Беше в разгара на лятото, когато получих ето този и-мейл. Прочетете го.
Здравейте. Надявам се да не ви прекъсвам почивката, но искам да попитам следното:
Братовчедката на мой приятел учи в Германия и скоро ще се дипломира. Времето я притиска може би или пък причината е друга, но иска човек с икономически познания (преподавател) да й напише дипломната срещу заплащане разбира се.
Темата е примерна: Развитие на банковата система в Югоизточна Европа (България). Може да се промени разбира се.
Дано не звучи странно всичко това, което споменах, но ако проявявате интерес свържете се с мен, аз ще ви дам контактите на момичето.
Благодаря.
Миро
Изчаках началото на новата учебна година във висшите учебни заведения. Нарочно – за да могат и студентите-дипломанти да прочетат това писмо. И техните преподаватели. И ръководителите в учебните заведения. И родителите. И работодателите.
А то е писмо, което със сигурност е разпратено до много хора. Дали са 5, 10, 50, 300, защо не и 600 преподаватели от различни учебни заведения, не знам. Но съм убедена, че дипломната работа вече е написана, а “дипломантката” е преминала през защита и очаква своята диплома.
Има ли някой, който печели в този истински случай? Дали това е самата “дипломантка”?
Едва ли. Без съмнение тя ще премине (или вече е преминала) през защитата на дипломни работи.
Била съм член на държавна изпитна комисия и съм присъствала на подобни защити. Ето, например един недалечен спомен за една от тях: блястяща дипломна работа с всички задължителни атрибути, дипломантът – по-скоро нагъл и безсрамен, отколкото вдъхновен като презентатор на “своята” дипломна работа. Заподозрях го в нечестност заради речта му. Той говореше красиво, но самият не си вярваше. Това може да се почувства, стига да искаш да го почувстваш, разбира се. И всеки член на държавната изпитна комисия може да придобие такова умение, стига да иска.
Питате ме дали е минал?! Че как няма да мине?! “Липса на доказателства” – ето това бе причината, поради която този нечестник и безсрамен лъжец премина. Наблюдавах го внимателно как се държи, докато предстедателят на комисията изчиташе оценките на дипломантите – какъв лъскав беше погледът му само и колко самодоволен беше.
Ще печели ли един такъв наглец и лъжец с диплома си за завършено образование в джоба и лишената си от възможности за мислене и анализ глава? Рано или късно некомпетентността му ще лъсне. А нечестното му поведение към колеги, към преподаватели?
Вярвам, че той вече е направил няколко опита да “копира” и “пастира” (Copy-Paste) това си поведение, но вече в работна среда. А това няма как да остане незабелязано и ненаказано за дълго време! Просто няма как! Всичко се заплаща на този свят – не само удоволствията, но и лъжите. Същото ще я сполети и въпросната “дипломантка” , за която ме молеха това лято да й напиша работата срещу възнаграждение.
Мисля си дали пък спечелилият не е онзи предполагаем преподавател, който е приел електронната оферта?
Той вероятно е получил парите, които е поискал в рамките на действащите ценови тарифи, но какво от това? Какво може да си купи с тях? Храна за два-три месеца? Скъпи питиета, които иначе не би си позволил да си купи? Или е прибавил тези заработени пари към парите, които е събирал от други подобни случаи, за да си вземе с тях нещото, за което мечтае от известно време?
И какво от това? Такива хора също са предсказуеми и колегите му рано или късно ще разберат що за човек е. Малък срам ли е това наоколо да знаят, че моралът ти не съответства на морала на преподавател, който с личното си поведение формира морала на младите хора?! Ето защо си мисля, че приемащият да напише дипломна работа срещу възнаграждение не печели нищо, освен обществено презрение.
Добре, до тук аз мисля, че не печели никой. Ами, къде забравих посредника в сделката, той няма ли да спечели?!
Ако има сделка, той ще спечели своя процент, това е ясно. Една сделка, две, три и още много след това. Все пари и пари. И това има своя логически край. Особено, ако антикорупционните практики са ефективни. А аз лично съм уверена, че такива все някой ден ще има.
Нека да резюмирам
От готово купените дипломни работи печеливши няма. Рано или късно истината лъсва. Можем ли да помогнем това да стане нагласа и убеденост на колкото е възможно повече хора? Аз мисля, че можем. Какво е това, което вече направих в тази посока лично аз?
- Публикувах това писмо и го направих достояние на читателите на NovaVizia.com. Разкажете на ваши приятели, близки и познати за това, което сте прочели, дори и засега все още да не сте съгласни напълно с моите виждания.
- На моите първи часове – т.нар. “дипломантски семинар”, в който участват студенти с предстояща защита на дипломни работи през месец юни 2010 г. говорих колко е хубаво да се захванат с писане на дипломна работа и какви са удоволствията (ползите) от това да си напишат сами своите дипломни работи. Имам още много какво да им казвам през идните месеци, но от начина по който ме слушаха, от изражението на техните лица разбрах, че думите ми стигат дълбоко в съзнанието им.
Има и други неща, които смятам да направя, но за тях по-нататък…
{ 2 trackbacks }
{ 39 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Ивайла 07.10.09 в 08:37
Не мога да се съглася с теб. Печелят и посредника и купувача. Посредникът получава своята си комисионна – нормална бизнес практика. Всяка сделка си е за себе си. Сега е посредник за едно, утре за друго. И това няма общо с корупционните практики – чист бизнес.
Печели и купувача. Защото същия този нагъл студент, който описа, след това е намерил отново други, които да му свършат работата; омаял е ръководството и докато /ако въобще/ някой реши да го гони той вече се води утвърден специалист. А и защото има другия вариант – студент, който вече работи или му се пази място във фирмата на някой от родителите. Защо трябва да се мори и да пише за нещо, което в повечето случаи си е само приказки?!
А има и още нещо – колко научни ръководители поглеждат какво пишат поверените им дипломанти, гонят ги за срокове, преценяват до колко наистина студентите се стараят.
Същото е като ходенето на лекции – някои ги няма цял семестър и си минават изпита, други са прилежни цял семестър и пак си минават изпита. Кой тогава е губещия?
В никакъв случай не защитавам купуването на курсови и дипломни работи, но докато има търсене ще има и предлагане – просто бизнес. А в бизнеса винаги има печеливша страна.
Мария 07.10.09 в 08:44
Поради различни ангажименти оставих написването на дипломната си работа за януари. Трудно ми е да преброя хората, които ме посъветваха “какво се занимаваш с глупости, срещу 150 лв ще имаш дипломна за 6″. Български манталитет.
Камен Вельов 07.10.09 в 09:32
Това с дипломните работи си е чист бизнес, както е бизнес и образованието, и футбола, и политиката, и много други области в живота /в известен смисъл дори и семейството/. След като има купувач,който търси определена стока, разбира се че ще се намери и доставчик. Но младите хора търсят в “Образованието” и много други “стоки”. И според мен нашите преподаватели са достатъчно подготвени да дадат всичко, което поискат от тях: знания, морал, етика, отношения, хъс ……… дори и готова дипломна работа. А какво ще поиска да получи всеки един, това вече си е негов личен избор..
МарияД 07.10.09 в 09:35
Аз пък си мисля, че тезата на Ивайла (по-горе) е онази която трябва вече да започне да се променя някак. “Бизнесът си е просто бизнес” е дълго смятано за аксиома твърдение, редом с “в бизнеса винаги има печеливша страна”. Но от това, че не сме поставяли десетилетия достоверността му под съмнение, не следва, че тя е безспорна. Замислете се за някои бизнеси, които засагат пряко големи групи човеци: търргонските дружества болниици, училища и университети, храни и напитки, облекла и обувки напоени с хророформ и пр. Във всички тях по правилата на Ивайла има печеливша страна, а по идеята на Таня – няма. ъпреки че има търсене и предлагане. Значи има и нещо трето, което пренебрегваме. Иначе двете противоположни тези нямаша да е възможно да са верни.
Мартина Иванова 07.10.09 в 09:40
Абсолютно съгласна! Тъжна картинка са е псевдо-студентите, които “изкласяват” само благодарение на нечии симпатии, или съжаление..или просто липса на отговорност у преподавателите! И така до “собствената” дипломна работа. Така те се трансформират в псевдо специалисти, които в най-добрия случай се научават как да го докарат на визия и на първоначално добро впечатление. Имах скоро един такъв случай на кандидат за работа, който се бе научил да се продава брилянтно. И дотам се изчерпваха качествата му. Негативните ефекти по веригата са лавинообразни..
murzova 07.10.09 в 10:10
Според мен винаги има вариант един такъв студент като описаният от Вас да бъде “хванат”. Не зная как протича защитата във ИУ Варна, но предполагам, че ако има инициатива за пресичане на подобни опити за измама в академичните среди, винаги би се намерил начин това да бъде направено. Все пак има процедура за допускане да защита, в която участва не един човек. Всъщност самото “хващане” не може да бъде самоцел. Според мен е важен резултатът – какво отражение дава такава постъпка върху отношението на студентите, преподавателите и бъдещите работодатели. И всяка една от тези страни е редно да даде мнението си, както го правите Вие, г-жо Христова.
Тихомира Иванова 07.10.09 в 10:22
Здравейте,
преди време сама изготвих и двете си дипломни работи – за бакалавър и за магистър. Беше трудоемко изпитание, но изпитах истинско удоволствие, когато приключих и трудът ми беше оценен подобаващо от държавната комисия. Считам, че спечелих от това, че сама изготвих дипломните и не съжалявам за безсънните нощи, които прекарах в писане (т.к. и работех едновременно, а през деня нямах никакво време). Удовлетворението, което изпитах при получаване на дипломите си не мога да заменя с усещането, че някой друг би могъл да свърши тази “работа” вместо мен, а аз да се “насладя” на неговата победа и да си я присвоя.
А този “бизнес” – вероятно скоро няма да замре…
Day 07.10.09 в 11:11
Дали научният ръководител на дипломанта не е наясно с това кой е написал дипломната работа? Истинският ръководител проследява целия процес на написване, няма как да бъде излъган. Друг е въпроса, че вероятно е по-лесно да не се занимават с това, а да вземат готовата и явно написана от някой друг работа на дипломанта им, също както не можеш да откриеш нито един преподавател в официално обявените приемни часове на вратите на кабинетите им.
Аз пък като бивш възпитаник на химическия факултет на СУ, получих запитване дали случайно нямам връзки да уредя пет невзети изпита на първокурсничка. Все си мислех, че вече не битува мнението “каквото и да е, ама висше образование да е”, пък и нали има толкова много други университети, в които можеш да изкараш доста по-лесно диплома за същите пари и то за доста по-търсена в момента специалност.
Мартина Иванова 07.10.09 в 11:28
Тихомира: Адмирации. Несравнимо е удоволствието което човек получава след добре свършената работа, и нормалното следствие – добре оценената работа.
Колкото до този “бизнес”, като при всеки друг – докато има търсене и предлагане, той за съжаление ще функционира. Последиците от негово съществуване са силно негативни и за обществото, и за бизнеса и за всички аспекти на живота ни. Дано има промяна. И тя трябва да започне на ниво съзнание. И при двете страни.
Таня Славчева 07.10.09 в 12:08
Напълно съм съгласна с Доц. д-р Христова,
миналата година се дипломирах и видях не един такъв случай, което за мен е пълна безмислица и непукизъм и от двете страни – студента, който си плаща за “услугата” и оценяващата страна, която пък оценява труда на някой свой колега.
Смея да твърдя, че това е масово явление и макар да не разбирам идеята за такъв вид образование, допускам че за това са виновни и самите преподаватели, защото позволяват да се случват такива неща.
Проблема е не в това да платиш, а в мързела, че сам трябва да направиш нещо (без да коментирам колко добре се чувстваш след това).
Осъзнаването е нещо много, ама много трудно.
В крайна сметка не е виновен този, който яде баницата, а който му я дава, а и търсенето определя предлагането.
.
Лек ден и специални поздрави
Д. Диманова 07.10.09 в 12:08
Здравейте,
Поздравления Тихомира!
Бизнесът си е бизнес – щом има търсене, ще има и предлагане. Не че одобрявам всеки бизнес.
Щом един или няколко преподаватели допускат дипломна работа на студент да бъде написана от друг преподавател, то значи допускат и те да пишат такива на други студенти. “аз на тебе – ти на мене”
Не смятам, че може да обвиняваме и студента, по-скоро системата. “не е луд този който яде баницата, а този който му я дава”
Знаете ли, че по-голяма част от преподавателите четат само резюмето? Много от тях не стигат до края въобще. На приятел, защитил в СУ – беше написал изречение, че който стигне до тази част на труда, ще получи каса бира, само 1 човек го е попитал какво е това??
Радвам се, че вече има положителни промени във висшето образование – и в СУ, и в УНСС, сигурно и във Варна, но не съм запозната. Държи се повече на работата на студентите, на присъствие, на индивидуалните занимания. Което може би ще спре девалвацията на дипломите! И те ще придобият истинска стойност, подплатена със знания и умения! Надявам се…
Емилия Крушков 07.10.09 в 12:14
„Имайки предвид, че от един вид се раждат повече индивиди, отколкото е възможно да оцелеят, следователно, отново и отново възниква борба за оцеляване. От това следва, че всяко същество, ако се изменя слабо в посока, в която му носи полза, под влиянието на комплексните и понякога променящи се условия на живот, ще има по-добри шансове за оцеляване, в което се изразява естественият отбор. Съобразно строгите закони на наследствеността, всеки отбран вариетет ще се стреми да разпространи своята нова модифицирана форма.“
Чарлз Дарвин
Здравко Зафиров 07.10.09 в 12:15
Аз подкрепям първото мнение по темата, на Ивайла. В голяма степен не мога да се съглася с изложената теза на авторката, защото когато в едно общество липсват морални норми и ценности и продажбата на знание е нещо нормално, то бизнеса с дипломи не се различава от бизнеса с плугове. Дали ще продаваш знанието си под формата на консултации, частни уроци и т.н. или ще напишеш дипломната работа на някой за преподавателя е все едно. Не може да си учил и да си градил кариера години за едни мизерни пари, които ги изкарва всеки шофьор на такси с IQ = 12. Остава да се продаваш по всички други възможни начини, а и колегите ако постъпват по същият начин никой няма да ти обърне внимание. От тук за мен следва да печели преподавателя или който пише дипломната работа. Печели си процента задължително и посредника за това, че е бушон в рискова операция, пресметна е риска за себе си и е решил, че печалбата си струва. Печели време, косвено и пари и купувача, защото не будува по нощите и е продуктивен през деня за работа, която ще е и по-евтино друг да извърши вместо него. Губи некадърникът купил си дипломна работа от мързел ако не може да се реализира в последствие с дипломата си, но аз още не съм чул за такъв случай.
Относно предубедените H&R специалисти, честно казано вече започвам да я намразвам тая професия. Простете грубият ми език, но толкова недоклатени ХиР ме интервюират напоследък, че започвам да си мисля дали там не е най-оборотния пазар на дипломи?
Иван 07.10.09 в 14:45
Тъпо е това с купуването на дипломни работи.Вярно, че ако дипломният не ти обръща внимание а правиш всичко сам, не е лесно, но така пък човек се научава на доста неща.
Всички сме свидетели на некомпетентни ръководители, които са си вземали изпитите с преписване, купуване на изпити и дипломни работи и се личи, защото работата с такъв ръководител не върви някък ама… горко им на служителите.При желание винаги може да се разбере дали дипломната е лична или купена.
Иван 07.10.09 в 15:00
смятам че всеки от нас вече има подобен опит по един или друг начин, в същото време всички се възмущаваме от полученото от по младите ни колеги образование и не харесваме образователната система … причините са много но със сигурност една от първите 5 е това, че образованието се прави по този начин с купуване на изпити, дипломни работи, време за всичко друго но не и за учене, лично аз съм малко отвратен от това.
Петър 07.10.09 в 15:19
В живота не получавате каквото заслужавате, а каквото си уредите.
Честно ли е ? Не. Случва ли се ? Да.
Честните и принципни хора, които познавам работят за ниски заплати при някого.
Ако човек си купи диплома и заеме висок пост – грешката не е негова. Той просто е надхитрил системата. Друг е сгрешил като го е наел, втори е сгрешил като го е повишил и т.н.
Играта на живота се печели когато знаете правилата… и ги използвате в своя полза.
Румяна Чакърова 07.10.09 в 15:21
Бързо се изпари въодушевлението ми от статията, след като прочетох коментарите под статия. Много ми стана мъчно, че не подкрепяте тезата на професионалист, който отказва лесни пари в името на каузата, в името на това да възпитава нов морал и да даде пример. И опонирате с това, че бизнесът си е бизнес! А къде е фирмата, къде е фактурата за извършената услуга с основание “продажба на дипломна работа” или може би “кражба на знания”, или може би “долна лъжа”?
През изминалите десетина години, българските университети избълваха хиляди “специалист – висшисти” с изпразнени от съдържание дипломи. Но днес, освен диплома са необходими комплекс от качества и компетенции, а те няма как да се копират и няма от къде да се купят. Така че, “дипломирайте се” колкото си искате!
Мая Георгиева 07.10.09 в 15:40
Бизнесът с дипломни работи, курсови работи, реферати, есета, проекти и мотивационни писма се развива отдавна у нас. Има го и в Германия. Там обаче цифрите са 3-4-5 пъти по-големи. Кой печели? Май печелят всички. Дефинирайте ‘печели’.
Румяна Чакърова 07.10.09 в 15:54
Щом го има и в Германия, при това в пъти по-скъпо, значи е нещо хубаво, за пример и подражание, така ли? Разбира се, що за въпрос задавам? В Германия е така, не разбра ли?
Кой печели ли? Винаги печели умният, съвестният, работливият, можещият, този, който има какво да каже и какво да даде, защото освен пари, той печели уважение и удовлетворение, печели щастие и живее в хармония
Тодор Христов 07.10.09 в 16:07
Мая, кои са тези “всички” печелят? А защо не си зададем въпроса дали освен едните парички, които някой някъде печели, защото е написал и дал в ръцете на някакъв мързеливец и/или некадърник готовата дипломна работа няма и някой, който губи? И ако има – кой е той? И дали е само един губещият или са страшно много хора?
Ако сме болни и се нуждаем от операция и попаднем на лекар, който е “спечелил” дипломата си, “надхитряйки системата” (нещата в кавичките тук и по-долу не са мои думи, а взети от коментарите по-горе) – кой печели и кой губи? Или може би здравето ви няма значение, важното е, че някой си е завъртял “бизнеса”?
Ако сме работодатели и имаме служители, на които плащаме възнаграждение в замяна на резултати, и тези служители са “спечелили” дипломите си, “надхитряйки системата” – кой печели и кой губи? Или може би собствената ви фирма няма значение за вас?
Ако имаме нужда от точен или критично важен юридически, счетоводен, маркетингов, рекламен, финансов и т.н. съвет и попаднем на адвокат/счетоводител/маркетолог/PR/финансов-банков-и-т.н. служител, който е “спечелил” дипломата си, “надхитряйки системата” – кой печели и кой губи? Или нашето лично благоденствие, сигурност, пари и щастие нямат значение, все пак “бизнеса си е бизнес”, какво толкова?
Помислете си кой и какво губи.
Много наивно (просто не искам да използвам друга дума) е да се констатира “ако някой може да прецака системата, да го направи, защо не”. Защото ние сме част от системата, вътре в нея сме с всичките и хубави и лоши неща, не сме някакви нейни странични съзерцатели. И когато някой прецаква системата, той прецаква всички останали. Има ли някой тук, на който му харесва да го прецакват?!
Ние правим системата такава, каквато е. И даже не са нужни никакви действия, за да си направим тази чудничка система, след което да си живеем в нея – само с нагласите си я правим да е такава, каквато е.
Не знам дали има смисъл да уточнявам, че самото образование и диплома, получени и спечелени по нормалния начин сами по себе си не са никаква гаранция за качество. Нито образованието у нас е качествено в повечето места, нито повечето университети полагат усилия да създават качествен продукт (не и тези, които познавам), нито дипломата (кетапа) са някаква гаранция. Това е ясно за всеки. Но е повече от ясно, че човек, получил своя образователен ценз по некоректен начин ще е некоректен (а много е възможно да е и некомпетентен) и в работата си, и във взаимоотношенията си с клиенти, работодатели и колеги – защо не, ако може да прецака и тях, в крайна сметка?
Та… като казваме, че всички печелят, май не е точно така. Има и губещи – кои са те, всеки може сам да прецени.
Камен Вельов 07.10.09 в 16:49
Според мен всеки участник в горната ситуация, и печели, и губи. “Братовчедката” печели това което иска, готова дипломна работа, но губи възможноста сама да си я изработи и да се подготви за живота. Преподавателя печели пари за готовата дипломна, но губи възможноста да предаде знанията и опита си, което го лишава от развитие. Като обобщение, печалбата при всички задоволява моментни, не особено важни цели, докато загубите при всички са стратегичвески, губят се важни неща за бъдещ период. И ако теглим чертата, “печалбата” не струва и пукната пара!
Мая Георгиева 07.10.09 в 21:16
В отговор на коментара на Тодор Христов. … Не гледайте нещата в черно-бели краски. Да, опасно е да попаднеш на некадърен професионалист, особено ако е лекар. Но това не е толкова лесно да се случи. Пазарът също регулира и изхвърля недостатъчно работливите и квалифицираните.
А що се отнася до платеното обучение, то у нас не се изразява само със заплащане за дипломна работа, а и в твърде високото толериране на неуспехите на чуждестранните студенти, както и на тези на студентите, които заплащат много високи такси в платените ВУЗ-ове.
Доста от мениджърите на сериозни компании у нас, изправени пред нуждата да добават в СВ-то си бизнес образование /мениджмънт, маркетинг, финанси и т.н./, заплащат за изготвяне на проект. Не е етично, но го правят. Заплащат за услугата, докато работят по 10 часа 6 дни в седмицата.
Просто всичко е относително…
Поли Козарова 07.10.09 в 22:10
Дискусията се развива много неочаквано, нали? Аз лично очаквах по-принципна позиция от страна на по-младите коментиращи, но не се получава. Защо ли?
Толкова ли сме сигурни, че всичко може да се купи с пари, в това число и бъдещето на професионалист? А после с тази купена диплома как ще си купиш авторитет?
Мая Георгиева 07.10.09 в 22:40
Да уточня: не съм плащала за образованието си, освен редовните такси.
Поли Козарова 07.10.09 в 22:51
Говорим по принцип, а не конкретно. А иначе и от себе си знам, че тези, които не си позволяват правят определени неща, често са най-добрите защитници на тези, които нямат скрупули.
Тодор Христов 07.10.09 в 22:54
Мая, иска ми се да гледам в черно-бели краски, но се боя, че картинката е много цветна и много, много истинска и реална.
Примерът за мениджърите, които работели по 10 часа 6 дни в седмицата и си купуват образованието е интересен. Представих си, че съм клиент на фирмата на тези мениджъри. Или още по-лошо – техен служител. Или най-лошото – коректен доставчик, на когото дължат пари.
Перспективата да си представя, че работя с такива хора не ми хареса. Но не искам да ангажирам никого с това мое усещане, при други може да е различно.
Румяна Чакърова 08.10.09 в 08:37
От три години отлагам завършването си, заради два убийствено трудни изпита, каквито едва ли могат дори да си представят повечето учащи. А именно, Руска класическа литература на 19 век и АЗЕЛ (Антична и западноевропейска литература). И макар да не мога да намеря вътрешна мотивация да се захвана сериозно и да довърша нещата докрай, не съм си и помисляла за други варианти, а и освен това тези изпити се провеждат в устна форма
Лично мое мнение е, че пазарът все повече се насища от икономисти от какви ли не ВУЗ-ве и доверието в хората с хуманитарно образование започва да расте.
ariman 08.10.09 в 11:09
Късно попаднах на статията, но просто не мога да не коментирам, тъй като съм собственик точно на фирма за разработване на дипломни и курсови работи.
Постепенно в процеса на работа разбрах, че не клиентите, по-ръчващи дипломни и курсови работи, са тъпи и неспособни (с изключение на изключенията, разбира се), а че системата е порочна, защото как иначе да си обясня факта, че човек, събрал всичките си материали за дадена работа, която като сложност за изпълнение е преразказ с елементи на разсъждение, идва и е готов да плати двумесечния си доход, за да му напиша нещата. Тъжно, нали, и жалко, защото никой и никога не го е научил да работи с текст, камо ли да пише и да вплита свое и чуждо мнение и да, о, Боже, Господи, да цитира, представете си!?
Съществуват куп ръководства по въпроса, като започнеш от „Как се пише дипломна работа” на Умберто Еко и стигнеш до недораслите произведения на някои български преподаватели. Аз също написах едно, което е достъпно на този адрес: http://ariman.info/downloads.php?cat_id=8
Откъде идва проблемът?
1. Никой не учи студентите как да пишат. А и те – откъде да знаят, милите, преписват в училище, зубрят теми за кандидат-стване, свалят от Интернет готови реферати и курсови работи и т. н.
2. Дипломната работа е някак откъсната от останалата част на обучението; тя седи сама за себе си, не е дълбочинно свър-зана с обучението. Много рядко дипломните работи стъпват на курсови работи и/или други разработки на студента.
3. Тоталната незаинтересованост на научния ръководител какво става с дипломанта или обратното – свръхвзискателен в подробностите, преподавателят губи време и пари на дипло-манта. Да разпечаташ пет пъти една дипломна работа, все пак, е към 40-50 лв, без да броим изпуснатите надници, транспорт и т.н..
татяна Христова 08.10.09 в 13:31
Здравейте на всички 30 души, които коментираха този материал и на тези, които “в пъти повече”, прочетоха този материал, но не го коментираха.
Лично аз съм удовлетворена от този отзвук и намирам, че целта на статията е постигната – тя предизвика интерес на хора с различни идеали, ценности и поведение в живота. Няма как да се съмнявам, че всички в някаква степен са били повлияни да помислят.
Ако съдя по коментарите, от 28 общо (не броя двата коментара на Тодор Христов, с когото сме колеги), 3-4 показват, че от готовите дипломни работи все някой печели. Трябва да съм наясно, следователно, че това си една хубава практика, може би социално отговорна, и честна и почтенна, и доходоносна. Може би трябва да се почувствам дори и виновна, че съм написала нещо, което е естествено и нормално и се отнася до бизнес. Извинете, но на места някои в някои коментари почувствах нещо подобно на махохизъм, нещо от сорта на: “Знам, че някой друг излиза редовно с жена ми (мъжа ми), ама какво от това, на мен ми е хубаво”. Действително, няма как да се справяш с такова поведение – проблемът не е мой, а на тези хора, които сами са си избрали този начин на мислене и живот.
Другата група от коментари показват несъгласие с потенциалните възможности на готовите дипломни работи. И аз съм обнадеждена от мислите, аргументите и твърденията на тези хора. Слава Богу, че има още човешко мислене!
Съгласна съм, че когато има пробив в която и да е система, някои хора намират начин да влязат, че дори и да излязат от нея. Да, така е. В системата на образованието има пробив – всички го виждат, но не искат да се справят. “Системата” обаче се прави от хора. И хората са тези, които допускат пробивите.
Този материал беше написан заради хората, които са участници в системата на образованието и по-точно там, където става дипломирането. Нека да помислят какво печелят, ако се оттадат на пороци като лъжа и измама.
Много се радвам, че преобладаваща част от коментарите са честни и искрени. Наистина, радвам се!
nedagog 08.10.09 в 15:08
Аз си търся работа … Ровя из Jobsbg и др. п. по цял ден.
Тогава тя просто беше заета и аз го приех като помощ, а не като сделка.
… май) Ако не представите стандартното CV, никой даже няма и да ви го чете.
. Отделно от това, научният ми ръководител е безкомпромисен!
Много често срещам обяви за търсене на мениджър, организатор продажби, търговски представител или продавач-консултант. Сигурно Ви е интересно да го чуете, особено пък за Джобс-а, който се явява и Ваш партньор, че в голяма част от случаите не става ясно, какво ще се командва, управлява, продава и пр. Нали разбирате – оценят ме по способността ми да продавам. Не бива да имам етична норма, трябва да ми е все едно дали ще е дрога, оръжие, тютюн, козметика или стъклария.
На хората им трябва оборот, а не вдъхновен блясък в очите ….
Казвам го като констация. Защото не е важно кой от нас какво мисли, нали всеки си има различно мнение, а “тяхното”, очевидно, е такова.
Това е положението …
Аз лично, не се дразня. Като по-млад работех във фирми, които ме обучаваха за продавач и този начин на мислене ми е до болка познат. … само че днес, защо ли, никак не желая да работя за подобен род фирми …
Преди години писах 6 есета на позната студентка. Момичето беше заето … а днес е една много добра учителка. Не мога да имам угризения за това
Да се върнем на пазара на труда. Хората, които демонстрират мислене и уникалност, не се купуват! (те не се и продават
Сега ми предстои и дипломна работа. Избрах си уникална тема, каквато изобщо не е била обект дори и на споменаване, да не говорим за нещо по-сериозно, в академичните среди. Приятели, които са наясно с нещата във висшето образование заключиха, че съм полудял. Предстои ми поне два месеца само практическа работа … останалото са екстри
Но, да! – знам какво ми дава писането. Затова си пиша всичко сам и дори си ги изпипвам курсовите работи, макар, да знам, че после никой не ги чете.
Ако вече се питате защо го правя, ще ви отговоря – Аз съм (очевидно) наивен и тъп идеалист. И съобразно дарвиновата теория, която услужливо беше спомената по-горе, скоро-скоро ще се фосилизирам, полегнал между динозавър и ремсистка.
Светът се храни на “бърза закуска” и даже специалитетът на заведението е супа “от пликче”. Очевидното е повече от факта!
Емилиян Танев 08.10.09 в 19:24
Напомня ми за един интересен “корпоративен” урок:
Пуякът разговарял с бика:
- Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво – въздишал той – но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила.
- Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми – предложил бикът – те са силно енергийни и хранителни.
Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав – вече имал енергия и успял да достигне
най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне,
няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото.
Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес поука: Л**няните номера могат да ви изведат на върха, но не и да ви помогнат да се задържите там.
Day 09.10.09 в 22:57
Към Мая Георгиева относно мениджърите, които учат и работят.
Ако те са наистина професионалисти, според мен би трябвало вече да имат достатъчно опит и знания и изпитите им или написването на една дипломна работа да не представляват чак толкова голям проблем. Преподавателите узнават и усещат кога човек прилага отдавна на практика това, което учи в момента, за да си вземе хартийката и дори проявяват любопитство към реални проблеми и прилагани решения. Казвам го от личен опит, когато става въпрос за подобни магистратури, отношението е като към истински действащ колега, а не като към студент, на когото трябва да налееш нещо в главата.
Малина Маринова 11.10.09 в 13:15
Ами и аз да кажа!Даа- не е добре да се лъже/друг е смисъла на “благородната лъжа”/.За мен обаче най- отговорна за случващото се с купените дипломи е системата- и преподавателите,като главни действащи лица в нея.Това според мен като с данъците- висок праг- много отклонения-нормална ставка- реализация.Мисля, че формализмът трябва да се разчупи от хората определящи правилата и се надявам това да стане.А иначе ми е чудно като го има и в Германия ,защо за тамошна защита ще се поръчва българска разработка
Геоpги Генков 11.10.09 в 13:39
Обяснено накратко, услугата в България е с почти същото качество, като в Германия, а цената е в пъти по-ниска, дори плюс превода на немски. В Германия с това се занимават основно турци на различни длъжности в образователнаста система или бивши служители на същата и държат висока цена, затова българските студенти във Федералната република търсят решение в България.
Коста Малеев 12.10.09 в 11:10
“Бизнесът си е бизнес”, “Парите са си пари” – все изтъркани клишета, чувани, четени и какво ли още не, от толкова дълго време….Без да се замисляме изобщо за последствията от тях.
До хората, защитаващи купуването и продаването на изпити, готови дипломни работи и пр.: чисто хипотетично, представете си, че лицето Х иска да стане лекар (хирург) примерно, но не може да изкласи, купува си изпитите (честа практика в Медицинските Университети). Завършва и става лекар. Вие или някой близък (да не дава господ), имат нужда от този лекар….. От там нататък, сценариите могат да са всякакви – вие си изберете. Дали тогава, пак така бихте защитавали купуването и продаването на изпити, дипломи и дипломни работи???
Камелия Георгиева 14.10.09 в 13:04
Докато бях студентка, работех в друга катедра в моя университет като “дете за всичко”. Официално бях назначена като преводач по един ТЕМПУС проект, който беше най-голямото разхищение на пари, в което съм участвала през живота си…
Както и да е, за трите години, които прекарах на това си работно място, видях как един преподавател защити професура, двама защитиха доцентура и един – докторантура, с компилации от същите тези платени дипломни работи, срещу които така рипате. Бях свидетел, как теми се сменяха месец преди дипломната защита, за да се удовлетворят желанията на господа научните ръководители. До изработване и защита на дипломна работа бяха допускани студенти със семестриален успех под 3.50 – може би същите тези преподаватели са живели със заблудата, че студент с такъв успех ще успее да разработи сам дипломната си работа за шестица?
Поради точно тези причини предпочетох да защитя и двете си магистратури чрез държавен изпит, въпреки че имах успех за дипломни работи.
П. Иванова 27.11.09 в 00:03
Мисля, че този, който пише дипломната работа, винаги печели. Печели знания и разширяване на кръгозора, добива все по-голям опит и професионализъм. Ако я пише за себе си – добре, ако я пише за някой друг – пак добре. Към посочената печалба ще се прибавят и пари.
Емил 28.01.10 в 14:43
Здравейте,
Като доскорошен студент, наясно с образователната система в повечето български висши учебни заведения абсолютно подкрепям идеята за плащането за дипломни работи и т.н. И преди да ме залеете с 1 казан катран, ще се опитам да се обоснова – какво ни дават университета през тези 5 години следване? Мизерни зали, застаряващи професори, които въобще не са в час с новите тенденции, иновации в съответната дисциплина, преподават си неща, които те си знаят от 1960-та година, по някои предмети дори няма учебници. Един прост пример ще дам – по един предмет, който имахме, преподавателката заяви, че няма материали на български, че имало много хубави руски учебници и който студент се съгласи да преведе едиколко си страници от руския учебник го пуска с автоматично 6 накрая. Защо да пиша толкова дискутираните курсови работи и реферати, като в 95% от случаите те не се четат от никой… Преподавателите изискват от студентите присъствие, изискват студентите да не ползват готови материали от Гугъл, да си намерят материалите сами в библиотеката, ако трябва да превеждат от чужд език. Е да, обаче тези преподаватели дават ли си сметка, че България не е САЩ или Англия, и на студентите им се налага да почват работа от 19 годишна възраст, за да си плащат мизерните квартири в студентски град (благодаря ти Боже, че съм софианец) и да си плащат таксите в университетите. И какво съчувствие получават от преподавателите? Никакво. Най-много да не те допуснат на изпит, понеже ти се е налагало да работиш, за да си позволиш образованието и не си дошъл на половината лекции. Но кой въобще го интересува това. Ще дадем по 2-3 задания на семестър, по 1 реферат и по 1 курсова работа, пък студентите как ще се оправят – нас не ни интересува. Ако не ни ги представят – няма допускане до изпит…
Ако системата беше както в САЩ – който го мързи и няма добър успех в гимназията – да ходи в общински колеж, университет и т.н. Който се е трудил, учил, има добри оценки в средното си образование, да кандидатства за хубав, престижен университет, който да му поеме квартирата, да му осигури 3 яденета на ден и т.н., та студента да има времето и възможността да ги пише тия реферати и дипломни работи.
Като за финал ще префразирам поговорката, а именно: “Той се прави, че ми преподава, аз се правя, че уча”.
Радо 12.09.11 в 19:03
След няколко дни ми предстои защита на дипломна работа, и пуснах в търсачката да прочета някой ред за самата защита и попаднах тук. Макар че темата е старичка според мен поне още 20 години ще бъде актуална.
След два месеца упорита работа днес успях вече и да стигна до печат. Радвам се че сам успях да се справя с заданието и на 20.09.2011 здраве и живот ще бъда инженер.
Сега по темата, смятам че дипломата като специалист няма никаква тежест отвън университета. Тя е само средство с което те допускат до конкурс, събеседване или интервю с работодател. За работодателите е ясно какво се учи в университета и какви ползи те биха му донесли във фирмата. До тук е дипломата да стигнеш до интервю – защо е така всеки сам може да си отговори който е бил в БГ висше у-ще.
За купуването на дипломи – щях и аз да се възползвам от възможността, но се замислих над защитата как ще се изложа, защото не умея да лъжа и не умея да зубря, та така реших сам да се заема.
Тук идва въпроса – дали съм по добър специалист като сам съм си написал дип.работа истината е, че НЕ, не се чувствам по голям специалист по простата причина че завършвам университет с много малко знания и умения придобити след 4 години “студентски живот”.
Печелившите от това за закупуването на дипломи са всички – учебно заведение, дипломант, и така по редичката.