Преди време бях написала материала “Защо малките фирми си остават малки?” и тогава получих много интересни коментари по повод моята основна теза. А тя беше, че често пъти проблемът на малките фирми да остават малки, без да се развиват, се корени в некомпетентността на мениджърите на тези фирми. В тази статия ставаше въпрос и за други неща, но сега имам желание да доразвия тезата за компетентността и най-вече за нейното повишаване чрез самоусъвършенстване.
Има много начини за повишаване на компетентността и обогатяване на знанията в различни области, но най-важната предпоставка за това според мен е личното осъзнаване на нуждата за това. Някои ще кажат, че знаят всичко необходимо, за да вършат работата си и нямат нужда от повишаване на компетентността, но аз не мисля така. Сещате ли се за приказката “Човек се учи докато е жив”? Мисля, че тя е много правилна и важи както за нещата от семейния, личния живот на човека, така и за професионалния или по-точно за професионалното му израстване.
Вероятно има и друга гледна точка – че всичко е бизнес, в смисъл обученията, семинарите, книгите и т.н. съществуват, за да се правят пари от тях, но аз не съм съгласна с такава позиция. Да, от тях се правят пари, но те са създадени с цел да се повишава компетентността и както гласи една друга поговорка “Сиренето е с пари”. Така че, няма как да очакваме от това да не се прави бизнес.
Освен това мисля, че има и достатъчно места, от където можем да черпим безплатно информация, ако мога да се изразя и това е интернет. Чудя се дали мога да го нарека безплатно, защото мисля, че пак ще се намери някой да каже, че за да потърсиш и намериш подходящата информация, а след това и да я прочетеш е нужно време, а “Времето е пари”, а и за ползването на интернет също се изискват средства. Имам две твърдения в опровержение на подобно мислене:
- След като си получил нови знания и на свой ред си повишил компетентността си в дадена сфера, можеш да подобриш работата си, а от там следват и евентуални по-високи печалби. По този начин времето, което можем да наречем загубено, се трансформира в печалба, а не в загуба.
- В 21 век е немислимо да работим без интернет, така че автоматично второто твърдение отпада, тъй като ние така или иначе го използваме в работата си.
За да ме разберете правилно ще кажа, че аз съм привърженичка и на двата типа обучения – и на платените и на самообучението. И тук е моментът да ви разкажа за това какви начини за обучение и самообучение използвам, за да се самоусъвършенствам и повишавам компетентността си. Както и за това какво още може още да се направи според възможностите, желанията и нагласите на всеки човек.
За да се развива човек трябва да мисли перспективно и тук е разковничето. Перспективата за мен е да подобряваш това, което имаш и това може да се отнася до много неща: да бъдеш по-добър потенциален кандидат на пазара на труда, да бъдеш по-добър мениджър, да бъдеш по-добър служител, да бъдеш дори по-добър съпруг/съпруга или майка/баща например. За всичко се изисква учене по един или друг начин.
Начини за самоусъвършенстване и повишаване на компетентността
Ето и основните начини за самоусъвършенстване и повишаване на компетентността, които искам да споделя с вас, а ако някой иска, нека да ги пробва. Сигурна съм, че има и други начини, но за това с радост ще очаквам да ме допълните с вашите предложения.
Преди всичко ги разделям в няколко основни групи:
- Опит. Опитът може да бъде собствен или да се възползваме от опита на другите по различни начини – да прочетем за него, някой да ни го сподели или по друг начин.
- Обучения – в училище и университета, организирани от фирми. Тук мога да коментирам и дискутирам, но това не е целта. Само едно ще кажа. За да се получи качествен резултат от обученията, това в голяма степен зависи и от нас самите, които се обучаваме и от начина, по който сме избрали да се се учим. Това, което искам да кажа е, че можем две неща. Или да си свършим добре работата и да имаме необходимите знания и дипломата за тях. Или да получим само дипломата (по друг начин), което ми напомня за статията “Кой печели от готово купените дипломни работи” писана от доц. д-р Татяна Христова.
- Семинари. Аз лично не съм ходила по такива, но съм сигурна че има и такива които са полезни (и тук става въпрос за полезност на тези които имат нужда от предоставяната на тях информация).
- Книги. От известно време установих, че това е любимият ми начин за повишаване на компетентността и получаване на нови знания. Те имат следните предимства според мен – тематични са и можеш да избереш да четеш това което ти е необходимо, времето в което ги четеш зависи единствено от теб и не на последно място – не са голям разход.
- Статии. Това са статии в пресата и в интернет. Има голямо разнообразие от тях и човек може да бъде “в крак” с актуални тенденции, с новости. За мен статиите, по подобие на книгите, съдържат много полезна информация и мой много любим начин за получаване на полезна информация.
- Срещи между хора със сходни интереси, обменящи знанията си. Тези срещи за мен са интересни и полезни и тук отново ще спомена, че те съдействат за обмяна на различни гледни точки, опит. По-конкретно имам предвид срещите, на които имам удоволствието да бъда канена по повод представянето на “преддипломните” проекти на поредния “ученик” на Татяна Христова, който преминава “Индивидуално обучение по управление на човешките ресурси”. Очаквам всяка такава среща с нетърпение и винаги ми е полезно и приятно присъствието ми на такава.
- Телевизионни и радио предавания и други. Мога да кажа, че невинаги са най-добрият начин за повишаване на компетентността според мен, но не са и за пренебрегване.
В резюме
Това са моите начини за самоусъвършенстване и повишаване на компетентността. Всеки си има свои начини за това, аз само ви предложих моите.
Какви са вашите предпочитани начини за самоусъвършенстване и повишаване на компетентността?
* * * * *
Тази статия на Доротея Желязкова се публикува за първи път в NovaVizia.com.
Благодарим ти, Доротея!
Доротея Желязкова е икономист с квалификация по счетоводство и висше образование по икономика на строителството. Преминала е Индивидуално обучение по Управление на човешките ресурси. Има 4 годишен опит в строителна фирма. Желанието й да бъде полезна в семейния бизнес (счетоводна кантора “Кадис Консулт” ЕООД) е свързано с управлението на човешките ресурси.
Доротея има реалистични планове за своето бъдеще, а нейната амбиция да ги реализира са причината да отрази своите наблюдения в малка поредица от статии на тази тема на страниците на NovaVizia.com
{ 1 trackback }
{ 18 коментара… прочетете ги по-долу или добавете ваш }
Пламен Петров 14.10.09 в 13:37
От няколко месеца намерих своето “3 в 1″ (видео, аудио и е-книги), в лицето на системата iLearning Global.
(Може би звучи като пропаганда, но НЕ бих си позволил да пропагандирам нещо, в чиито качества не съм се убедил лично…)
http://blogatstvo.com/category/ilearning-global/
Поли Козарова 14.10.09 в 22:31
Много интересен пост, поздравления за него, Доротея!
Може би неслучайно има толкова нетипично малко за този блог коментари – ние, българите, трудно си признаваме, че имаме нужда да знаем и можем повече и че ученето не спира с получаването на университетска диплома.
Аз лично практикувам следния подход:
Обикновено ми става ясно, че имам нужда да зная повече, когато се сблъскам с проблем, чието решение не мога да намеря. Тогава първо се опитвам да формулирам точно проблема. После търся нещо писано от по-умни и опитни от мен хора по въпроса – в книги или интернет. След това търся възможни решения с новата информация, с която разполагам. И ги обсъждам с хора, чието мнение ценя.
Lord of Strategy 14.10.09 в 23:56
Обучението не може да компенсира лимитиран човек – “Морето станало на кисело мляко… Асан нямал лъжица”. Да размахваме сертификати и да жонглираме с терминология е все едно да си купим медали от някой антиквариат и да се окичим с тях, но това не ни прави герои.
Тодор Христов 15.10.09 в 09:42
Моите основни начини за самоусъвършенстване в професионалните области, които ме интересуват към настоящия момент са четене на статии (използвам Google Reader за тази цел) + идеи от книги.
takoko 15.10.09 в 10:21
Здравейте на всички редовни “участници“:)
Аз имах партнъор , който се оправдаваше, че няма време за развитие и това беше причината да се разделя с него…Немислимо е за мен, човек да не се развива, та това е заложено в нашата визия или дори природа! Когато се стремим към личностно развитие, тогава състоянието и мотивацията обземат нашата околна среда. Ако ЧОВЕК НЕ СЕ СТРЕМИ КЪМ ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ, НЯМА УСПЕХ В БИЗНЕСА!
Иноватините фирми, тези, които мислят са най-успешни! Погледнете фармацевтичната индустрия(Sanofi-Aventis, GSK, Pfizer, автомобилостроене(VW,Toyota,BMW,Porsche), химия (Dupont, BASF) и вижте стратегията на тези фирми, които създават продукти лежащи в/у патенти и изследване!
Гледам доста идеалистично е подходила Доротея към края и като ситгнах до края, разбрах, че има много свободно време да се учи. Идва момента, в който селектираш всички от теб изброени начини да се усъвършенстваме, защото работният процес те учи най-добре!!!
Ивалина Ташева 15.10.09 в 12:21
Ученето е на всякъде и във всичко. Дори при посещението в магазин, в офис или просто като вървим по улицата можем много да научим.Нужно е само да имаме отворени “вътрешни очи” и да сме осъзнали, че докато дишаме учим. Всички го правим, осъзнато или не, но осъзнатите трансформират “уроците” и ги превръщат в знание, в опит, докато неосъзнатите пасивно преминават през “урока” – прочетен и забравен. Неосъзнатите, също се развиват, защото са живи – природен закон, но тяхното развитие протича в една равнина, т.е то има само количествено измерение и колкото и да расте количественото натрупване, то не води до качествени изменения, докато не настъпи осъзнатост и отскок в равнина от по-високо ниво.Осъзнатостта може да се провокира от различни обстоятелства, а може да има десетки обстоятелства и никога да не настъпи осъзнатост.Въпрос на темперамент, на характер, на нагласи и в крайна сметка – личен избор.
Pepa 15.10.09 в 12:52
Аз съм на принципа – “Всичко е за Зрящите, не за Спящите”
Много ми хареса коментара на г-жа Ивалина Ташева.
Благодаря !
Петър 15.10.09 в 13:22
Ученето несъмнено повишава компетентността… но доколко значима е тя ? Доколко мениджърската компетентност влияе на успеха ?
Не знам отговорите на тези въпроси. Само ще споделя някои набюдения :
- Само 10% от мениджърите които познавам мога да нарека наистина компетентни. Повечето са посредствени.
- Един мениджър може с години да се възползва от облагите на високата си позиция, без да намери време да прочете (дори една !) книга или да отиде на семинар.
- Когато хората под мениджъра се справят с работата и показват резултати, неговата компетентност остава на заден план (а тя по принцип си е трудно измерима).
- Ако се съди по написаното по форумите, фирмите с добър мениджмънт са по-скоро изключение. Преобладават фирмите с лош мениджмънт – в противоречие с принципите на естествения подбор. По някаква причина пазарът не изхвърля тези фирми.
Започвам да мисля, че :
1. Подбора на персонал е по-важен от компетентността на мениджъра. Ако са избрани добре, те ще се самоорганизират и мениджърът почти няма да се намесва. Това стана популярно като Scrum процес.
2. Успехът на фирмата се определя от бизнес модела създаден от основателите. Ако бизнес машината работи добре, ще има постоянен поток от клиенти и от там – паричен поток (както е с мобилните оператори). Там можете да назначите чистачката за мениджър, тя да допусне всички възможни грешки и фирмата пак да е на печалба. Същото важи и за бизнесите които са “единствени в района”.
Иска ми се да греша в разсъжденията си… Все пак мениджърската компетентност трябва да има значение. Може би по-малко от официално приетото, но да има. Дали са правени някакви проучвания по въпроса ?
Христо Стоянов 15.10.09 в 13:42
Всички коментари са индивидуално правилни, най-обобщаващо и близко до моите разбирания е Ивалина Ташева. На различна възраст се учи различно, на различни длъжности или на еднакви, но в различни фирми също различно. За съжаление към настоящият момент всичко е личен избор, а не традиция.
Тодор Христов 15.10.09 в 13:45
Петър, направи ми впечатление следното: “Преобладават фирмите с лош мениджмънт – в противоречие с принципите на естествения подбор. По някаква причина пазарът не изхвърля тези фирми.”
Не смятате ли, че вече 20 години у нас трудно може да се говори за истински пазар в редица ниши, в които основните играчи или са монополисти, или са си картелирали пазара със себеподобни, или с помощта на корупционни практики, силови методи, политическа намеса на държавно или общинско ниво, кредитно милионерство и други способи са успявали да се задържат на повърхността до този момент?
Например, познавам или съм чувал от първа ръка за немалко хора, които ръководят печеливши фирми (съдейки по автопарка и лайфстайла на собствениците им), но те не работят в условията на свободен пазар. Единият е крупен зърнен бос (кои са хората, които работят в тази сфера знаете), другият печели всички обществени поръчки в града, в който живее за снабдяването с продукта си (все едно че няма конкурентни фирми наоколо), третият…
Или, друг пример. Появява се някаква нова партия, издига някакви хора и изведнъж в парламента се оказват в ролята си на депутати някакви дебили. Защо пазарът не ги е изхвърлил, след като са дебили? Може би просто защото на пазара са му предложили избор измежду няколко дебила и просто е нямало как в парламента да не бъде вкаран един от тях. А дали е компетентен, знае ли, може ли… Но пазарът няма особен избор.
Искам да акцентирам и на още нещо. В условията на бурно и бързо развиващ се пазар, както беше у нас от 1989г., много хора печелеха пари без да са мениджърски-компетентни – просто успяваха да печелят на база предприемаческия си нюх, склонноста си към риска и липсата на страх от провалите. Натрупали икономическа сила, нерядко такива хора могат да не бъдат изхвърлени за дълго време от пазара, защото са облагодетелствани от т.нар. “инерция” – набрали са мощ в миналото и трудно могат да изчезнат за 1 месец или 1 година.
В същото време, погледнете ниши, които са наистина конкурентни – търговията на дребно, дистрибуцията, спедицията, туристическия бранш, недвижимите имоти, строителството, застрахователните и финансовите услуги, редица производствени сфери и много други. В тези области, в които наистина има конкуренция (и е нужно известно време все пак, за да се ориентират потребителите – както на B2B, така и на B2C пазарите) неизбежно компетентността на ръководещите я ще се отразява пряко на фирмените резултати.
В подобни браншове, в които има истинска конкуренция няма как да назначите чистачката за мениджър, просто това време вече отминава лека-полека, според мен. Поне в някои сфери.
Христо Стоянов 15.10.09 в 13:51
Поздравления Тодор !!! Това е тема за научен труд, но по-кратко, точно и ясно може би никой не го е казвал. В шеговит тон бих казал, че и ти ако го пишеш втори път сигурно ще е доста по-дълго
)
Ще си го копирам и ще си го препрочитам, а ще мога и да те цитирам точно.
Тодор Христов 15.10.09 в 14:01
Ее, Христо… чак цитиране
Каня всички да видят един по-стар материал тук, озаглавен “За мениджърите, на които нещата им се получават добре въпреки самите тях”. Там, освен текста, който е от мен, има и много поучително видео, което не е от мен.
Ивалина Ташева 15.10.09 в 14:52
“Всичко е за Зрящите, не за Спящите” – мисля, че това изречение, написано от Пепа, съдържа всичко казано от всички
Ирина 15.10.09 в 15:32
Мисля ,че ако си “отворен”да се учиш ще черпиш информацията от всичко ,което те заобикаля,във всяка сфера от живота ти.Това е по скоро личностна настройка.Подкрепям мнението на Ивалина Ташева.
Деси Червенкова 15.10.09 в 16:14
подкрепям тезата *учене през целия живот*, няма как да растем иначе
Radko Slavkov 15.10.09 в 20:05
Здравейте на всички.Редовно чета всички теми на Nova Vizia,и рядко оставям коментари ,но този път неможах да се сдържа.
1.Поздравления за Доротея Желязкова, която е засегнала една хубава тема.
2.Всички менения са много хубави и правилни.
Аз напълно се съгласяван и подкрепям Тодор Христов ,защото:
1.Започнах да се занимавам с бизнес през далечната 1990 г.,без да имам необходимото образование.След време разбрах ,че въприки набрания първоначален старт и що годе развиващ се бизнес,без съответното образование няма да мине.За това завърших “Маркетинг” и “Стопанско управление”,което ми донесе много, за моето развитие.
2.Започнах редовно да чета литература, която да ми е от полза за бизнеса.За интернет няма да споменавам.Тук човек винаги може да намери нещо, което да му е от полза.
А и аз съм на мнение ,че човек ,докато е жив , трябва да се учи и образова.
Доротея Желязкова 15.10.09 в 20:07
Благодаря на всички които се включиха с мнение и споделиха личния си опит.
dimova 07.04.10 в 19:15
Благодаря за коментари 8 и 10!!!!!!!!Бяха ми много по-полезни от самата статия.Абсолютно съм съгласна и с двата!!!!!!!