Принципите на изграждане на организационна структура на управление (2)

от Симеон Христов в Мениджмънт и лидерство

Симеон ХристовТова е втората част на статията “Принципите на изграждане на организационна структура на управление. Преди да я прочетете, препоръчвам ви да се запознаете с първа част на материала.

Както вече видяхме, “функцията” се занимава само с част от бизнеса, а не с целия бизнес. Оттук произтичат и трудностите както при поставянето на цели, така и при измерването на резултатите на съответната функционална област. Например, ако се поставят цели, съответно се отчитат резултати само и единствено във функционалната област, това е в ущърб на целия бизнес на компанията.

Друга управленска трудност на функционалната организация на системата за управленение е броят на равнищата на управление. Този брой е в зависимост от диапазона на управление на един ръководител или от броя на подчинените на един ръководител. Диапазонът на управление е различен за различните равнища на управление.

Трябва да знаете, че няма рецепти нито за брой подчинени, нито за брой равнища на управление. Същевременно има установени зависимости, които могат да ви бъдат полезни, когато изграждате компанията на принципа на функционализма.

Така например, ако намалим броя на подчинените на един ръководител, това ще увеличи броя на равнищата на управление. Например, ако броят на служителите на оперативно равнище (най-ниското равнище) е 27, а диапазонът на контрол (брой на подчинени на един ръководител) е 3, то това означава точно 4 равнища на управление. Ако компанията има на оперативно равнище 98 души персонал и диапазон на управление 7 души, то тогава в компанията ще има 3 равнища на управление.

За сравнение, в най-старата, най-голямата и най-успешната организация, в която е приложен принципа на федералната децентрализация – Католическата църква, между папата и най-ниското равнище на власт и отговорност – енорийския свещеник, има само едно единствено равнище на власт и отговорност.

Това е наистина по-ефективно решение. Защо обаче се налага да се намаляват равнищата на управление във функционалната организация?

Причините са основно две:

  • Наличието на повече равнища изисква повече усилия, а и повече разходи, тъй като са повече и подразделенията и хората, които се назначават на ръководни постове.
  • Наличието на повече равнища затруднява координацията и намалява шансовете за успешно управление на компанията.

Опитът на различни компании показва, че съотношението между управленски и неуправленски персонал в една съвременна голяма бизнес организация може да се намали, само ако диапазонът на управление е по-голям.

И така, вижда се, че функцоналната децентрализация притежава някои слабости. В практиката на управление слабостите на функционалната децентрализация се ограничават, като се използва федералната децентрализация. Според Питър Дракър компаниите я използват, защото федералната децентрализация фокусира мениджърите върху бизнес дейността и бизнес резултатите.

Федералната децентрализация изисква също така измерване на трудовото представяне, в т.ч. и постигнатите резултати (цели), но това е изгодно за компаниите. Доказано е, че управлението на цели у по-ефективно управление. Когато ръководителят на звено получи цели за изпълнение, той най-добре знае как да се справи с тях и не се нуждае от това някой постоянно да му дава указания.

    Друга особеност на федералната децентрализация е, че обхватът на контрол” се заменя от има “обхват на отговорност”. За разлика от обхвата на контрол, обхватът на управленска отговорност се разширява с вдигането на по-висока отговорна длъжност в организацията. Обхватът на управленска отговорнсот се определя от това до каква степен е необходимо обучение и съдействие на подчинените. При всички случаи обаче обхватът на отговорност е по-широк от обхвата на контрол.

    Твърди се, че теоретичната граница на обхвата на управленска отговорност е около 100 души. Пример: в компанията “Сиърс” всеки вицепрезидент може да има 100 подчинени магазина – всеки един от тях е автономна единица, която е отговорна за маркетинга си, за печалбата си и т.н.

    Съответно всеки управител на магазин може да има на подчинение 30 управители на секции, а всеки управител на секция я ръководи като автономна единица. Крайният резултат от това е, че “Сиърс” има само 2 нива между най-ниското управленско ниво – това е управителят на секция и най-високото – това е президентът на компанията.

    По този въпрос вижте П. Дракър, “Практика на мениджмънта”, София, изд. “Класика и стил”, 2001 г., с. 250.

    Още веднъж, ето и първата част на тази статия.

    Препоръчваме ти още:

    За автора: В близкото минало доц. д-р инж.-ик. Симеон Христов е бил преподавател в Икономически университет – Варна, основател и управител на “Сита Мениджмънт Консулт” ООД. Автор е на голям брой учебници и публикации, посветени на управлението.

    Кой друг иска да продава повече?
    Стани по-успешен търговец за 30 дни! Виж как!
    Touristika.bg: Всичко най-важно за независимия турист
    Присъедини се към 6000+ умни хора, които получават най-новите статии в NovaVizia.com! Безплатно е.

      

    0 коментара… добави един сега

    Коментирай