетите хора?
Някой университет може да има 3 специалности и 150 абсолвента всяка година. Друг може да има 300 специалности и 30,000 абсолвента. Тогава е повече от ясно, от кой университет ще се наемат повече хора
. Мисля, че е важно да се намери подход, по който да се оценява на още по-високо ниво – на ниво специалности. Това ще даде по-добра картина…
GR8 05.10.09 в 16:31
И за да не говоря само празни приказки, ще дам пример:
Приятелката ми в момента си търси работа. Преди 2 месеца завърши един от изброените като “първенци” университети.
Ходи вече на 7-8 интервюта, като всеки й казва, че без опит – нещата не стават. Както те се изразяват – “Трябва да те почнем от А и Б!”. Даже една от по-наперените работодателки заявила, че лично познава началника на катедрата във въпросният университет и е наясно с това “какви глупости се учат там”. Дори стигнала още по-далеч: “Аз му казах още преди години – а, бе, прати ми ги тия твоите преподаватели да им покажа за какво става въпрос тука, не само да говорят глупости на студентите!?”. И въпреки, че съм страничен наблюдател съм много склонен да й вярвам на тази жена. Имам предостатъчно основания.
Още по-важно – вместо да бъде подготвена за начина на наемане на кадри в България, за методите по които се пише CV и мотивационно писмо, начинът по който е нужно да се държи по време на интервю.. вместо всичко това се учат пълни глупости, които се забравят още в деня на изпита!! С каква практическа цел?! С абсолютно никаква!
Добре, че има блогове, че да знае човек – що е то интервю за работа!
Татяна Христова 05.10.09 в 17:00
GR8, много е лошо това, което пишете в по-горния коментар, но аз Ви вярвам, че казвате истината. Интересно как е отговорил “началникът” на катедрата.
И благодаря, че четете добрите блогове!