Проблемът “социална отговорност на бизнеса” е привличал отдавна вниманието на специалисти и обществеността. Но едва от 60-те години на ХХ век се поставя под съмнение тезата, че единствената социална отговорност на бизнеса може да е в увеличаването на печалбата.
Дискусията за ролята на бизнеса в обществото, която се води от 60-те години на миналия век, ни дава различни гледни точки за социалната отговорност на организациите. В повечето случаи техните привърженици се придържат към диаметрално противоположни мнения.
На единия полюс са привържениците на чисто икономическия подход, с който социалната отговорност се определя като дейност, насочена изключително към максимизация на печалбата на фирмите. На другия полюс са привържениците на социално-икономическия подход, които считат, че мениджмънтът на фирмата носи отгворност не само за осигуряването на печалба, но и за защитата и повишаването на благосъстоянието на обществото, в което действа тяхната организация.
Ето няколко съществени аргументи “за” и “против” социалната отговорност на бизнеса.
Аргументи “за” социалната отговорност
1. Бизнесът се нуждае от благоприятна дългосрочна перспектива. Организациите, които са приели необходимостта от социална дейност, се стремят да осигурят дългосрочни гаранции на печалба. Тази тенденция става закономерна реакция на подобряване на отношението на обществото към социалната отговорност на организацията.
2. Формирането на благоприятна репутация в обществото. Организациите, които се стремят да утвърдят благоприятна за себе си репутация в обществото и с това да увеличат своите продажби, имат възможност да наемат квалифицирани работници, да получават достъп до държавни поръчки и други придобивки. Фирмите, които са социално отговорни, формират благоприятно обществено мнение за себе си.
3. Социалната отговорност удовлетворява интересите на акционерите. Рано или късно социалната отговорност на фирмата допринася за повишаване цената на нейните акции. На фондовата борса социалнo отговорната компания ще се счита за компания с малък риск и по-открита за обществената критика. По този начин, осъществявайки социални мероприятия, организацията осигурява по-добро съотношение между цени и доход на своите акции.
4. Наличието на ресурси за оказване на помощ в решението на социални проблеми. Търговските и производствените фирми притежават финансови ресурси, специалисти и опит в сферата на управлението, достатъчни в оказването на подкрепа на обществени и благотворителни проекти, които изискват помощ.
5. Моралното задължение на организациите да се представят като социално отговорни. Организацията е член на обществото, поради което моралните норми също трябва да се имат предвид при управление на нейното поведение.
Аргументи “против” социалната отговорност.
1. Нарушаване на принципа за максимизация на печалбата. Насочването на част от ресурсите за социални нужди намалява влиянието на принципа за максимизация на печалбата. фирмата е в най-голяма степен социално отговорна, когато се съсредоточава само на икономическите интереси, оставйки социалните проблеми на държавните учреждения и служби, благотворителни и просветни организации.
2. Размиване на целите. Преследването на социалните цели размива първичната цел на бизнеса – постигането на високи икономически показатели. Ако не се постигнат както икономическите, така и социалните цели, може да пострада самото общество.
3. Разходи. Средствата, които се насочват за социални нужди са от издръжката на организацията. В крайна сметка тези издръжки се пренасят върху потребителите чрез повишаване на цените.
4. Недостатъчни умения за разрешаване на социални проблеми. Персоналът на всяка организация е преди всичко подготвен за дейност в сферата на икономиката, пазара и техниката. На него му липсва опит, който позволява да се прави значим принос в разрешаването на пробелим със социален характер. За усъвъръшенстване на обществото трябва да съдействат специалисти, които работят в съответните държавни институции и благотворителни организации.
5. Недостатъчна подкрепа от страна на обществеността. Не всяко общество делегирало на бизнеса особени пълномощия за решението на социалните проблеми. Обществеността все още няма единно мнение за социалната отговорност на бизнеса. Объсждането на тази тема и днес предизвиква горещи дискусии. Всякакви действия, които се предприемат в условията на такова нееднозначно отношение към дадения проблем, по-скоро са обречени на неуспех.
“За” или “против” социалната отговорност?
Сигурно забелязвате, че и аргументите “за” и аргументите “против” социалната отговорност са еднакво сериозни. Същевременно ще отбележа, че в теорията на управлението засега има постигнато съгласие по следните въпроси за социалната отговорност:
- Социалната отговорност може да съществува само в организация, която има социална и икономическа власт.
- Социалната отговорност може да се прилага от организация с изрядна система за събиране на информация от обществото и подаване на информация към обществото.
- Социалната отговорност е възможна като политика и стратегия, ако организацията калкулира своите социално оговорни дейности.
В резюме
Съществуват аргументи “за” и аргументи “против” социалната отговорност на бизнеса. Има и единно мнение по въпроса в кои случаи бизнес организацията може да бъде успешна, ако се придържа към социалната отговорност.
Това може и да не изглежда достатъчно за някои, които искат непременно и на всяка цена бизнесът да е социално отговорен. Но такива са научните факти.
{ 1 trackback }
{ 8 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Здравко Зафиров 29.10.09 в 12:01
Интересна четиво е Вашата статия г-н Христов.
Интересувам се от източниците обаче за “Има и единно мнение по въпроса в кои случаи бизнес организацията може да бъде успешна, ако се придържа към социалната отговорност.”, можете ли да ми посочите някои?
Въпреки, че първоизточника и мотивацията за работа на дадена компания – икономически субект по презумпция би трябвало да е печалбата, то за социалната дейност на компанията са приложими ценностите на обществото, в което оперира според мен.
Например в Япония, където културата е стремеж към развитие на обществото, и където компанията заплаща и с акции на служителите си за мотивация то социалната дейност е почти задължителна за успешно представяне на фирмата в дългосрочен финансов план. Докато в практиката на американските компании, с които съм запознат социалната практитка е част от речника на маркетолога, но не и част от философията на фирмата. Което не пречи на доброто име на фирмата.
Иначе съм напълно съгласен с мнението Ви, посочено в трите точки “за” и “против”.
Lord of Strategy 29.10.09 в 12:53
Афиширане на социалните отговорности са част от рекламната стратегия за печелене на доверие сред клентите. Друга причина за поемане на социални отговорности е натискът на законодателството. Компаниите имат ползи и от социални отговорности насочени за мотивиране и задържане на служителите си, но за това има други “инструменти”, по мотивиращи и печеливши. Така че социалните отговорности са един параван, зад който се крие единствената цел повишаване на печалбата.
Симеон Христов 29.10.09 в 18:11
Уважаеми г-н Зафиров,
В коментара си слагате знак на равенство между понятията “социална отговорност” и “социална дейност”. Всъщност коментарите социалната дейност. Но това са две понятия, които отразяват различни неща. Ако прочете отново текста на материала “Социалната отговорност на организацията” ще видите, че аз се спирам на същността на социалната отговорност в 3 аспекта: 1- възприемана като социално задължение на организацията; 2. възприемана като социална реакция на организацията; 3. възприемана като социална активност (дейност) на организацията.
Що се отнася до източници по въпроса за социалната отговорност, бих Ви препоръчал учебниците по “Management” за университетите в САЩ, в които тази тема е осветена достатъчно пълно. В повечето университетски библиотеки у нас има такива учебници.
Здравко Зафиров 29.10.09 в 23:40
Моля простете невежеството ми, имам доста за наваксване в материата и благодаря за информацията относно източниците, очевидно ми трябва “просветление”….
Ивалина Ташева 30.10.09 в 16:36
Благодаря Ви г-н Христов за разширената информация относно социалната отговорност.
Социалната отговорност е избор на организациите и когато е направен този избор се предполага, че те имат нужните ресурси за него.
Думата отговор-ност виждаме изразява отговор на нещо. Отговорът пък е реакция в резултат на стимул /дразнител, пораждащ реакцията/. Е, обикновено отговаряме не на друг, а на дразнителя. Социалният отговор в случая е в обществото, значи обществото е провокирало реакцията.
Когато това е взаимноизгоден процес – нека го приветстваме
Поли Козарова 01.11.09 в 14:12
Здравейте г-н Христов,
В изброените случаи, в които учените, които се занимават с въпросите на управлението, имат единодушие относно социалната отговорност, има много интересни моменти, като например:
1. Възможно ли една средна българска фирма, чиито основен приоритет е да бори с пазарните реалности, и която не разполага с достатъчна известност и средства, за да влияе върху обществото, да бъде социално отговорна и най-вече активна? И как например?
2. Казвате, че организациите, които нямат изрядна система за събиране и подаване на информация от/към обществото, не могат да прилагат социална отговорност.
- Аз разбирам подаването на информация към обществото като изрядност в оповестяването на реалните приходи и плащането на дължимите данъци на държавата. В този случай фирми, които не са изрядни към държавата, а подаряват компютри на детски градини, не проявяват социална отговорност, а някаква форма на успокояване на съвест, така ли е?
- Как да тълкуваме другия аспект – събирането на информация? Това значи ли, че ако фирмите не разполагат с адекватна информация за състоянието на социалната област, обект на социалната им активност, всъщност не е ясно каква социална отговорност проявяват. Възможно ли е това да се случи в държава, която не оповествява пълната истина за бедността, безработицата, здравето и т.н.?
Камен Вельов 02.11.09 в 14:58
Според мен всяка организация е отговорна първо към себе си. Чак след като покрие всички аспекти на отговорноста към себе си, може да се обърне и навън. И това е валидно за вички нива: “човек”, “организация”, “държава”, “планета” и т.н. С други думи, организацията може да си позволи да бъде и социално отговорна на определен етап от развитието си. От тук следват точките, посочени от Г-н Христов в статията,по които “има постигнато съгласие”. А пък организация която не е достигнала тъкъв етап, по-добре да се съсредоточи в собствените си дела, въвеждайки себе си в ред, тя ще бъде доста по-полезна и за обществото.
Симеон Христов 02.11.09 в 16:08
Уважаема Поли,
И трите въпроса, които поставяте са свързани единствено с възприемането на социалната отговорност като социална активност на организацията.
Ще Ви припомня, че когато разглеждах социалната отговорност на организацията, изрично отбелязах, че “социалната отговорност на организацията се оценява от другите”. Уточних и какво трябва да правят ръководителите, за да бъдат оценени те и тяхната организация от другите като социално отговорни. Отговор на този въпрос можете да дадете не само с това как другите оценяват социалната активност на организацията, а и когато дават оценка, а така също и как възприемат нейното социално задължение и социална реакция.
Ако отчетете и тези аспекти за същността на социалната отговорност, ще получите отговора на въпросите, които задавате. А може би тези въпроси ще бъдат преформулирани по друг начин.
Желая Ви успех!