Преди 2 седмици публикувах статията “Кой печели от готово купените дипломни работи”. Обещах, че ще правя възможното, за да обяснявам вредата от подобни готово купени дипломни работи.
Тези дни на нашата редакционна поща получихме писмо. Ето го цялото, без името на автора.
“Здравейте,
Студентка съм във 2-ри курс и изучавам дисциплината Човешки ресурси. Имам задача да направя курсова работа на тема управление на човешките ресурси за избрана от мен българска фирма.
Проблемът е, че досега никога не съм правила такова нещо и нямам никаква представа какво трябва да напиша. Търсейки информация в интернет, попаднах на вашия сайт (бел.авт. – става дума за фирмения ни сайт) и искам да ви попитам има ли някакъв начин да ми помогнете, ако можете, то за какъв период от време ще стане и какво ще ми струва?
Благодаря Ви предварително.
(следва името на студентката, написала това писмо)
Това момиче има проблем. Той не се състои в това, че тя няма никаква представа как се пише курсова работа и че ще й е за първи път. Проблемът е в нежеланието й да се научи, може би в мързела и безхаберието й, а сигурно й в дефицита на възможности да учи във висше учебно заведение.
Извън студентката, която не знае как се пише курсова работа, а й се иска да завърши висшето си образование – също има проблем. Проблемът е в учебното заведение, в което учи това момиче. Там със сигурност има практика на готово купени курсови работи, а може би и готово купени дипломни работи.
Във връзка с това, нека си задам отново въпросите един по един.
- Момичето пита колко ще му струва една курсова работа по човешки ресурси. Ама, разбира се, че трябва да попита. Тя ще се ориентира по цената – вероятно ще избере този, който предлага според нейните представи най-изгодна цена. Дали ще спечели това момиче, което от втори курс ще тръгне да пазари курсови работи, а след това и може би изпити, дипломни работи и всякакви други неща?
- Преподавателят, който приема курсовите работи, дали той ще спечели нещо от това, че една от неговите студентки му е предала курсова работа, но не се е опитала да я направи сама, а си е платила и купила готова курсова работа?
- Бъдещият работодател на една такава “студентка”, дали пък той няма да спечели, като я назначи на работа във фирмата си?
А може би ще кажете, че печелившият ще е този, който разработи курсовата работа и я продаде?!
{ 1 trackback }
{ 64 коментара }
Николай 23.10.09 в 11:09
Здравейте!
Малкия ми коментар е, че момичето или е открило аутсорсинга или поне иска да си купи ноу-хау. Тя не казва, че иска да и разработите проекта, нито да го предаде 1 към 1. Може би иска да я научите как да го направи, да и разработите въпросник който да приложи или просто да и създадете прототип по който да се води. Това е твърде съмнително разбира се.
Друга възможна гледна точка е в насоката: тя не е студент Човешки ресурси, тя изучава човешки ресурси. Тъй като практиката студентите сами да избират дисциплините си не съществува, можем да предположим, че тя не иска да учи този наложен и предмет. “Ама ще и бъде полезен”, ама нека я оставим сама да прецени.
Още един вариант е просто да ви проверяват какво вършите и колко взимате – параноично, но не е за изключване. BTW не продавате наркотици, а знания – защо не и помогнете? Бизнеса си е бизнес
Поли Гендова 23.10.09 в 11:13
Здравейте,
Тотално съм възмутена от практиките, които се прилагат от нашите студенти за закупуване на дипломни, курсови и научни работи. Затова искам да ви споделя как в Германия се процедира за ограничаването на подобни практики. Аз съм завършила там и за всяка курсова, научна или дипломна работа трябваше да подпишем клетва, с която удостоверяваме, че работата е написана от нас самите. Освен това при цитиране или дори перефразиране на съществуващо чуждо изказване, задължително трябва да се зададе източник (със страница и ред!) в долната част на ВСЯКА страница, тук доколкото знам се изреждат няколко книги на края и после иди ги проверявай…. При подозрение, че работата е взаимствана или преписана следва изключване от университета с доживотна забрана за записване отново. Това е така, тъй като университетие разчитат на научния труд на студентите за да обогатяват библиотеката си, която предоставя всички интересни работи на бъдещите студенти. Професорите немогат да си позволят да сложат подписа си под научна работа, която е взаимствана или преписана. Тук както за студента, така и за самото учебно заведение става въпрос за имидж, нещо което на запад е по-важно от няколкото стотин лева подкуп за вземане на изпит! И на мен ми беше трудно в началото да си напиша първата работа, но сега съм щастлива, че съм положила този труд, който ми се изплаща реално след завършването ми. Така че, не съветвам никой да купува чужди мисли, а да се опита да развие своите – ще видите, че по този начин ползите са главно за вас самите!
Поздрави на целия екип!
Тодор Христов 23.10.09 в 11:13
И бизнесът с наркотици си е бизнес.
Поли Гендова 23.10.09 в 11:19
Здравей Николай,
Доколкото прочетох тук, хората правят обучения по тази специалност – това е помощ, но предоставяне на готова курсова работа по-скоро ще навреди на момичето и бъдещите му работодатели, отколкото да и помогне..поне това е моето мнение.
Поздрави!
Day 23.10.09 в 11:22
Губещо е момичето, а виновният е преподавателят, а не тя. Всъщност не дори преподавателят, а още средното ни образование. Защото там е трябвало да получи тя знанията как се пише курсова работа. как се прави разработка по даден въпрос. Ако някой ме засече, че се учи това по български език и литература – не е така. Там се учи как да се развива литературен въпрос, есе и т.н. Останалите преподаватели, всеки по своите предмети трябва да учат децата как да пишат. Напоследък е модерно да се възлага на учениците да правят презентации. Това е чудесно. По същия начин трябва да им се възлага да развиват теми (не по литература), като се обяснят основите – как се пише резюме, как се избират ключови думи, как се описват литературните източници. Но понеже това го няма като изискване в училищните програми, тежката задача се пада на университетските преподаватели. Не да кажат само “Имате да пишете курсова работа”, а да подадат примерни теми (ама не такива, дето и те ще трябва да изсмукват от пръстите си, за да напишат нещо по тях), да отделят половин час за разяснения относно структурата и правилата на курсовата работа. Да са готови да обсъдят с желаещите подготвенто от тях, да им дадат “жокери” за подобряване и т.н.
Пиша така разпалено, защото точно в момента се сблъсквам с проблема. Проблемът на голяма част от българските университетски преподаватели да влязат в XXI век. Програмите и наименованията на изучаваните дисциплини се сменят, преподаваният материал и начина на преподаване – не.
Иво Илиев 23.10.09 в 11:27
Не виждам разлика между това студент(или родителите му) да си плати семестъра във ВУЗ и това да си плати консултация или уроци от специалист за да увеличи знанията си.
Проблемът е, че тук може да говорим не за консултация и развиване на знанията, а търсене наготово някой да свърши ангажиментите на някой друг.
В случая (може и да бъркам), доколкото разбирам, момичето първо е търсило в Интернет информация(така пише тя), покрай търсенето на информация е попаднала на сайт, където има екип специалисти и е поискала помощта им. Въпрос на бъдеща комуникация е дали момичето всъщност иска консултация, с която да обогати знанията си, или просто иска някой наготово да й свърши задачата. С други думи какво трябва да се разбира под “помощ” в случая?
Николай 23.10.09 в 11:31
Здравейте Поли,
Радвам се, че схващате идеята ми и съм съгласен с вас за евентуалната вреда върху съзнанието и карирерата на момичето.
Аз обаче съм учил в България и вероятно в същия университет като нея – УНСС. Факт е, че повечето писмени работи са проформа. Факт е и че никой не ти дава добро задание и препоръки (guidelines). Понякога задължението да се сътвори подобно нещо е по-скоро слух дори, няма кого да попиташ и с кого да се консултираш. Колегите ти са специалисти в опазването на интелектуална собственост и си траят също. Тогава попадаш във вариантите: Пишеш нещо, ама наистина нещо. Развиваш си интуицията и шестото чувстово, но не и реален опит; Не пишеш нищо; Преписваш нещо чуждо и го преработваш.
Оцеляват адаптивните.
emilia 23.10.09 в 11:41
Определено този, който напише курсовата работа и я продаде няма да е на далавера – струва ли си да си изгубиш времето заради нечий мързел и затова да получиш 50 лева?!
От друга страна какво можем да очакваме от студенти, чиито преподаватели дословно копират труда на свои колеги и го представят като свои “лекционни записки”, след които липсва използваната литература, от която те са преписали (въпросните представители на академичното общество обаче нито питат колко струва да представят труда на колегите си като свой, а се съмнявам, че биха заплатили исканата им цена)?!
Ау, ама в нашия университет не правят така!
Тъй ли?
Поли Гендова 23.10.09 в 11:43
Здравейте Николай и Дей,
Прави сте напълно за това, че в университета трябва да се разясняват поне “правилата” за писане на подобни работи. Аз пак искам да дам пример от моето следване – ние имахме задължителен курс още в първи семестър “Как се пише курсова работа”. В този курс учихме как се подрежда работата, как се търсят и описват източници и накрая на курса писахме примерна работа, която не се оценява. Може би ако някой преподавател чете това, може да се опита да улесни студентите като въведе подобен курс и в нашите университети..незнам, но на мен този курс много ми помогна, както и факта, че беше задължителен
)
Усмихнат уикенд на всички!
Поли Гендова 23.10.09 в 11:46
Всъщност като си чета собствения коментар ми звучи доста наивен..ако наистина се въведе подобен курс и всички започнат да мислят и пишат сами много хора ще останат гладни…
emilia 23.10.09 в 11:48
Привет Поли Гендова,
Идеята е превъзходна! Ще ми се да съм преминала и аз такъв курс.
Тодор Христов 23.10.09 в 11:56
По повод на коментарите на Поли Гендова и Емилия, искам да ви насоча към следните две неща:
1. На българския книжен пазар много отдавна има издадена на български език чудесна книга, с автор Умберто Еко. Книгата е със заглавие “Как се пише дипломна работа” (издадена е 1999г.), а написаното вътре е валидно в голямата си част и за курсовите работи и други разработки. Книгата може много лесно да се намери в интернет книжарниците, при търсене в Google по заглавието+автора й, не знам дали все още е налична (ето само един малък откъс от нея), ние имаме едно работно копие в библиотеката си.
2. Наш читател, който е сериозно в сферата на дипломните и курсовите работи, е създал отличен PDF документ, който е озаглавен “Как се пише дипломна работа – голяма обединена теория”. Там е разяснено подробно и много детайлно всичко около дипломните работи, като принципите и особеностите могат нетрудно да се приложат и за други университетски разработки. Вижте този документ- в него има много правила, линкове към външни източници, методика на работа и т.н.
Николай 23.10.09 в 11:59
Само за секунда исам да защитя и преподавателите. И те не са виновни напълно оценявайки една очевидно fake работа с положителна оценка. Има си конкеретни причини – а. трябват им хора за магистратура и б. трябва да покажат прогрес в студентите. а. е доста очевидно – нямат интерес сами да откажат “клиенти” на учебното си заведение, а оттам и да останат без работа. б. е теорията, че вилзаш млад, зелен и глупав – получаваш 2-ки, 3-ки и 4-ки. Но с тяхна помощ към IV курс си вече Човек, развит и облагароден. б. води и да недооценени работи в началните курсове. Оценките са там като атестация на преподавателите и трябва да показват възходящ тренд! И това се прилага с пълна сила…
Поли Гендова 23.10.09 в 12:08
Тодор, това е чудесно, че има такава книга на български език! Ето че, който търси намира
А на който не му се занимава с “глупости” си плаща 
emilia 23.10.09 в 12:28
Благодарности и от мен към Вас, г-н Христов.
Вече имам опит в писането на дипломна работа. Но ми предстои още едно дипломиране и смятам, че има какво да науча от линковете.
Искрено се надявам и други читатели да споделят мнението ми.
Тодор Чолаков 23.10.09 в 12:49
Това е и причината работодателите все повече да разчитат на препоръки, тестове, стаж и опит, а не на дипломи.
Наскоро си сменях работата и през всички интервюта на които ходих, нямаше един случай някой да ми поиска дипломата за висше образование.
За сметка на това имах доста тестове, разговори със специалисти и подобни, които можеха доста точно да преценят знанията ми.
Тодор Чолаков 23.10.09 в 13:07
Да, има и това нещо в университетите. Записват се дисциплини, които не са интересни на учащите, за да се запълни хорариума. И естествено въпросните учащи след това търсят лесния начин да минат тези изпити.
Един пример във ФМИ – специалност информатика по времето когато учех там, трябваше да запишем определен брой “изборни дисциплини” и те бяха разделени на категории – “информатика”, “приложна математика” и “математика”. От всяка категория трябваше да се направи определен хорариум. В един момент се оказваше, че трябва да запишеш повече математики отколкото информатики. Ами аз съм влезнал “информатика”, а не “математика”. За какво са ми тези математики?
И за онези, които са на мнение, че “все някога ще ти потрябва” – работя като програмист от десет години. Не е имало случай да ми потрябва нищо друго освен така наречената “дискретна математика” и то в най простия и вид. Което означава, че две трети от следването ми е отишло напразно.
А причината за това? Преподавателите математици са повече от преподавателите информатици. Итрябва да си запълнят хорариума.
Allisa 23.10.09 в 13:40
Изглежда, че конкретно работещите т.нар. “Човешки ресурси” доста често са си купували курсовите работи. Все повече работодатели са недоволни от начина, по който подобни “специалисти” подбират персонала им. Е, не са малко и тези, които още разчитат на тях, тъй че няма нищо чудно, че масово липсват служители с адекватно отношение към работата, във всички сектори. Кадърните обикновено не минават още първото интервю.
guuchan 23.10.09 в 13:42
Мисля, че сте прочели писмото й с лека предварителна настроеност. Като някои от хората изказали се, мисля, че не трябва да се съди прекалено бързо мацето
. Иначе наистина не виждам смисъл изобщо да се съди изборът на хората, какъвто и да е той. Иска да си купи диплома – има продаващи, яко – пазарна търговия 
Все пак доколкото разбирам се страхувате, че това е определен тип изграждане на манталитет и неподходящо справяне със ситуации, дори и за бъдеще или изграждане на поведенеие, в което се очаква всичко наготово…И все пак избора е единствено на човека. Ако той иска да е безделник – дали на работа, в училище или универаситет, то няма кой да го спре. Винаги може да се уволни такъв човек, може и да не се наема. Въпросът е как ще разберем, че е такъв, за да не го наемем, примерно след време на работа? Ами реално не знаем. Но това не значи, че трябва да ги линчуваме. Все пак хората на този свят са много и различни, не може всички да са отговорни.
Не е правилно да се съдят и студенти, които не им се учи записаното и гледат да го изтикат. Това е така, защото когато си още в 10 клас, трябва да се ориентираш с какво ти се занимава. В повечето случаи избираш нещо земно, щото все пак астронавти или астро-физиците в България не са популярни
и естествено нещо, което се заплаща добре и се търси добре. Но никога не знаеш дали реално ставаш за тази работа. Едно е да ти се иска, друго е да можеш. И се оказваш в среда сред можещи хора, с ентусиазъм, който би угаснал, когато видиш, че очакваното от Вуз-а не съвпада с реалността. И после или се преориентираш към друго или си казваш, че си некадърник, но тъй като си изгубил мноого време в подготовка за влизането и след това във вземането на две дузини изпити, решаваш, че не искаш това да е загубено време и просто завършваш с нежелание и дори с отвращение. Дали от себе си или от уни-то, това вече е въпрос на изграден характер 
Ива Фъзлова 23.10.09 в 14:22
Специалистите да и препоръчат не курсова или дипломна работа, а полезен материал, който да седне, да прочете и да се напъне сама. Винаги има първи път и не е болка за умиране. Как ще се научи, ако все получава нещата наготово! Лошото е, че освен платени се предлагат и безплатни курсови и дипломни работи в реферати – на цената на изпратен смс. Далеч съм от науката Човешки Ресурси, но смятам, че тези хора са и добри психолози, нали така!
Божо 23.10.09 в 14:44
Както и други коментиращи отбелязаха, никъде в писмото момичето не пише, че иска готова курсова работа.
Може би иска само консултация?
Тодор Христов 23.10.09 в 14:57
Ще се опитам да разсъждавам реално, като преди това обаче ще си представя, че ми предлагат да заложа голяма сума пари, да речем 10 000 лева, на една от следните възможности:
1. Студентката иска готова курсова работа срещу заплащане (защото си няма и идея как да я направи сама, или няма време, или не иска и т.н.)
2. Студентката иска само платена консултация, а не готова курсова работа.
На мое място на кое бихте заложили, ако трябваше да избирате?
Не си правя никакви илюзии, че става дума за платена консултация. Шансът за това оценявам на 1:100. Ако един студент има нужда от консултация как да си напише курсовата работа, най-елементарното е да потърси такава от своя преподавател. Всички преподаватели имат обявени часове за консултации, отделно от това с тях могат да се консултират и в самите часове или след края им, също. Освен това, може да се консултира с колеги, колежки, да почете в библиотеката и т.н.
Днес във страницата на NovaVizia.com във Facebook един човек отбеляза следното: “Тази студентка е капка в морето” Аз споделям мнението му, защото бизнесът с готови курсови и дипломни работи процъфтява и както каза и Ива Фъзлова по-горе, продават се и срещу един SMS.
Николай 23.10.09 в 15:15
До господин Христов
Искам да отбележа, че отбарнително/оправдателната ви позиция в последния пост не е неоснователна. Още при първия прочит на статията в мен се появи симпатия към това момиче (тя умее да дефинира и признава проблемите си, както и да търси начин за решаването им) и горчив вкус от появата на писмото й пред публика. Това е ситуация в която пападам ежедневно. Знам, че каквото и да попитам в магазина, продавач-консултантите ме одумват с “Глей го па тоа не иска сониериксона, само нокия бил телефон – смешник”. Ако си признаеш пред доктор, ще знаят и чистачките в поликлиниката. Ако пишеш до фирма, ще си в блога им.
Хубаво е да коментираме проблем като цяло. Но конкретния случай вече граничи с риалити предаване. Остава да поканим момичето и Патрашкова!
Тодор Христов 23.10.09 в 15:18
Николай, сериозно съжалявам, че така тълкувате коментара ми.
Ето още един материал по подобен повод, в случай, че не сте го чели все още. И там проблемите на автора на писмото са доста ясно дефинирани.
Татяна Христова 23.10.09 в 15:53
Здравейте на всички, които коментирахте до сега този материал!
Оформят се засега няколко групи мнения. Във всяка една от групите мнения, има опити да се разреши проблемът. Това лично мен ме удовлетворява – значи виждате, че има проблем. Има сигурно и такива, които виждат някакъв проблем, но не им е удобно да го назоват с истинското му име.
Друг е въпросът, че в горните коментари се забелезват различия – един вижда проблемът в една област, друг – в друга област.
Проблемът е морален, уважаеми приятели. Никой не печели в този казус!
Нима може да спечели едно младо момиче (или маце, както искате така го наречете), което тръгва напред в живота с лъжи?!
Нима може да спечели учебното заведение, което допуска лъжата?!
Нима може да спечели работодател, който приема на работа лъжец?!
Ако вече сме свикнали с лъжата, то наистина ще е много жалко! И понеже почти всички сте млади хора – нека ви попитам, спомняте ли си като сте били деца, вашите майки да са ви учили да не лъжете, защото човек, който лъже, няма да отиде надалеч?! Ако не си спомняте…има сериозен проблем, наистина.
BusinessWorkshop 23.10.09 в 16:10
От прочетеното не ми стана ясно дали момичето иска да купи курсова работа или иска допълнително обучение и това трябва да се уточни.
А вината е именно в преподавателя и системата а не в нея. Тя не казва, че не иска да я пише, а че няма представа какво да напише. За съжаление съм забелязал, че желанието на БГ преподавателите да комуникират и да бъдат ясни и открити не е много голямо. Като правило всичко се свежда до мъгляви насоки с явна цел да се насади паника и страх у учащия с цел може би придобиване на по-голям авторитет??? По време на обучението ми в Канада се ползваше една система Moodle ( мисля че е безплатна ) , като всички задания се качваха чрез нея в Интернет и бяха достъпни до всички студенти, имаше си и форум към всяко задание и форма за въпрос към преподавателя и ако нещо е неясно по заданието веднага се коригираше ( няма как да дадеш мъгляви насоки като заданието ти е качено в Интернет всички да го видят нали? ) . Няма да гониш преподавател да го питаш нещо и.т.н. – просто му пращаш въпроса и си ОК. Освен това хубавото беше че можеш да си предадеш заданието онлайн до 00:00 на съответния ден когато изтича срока. Ами да въведат нещо такова нашите мили образователи , да видите как ще се променят нещата. Безплатно е , пести се хартия. Ама някои преподаватели не им се излиза от тъмния век – по добре е студентите да тръпнат в страх, а други просто не им е по възможностите да го направят.
Тодор Чолаков 23.10.09 в 16:24
Преподавателите с които съм имал работа са били винаги дружелюбно настроени. И това е напълно нормално. Все пак, опитваме се да развием общи идеи в една и съща област.
Но има значение кой и как задава въпросите.
Едно е да ти зададе въпрос колега, който е бил на лекциите, направил е поне опит да разбере какво си му предал и иска някакво уточнение или допълнително знание.
Различно е да ти зададе въпрос “колега”, който за пръв път идва на лекции в края на семестъра, няма си представа за какво иде реч и едва ли не, трябва да му обясниш целия предмет за един час.
Много ми беше странно на времето, как колегите ходеха на консултациии. И идеята беше едва ли не на тези консултации да им бъде обяснено всичко което те не са си направили труда да научат през семестъра. Е как ще стане това ?
И кой преподавател след това, ще има желание да се занимава с въпросните студенти.
Илиева 23.10.09 в 18:42
До тези, които споменават часовете за консултации, а и до другите.
Дайте ми пример с университет, факултет или поне катедра, в която не само всички преподаватели имат ясно написани надписи на вратите на кабинетите с информация в кои дни и часове са им консултациите, но и наистина можеш да ги намериш в тези дни и часове в кабинета си. Сигурно би било твърде много да искам в допълнение и някаква указателна бележчица, ако случайно в тези часове преподавателят е зает и не може да се появи.
Lord of Strategy 23.10.09 в 18:49
Даите и координатите ми и ще и помогна при това безплатно
не намирам нищо лошо в това
Татяна Христова 23.10.09 в 19:25
Lord of Strategy,
Та Вие сте “Лорд”! Сиреч “благородник”.
Наистина ли не намирате допирни точки с морала?
Николай 23.10.09 в 19:41
“Нима може да спечели работодател, който приема на работа лъжец?!”
Госпожа Христова изтъква на преден план морала и нарича хората като момичето “лъжци”.
Задача за 2ри клас:
Автомобил се движи със скорост 95км/ч при ограничение 90. Пътуването минава безаварийно. Нарушител ли е водача?
Нормативен отговор: Да
Морален отговор: Ми да, ама няма проблем
За работодателя си той е: нормален човек
Задача за 3ти клас:
Автомобил се движи със скорост 95км/ч при ограничение 120. Пътуването завършва с инцидент – загинал пешеходец по доказано невнимание на самия пешеходец. Нарушител ли е водача?
Нормативен отговор: Не
Морален отговор: Трябвало е все пак да е по-внимателен. Той завинаги ще остане убиец.
За работодателя си той е: нормален човек
Извода: контекста е по-важен от мама. Тя дава съвети, които не могат да бъдат грешни (по идея, защото ако кажа истината пак мога да навредя), но от нас зависи как ще постъпим. И по-важното – това момиче е тотално несправедливо да се каже, че работодателя му наема лъжкиня или бъдещият и съпруг взима лъжкиня. Това са различни събития с различен контекст и следва да бъдат разглеждани отделно.
Йордан Кръстев 23.10.09 в 23:42
И тъй,
Момичето пише дословно :”Имам задача да направя курсова работа на тема управление на човешките ресурси за избрана от мен българска фирма.”
Аз поне,не прочетох молба за купуване на курсова работа!
По вероятно е да става дума,за това,че автора на писмото няма позната фирма,която да я приеме и да и позволи извършването на съответните за целите на курсовата работа дейности.Както и ,да и даде възможност да ползва необходимата и информация!
Такъв,един ред на мисли ми звучи най-правдоподобно !
Другото ми наподобява на прокурорски изцепки по обвинение за помисъл и намерение!
Allisa 23.10.09 в 23:50
Йордане, не знам какъв си, но в моята професия колегите обикновено посрещат подобни искания с думите: “Тук не е учебна база. Тук се работи.” И си е така. Когато работиш с клиенти и пари не можеш да си позволиш да обучаваш някой, рискувайки името си. Е, срещу заплащане може и да опиташ. Не мисля, че в другите сектори е по-различно.
Martin 23.10.09 в 23:54
Искрено се забавлявах докато четох коментарите. Няма да засягам самата статия и до болка дъвканата и тематика камо ли автентичността на “писмото”, което силно ме съмнява да е реално.
Искам само да поздравя Николай за начина по-който държи на мнението си, въпреки че Тодор на няколко пъти вкарва доста некоректни и как да кажа… еомоционални примери и залози с цел да го отклони
Йордан Кръстев 24.10.09 в 00:21
Аллиса,Алиса,
Искаш моето CV,или как да разбирам нескрития интерес у теб да разбереш “какъв съм”?!
Ако,все пак,бе прочела по-внимателно,онова,което е написано в “писмото”,
то щеше да срещнеш въпроса:”какво ще ми струва?”.
Така,че “опитаи”!
Но същевремено се замисли и върху позицията,която защити току що !
Евгени 24.10.09 в 08:17
Здравейте,
Прочетох всички коментари по-горе и не мога да се стърпя да не се включа. Общо взето се открояват две позиции за виновността на момичето, поискало готова курсова работа. Аз съм на мнение, че тя е виновна толкова, колкото и всички останали участници и заинтересовани лица: преподаватели, работодатели, продавачи на курсови, та дори и родителите и средата на момичето. Защото всички са свързани от едно нещо, а на микро ниво всеки ще потвърди, че виновен за проблемите в семейството или във връзката на двама души никога не е един.
Но това, което исках да акцентирам, е друго. Kато един студент по финанси, ще използвам наученото по макроикономика, за да защитя позиция. Бизнесът с курсови работи процъфтява. Очевидно, щом за някакви смс-и си купуваш дипломна, а преди години беше над 100 лв. Това значи, че много нови пазарни участници са навлезли, конкуренцията се е изострила, продуктовото разбообразие е нараснало, обхванати са повече клиенти, профит маржина е смален и бизнесът процъфтява. Той, обаче, попада в сивия сектор и е нелегален. Ами аз пък ще кажа: Много важно!! Какво като е нелегален, след като мерките за контрол и наказание липсват?! Защо цената на наркотиците е висока (всъщност кой ли я знае колко е…)? Защото наказанията са високи, а контролът е налице. И добре, че е така, иначе щяхме да си купуваме дози с смс-и по нета и да си ги плащаме с наложен платеж от вкъщи.
А кой трябва да упражни контрол? Отговорът е всички! Държавата, ще каже всеки първосигнално, но държавата сме ние. И всяка страна ще го направи по свой начин: 1) преподавателите: няма да позволяват на студента да завърши или да му пишат текущ контрол (за курсова) и дори да могат да го изключат (плагиатството и измамата не са леки престъпления, нали); 2) работодателите: поне да се интересуват от куртоазия за успеха на студента и какво е защитил. Те като че ли са най-слабо заинтересованите. 3) Родителите: морал и отговорност, те знаят много добре какво значат тези принципи; 4) приятелите: Те се забавляват най-много, все пак са на един акъл със студента и те също имат нужда от влияние. А за продавачите – да се намесят изпълнителната и съдебната власт. Друг освен тях не трябва да раздава правосъдие.
Искам да поздравя г-жа Христова за инициативата да подеме тази дискусия! Аз лично съм против тази практика и никога не съм наливал пари в този бизнес. За мен е въпрос на себеуважение и престиж да си напиша курсовата/дипломната, защото ценя възможностите си и формирам сам образа, който искам да имам. Освен това, не смятам, че хора, които не могат да намерят време да отделят за висшето си образование, имат място във ВУЗ-овете. Съжалявам за подробното мнение, но аз като обикновен човек, все още работя над способността ми да казвам много неща в малко думи, моля да ме извините!
Поздрави!
Тодор Христов 24.10.09 в 08:53
Мартине (коментар 34), сериозно грешиш:
1. Примерът е изцяло автентичен и се състои в следното – студентка търси помощ за написването на курсовата си работа срещу заплащане. Тя отправя предложение за получаване на оферта към нас (за други хора и фирми не знам) за съдействие по отношение на курсовата й работа, в което по делови начин се интересува от СРОКОВЕ и ЦЕНИ.
В този малък казус става дума за личния образователен ценз на един човек и начините, по които се опитва да го спечели. Ако някой иска да бъде наивен и да си мисли, че целта на писмото е някаква друга – ОК. Аз лично намирам за много наивно да се смята, че след като студентката получи т.нар. “помощ” по своята лична курсова работа (срещу пари), тя ще отиде и ще каже на преподавателя си – “Вижте, това е моята курсова работа, но когато я четете и оценявате имайте предвид, че съм си платила на фирма за нея, не е точно моя, едни други хора ми я написаха (помогнаха да я напиша).” Няма да го направи, а ще представи въпросната работа като своя лична. Може би за някои това също е ОК. Тяхна работа е – въпрос на ценностна система.
2. Нещата са ясни и примерът, който даваме тук е вероятно един от многото, които други хора в България на друго място могат да дадат. Темата не е “до болка дъвкана” в NovaVizia.com, както казваш, при нас това е може би едва втората статия на подобна тема.
3. Що се отнася до несериозните квалификации, които отправяш лично до мой адрес (не за първи път между другото) – ще се радвам повече да не го правиш.
Тодор Христов 24.10.09 в 09:33
По-долу помествам всички коментари, оставени по повод на този материал в страницата на NovaVizia.com във Facebook (като този на Поли Гендова е публикуван и там, и тук по-горе от самата нея):
Polly Gendova:
nikoi ne se e rodil nauchen.. vsichki sme zapochnali ot njakude, taka che e bezumie da tursite gotovi raboti, vmesto da se opitate da gi napishete sami..ami posle s diplomnata kak shte se spravish??
Nedko Ster:
prava e Polly, ako se probva6 nqma da e izli6no
Polly Gendova:
znaete li, che v Germanija izkljuchvat direktno ot universiteta, samo pri podozrenieto za prepisana rabota? Tam podpisvash kletva, che si pisal rabotata si sam, i vseki citat koito se izpolzva trjabva da bude jasno oboznachen na vsjaka edna stranica! E, jivi sme oshte i nikoi ne ni e ubil za tova che sme pravili greshki v nachaloto, naprotiv – chovek se uchi ot tjah..mnogo sum vuzmutena ot praktikite tuk!
Grigor Hristov:
Това момиче е капка в морето.
Pavlina Popova:
Проблема на по-голямата част от учащите се в момента е не, дали могат или не могат да пишат, а че си нямат понятие от материята, която изучават! Има ли знания – думите потичат сами!
Mariana Petrova:
Много е жалко, че купуването на курсови работи се превръща в масова практика. След като завършат университета тези “специалисти” ще очакват да се реализират в реална бизнес среда – как тогава ще се справят с ежедневните казуси като не са се научили да събират и анализират фактите, да правят изводи и да дават препоръки? Много е жалко, че и университетите у нас толерират тази практика и “произвеждат” на конвейр “специалисти”, които не са достатъчно добре подготвени и са си създали (поне според мен) доста порочни “навици” да получават наготово решения…
Rossy Jeliazkova:
Ха, за плагиаризъм никoй нищо не е чувал май а? И в US практикуват изключване за преписване, а преподавателите обикновенно посочват ресурси, които помагат при оформяне на курсовя проект или имат формат, който е стандартен за определената индустрия.
Татяна Христова 24.10.09 в 09:57
Благодаря на всички за коментарите! Сред тях има такива, които съвпадат с моето мнение и такива, които не съвпадат с моето мнение.
В допълнение ще кажа, че съм впечатлена още и от 3 неща:
1. Когато трябва да наричаме с истинските им имена постъпките на кражба, корупция, измама и лъжа на държавно равнище – на всички ни е приятно да правим това. Дори викаме силно “У-у!”
2. Когато става дума за нещо, в което участваме, някак си се стесняваме, неудобно ни е, виним другите, оневиняваме. Но нечестността и лъжата са нечестност и лъжа, нали?
3. Повечето от коментарите не са насочени към 3-те въпроса в края на този кратък материал, което също е показателно как мислим и на какво обръщаме внимание! С това не си помагаме да дефинираме проблема и естествено, че това ни отдалечава малко или много от неговото правилно разрешаване.
Ева Добрева 24.10.09 в 09:58
Дали ще направиш сам курсовата си работа или не е въпрос на личен избор. По мое мнение, ако искаш да научиш нещо в университета, то трябва да правиш точно това – да четеш, да си пишеш курсовите работи и проекти. Но това е моето решение и моят избор. Всеки си има право на такъв, нали това е демокрацията. Всеки човек има причини да прави определени неща и ние няма как да ги знаем. Колкото хора има на този свят, толкова и истини. Може би момичето, в случай, че наистина е искала да купи готов проект, си има своите причини. Не ми се ще да я нарека лъжкиня или мързелива, защото няма черно или бяло, всичко е различни нюанси на сивото и аз няма как да знам към кой цвят клонят нещата в нейния случай. Може би беше по-добре вместо да и лепим етикети да се опитаме да стигнем до дъното на проблема и по-скоро да се запитаме – кога и защо стана така, че студентите да си купуват курсовите работи?
Тодор Христов 24.10.09 в 10:23
Ева, да, кога и защо стана така, че студентите да си купуват курсовите работи?
Защо е това търсене на подобни услуги от страна на студентите (а има ли търсене, обикновено има и предлагане)? На какво се дължи то?
Ето моята лична практика:
Когато аз бях студент (първи курс станах през 1993, защитих магистърската си теза през Януари 1997), този феномен с купуването просто го нямаше, не и в моя университет. И тогава имаше преподаватели, които не преподават ясно и точно, и тогава имаше неясноти и объркване в някои студенти (за много неща – бяхме млада специалност тогава – “Маркетинг и мениджмънт” се казваше), нещо повече – изобщо го нямаше това богатство на литература и всевъзможни помагала и източници, което има сега, а за интернет да не говорим – просто нямаше такъв (!)
Но аз не помня да съм чул или да са ми казали от първа ръка, че някой от моята група или моя поток си плаща за курсова или дипломна работа. Помня, че имаше силни студенти, имаше и “средни”, и откровено слаби, но силните получаваха шестици, средните 4-ки, а някои от слабите просто не завършиха.
Ева, ти и хората, които като теб са студенти и учат в момента може би могат по-точно и актуално да отговорят на въпроса – кога и защо стана така, че студентите да си купуват курсовите работи?
Ива Фъзлова 24.10.09 в 10:24
Бих посъветвала девойчето да не си купува курсова работа, защото в такъв случай би се доверила на специалиста, все пак е платила за това. Ще я прочете (евентуално) повърхностно, няма да зарбере същността на модела и рискува да се провали при устен отговор на въпроси от страна на преподавателя. Обективното ми мнение се базира на наблюдения отпреди 5, 6 години, когато бях студентка, едва ли сега е по-различно, дори съм на мнение, че младото и ново поколение е … ще се изразя така “жертви”, а всеки от Вас знае какво имам предвид. Няма да разнищвам образователната ни и морална система, нито държавната политика, но общо взето не живеем в “нормални” условия, за да съдим прекалено строго.
В такъв случай всеки трябва да използва своята съвест (възпитание и придобиване на такава в семейството, още от ранни години), защото … смятате ли, че образованието ни е на ниво? Наистина ли вярвате, че нашите университети бълват специалисти, защото аз дълбоко се съмнявам в това.
Завършила съм Маркетинг и Реклама, бях отлична студентка, получавах високи оценки, харесвах материята, която изучавах … изобщо бях върха! И какво от това?!?!
Разбира се, че по време на следването ми и аз съм срещала трудности при написване на маркетинг план, но никога не предоставях download-вани курсови работи. Да, свалях ги, дори още са ми в РС-то и ми напомнят за онези години. Това, което правех аз е да ги препрочитам многократно и да взаимствам структурата, плановете от тях, а съдържанието, точка по точка, си го пълнех сама. Вероятно, защото ми беше адски интересна материята, това да си напиша сама курсовата работа (хубава или лоша) си беше предизвикателство за мен. Вследствие на това тази курсова работа си беше моя-мои мисли, мои думи и това предполагаше, че можех да я преразкажа безупречно по всяко време, защото с писанията си изразяваш самия себе си, своя мироглед, своите виждания и усещане.
Съветът към момитечо ми е:
- Свли си подобни курсови работи и чети, чети, чети …
- Купи си книги и чети!
- Поискай помощ от приятел, дискутирай в специализирани форуми, блогове темата!
- Рови се ви Интернет и чети, взаимствай структури, в днешно време има по всичко и по много (по мое време имаше само dir.bg и abv.bg)
- Напиши си я сама, след това ще се чувстваш значима и доволна, готино е, повярвай ми, а и ще си заобичаш творението, ще му се радваш някак си, ще вдъхнеш живот на празните бели листа. В противен случай, ще получиш шестица, но това ще е нещото, което просто е преминало през живота ти и ти не си успяла да извлечеш ползите за себе си от този шанс, който ти се предоставя.
Дори и да получиш 3, 4 …, това ще си е твоята оценка и повярвай ми рано или късно ще имаш възвращаемост за труда си. Жертвай шестицата, какво е една отлична оценка? След 5 години изобщо няма да си спомняш, че по този предмет си имала 6, но ако си я напишеш сама, па макар и не толкова професионално, ще си спомняш, че това е твое дело, дори съм сигурна, че ще си я запазиш в архивите!
По време на следването ми аз работех, но не по специалността ми. След като се дипломирах, имах щастието да започна работа като маркетинг специалист в една фирма. До тогава не бях прилагала на практика знанията си от университета, бях доста стресирана и объркана, но поех този риск. Никога няма да забравя, когато ми възложиха задача да проуча предпочитанията на клиентите и да направя анализ на конкурентите. Прибрах се уплашена вкъщи, страхувах се, че няма да се справя и препрочитах глави от тухлата на Котлър …. и пак, и пак, и пак….и нищо! След време осъзнах, че има разлика между теориите и практиките, трябва да влезнеш в играта, за да придобиеш опит. Теорията ти дава основа, която ти трябва да напаснеш спрямо твоя продукт и твоите клиенти, да успееш да приложиш модела и да го накараш да работи. Да, книгите ми помогнаха, но не можеш да работиш по книги, трябва да вкараш нещо и от себе си, да бъдеш креативен и изобретателен и постоянно да се ограмотяваш, да разширяваш мирогледа си.
Смея да твърдя, че отличната ми диплома не ми помогна особено. Помогни си сам, за да ти помогнат и другите! Нищо в този живот не ти се дава наготово, съществува просто шанс, а от там нататък се доказваш сам! Днес ще си купиш курсова работа и ще изкараш шестица, но утре няма кой да ти заслужи заплатата вместо теб, нали така? Всичко е въпрос на съвест и любознателност, всичко е въпрос на време и опит, но за всичко това трябва всеки един от нас да се потруди, разбира се, ако му е интересно и го влече, като материя. Познавам много хора завършили “Електроника” в ТУ, работещи, като програмисти и то доста добри. Всеки трябва да работи и да се развива в насока, която е близка до самия него и която му е интересна, като дейност! Смятате ли, че през 1998 г. някой знаеше какво е маркетинг в БГ и как се прилага той?! Категорично НЕ! Дори аз по това време не можех да си обясня, какъв точно професионалист бих станала и каква работа предполага тази специалност, след като завърша образованието си, но рискувах! Тогава на мода бяха специалности от рода на: Банково дело, Финанси и кредит и т.н.
Оф…много се разписах, рано, рано….! По отношение на морала и лъжата в следващ мой коментар ще споделя с вас едно мнение, на един загадъчен и добре изразяващ се човек, което прочетох вчера. Защо лъжем по време на интервю, защото ни се налага понякога и не сме аморални ние, лъжещите на интервюто, а някои непочтенни работодатели, отказващи да приемат чистата истина в очите!
)
Е, това беше от мен!
Ива Фъзлова 24.10.09 в 10:32
Ще си позволя да цитирам и публикувам мнението на един човек носещ прякор “Timur&commandos”. Прочетох го във форумите на КАРИЕРИ, а темата е: “Тайните на спонтанната кандидатура”. Оставям Ви сами да размишлявате и дискутирате. Скоро и аз се сблъсках с подобен проблем, бях откровена по време на интервю и не получих разбиране, а доза съмнение … и какво от това?!
” Маркос
Интересен феномен, трябваше да го споделиш с консултантите тук…:))
И е много разпространен.
Знаеш ли, всички гурута на човешките ресурси ни съветват едно и също – на интервю да не говорим против бившия си работодател, ако искаме да не се лишим от всякакви шансове. Това е точно така, но защо? Ако ги попиташ, ще получиш доста мъгляв отговор с смисъл, че подобно поведение щяло да те покаже като злобна и дребнава личност, че не им била приятна перспектива да говориш след време същото и за тях и т.н….На мен ми звучи несериозно.
Хайде да направим една аналогия – понеже собствениците искат от нас да обичаме фирмата им, нека приемем, че новата работа е като ново гадже
. Е, ако на това ново гадже кажеш, че предишната ти приятелка е била тъпа, грозна, с просташко държание, нелоялна и т.н. – новото ти гадже ще се обиди ли? Очевидно – не. Ще те зареже ли на секундата, понеже след време може така да говориш и за нея? Малко вероятно. Очевидно логиката…
Прочитане на целия коментар на професионалните съветници нещо куца.
Обаче – ако споделиш, че предишната ти прятелка е била гадна сополана и в същия момент новата посегне да избърше с ръкав носа си – край на любовта.
Тоест, истинската причина да не говорим против предишния си работодател, описвайки защо сме го напуснали, е опастността този, при когото кандидатстваме, да се познае в описваната ситуация. Тоест, при него е абсолютно същото, ако не и по-зле.
Въпроси “защо сте си сменяли толкова често работата” задават интервюиращи, които работят за човек, при когото хората много често напускат, при това – повечето от тях. За което, естествено, си има обективни причини. Този, при когото проблемът не съществува, не пита за подобни неща (освен някои посредници, които си имат стандартен списък с въпроси и този фигурира в него).
Така че не се ядосвай на подобна реакция. Вероятно си избегнал по-големи неприятности. “
Бранимир Парашкевов 24.10.09 в 10:57
Четох някои от коментарите по-горе, но не всички. Има мнения, които съвпадат с това, което мисля, но има и доста крайни противоречия. А най-силно впечатление ми направи това, че се разглежда все едно това е съд
Моля ви, това става твърде много.
Относно писното по-горе от Ева, че момичето е имало причини – това някой да ти напише курсова работа е пълен абсурд. Та нали тази работа точно показва какво си научил/а. А най-малкото има толкова много изписано и направено за всяка една дисциплина, която се е зародила, че е обидно да не можеш да намериш материали. Друг е въпроса, че е много по-лесно да си клатиш краката и да чакаш. Но както и да е…това не е единстеният такъв случай…А по-горе някой бе писал, че в Германия не е така – един близък приятел учи там и ми разказ, как българска фирма там пише дипломни работи за повечето големи университети, като издават дори фактури. Той бе подал и оплакване, но всичко им е редовно, та посредством тях много германци и научилите за тях българи минават напред и там. Уникално…
Ива Фъзлова 24.10.09 в 11:00
@Бранимир Парашкевов
) ние българите сме уникално изобретателни! Бизнес с писане на дипломни работи в Германия, голям смях! 
)))))
Бранимир Парашкевов 24.10.09 в 11:03
Представяш ли си…че и финансови документи издават
Ивалина Ташева 24.10.09 в 11:11
Изненадана съм от голямата активност по темата
Дори нямах търпението да прочета всички пространствени коментари, но не бих могла да остана безмълвна, защото имам директни наблюдения от хора, които си плащат обучението да овладеят допълнителна квалификация в престижен български университет. Всички записани имат магистърска степен в друга област, а някой и по две. Обучението е 4 семестъра, 80% от преподавателите се отнасят твърде отговорно към предполагаемо мотивираните специализанти. ДА, ама НЕ – 90% от обучаващите се открито посочват като мотив – документа?! И нали се сещате как протича обучението – copy-paste. Разработките понякога нямат нищо общо с проблематиката на дисциплината -е, това са намерили, това писали, а оценките са отлични. Всичко е оставено в ръцете на обучаващите си – ако искаш документ – няма да ти създаваме пречки, ако искаш знания – ще ти помогном да ги добиеш! Може много да се коментира около този пример – и за мотивация, и за амбиция, и за качество на обучението, и за качество на личността, и за нагласи…
Мисля, че е сбъркана обществената нагласа към висшето образавание. Докато то е мода и докато държавата плаща за “производството” на количество специалисти, без да се кахари за тяхното качество – така ще е!
В началото на 90-те години работих в научно-изследователския сектор на един извън столичен технически университет. По това време масово се съкращаваха инженери, а държавните поръчки за прием на инженери не намаляваха. След няколко години имах друга работа, която ми позволяваше да проуча този феномен. Отговорът на компетентната инстанция, без свян беше – държавните поръчки са такива, че да могат да поддържат научния ресурс на учебното заведение, сиреч според броя на професорите и доцентите се осигурява количество студенти, които да им изкарват заплатите. Променило ли се е нещо от тогава?
Сетих се и един много актуален пример за обществената нагласа – рекламата на Големия кеш (ако не греша) с водещ Ники Кънчев. Спечелилият 100 000 лв. млад работник казва “ще си отделя от тях и за едно висше, малко”…
Ива Фъзлова 24.10.09 в 11:20
Спечелилият 100 000 лв. млад работник казва “ще си отделя от тях и за едно висше, малко”…
Така е, момчето искаше да инвестира в себе си, но са малко тези, като него … за съжаление!
guuchan 24.10.09 в 12:44
ОК, имаше коментар да се дадат примери от текущо следване и писане на дипломни работи и оценяване и кое как става в сегашно време. Като студентка от 3 години (въпреки, че в нашия факултет имаме държавен изпит, без дипломни работи, но поне по 3-4 курсови на семестър), бих искала да ви разкажа как минаха нещата при мен за 2те години.
1.год: Курсова работа 1: (Пролог)Започнахме с преподавател, който ни ЧЕТЕШЕ лекции, прожектирани на дъска – без да обяснява нищо (всички колеги смятахме, че четенето на лекции си е работа за вкъщи и всички спряхме да ходим на тези лекции). Асистентът беше човек, който си разбираше от работата, но не му се занимаваше с хора, които никога до тогава не са чували за програмиране и си говореше само с хората, които имаха подготовка преди да влязат в университета. Останалите ни остави да се самообучаваме. Самообучението можеше да се провежда вкъщи и решихме да не тормозим човека с дразнещото си присъствие.
Разадоха ни се темите за курсовата работа.
Аз нищо не разбирах, но бях чела доста неща. Порових се в интернет, намерих готови решени задачи, опитах се да разбера принципа им. Питах колега. Той не можеше да обяснява добре, затова решихме да си разделим материята на две – тази , която разбирам, да пиша аз, защото имаше математика, което той не разбираше, а аз разбирах. Половината трябваше да измисли той, да напише и да ми даде някои задачи на мен. Естествено като се постарае да ми ги обясни. Написахме 2 курсови работи съответно – две половини аз, две – той. Не съм плащала нищо, но не смятам, че съм си направила задачата, както се иска.
Защитата: Асистентът проверяваше. Досети се естествено за някаква измама и ни попита. Ние защитавахме един след друг. Аз му казах как стоят нещата. Писа ни 4ки.
Всички останали имаха 6ци. Като половината от тях просто си бяха копирали нещата от разни форуми или директно свалили, без да се плаща дори. Разбиращите им ги бяха обяснили.
Аз се ядосах и го попитах “Добре, ако бяхме ги изтеглили от нета, както дургите (той не беше глупав и знаеше как стоят нещата), щяхме ли да имаме 6ци?! Това ли искахте от нас?!” Отговорът беше: “Ами, колежке, да бяхте я изтеглила тогава. Ако имате въпроси, изчакайте след това и ще обсъдим оценката.”
Аз си тръгнах без да чакам, не ми пукаше за оценката. Просто се чувствах като глупачка сред останалите.
2год. Курсова работа 2: При същите асистент и преподавател. Човекът имаше изградено предварително мнение за мен. Този път езикът за програмиране беше друг, бях решила да не се занимавам с програмиране. Помолих колега да ми напише нещата и да ми ги обясни. При защитата той се усмихна, разбра, че не съм си я писала аз. Зададе ми въпрос, за да разбере дали поне съм разбрала нещо. Писа ми 6ца и си тръгнах без капка емоция в себе си.
2год. Курсова работа 3: Непозната материя. Хора, на които очевидно не им се занимава с полу-олигофрени. Отново никакво преподаване по време на упражнения. Дадоха ни модел, по който да си пишем курсовата. Оформихме групи от по 4-5 човека. Мина много време докато се сработим и затова аз седнах, четох мнооого и писах мнооого, без преди това да си нямам идея за какво става дума и какво се иска от нас. Никой не беше обяснил – просто казаха – това е модела, пишете! Написахме я естествено с много усилия, като си разделихме – кой която част иска да пише. Дори разбрахме и идеята
. Имахме най-дългата курсова по предмета, писана някога – цели 125 страници.
Имахме 6ци. Но имаше колеги, които не искаха да се занимават с 3 месечно писане на една глупост (то това си беше глупост и въобще не ни трябваше занапред) и си изтеглиха нещата. Бяха писали по 30-40 страници и имаха 6ци и те.
2год. Курсова 3: Преподавателя беше изключително компетемнтен, преподаваше с желание и ентусазъм. Всичко си разбрахме, всичко си написахме сами. Всички четохме и научихме нещата. Използвахме препоръчани референции и всички бяха доволни. Може да се каже, че дори нямаше защита, но преподавателя ни знаеше вече възможностите и преглеждаше нещата и по време на работата върху тях, така че нямаше почти какво да се обсъжда накрая. Естествено имахме грешки, като трябваше да му обясним само, защо сме си мислели това, като го пишем
.
Това е. Направете си собствени преценки в конкретните ситуации и като цяло. Мотивацията е основата, оформяща поведението и изхода от всяка ситуация. Както и собствената ми преценка естествено, дори и тя да е била грешна в повечето случаи
.
П.П. При първите преподаватели и сегашните 1во курсници не посещават лекции. Това се превръща в тенденция. Казвам го това, защото ние бяхме първите от тази специалност (аз след това прекъснах една година и останах с вторите на следващата) и затова смятам, че началото за тази специалност бе лошо, но то се поддържа и ще се поддържа занапред.
Ева Добрева 24.10.09 в 12:50
Веднага давам пример за човек, който има причина да го направи: не е искала да учи, но родителите настояват, записали са я на уроци, сега я издържат и плащат за обучението и, да не си е помислила даже да пропилее всичко това. Познавам такива хора. Не го правят заради себе си, това не е което са искали да правят, но така трябва. Както казах, хората могат да имат своите причини и не мога да ги съдя.
Относно кога започна практиката. Сигурна съм, че и на времето го е имало, поне го има откакто се помня. Според мен коренът на всичко това е във възпитанието. Колко родители реално учат децата си на морал, всички виждаме какво се случва. Хората вече нямат ценности. Да искаш да бъдеш образован е въпрос на ценностна система, не е необходимост. Пари могат да се правят по много начини. Този бизнес най-вече се разрастна с интернет наистина и доби повече гласност. Но дори и в училище се е случвало някой да напише на друг домашното или да подскаже, макар и не за пари. Да не е лошо само ако е за пари?
Истината е, че много пъти сме чували и за дипломни работи, които почти не са прочетени. Как студентът вмъква към края някое изречение за да предизвика човека, който ще го прочете /пр. който чете това е задник/, но после се убеждава, че никой не е стигнал до там. Това до колко е стимулиращо за студента, положил толкова труд.
Истината е, че всички сме изкривени и да хубаво е да се пишат такива статии за да си спомняме поне от време на време кое е правилно, но аз не съм готова да хвърля първия камък, защото битието ни малко или много ни определя, трудно е да промениш всички, по-вероятно е всички да променят теб.
Бранимир Парашкевов 24.10.09 в 12:56
Като чета и се радвам, че нямам допирни точки с българската система на преподаване. Лошото е, че хората, които действат по този начин, след това влизат в работна среда и рано или късно всеки има работа с тях. А всички знаем колко забвано е това…
Светомира Филчева 24.10.09 в 13:00
Прочетох коментарите, съгласна съм, че се поставят повече въпроси и по темата може много да се пише.
Сега аз да поделя нещо лично преживяно. Преди година завърших магистратура “Управление на човешките ресурси” – редовно обучение в ПУ “Паисий Хилендарски”. Тази дисциплина е с “широка основа” – приемат те каквото и да си завършил като бакалавър с успех над 4:50. Имахме музиканти, медици, икономисти, агрономи, компютърни специалисти, политолози /болшинството/ и инженери /аз съм от тях/. Всеки си имаше лична причина да запише точно тази дисциплина – лесна, интересна, възможност за намиране на работа и др. Курсът беше от 80 души, като едва 1/10 от колегите работеха или бяха работили в сферата на човешките ресурси. Още първия семестър ни зададоха курсова работа – можехме да избираме от 10 теми пр. Обучение, Длъжностни характеристики, Мотивация…., но задължително да свържем теорията с практика в българска фирма. Имахме и подробни указания, и консултации… Точно тогава аз намерих Нова Визия, както се ровех из Интернет. Аз работя в “бранша”, трябваше ми само теория, практиката ми беше минала през ръцете. Повече от 10 души ме помолиха да дойдат в нашата фирма, за да видят как стоят нещата в действителност. Управителят ни обаче не разреши. Вероятно е прав – никой не допуска в “кухнята” чужди хора. На следващата консултация се оказа, че да те допуснат до тези “толкова секретни” отдели е почти невъзможно. Преподавателката ни /с професорска титла/ ни каза, да пишем за “някоя си фирма” – с две думи да си измислим. Какво ще направите в този случай? Как да си измислите нещо, ако изобщо не сте работили? И то не като сервитьор, барман или строител “на черно”, както обикновено студентите си вадят малко джобни?
След тази курсова работа имахме още 4, които отново трябваше да се свържат с българска фирма. Дори на държавния изпит трябваше да се пише в отношение 50/50 по отношение количество практика/теория за оценка над 4. Единствено по социална политика, където преподавателката беше и работеща във фирма, ни дадоха възможност да пишем курсова работа или свърана с практика във фирма, или да направим анализ на книга.
Ето как е “от другата страна”, иначе, ако решиш да “отбиеш номера”, срещу 2-50 лева ще си купиш без проблем курсова работа. Повярвайте, много малко бяха колегите, които действаха по този начин. Не мисля обаче, че ефектът е по-голям, ако си напишеш макар и сам работата, при положение, че гледаш в тавана и си смучиш от пръстите натъкмени факти за несъществуващи фирми….
Йордан Кръстев 24.10.09 в 13:27
Светомира,радвам се,че в твое лице откривам правилно четящ ,а не измислящ си предпоставено тези !
В крайна сметка, проблемът/защото системата е проблемна/се оказва един “&22″.
И въпреки всичко,тъй като смятам,че основен двигател е бизнеса,то той трябва да е активната страна,а не в позиция- мрънкащ партер!
Бизнесът трябва да има желание,за да има право да си подготвя кадри!
Но това означава и финансови ангажименти към процеса на обучение!
Това,според мен е основната тема!Всичко друго са флуктоации!
evil_kitty007 24.10.09 в 13:55
Напълно съм съгласна с Guuchan (#49).
Когато в университета всичко е отбиване на номера, нещата се свеждат до Дайте да си вземем дипломите някак си.
Почти няма нещо от Университета, което да ми е помогнало в работата. Всичко съм учила в движение.
По тази причина не записах магистратура и много се радвам за това. Колегите ми, които записаха магистратури, ги описват като пълно губене на време.
Според мен писането на курсови в такива условия може да те научи само на едно – как да търсиш информация и как да представяш чуждите мнения като свои. Ами то като е така, направо си плащаш и не си губиш времето. Защо да губиш месеци с писане на курсова, която може и да не е оценена справедливо, като можеш да ходиш на работа и да изкарваш пари?
Мирена 24.10.09 в 15:52
Разбирам, че насочвате темата към платените курсови и дипломни работи, но ако четете коректно какво е написала студентката: …” има ли някакъв начин да ми помогнете, ако можете, то за какъв период от време ще стане и какво ще ми струва?…”
т.е. търси някой, който знае и може да и помогне, да и разясни как да си направи курсовата работа.Естествено момичето е наясно, че това е труд и пита колко струва този труд. На мен ми звучи по този начин.
Г-жо Христова, а Вие какво отговорихте на студентката? Уточнихте ли какъв е проблема с курсовата задача?
Не е добре да заемаме позиция без да сме запознати в детайли с проблема.
Относно платените курсови и дипломни-това е съвършено друга тема.
Марги 24.10.09 в 16:22
Приказки, г-н Христов, и десетки коментари по тема, в която няма нищо ново нито за Вас, нито за всички коментирали. Ами като сте всички толкова наясно с проблема с процъфтяването на бизнеса с готови курсови работи, и с проблемите на образованието, как помогнахте на колежката? Защо толкова Ви притесни въпроса и “колко ще ми струва”? Отговорът Ви, или консултацията , ако щете – три варианта, 1.Не можем да сме Ви полезни, моля да ни извините… 2. Можем да Ви консултираме, изберете вариант: участие в онлайн обучение, или… Ще заплатите…3. Можем да Ви помогнем, нашата цел е да повишаваме компетентността на хората, но нямаме практика, каквато визирате… Без проблем бих изяснила някои неща на колежката, макар и от друг ВУЗ, някой студенти по-трудно се ориентират в заданията, но това не означава задължително, че няма да излязат добри специалисти от тях, дори ако в хода на следването са си платили някой проект или консултация!
Татяна Христова 24.10.09 в 16:50
Леле-мале!
Какви коментари само?!
А аз съм седнала да умувам над морални казуси кой печелил от готовите курсови работи!
Мирена 24.10.09 в 17:13
Г-жо Христова, в този случай не сте изразили правилно казуса си.
Татяна Христова 24.10.09 в 18:44
Сигурно сте права, Мирена!
Не мога да “изразявам правилно казуси”, така е!
Николай 24.10.09 в 19:34
Татяна! Радвам са за вас и самооткритието ви! Освен, че всяко ваше изречение звучи като от устата на Коцето Калки (около мен се разнася дъга и никнат цветенца от доброта), то е и самовглъбено и ограничено. Хубаво е, че си обръщате към външния свят за съвети. Успех!
Светомира Филчева 24.10.09 в 20:23
Аз бих казала, примерът /писмото на студентката/ не е подходящ за казус “купуване на курсови работи – морално ли е?”. Госпожа Христова по принцип спазва добрия тон, този път обаче имам чувството, че някой друг пише от нейно име. Толкова тежки обиди….”Проблемът е в нежеланието й да се научи, може би в мързела и безхаберието й, а сигурно й в дефицита на възможности да учи във висше учебно заведение.”…И то съвсем в началото. Дали не е само за привличане на вниманието? Напомня ми на статиите на едно сърдито момиче, което преди време “развиваше” нови теории за търсене на работа и също се изказваше доста крайно по отношение на родители, учители и общество и предизвика бурен интерес и нестихващи коментари. Колкото до печалбата – нали знаете:”Играйти за да спичелити!!!”- казваше един мой съгражданин.
ariman 24.10.09 в 22:45
Благодаря на Тодор, че посочва моята е-книга като помагало за това как се пише дипломна работа, на блога blog.ariman.info тази идея е развита много по-подробно и обхваща и курсови работи, казуси и т.н. Погагалото е достъпно за изтеглене на http://www.ariman.info/lib/pomagala/KAKSEPISHE.pdf .
И преди някои да ме атакува, да това работя, получавам пари за разработването на дипломни и курсови работи, но в същото време съм дал пълна възможност на хората да се научат сами как се пишат писмени материали за БГ университетите, както и безплатни образци /www.koronal.com/, но който не може не може и няма да откажа да му взема парите.
По въпроса с курса “Как се пише курсова работа?”, опитвал съм да проведа такъв курс, бяхме облепили цяла София с реклами, направихме скъп и добре промотиран сайт и интереса беше нулев, но само с две бележки на СУ и УНСС за разработване, не можахме да се отървем от работа и така до днес.
Георги Генков
Писач на дипломни и курсови работи
ariman 24.10.09 в 22:57
Едно кратко допълнение за диппломните работи в Германия писани от български фирми – разликата в стандарта за писане е оргомна, ние изпълняваме подобни поръчки, но разликата с цената за България е в пъти, ако например една тема разработвана за УНСС струва 400-500 лева, същата тема за немски университет ще струва над 2200 лева. Всичко е различно научния апарат, цитирането, стуктурирането на тези и задачи, обем, шрифт, оформление, както и какво ли още не.
Но поръчки за Федералната република не липсват.
Георги Генков
Писач на дипломни и курсови работи
Тодор Христов 24.10.09 в 23:08
Най-напред, благодаря на Георги Генков (коментар 62) за наистина съдържателния коментар. Той ясно показва за какво става дума в България (за курса “Как се пишат дипломни работи” с нулев интерес и другия пример), при това с пример от първа ръка!
По отношение на дискусията, която се разви в последните коментари, а и по принцип имам следното становище:
Почти всички много добре разбираме за какво става дума, но май упорито отказваме да приемем реалността. И правим всичко възможно, дето се казва, от десет извора ще донесем вода, за да убедим самите себе си, че реалността и истината е някаква друга – такава, каквато на нас е удобно да я виждаме.
Свикнали сме на определени неща и удобни привички още от университета (да се купуват курсови и дипломни работи – това си е нормално по думите на немалко хора; да се представи чужд труд или усилия за свой собствен (плагиатство) – много хора го правят най-редовно; да се симулира дейност (симулиране на учене например, а като завършим – симулиране на работа); да се отбива номера в университета, защо не да се препише и т.н. – всичко в името на заветния кетап без покритие) и не искаме да променим манталитета си.
Но пък сме царе после да се оплакваме, а и да имаме претенции от сорта на:
Всеки друг ни е виновен, но не и ние, с нашите постъпки, нагласи и действия по отношение както на образованието, така и на работата ни и начина, по който правим бизнес след като завършим университета. Това за мен е лицемерно.
И вместо да се замислим дали не е по-добре да се хванем здраво да работим и учим по нормалния начин, както е в по-нормалните страни, с които все обичаме да се сравняваме и все нещастно констатираме колко сме далеч от тях, си измисляме какви ли не версии… Намериха се дори хора, които да коментират, че писмото в статията по-горе не било автентично (едва ли не изфабрикувано, все едно хората в NovaVizia.com нещо мамят) или че авторът (Татяна Христова) не бил автор, а някой друг от негово име пишел… Неверни внушения, но пък показателни за духа и настроението на тази дискусия.
Основното в този материал е свързано с въпросите на морала и ценностната система. Нормално е да има различни мнения, защото моралът и ценностите на всички са различни.
Затварям коментарите по тази тема, защото се появиха и откровено глупави такива. Намесиха се персонални квалификации, дори Коцето Калки и г-жа Патрашкова бяха засегнати. Възможно е също така някой да се е припознал в статията и да е взел нещата твърде присърце. Така или иначе, вместо да се коментира същината на проблема и начините за решението му (или ограничаването му), забелязвам тенденция нещата да се измятат в неконструктивна посока с опити за оригиналничене, затова затварям коментарите.
Поздравявам всички, които се включиха градивно в дискусията и учат, работят и/или градят кариера със собствения си труд и усилия, както и вярват, че това е по-правилния начин. Блогът ни всъщност е предназначен именно за този тип хора – които имат по-различна визия за нещата и вярват в собствените си сили и възможности!
Коментарите по тази тема са затворени.