Миналата седмица на редакторския е-мейл адрес на NovaVizia.com получихме следното интересно писмо от наш читател:
От известно време ме гложди една тема. Искам да я споделя с Вас и ако прецените може да я пуснете за обсъждане в NovaVizia.com. Може да я пуснете като Ваша тема. Не претендирам за авторството
Защо според Вас навсякъде, където слушаме и четем за успели хора в бизнеса и живота в България почти всички имат примерно 10 или 15-20 годишен стаж, като за това време във визитката им има винаги сменени много длъжности на различни места? В смисъл, като четеш примерно за някой в неговото CV има изброени доста компании които е сменил. Като си направя една сметка излиза, че не са се задържали повече от две три години в една компания. Това добре ли е или говори нещо друго?
Нормално ли е да прескачаш постоянно от работа на работа? Не е ли по-добре да имаш повече години стаж в дадена компания, за да си и по-полезен или е по-добре да имаш малко стаж в много компании?
Ще кажете, че повече опит е по-добре, но не е ли по-добре да научиш нещо из основи и да го направиш по-добро, от колкото да прескачаш от клон на клон!? Къде тогава отиват истинските специалисти?
Става ли се специалист по нещо за три години?
Явор Имамов
Страхотен въпрос (по-точно са няколко свързани помежду си въпроса) и страхотна тема за размисъл! По-долу следва моето мнение.
Добре ли е или не е добре да имаш стаж в повече фирми?
Като за начало, нека разгледам този въпрос. И отговорът му е “Зависи”. Зависи какво си научил и направил в тези фирми.
Безспорно, работата в различни фирми може да обогати много човек. Ако за 15 години си работил в 5 различни фирми, за по няколко години във всяка една от тях, това означава, че си видял “отвътре” пет различни фирмени култури, опознал си пет различни продуктови линии, работил си с най-различни мениджъри, колеги или сътрудници. Това е опит, който може да научи на много и може да бъде прилаган с успех на всяко следващо работно място и защо не в един собствен бизнес?
Ако обаче за времето, в което си бил в няколко фирми не си научил нищо кой знае какво или не си постигнал някакви по-значими резултати (в зависимост от длъжността), то едва ли преместването на работа в нова фирма само по себе си ще е гаранция, че там ще си по-успешен.
Нормално ли е да прескачаш постоянно от работа на работа?
И тук, както и по-горе, отговорът е “Зависи”.
Нормално е да прескачаш от работа на работа, ако работните места, на които си попадал до този момент не са те удовлетворявали и си виждал, че заслужаваш повече. И тук под “повече” съвсем не става дума единствено и само за повече пари – говоря за неща като уважение, признание, доверие, комфортна работна атмосфера, възлагане на по-значими задачи, повишение в йерархията, възможност за по-голяма свобода, за творчество…
На трудовия пазар всеки човек има правото на избор. Той не е крепостен селянин, “прикрепен” към една или друга фирма, за която да работи само в името на по-продължителния си стаж в нея.
В същото време, този въпрос има и “обратна страна на медала”. Виждал съм не една автобиография на хора, които например за няма и 2 години са сменяли 5-6 и повече работни места. Това означава средно по няколко месеца (1-2-3 с паузите между различните местоработи).
Това вече звучи някак несериозно. Да се задържиш само месец-два на една работа, след което да я смениш с нова, отново за месец-два (и в този стил отново и отново няколко пъти) говори по-скоро за това, че работодателите са тези, които не желаят въпросния служител на работа, не че служителят не иска да работи в една или друга фирма.
Дори и когато самият служител първи е инициирал своето напускане на една фирма (да речем, че наистина не е бил удовлетворен от нещо) и се е прехвърлил да работи другаде, прекалено честата смяна на местоработата на всеки два-три месеца месеца определено поражда въпроси в cv-то на всеки.
Става ли се специалист по нещо за три години?
И тук, както и по-горе, отговорът е “Зависи”. Зависи от “нещото”, по което ще се става специалист, както и от тълкуването на термина “специалист”.
Три години са и много и малко. За три години на някои хора могат да им се случат страшно много неща, на други – почти нищо (в професионален план, а и в чисто житейски).
Ето един пример. Аз и колегите ми развиваме блога NovaVizia.com вече 3,5 години. Специалисти ли сме по темата “блогове”? Твърдо да! Преди 3,5 години не знаехме нищо за блоговете, сега вече знаем толкова много неща, може би повече, от колкото реално ни е необходимо. В резултат на това, блогът ни се развива добре и сме удовлетворени от резултатите, които постигаме.
Нека дам и още един пример от личната ми практика. Работя в продажбите вече почти 10 години и провеждам професионално обучение по продажби вече четвърта година, като работя с големи и известни фирми и неслучайни клиенти. Тоест, преди да започна да провеждам обучението, съм имал стаж в продажбите 6 години.
Сам по себе си този стаж прави ли ме специалист в продажбите? Смятам, да. Продавал съм различни неща, работил съм в различни градове и фирми, с различни клиенти, пътувал съм в десетки държави на няколко контитента.
Знам ли обаче абсолютно всичко за продажбите? Не, разбира се, почти ежедневно откривам или научавам нещо ново, което не ми е правило впечатление преди това, често пъти дребно, но в същото време и важно за мен. Самият факт, че го откривам означава, че имам очите да го видя и опита да го осмисля, което вероятно е част от “специализма” (професионализма) в тази област, но един цял човешки живот не е достатъчен, за да научиш абсолютно всичко за продажбите и да твърдиш, че можеш да продадеш каквото и да е било на който и да е било.
В същото време, в други области 3 години вероятно няма да са изобщо достатъчни за да се каже, че човек е “специалист”, дори и частично. Вземете например сфери като медицината, образованието, ядрената физика… Да, можеш да натрупаш голям опит, но чак да станеш специалист… може би е твърде рано за този период от време.
Или, за три години можеш да научиш страшно много, но дали си специалист или не зависи както от сложността на работата ти, така и от желанието ти за учене, от учителите, които си имал, от вътрешната и външната среда на фирмата, в която си работил, ако щете от качеството на образованието, което си получил в миналото и много други фактори.
Някои експерти по човешки ресурси твърдят, че три години в една фирма е именно срокът, след който човек трябва да потърси ново поприще, ако не иска да изпада в прекалена рутина и застой на кариерата си.
Не съм сигурен, че автоматично следва да се придържаме към този принцип и да “скачаме” от фирма на фирма. По-скоро, промяната на едно работно място с друго следва да е мотивирано от по-добрите възможности, които ни се предоставят в новата работна среда и от потенциала, който новата ни фирма има – потенциал както за фирмено развитие, така и лично наше развитие, като специалисти и професионалисти.
А дали ще са 3, 5, 10 или повече годините на стаж в една организация – това вече е вторичен въпрос.
Какво мислите вие?
Това са моите кратки мисли по отношение на въпросите за кариерно развитие, повдигнати от Явор Имамов.
Какво мислите вие обаче?
{ 1 trackback }
{ 31 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Иван 12.10.09 в 13:04
Ако имаш желание за нещо, малко мозък и… усещаш интуитивно някои неща, естествено, че да. Желанието обаче не е достъчно само по себе си нужни са и труд и старание и много четене…
Веси Добрева 12.10.09 в 13:15
Определено е доста интересна тема и повдига още повече въпроси. Аз лично имам едва 3 години стаж, но съм сменила 5 местоработи и причината винаги е била различна. В една от фирмите работих едва 3 месеца, които ми бяха достатъчни да разбера, че това не е място за нормални колегиални и бизнес отношения и че ако не се махна от там – ще затъна, вместо да се издигна. От тази гледна точка съм твърдо ЗА честото сменяне на работи. Не отричам, че са ми задавали въпроси по интервютата – но аз винаги съм отговаряла чесно и това не ме е притеснявало. Така че лично за мен и областта в която аз работя, не мисля че е от значение колко време ще се задържиш в една фирма, а какво ще свършиш докато си там!
Тодор Христов 12.10.09 в 13:39
Ето малко коментари от страницата на NovaVizia.com във Facebook на въпроса “Става ли се специалист по нещо за три години?”:
Svetla Yankova:
В никакъв случай!! Освен ако не си гений, срещат се…
Богомил Атанасов:
))) в какво най-вече…
Зависи какъв специалист …
Toni Cholakova:
С труд,с постоянство,с търпение и разбира се, с желание,човек може да стане специалист за три години. Мисля, че практика учи много повече от теоретичните уроци. Това не означава,че човек не бива да чете, напротив – четенето на специализирана литература носи основата, а “ръчното” прилагане дава нюанса.
Tony Vasilev:
Според мен най-важното е какво си правил в дадена фирма, а не колко време си се задържал там. Другия съществен момент е дали на следващото място си започнал от нулата или си продължил да надграждаш досегашните си знания и умения. Когато нещата не вървят в дадена фирма и няма изгледи за подобрение, въпреки твоите усилия, имаш други идеи и възможности за развитие, няма смисъл да се бориш с вятърни мелници само за да имаш в CV-то повече стаж на едно работно място. Относно другия въпрос – Става ли се специалист по нещо за три години? Най-вече зависи от нещото и от теб. Но, наистина много малко са областите в които може за толкова кратко време да се изградиш като експерт, които е признат от колегите и от специалистите в конкретната сфера.
Петър 12.10.09 в 14:50
За мениджърските позиции – не. Три години не стигат за да стане човек добър мениджър. За такава позиция се изисква емоционална компетентност – умение да се работи с хора. А това се придобива само с опита. Много бързите повишения извеждат към върха емоционално незрели хора с малко жизнен опит. А те стават причина за много от проблемите, които обсъждаме в този блог.
Bashev 12.10.09 в 14:55
Нямам идея. Но ако 3 месеца не следиш сферата в която си станал специалист, то вече не си такъв.
Lord of Strategy 12.10.09 в 15:30
Здравейте,
Специалист не се става за три години, но да си сменяш компанията през три години няма нищо лошо. След три години на една позиция човек или показва постижения или зацикля в рутината. Ако е креативен е нормално да бъде промотиран, ако компанията не може да си го позволи сменете я. Всяка компания работи конвенционално, но иима и своите специфики, които допълват опита ни. Ако сте си сменяли компанията през няколко месеца и за три години сте изредили 3-4 компании – посетете психиатър
Lord of Strategy 12.10.09 в 15:41
… искам да добавя, че съм съгласен с Петър, по отношение на неговия коментар. Има една книжка “Емоционална интелигентност” от Даниел Голдман, която бих препоръчал на тези, които се интересуват от темата.
Владимир Йосифов 12.10.09 в 15:46
Ако личността има добро възпитание и добро образование е добре да сменя работата си .
В България е грешна системата.
Ако човекът е специалист за три години разбира какво ще се случи през следващите .
Освен това има хора с усет.
Тази дума в България е непозната и / или неприета.
Но тя съществува и има хора с усет, които не се търсят и уважават. Това почти животинско чувство не може да се изучи или култивира. Или го имаш или го нямаш.
.
Често мениджъри стават не тези , които могат и разбират, а хора с “контакти”. Колко години опит имат братовчедите няма значение.
Работил съм с роднини и имам дългогодишен опит от двете страни на “барЕкадата”.
—
Има още един момент :
моите близки са били роби на системата. Аз искам да се чувствам свободен. И променям работното си място.
Променям го за да ми е интересно . За да се радвам на работата си .
Няма значение колко пари кще спечеля или загубя.
Довиждане.
Отивам си с мир.
Във визитката ми ще пише, че нямам договор с клиент по-дълъг от 6 месеца.
Искам да си почина. Да се разходя без ангажименти към никой. Защото следващите месеци ще знам за седмици наред какво трябва да правя.
Това уморява не физиката , а психиката.
ПреЗареждане
Йордан Кръстев 12.10.09 в 16:17
Може би,автора, на така затрдняващия ни с отговори, въпрос, да се запознае по-напред с преносното значение на думата “схоластика” и след
това,пак да попита!
Защото е ясно,че има области,за които да ги усъвършенстваш,цял живот не стига!
Но това не означава,че е грешно да умрем неусъвършенствани!
Григор Йовов 12.10.09 в 17:05
И според мен “зависи” е най-точният отговор.
Аз лично се опитвам да не се задържам на една длъжност по-малко от година, защото смятам, че това е минимумът за да може човек да извлече нещо полезно от престоя си където и да било.
Имам опредлена насока на развитие, която следвам като сфера на дейност на фирмите и като позиция в тях и така се опитвам да не прекъсвам нишката на израстването си независимо от продължителността на престоя ми в тях.
Поздрави
Здравко Здравков 12.10.09 в 17:16
Според мен не можеш да придобиеш нужната квалификация за три години в една фрима. Ако пък това ти е първата позиция, абсурд. Но пак и някой практики да се прехвърлят служители от една дейност или от един район в друг в рамките на по малко от година си е порочна практика.
Но от друга страна смятам, че да смениш три работни места за пет години не е много, особенно в днешният свят.
Аз на пример имам правилото, че ако за три години не мина на друга позиция значи трябва да си търся друга работа. Тезата ми се гради на това, че ако толкова време работиш в един район и не си влязал под кожата на клиента, или не познаваш всичките му болки и проблеми, то ти явно не се справяш добре и не си за тази длъжност.
Говоря от гледната точка на търговски представител какъвто съм бил през последните пет години. Обикновенно напускам, когато резултатите ми достигнат над определено ниво, а не когато паднат под определено, което говори за това, че искам да се развивам, а не че просто бягам.
Надявам се, и другите да споделят какво мислят за останалите професии, защото във всяка сфера е различно.
Тодор Христов 12.10.09 в 17:24
Като стана дума за различните професии, не само в кръга на шегата ще отбележа, че квалификацията си на “хамалин” в Домакинския взвод в Морското училище получих не за 3 години, а за точно 3 месеца.
За три месеца пренесох толкова тонове картофи, яйца, дини, лук и замразени свине (и какво ли още не), че станах завършен специалист в хамалството, като всички останали “матроси” от взвода.
Светослав 12.10.09 в 21:02
Според мен за да стане човек много добър в нещо си изисква поне 5-7 години. Все пак зависи от това колко нова информация поема човек на ден и също дали се учи от колегите, мениджера и тн.
Скоро един приятел ми спомена, че за да стане добър човек в някаква сфера си изисквало 10 000 часа труд и четене.
По мои сметки това са си точно 5 год.
Явор Имамов 12.10.09 в 22:14
Здравейте.Интересна дискусия се получава:-)
Първо искам да кажа че със задаването на темата не съм имал лоши мисли към никоя професия или длъжност.Както казах направи ми впечатление че повечето успели хора на “добри”позиции са сменили много длъжности в различни фирми и ми стана любопитно дали това е начина за успех в днешно време.Паралелно с това ме мъчи тази мисъл,че за да се “специализираш” в дадена насока си трябва време и доста усилия за да се наречеш експерт.Та моето мнение е че когато сменяш често професията си е добре на следващата да не почваш от нулата(както каза един колега по-нагоре) а да продължиш от това стъпало до което си стигнал.Само тогава бих “оправдал” такова прескачане от място на място.
Поздрави!
Доротея Желязкова 12.10.09 в 22:32
Мисля че определено си зависи от професията и от това какво правиш през тези три години. Все пак има разлика да се водиш, че работиш на дадена позиция и настина да работиш и да се учиш за да станеш специалист.
Поли Козарова 12.10.09 в 22:57
Само бих добавила, че едно е индивидуалното усещане дали си специалист и станал ли си такъв за три години, друго – как си се доказал като такъв, какви резултати си показал и дали те са достатъчни да те разпознаят другите като специалист.
Аз лично смятам, че смяната на работното място в маркетинг професията по-често от 2-3 години за млади специалисти не говори много добре за постигнатите от тях резултати. За толкова време те просто не са имали време да се изявят и докажат! Обикновено само 6-7 месеца не им стигат, за да навлязат в спецификата на работата, и още толкова – за да започнат да работят самостоятелно. Ако се сменили бизнеса, в който работят, този период може да се окаже и по-дълъг.
Камен Вельов 13.10.09 в 09:23
Няма невъзможни неща, специалист можеш да станеш и за по-малко време……… при определени условия разбира се
Цветана Дисова 13.10.09 в 09:43
Да, можеш да станеш специалист за 3 години/зависи в какво разбира се, някои професии изискват повече време/, но важното е да не спираш до там. За съжаление инерцията е голям проблем в много сфери.
Христо Стоянов 13.10.09 в 09:58
И моят кратък отговор е “зависи”. Съгласен съм с голяма част от мненията до момента. Преди време разговарях с кандидатка за работа, която беше напуснала сравнително висока длъжност в голяма международна застрахователна компания. Беше работила 5 години с кариерно развитие, но реално вече загубила интерес от рутинната работа. В хода на разговора казах почти на шега, че ако беше на такава позиция в същата компания, но в САЩ, щеше да работи още дълго време, защото може да всеки 2-3 години да я местят от офиса от един щат в друг. Даже няма да има възможност да работи във всичките 52 щата… -:)). Изненадващо за мен тя доста се впечатли от тази на пръв поглед несериона идея и сподели, че именно такава промяна и е липсвала. Така че , наистина зависи ………..
Емилия Крушков 13.10.09 в 11:58
Здравейте на всички,
След прочитане на статията, ми се иска да коментирам няколко момента от моята гледна точка:
1. Този въпрос ми напомня един друг фундаментален спор: За колко време се става шофьор и дали младите шофьори могат да бъдат също толкова добри, колкото и старите…
2. “повечето успели хора на “добри”позиции са сменили много длъжности в различни фирми” – да, защото повечето “успели” хора са малко или много опортюнисти, хора на риска и в повечето случаи за тях е важно да получат всичко или в противен случай нищо…Това обаче, е вечния въпрос на поколенията – кое е по-важно: да успяваш бавно, но славно или бързо и рисково…И отговора винаги е: зависи!
3.Представете си една шивачка, която шие един и същи анцунг от 1 година, или един учител по история, който днес е разказал един и същи урок на 3 класа, а го е правил в продължение на 3 години…Със сигурност ще могат да го направят със затворени очи. Тук определящо е не толкова за коя фирма си работил и колко време, а с каква дейност си се занимавал и колко пъти си я извършвал. Колкото по-репетативна е работата, толкова по-лесно се усвоява и за по-кратък срок. От друга страна, ако се занимаваш с широк кръг от дейности и средата е динамична и променяща се, се усвояват т.нар. преносими умения, които ни служат в следващата задача, която е различна от предишната.
4. Аз съм един от тези специалисти, които твърдят, че след три години рутината може да доведе до рязък спад в мотивацията и всички свързани с това усложнения, особено ако говорим за репетативна работа или усвоени умения на ниво съзнателност. Тогава, или трябва да се смени работата, или този човек да получи нови отговорности, които да го мотивират да продължи и да усвоява нещо ново. Също е добре, ако работи в екип, да бъдат вкарани нови хора, за да се излезе от “груповото мислене”, характерно за екипи, които функционират продължителен период. Тук водещото е ПРОМЯНАТА.
В общи линии моето мнение е, че различните хора усвояват умения за дадена работа по различен начин и в различен срок. Дали 3 години са достатъчни или не, е въпрос на субективната преценка на всеки от нас за собствените си компетенции.
HR - Елена Петкова 13.10.09 в 14:10
За да станеш “добър” (спец), в каквото и да било, е нужно време. Колко ще е то, по-малко или повече, зависи от теб самия (потенциал, образование, природна и емоционална интелигентност, хъс) и от това колко високо скачаш, спрямо самия себе си, т.е. реална ли е самооценката ти (не че човек не може да се надскочи!). Ако искам да съм добра в това, с което се захващам (а то няма да е в сферата на ядрената физика
)), работя първо и основно върху себе си (образовам се, самообразовам се, черпя информация от всички възможни източници). Иска ми се да съкратя периода максимално, но в крайна сметка, той продължава толкова, колкото е необходимо. И в същност, ако си търсещ човек, любопитен и амбициозен този период е цял живот (имайки предвид човешките качества, като самокритичност, неудоволетвореност – идваща от желанието за съвършенство!)
))
Няма излишен опит, стига да попада в “правилната почва”, а обработката й е в ръцете на стопанина й! В ръцете на всеки един от нас! Така че, орете и сейте, днес му е времето
Диян Дочев 13.10.09 в 17:09
От гледна точка на собственик, който ще назначава служител на определена позиция, искам да ви кажа, че изпъстрената с много фирми трудова биография не говори добре за притежателя й.
С какво този човек ще ми даде сигурност, за да мога аз, като работодател да инвестирам в него и в неговото развитие.
Йордан Кръстев 13.10.09 в 18:34
Г-н Дочев,
Само и единствено вашето “самочувствие” на мениджър е в състояние да ви даде сигурност!
Ако не сте “само работодател и собственик”,и не живеете в 18-ти век,то не виждам причина да имате притеснения по темата !
Поли Козарова 13.10.09 в 22:26
Ако бях работодател, не само честата смяна на фирми, но и прекаленото застояване на едно място, особено ако не е имал един човек кариерно развитие и промяна на позицията във фирмата, би ми дал повод за притеснение и размисъл.
Калчо Стоев 14.10.09 в 17:34
Обширна и интересна тема. Благодарй на всички за изчерпателните мнения.
Към Диян Дочев:
Знаеш ли кое е по-лошо от това да обучаваш хората си и да ги загубиш? … Това е да не ги обучаваш и да продължаваш да ги държиш на работа!
Мая Георгиева 15.10.09 в 17:57
Много хубава тема.
И аз участие ще взема.
Без много да бърборя
на въпроса ще ви отговоря.
ДА!, с Тодор ще се съглася
и веднага т’ва ще обясня.
HR мениджърите разбират
как в CV-то да се взират.
Поне във Щатите така е,
имат си система, та макар и
двайсет работи да си сменил,
HR-ът те е одобрил
ако си показал постижения
в цифри, факти, постъпления.
Тодор Христов 15.10.09 в 18:02
Мая, без съмнение този коментар е един от най-оригиналните в скромното ни блог-житие-битие!
Владимир Карапетров 17.10.09 в 21:04
Съгласен съм, че правилният отговор в повечето случаи е: зависи. Но все пак специалист в сферата на какво е много важен въпрос.
, и да случвало ми се е 
Относно честата смяна на местоработата – когато един човек не се чувства добре на едно място или има няма някакво развитие, или даже има промяна към лошо – е голяма грешка да останеш там. За 5 години опит в специалността съм сменил 4 работни места, всеки път с важна според (за) мен причина. А когато отида на интервю, и ме попитат защо, винаги отговарям честно, най-малкото ако те имат някоя от причините поради които съм напуснал няма да ме одобрят
Борис 18.10.09 в 22:32
Ами да споделя моето виждане по въпроса :
1. Последните 7 години съм в сферата на продажбите, при това телекомуникации и смея да твърдя, че този бизнес много бързо захабява хората. За това време съм сменил 3 фирми. Тук идва въпроса добре ли е или зле? Аз го оценявам като не много зле, но не и твърде добре. Защо? Не е зле, защото съм се задържал достатъчно за да мога максимално да се запозная с детайлите, но и не толкова добре, защото стигаш до рутината и тогава какво?
2. През последните години направих много интервюта, и да толерирал съм хора с чести смени, но винаги съм се съобразявал с възрастта им. Относно 18-20 годишни кандидати и 6 местоработи за 18 месеца – ами нямат шанс, но за хора на над 23-24 и поне 2-3 години стаж е друго. Да, грешал съм, но рядко в това отношение.
Няма вариант да станеш специалист, защото както Тодор казва сам – 4 години води обучения, тоест има самочуствието да го прави, но винаги има и какво ново да чуе/види/научи. Да, това не го прави по-малко добър, но няма как да е и специалист в завършен вид или поне в този смисъл, в който го разбираме.
Нина Николаева 12.11.09 в 17:40
И за мен отговорът е ЗАВИСИ. Аз съм икономист. В последните кажи речи 30 години работя, като главен счетоводител, преподавам счетоводство и компютърна грамотност и когато имам възможност обслужвам счетоводно малки фирми. и моето СV е пъстро. За мен няколко месеца са достатъчни, за да установя, дали работодателят ми е коректен и това, което сме говорили преди да започна съвпада с това, което е на практика. Опитвам се, ако нещата не са както трябва да ги оправя, но в моята област, ако нямам съдействието и разбирането на собственика, не се получава. Тогава започвам да търся нова работа. Естествено, не е етично това да изтъквам, като причина, ако ме попитат. Ниското възнаграждение също е сериозен аргумент, който много работодатели не разбират. Обидно е, когато работници без образование, получават повече от човека-оркестър, защото в повечето фирми счетоводителят е и личен състав, и ТРЗ и юрист и фактурист, а често ми се е случвало и офиса си да почиствам. За три години при желание можеш много да научиш, може и да не мръднеш от кота нула. Зависи…
Динка Божинова 30.04.10 в 09:36
Здравейте!
Според мене,колкото и да иска човек да е специалист в дадена област не може да каже ,че е напълно подготвен.Защо мисля така?Естествено,защото в която и да е област всеки ден навлизат нови неща,които не всеки е успял да прочете и научи!Така винаги всеки има някакъв пропуск и не може на 100 % да е сигурен , че не е пропуснал нещо.За това този ваш сайт е доста полезен за много хора,а който смята,че е запознат с всичко и е специалист,след като е работил 5 или повече години се лъже.Ако сам не си поставиш за цел да се доограмотяваш в областта в която работиш,то никой не може да ти помогне.Толкова много неща има,които излизат всеки ден ,толкова нови технологии навлизат все повече и повече в света и в частност в България,че никой не е застрахован да не попадне в ситуация,в която да се окаже неподготвен.За това смятам,че дори и да съм специалист в дадена област,то това е само относително и за в момента,ако не чете човек всеки ден и всичко,което засяга работата му ,то не може да каже,че знае всичко в тази област в която работи .