И благодаря, че четете добрите блогове!

Приятелката ми в момента си търси работа. Преди 2 месеца завърши един от изброените като “първенци” университети.
Ходи вече на 7-8 интервюта, като всеки й казва, че без опит – нещата не стават. Както те се изразяват – “Трябва да те почнем от А и Б!”. Даже една от по-наперените работодателки заявила, че лично познава началника на катедрата във въпросният университет и е наясно с това “какви глупости се учат там”. Дори стигнала още по-далеч: “Аз му казах още преди години – а, бе, прати ми ги тия твоите преподаватели да им покажа за какво става въпрос тука, не само да говорят глупости на студентите!?”. И въпреки, че съм страничен наблюдател съм много склонен да й вярвам на тази жена. Имам предостатъчно основания.
Още по-важно – вместо да бъде подготвена за начина на наемане на кадри в България, за методите по които се пише CV и мотивационно писмо, начинът по който е нужно да се държи по време на интервю.. вместо всичко това се учат пълни глупости, които се забравят още в деня на изпита!! С каква практическа цел?! С абсолютно никаква!
Добре, че има блогове, че да знае човек – що е то интервю за работа!

Това, което аз смятам за нужно, е да се направи подробно проучване, не само по университети, а и по специалности! Защото може да се каже, че университета “Х” е много добър, тъй като се наемат на работа 2000 абсолвента всяка година. Но може ли да се каже, например – специалността “Финанси” и по добра в университета “Х”, пред университета “У”, само на базата на наетите хора?

Някой университет може да има 3 специалности и 150 абсолвента всяка година. Друг може да има 300 специалности и 30,000 абсолвента. Тогава е повече от ясно, от кой университет ще се наемат повече хора . Мисля, че е важно да се намери подход, по който да се оценява на още по-високо ниво – на ниво специалности. Това ще даде по-добра картина…

Тъй като Вие бяхте тази, която изискваше някаква неанонимност, в кръга на шегата предположих, че трите имена и ЕГН ще ви свършат работа, но и Ви помолих да уточните какво разбирате под “анонимна” и “неанонимна” анкета, но сега разбирам, че имате предвид нещо друго – “всички участници в анкетата – “работодатели, мениджъри на отдели и специалисти по човешки ресурси” да декларират образованието и езиковите си познания, за да може да се направи паралел между изискванията и самия потенциал на “бизнеса” в България.”

@Поли Козарова и всички останали – стига нещо да не е ясно, можете да зададете въпросите си и тъй като от БАУРЧР ще прегледат този материал, стига да могат, ще ви отговорят надявам се.

Мисля, че те по същество изясняват позицията на асоциацията по зададените от нас въпроси, независимо как могат да бъдат тълкувани по-нататък отговорите

Какво според Вас е “анонимна анкета”, какво е “неанонимна анкета”, и какво Ви притеснява, ако анкетата е анонимна?

Къде очаквате да се публикуват имената, длъжностите и фирмите на хората, които са поканени да се включат в проучването? Какви други данни според Вас е нужно да се разкрият за попълващите анкетата и къде е редно да се обявят и публикуват?

С какво всичко това помага на проучването, с какво това ще Ви помогне на Вас лично да изтълкувате резултатите от проучването?

Що се отнася до това, което съм обявил, то е в пълен унисон с информацията, подадена ми от организаторите на проучването.

Бизнесът и висшето образование 2008